Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07.2015 17:33 - „Конвенционални“ и портативни технологии за трансфер на съзнания и „рециклиране на души“ - 1ч.
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 519 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       image                                                                            Oще през миналия век американският астроном Джоузеф Алън Хайнек (известен с участието си в проект „Синя книга“) прави много интересно изявление. Според него е напълно възможно да съществува технология, която обхваща както физическия, така и „духовния свят“. Той изказва предположение, че може да съществува цивилизация, която е милиони години по-напреднала от земната и тя да знае неща, за които човечеството си няма ни най-малка представа. Хайнек е един от първите, които открито изказват хипотезата, че „духовните светове“ са чисто и просто обикновена брънка от една свръх напреднала технология... И именно в самото естество на тези светове, както и на „физическата реалност“, се крие механизмът за тяхната манипулация.

Преди да проследим как стоят нещата от по-глобална гледна точка с установените „традиционни модели“ за трансфер на съзнание след физическата смърт, нека първо разгледаме няколко частни случая, които нагледно представят някои по-екзотични практики касаещи проблема. Кратки свидетелски описания на подобен род технология подсказват възможността тя да бъде прилагана и посредством „портативни устройства“. Обикновено става дума за малка черна кутия, чиито размери варират при различните свидетелства. В повечето случаи черната кутия бива наблюдавана при изживявания извън тялото, но подобен обект бива споменат и от майор Джеси Марсел във връзка с останките от разбилото се НЛО над Розуел.

Черната кутия има ключова роля в книгата на Уитли Стрийбър „Превъплъщения“. След като се буди около 4:30АМ в своята хижа той решава да използва някои от техниките на Робърт Монро за излизане от тялото. Очевидно той има успех, защото само след малко вижда странен образ на сив извънземен, който сочи с един от четирите си дълги пръста към 60 сантиметрова кутия, която лежи на оцветен в сиво под. В този момент Стрийбър изпитва нещо подобно на вълна от сексуални усещания след което се озовава да кръжи над тялото си като приема сферична форма. Той започва да се движи наоколо в това си „нефизическо състояние“ преминавайки през солидни обекти и същевременно вижда две любопитни неща. Първото е котката му, която обаче не се намира в хижата, а в Ню Йорк. Второто е лицето на сив извънземен, който наднича през прозореца му.

Друг подобен случай, който силно напомня на преживяването на Стрийбър е свързан с Бети Андреасон. Докато лежи и чете нещо на дивана на своята каравана през юли 1986 г., Бети чува странно бръмчащ звук, след което вижда сив извънземен, който стои точно до канапето. Съществото поставя малка кутия или нещо подобно върху канапето, след което тя се озовава в изправено положение гледайки към легналото си тяло. След това се придвижва към сивия, а после към тялото си и с ужас установява, че ръката ѝ минава право през тялото ѝ без да може да го докосне.

Това портативно устройство очевидно има и „допълнителни функции“ и служи като „временен склад“ при трансферирането на души, както е представено в книгата на д-р Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там подробно е описана хипнотичната сесия на Барбара Батолик с медиума Тед Райс по време на която той разкрива изживяване, което е имал когато е бил на 8 години.

Докато си играел един ден сред полето, нещо го кара да погледне нагоре и внезапно е заслепен от силна светлина. Почти мигновено тялото му се понася във въздуха, но същевременно е като парализирано и „плува“ право към източника на светлината. От този източник постепенно изплува образ на нещо подобно на решетка и Теди преминава през нея подобно на дим. В същия момент губи съзнание. Когато идва на себе си осъзнава, че се намира в някаква странна стая, а до него има двама сиви извънземни. Той ги описва като по-скоро отблъскващи и отбелязва големите им черни очи, които приличат повече на дупки, водещи към абсолютната празнота. Теди започва да им задава различни въпроси, но от тях не излиза и звук. След малко обаче, чува гласовете им директно в съзнанието си и те му казват, че не е необходимо да използва гласа си, а комуникацията може да се осъществява само с мисъл. Сивите не отговарят директно на нито един негов въпрос, а просто го съпровождат до някаква зона за сядане, където има и прозорец. Гледайки през него той осъзнава, че се намират в апарат, който кръжи точно над къщата на баба му. Миг по-късно корабът започва да се движи рязко и бързо се отдалечава от фермата под него. Тогава просветват мощни многоцветни светлини и той усеща, че се движи с огромна скорост. Когато светлините изчезват, гледайки през прозореца, вижда само пълен мрак. Запленен от ставащото той се взира известно време към тъмнината, като след малко забелязва нещо, което се намира на голяма дистанция. То е с форма на грахово зърно и непрекъснато увеличавало размера си.
Впоследствие осъзнава, че всъщност те се приближават към обекта и затова той става „по-голям“. Въпросната конструкция представлява тъмна, сиво-зелена металическа сфера с изпъкнали шипове под различни ъгли. Тед сравнява обекта с нещо подобно на мина от ВСВ, само че с гигантски размери. Не се виждат никакви прозорци, но същевременно някакви малки обекти постоянно влизат в грамадната конструкция. От своята позиция той може да види десетки малки обекти около сферата, които влизат и излизат от нея през шиповете. Когато неговият кораб се приближава още повече, той успява да види, че това са малки металически кораби, които влизат през издатините. Неговият апарат също започва да маневрира през един от тези отвори.
След като влизат в огромната сфера корабът на Теди каца на гигантска платформа. Той е изведен от двамата сиви в нещо, което описва като „централната част на доста странно обкръжение“. Върхът на структурата е толкова високо над него, че дори не може да го види. Снопове светлина се простират от край до край. Теди вижда как същества подобни на тези до него преминават през сноповете от светлина все едно са някакви пешеходни пътеки.
Придружен от двамата сиви Теди преминава през луксозен коридор постлан с луксозен килим. След това стигат до врата или по-скоро вид отвор и той бива оставен вътре. Всичко там е толкова тихо, че той се чувства уплашен. Тишината е гробна и докато се оглежда наоколо изпитва странно чувство все едно в тази стая няма никаква емоция – няма любов – само смъртна тишина. Сивите извънземни са студени и не отговарят на нищо, което той ги пита. Малката стая му напомня на лекарски кабинет пълен с шкафове, гишета и странни технологични прибори. В средата на стаята се намира бляскава метална плоча, по-висока от него, която „плувала“ на няколко сантиметра над пода. Тя имала някаква издатина и Теди е поставен на нея с гръб към студената метална плоча. Било трудно да се вижда ясно в помещението, тъй като то било осветено от меко мъгливо синкаво излъчване с неясен източник.
Тогава в стаята влязла червенокоса жена с бретон, лицето ѝ било покрито с руж, а устните с тъмно червило. Тя носела бяло лабораторно облекло – подобно на лекар. Жената му нарежда телепатично да свали дрехите си и след като той отказва, тя го съблича насила с помощта на сивите. След това жената започнала да натиска някакви пулсиращи бутони и други копчета, които карали плочата да променя цветовете си. Съдейки по мониторите, машината изглежда сканирала телесните му органи. Тя показвала различни образи свързани с тялото му и анализирала всякакви подробности, дори броя на космите по главата.
Плочата на която Тед бил опрял гърба си внезапно започва да се движи и застава в хоризонтално положение. Той вече лежал по гръб върху маса. Повдигайки главата си видял как сивите се приближават към него. Те поставят устройство подобно на слушалки върху ушите му, които излъчвали болезнен шум. Същевременно жената го принуждава да изпие чаша със светеща зелена течност, която му причинява доста мъчителни телесни симптоми и в крайна сметка той повръща. Тя му казва, че ако не я изпие никога няма да може да се върне у дома и че трябва да ѝ се подчинява все едно му е майка.
Точно в този момент той изведнъж се оказва извън тялото си и може да наблюдава от около 2 метра разстояние как то стои неподвижно на масата. От тази странна гледна точка Тед е в ролята на страничен наблюдател. Той се пита дали не е мъртъв. Тогава вижда как от малкото му тяло се надига безформен облак, който се сраства и слива с точното копие на самия него. Това копие е прикрепено посредством нещо подобно на филиз към останалата зелена течност на лицето му. Първата мисъл която минава през съзнанието му е, че това е „неговата душа“. Миниатюрният образ отива право към червенокосата жена и започва да я гледа. Теди може да усети огромната емоция, която струи от „формата“. Тя излъчвала огромна любов и пълна прошка към жената, но той по никакъв начин не можел да разбере защо.
В този момент жената взима черна правоъгълна кутия и я носи до масата където лежи тялото на Теди. Карла Търнър пише дословно следното:

„С едно движение тя обръща тялото и поставя черната кутия върху рамената. След това прикрепя някакви жици върху кутията и жената я активира. Тогава „малкото духовно копие“ бавно бива погълнато от кутията след което жената я взима и я премества на друго място.“

Малко след това тя взима някакво хирургическо устройство подобно на зъболекарски прибор и заедно със сивите започват да правят нещо около врата му. Теди казва че изобщо не харесва това което правят, защото когато ги гледа съзнанието му се замъглява и не може да си спомня определени неща. След това Теди вижда как от прибора се излъчва сноп светлина, който отрязва главата от тялото и жената я поставя в контейнер на пода с размер на кошница. Точно в този момент той напълно губи съзнание и ролята си на страничен наблюдател.
Когато идва на себе си вече се намира в голяма стая, в която има цели редове от малки ванички съдържащи парчета месо, които плуват в тъмночервена течност. Някакъв отвор отстрани на една от ваните произвежда нещо подобно на балон и един от сивите извънземни го взима и го измива в близката мивка. След това сивите отиват при него и му показват човешко бебе. Тогава един от сивите поставя бебето в някакъв стенен шкаф и затваря вратата, докато другият сив активира някакви контролни механизми. В рамките на няколко минути вратата се отваря, като се появява гол дубликат, напълно идентичен с неговото тяло, който лежи върху поднос. След като сивите носят тялото до масата жената поставя черната кутия върху гърдите му. Въпреки че той не може да види какво точно се върши той все пак вижда, че тялото изпитва конвулсии, а след това започва да диша.
Черната кутия бива отстранена от жената, а сивите поставят игли в горната задна част на главата, гърдите и краищата на всеки крак. Поставят и някакви капки в очите му както и вече споменатите слушалки отново върху неговите уши. Жената му обяснява че цялата тази процедура има за цел да го направи „по-силен“. В момента, в който поставят устройството върху ушите му се случва нещо интересно. Само миг преди това той не можел да изпитва почти никакви усещания и на практика нямал памет. След като го поставят, той вече може да усеща и осъзнава кой е. Той си спомня всички мисли и усещания, които е имал в оригиналното си тяло. Изпълнен с емоция, той проплаква, че иска да го върнат у дома. Само че историята още не е свършила.
Сивите му помагат да се изправи от масата върху която лежал, като очевидно съзнанието му отново вече било в тяло – тяло което те били създали и активирали. След това го извеждат до друга стая. Там го чакал друг висок и слаб хуманоид облечен в лилав костюм с дълго наметало. Кожата му била оранжево-бяла – като на пъпеш, а очите му изглеждали странно, защото нямал вежди. Черната му коса изглеждала неестествена – все едно е боядисана. Той имал доста неприятно излъчване, което силно притеснило Теди, но почти веднага в стаята влязло друго същество, което изглеждало досущ като човек. Това бил мъж с къса руса коса и вежливи очи. Той казал нещо на чернокосия мъж, което Теди не могъл да разбере, но все пак схванал, че се карали. Тогава тъмнокосият мъж гневно тропнал с крак след което напуснал стаята. Русият мъж сложил ръка върху рамото на Теди в опит да го успокои и това дало ефект.
След това мъжът започнал да му обяснява какво всъщност се било случило, разказвайки му за всички процедури, които били извършени с него. Той му говорел все едно е зрял човек, а не дете и че ще абсорбира информацията мигновено. Мъжът му обяснил, че периодично трябвало да бъдат извършвани промени, които са част от процеса на развитие на „оригиналния Теди“. Поради това, от време на време и по „различни причини“ подобни „процедури на трансфер на съзнание“ били необходими, за да може да изпълни своята задача на планетата. Освен това му казал, че ще бъде навестяван периодично, за да са сигурни, че всичко върви по план. Мъжът завършил с факта, че той самият изучава нов подход към нещо, което Теди няма да може да разбере. Все пак това което възприел било, че е част от експеримент свързан с финалните стадии на растежа на тялото.
Когато мъжът приключил с обясненията, взел ръката на Теди и го превел през вратата към голям салон. Там те стояли изправени на нещо като сцена, а Теди видял огромна тълпа от същества, голяма част от които били сиви. Освен това имало и голям брой „животни“, някои от които той никога не бил виждал през живота си. Те всички били събрани като публика, чакайки и наблюдавайки неговите мисли, като всички били насочили вниманието си върху него. От отсрещната страна на сцената Теди видял как тъмнокосият мъж води други две деца – момче и момиче. Червенокосата жена също пристигнала като взела двете деца и ги довела до мястото на което той самият стоял. Русият мъж го хванал за ръце и го повел към аудиторията, която го наблюдавала много внимателно и след това направил същото упражнение с другите две деца. Цялата аудитория била фокусирала вниманието си към тях и той не знаел какво означава всичко това. По някаква причина обаче, те били доволни и това определено се дължало на децата.
В залата имало всякакви същества, някои от които напълно непонятни за Теди. Той видял космати създания подобни на Бигфут и ужасяващи според неговото описание „хибриди“ – полу-хора, полу-мравки или хлебарки. Тези подобни на богомолки същества били доста големи като същевременно притежавали черти, които били почти човешки. Имало и червеникавокафяви същества приличащи на червеи, както и всякакви други видове, включително някакъв микс от хора и маймуни. Всички те били вперили поглед към децата. Русият мъж се обърнал към аудиторията говорейки за бъдещите поколения. На един екран зад тях започнали да се излъчват образи, които показвали различни „продукти“ преди и след процедурата на която Теди бил подложен. Мъжът гордо казал на публиката, че те са досущ като „оригиналните деца“. След това им казал, че децата са началото на ново поколение на Земята.

Много сходно преживяване по отношение на някои конкретни детайли има и жена с псевдоним „Бет“. В началото на 1988 г. тя се подлага на няколко отделни хипнотични сесии, като всички от тях са фокусирани главно върху едно събитие. Това е нейната среща с извънземни през 1978 г. Извънземните нахлуват в стаята, в която се намира. Тя е ужасена от ставащото, но един от тях, който очевидно командва парада я успокоява. След това я извеждат от къщата и я вкарват в някакъв апарат. Спомените ѝ от този момент нататък са доста откъслечни, но тя все пак си спомня как се озовава в малка стая с мъглява атмосфера, в която едвам може да забележи няколко странни инструмента поставени върху маса. Един от тях силно приличал на сешоар.
След това двама от извънземните я повеждат през извит коридор към друга зона. На нея ѝ се струва, че прилича на „хирургическа стая“ и тя се опасява, че ще бъде убита. Тя ридае от ужас докато я поставят на „плуваща във въздуха маса“. Над главата си вижда екран, на който ясно се показват нейните вътрешности. Друг извънземен в стаята очевидно комуникирал с двамата ѝ придружители. Бет усетила, че той е доста по-състрадателен от останалите. Същото създание държало черна кутия и се приближило точно зад нея. Тя не можела да види какво точно вършел той, но усещала как главата ѝ се отваря, а мозъкът и бива премахнат без каквото и да е чувство на болка.
След това тя изпитала усещане все едно „бива сглобена отново“, а през главата ѝ минала някаква студена течност. Когато процедурата свършила, извънземните застанали пред нея и Бет осъзнала, че умствено е по-различна от преди. Нейните мисли и реакции – на практика всичко се било променило. Изглежда тя била изпълнена с нови идеи за Бог и единството на живота в рамките на върховния Източник.
Този „духовен момент“ обаче, бил последван от подробен физически преглед, като извънземните взели проби от косата и кожата ѝ. След това влязъл някакъв мъж, който ѝ обяснил, че трябва да направи някакви корекции на бъбрека и яйчниците ѝ. Той ѝ казал, че всичко това било необходимо, за да настрои жлезите ѝ в по-добра кондиция тъй като те искали тя „да служи на човечеството“. След това изнесъл дълга лекция за това как трябва да се промени „човешката вибрация“.
После в стаята влязла млада жена и започнала да почиства тялото ѝ с гъба и някаква течност. Впоследствие я придружила до първата стая, където мъжът продължил да ѝ обяснява неща свързани с различни теми. Една от тях била, че Бет и други хора са „избрани“ да свършат определена работа в бъдеще. Също ѝ обяснил, че се очаква голям катаклизъм и че трябва да работи като „духовно същество“ за доброто на човечеството. Той ѝ казал, че неговата група е тук да изучава и събира генетичен материал, както и да предотвратява деструктивния процес, който хората са започнали.
След регресиите съзнанието на Бет започнало да става все по-достъпно, тъй като тя започнала да има съзнателни проблясъци за предишни събития, които до момента не помнела съзнателно. През 1988 г., докато си говори с приятелка, внезапно получава такъв проблясък в паметта. Тя вижда малък летящ диск, който влиза в добре осветен подземен град. Корабът лети през някакъв тунел до огромна пещера в която имало няколко сгради. Тя видяла и няколко НЛО-та паркирани на различни локации, както и извънземни, които работели рамо до рамо с човешки военен персонал.
Друг подобен проблясък ѝ показва как тя лети над голямо водно тяло към тунел и след това излиза от някакво езеро. Тя си спомня още и как се опитва да избяга, но някакъв мъж я хваща и ѝ казва, че са я докарали на това място, защото искат да го види. След това малкият апарат на чийто борд се намира влязъл в доста по-голям кораб.

Има и други свидетелства, които са свързани с някакъв вид трансфер на съзнание, само че без прословутите черни портативни устройства и без да има нужда в процеса да бъде използван клонинг.

В друга своя книга Карла Търнър описва подобен сценарий, разказвайки историята на жена с псевдоним „Пат“. Тя си спомня как се намира в голяма меко осветена стая в присъствието на сив извънземен и човек от мъжки пол. Там тя вижда човешки форми, които са поставени в някакви кутии подобни на саркофази. Всички те са покрити с някаква бяла мъгла, която ги поддържала в състояние на хибернация. В една от тези „кутии“ тя зърнала тяло на жена и била абсолютно убедена, че това е „друго нейно тяло“, тъй като в предишно изживяване съществата ѝ били казали, че подготвят нова нейна самоличност.
Вече на 40 годишна възраст тя има още едно преживяване със същите същества, като в този случай си спомня как се намира в стая осветена със златиста светлина. Тя е отведена до устройство с размер на бюро, на върха на което се намират кръгообразни отвори. Във всеки отвор може да се види различно оцветена вибрираща светлина. След това ѝ казват да постави ръцете си върху светлините. Когато тя го прави чува най-красивите звуци през живота си. Всяка светлина издавала различен звук. Тогава сивият извънземен ѝ казал, че това е „звукът на нейната душа“. След това тя разбрала, че целият процес е свързан с телата които ѝ били показани преди. Тела, които не притежават „духовна сила“, която да ги активира.

Подобни случаи присъстват в изследванията и на други автори. Така Линда Мълтън Хау се натъква на сведения свързани с прозрачни кристални епруветки, в които се намират тела поставени в летаргичен сън. През 1992 г. Хау се среща с жената описваща тази история. Тя иска да остане анонимна, защото работи в местната власт на Ню Джърси. Затова Хау ѝ дава псевдонима „Лана Лоусън“. Жената има интересен произход, тъй като майка ѝ е със смесена немска и чернокожа кръв, а предците на баща ѝ са от индиански резерват в Пенсилвания. През ноември 1983 г., когато се случва всичко, тя е на 46 години. Пътува с кола заедно със семейството си, като в един момент почти всички от групата усещат, че става нещо странно, но в крайна сметка имат само някакви частични проблясъци за случилото се. Впоследствие, тя решава да се подложи на хипнотична сесия заедно с дъщеря си и затова се свързва с изследователя на НЛО Ричард Бътлър. От сесията става ясно, че изведнъж се появява някаква силна светлина и цялото ѝ семейство бива взето на борда на някакъв апарат.
Там те са разпределени в различни стаи, като няколко сиви извънземни им правят различни прегледи. Те биват командвани от същество високо около 2,5 метра и издължен нос. Същевременно Лана е преместена от първата „розово-червена стая“ към друга такава, която е светло бяла и стерилна – почти като в болница. Там ѝ правят друг преглед върху една маса, след което в стаята влиза друго високо около 2,5 метра същество. В лице силно прилича на американски индианец с тази разлика, че кожата му е сива. Той има черна коса, по-дълга от обичайното. Очите му също са черни, но в крайна сметка се оказва, че това са някакви предпазни лещи, а истинският цвят на очите му е златист – като на котка. Той носи металическа сребристо-сива униформа на която се виждат преплетени триъгълници. Съществото обяснява, че тяхното значение символизира смесването на два свята, но Лана не знае кои светове точно и защо.
„Индианецът“ слага ръка на рамото ѝ и тя мигновено се чувства успокоена. Тя усеща, че двамата са много близки и че дори са били интимни партньори. Той я развежда из кораба, като накрая отиват в огромна зала изпълнена с големи тръби подобни на епруветки. Тези цилиндрични обекти изглеждат все едно са направени от стъкло, но това не е стъкло. Те са с ширина 60 см. и височина 2,5 метра. В тях тя вижда човешки и извънземни тела. Залата е с големината на няколко градски квартала – тя дори не може да види къде свършва. В нея има хиляди такива обекти. Те са сребристи, но все пак прозрачни и през тях ясно може да се види какво има вътре. Те пристигат до една конкретна „цилиндрична тръба“ и там Лана вижда тяло от женски пол и черна къдрава коса с очи с форма на бадеми. Тя обаче идентифицира тялото като „нечовешко същество“. То има сивкава кожа, а височината отново е около 2,5 метра.

image
                                                                               Тя си спомня съвсем ясно какво точно има в „цилиндъра“, тъй като „индианеца“ я води директно към него като и заявява, че това е нейното тяло докато държи ръката ѝ! Комуникацията между двамата е телепатична. Спомня си, че се появява виолетова светлина след което тя премества съзнанието си в тялото на жената от цилиндъра. Не знае как точно се е извършил трансферът. Спомня си само, че вече е в „другото си тяло“. Тогава има някои дълбоко лични спомени, а индианецът ѝ казва колко много му е липсвала.
След това се озовава заедно с новото си тяло в стая изпълнена със същества облечени все едно са част от древногръцка или римска постановка. Мозъчният капацитет, начинът на мислене и способностите на новото тяло били на 100% различни в сравнение с обичайното ѝ такова. Особено впечатление ѝ прави факта, че докато с човешкото тяло разсъждава на принципа, добро/зло, правилно/грешно, или пък има предразсъдъци относно начина по който някой изглежда или неговото облекло – през новия мироглед това било без абсолютно никакво значение. Основната идея била, че човешките тела служат просто като една дреха, която може да се облече и съблече по всяко едно време.
Впоследствие Лана осъзнава, че всъщност принадлежи към извънземната фракция от която е и „индианеца“. Тя описва Земята като бойно поле на един експеримент, който по нейните думи е в резултат на облог между две извънземни групи. Вражеската фракция бива идентифицирана като „контрольорите“, като им се приписват всички възможни грехове по отношение на хората и как всичко с което те се занимават на планетата цели да ги потиска и мачка. Нейната фракция, „разбира се“, се бори точно за обратното... Тя споделя, че нейната роля в експеримента е към своя край, защото той щял да приключи много скоро и тя няма нужда да се подлага повече на „земни превъплъщения“. Тя е изиграла стотици роли на Земята, бидейки инкарнирана в много различни раси от двата пола. Интересно е да се отбележи, че според нея, по-голямата част от войната между двете фракции се води индиректно чрез самите хора, които се борят помежду си. Представители на различните фракции могат да присъстват във всякакъв тип тела (или както тя се изразява – „контейнери“) и да влияят на хода на „играта“. Особено интересен момент се явява заявката, че „Архангел Михаил“ принадлежи към нейната фракция (сещайте се :D).

През март 1991 г. Хау получава пощенски плик от Портвил, Калифорния. Той съдържа писмо, аудио касета и рисунки и е изпратен от жена на име Линда Портър. Тя е родена през 1946 г. и още от 12 годишна възраст има съзнателни спомени за изживявания с нечовешки създания. Решава да изпрати писмото след като присъства на конференция в Калифорния на която Хау взима участие. В аудиозаписа Линда разказва за един конкретен случай през 1963 г., когато е на 17 години.
Тя бива заведена в някаква стая от „сив учен“, в която има високи прозрачни контейнери с цилиндрична форма. Те стоят върху издигната платформа намираща се в центъра на стаята. В цилиндрите стоят изправени голи хуманоиди, които изглеждат все едно спят. Въпреки силно забавената им активност според нея съществата изобщо не са мъртви, тъй като цветът на кожата им изглежда добре. Те плуват в някакъв лилав газ, който се движи. Той е доста плътен, което до известна степен затруднява надничането през него.

image

В десния ъгъл се намира по-млад клонинг на мъж активиран чрез технология за „трансфер на души“. Първоначално на Линда ѝ е показан мъж на около 46 години, чието тяло е на границата на смъртта. Той стои в прозрачен правоъгълен контейнер. Тя не знае точният начин по който става техническата реализация, но неговата душа е изкарана от умиращото тяло. Тя напуска тялото през областта на слънчевия сплит. Гледката представлявала форма с дължина около 75 см. и ширина около 10 см. Тя била спиращо дъха красива с преливащи жълти и бели цветове и светеща вътрешна сърцевина, която излъчвала мека топлина. Около жълтия цвят имало пастелно оранжев слой.

image

„Душата“ плува сред стаята до другото тяло, което изглеждало досущ като мъртвото, само че доста по-младо – на около 25 години. Новото тяло изглеждало необитаемо – като празна черупка. Старото тяло вече имало синкав цвят и било очевидно мъртво. Душата летяла над новото тяло, което стояло изправено извън цилиндъра, леко приведено напред. След това се спуснало и влязло в тялото през горната задна част на главата, като си проправило път до мястото между рамената. След това се сляло с цялото тяло, като се загнездило в зоната пред гръбначния стълб, около слънчевия сплит. След това се разширило с няколко сантиметра нагоре и надолу. В този момент тялото приема вид на обитавано, все едно преди това човекът просто спял.
Правоъгълният контейнер, който държал старото вече освободено тяло бил изпълнен с течност, която имала за цел да запази тъканите докато дойде време да се направи дисекция. Извънземните искали да разберат как някаква конкретна отрова е влязла в тялото на мъжа и е прогресирала през органите му и в кой момент точно е достигнала нивото при което тялото вече не е можело да се справи с нея.
След дисекцията ѝ се казва, че тялото ще бъде изхвърлено. Извънземните считали, че човешката концепция свързана с погребенията е своего рода варварска. За тях нямало никаква разлика между празна бирена кутия и празно тяло. След това те ѝ казват, че вече „възкръсналия“ клониран мъж ще бъде преместен на друго място (вероятно Австралия), където ще продължи живота си. Част от причините поради които те взимали тъканни проби от „отвлечените“ когато са още малки, били свързани с факта, че те служели за резерв в случай че има нужда да се направи ново тяло по-късно.
Новите тела можели да бъдат складирани почти вечно. Контейнерите от рисунката с трите тела са именно с цел съхранение. Освен това тези специално се водят и „активиращи“. Те имат някаква светлина в горната си част, която трябва да преседи заедно с тялото за известен период преди да бъде активирано – ако тялото предварително е било в режим на съхранение. Ако в момента е създадено чисто ново тяло, то няма нужда от тази светлина.
Линда остава с впечатлението, че извънземните не обичат особено процедурата по трансфер на души към клонирани тела. Дори имала схващането, че те изобщо нямали право да извършват подобна дейност. В случая, те били притиснати от обстоятелствата и нямали друга опция. Освен това те се опитвали да скрият действията си от някаква друга „по-висша форма на живот“, която освен че забранявала подобни „трансфери“, не им разрешавала и да се месят в делата на планетата. Не по-малко интересен е и фактът, че след това сивият я води до същество, което очевидно съблюдавало и командвало операциите на борда. Това било богомолка с височина около 2,5 метра.

Този разказ до известна степен влиза в корелация с твърденията на Робърт Лазар, който твърди, че е заемал позиция в Зона 51. Там той се натъква на странна книга, която съдържала историята на развитието на човешката раса, само че написана от интересна перспектива. На всяко едно място където трябвало да бъде употребена думата „човек“, нейното място било заето от думата „контейнер“. Освен това се говорело как „контейнерите“ трябвало да се съхраняват.                                                                                                                                                  http://www.parallelreality-bg.com/                            



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243711
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930