Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2015 20:13 - Има ли остатъци от еволюция във вашето тяло?/РУДИМЕНТАРНИ ОРГАНИ И РЕКАПИТУЛАЦИЯ
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 1573 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Вие нямате безполезни или ненужни структури наследени от по-ранни форми на живот

Тази глава е основана върху стр. 751-773 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 46 изявления в приложението в голямата книга. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

В тази глава ще се занимаем с две теми.

Първо, съществуват така наречените “рудиментарни органи.” Това за безполезни структури в телата на човешките зародиши и възрастни индивиди.

Има ли остатъци от еволюция във вашето тяло? Дарвинистите казват, че има. Те са смятани за ненужни органи, които вашите животински “прародители” са използвали и след това са предали на вас. Очевидно, “доказателството” е, че имате безполезни, вече ненужни органи, които са “рудимент” (остатък) от вашите еволюционни прародители.

Второ, има органи, които предполагаемо са “рекапитулирани.” Имал сте ги когато сте израствал в утробата на майка си. За тях се казва, че са ненужни структури намирани само при човешките зародиши, които сте наследил от същества във вашето еволюционно минало.

В тази глава ще разгледаме внимателно твърденията на еволюционистите по отношение на тези две точки. Важно е да го направим; защото, колкото и глупави да са тези твърдения, те заемат важно място в учебниците, които вие и вашите приятели четете.

1 – РУДИМЕНТАРНИ ОРГАНИ

ОРГАНИ ОТ МИНАЛОТО – Еволюционистите ни казват, че в хората има “рудименти,” които доказват теорията на еволюцията. Тези рудименти предполагаемо са телесни части, които вече не са необходими и са просто останки от някакво по-ранно същество, от което сме произлезли. Тъй като по-ранните същества са имали нужда от тях – а ние нямаме – това предполагаемо доказва, че сме произлезли от тези по-ранни форми на живот. Това казва теорията.

Според еволюционното определение, рудиментарен орган е орган, който преди време е бил полезен при предишен етап на вашата еволюция; с течение на времето този орган е станал ненужен, но си остава в тялото. Да го кажем по друг начин, промените във физическото устройство правят определени органи ненужни, но те все още остават в тялото.

Теорията за “рудиментарните органи” придоби голяма известност като значително “доказателство” за еволюцията само защото няма никакво друго доказателство, нито в миналото, нито в настоящето, за преход от един вид животно или растение към друг. Но в тази глава ще научим, че всъщност няма никакви рудиментарни органи!

Честно казано, положението е отчайващо за еволюционистите. Когато няма нищо друго, на което да се опрат, дарвинистите са готови да се хванат за всяка възможност, която като че ли подкрепя тяхната кауза.

Аргументът с рудиментарните органи е бил едно от малкото “научни доказателства,” които еволюционистите успяват да представят на процеса срещу Скоупс през 1925. Зоологът *Нюмън прави следното заявление като свидетел за защитата:

“Според Видерсхайм, има не по-малко от 180 рудиментарни структури в човешкото тяло, достатъчно за да направят човека истински ходещ музей на древността.”—*Horatio Hackett Newman, quoted in The World’s Most Famous Court Trial: The Tennessee Evolution Case (1990), p. 268.

В първата част на тази глава ще се занимаем с рудиментарните органи, и ще отговорим на два въпроса: (1) Има ли наистина рудиментарни органи? (2) Ако има, дали те доказват еволюцията?

НЯКОИ ОТ ВАШИТЕ БЕЗПОЛЕЗНИ ОРГАНИ – Кои са всички тези безполезни органи, които предполагаемо имаме в телата си? *Чарлс Дарвин казва, че сред тях са мъдреците. *Робърт Видерсхайм, ученик на Дарвин в Германия, пише през 1895 книга, в която изброява 86 рудиментарни органи: включително клапите във вените, епифизната жлеза, тимуса, костите на третия, четвъртия и петия пръст на краката, слъзните жлези, и някои женски органи. По-късно той разширява списъка до 180 органа. Ранните дарвинисти са приемали за даденост, че ако не са знаели дали даден орган има някаква функция, тогава той със сигурност е нямал никаква функция.

Дори през 60-те учебниците изброяват над 200 рудиментарни (безполезни) структури в човешкото тяло, включително щитовидната и хипофизната жлези!

И до днес нито един посветен еволюционист не желае да му бъдат премахнати всичките “рудиментарни органи.” Ако това стане, ще трябва да му бъдат премахнати повечето от хормоналните жлези!

В действителност, списъкът с “безполезни органи” постепенно намалява с увеличаване на научното познание. С умножаване на нашето познание и разбиране за физиологичните структури, ние сме до точката, където вече няма рудиментарни структури! Днес за ВСИЧКИ органи, които преди са били класифицирани като рудиментарни, се знае, че имат някаква функция в живота на организма!

Истината е, че теорията за безполезните органи като доказателство за еволюцията е основана на жалкото невежество на учените от 19 век относно тези органи! Никой способен биолог днес не твърди, че в човешките същества съществуват каквито и да било рудиментарни органи. Но за съжаление този факт не се споменава в учебниците. Ще откриете, че те все още говорят за вашите “рудиментарни органи,” които били доказвали еволюцията!

ОСЕМ БЕЗПОЛЕЗНИ ОРГАНИ – Ето някои от тези предполагаемо безполезни органи във вашето тяло:

1 – Сливици. Ето един от този “безполезни органи,” за който сега знаем, че е необходим. Тези две малки жлези в основата на гърлото ви ви защитава от зарази.

2 – Апендикс. Това е класическият “безполезен” орган на еволюционната теория. Едва наскоро науката откри, че човек се нуждае от този орган; той всъщност не е безполезен. Той ви защитава от чревни проблеми във възходящото ободно черво. За апендикса сега се знае, че е важна част от ретикуло-ендотелиалната система на тялото. Както сливиците, апендиксът се бори против зарази.

“Вече няма никакво оправдание апендиксът да се смята за рудиментарна структура.”—*William Straus, Quarterly Review of Biology (1947), p. 149.

Тъй като апендиксът понякога се подува, за него се казва, че е рудиментарен и безполезен. Но хората имат далеч повече проблеми с белите си дробове и стомаха си отколкото с апендикса. Надяваме се, че еволюционистите няма да решат да нарекат повече органи “рудиментарни” и да започнат да режат и тях!

Фактът, че сливиците могат да бъдат отрязани без видима вреда е основна причина да бъдат наречени “рудиментарни.” Но вие бихте оцелели дори ако ви бъдат извадени очите и отрязани ръцете, но никой не ги смята за “рудиментарни” или безполезни органи.

Би било много добре да се изясни особената роля на сливиците и апендикса: Храносмилателният тракт на човека е дълга тръба водеща от устата до ануса. При всеки отвор Създателят е поставил орган да защитава целия ви храносмилателен тракт от болестни зарази, докато сте бил малко дете. Апендиксът е бил жизнено важен по време на първите месеци, а сливиците по време на първите няколко години. В по-късните години нямате толкова спешна нужда от сливиците или от апендикса както когато сте бил малко дете.

Според *Science News, March 20, 1971, и сливиците, и апендиксът се смятат за защита против болестта на Ходжкин.

3 – Опашна кост. Друг орган обявен за безполезен от еволюционистите е опашната кост. Това е най-долната част на гръбначния стълб.

Учените са открили, че към тези кости са закрепени важни мускули (levator ani и coccygeus).

Без тези мускули вашите тазови органи биха се изсипали. Без тях не можете да имате чревни движения, нито можете вървите или стоите.

4 – Тимус. Опитайте се да отрежете този орган, и ще имате сериозни проблеми! Едно време е бил смятан за безполезна рудиментарна структура, но учените са открили, че тимусът е главната жлеза за лимфната система. Без нея, Т-клетките, които защитават тялото от зарази, не могат да функционират правилно, защото тя ги произвежда. Тези дни чуваме много относно “имунната система” на тялото, но без тимуса няма имунна система.

“В продължение на поне 2,000 години лекарите са били озадачени относно функцията на тимусната жлеза. Съвременните лекари стигат до там, че гледат на нея както на апендикса, като безполезен рудиментарен орган, който е изгубил своето първоначално предназначение, ако въобще някога го е имал. Но през последните няколко години . . хора са доказали, че тя въобще не е безполезна, но всъщност е главната жлеза, която регулира сложната имунна система защитаваща ни против заразни болести. . . . Експерименти от последните години водят изследователите да смятат, че апендиксът, сливиците и аденоидите може също да играят роля в реакциите на антителата.”—*“The Useless Gland that Guards Our Health,” in Reader’s Digest, November 1966.

5 – Епифиза. Това е конусовидна структура в мозъка, която отделя жизнено важни хормони, включително мелатонин,, който забавя отделянето на лутеинизиращ хормон.

6 – Щитовидна жлеза. Преди много години хирурзите открили, че хората могат да живеят след като имбъде премахната щитовидната жлеза, така че било решено, че тя е поредният безполезен орган. Невежеството води до самозабравяне. Да, може и да оцелеете без щитовидната си жлеза, но няма да ви е много добре. Щитовидната жлеза отделя хормона тироксин, който отива право в кръвта. Този хормон е важен за нормалния растеж на тялото в детството. Без него възрастният индивид става бавен. Прекомерно много или малко тироксин води до прекомерна възбуда или отпадналост на много телесни органи. Дефектите в този орган при раждането води до грозна деформация наречена кретенизъм. Тироксинът задейства батериите в клетката (митохондриите) да осигуряват енергия за всички функции на клетката.

7 – Хипофиза. Смятан преди за рудиментарен, за този орган сега се знае, че осигурява правилния растеж на скелета и правилното действие на щитовидната, аденалната и половата жлези. Неправилното функциониране може да доведе до синдром на Кушинг (гигантизъм).

8 – Полукръглата ципа в окото. *Чарлс Дарвин и други след него са твърдели, че малката ципа във вътрешния ъгъл на окото е остатък от птичите прародители на човека! Но съвременната анатомия я описва не като рудимент, а като много необходима част от окото. Тя е частта от конюнктивата, която почиства и смазва очната ябълка.

9 – Други органи. Има много други такива органи във вашето тяло, които в миналото са били обявени от еволюционистите за безполезни. Такова органи не са безполезни както се е смятало. Постепенно списъкът от “рудиментарни органи” намалява с откриването на техните функции. Например, един учен (Видерсхайм) казва, че ушните мускули са напълно ненужни. По-късни изследвания разкриват, че без тези малки мускулчета във вътрешното ухо няма да можете да чувате правилно.

“За много от така наречените рудиментарни органи сега се знае, че имат важни функции.”—*Encyclopedia Britannica Vol. 8 (1946 ed.), p. 926.

Колкото повече изследваме тези “безполезни” рудименти, толкова повече се удивляваме на величествения Създател, Който така внимателно ни е направил.

По-добро название на някои от тези предполагаемо рудиментарни органи, за които еволюционистите говорят толкова много, би било “органи с неизвестни функции.” За щастие в наше време познанието замества невежеството по отношение на причините за съществуването на различните структури в човешкото тяло.

СПЕЦИАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ – Цялото това говорене относно безполезни органи привлича вниманието ни към факта, че всичко вътре в нас има специално и важно предназначение. То също подчертава, че Някой, Който е много интелигентен, е проектирал телата ни! Ние не сме “появили” по случайност.

Еволюцията учи, че всички органи са се появили по случайност, и че някои са се оказали полезни. По-късно множество от тези безполезни органи са останали, докато видовете са еволюирали в нови видове. Така, ако еволюционната теория е вярна, в нашите тела трябва да има огромен брой безполезни органи! Но научните изследвания показват, че няма нито един!

Вместо това, внимателните изследвания разкриват, че всяка част от тялото е много специална, много важна, и внимателно проектирана. Всички други същества и растения в света също са били внимателно проектирани. Всеки от техните органи също има специално предназначение.

Нужен е бил изключително разумен Създател за да постигне всичките тези биологични чудеса, които наричаме “растения” и “животни.” Случайното образуване на молекули в различни форми и размери никога не може да произведе онова, което е нужно.

ОСНОВАНА ВЪРХУ НЕЗНАНИЕ – Как въобще такава глупава идея е била възприета? Това е станало във време на голямо незнание. Цялата идея за “рудиментарни органи” е била първоначално измислена в началото на 19 век, по време когато лекарите все още пускали кръв на хората за да ги лекуват от зарази. Но от тогава насам има огромно количество изследвания във всяка област. Днес няма съмнения сред компетентните биолози, че всяка голяма и малка част на човешкото тяло има специална функция в живота на индивида.

Ясно се вижда, че истинският “рудиментарен орган” в онези ранни времена е бил невежият ум – ум, който не е знаел причината за наличието на органите в тялото и е бил твърде нетърпелив и мързелив да свърши трудната работа да открие техните функции.

ПРЕЧКА ЗА НАУКАТА – Изтъкнатите учени сега признават, че еволюционното учение за “рудиментарните органи” всъщност е било пречка за научното познание в продължение на десетилетия. Вместо да открият за какво служи апендиксът, учените са го наричали “рудиментарен” и са го режели. На изследователите е било казвано, че е прахосване на време да бъде изследван за някакво възможно предназначение.

По същата причина сливиците на много деца са били премахнати точно когато децата са имали нужда от тях!

“Съществуването на нефункционални ‘рудиментарни органи’ е въведено от Дарвин и често бива цитирано в съвременните учебници по биология като част от доказателството за еволюцията. . . . Анализът на трудностите при точно определяне на нефункционални структури . . . води до заключението, че ‘рудиментарните органи’ не дават никакво доказателство за еволюционната теория.”—*S. R. Scadding, “Do ‘Vestigial Organs’ Provide Evidence for Evolution?” Evolutionary Theory, Vol. 5 (May 1981), p. 394.

РОДОСЛОВИЕ НА АПЕНДИКСА – Апендиксът е специалната телесна структура, сочена от еволюционистите за първостепенен пример на рудиментарен орган – орган използван от прародителите, който ние сега не използваме. Ако това е вярно, тогава би трябвало да можем да проследим пряко нашите прародители чрез апендикса! Кои животни освен човека имат апендикс? Ето ги: зайци, маймуни, вомбати и опосуми! Изберете си: Всички са напълно различни едни от други. Кой е произлязъл от кого? О, еволюционистът казва, ние сме произлезли от маймуните? Ами те от кого са произлезли, от вомбатите?

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ДЕГЕНЕРАЦИЯ - (*#1/6 Scientists Speak about Vestigial Organs*) Дали рудиментарните органи доказват еволюцията? Всъщност, дори наистина да имахме безполезни органи в нашите тела, те биха доказали дегенерация, не еволюция! Теорията на дарвинистите е много объркана. Те твърдят, че се движим във възходяща посока, но след това сочат към към предполагаемо дегенерирали органи в нашите тела като доказателство. Ето пример за това объркано мислене:

“Ако няма несъвършенства, няма да има никакво доказателство в полза на еволюцията чрез естествен отбор в сравнение със сътворението.”—*Jeremy Cherfas, “The Difficulties of Darwinism,” New Scientist, Vol. 102 (May 17, 1984), p. 29. (От доклад на Черфас върху поредица от лекции на Стивън Джей Гулд в Кембриджкия университет.)

“Никакво доказателство.” *Черфас, експерт в своята област, по същество казва следното: Никъде в растителното и животинското царства няма доказателство сочещо към еволюцията от един вид в друг, и няма такива находки сред вкаменелостите, които да показват еволюция на растения и животни в миналото. Всичко, на което можем да разчитаме, са рудиментарните органи! Няма друго доказателство!

Тук можем да споменем една интересна идея сред някои еволюционисти. Те смятат, че всички наши “рудиментарни органи” са имали функция в миналото, но по-късно са станали нефункционални. Те казват, че сме образували нови органи за да ги заместят. Но ако това е вярно, то ние деволюираме, тъй като сме имали по-сложни тела с много органи, а сега имаме по-малко сложни органи – и много от тях вече не функционират!

Дарвинистите казват, че някои от нашите органи стават безполезни. Но от друга страна, те не ни дават нито един НОВ, развиващ се орган на тяхно място! Никой не може да намери и едно доказателство за еволюцията. А идеята за “рудиментарни органи,” ако беше вярна, може само да докаже обратното: деволюция!

2 – РЕКАПИТУЛАЦИЯ

Еволюционистите ни казват, че има две важни доказателства за еволюцията от един вид в друг. Те са “рудиментарните органи” и “рекапитулацията.” По-горе разгледахме глупавото твърдение, че в нашите тела има “рудиментарни органи.”

Нека сега насочим нашето внимание към “рекапитулацията.” В продължение на години еволюционистите са твърдели, че това е едно от техните най-безценни доказателства за еволюцията. Какво е това “изключително доказателство” за еволюционната теория?

СХОДСТВА В ЗАРОДИШИТЕ – Идеята за “рекапитулация” е основана върху факта, че има сходства между зародишите на хора, бозайници, влечуги, птици и риби.

Вярно е, че съществуват сходства в зародишите. Преди да се родят, бебетата наистина си приличат през първите няколко седмици. Това включва човешки бебета, бебета ракуни, бебета червеношийки, бебета гущери и бебета златни рибки. Всички те започват като много малки кръгли топки. След това постепенно започват да се появяват ръце, крака, очи и всички други части. На даден етап всичко, което съществува, е едно голямо око с кожа върху него и малки перки.

(Зародишът е организъм намиращ се в някой от различните етапи на развитие след оплождането и преди излюпването или раждането. Човешкият зародиш се нарича фетус след първите пет или шест седмици. Животинските зародиши също се наричат фетуси в по-късните етапи на развитие.)

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ПРОЕКТИРАНЕ – Всяка част от всеки зародиш е проектирана и направена с определено предназначение. Но когато животните едва са започнали да се оформят – и са все още много, много малки – за тях има само една идеална форма на развитие.

Проблемът тук е свързан с размери и обем. Вътре в нещо, което е изключително малко, се развиват буквално стотици хиляди части. В един почти микроскопичен обект има твърде много изключително малки органи. Когато съществата са толкова малки, има само няколко идеални форми за тях, за да могат да се развият ефективно.

Непрекъснатата “промяна” е основен принцип на еволюцията. Ако е така, тогава досега – след милиони години на еволюция – всички тези зародиши би трябвало да се различават напълно един от друг!

Но вместо това виждаме непроменимост на видовете в цялата природа днес, както и в данните от вкаменелостите. Това изисква съвършено планиране от Някой, Който внимателно е проектирал всичко. И този Някой е проектирал ВСИЧКИ тези бебета – били те свинчета, жаби, прилепи, хора, гълъби или крави. Фактът, че зародишите си приличат в ранните седмици, разкрива, че всички са били проектирани и направени от един и същ Създател.

Но имайте предвид, че говорим само за външен вид, не за структура и функции. Макар че зародишите на чинката и тигъра си приличат, всичко останало вътре в тях е различно!

ПИЛЕТА, ГУЩЕРИ И РИБИ – Вместо този славен произход, еволюционистът казва, “Не, не може да е така! Хората със сигурност трябва да са еволюирали от конкретни същества – иначе защо техните зародиши имат жълтъчна торбичка като пилетата, опашка като гущерчетата и хрилни отвори като рибите?”

Теорията за рекапитулацията е, че човешките зародиши имат органи, които са останали от прародителите. Например, хрилни отвори като рибите! Каква е ползата от рибешки хриле в тялото ви? Такива органи са безполезни, напълно безполезни за хората, така че те трябва да са “остатъци” от нашите прародители. Тъй като тези органи са били необходими за по-ранни същества, но не за нас, това показва, че сме произлезли от тези по-нисши форми на живот. Следователно, твърдението е, че човешките зародиши повтарят или “рекапитулират” различните етапи на своите прародители (като етапа на рибите), и тази рекапитулация бива обявявана за изключително доказателство за еволюцията.

Двете ключови точки в горния аргумент на дарвинистите са следните: (1) Човешките зародиши имат органи, за които научните изследвания са доказали, че са безполезни. Знаем, че са безполезни, защото нямат връзка с никакви човешки функции. (2) Тези безполезни органи в човешките зародиши са всъщност специални органи използвани от по-нисши животни. Изводът е, че тези безполезни, рекапитулирани органи доказват, че сме еволюирали от риби, гущери и подобни същества.

Това е теорията. Тя е разновидност на темата за “рудиментите” (безполезните органи), плюс странната идея, че зародишите повтарят (рекапитулират) своето еволюционно като се развиват в яйца или в майките си.
image
РЕКАПИТУЛАЦИЯ – Като четете научните книги, ще срещнете думата “рекапитулация,” теорията, че човешките зародиши не са нищо друго освен остатъчни части от риби, пилета, гущери и други животни.

Забелязвали ли сте, че понякога големите думи се използват като доказателство сами по себе си? Тъй като е голяма дума, следователно трябва да е вярна. Изразът, който еволюционистите използват за да описват своята “рекапитулационна теория,” е следният: “Онтогенезата рекапитулира филогенезата.” Наистина много учен израз. “Онтогенеза” е историята на развитието на организма от оплождането до излюпването или раждането, а “филогенеза” е въображаемото еволюционно развитие на формите на живот. Но тези големи думи само прикриват една глупава теория.

ЯЙЧНА ТОРБИЧКА – Това е така наречената “жълтъчна торбичка” в тялото ви. Жълтъчната торбичка при малкото пиленце е източник на храна, от който то живее докато се излюпи. Това е защото пилешкият зародиш е затворен в яйчна черупка и няма връзка с майката. Но при малкото човешко същество това малко издадено парче плът няма нищо общо с жълтъчната торбичка при пилето, освен по форма. Това е малък издатък към долната част на човешкия зародиш, преди той да е развил крака.

Малкото човешко същество е свързано с майката и получава храна от нея; следователно не се нуждае от жълтъчна торбичка като пилето. Но човешкият зародиш има нужда от нещо, което да произвежда кръв преди да са се развили костите. От майката към зародиша преминава храна, но не и кръв. Това малко човешко същество трябва да прави своя собствена кръв. Ние произвеждаме кръв в костния си мозък, но зародишите едва са започнали да образуват костите си и мозъка в тях. Тъй като все още нямат кости да правят кръвта им, за известно време зародишите имат нужда от друг орган, който да изпълнява тази функция.

Първата кръв във вашето тяло идва от този малък орган подобен на жълтъчна торбичка, много преди да се родите. Когато той бъде премахнат, зародишът веднага умира.

Проблемът е, че е необходима кръв, за да се образуват костите, които правят кръвта! Така че чудесният Създател е направил така, че за известно време в живота ви един малък израстък, който в продължение на много години е бил наричан “безполезен орган” защото учените са били невежи относно истинското му предназначение, е произвеждал кръвта във вашето тяло, докато се образуват костите!

ГУЩЕРСКА ОПАШКА – Това се справя с “жълтъчната торбичка.” Но какво да кажем относно “гущерската опашка”? Макар че изглежда като “опашка” в човешкия зародиш, тя по-късно се превръща в долната част на гръбначния стълб на детето и на възрастния човек. Но защо е толкова дълга в зародиша?

Гръбначният стълб е пълен с много сложни кости, и общата дължина на гръбнака в началото е по-голяма в сравнение с тялото, отколкото ще бъде по-късно. Това е просто въпрос на добро планиране. В гръбначния стълб има толкова сложни кости, че той трябва отначало да бъде по-голям и по-дълъг по отношение на тялото. По-късно тялото израства по-голямо с развитието на вътрешните органи.

Но има и втора причина – сложните нерви в гръбначния ви стълб: Учените откриха наскоро, че друга причина гръбнакът в началото да е по-дълъг от тялото е, че мускулите и крайниците не растат докато не бъдат стимулирани от нервите излизащи от гръбначния стълб! Така че гръбнакът трябва да порасне и да е развит достатъчно, за да изпраща правилните сигнали за да могат мускулите, крайниците и вътрешните органи да започнат своя растеж. По тази причина в началото гръбначният стълб е по-голям по отношение на крайниците, но по-късно ръцете и краката порастват по-големи от него.

Не бихте ли искал гръбнакът ви да е правилно функциониращ когато сте малък, и да е малко по-дълъг от тялото ви? Или бихте искали да е с точно същите размери? Ако беше със същите размери, сега щяхте да сте с изродено тяло и нямаше да можете да станете от леглото. Другите ви органи не биха се развили правилно. И така, какво казахте относно “безполезните органи”? Кой орган е по-полезен от вашия гръбначен стълб!

РИБЕШКИ ХРИЛЕ – Третият орган в зародиша, за който еволюционистите казват, че е безполезен зародиш, е това, което те наричат “рибешки хриле” на гърлото на всяко малко човешко същество. Те казват, че тези “хриле” доказвали, че сме произлезли от рибите. Но теорията, че в зародишния си етап хората рибешки хриле е нещо, което компетентните учени вече не приемат. Само невежите вярват в това.

За известно време в предната част на гушата на зародиша се виждат три малки гънки. Те се издават леко от врата. Изследвайки тези гънки внимателно, не откриваме никакви хриле, които извличат кислород от водата, и въобще никакви хрилни отвори. Това са гънки, не отвори! Няма отвори и няма хриле. По-скорошните внимателни изследвания разкриват, че горната гънка съдържа механизма, който по-късно ще стане каналите на средното ухо, средната гънка по-късно ще стане околощитовидните жлези, а долната гънка скоро ще се развие в тимусната жлеза.

“Фарингиалните дъги и отвори често биват наричани бронхиални дъги и отвори по аналогия с по-нисшите гръбначни, но тъй като човешкият зародиш никога няма хриле наричани “бронхи,” за тази книга е възприето названието фарингиални дъги и отвори.”—*Jan Langman, Medical Embryology, 3rd ed. (1975).

И така, отново се вижда, че еволюционистите грешат. В продължение на години те са твърдели, че тези три малко гънки на гушата са “хрилни отвори” доказващи, че сме произлезли от рибите; израстъкът в долната част на зародиша била “жълтъчна торбичка” доказваща, че сме произлезли от птиците; и долната част на гръбнака била “опашка” доказваща, че сме произлезли от гущери или нещо друго, което има опашка!

Отново, помнете, че това е въпрос на събиране на всичко в много малко място. Зародишите няма защо да изглеждат добре, но те трябва да функционират и растат в изключително малко място. Просто няма достатъчно пространство за такова малко нещо да изглежда красиво или приятно и в същото време да се развива правилно. Създателят е решил този проблем по много елегантен начин.

Честно казано, като разгледаме всичко, което научихме относно прилики, рудиментарни органи и рекапитулация, забележително е, че (1) хората могат да бъдат толкова невежи, (2) че могат да критикуват така безразсъдно такова чудесно творение в зародиша и в човешкото тяло, и (3) че такива невежи хора са смятани от толкова много хора за мъдреци на науката.

КРЪГЛО НАЧАЛО – Да, вярно е, че започваме живота си като “малки топчета,” но това не доказва, че сме произлезли от прилепи само защото и те започват живота си като “малки топчета”! Ако само гледаме на повърхността на топчетата, тогава вероятно сме произлезли от топчета за игра, или от сачми за въздушна пушка, или от сачми за лагери! Всъщност именно това е същността на тази идея за “хрилните отвори,” “жълтъчните торбички” и “опашките”: Теорията е основана просто върху наблюдение на външния вид, а не върху опит да се научат истинските причини за съществуването на тези структури.

НАПЪЛНО УНИКАЛНИ – Всеки от нас е започнал от нещо толкова малко колкото е точката на тази страница но ако разгледаме това почти микроскопично яйце, откриваме, че тази човешка точка има съвсем различни гени и хромозоми от яйцето на което да е растение или животно. Само по външен вид тя може донякъде да прилича на другите зародиши. С нарастването, нейните структури ще продължат да стават все по-различни от структурите на кое да е животно или растение. Всеки вид животно или растение по света има кръвни клетки различни от всички други и напълно различен ДНК код.

“Оплодената яйцеклетка съдържа в своето малко ядро не само всички генетични инструкции за изграждането на човешкото тяло, но също и цялостен наръчник за построяването на сложното защитно оборудване – водна мембрана, пъпна връв, плацента и други – което прави възможно съществуването на зародиша в утробата.”—*Life, April 30, 1965, pp. 70, 72.

ЕРНСТ ХЕКЕЛ – (*#2/30 Scientists Speak about Recapitulation [включени са и диаграмите на Хекел] #3/9 Haeckel’s Fraudulent Charts) *Ернст Хекел е човекът, който през 1866 за първи път въвежда странната идея за рудиментарните органи; че през първите няколко зародишни месеца в утробата всеки от нас минава през различни етапи, през които имаме хриле като риби и опашки като гущери. Той нарича това Закон за рекапитулация или Закон за биогенезата.

“Тази теория е жизнено важна за завършеното формулиране на историята на създанието без вяра в чудеса.”—*Ernst Haeckel, The History of Creation (1876), Vol. 1, p. 348.

В средата на 20 век изтъкнати учени осъзнават, че теорията на Хекел няма научно основание и е смехотворна. Но все още очакваме учебниците и популярните списания да научат тази новина.

“Рядко е имало твърдение като теорията на Хекел за рекапитулацията, повърхностно, простичко и благовидно, прието то всички без критично изследване, което да е нанесло толкова вреда на науката.”—*Gavin De Beer, A Century of Darwin (1958).

При разпространяването на тази теория е била използвана внимателно построена измама. *Дарвин намеква за рекапитулация в своята книга Произход на видовете от 1859, и затова неговият посветен ученик *Томас Хъксли включва две рисунки на кучешки и човешки зародиш в книга написана от него през 1863. *Дарвин включва същите тези две рисунки в своята книга от 1871, Произход на човека. *Ернст Хекел в Германия възприема предположението на Дарвин и обявява своя така наречен “Закон за биогенезата.” В своя двутомен труд от 1868, История на създанието, и по-късно в друга книга през 1874, *Хекел публикува неверни диаграми за да докаже своя “закон.” Оттогава еволюционистите предано препечатват тези диаграми (едно от последните препечатвания е в книгата на *Ричард Лийки, Illustrated Origin, през 1971).

Хекел е бил способен илюстратор, и той внимателно пренарисува действителни рисунки на зародиши за да изглеждат еднакви. За тази цел той променя формите и размерите на главите, очите, телата и т.н. За рисунките на скелети на маймуна и човек той променя височините и дава на маймунския скелет изправена стойка.
image
ЕДНА ОТ ФАЛШИВИТЕ ДИАГРАМИ НА ХЕКЕЛ

По-късно Хекел бива обвинен в измама няколко пъти. Вилхелм Хис-баща (1831-1904), немски ембриолог, разобличава измамата в подробности в публикация от 1874 (Unsere Korperform) и заключава, че Хекел е нечестен и следователно трябва да бъде изключен от редовете на надеждните учени изследователи. Трябва да се отбележи, че Вилхелм Хис е създал научните книги по развитие на зародишите, които са основата на цялата съвременна човешка ембриология. Но нито измамата на Хекел, нито разобличението от Хис са обсъждани широко в английски научни публикации, и никога в публикации за пред очите на обществеността.

“Законът за биогенезиса се е вкоренил така дълбоко в мисленето на биолозите, че не може да бъде изкоренен, въпреки че по-късни учени са показали, че е погрешен.”—*Walter J. Bock, Science, May 1969 [Факултет по биологически науки в Колумбийския университет].

През 1915 фалшивите диаграми на *Хекел са разобличени дори още по-подробно като измама.

“В Йена, в университета, където преподава, Хекел е обвинен в измама от пет професори и осъден от университетски съд. Неговата измама е подробно изобличена в Измамите и фалшификациите на Хекел (1915), книга от Дж. Асмът и Ърнест Хъл. Те цитират деветнадесет водещи авторитети от онова време. Ф. Кайбел, професор по анатомия във Фрайбургския университет, казва, че ‘очевидно е, че в много случаи Хекел произволно е измислял зародиши или е възпроизвеждал илюстрациите дадени от други в значително променена форма. Л. Рутимайер, професор по зоология и сравнителна анатомия в Базелския университет, нарича неговите изопачени рисунки грях против научната правдивост, който е дълбоко компрометиращ за обществената надеждност на един учен.’”—James Perloff, Tornado in a Junkyard, p. 112.

Интересно е да отбележим, че през 1997 *д-р Майкъл Ричардсън, ембриолог в Медицинското училище Сейнт Джордж в Лондон, събира научен екип, който фотографира растящите зародиши на 39 различни вида. В интервю за Лондон таймс през 1997 *Ричардсън казва следното относно Хекел:

“Това е един от най-лошите случаи на научна измама. Стряскащо е да видиш как някой, когото си смятал за велик учен, съзнателно е заблуждавал. Изпълва ме с гняв. . . . Това, което Хекел е направил, е да вземе човешки зародиш и да копира рисунката, твърдейки, че саламандърът и свинята и всички други изглеждат по същия начин на същия етап от развитието си. Но те не изглеждат. . . . Това е фалшификация.”—*Michael Richardson, цитиран в “An Embryonic Liar,” The London Times, August 11, 1997, p. 14.

*Томас Хъксли в Англия и *Ернст Хекел в Германия са водещите защитници на *Дарвин през 19 век. Човек с неизтощима енергия, на 62-годишна възраст, докато неговата възрастна съпруга живее с него, Хекел поддържа почти всекидневна незаконна връзка, продължаваща години, с неомъжена жена по-млада от него с 34 години. По същото време изнася своите ентусиазирани публични лекции върху рекапитулацията, използвайки лъжливи диаграми, които е приготвил за лекциите и книгите си. Когато е наемал зала за лекции, винаги е изпълвал сцената с диаграми на маймунски и човешки скелети и сравнителни диаграми на зародиши. Почти всички рисунки са били фалшифицирани по някакъв начин, за да показват прилики.

Но въпреки такова пълно разобличение, “биогенетичният закон” и лъжливите рисунки на *Хекел биват включвани в учебниците и до днес. В отчаянието си да намерят някакво доказателство за своята любима теория, еволюционистите продължават да се държат за своя нечестен герой.

ЗАКОН НА ХЕКЕЛ – Макар че Хекел го нарича “закон,” учените днес имат по-малко ласкави думи за него:

“Това е теория, чиито последствия, въпреки нейното пълно разобличение, продължават да живеят в тъмните ъгли на зоологията.”—*G. R. De Beer and *W. E. Swinton, in *T. S. Wastell (ed.), Studies in Fossil Vertebrates.

В последните години е изобретен уред наречен фетоскоп, който бива вкарван в матката и позволява наблюдението и снимането на всеки етап от развитието на човешкия зародиш. В резултат на такива изследвания днес е известно, че на всеки етап от развитието си зародишът е съвършено, уникално човешки, и няма нищо излишно. Няма ненужни процеси или структури.

“Този принцип е оспорван като закон, подлаган е на внимателно изследване и е открито, че не е верен. Има твърде много изключения.”—*A. F. Huettner, Fundamentals of Comparative Embryology of the Vertebrates, p. 48.

РАЗЛИКИ В РАЗВИТИЕТО – Така нареченият “закон” на Хекел учи, че всички зародиши не само изглежда еднакво, но и че всички трябва да се развиват по един и същ начин, което доказва техния общ произход.

Но действителният растеж на зародишите на различните видове показва много разлики в развитието; толкова много, че те изцяло опровергават теорията на Хекел за “рекапитулацията.” Например, какво е мнението на Хекел за раците? Един вид излюпва ларва (zoeas), която е напълно различна от възрастния екземпляр. Но други раци се излюпват направо като миниатюрни раци! Могат да се цитират много други такива странности.

Опитните ембриолози като *Хютнер ни казват, че цялата идея в основата на рекапитулацията е пълна глупост. Процесите, скоростта и реда на развитие при различните видове са много различни. Например, Хютнер обяснява, че при бозайниците никога няма истинска бластула или гаструла. Също, органите не се развиват в същия ред както при по-малките същества. При зародишите на рибите има зъби, но няма език. Но при зародишите на бозайниците езикът се развива преди зъбите. Хютнер казва, че има многобройни други такива примери.

Според теорията за рекапитулацията, външният вид на зародиша показва неговия произход. Всички зародиши на жаби изглеждат еднакви, така че как е възможно почти всички жаби да снасят яйца, но една от тях, Nectophrymoldes occidentalis в Нова Гвинея, ражда малките си живи! Това изисква утроба, плацента, жълтъчна торбичка и други модификации липсващи при другите жаби. Дали тази жаба е произлязла от човек, или обратното – или от какво е произлязла? Нейният зародиш прилича напълно на зародишите на другите жаби. (Има и друга жаба, която е торбеста.)

Подобно, от всички щипалки по света има само една, която ражда малките си живи! От всички акули по света има само една, която има плацента! Изучаването на техните зародиши не дава решение на тези загадки. Зародишите на всички щипалки изглеждат еднакви, както и зародишите на всички акули.

Теорията за рекапитулацията е просто твърде плиткоумна за да обясни каквото и да било. Само Сътворението може да обясни онова, което виждаме в природата около нас. Приликите откривани в зародишите сочат към един единствен Създател, не към общ прародител.

РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ ОРГАНИ – Според теорията за рекапитулацията, органите в зародиша повтарят всеки етап от живота на възрастните прародители. Доста странна идея, нали?

Ето някои интересни факти относно неща открити в зародиши, които не могат да с енамерят в техните предполагаеми “прародители.”

Зародишите обикновено имат два вида органи, докато техните предполагаеми “прародители” имат само един!

Първо, някои органи не функционират докато не се роди бебето. Такива органи не се променят. Такъв орган са белите дробове. По тази причина хората развиват само една двойка бели дробове през живота си.

Второ, някои органи имат специална функция и преди раждането, и след това. Такива органи често сменят формата си няколко пъти. Примери за това за сърцето и бъбреците.

Ако рекапитулацията беше вярна, такива сърца и бъбреци, които се променят по няколко пъти, ще могат да се намерят също и във възрастни мишки и риби. Но това не се наблюдава при никое възрастно животно.

“Теорията за рекапитулацията . . . вече би трябвало да е напълно отхвърлена.”—*Stephen J. Gould, “Dr. Down’s Syndrome,” Natural History, April 1980, p. 144.

Дихателната повърхност на белите дробове се развива много късно при зародиша, но как биха могли по-ранните форми (които тя предполагаемо преповтаря) да са оцелели без да са я имали?

РАЗЛИЧНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА РАЗВИТИЕ – Последователността на развитието на зародиша при човека е коренно различна от нейните предполагаеми “предци.” Ако човешкият зародиш наистина рекапитулира своите предполагаеми еволюционни предци, сърцето на човешкия зародиш би трябвало първо да има една камера, след това да се промени на две камери, след това на три и накрая на четири камери. Защото точно такава е последователността на сърцата на съществата, от които трябва да сме произлезли.

Но вместо това, вашето сърце първо започва като като орган с две камери, които по-късно в зародишното развитие се сливат в една камера. По-късно, точно преди раждането, тази една камера се променя в четирикамерното сърце, което имате.

Така че действителната последователност на камерите в сърцето на човешкия зародиш е 2-1-4 вместо тази, която рекапитулацията изисква: 1-2-3-4.

Друг пример е човешкият мозък, който при зародиша се развива преди нервните влакна. Но в предполагаемите предшественици на човека нервните влакна са се развили преди мозъка.

И друг пример е фактът, че сърцето на зародиша се развива преди кръвоносните съдове, докато при предполагаемите предшественици на човека е обратното.

“Теорията за рекапитулацията е унищожена през 1921 от проф. Валтер Гарщанг в един много известен доклад. Оттогава никой уважаван биолог не е използвал теорията за рекапитулацията, тъй като тя е напълно необоснована, създадена от подобен на нацист проповедник на име Хекел.”—*Ashley Montague, в дебат на 12 април 1980 в Принстънския университет. Цитирано в L. D. Sunderland, Darwin’s Enigma, p. 119.

Когато по време на този дебат е отправена забележка веднага след тези думи, че рекапитулацията все още е защитавана и преподавана в различни колежи и университети, *Монтагю казва следното:

“Дами и господа, това само показва, че много така наречени образователни институции, така наречени ‘университети,’ въобще не са образователни институции или университети; те са институти за необразование.”—*Op. cit., p. 120.

ПРОТИВОРЕЧИЕ В ОСНОВНАТА ТЕОРИЯ – Има и още един същностен проблем в теорията за рекапитулацията. Според теорията всяко същество предава нещо на следващия вид, който след това добавя нещо за да го предаде на следващия. Но това също е опровергано.

Рибата предава своите хриле на своя потомък, птицата, като остатък, който се появява в зародишите на птицата. Птицата предава хрилете и жълтъчната торбичка на маймуната, която след това има хриле, жълтъчна торбичка и маймунска опашка. Маймуната предава и трите на човека като наследство от зародишни безполезни органи. ТОВА е теорията.

Тогава защо зародишът на рибата има не само своите рибешки хриле, но също и така наречените “жълтъчна торбичка” и “маймунска опашка,” които се появяват и при зародишите на животни, птици и влечуги? Теорията си противоречи сама на себе си.

ВЪПРОСИ – Като имаме предвид онова, което сме научили за зародишите, сме изпълнени с удивление:

Как е възможно техните ДНК-кодове, всеки от които е напълно различен от другите, да им дават подобни един на друг зародиши? Математически техните различни кодове не би трябвало да могат да направят това – но все пак ДНК го прави.

Защо приличащите си един на друг зародиши израстват в различни видове – всеки вид с различна кръв и т.н., от всички други?

Как е възможно толкова много неща да бъдат вместени в толкова малка обвивка, и след това да израстнат в напълно различни възрастни форми?

Как е възможно всичко, което е във вас, да е започнало от точка по-малка от точката в края на това изречение?

Как е възможно човек, след като е наблюдавал такова чудно съвършенство в плана и функциите, все още да отрича, че е било проектирано и направено от Върховен Създател?

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Морските свине (делфини с бутилкоподобен нос) никога не нараняват хора, но са способни да смажат зли баракуди и да убиват смъртоносни акули. Това, което ги прави способни да планират успешно своите атаки, е ултразвуков радар. Със своите високочестотни писъци те могат да определят вида риба и да измерят разстоянието до нея и размерите ѝ. Морските свине имат специална област в главата, която съдържа специална мас. Учените я наричат “пъпеш,” тъй като тя има такава форма. Тъй като скоростта на звука в мастния пъпеш е различна от останалата част от тялото, пъпешът се използва като “звукови лещи” за да събира звукови сигнали и да ги предава на мозъка. Той фокусира звук точно както стъклените лещи фокусират светлина. Фокусираният звук произвежда малка “звукова картина” в ума на делфина – показвайки му невидимите неща пред него в тъмната, мрачна вода. Открито е, че делфинът може да променя състава на тези мастни лещи, за да променя скоростта на звука през тях – и така да променя фокуса на лещите според различните фактори в заобикалящата го вода! Има също данни, че съставът на маста е различна в различните части на пъпеша. Тази техника на двойни лещи (две оптични лещи залепени една за друга) се използва при оптичните лещи за да се преодолеят хроматичните отклонения, за по-високо качество на лещите. Делфинът използва подобен принцип за своята система от звукови лещи!

Без птицата нектарник, африканският имел бързо ще умре. Но и двамата си живеят много добре откакто са били създадени. Когато нектарникът дойде при цвета на имела, той трябва да каже на цвета да се отвори! Иначе ще остане завинаги затворен. Птицата внимателно поставя човката си в малък отвор в цвета. Това задейства цвета – и той се отваря незабавно и изхвърля навън своята прашникова торбичка, покривайки перата на птицата с прашец. Тогава птицата отива при следващия цвят, повтаряйки процеса, и така опрашва растението.

 Опровергаване на еволюцията Ванс Феръл                



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244033
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930