Блогът на budha2 :: Подземното и надземно чудовище "Свети Андрей"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.08.2015 19:43 - Подземното и надземно чудовище "Свети Андрей"

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1677 Коментари: 0 Гласове:

Това е катастрофата, която сигурно ще се случи.

Катастрофалните филми обикновено разказват фантазиите на своите създатели за неща, които биха могли да се случат. Филмът San Andreas разказва за нещо, което със сигурност ще се случи и за което и ние разказваме от много години.

San Andreas /Свети Андрей/ беше избран в цялата тази история случайно. Най-напред това направиха испанските мисионери, които с имената на своите светии кръщаваха всички местности по западното крайбрежие на Америка. Тогава кръстиха на Свети Андрей малкото езеро близо до залива Сан Франциско. След това един учен от близкия университет в Берклей взе това название за една малка, както си мислеше, тектонична структура, свързана с това езеро. И именно по този начин Свети Андрей стана патрон на колосално подземно и надземно чудовище на тектоничен монстър.

Чудовището "Свети Андрей" със своята форма прилича на змия. Много дълга – 1200 км, печаща се на скалите и плажовете от Калифорнийския залив – на юг, до Нос Мендосито – на север. Чудовището има и научно название. Това е разломът "Свети Андрей".

Той не беше много известен и нямаше да правят филми за него, ако не беше странната слабост на хората да строят своите селища в места, които са обречени на огромни природни бедствия – наводнение, земетресения, изригвания на вулкани. Най-старите цивилизационни центрове – Месопотамия, Гърция, Италия, както и големите агломерации – Токио или Мексико Сити, са разположени като че ли нарочно в такива места. Още по-налудничаво е локализирането на двете калифорнийски метрополии – Лос Анжелис и Сан Франциско. Техните създатели – испанските мисионери, са избрали място, разположено точно на линията на преминаването на един от най-мощните и най-активни разломи на нашата планета.

Когато през 1890 г. Андрей Лоусън стана професор по минералогия и геология на Калифорнийския университет в Бъркли, той беше впечатлен от пейзажа на полуострова, разположен по западната страна на залива Сан Франциско. Удивителна беше веригата от езера – тесни и дълги, разположени точно на една линия. Опитният геолог бързо стигна до извода, че долината, напълнена с водите на езерата, има тектоничен произход и се покрива с линията на неизвестен разлом. В публикация от 1895 г. го нарече "Свети Андрей" от името на едно от езерата. Оцени неговата дължина на малко над 100 км.

Не предполагаше, че е открил дремещото чудовище. Убеди се в това 11 години по-късно, когато през 1906 г. земетресение със сила 7,9 унищожи напълно Сан Франциско. Сградите на половинмилионния град бяха погълнати от пожари, жертвите бяха над 3000, 250000 останаха без покрив. И чак тогава учените се досетиха колко мощна структура е разломът "Свети Андрей".

От онова време осъзнаването колко опасен може да е животът в съседство на разлома, който реално не е 100, а 1200 км, съпътства ежедневието на жителите на цялото западно крайбрежие на САЩ. Всъщност няма година, в която да не се съобщава за земетресения в различни райони на Калифорния, а от споменатото мегаземетресение до днес имаше поне 8 земетресения със сила над 6 по Рихтер.

Заради това на дневен ред е и земетресението, определяно като big one, т. е. със сила сравнима с труса от 1906 г. или по-голяма.

Днес е известно, че разломът "Свети Андрей" не е разломна линия. Това е цял район, в чийто обсег, както на сушата, така и в океана, са открити десетки по-малки разломи, често изобразени и върху терена. Парадокс е, че един от тях – разломът Хайуард, минава точно през кампуса на университета в Бъркли, където проф. Лоусън за първи път написа за съществуването на тази колосална разломна зона.

Нашият свят, както континентите, така и дъното на океаните, е набразден от разломи. Много от тях забелязахме едва в сателитната ера, тъй като се виждат по-добре на снимките от Космоса, отколкото от заснемането в терена. Това са зони, в които е настъпило прекъсване на целостта на скалите и преместването им в определена плоскост. Често са маскирани и покрити с други скали. За тяхното съществуване разбираме когато изведнъж започне да се тресе земята под краката или пък когато в пейзажа се появят високи прагове или пропасти.

Откъде са се взели разломите в кората на Земята? Отговорът не е труден – ако се помни, че нашата планета има активна вътрешност и че нейната външност е твърда обвивка. Под нея кръжат конвекционни течения, които водят до напукването й. "Изпечените" блокове се местят като във вертикална така и в хоризонтална посока. Именно тези сили движат плочите, от които е изградена обвивката на Земята и раждат явлението известно като "скитане на континентите".

За "Свети Андрей" не може да се каже, че е сред най-добре познатите разломи. Но със сигурност е най-добре познатата структура от този тип на света, като в неговия район на действие се намират всичките 10 научни центрове, създаващи прочутия Университет на Калифорния.

Може да се каже, че Калифорния е мината на сеизмолозите. Тук е работил и най-известният сеизмолог на света – Чарлз Франсис Рихтер – чието име се споменава при всяко земетресение, създател на скалата за измерване на силата на земетресенията /която впоследствие беше модифицирана/.

Учените изчислиха, че началото на раждането на този разлом трябва да се търси преди 28 млн. години, когато северноамериканската тектонична плоча в своето пътуване на Запад /откъснала се от Европа 100 млн. години по-рано/ за първи път се е сблъскала с тихоокеанската плоча. Северноамериканската плоча се движи само с 5 см годишно, но се държи много агресивно. Преди това прегази друга плоча – Фаралон, която е доминирала в тази част на планетата. Тя е потънала под ръба на напиращата северноамериканска плоча и е била стопена като по пътя е причинила издигането на Скалистите планини и на платото Колорадо. На това се дължи и феноменът Големият каньон.

След смазването на плочата Фаралон северноамериканската плоча се е изправила око в око с тихоокеанската плоча, която се движи в посока обратна на движението на часовниковата стрелка. "Свети Андрей" определя границата в която, напиращата в западна посока северноамериканска плоча влиза в контакт с движещата се на север тихоокеанска плоча. Тук се раждат колосални напрежения и сили, като шевът се вижда с просто око от сателитните снимки във вида на дълбока бразда. Като че ли някой е минал с плуг по цялата дължина – Сан Франциско, Сан Бернардино, Лос Анжелис.

Паркфилд е място в средата на разлома "Свети Андрей", където земетресенията със сила над 5,5 по Рихтер се повтарят редовно на всеки 22 години. Това място беше оборудвано със сеизмична апаратура, за да се предвиждат трусовете. Бяха пуснати в сонда на дълбочина 3 км. Учените чакаха поредният трус през 1985-1993 г. Не дочакаха. Дойде 2004 г., но трусът пак не дойде.

Според Сеизмичната служба на САЩ голямото земетресение трябва да стане в южния район на разлома "Свети Андрей". Там тектоничните сили все по-силно навиват пружината на напрежението на целия разлом, заради което земетресението е неизбежно. И именно за него беше направен филмът – за бедствие, което ще се случи 200 на 100.