Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.04.2015 20:20 - Защо подобните структури не са доказателство за еволюцията
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 1273 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тази глава е основана върху стр. 731-749 от Other Evidence (том трети от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 18 изявления в главата в голямата книга, и още 4 в приложението. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.

Изучаването на приликите е изучаване на подобните структури между различните видове създания. Например, и човекът, и множество животни имат черен дроб, черва и апендикс. Следователно, според еволюционната теория за приликите, всички те са дошли от един и същ прародител. Еволюционистите използват понятието хомология за обозначаване на тези подобни структури и ги смятат за важно доказателство за еволюцията.

Ако сравните човешката ръка с предния крак на алигатор или кон, или перката на кит с покритото с кожа крило на прилеп – ще откриете, че всички те имат едно и също подреждане и брой на костите.

Макар че дарвинистите считат приликите за важно доказателство за еволюцията, в тази глава ще видим, че те всъщност не доказват нищо такова.

ПОДОБНИ СТРУКТУРИ – (*#1/4*) Доказателството, от което дарвинистите всъщност се нуждаят, е свидетелство за промяна от един вид в друг, а не подобие на структура или функция. При липсата на такива данни опитът за доказване на нещо само на основа на външен вид е в най-добрия случай повърхностен. Проблемът е, че еволюцията не се наблюдава днес, и данните от вкаменелости показват, че не е станала и в миналото.

Но има много прилики между различните видове растения. Същото важи и за животните. Тъй като тези прилики наистина съществуват, нека да ги разгледаме накратко.

Физическите прилики при растенията и животните могат да имат две възможни причини:

(1) Те или показват, че подобните едно на друго създания имат близка родствена връзка, или (2) показват, че един Създател с неограничен разум, сила и способности е направил създания с подобни структури.

Еволюционистите наричат тези прилики “хомологии.”

Ето как ги обяснява един еволюционист:

“Хомо означава ‘същият.’ Седемте кости на човешкия врат съответстват на същите, много по-големи, вратни прешлени при жирафа: Те са хомолози. Броят на вратните прешлени е характеристика [която според еволюционистите] е обща за съществата произлезли от общ прародител. Сродните един на друг видове имат съответстващи структури, макар и да са се променили в различни степени.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 218.

Ако влезете в някоя кухня, ще откриете вилици, ножове и лъжици. Внимателното изследване на всички тях ще разкрие, че има големи лъжици, малки лъжици и черпаци, а също и пет-шест вида ножове. Това доказва ли, че големите лъжици са произлезли от малките лъжици, или показва, че някое разумно същество е направило всички тях? Лъжиците са направени да гребат течности, а ножовете са направени да режат твърди вещества. Някой е направил всяко от тях за да вършат конкретна работа. Произлезли са от работата на някой, който проектира и създава.

Горният пример съсредоточава нашето внимание върху съзнателен план и разумен проектант. (1) Има прилики в устройството – във външния вид – поради предназначението им. (2) Лъжиците не са се появили по случайност, нито са следствие от случайно подреждане на молекули. Те са били направени от разумно същество. Дори ако са били направени от машини, някой разумен е трябвало да създаде машините.

Независимо дали става въпрос за подобие на лъжици, подобие на очи или подобие на ръце, отговорът е сътворение с подобно предназначение. Именно затова датсъни и волвота си приличат повече едни с други отколкото датсъни и яхти. Автомобилите имат много общи характеристики защото са направени да вървят по пътища, задвижвани от двигатели. Яхтите също си приличат една с друга защото са предназначени да се движат от силата на вятъра по повърхността на водата.

Като насочим вниманието си от направени от човека неща към живи организми, също толкова е очевидно, че и тук подобието на устройството следва от целенасочен план. Нито безразборната случайна дейност, нито случайни произшествия могат да произведат полезни органи. Необходимо е разумно планиране.

РАЗЛИЧНИ СТРУКТУРИ – Различните животни нямат само определени подобни структури, те имат и различни структури! Ако не беше така, всички щяха да изглеждат еднакво! Така че има и разлики, не само прилики. Например, да разгледаме кучетата и котките: Има множество прилики между семейство котки и семейство кучета. Но вижте и всички разлики! Има толкова много разлики.

Като разглеждаме тези разлики, идеята за общ прародител умира – особено особено след като нито в миналото, нито в настоящето няма никакво свидетелство, че някой растителен или животински вид се е променил в друг.

Разликите подчертават факта на общ Създател, точно както и приликите. Като изследваме по-внимателно тези разлики, откриваме, че всеки основен вид растения или животни има уникални качества, които другите нямат. Дори тези разлики са били целенасочено предначертани.

В неживите структури също могат да се намерят удивително функционални структури. Например, разгледайте точните свойства на обикалящите по орбити частици на различните елементи. Разгледайте изключителните образувания на различните химически вещества при тяхното кристализиране. Всяко вещество винаги кристализира по точно определен начин.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД? – (*#1/4 Similarities, an Inadequate Theory*) Нека сега се върнем към приликите. Всички видове различни създания имат определени прилики едно с друго. Според еволюционистите приликите доказват общ произход; но внимателното изследване разкрива, че те не са произлезли едно от друго.

Ето някои от приликите, които опровергават еволюцията:

1 – Лизозим. Лизозим е ензимът в човешките сълзи, който пробива дупки в клетъчните стени на бактериите и ги прави да се пръсват. Същият този ензим се намира и в яйчния белтък и защитава малките пиленца от инфекции. Нито човешките очи, нито малките пиленца могат да бъдат лесни заразени. Но дали това означава, че човекът е произлязъл от малки пиленца? Означава ли, че са родствено свързани?

Един изследовател, *Ричард Дикерсън, иска да открие точния момент, в който хората са се отделили в самостоятелен вид от родословното дърво на гръбначните. След като сравнява лизозим и лакталбумин, той решава, че сме преки наследници на кокошките; защото в това отношение хората са много по-близко родствени на кокошките от кой да е друг живи същества.

2 – Окото на октопода. Октоподът има око много подобно на човешкото. В сравнение, очите на рибите са много различни от окото на октопода. Това означава ли, че сме произлезли от октоподи? Не сме ли произлезли от пилета, както казва Дикерсън?

3 – Специфична гравитация на кръвта. Когато кръв от различни земни животни е била подложена на определени гравитационни изпитания, било е открито, че змиите и жабите са по-близко родствени с хората отколкото хората с маймуните. Следователно някой еволюционист може да каже, че нашият прадядо в не твърде далечното минало е бил змия, не маймуна.

4 – Болест по плъховете. Чумата (Pasteurella pestis), която пред Мрачните векове е избила милиони хора в Европа, засяга само хора и норвежки плъхове. Дали това доказва, че сме произлезли от плъхове?

5 – Съотношения калций-фосфор. Опитвайки се да открие от кого сме произлезли, един учен прави тестове върху различните съотношения калций-фосфор в костните структури. Той открива, че сме пряко родствени с костенурките и слоновете. Но не трябва да се обезсърчавате от тази новина: Той също открива, че маймуните са произлезли от гъските (или обратното), а кучетата са сродни не на котките, а на конете.

6 – Тегло на мозъка. Ситуацията изглежда още по-зле когато сравняваме теглото на мозъка. Съотношението на теглото на мозъка към теглото на тялото е по-голямо при маймуните джуджета (белогривия тамарин и златната мармозетка) в Южна Америка отколкото при хората. Един учен прави предположението, че това прави хората прародители на маймуните!

7 – Цитохром С. Направени са много проницателни изследвания за сравняване на хората с животните на основата на аминокиселинната последователност в цитохром С, коензим намиращ се в повечето организми. Открито е, че човекът е по-близко родствен с костенурките отколкото костенурките с гърмящите змии. Но изследователите също открили, че хората са по-близко родствени с хлебната плесен отколкото са слънчогледите!

Учените казват, че тези близки връзки разкриват нашия произход. В действителност приликите само разкриват, че имаме един и същ Създател.

КОНВЕРГЕНЦИЯ – Конвергенцията е когато различни създания имат подобни органи. Например, дървесните растения обикновено имат нарастваща междина (cambium) между вътрешната част (xylem) и външната част (phloem). Но тази прилика е налице само защото тя е най-добрият начин за всички дървесни растения да растат, така че Създателят е използвал тази основна схема за почти всички дървета – макар и всички те да се различават напълно едно от друго по много други начини. Глупаво е да предполагаме, че растенията имат разум да вземат сами за себе си решението какво да е тяхното устройство, защото те нямат мозък. Те го правят защото са били създадени по този начин.

Вече споменахме тясната прилика между човешкото око и окото на октопода. Как е възможно човекът да има око, което е толкова подобно на окото на осемкрако създание, а да се различава от него във всички други отношения?

Конвергенцията опровергава еволюцията, но разкрива Разумен Създател, който е направил всичко.

Между другото, “прилики” означава подобни структури; “конвергенция” означава различни структури. Еволюционистите се опитват и от двете да докажат еволюцията!

СЪЗДАНИЯ, КОИТО СА ПРОМЕНИЛИ УСТРОЙСТВОТО СИ САМИ – Нека да разгледаме крилата и очите като примери за прилики при различни същества, които не биха могли да са произлезли едни от други.

Еволюционистите обясняват, че крилото е било изобретено четири отделни пъти от животните в продължение на векове. Един ден едно насекомо решило да развие крила и да започне да лети. Това предполагаемо е било първото откриване на летенето. Както вече научихме от по-ранни глави, това нисше насекомо е трябвало да проектира цяло крило в продължение на едно поколение, за да успее; и в процеса на работа е трябвало да преработи целия си ДНК код! Определено е било много интелигентно насекомо.

Хилядолетия по-късно едно влечуго (което вече не съществува) падало многократно от скалите и решило, че решението е в крилата. Векове по-късно друго влечуго преобразувало люспите си на пера и променило формата на предните си крака. По-късно, докато други малки твари пълзели по пода на една пещера ядейки червеи и каквото друго можели да намерят, едно от тях се изправило и погледнало нагоре! Бил му омръзнал нещастният живот на неговите нощни братя – така че малкото същество развило крила и станало прилеп! Но като полетяло в мрака то бързо открило, че има нужда от нещо повече от очи – и затова преустроило устата си и ушите си и развило радарна система.

Според еволюцията всяко от горните четири е произлязло от некрилат прародител и е развило своите крила напълно независимо от наследство или външна помощ.

Някога наблюдавали ли сте крилото? То е една от най-сложни структури. То съчетава удивителни устройства за сгъване и разгъване, със специални аеродинамични качества, които осигуряват необходимата подемна сила.

Да разгледаме и окото. Еволюционистите не могат да си представят как са еволюирали очите или как е възможно същества с един вид очи да еволюират от същества с друг вид очи. За да решат проблема, те просто си измислят ново название. Наричат го конвергентна еволюция, като че ли това може да реши проблема относно възможността да се случи подобно нещо! Но назоваването на невъзможното с името “еволюция” не го променя във възможно.

Приликите при толкова различни същества, които не биха могли да са произлезли едно от друго продължават да са основен проблем за еволюционистите.

В същото време дарвинистите трябва да се съобразяват и с обратния проблем, така че те се опитват да го решат като го класифицират като друг вид “еволюция!”

ДИВЕРГЕНЦИЯ – Дивергенция се наблюдава, когато има много различни свойства при растения или животни, които би трябвало да са много “близко родствени.” Еволюционистите наричат това “дивергентна еволюция,” но тя създава също толкова проблеми за тях; защото тя означава огромни разлики при същества, които би трябвало да са близко родствени. Ето някои примери за “дивергенция” при очите на много прости същества:

Някога разглеждали ли сте лицето на муха? От всяка страна на лицето има съставно око; което означава, че всяко око се състои от хиляди отделни очи. Резултатът е множество образи върху ретината на всяко око вместо само един образ, както е при нас. Но има и други насекоми, чиито съставни очи са устроени по напълно различен начин! Тези различни видове очи просто не биха могли да еволюират едно от друго. Те са просто твърде сложни и твърде съвършени.

Дълбоко в океана има някои подобни на скариди същества с много сложни съставни очи. Хилядите очи събрани в едно око се фокусират само в една точка, точно както човешкото око! Ученият, който открива тази тайна, продължава изследванията си и открива дори по-удивителни факти: (1) Той открива, че някои от тези дълбоководни скариди имат “оптични цилиндри,” които правят плавно пречупване на светлината (чрез плавно преливащи се отражателни повърхности) за да я фокусират върху тази една точка! (2) След това открива, че други използват “огледална система”! Тя включва двойно отражение, което изключително сложно устройство!

Скаридата е способна да създаде такава система! С такива способности, НАСА трябва да наеме няколко скариди да помогнат за проектирането на по-добри телеметрични системи за ракетите в космоса.

В това виждаме делото на Създател, Който използва сложна математика за да изчисли ъглите, и след това създава устройството, използвайки също толкова сложни физика и химия.

Как са еволюирали тези очи? Те не биха могли да работят въобще преди да бъдат напълно завършени. Това е основополагащ факт, върху който си заслужава да помислим. Дали скаридата е проектирала сама очите си? Преди да ги развие до пълнота и съвършенство тя не би могла да вижда и би била хваната от враговете си. Следователно тук отново имаме ситуация на промяна в рамките на едно поколение. Нужно ли е доказателство за това твърдение? Ще цитираме този главен аргумент на Дарвин: “оцеляване на пригодените.” Слепи скариди блъскащи във враговете си не са достатъчно пригодени за да оцелеят дълго време.

МИМИКРИЯ – Съществува и нещо, което учените наричат мимикрия. Това е научното название на теорията, че едно почти безмозъчно създание внимателно наблюдава друго в продължение на известно време – и след това изобретява структури в собственото си тяло, които са подобни на структурите на другото създание.

Например, пеперудата монарх е отровна, и затова птиците я избягват. Но пеперудата вицекрал изглежда точно като нея, и затова птиците също я избягват. Еволюционистите казват, че вицекралят е “копирал” белезите на монарха за да се защитава!

Някои хора биха желали по-тъмна коса; други биха желали да имат въобще някаква коса! Някои биха искали да са по-високи, други по-слаби, а други биха предпочели сини очи вместо кафяви. Някои биха искали кожата им да е с постоянен тен, а други биха искали по-бяла кожа. Но никой не знае как да направи необходимите генетични промени.

Ако ние нямаме необходимите познания да преустроим телата си, как е възможно пеперудата да го направи!

ПРИЛИКИ В БЕЛТЪЦИТЕ – Един изследовател най-после намира превъзходен начин да разбере кои същества произхождат едни от други: Той решава да анализира приликите и разликите в техния кръвен белтък. Това е било умно решение; защото, ако едно животно произхожда от друго, те трябва да имат прилики в кръвта.

Като изследва внимателно кръвта, той открива, че хемоглобинът (червените кръвни телца), например, се намира сред всички гръбначни – но също е пръснат тук и там сред многообразие от безгръбначни животни!

На основата на сравнения на кръвта не е намерена никаква категорична закономерност, която би могла да обясни кои същества от кои са произлезли, или на кои са родствени. Хемоглобин може да се намери в кръвта на повечето гръбначни животни, но също се намира и сред някои червеи, морски звезди, миди и насекоми – но не и при други. Дори е намерен сред някои бактерии!

МИСЛЕНЕ В ПОРОЧЕН КРЪГ – В по-ранните глави открихме, че е необходимо мислене в порочен кръг за да се каже, че естественият отбор и данните от вкаменелостите и слоевете са категорични доказателства за еволюцията. Сега откриваме, че аргументът относно приликите (хомология) също е основан върху порочен кръг.

“По определение тази прилика се дължи на наследство от общ прародител.”—*G. A. Ville, et al., General Zoology (1978).

“Приликите се дължат на общи прародители.”—*Colin Patterson, Evolution (1978), p. 189.

“Когато професор [*Джордж Гейлорд] Симпсън казва, че хомологията се определя от наследственост и заключава, че хомологията е доказателство за наследственост, той използва порочният кръг, който е толкова характерен за еволюционното мислене. Когато добавя, че еволюционните развития могат да се описват без палеонтологични доказателства, той се опитва да съживи лекомислените и безотговорни спекулации, които през всичките тези години под влиянието на дарвинистката митология са препятствали развитието на биологията.”—“Evolution and Taxonomy,” Studia Entomologica, Vol. 5, October 1962, p. 567.
image
ПЕНТАДАКТИЛНИЯТ КРАЙНИК – Най-често посочваната прилика от еволюционистите е наречена “пентадактилен крайник.” Това са “пет-костните” ръка и крак, притежавани от всички земни гръбначни. (Всъщност има повече кости, но схемата е опростена до мишница, двукостен лакът, “кост” на китката и “кост” на ръката.) Защо ръцете и краката на всички гръбначни са съставени от пет главни групи кости?

Разгледайте внимателно илюстрацията. Сериозно, виждате ли някакво сравнение между крайниците на тези същества? Така нареченият “пет-костен крайник” е също толкова измислено понятие колкото и връзките, които се опитва да докаже.

Помислете върху движенията извършвани от мишницата, лакътя и дланта, и ще разберете. Това е най-доброто устройство; а устройството не доказва безмозъчна еволюция, а точно обратното! (1) Няма по-добър начин да се проектира по-прост крайник с такъв широк обхват на движения, и (2) всички крайници са направени от един и същ Създател.

Истината е, че еволюционната теория е основана върху недостатъчното научно познание от средата на 19 век. Всичко, което са имали за изследвания по онова време, са били крака и ръце. Днес имаме огромен брой допълнителни биологични открития и техники за изследване. Но еволюционистите се държат за ръцете и краката като главно свидетелство за еволюцията, защото науката през 20 век не е представила никакво по-добро свидетелство.

Преди да продължим нататък, забележете, че еволюционистите лукаво твърдят, че приликите са в “пет кости.” В действителност формата на всички кости на ръката и китката е много различна при различните видове. Цялата прилика при различните видове са тези така наречени “пет кости.” Но това е поредната измама! В действително цялата структура се състои от една мишница (humerus), две лакътни кости (ulna и radius), осем кости на китката (carpal), пет кости на дланта (metacarpal) и 14 кости на пръстите (phalanges). Това са 30 кости, не пет! Защо става така, че еволюционистите никога не могат да представят истинско научно доказателство в подкрепа на своята теория? Предният крак на куче е много различен от човешката ръка, или от крилните кости на прилеп!
  image
Разгледайте тази диаграма. Наистина е невероятно. Всичката кръв, която излиза от сърцето, първо влиза в аортната дъга. От там част от нея тече нагоре през горните артерии, докато останалата част тече надолу през аортата, най-голямата артерия в тялото. Кръвта отиваща нагоре се разклонява в четири основни артерии: десен каротид (RC), ляв каротид (LC), дясна подключна (RS) и лява подключна (RS). Начинът, по който тези четири артерии се разклоняват, определя пет различни схеми на аортна дъга. Няма начин една схема да еволюира от друга – не и докато животното е живо. А мъртвите животни – с изключена помпа за кръв – не еволюират!

АОРТНАТА ДЪГА – Макар еволюционистите да сочат към ръцете и краката като доказателство за произход, те избягват да споменават аортната дъга. Това е формата на кръвоносните съдове, които извеждат кръвта от сърцето. Аортата е най-голямата артерия в тялото. (Артериите отвеждат кръвта от сърцето; вените връщат кръвта към сърцето.) Аортата се издига нагоре от горната част на сърцето, завива надясно (когато гледате на диаграма, но в действителност наляво в тялото ви), и след това завива надолу – образувайки “дъга.” На едно, две или три места на върха на тази дъга (според животното) излизат артерии, които отвеждат кръвта нагоре. При всички гръбначни и при определени други същества се намират само пет вида устройства на аортната дъга.

Защо има дъга? Това е още един пример на забележително устройство! Ако някога сте виждали живо сърце в действие, знаете, че то тупти и се извива енергично. Ако аортата не излизаше от него във формата на полукръг, туптенето на сърцето бързо би претрило стената на аортата! Но аортата трябва да слезе надолу покрай сърцето. Тя е била проектирана първо да описва широка дъга и след това да се раздели на два клона, един отиващ нагоре и друг надолу.

Само за миг разгледайте диаграмите на аортната дъга. Ще откриете петте основни вида аортни дъги при бозайниците. Цялата кръв излизаща от сърцето влиза в аортната дъга. Има пет вида аортни дъги, но няма начин една да е еволюирала от друга – докато бозайникът е все още жив. Просто няма начин животните да могат да променят устройството на своите кръвоносни съдове!

Но ако еволюцията беше вярна, очевидно е, че всички животни имащи един основен тип аортна дъга трябва да близко родствени едно с друго. Наистина, еволюционистите гръмогласно прогласяват, че приликите означава еволюционен произход.

“Единственият постулат, от който се нуждае еволюционистът, е точно този . . . Степента на прилики в устройството по същество съответства на близостта на родството. Повечето биолози биха казали, че това не е просто постулат, а е един от най-добре установените закони на живота. . . . Ако не можем да разчитаме на този постулат . . . не можем да постигнем никакъв сигурен напредък в установяване на принципа на еволюцията.”—*Horatio Hockett Newman, Evolution, Genetics, and Eugenics (1932), p. 53.

“Тогава, ако може да се потвърди отвъд всякакви спорове, че приликата или дори еднаквостта на устройството при различните видове не може винаги да се тълкува като произход от един и същ прародител, целият аргумент на сравнителната анатомия пропада напълно.”—*Thomas Hunt Morgan, “The Bearing of Mendelism on the Origin of Species,” in Scientific Monthly 16(3):237(1923).

“Най-важното свидетелство е основаното върху сравнително изследване на устройството и развитието на различните групи. Употребата на такова свидетелство е основано върху допускането, че колкото повече телесните устройства на две таксономични деления си приличат едно с друго, толкова по-близка е тяхната родствена връзка и толкова по-близко назад в миналото можем да намерим техния общ прародител.”—*Ralph Buchsbaum, Animals without Backbones (1948), p. 335.

Достатъчно просто е: колкото по-голяма е приликата в устройството, толкова по-близка е родствената връзка, според еволюциониста.

Сега, нека да видим нашите прародители на основата на приликите. Ето описание на животните в петте групи:

Животните, които имат ПЪРВИЯ тип аортна дъга, са следните: коне, кози, магарета, зебри, крави, овце, свине и елени.

Животните с ВТОРИЯ тип аортна дъга са: китове, къртици, земеровки, морски свине и таралежи.

Животните с ТРЕТИЯ тип аортна дъга са: скунк, мечки, кенгуру, плъхове, ракуни, кучета, опосуми, катерици, бобри, вомбати, мишки, бодливи свинчета, котки и невестулки.

Животните с ЧЕТВЪРТИЯ тип аортна дъга са: дюгони, някои прилепи, морски крави, птицечовка, ехидна и човешки същества.

Животните с ПЕТИЯ тип аортна дъга са: моржове и африкански слонове.

Дали всички тези групи показват каква да е свързана еволюционна последователност? Не. Могат да се цитират всякакви други структурни, химически или други сравнения (някои са цитирани в тази глава), които ще ни дадат напълно различни разделения по групи. Но простият факт че всяко такова групиране по прилики винаги е много различно от всички други групирания по прилики опровергава ползата от приликите като свидетелство в полза на еволюцията.

Но има и още: Забележете, че има само пет вида аортни дъги. Това сочи към един-единствен Проектант, високо-интелигентно Същество, Което е направило всички тези живи същества. Той е дал на всеки вида аортна дъга, от която се нуждаят, но са били необходими само пет различни подреждания.

ГЕНЕТИЧНАТА БАРИЕРА – Въпреки опитите да се гледа на приликите в устройството на различните животни, проблемът с ДНК продължава да се съпротивява на еволюционистите. Дори самите гени са много различни при хората в сравнение с гените при животните, като всяко животно има уникална подредба на гените.

“Вече е ясно, че гордостта, с която се твърдеше, че хомологията се обяснява с наследяването на хомоложни структури от общ прародител, е била неуместна; защото такова наследяване не може да се приписва на еднаквост на гените. Опитите да се намерят ‘хомоложни’ гени вече са изоставени като безнадеждни, освен при много близко свързани видове.”—*Sir Gavin De Beer, Homology, an Unsolved Problem (1971).

След това Де Беер задава проницателен въпрос:

“Какъв може да е механизмът, който води до производството на хомоложни органи, със същото ‘устройство,’ въпреки факта, че те не са управлявани от едни и същи гени? Зададох този въпрос през 1938, и все още няма отговор.”—*Op. cit., p. 16.

*Де Беер казва тук, че тъй като гените управляват устройството, действието и външния вид – как е възможно различните животински видове да си приличат външно когато имат различни гени?

Този проблем е изключително важен!

Целият въпрос е голяма загадка, която еволюционистите не могат да разрешат. Как е възможно да има прилики между различните форми на живот с различни гени – различни ДНК кодове?

В своето отчаяние *С. Харланд в Biological Review (11:83/1936) предлага отговор от областта на фантазиите: Когато всеки вид еволюира в нов вид, гените се променят, но устройството на окото не се променя! Животните имат очи различни от това, което гените казват! Тук Харланд теоретизира, че гените не управляват наследяването на характеристиките!

“По-старите учебници по еволюция преувеличават значението на хомологията. . . . Ако тези различни структури биват предавани чрез една и съща съвкупност от гени, различаваща се само по мутации и променяна от екологичен подбор, теорията би имала смисъл. За съжаление не е така. Днес знаем, че хомоложните органи са създавани от напълно различни съвкупности от гени в различните видове. Идеята за хомологията като подобни гени предавани през поколенията от общ прародител е напълно провалена.”—*Randall, quoted in *William Fix, The Bone Peddlers, p. 189.

СЪВЪРШЕНО МНОГООБРАЗИЕ – Всичко в природата е организирано – но е организирано всред преплетено многообразие! Една последователност съответства на един химически тест, друга на друг химически тест. Навсякъде в природата може да се намери внимателно подредено МНОГООБРАЗИЕ! Всичко е различно, но в съвършен ред.

Еволюционистите отчаяно се нуждаят от хомологии (прилики), тъй като нямат много други неща, върху които да основат еволюцията на видовете. Но хомологиите просто не са научни! Ето едно искрено признание от добре известен британски учен:

“Понятието хомология е основополагащо за онова, което имаме предвид, когато говорим за еволюция, но в действителност въобще не можем да го обясним на основата на съвременната биологична теория.”—*Sir A. Hardy, The Living Stream (1965), p. 211.

ОЩЕ ПРИЛИКИ, КОИТО ОПРОВЕРГАВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА – Ето още прилики, които опровергават еволюционната теория:

Анатомията на ОКОТО – Човекът и ОКТОПОДЪТ си приличат.

Анатомията на СЪРЦЕТО – Човекът и СВИНЯТА си приличат.

Вътрешният въртателен МУСКУЛ – Човекът и японският САЛАМАНДЪР си приличат.

ЧУМАТА – Човекът и норвежкият ПЛЪХ си приличат.

Ацетилхолин-хистамин – Човекът и РАСТЕНИЯТА си приличат.

Концентрацията на ЧЕРВЕНИ КРЪВНИ ТЕЛЦА – Човекът и РИБИТЕ си приличат.

Специфичната гравитация на КРЪВТА – Човекът и ЖАБАТА си приличат.

Структурата на ХЕМОГЛОБИНА – Човекът и КОРЕННИТЕ НОДУЛИ си приличат.

КРЪВНИ ГРУПИ и ФАКТОРИ – МАЙКИ и ДЕЦА при ХОРАТА се различават.

КАЛЦИЕВО-ФОСФОРНО-КАРБОНАТНИ съединения – Човекът и КОСТЕНУРКАТА си приличат; но кучето и котката се различават.

ЦИТОХРОМАТА С в клетката (1) – Човекът и СЛЪНЧОГЛЕДЪТ си приличат; но плесента и слънчогледът се различават.

ЦИТОХРОМАТА С в клетката (2) – Човекът и ГОЛЯМАТА АМЕРИКАНСКА ЖАБА си приличат; но гърмящата змия и жабата се различават.

МОЛЕКУЛНИ ПРИЛИКИ – В молекулярната биология е постигнат сериозен напредък. Именно от тази област идват някои от най-съкрушителните нови научни сведения, които опровергават еволюционната теория. През 50-те години са открити ДНК и аминокиселините. Направени са сравнения между ДНК-вериги. Открита е РНК. Разкрити са множество нови сведения относно клетката.

Еволюционистите се надяваха, че откритията в молекулярната биология ще дадат хомологии (прилики), които ще докажат еволюционната теория. Но тази надежда скоро беше разбита.

СРАВНЕНИЯ НА КРЪВЕН БЕЛТЪК – Сега нека сравним веригите на кръвния белтък. Със сигурност в тях трябва да има начин да проследим еволюционен произход.

Според еволюционната теория бактериите трябва да близко родствени на маята, копринената буба, рибата тон, гълъбите и конете, в тази последователност. Като се сравняват веригите на цитохромата С, бактерията е най-близко родствена на следните видове, в тази последователност на родствени връзки: кон, гълъб, риба тон, копринена буба, пшеница, мая. Това означава, че, че бактериите са по-близко родствени на конете отколкото на маята!

Безчелюстните риби се смятат за много древни и вероятно най-ранните гръбначни. Еволюционната теория би твърдяла, че те са най-близки до шаран, жаба, кокошка, кенгуру и човек, в този приблизителен ред. Къде се нарежда безчелюстната минога сред тези гръбначни? По прилики в хемоглобина, нейните родственици се нареждат така: човек, шаран, кенгуру, жаба и кокошка. Иди че го разбери.

“На молекулярно ниво няма и следа от традиционната еволюционна последователност: риби, земноводни, влечуги, бозайници. Невероятно, но човекът е по-близък с миногата отколкото са рибите!”—*Michael Denton, Evolution: A Theory in Crisis (1965), “A Biochemical Echo of Typology.”

Очевидно просто няма начин да кажем, че един вид е близко родствен на друг вид. Всичко е една голяма бъркотия.

СРАВНЕНИЯ НА СЕРУМИ – Може би си спомняте как в глава 6, Неточни методи за датиране, и глава 12, Вкаменелости и слоеве, открихме, че от стотици хиляди тестове с радиодатиране на скални слоеве само три са в съгласие са датиращата теория за скалните слоеве от 19 век, която и днес господства в областите геология и палеонтология. По отношение на потвърждаване на класическата стратиграфия и датирането на вкаменелостите, тези три са били запазени, а стотиците хиляди други тестове с уран и торий са били отхвърлени. След това в учелниците е заявено, че “радиодатирането потвърждава датирането на геологичната колона.”

Еволюционните учени правят същото с новите молекулни открития, когато става въпрос за прилики. Един вид тест, само един, изглежда се съгласява с еволюционната теория, така че този ЕДИН тест е рекламиран в учебниците, а другите тестове са пренебрегвани този тест е серумният тест за антитела.

Серологичните тестове с нечовешки кръвен серум дават различни проценти на утаяване. Тестовете извършвани върху широк обхват от животни разкриват, че някои животни образуват възходяща стълбица към човека. Най-долу е кенгуруто, 0.0 процента; на върха е човекът със 100 процента. Това звучи добре за еволюцията, но когато човек наистина помисли, какво всъщност доказва тази информация? Според това еволюционно “доказателство” човекът е произлязъл от маймуни, които са произлезли от овце, които са произлезли от елени, които са произлезли от коне, които са произлезли от кенгуру, което е произлязло от нищо. (В родословното дърво няма нищо под кенгуруто, тъй като то показва 0.0 процента утаяване.)

Но откритията от голям брой други молекулни тестове са напълно пренебрегвани. На обществеността не се казва нищо за тях.

СРАВНЕНИЯ НА ХРОМОЗОМИ – Ако наистина искате да ЗНАЕТЕ кои видове са най-близко родствени един с друг, какъв метод бихте използвали? Ако се замислите за това, най-добрият метод би бил да сравните броя на хромозомите. Кой генетичен фактор може да е по-основополагащ от хромозомите и ДНК?

Всеки вид има конкретен брой хромозоми във всяка клетка на своето тяло, така че всичко, което трябва да направим, е да ги преброим. Човешките същества, например, имат 46 хромозоми във всяка клетка на телата си, докато в своите възпроизводни клетки (яйцето и сперматозоида) има само половината на този брой (23). По този начин, когато яйцето и сперматозоидът се свържат, се получава пълният брой 46.

Има ли някой фактор, който да е по-основополагащ за вида от неговия брой хромозоми? Съзнателните учени сериозно се съмняват да има такъв.

В научните справочници могат да се намерят няколко списъка с брой на хромозомите за различните видове. Сравняването им ще ни даде най-добрия анализ на “приликите,” който бихме могли да имаме!

Нека сега разгледаме този въпрос с “приликите” в броя на хромозомите. Дж. Н. Мор е свършил превъзходна работа за нас. Той е взел броя на хромозомите за различни видове и ги у подредил в “родословно дърво,” каквото еволюционистите обичат да показват в учебниците (John N. Moore, “On Chromosomes, Mutations, and Phylogeny,” Creation Research Society Quarterly, December 1972, pp. 159-171).

“Броят на хромозомите вероятно е най-стабилен от всички морфологични характеристики, с които разполагаме за идентифициране на видовете.”—*Eldon J. Gardner, Principles of Genetics (1968), p. 211.

Тъй като гените определят всички телесни части и функции, бихме очаквали, че по-малките форми на живот ще имат по-малко хромозоми. Наистина има тенденция в тази посока; но дори в това има удивителни изключения, както ще видим по-долу. (Cosmarium, просто водорасло, може да има до 140 хромозоми, а Radiolaria, просто едноклетъчно животно, има над 800; докато човешките същества имат само 46.)

В следните данни е даден двойният брой хромозоми [2n], намиращ се в повечето телесни клетки; изключенията са отбелязани с “n” [1n]. Когато са дадени няколко различни числа, всяко е за различен вид.

Първо ще разгледаме броя хромозоми за различни клонове от РАСТИТЕЛНОТО ЦАРСТВО. Какви прилики намирате в тези числа?

В основата на еволюционното родословно дърво за растенията са ВОДОРАСЛИТЕ: хламидомонас, 16 / хорда, 56 / кладофора, 22, 24 / клостериум, (n = 194) / космариум, 40, 120-140 / цистофилум, 32-48 / ламинария, 62 / нитела, (n = 9, 18) / спирогира, (n = 16, 32, 50).

Малко по-горе от водораслите стигаме до ГЪБИТЕ: бацилус, 1 / клавария (n = 8) / есхерихия, 1 / неуроспора, (n = 7) / фитофтора, 8-10 / хлебна мая, 30, 45, 60.

Нагоре по дървото на растителното царство стигаме до клон наречен ПАПРАТОВИДНИ: адиантум, 60, 120, 116 / дифазиум, 46 / диплазиум, 82, 123 / дриоптерис, 82, 123 / елафоглосум, 82 / изоетес, 33, 44 / офиоглосум, 960, 1100 / полиподиум, 72, 111, 148 / полистихум, 82, 164 / псилотум, 208 / ликоподий, 46, 340, 528 / птерис, 58, 76, 87, 115 / селагинела, 20, 36 / телиптерис (n = 29, 36, 62, 72).

На върха на въображаемото дърво на еволюцията на растенията са ДВУСЕМЕДЕЛНИТЕ: кръстоцветни, 18, 20 / хризантеми, 18, 36, 56, 138, 198 / повет, 16 / сложноцветни, 34 / бобови, 22 / игликови, 16, 22, 36 / лютикови, 16, 32, 48 / лападови, 20, 40, 60 / върби, 40, 63 / дебелецови, 20, 44, 54, 68 / петуния, 14 / ряпа, 16, 18, 20, 38.

Сега отиваме при второто от двете дървета: То се нарича ЖИВОТИНСКО ЦАРСТВО. Движейки се отдолу нагоре, ето броя хромозоми на няколко от клоните:

ЕДНОКЛЕТЪЧНИ: еуглена, 45 / радиолария, над 800 / амеба, 30-40.

КРЪГЛИ ЧЕРВЕИ: глисти, 2, 4, 22, 48-50 / ехиноринк, 8.

ВОДНИ ГЪБИ: грантия, 8, 26 / сикандра, 16.

ПАЯКООБРАЗНИ: кърлеж, 26 / агалена, 44 / хептатея, 80 / дървесен скорпион, 70-84 / титий, 6, 10, 20.

РАКООБРАЗНИ: морска скарида, 84 / дафния, 8, 20 / камбар, 208 / киприс, 24 / нотодромас, 16.

НАСЕКОМИ: акрида, 23 / листна въшка, 5, 6, 8, 12 / муха, 12 / воден бръмбар, 8, 30 / дървеница, 24-29 / лисандра (вид пеперуди), 380 / копринена буба, 56-71 / тигров бръмбар, 20-24 / муха-месарка, 12 / дрозофила, 8-12 / миризливка, 22-26.

РИБИ: сьомга, 80-96 / бяла риба, 80 / молинезия, 36-48 / двойнодишащи риби, 360 / пъстърва, 74 / бета, 42 / шаран, 99.

ЗЕМНОВОДНИ: жаба, 16, 24, 26, 39 / саламандър, 24 / гигантски саламандър, 56, 62 / сухоземна жаба, 22 / тритон, 18-24.

ВЛЕЧУГИ: леопардов смок, 36 / домашен гекон, 48 / алигатор, 32 / хамелеон, 24 / гущер, 36, 38 / блатна костенурка, 50 / слепок, 36, 44.

ПТИЦИ: нанду, 42-68 / европейско врабче, 40-48, 54-60 / вълнисто папагалче, 50-60 / кокошка, 12-44 / патица, 43-49, 80 / гълъб, 50, 31-62 / гларус, 60.

БОЗАЙНИЦИ: птицечовка, 70 / опосум, 17-22 / таралеж, 48 / кафявозъбка, 23 / заек, 36-46 / американска мишко, 48 / полевка, 42, 46, 50 / полска мишка, 46, 48, 50 / обикновена мишка, 40, 44 / плъх, 46, 62 / кучета, 50, 64, 73 / котки, 35, 38 / говеда, 16, 20, 60 / кози, 60 / овце, 33, 48, 54, 60 / свине, 18, 38, 40 / коне, 60, 66 / макак, 42, 48 / човек, 46.

Е, открихте ли някакви данни за еволюционно дърво? Няма нищо такова.

БРОЙ НА ХРОМОЗОМИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗМЕРА – Очевидно е, че всеки клон на еволюционните дървета е объркан лабиринт от различен брой хромозоми с много малко съответствие между различните видове.

Но какво да кажем относно размерите на организмите, от малки към големи? Вече споменахме факта, че дори там не откриваме ясна закономерност. Най-малките форми на живот би трябвало да имат на-малък брой хромозоми, а най-големите би трябвало да имат най-голям брой. Ако беше така, това би насърчило еволюционистите, но обърнете внимание на следния списък:

Веслоног рак: 6 / трилиум: 10 / градински грах: 14 / ечемик: 14 / царевица: 20 / домат: 24 / норка: 30 / лисица: 34 / свиня: 38 / люцерна: 40 / овес: 42 / мишка: 40 / макак: 42 / човек: 46 / скоклива мишка: 48 / горила: 48 / скунк: 50 / магаре: 60 / пъстър молец: 62 / куче: 78 / авлакант (протозоа): 1600

В горния списък, най-малкият брой хромозоми е при рак, а най-големият при микроб. Една мишка има повече от човека, а друга по-малко! Пъстрият молец с 62 е очевидно по-развито същество от човека.

В този списък няма много подреждане по големина. Той не ни дава никаква истинска помощ в установяването на еволюционния произход.

КОЛИЧЕСТВО НА ДНК ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗМЕРИТЕ НА СЪЩЕСТВАТА – Със сигурност количеството на ДНК на различните същества трябва да нарастват с големината им. Както знаете, ДНК вътре в клетката съдържа всички кодове необходими за всички структури и функции вътре в организма. Тук най-после трябва да открием доказателства за еволюционно развитие!

“Може логично да се приеме, че количеството на ДНК в генома ще нараства пропорционално на изкачването в еволюционната стълбица. Но всъщност количествата на общото съдържание на ДНК са доста объркващи. Докато клетката на бозайник има около 800 пъти повече количество на ДНК от бактерията, жабите (да вземем един пример) имат много повече от бозайниците, включително от човека, докато организмът с най-голямо количество ДНК (от изследваните досега) е лилията, която понякога има 10,000 до 100,000 повече ДНК от бактерията!—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 174.

Следващият примерен списък започва със съществата с най-малко количество ДНК и ще завърши със съществата с най-много. Забележете че човекът е в средата на списъка, но би трябвало да е на върха!

Бактериофаг 0Х174: 0.0000036 / бактериофаг Т2:0.0002 / чревна бактерия: 0.0047 / мая: 0.07 / охлюв: 0.67 / морска краставица: 0.90 / кокошка: 1.3 / патица: 1.3 / шаран: 1.6 / зелена костенурка: 2.6 / говедо: 2.8 / човек: 3.2 / земна жаба: 3.7 / водна жаба: 7.5 / двойнодишаща риба: 50 / амфиума (земноводно): 84.

Поредното главоболие за еволюционистите. Ето какво казва по този въпрос един водещ еволюционист:

“По-сложните организми обикновено съдържат по-голямо количество в клетките си от простите, но това правило има забележителни изключения. Човекът въобще не е на върха на списъка, и над него е амфиума [безкрако земноводно], протоптерус [двойнодишаща риба] и дори обикновените жаби. От много време това е загадка.“—*Theodosius Dobzhansky, Genetics of the Evolutionary Process (1970), pp. 17-18.

ИЗВОД НА ПАТЪРСЪН - *Колин Патърсън е старши палеонтолог в Британския музей. Той е специалист по изчезнали видове и е прекарал повечето от живота си сравнявайки ги със сега живеещите видове. През всички тези години на изследвания той се е опитвал да открие въображаемото еволюционно “родословно дърво,“ което показва кой е произлязъл от кого.

В реч изнесена в Американския музей по естествена история на 5 ноември 1981, той изразява съжаление, че е помолен да говори по темата “Сътворение и еволюция,“ защото според неговите думи той е толкова озадачен от своите открития, че е готов да се откаже от еволюцията. Той казва, че след 20 години на еволюционни изследвания той не е успял да открие дори едно нещо, което доказва еволюционната теория. Когато е питал други водещи еволюционисти за решения, те са отговаряли бързо, “О, всичко е в сходствата; сходствата са навсякъде,“ като че ли това решава проблема на еволюцията: Различни същества, напълно несвързани едно с друго, за които се казва, че са сродни. Проблемът след това се решава като се преименува на “просто друга форма на еволюция,“ и опровержението магически се променя в доказателство.

*Патърсън завършва своята лекция като казва, че еволюцията е “анти-теория,“ която произвежда “анти-познание.“ Той обяснява като казва, че еволюцията е пълна със специални термини, които не обясняват нищо, но създават впечатлението, че обясняват нищо. Нещо, което произвежда “анти-познание,“ всъщност произвежда невежество. А ние със сигурност не искаме това!

ЕВОЛЮЦИЯТА НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТОВА

Паяците летят най-високо в небето от всички живи същества на нашата планета. Ето как става това. Когато малкото паяче се излюпи, то се изкачва на високо място. Може да е стрък трева или или стъбло на дърво, или листо на някое растение. След това се изправя . . . и отлита понесено от вятъра! Макар да е само да един ден, то знае точно какво да прави. Вместо опашка, паячето има жлеза. Издигайки я нагоре, то започва да преде своята тънка нишка, която бива дърпана от вятъра, докато то продължава да я преде. Скоро във въздуха има достатъчно нишка (около 3 метра), и паячето бива понесено във въздуха! Тази нишка всъщност е течност, която незабавно се втвърдява при допир с въздуха. Като се има предвид дебелината ѝ, нишката е по-здрава от стомана и може да се опъва без да се скъса. Откъде паячето е научило да прави това? Не и от майка си. Веднага като се издигне във въздуха, малкото животинче се изкатерва по копринената нишка и върви по това нестабилно нещо докато лети високо във въздуха! Как го прави без да пада е загадка. Но то бързо овладява въздушния си кораб. Сигайки до средата на нишката, то я издърпва, преплита я на няколко места и събира под себе си. Така нишката сега става кормило, което паячето използва за да се насочва нагоре или надолу! Откъде това еднодневно същество с мозък с големина една хилядна от глава на карфица е придобило тези превъзходни инструкции за летене? Скоро то се приземява, но обикновено това е само колкото да се приготви за нов полет, и отново отлита. Учени в самолети са намирали малки паячета на височина 5,000 метра! В края на краищата миниатюрното същество се приземява. Може да е на няколко километра, в съседен щат, или на остров далеч в океана. Паяците са първите създания, които достигат новообразувани вулканични острови.                                                                                                       Опровергаване на еволюцията
 Ванс Феръл                       



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5545835
Постинги: 4190
Коментари: 1141
Гласове: 1514
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930