Блогът на budha2 :: Общо-аналитични съждения относно деформацията на личността, наричана „заетост“

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.09.2015 19:08 - Общо-аналитични съждения относно деформацията на личността, наричана „заетост“

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 948 Коментари: 0 Гласове:

Всичко започва от повърхността, не може директно да се гмурнем в дълбоките води без хубаво да сме си поели въздух, а не знаем и дали под повърхността няма скали. Това е равнина (повърхността), на която се намираме по default и независимо накъде поемеш, ще има нужда да положиш нужните усилия. При всички случаи на къртика му е доста по-трудно да закопае в земята, отколкото отлитащата с едно плясване на крилете птица. Така в кръга на шегата, ако за къртиците имаше „Ад“ (подобно на християнските жалки схващания за вечни мъки) то той би бил на повърхността, понеже къртика живее под земята, схващате ли? За нас хората на повърхността ада би трябвало да е под земята, уви това е пълна глупост, ние се намираме в него сега, забравихте ли, че вече един път сме се Descend-нали (нямам предвид хилядите реинканации)? E ако ада е долу, то ние де факто сме „долу“ където е и той. Пояснявам, че под „ад“ аз нямам точно предвид християнската фикция, а по-скоро перифразирам така популярното инкарниране с цел трупане на опитност. Но защо по-дяволите слизаме в тъпия ад за опит? Понеже „рая“ е стерилен, там всичко е блажено и строго дефинирано, което по-скоро ще прилича на извънземно общество, ориентирано към светлата полярност, където няма развитие и разнообразие, което тук пък в „ада“ има в изобилие. Разбирате ли са що ангелите и Архангеля Михаиля не слизат тук при нас ... щото ги е СТРАХ да не се заразят.... вечния извънземен казус. Поех си малко въздух но понеже съм без маска ще се гмурна по-плитко (то и без това темата, която съм подхванал се намира в плитките води).
Още на повърхността (1 метър вода) можем да видим вечните плаващи модели на заетостта, с която е ангажирано/закотвено почти цялото население в глобален мащаб. „Non stop, non stop индийски коноп...за белия ми дроб“ гласеше рефрен от песничката на Ъпсурт, настоящото положение на социума е сходно „Non stop, non stop заетост ....за ума ми“. Социума на практика е ангажиран 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата, т.е. - постоянно. Дори един, единствен миг няма покой. Зная, че всичко е динамично и никога не остава в покой, но все пак едното е естествен процес, а другото изкуствен такъв. Много ми е интересно какво ще се случи ако всичките 97% STO (обслужващи другите 3% паразити) спрат за един миг, поемат си глътка въздух и се замислят „Is This Really Necessary?”. Не зная какво ще се случи, но е добра идея за попълнения на списъка с „китайски мъчения“, хващаш група китайци и им казваш това, те ще откачат и ще се самоубият крещейки нещо несвързано.
Нека все пак да се „потопим“ в познатите води на заетостта на индивида (дума, която е предназначена да олицетворява индивидуалността, отдавна претопена от системните правилници и спогодби). Лицето, което ще използвам като главен герой в тази публикация ще е Иван, нямам нищо лично към името и моля никой да не се засяга.

Иван е обикновен средностатистически индивид, който не може да плува и работи по системата “Standart 5 ON 2 ОFF”, демек стандартната 40 часова, пет дневна работна седмица. И аз и вие знаем, че му плащат за 8 часа, но той работи много повече. Не, нямам предвид, че шефа му е плешив мазник (всички са такива, защото са родени така) и го оставя след работно време поне 2-3 пъти в седмицата. Имам предвид съзнанието на Иван, което след работа не изключва за работния процес, а продължава за анализира ежедневните (вече отминали) процеси, често свързвани със слабоумни изяви на други колеги (и най-вече колежки) на Иван. На английски този процес е дефиниран като „оverthinking”, a един мой колега от първата ми работа през живота, бивш военен, ме беше посъветвал как да работя и ми каза думите, които никога няма да забравя „Когато отивам на работа, аз „вдигам шалтера“ и започвам да работя, когато стане време да си ходя „свалям шалтера“ се прибирам у дома“. Предполагам разбрахте метафората, в допълнение на това ще се направя отново за малко на Е. Толе и ще кажа и примера с боя на патките, знаете го? ОК! Тогава спирам да се превръщам в Толе. Връщаме се на Иван: след работа той ще мисли още 3-4 часа за работата си, т.е. по-точно той ще анализира изминалите събития и де факто ще е все едно, че е на работа, това е като обратното на „като ми е кофти си представям райски остров и съзнанието ми се чувства все едно аз съм там", не е ли така? Няма значение на кое място сте щом съзнанието ви е на друго (има и една особена порода индивиди, които не са никога на работното си място, някой дори ходят до други съзвездия, u know). За да спре да мисли за нещастията си в работата Иван ще се наложи да блокира импулсите от своята Централна Нервна Система, за целта ще използва най-популярния и легален инхибитор – алкохола. Може би и от там се корени така популярната практика „нощна шапчица“, да пиеш 50-100 грама остър алкохол преди сън. Та въпросната „шапчица“ е пряк виновник за инфарктите сред населението. При ниски дози преди сън Иван ще се отпусне и ще заспи, но по дяволите, той отново ще е на работното място, ще сънува кошмари с шефа и всичките си колеги как го сочат му се подиграват и на глас, ще се събуди облян в пот и ще се мъчи отново да заспи, понеже утре пак е на работа. Некачествения сън ще повиши нивата на кортизола и грелина, а това ще е предпоставка сутринта Иван да се нахвърли на най-коварния и вкусен въглехидрат – тестените изделия. Може би това е причината Иван да е с наднормено тегло, може би това е причината всички зомбита дето ги виждам по баничарниците да са така, не могат да спят от собствената си глупост и хормоните им разказват играта, което пък те довършват като закусят с баница и разкажат играта на цялото си същество. Ако сумираме 24 часовото денонощие на Иван ще получим, че той в повечето часове е в режим „на работа“. Има и една още по-прецакана група от Иван, това са вечните работници, да ония същите, които ходят постоянно с блутуут слушалка и денонощно биват тормозени от мазното копеле, я да го закарат някъде в 02:30 am при проститутки или пък да му купят хляб от денонощния в 04:00 am. На практика тези хора нямат личен живот, познавам такива хора и винаги съм им се чудел що за психика имат за да издържат подобна гавра. Когато съм ги питал нямат ли алтернатива, знаете много добре какъв роботски отговор получавам „нямам избор, имам кредит!“ - копеле, имаш избор винаги, имал си и избор да не взимаш кредита, но егото ти е искало да се вози в мерцедес. А сега може да си закусваш мазните баници на черен (напукан) кожен салон в очиларката от "97, мечтаейки за така заветната банкова свобода.

Всъщност една напълно роботизирана и лишена от съзнание система, е тази която никога не спира или поне не спира докато не се амортизира, после бива бракувана, заменена с нова и накрая за нейно пълно щастие рециклирана. Всичко започва с раждането, когато малкото дете бива обучавано как да се държи като безволеви робот, който един ден ще се влее в механизма и ще работи неуморно за благото на социума (разбирай тлъстите търтеи, наричащи себе си „елит“) до пълното си амортизиране, след което с „фанфари и празни почести“ ще бъде пенсиониран и захвърлен извън системата, а по-късно душата му рециклирана за да започне отново този процес. Забелязал съм, че повечето хора не могат да се разделят със системата и въпреки своето пенсиониране те искат отново да са част от нея, те вече са я възприели като нещо свое, те искат да попълнят вътрешната си празнина с външен пълнеж, нещо като празната вафлена фунийка, която бива напълнена със сладолед и в мига в който го изсмучете захвърляте празната и захабена вече фунийка. Буквално някой хора не могат да преживеят „развода“ със системата и умират, други пък още преди да се пенсионират започват друга работа, класически пример е военен/полицай да стане пазач на обществен паркинг или в най-добрия случай охрана на входа на банка. Ами университетските преподаватели? Виждали сте 96 годишен дядо, който не може да дори да върви, но иначе има 50 титли и се нарича с гордост „проф.“, ако имате късмета да му объркате титлата в студентската си книжка тежко и горко ви. Та на какво може да ви научи този миришещ на пръст вече преподавател, освен на това колко не ставате и как той едно време задирял своите колежки. Интересно наблюдение е, че въпреки, че е на 96 години един мъж никога не загубва своят „мерак“ за съвкупление, да няма физическа възможност, но за това пък има спомени и живее 100% изцяло в тях. Явно ДНК командите за размножаване си остават до самият край, само тестостерона се губи, понеже орионските генетици са счели, че човек на 96 години не може да даде такова качествено потомство като 18-20 годишен индивид.

Нека се върнем на алтруизма на амортизираните бивши роботници – пенсионерите. Тяхното мото е „Искам да работя за да помагам на децата си!“ разбирай: „Искам да работя, понеже се чувствам захвърлен от системата и искам да давам пари на децата си, за да може да купя тяхното внимание!“ Драги пенсионирани, вашите деца са на по 40-50 години, спрете с тая глупост, те трябва да могат сами да се грижат за себе си, ако наистина имате добри отношения с тях (базирани на уважение на самата личност, заради това което е, а не заради материалните придобивки, които притежава и дава) то няма да имате проблем да ви „гледат“ дето се вика. Скоро станах пряк свидетел как една възрастна жена (сигурно около 60 и повече години) подвикваше на поне 40 годишния си син „Айде маме ела тук!“ и то на публично място. Всички се досещате, че този ще е тотален загубеняк и ще е потопен изцяло в „архетипа на майката“, т.е. дори и да се ожени ще търси майчините черти (и липсите им) у своята половинка, както казах – тотална загуба.
Нека да поговорим и за вечно заетите и вечно свободните, първите са социум дефинирани като „трудолюбиви“, а последните като „мързеливи търтеи“. Това което обаче социума не знае е, че „трудолюбивите“ често са изключително глупави хора, те нямат собствено мислене, те живеят за да работят, те са работната пчеличка, която не спи. А дори да спи, на сън си кове там с чука неква къщичка за кучета/птички. Не е тайна, че колкото ниско ниво на интелигентност имаш, толкова повече работиш, е това не са ли най-глупавите хора? Често дори отглеждат пчели и се абонират за вестник „пчела и кошер“ за да подсилят това си себе усещане за полезност към шибания социум.

Тъмната страна на „трудолюбивостта“ (колко осакатен термин) е „работохолизма“, което се явява форма на перверзия и би трябвало да се лекува в тия, вече популярни и България, „групи за взаимопомощ“. Този тип хора са неадекватни за всичко случващо се около тях, те са фокусирани изцяло върху работата си, дори това да е „извеждането на паша на едър рогат добитък“, всъщност излъгах, те могат да говорят и за още една тема – времето, „как го дават времето днес?“. Макар, че може да ги сбъркате за умни хора, те са прикрити глупаци, това лъсва след като поговорите с тях за нещо извън работното място. Ако след време извънземните господари изискват от нас да си свържем главите с USB кабел към някоя машина, тези ще са първите, които ще го искат с цялото си същество.

Вижте сега „мързеливите търтеи“ това са малко по-специална група, която осъзнава, че от работа няма смисъл и пак ще преживее, излишно е да казвам, че те са значително по-умни от работохолиците и трудолюбивите. Дори има поговорки за това: „Питай мързеливия за акъл“, „Ахмак лозе копае, юнак вино пие!“, юнака е мързелив, знаете, че за да е юнак му трябват мускули, а това не става с бъхтене по къра с мотика. При пчелите също има търтеи, на която функцията е да ядат мед и да се „подиграват“ на пчелите. Всъщност вашия шеф също е търтей, той не е станал току-така шеф с работа и пот на челото. Както викаше Хитър Петър „от работа само гърбица може да ти излезе!“ и е прав човека. Хитър Петър също е превъплатен в архетипа на умния мошеник търтей, нищо, че в екранизациите е изтипосван с мотика на рамо (това са чисто режисьорски решения, целящи да стимулират робското съзнание). Опа, сетих се и за един друг кошер със 240 мазни плешиви търтея – Народното събрание, което между другото има формата точно на шибан кошер. Вече ще му викам „Шибания кошер на търтеите!“

Провокирах се да напиша всичко това, понеже започна да ми прави впечатлението, че дори и да не е на работа на Иван веднага ще му възникне „new task” и досущ като RPG игра тази „new task” се залепя на горния ляв ъгъл и започва да мига докато не се завърши. „барабана“ на ума, както аз го наричам, започва да я върти, а това предразполага към така наречените „нощни 2-3 часови размишления в леглото“. Понеже съзнанието на Иван е логично, то, то постоянно ще генерира нови и нови задачи за изпълнение. Пример: аз съм решил да релаксирам като средностатистически американец, u know - барбекю, маса, бира в кутийки и съм решил да извикам Ванката на гости, той идва и тъкмо да се зарадва, че това му е Day OFF.... и тогава звънва телефона „на пожар“ и се оказва, че негов познат е закъсал на 450 километра и само Ванката може да му помогне. Не е ли нещастие това? Той понеже не може да му каже „еби си майката ве гей смотан, уморен съм!“ ще хукне и ще го „спаси“. Може да ви прозвучи егоистично, но аз щях да кажа, че съм пил вече и не мога, в края на краищата и аз си имам личен живот. Всъщност шанса да ви се случи такова нещастие се корени в матричните модели на мислене, ако очаквате поредния „new task” няма начин да не се озове там горе в ляво, не го пиша само за да си направя майтап за целите на тази статия.

Защо хората искат постоянно да генерират заетост, да впечатляват някой си там или пък чисто и просто пред себе си да се чувстват полезни. Ако за миг спрат с вършенето на тези толкова важни дела дали ще им се случи някакво нещастие или ще умрат самообвинявайки се, че са безделници? Едва ли! Архемисълта за „мързеливия гладен безработен“ всява страх у масите. Всъщност Системата е направо в екстаз от този тип мислене, толкова перфектна механика се получава на моменти, че ти е непонятно дали това е нещо лошо или просто си внушаваш. На моменти Системата е толкова добре смазана, че се сещам за израза на Радой Ралин "Откакто свят светува, все мазният отгоре плува".

„Работи за СИСТЕМАТА, почивай си докато мислиш за СИСТЕМАТА, спи докато сънуваш за СИСТЕМАТА!“ - Аз

Хората обичат най-много две неща: да плащат сметки и да се оплакват. Най-хубава синергетика се получава, когато всеки ден плащаш по една сметка за да има повече ходения до учреждения и каси. От перспективата на социален индивид това ще доведе до повече срещи и най-вече повече водения на безсмислени разговори за това, което най-често определяме погрешно като „нашия живот“, което е толкова далеч от истината, че все едно возещия се на последната седалка на автобуса да заяви, че той е шофьора.

За да уплътни още повече своята заетост, Иван ще прави ремонти докато неговият свят светува, но за това вина има и неговата жена, горд абонат на всички списания за дома и градината и целогодишни ремонтни дейности. Последно време се навъдиха много „народни будители“, човек не може и миг да си почине, цяла плеада от електрически уреди, генериращи високи dB е включена във войната срещу човешкото спокойствие. Демек шанса да си починете у собствения си дом е клони към кръгла нула.
Просто някои хора са се посветили на каузата да станат master последен дан на дрелката и чука. Обикновено те ходят и купуват материали един по един за да може да се ходи повече пъти до строителния маркет.... или не, почакай: ще обикалят като луди по всички хипермаркети за да сравняват цените на пироните, мазилките и блажната боя. А замисляте ли се колко много безсмислени разгори ще проведат със всички GILF секси продавачки, просто не е истина! Добре, че го има facebook та да някой да хареса виртуално снимките от новия ремонт и да напише на неграмотен български с латински букви „bravbo mucka mnogo e hubavo da wi e 4estito nowiq remont s vankata!”

Ходенето по лекари, аптеки, врачки и all diseases също добре уплътнява времето на хората. Дори има такива, които сигурно и лекаря им е намразил да вижда и дори е склонен да си признае, че де факто ги убива и, че лечение за тях просто няма, а всичко е обир. Ами тези дето знаят всичките имена на всички фармацевтични продукти наизуст и ги издекламират пред всеки познат стане ли дума за лечение с химическа отрова. Ужас, четеш грешната литература бро, но е важна комуникацията – ще изговориш много безсмислени разговори и ще подлъжеш много заблудени към химическия път на „спасение“. Ходенето при врачки засвидетелства sequential-ското у индивида, за сметка на това пък той ще бъде просветлен, че жена му се чука с всички негови приятели, детето му е наркоман, а комшията му е направил магия за смърт, понеже му завидял за 62"" slim телевизор. Добре, че точно сега дошъл за да може да се спаси, миг да бил закъснял и край – 2 метра под земята. Може би това е най-наивния разговор от всички. Дори разговорите по телефона водени от измамник и жертва-бабичка имат повече смисъл, дори в него има елементи на патос и трагедия.

Иван не е вярващ, но по принцип жена му не пропуска възможност да го кичи със дървени кръстчета и подплашва колко е грешен и как ще гори в ада ако не отидат с нея да спят на камъните на Кръстова гора за да споделят с останалите миряни мизерията от гниещите торбички с боклуци, изпотената плът и мириса на изгорели газове. Като цяло ходенето на църква и паленето на свещи 365 дни в годината е прекрасен пример за това как съзнанието на човек може да бъде ангажирано non stop (отделно от всички други неща(стия)). Нали не си мислите, че тлъстия „божи наместник“ возещ се на кола за 100 хиляди лева (сума, която Иван няма да изкара цял живот!) ви мисли доброто и ще помогне в спасението ви? Както се викаше „Keep thinking!”

Нещо, което е като минус в църквите (освен застоялата миризма) е, че трябва да се мълчи, за да не тормозим покоя на светците, които де факто са нарисувани на икони и де факто ги няма. Няма да се впускам в подробности но зная в какво избива това мълчание извън обителта: - чувство за грях, вина, безпомощност, депресия и празнота, не е нужно да казвам, че това са все чувства идващи от ЦНС, която лесно бива блокирана от инхибитор - метанолов концентрат, закупен от близкото нагазинче за 5 лева (остатъка от парите за църква). И така след литър ракия пред пейките на църквата ще успеете да достигнете до просветлението за генезиса на божия син и екзистенциализма като цяло. spectator-bg.blogspot.com/

Нагоре