Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05.2015 23:18 - Ad usum internum/Съществувам, докато се съмнявам в това
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 630 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 10.05.2015 23:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image               Рене Декарт е казал великото „cogito ergo sum”/"Мисля, следователно съществувам", аз пък ще допълня, че при повечето хора „r” oт „еrgo” липсва, което води до: „cogito Ego sum” (на зная дали е технически грамотно, но мисля, че се досещате какво исках да намекна.)

Духа, шофьора на автобус и кораба "Ентърпрайз"

Искам да потвърдя че духа ми/ни няма пол и националност и, че фразите „Света го духа“ и „да го духа Света“ са две коренно различни неща. Той (духа) не е мъж или жена, не е българин, турчин или китаец, това е така без съмнение. Физически аз съм инкарниран тук като бг гражданин (хмм, що пък е редно да се наричаме „граждани“, а не „селяни“, та до преди 10-20 години повечето от нас живееха по села и паланки, ОК – тогава съм бг селянин!), и като първичен полов белег имам член, следователно съм мъж. Духовно - или както е модерно да се нарича: енергийно - обаче аз не съм тия две неща, затова и не ми е присъщо да изпадам в транс и първосигнална агресия като чуя поредния newsss патриотично-етнически бълвоч. Другото, което ми е неприсъщо е да се облека в женски дрехи и да се гримирам, говорейки в женски род за себе си, само и само да демонстрирам, че видиш ли съм превъзмогнал ДНКомандите на тялото, спомнете си, че тялото ви е в Системата, колкото и да парадирате, че сте изиграли и разградили тия команди толкова повече ще започнете да се самозалъгвате (а това го можете най-добре), че правите нещо.

Оставете тялото да си играе Играта, вие си работете вътре в него, все едно сте шофьора на автобус, който си вози бг гражданите по бял потник, пуши цигари като луд и не пропуска да наругае някоя нахална бабичка в удобния момент. И като заговорих за тялото: пазете и поддържайте вашето тяло за да може и шофьора (вие) да се чувствате комфортно. Шофьора на автобуса не блъска и руши умишлено своето возило, той го почиства и пази (до колкото може), даже ако се прецака, веднагически ще му направи основен ремонт на пътя, сигурен съм, че всеки е ставал свидетел на подобна картинка. Това, че ви карам да се отъждествявате с шофьор на автобус не трябва да ви плаши, да зная, че си мислите, че „тия не са интелектуалци“ не оспорвам това, но предполагам, че и сред тях има такива, които някога са отваряли нещо различно от вестник и судоку-книжле, а ежеминутната ругатня за тях е нещо неприсъщо.

Добре ще преминем на космическо ниво – Star Тrek! Представете си кораба, палубата, капитана и екипажа му. Тук аналога на шофьора на автобус е интелигентен ръководен кадър, той взима светкавични решения в напрегнати ситуации, като в това число не влиза „цепене“ на йонните ускорители или хипердвигателя по време на полет. Можем да разгледаме нещата и така: автобуса – вашето физическо тяло, кораба „Ентърперайз“ - Висшия Аз, Вие – земната инкарнация, шофьор на автобус, a капитана на кораба e финалната инкарнация, която направлява всички други „n” на брой инкарнации на съответния Висш Аз.

Земната Игра се играе само от шофьора на автобуса, които не осъзнава, че е част от екипа на „Star Тrek“, той си джитка по спирки и автогари, слуша поп-фолк, а газта му е ограничена от килограмите изчоплени семки по земята. Както казах вече, циклично употребява дисфемизми, обикновено по адрес на по-възрастните жени, понеже при него асоциирането с първичните полови белези е на 101%, нищо, че тестостерона отдавна е ароматизирал в естроген, който е отговорен за вторичните полови белези като уголемени увиснали гърди. Колкото и парадоксално да звучи, точно по този начин този индивид трупа опитност, която няма нищо общо с така наречения „трудов стаж за пенсия“ но като концепт има някои сходства разбира се. За разлика от собственото му тяло – автобуса е „стегнат“ и запазен, винаги готов да пропътува едни 150-500 км, обикновено в северозападен регион, където участъка е изключително екстремен и опасен, друго си е да караш по гладките 8 лентови пътища из Западна Европа. Но нали за това той е тук – избрал е трудния маршрут, той ще му гарантира повече опитност и повечко „блага“. Инкарнациите движейки се по лесния Западноевропейски път със своите чисто нови автобуси „Мерцедес“ няма да се развият качествено, те ще буксуват на едно място и никога няма да имат шанса да се научат да правят „основен ремонт“ на двигателя по пътя, но това също е валиден избор, от който има нужда като проявление.

В един момент, в който вече автобуса на нашия шофьор не може да бъде отремонтиран и той е дал своето, следва да бъде отведен до автоморгата, където остава там да си „почива“ или бъде рециклиран. Автобуса е физическото тяло, а шофьора му е духа. Инкарнацията, която вече трябва да бъде изтеглена към Висшия си Аз .......ццццццц......не......ето ги и сивите, те пуснаха светлинния капан....не, не отивай в нея бе идиот, бягай наляво, надясно, нагоре или надолу...... ей прееб..... Нищо, ще преживееш още една инкарнация като шофьор на автобус, какво пък!

„Самообучението е най-качественото обучение“

Душата-шофьор ще участвува в този цикличен процес докато не започне да изпитва неутолимо желание да отгърне нещо различно от вестник, от което да се учи и еволюира душевно, като в това число не влиза борбата с тялото-автобус, няма да видите никой шофьор да къса седалки и да чупи стъклата на собствения си автобус. Това е конфликт, а има ли такъв – забравете за еволюиране. Визирах ДНК командите, с които не е редно да се борите, просто ги осъзнайте и преодолейте, без да правите каквито и да е ритуали. Бъдете като шофьора на автобуса, които осъзнава, че той не е автобуса, а само се вози в него за да си върши работата, толкова е просто.
Та когато този шофьор самоусъвършенства своето себе, той ще успее да избегне повечето капани, които имат за цел да го върнат обратно тук в 3D, отново и отново в северозападен регион. След като успее да избегне капаните пред него ще се разкрие удивителна гледка – огромния кораб „Ентърпрайз“. Когато се озове вътре в него той ще има едно такова „странно“ чувство, че познава всеки, дори ще чувства, че той е всеки и всичко което е това в което е. Невероятно ще е как всички, които вижда му се усмихват и го гледат като все едно той е всеки един от тях и гледа към себе си и към всички други. „По дяволите! Аз вече не се усещам като шофьор, аз съм ...почакай, не зная какво съм все още но се усещам и като мъж и като жена и като .....много неща, това е изумително! Въх! Зная отговорите на всички кръстословици, зная как да наредя всички судокута, чакай малко аз зная всичко, осъзнах, че тия кръстословици и судокута на са развивали духа ми, те са имали обратна функция – да ме затъпят. Какво, Обама е робот? А Хилъри е травестит? Леле, не знаех! Империята Орион ръководи парада на Земята? За пръв път чувам за тази империя, сигурно е била преди римската...“ В следващия миг се оказва, че шофьора е на палубата и се среща с капитана на кораба – финалната инкарнация, той ще го интродуцира какво всъщност е всичко това в което се намират и какво те ще трябва да правят оттук на татък.

За Кораба капитана ще му разкаже, че в един отрязък от звездната дата е бил получен странен сигнал, на който след кратък миг на размисъл, приел да се отзове. Веднага бил отправен курс към сектор, в който се намирала малка планета, тази която ние познаваме като Земята. Когато пристигнали там, те получили допълнителни разяснения, ставало дума за мисия, която била „много специална“, кодовото и име било просто „Игра“. Капитана и неговия екипаж приели предизвикателството. Те слезли там долу и започнали своята мисия, когато пристигнали на местоназначението обаче се оказало, че те не си спомнят за какво всъщност са тръгнали, и въпреки, че всичко вървяло по план, те не знаели какъв е плана им. В интерес на истината отнело точно толкова време, за колкото били информирани предварително, но те нямали спомен за това, докато .... в един момент капитана, а след това и други от екипажа започнали бавно и мъчително да си спомнят малки фрагменти от информацията. Това започнало да поражда още повече въпроси, набъбващата лудост заплашвала сигурността на екипа, но разбира се това било само привидно, всичко се случвало точно както трябвало да се случва. В по-късен етап капитана си възвърнал по-голямата част от спомените и започнал да „подпомага“ другите от екипажа, уви повечето започнали да го мислят за луд. „Та ние винаги сме били тук и винаги сме правили това което правим!“ заявявали категорично те. Не бил далече и момента в които малка част от екипа започнала също да възвръща своите спомени частично, сякаш имало истина в това което им казвал капитана и все пак то изглеждало доста „екзотично“. На планетата имало и други същества освен тях, повечето от тях не били приятелски настроени, но често обичали да се правят на такива. Те успешно заблудили екипажа да им повярва, даже в един момент се оказало, че той е под техен контрол. Тези същества искали да завземат планетата, която преди време била тяхна колония, това което следвало било най-страшното нещо: конфликт с други същества, който щял да прерасне в ядрена война, мнозина от екипажа усетили това и опитали да избягат от планетата, уви имало защитен механизъм, който ги връщал обратно тук, още не бил настъпил момента на завръщане. Нещата изглеждали трагични докато .... точно миг преди ядрения апокалипсис капитана и екипажа му били абсорбирани и отведени обратно на кораба им, а всичко това което им се случило било планирано предварително, защото такива били протоколите на самата мисия. Всички техни спомени се възстановили и те прекрасно осъзнавали цялата ситуация, само сега вече можели да оценят това от тази си перспектива, тук горе. ОMFHS, та той успя да разкаже цялата им история за един миг!

Тази символика, която носи със себе си "Star Trek" много подходящо онагледява случващото се в земната Игра от една по-висша перспектива. През всичките тези серии екипажа е подлаган на какви ли не изпитания и заблуди, но въпреки това той оцелява. "Ентърпрайз" е нападан нееднократно от превъзхождащи го във всяко едно отношение врагове и въпреки всичко той остава непокътнат. Това ми говори много за истинската същност на Висшия Аз и за празните намерения на неземните фракции.

Истина и лъжа или лъжа и истинА

Ще цитирам Еразъм Ротердамски, който между другото е отказвал да бъде идентифициран с някаква националност, той казва „Човешката душа е така устроена, че много по-лесно се пленява от лъжата, отколкото от истината". Лафонтен пък допълва, че човек е леден към истината и огнен към лъжата. Докато ги четях пък, пиейки поредно кафе пред компа Аз разсъждавах къде по мой си начин, къде по дзенски и ..... чудото стана, хаха, чудо като чудо! Знаете ли какво става когато всеки ден консумирате авокадо? - нищо не става! Какво трябва и какво искате да стане? - Ако е „нищо“ то това е добре! Така е и с чудесата, нищо не става въпреки, че всичко се случва по всяко време, но тъй като то се случва постоянно в режим „сега“ ние не го възприемаме като чудо, искаме отделно чудо специално за нас, на което да пише с ярко червено, че е чудо.
Чудо-чудех се за фундаменталните въпроси за истина и лъжа, въпреки, че знаех, че думите на истината винаги са парадоксални, реших да запаля лампата на просветлението.

„По-малкото е истинско и сладко, винаги трудно се открива, а само в сърцето умее то да се побира. По-голямото е примамливо и гнило, винаги лесно се открива и в ума за него място винаги ще се намира!“ - Затова сърцето е по-малко от мозъка, а на нас ни е по-лесно да „слушаме“ ума отколкото него, все пак той е нашата природа (явно нямам качествата на един поет, така го формулирах и въпреки, че е правилно, не е толкоз красноречиво.) А и да не забравяме, че мозъка е по-близо до ушите и очите, дори те се "вливат" в него.

„Лесно можем да унищожим нещо, а много трудоемко е да го създадем отново, говори ли това, че нашата природа е деструктивна, а за съзиданието трябва да я структурираме (обучим)?“ - Все фундаментални въпроси. Ако използваме ума си за да разберем действителността, няма да разберем ни ума, ни действителността, ако обаче се стремим да разберем действителността без намесата на ума, то тогава ще съумеем да разберем и двете неща.

„Но как да разбираме без ума?“ е уместен въпрос, на който отговора е един-единствен: разбирайте със сърцето, там където се помещава малката истинност, която по мои лични наблюдения хич не е малко, даже напротив, илюзия е, че истината е по-малкото от двете, тя е точно толкова колкото трябва да бъде, това, че ние не осъзнаваме това и си мислим някой неща с ума е друг въпрос. Като говорим за количества, че се сетих какво е казал Лао Дзъ: „Всички трудни неща имат своя произход от нещо, което е лесно; и всички големи неща от нещо, което е малко.“
Ние търсим отговорите на фундаменталните въпроси като „Какво е живота?“, „Кои сме ние?“, „Защо сме тук?“ в ума си, който ни скалъпва на бърза ръка множество версии за всичко което е, които са облякани във всякакви одежди, а най-колоритните и бляскави са с приоритет - те биват приемани без съмнение. Така се появили всички науки и учения.
Кога ще спрем да се държим като гаргата, която е запленена от лъскавия предмет в далечината и копнее за него на всяка цена. Ако започнем да търсим отговорите не в ума, а в сърцето си ще узнаем един път за винаги кои сме и какво искаме, и тук няма да видим шармантната версия на реалността, ще видим нещо, което ще трябва да приемем отново с това, с което сме видели – сърцето. Нали правите разлика между „обич от сърце“ и „обич от ума“, първото е истинско, а второто е част от ДНК протокола за размножаване във фермата.                      image                                                                         "Ad usum internum" в превод означава "За вътрешно приложение", което не трябва да ви заблуждава, че това за вас е вътрешна инфромация.                                                                                               Трябва внимателно да подбираме думите си, защото хората ще ги чуят и ще бъдат повлияни от тях за добро или лошо.

Думите са като бумеранг, веднага след като ги изречеш те се забиват в мозъците на другите, докато в удобния за тях момент не излязат през устата и се върнат обратно към вас. Те често ще ви наранят, независимо, че първоначално са били ваши. Или „с вашите думи по вашата глава!“

Можете да правите какви ли не добри дела, да показвате знания, да помагате на хората и да, но само един път направете грешката да ви видят в непристойно поведение, тогава и най-великото дело на Земята не би ви спасило от хорските усти! Същото е и с думите - дори и най-красивите думи да изричаш, само една лоша дума е достатъчна да съсипе всичко.

Защо заявяват, че този, който много говори никаква работа не върши? Напротив, неговата работа е да говори, нима всички оратори, философи, депутати и журналисти са безделници? И защо допълват, че оня, който правел нещо не говорел много, много? Е как да говори, да вземе занаята на горните ли, това е тънък занаят, не е като да копаеш с мотика или да носиш камъни, оратора пред трибуната - селянина на село с мотиката!

Какво значи "да говориш празни приказки"? Често това означава думите да излизат от устата ти преди делата, всички, които говорят повече, казват празни приказки. Но нищо, че са празни, те и атомите са от 99,8% празно пространство, но успяват прекалено успешно да създадат илюзията, че всичко изградено от тях е солидно. Нима не е така?

Говоренето било рисков елемент, да такъв е ако "някой говори СРЕЩУ нещо", ако обаче "някой говори ЗА нещо" то няма да има проблеми за него. Полиците говорят ЗА проблемите, не СРЕЩУ тях. Оратори говорят ЗА политиката, не СРЕЩУ нея, журналисти говорят ЗА бедствия и престъпления, а НЕ срещу тях и т.н. Когато отидете да гласувате, вие давате своя глас ЗА еди кой си сульо, а не СРЕЩУ него, после се оплаквате, че ЗА никакъв чеп не ставал, но и през акъл не ви минава да се изправите СРЕЩУ него.

Казват, че мисълта била най-бързото нещо, да може и да било така, но по времето когато не е имало термини като "светски клюки" и "социални мрежи".

Вирусния мем превзема хиляди съзнания за секунда, как аз ще съм способен на повече. Вирусите винаги са с предимство!

Тесногръдите хора обикновено пребивават в широки помещения, вероятно с това искат да компенсират този свой психически недъг. Глупака обикновено компенсира своята глупост като властник и подтисник, никой умен човек не би желал да прави това. Ограничените съзнания обикновено имат страх от дълбините на знанието, често ще ги видите да стоят до кокалчета във водата, не медузите, водораслите и вълните им пречат – а ума.

Пияницата има смелост само когато е пиян, често първопричината да започне да пие е друга, а последствията различни.

Често въпреки смелостта, някак си думите не могат да се плъзнат покрай езика, идва ли това да каже, че вселената ти забранява да говориш в нетрезво състояние.

Та ако глупостта те ръководи какво смислено нещо си мислиш, че ще кажеш дори и да си пиян. Винаги преди да кажеш нещо обмисли дали това ще е нужно някому и дали ще е благородно, спиртосания ум не обича да спазва това правило.

Първо търсим приятелство и забавление, а после искаме спасение и изцеление.

Обръщаме повече внимание на дрехите отвън отколкото на дрехата от вътре с която е облечен човек.

Много "приятелства" биха се разпаднали на секундата, само ако хората осъзнаваха, че всичко е било базирано изцяло на приказки които не струват и пукната пара. Ако искате истински приятел - вземете си куче.

След като има "приятели по чашка", що да няма и "приятели по чиния", ето Гошо дебелия от съседната улица си хвана гадже в Мак"Доналдс – Станка гибята, усещам добро приятелство помежду им (поне докато има мак"доналдс).

Не е задължително приятелите да си остават винаги приятели, навремето бях приятел с Гошо. А сега той и Станка си мечтаят за поредната порция „чийз бургер“, докато аз си мечтая да пътувам в други галактики, е как може да съм приятел с тях, кажете ми?

Мнозина вярват, че всичките им беди идвали от дявола - това е вярващия им ум. А после заявяват смело, че бог щял да ги спаси от Дявола, искате някой да ви спаси от вас самите ли? Да не би да търсите палач, който да ви отреже главата? Представям си обявата във вестник „Лична драма“: „млада жертва, търси палача на живота си!“

ДНК е главния арбитър на мача между вас и реалността. Често вие сте гостуващия отбор.

Хората търкащи лотарийни билетчета ми приличат на затворника търкащ решетките на килията си с малка пиличка за нокти, надявайки се някой ден (преди да му изтече присъдата) да избяга от ада в който се намира. Лошото е, че този, който ви продава билетчетата и ви държи в затвора е един и същ.

Робърт Монро стигнал до извода, че човечеството се ръководи и контролира от два фактора: сексуалния нагон и страха. Те определят вашите граници до къде можете да стигнете. Бих допълнил, че ако нашата душа се намира в затвор, то решетките на килията ни са "изработени" от енергийна сплав между сексуален нагон и страх. И двете състояния отнемат от нашата енергия, като тя бива канализирана към паразитиращи същности, колкото по-малко енергия имаме, толкова ние сме по-безсилни да разкъсаме решетките или направо да минем през тях. Ние сме жертви на собственото си нежелание да запазим енергията за себе си, чакаме нещо отвън решетките да ни спаси (външно божество), та кой затворник не би се радвал на посещение от близък човек или адвоката, който ще му съобщи добрата новина, че ще е свободен.... Уви това така и не се случва, но ние продължаваме да НАЛИВАМЕ енергия ИЗВЪН и В решетките, заявявайки, че надеждата умирала последна...смях! Дори и във филмите за архетипа на "невинна жертва на системата" имаме тези два мотива: затворника „Х“ е в постоянен страх за себе си и живота си, а секса в затвора е нещо обичайно, т.е. това е една микро затворена Система с изцяло тъмен поляритет, няма как от дам да излезеш осветлен (а не се и налага въпреки, че доста от рецидивите, който биха ви отделили главата от тялото, ей тъй за спорта, знаят всички псалми от библията), по една случайност и ние се намираме под Тъмен контрол. Времето в затвора ни минава изключително бавно, всеки ден е година, ума поставен между 4 стени няма за къде да бърза, той вече си е свършил работата - държи ви тук. Затворника дялка по стените по една вертикална чертичка за всеки отминал ден, това отново идва от неговия ум - чертичките са вертикални защото символизират решетките, ако бяха хоризонтални щеше да е друго нещо.

Ама какви "пуловери" изплита ума само, такива с които никога няма да ви е студено, понеже сте "На топло". Кой ли умник е измислил фразата "На топло"? Сигурно първоначалната му идея е била да предаде приветливост на това така мрачно място. Ако това "на топло" е отвратително място, представям си какво ще е мястото "на студено", Хан Соло от "Междузвездни войни" знае най-добре.

Почти никога няма да чуете, че някой се намира ПРЕД решетките, всичко е ЗАД тях. И понеже имаме страх по default, ги слагаме и в домовете си......къде да си напомним какви сме по душа, къде за да ни предпазват от такива които са временно извън тях. Човека обича решетките, ограниченията и забраните - те са като информационни табели винаги указват къде се намира, колко умно!

Една констатация: Народните ПРЕДставители винаги се оказват ПРЕД парламента, автомобила, трибуната и никога ЗАД решетките, обещанията си, народа... Ако бяха "Народни ЗАДставители" щеше да е друго. Всичко това е много тъпо: Народен представител ми звучи като салам "Народен" - само името му е салам и в него няма нищо народно (естествено).... Виж така: НеРедни Представители е друга работа. Защо НП обичат да да крадат безнаказано? Щот" са ПРЕД и ЗАД закона!

В миналото златото е заслепявало очите на хората, то имало омагьосващ блясък, който ги влудявал и водел до треска. Днес парите макар и от хартия, без блясък и дори без златна обезпеченост имат същия ефект като златото в миналото - заслепяват човека. Колкото повече имаш от тях, толкова по-сляп си за реалността. За сметка на това пък в системната реалност си човек, там си ценен, докато поддържаш апарата, разбира се всеки е заменяем, това бива обрисувано от изцяло материалистичния модел "възход-падение". На хората им бива подхвърлян кокал и те се бият за него, а после гордо го държат в уста, размахвайки куйрук доволно, всичко в името на негово величие кокала. Някой обича да гледа кучешки боеве и да прави залагания. Искаме да сме хора, а демонстрираме всички животински характеристики на куп, so..... „кой сега е старото куче?“

Да си представим, че сте тинейджър през 90-те и скоро ще ви предстои влизане в казарма, обикновено по зла участ на съдбата вие към този момент „ходите“ с местното момиче, което е от подразред „Happy”, или преведено: момиче, което всеки иска да бодне, това на уличен език е дефинирано като „кучка“. Не след дълго докато циклите паркет и лежите в армейския арест, чувате от близки какви ги вършеело вашето „хепи“. Обидите от типа „ей, киртак!“ и „помияр“ са често срещано явление в казармата, но вие не се притеснявате от тях, скоро ще дойде деня, в който ще ви „повишат“ в „старо куче“ (има цял ритуал за целта). Един ден след като вече сте се уволнил от казармата, пиян като куче си вървите и виждате ....оная шибана кучка върви хваната за ръце с некъв кучи син, опа, това е оня обитак със синия москвич, дето го биехте редовно в 6, 7, че и в 8 клас. След една минута нещастника бе на земята, оказа се лесен, вие отново се оказахте най-близкия алфа мъжкар и отново спечелихте сърцето и ....кучешка му работа, бау-бау. Бих предрекъл, че ви очаква един прекрасен кучешки живот, в който най-благото нещо ще са хот-дог-а и кучешката поза. Шибана работа, Системата е "dog eat dog".

Заличаването на историята е процес, който се случва без ваше съгласие, пред очите ви, точно сега, а вие не реагирате щот" к"во ви ебе за историята, която някой ваш потомък някой ден ще иска да узнае и ще трябва да търси всичко от "кота нула"..... докато историята ще бива отново и отново подменяна, но какво ви ебе вас..... нали знаете, че джизъса е бога ви и Кирил и Методи са ви наебали в гъза. RA e започнал това с подменянето на историята, но той е имал цели, а сега тия тъпанари, които го правят дори не знаят каква е целта им, правят го за едното потупване по рамото, все едно рамото е най-важния им орган. Всичко това се случва докато майките чупят кръст в клуба и/или кур в кенефа, а бащите хукат пияни пред ТВ екрана на поредния футболен мач, mamma mia.

Тежко и горко му на детето, което ще учи грешната история и ще купонясва на фалшив алкохол, изпитвайки празни емоции. То ще стане като родителите си, понеже те са станали такива досущ като техните.....непрестанен цикъл на затъпяване. Дори шибаняците излизат по тв екраните и ви казват, че ви подменят историята, и кво? Бащата тегли една майна и си обърсва мазните ръце от вече не толкова белия потник, а майката чака в наркотичен пристъп поредния турски сериал за неволите на Мюмюн и Айше, докато търка билети и си мечтае как ще зареже тоя еректилно-дисфункциониращ простак!

Празната емоция е като празната калория.

Когато в тялото постъпят празни калории, то се чуди какво да ги прави и ги трупа по различни места на тялото под формата на мазнини. Празната емоция е същата като празната калория - душата се чуди какво да я прави, къде да я складира, и така си я трупа под формата на душевна шлака.

Системата стимулира празнуването на празници. Барабани, глъч и тътен, вик и празнословия..... това е то празника. Повече празници – повече празен емоционален заряд!

Душата също като тялото има нужда от един душ! Няма как да ви е чиста душата след като НИКОГА не сте я къпали. Знаете какви зловония излъчва мръсното тяло, е с душата е същата работа. Цял живот ходим с уж чисто тяло, а дефакто сме с мизерна душа.

Дзен е по-скоро вътрешна промяна без външни белези.

коментар:
Не е нужно да се правите на паляк и да ритуалничите в различни цветни роби - просто няма смисъл. Това няма да ви доближи повече до вашето Аз, ни най-малко.

Внезапната мисъл не пита къде се намираш - тя те връхлита внезапно, нали за това и викат така - винаги съм въоръжен с лист и химикал и я чакам. Come on, come on, whatever you are!

Вглеждах се в един стълб 20 минути в очакване да се случи нещо, уви нищо не се случи, но реших да запиша тази ми случка, може пък след 20 години да се превърне в мъдрост, обикновено на ума му трябва време за дефинира нещо като "мъдрост". И обратно - ако сега нещо ви се види прекалено умно, то след време това няма да е така....."изтъпяването" на това нещо си е страничен ефект от еволюцията ви ;)

Живота ви изпушва като цигара и ви изхвърля на земята след което ви стъпква и само дима остава да се рее там някъде из етера.

Хората са като от лоените свещи - смятат, че като мислят ще изгорят по-бързо, затова мнозина не обичат знанието и просветлението, те го свързват с нещо лошо.

Когато се разхождам на обществени места се чувствам като електрическа крушка между лоени свещи, а това не е особено добре за мен - свещите мразят някой да свети повече от тях и са повече от нас крушките.

Някои хора дори и физически се възприемат като лоени свещи - те ходят по разни шумни места е се тъпчат като прасета, сякаш ще получат награда за тази си проява. Скоро видях една пълна лелка и заключих, че от нея биха излезли поне 1000 средно дебели лоени свещи с плътен фитил.

В тъмнината на невежието лоените свещи гаснат една по една. Добрата новина е, че те ще бъдат рециклирани, за да изгорят отново.

Една ел. крушка Светлина не прави, две също! Колко крушки са нужни да осветят най-добре може да каже само лелката от магазина за ел. тела.

Ако следствието: "Напред, науката е Слънце!", то обратното: "Назад, невежието е Луна!" какво иска да ни каже? Истината е, че посоката в един цикъл е без значение, така или иначе ще стигнете до всички тези състояния, които са в него.
- See more at: http://spectator-bg.blogspot.com



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6094455
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1518
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031