Блогът на budha2 :: Планината Унтерсберг - дом на хилядолетни окултни мистерии

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2015 18:49 - Планината Унтерсберг - дом на хилядолетни окултни мистерии

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1442 Коментари: 0 Гласове:

През август 1987 г. трима души навлизат в околностите на планина в Южна Германия, за да изследват няколко пещери. Тъй като не се завръщат, полицията и група планинари правят обстойно претърсване на района, но единственото което намират е тяхната кола паркирана в близост до местността. Последвалата развръзка е повече от странна, но същевременно в пълно съзвучие с характеристиките на мястото, към което те се били отправили. Три месеца след тяхното мистериозно изчезване те правят телефонно обаждане до своите близки от борда на кораб в Червено море, който пътува за Александрия в Египет! Те твърдят, че нямат представа как са се озовали там, че са изминали цели 3 месеца и какво изобщо се е случило в планината. В Александрия тримата посещават местното консулство, след което се завръщат у дома. Нищо от това не е случайно, защото е свързано с една от най-емблематичните зони на планетата, известна с безбройните си истории за времеви портали, джуджета, извънземни, тунели към Вътрешната земя и подземни цивилизации. Това е Свещеният Граал на паранормалните феномени и една от тайните цели на Третия райх – планинският масив на границата между Германия и Австрия наречен „Унтерсберг“.

Подобно на световно известният „Бермудски триъгълник“, Унтерсберг е място, в чиито предели са изчезвали безследно стотици хора, докато други са се появявали месеци или години по-късно (в някои случаи на съвсем различно място на планетата), правейки скок във времето и пространството. Древните легенди свързани с тази територия често описват как едни „малки хора“ редовно биват засичани да излизат от вътрешността на планината, като понякога същите управляват летящи апарати от нейния връх към небето. В допълнение същите тези легенди описват и феномена познат като „загуба на време“ асоцииран най-често с различни сведения за отвличания от НЛО, макар за него да съществуват и други причини.
Информацията свързана с планината в различните времеви периоди много трудно може да бъде систематизирана, защото засяга стотици случаи описани фрагментирано и доста често в контекста на съвсем друго събитие. Съществена част от тези истории пък са представени в отдавна излезли от печат немски книги, които нямат онлайн аналог, което прави тяхното изследване и анализиране доста трудно. Все пак редица от тези мистериозни феномени от по-далечното минало са документирани и в няколко по-известни книги от 19 век изследващи различни немски митове, докато други са останали да циркулират просто като легенди сред местното население и биват охотно разказвани на туристите. Особено ценни са някои локални записи останали в местните архиви, които нагледно документират тези изживявания от самия „извор“. Въпреки своята първоначална разнородност, феномените стигнали до нас като конкретни истории преживени от хора свидетелстват за нещо далеч по-глобално. Ако се погледне мащабно на проблема всички тези идейни нишки влизат под шапката на нещо познато, защото очевидно тук става дума за поредната брънка явяваща се своеобразен енергиен хъб, който от своя страна е част от една доста по-голяма и колосална по своите размери подземна система. Свидетелствата за изкуствено построени тунели обаче следва да бъдат разглеждани през призмата на нещо като допълнение към един природен феномен. Специфичните геомагнитни характеристики на това място го правят своеобразен център на пресичане на много различни реалности и именно това е причината към него да бъде пристроена и подходящата инфраструктура. В тази връзка, съвсем логично и естествено е, подобен род зони (които могат да функционират автономно дори без намесата на технология, примери за които са дадени в книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс“) да предизвикват силния окултен интерес на определени тайни общества, което без съмнение прави района център на техните междуособни конфликти. Този въпрос ще бъде разгледан на по-късен етап.
Всъщност предвид засиления интерес към местността, която според някои старинни текстове бива описана като портал към вътрешната Земя, е редно да споменем и проведените сравнително наскоро (2008-2009 г.) спелеоложки експедиции под планината. Те потвърждават нещо, което е известно на местните още от Средновековието – а именно че под планината има система от коридори, тунели и пещери, които се простират толкова надълбоко, че пещерняците не успяват да достигнат до техния край. Те трябвало да се завърнат, тъй като достигнали до бездънна пропаст. Преди това успели да преминат през изключително тесни проходи. Спускайки се на дълбочина от 930 м. те се натъкнали на огромно сладководно езеро. То било толкова голямо, че единственият начин да го преминат било чрез гумена лодка.
Само преди година същата тази пещера стана световно известна заради провеждането на една от най-скъпите спасителни операции в историята на Германия от подобен тип. Тогава опитен пещерняк бе изваден от над 900 м. дълбочина, защото получил травма на главата от паднала отломка. В операцията са участвали над 200 човека. Интересна подробност в случая е факта, че според британския вестник „Telegraph“ точното местоположение на входа към пещерата се пази в тайна именно поради възможността много хора, които нямат нужния професионален опит, да се опитат да проникнат в нея най-вече поради легендарния статут на планината. В „Telegraph“ се споменава още, че до 1995 г. тази пещера изобщо не е била известна, а през 2002 г. била открита огромна система от тунели и камери. Следната графика ни представя точно описание на вътрешността на пещерата и мястото където човекът е получил травмата. Той се намирал близо до откритото през 2008 г. езеро.

Чрез представянето на някои от най-емблематичните примери характерни за тази мистична зона можем да добием някаква бегла представа за нейната същност, която да ни послужи като отправна точка към подстъпите на нейните тайни. В тази връзка в един местен музей е запазена великолепна плоча от 18 век на която е гравиран изключително интересен текст, който гласи следното:

„Хората които живеят във вътрешността на планината Унтерсберг са много древни джуджета. Те имат огромни познания свързани с магията и по природа са добродушни. В определени случаи обаче, могат да бъдат и много зли. Имат големи глави, умни очи и сива кожа, а лицето им е изпълнено с бръчки.“

В серия от няколко различни описани случая от друг стар сборник пък могат да се срещнат свидетелства, които разкриват как жена се приближава към едно от тези „малки същества“, като в същия момент то изчезва пред нейните очи. Самите фермери в местността, според друг подобен текст, вярвали че „джуджетата“ идват от „Вътрешната земя“, а местните дават примери за срещи със странни хора със странно облекло, които никой преди това не бил виждал. В допълнение едва ли ще бъде някаква изненада, ако споменем че вътрешността на планината според легендите крие несметни богатства, скъпоценни камъни, злато и всякакви други съкровища.
Друг архивен материал пък споделя как група дървосекачи станали рано призори около 4 часа, за да отидат в Залцбург (който се намира на около 15 км. от Унтерсберг). Докато пътували видели над 400 „малки хора“, които били облечени еднакво. Те вървели по двойки като очевидно не се притеснявали, че ще бъдат забелязани. След това изчезнали през някаква пукнатина в планината. Подобен случай има и от времето на Наполеон, когато един френски войник позициониран в околностите на планината бил събуден посред нощ от някакво джудже. То стояло до прозореца и изискало от него да отвори някаква бариера, която препречвала пътя към проход в планината. Когато погледнал навън войникът видял още няколко подобни същества. Оказало се, че те са само предводителите на много дълга колона от „хора“, които били облечени в старинен стил. Маршът на съществата продължил около 2 часа, а последният който преминал получил заповед да затвори бариерата. На сутринта войникът разпитал местните из околността за тези странни същества, а те потвърдили че са чули силният шум от преминаването на толкова много хора.

Средновековна картина изобразяваща Бирнбаум – близо до Унтерсберг. Забележете джуджетата.

Особено интересен случай от 18 век е описан във фермерски алманах датиращ от 1738 г. От него става ясно, че през един летен ден ловецът Михаел Хулцьогер изчезнал в планината. След като в продължение на няколко седмици нямало ни вест ни кост от него, близките му решили да направят погребална церемония в една от църквите. По време на церемонията обаче, ловецът се появил ненадейно в църквата, за да благодари на бог за своето завръщане. Изпаднали в шок хората започнали да му задават всякакви въпроси за това което е преживял, но той им дал да се разбере, че няма да продума нищо от видяното. Единствено намекнал, че то е било много сходно с това на Лазарус Гришнер от 16 век, чието описание на вътрешността на планината и нейните тунели се явява може би най-подробното описание от този род. Ловецът силно променил характера си след изживяното и почти напълно спрял да говори. Впоследствие архиепископ Леополд Фирмиан от Залцбург проявил силен интерес към неговия мистериозен случай и го призовал на разпит. Ловецът обаче отказал да отговори на всякакви въпроси по темата, като накрая все пак обяснил, че може да стори това само под формата на тайна изповед пред религиозното лице. След тази изповед свещеникът свалил дрехите си отказвайки да каже каквото и да било във връзка с темата и ловеца. И двамата починали скоро след това.
Много сходен случай също от 18 век описва история за дървосекач, който видял „малко човече с огромна глава и големи очи“. То го завело надолу в пещерите под планината. Връщайки се в дома си се оказва, че са изминали седмици, докато от негова гледна точка той отсъствал само няколко часа.
Друга силно интригуваща история свързана с време-пространствените флуктуации характерни за зоната, е записана през 1858 г., като описва драма която се разиграва в продължение на цели 100 години. Събитието е записано в аналите на местната църква св. Леонард. Има твърдения, че тази история се явява своего рода събирателна за стотици други подобни случаи в Унтерсберг. Радващото в случая е, че консервативните католици са били известни със своите педантични описания на всичко което се случва в техния живот.
В случая става дума за група сватбари от селцето Св. Леонард позиционирано в околностите на Унтерсберг. Те празнували събитието, отбивайки се в различни селца в местността, свирейки и пеейки. На едно от местата в които отседнали, човек от групата започнал да разказва история за един крал, чиято армия била изчезнала безследно заедно с него на същото това място. Според сватбаря те били „отвлечени от духове“.
Тогава младоженецът започнал да призовава да се появи „духът“, за да му поднесе своите подаръци. Изневиделица от планината се появило някакво джудже облечено в сиво. То имало сребриста коса и показало на групата някакъв проход, който влизал във вътрешността на планината. Цялата група го последвала и всички се озовали сред красиви стаи, в които имало богата трапеза. Те били поканени да празнуват. Уморени от пътуването те седнали да хапнат и пийнат. След това всички се унесли и подремнали известно време. Когато се събудили малкото същество в сивия костюм ги съпроводило обратно навън от планината.
Когато се завърнали на повърхността обаче, всичко се било променило. Те дори трудно разбирали езикът на който хората говорели. Пристигайки в първото село по пътя им те попитали за името и с изненада получили отговор, че това е тяхното родно място. Селото изглеждало напълно променено, а на мястото на техните стари къщи били построени други. Те отишли при свещеника в църквата и му разказали всичко което им се било случило. Тогава свещеникът отворил архивните книги в които пишело, че младоженците заедно с техният антураж били изчезнали преди 100 години.

Както вече стана дума, една от най-интересните и подробни истории свързани с Унтерсберг датира от 16 век и в нея биват описани времеви аномалии, тайни тунели и врата към паралелен свят.
През 1529 г. човек на име Лазарус Айнер (изписван в по-късните източници като „Лазарус Гришнер“) бил на разходка в планината заедно с кмета на своето селце и енорийския свещеник. Преди да стигнат до един от върховете те открили малък олтар, който бил вграден в скалата. На него имало сребърни символи, които те не могли да дешифрират. След като се върнали свещеникът не можел да изкара от главата си спомена за този надпис и накарал Лазарус да се върне и да препише текста, който бил изписан там. Надписът гласял следното: „S. V. R. G. E. T. S. A. T. U. M.“.
Тъй като се свечерило Лазарус преценил, че пътят надолу по планината може да се окаже твърде опасен и избрал на пренощува на мястото където бил. Той се наспал добре и се събудил на другата сутрин отпочинал. По пътя надолу той срещнал бос монах, който носел връзка с ключове и постоянно рецитирал някакви молитви от книгата, която също носел. Монахът попитал Лазарус дали е ял и му казал, че може да го нагости. Освен това му казал, че ще му разкрие и тайната на надписа, който бил видял. Двамата се отправили отново в посока към върха, където в един пролом се намирала желязна врата. Монахът я отворил с един от многото ключове, които носел. Лазарус влязъл без страх, а монахът му казал да си свали шапката и никога да не споменава за това място на никого, а да слуша и гледа внимателно. Влизайки през вратата Лазарус видял висока кула със златен часовник като същевременно монахът му казал да следи внимателно времето, което той показвал. Било 7 часа, а след като навлезли по-навътре той видял различни сгради, манастир, дървета, фонтани с прясна изворна вода и редки плодове. След това монахът го превел през няколко други сгради, където го нагостил богато с различни храни и вино.
След угощението монахът го завел в една библиотека. Когато Лазарус попитал кои са всички тези хора, които живеят там, монахът отговорил, че това са стари души, които са живели праведен живот и че ще защитят човечеството когато дойде краят на дните. В някои от книгите Лазарус видял същият надпис, както при олтара, но не могъл да разбере нищо, защото всички книги били написани на латински. След това монахът му показал 12 врати. Те съответно водели до 12 други църкви от външния свят, като монахът направил забележка, че трябва да стигнат до църквите тайно и не трябва да бъдат забелязани от хора от външния свят. Тогава влезли през една от вратите и се озовали в подземен тунел, който ги отвел до една от църквите – св. Вартоломей. Същият този тунел минавал под езеро наречено Кьонигсзее или „кралското езеро“. Тази църква и до днес е известна със своите силни геомагнитни аномалии.
След това монахът го води и до някои от другите църкви през подземните тунели, а през това време Лазарус осъзнава, че част от хората които е видял във вътрешността на планината са отдавна умрели личности – повечето от тях със знатен произход.
На седмия ден от неговия престой монахът дал на Лазарус избор да остане или да се върне у дома. Той избрал да се върне, а монахът го придружил обратно до желязната врата. След това му казал отново да погледне към часовника, а стрелките отново показвали 7 часа. Монахът обяснил, че на практика не е изминало никакво време, въпреки че той бил престоял цели 7 дни. След това го предупредил, че ако цени живота си не трябва да разказва на другите хора какво е видял в продължение на 35 години. След това можел да сподели за видяното, а след смъртта си монахът щял да го чака отново. Точно 35 години след този инцидент Лазарус описал своята история на смъртния си одър и тя била споделена на света от неговия син.

Църквата в Кьонигсзее, през която се предполага че минават тунелите идващи от планината

В книгата „Мистериозната Австрия“ пък е описан един малко по-скорошен, но за сметка на това силно интригуващ случай. През 1956 г. малко момче на име Ингомар Лекс се изгубва в източната част на планината за 5 часа. След като в крайна сметка го откриват то казва на родителите си, че било взето от някакво джудже, с което влезли в дълбока пещера в планината. След това стигнали до езеро, което се намирало вътре в планината. Там момчето видяло още много подобни джуджета, които били полупрозрачни. Те му казали че няма нужда да се страхува от тях и че ще го пазят. Както виждате и в тази история се срещат поне няколко от познатите вече характерни елементи, но особено впечатление прави споменатото езеро в планината. Дали пък не става дума за същото това езеро открито от пещерняците през 2008 г.?
Сред другите интересни случаи внимание заслужава историята на фермер, който се загубил в една от пещерите близо до върха. След няколко седмици той се върнал вкъщи, но не можел да си спомни абсолютно нищо. Все пак бил сигурен, че през цялото време не е ял, но въпреки това се чувствал великолепно. Друг австрийски зъболекар се кълнял, че след като влязъл в една от пещерите попаднал във времеви портал, който го отнесъл 50 години напред в бъдещето.
Тук идва времето да бъде коментирана и встъпителната история за тримата изчезнали пещерняци през 1987 г. в контекста на многобройните примери представени до момента.
От публикация свързана с тяхното изчезване в местен вестник, отпечатана 10 дни след инцидента, става видно, че тяхното посещение на мястото и особено датата на която е извършено съвсем не са случайни. По-интересното, е че всъщност полицията се натъква на някои странни документи в жилището на един от групата.

Според превода на един от участниците във форума на ATS, в статията се коментира следното.
Назовани са имената на тримата изчезнали (които в по-късни публикации умишлено са спестени). Това са електротехника Херман Форстер, неговата жена Мария и приятелката им Моника К. Полицията разследваща случая открива в апартамента на Херман документи, които засягат случаи на времеви аномалии именно в тази зона. В момента в който е написана статията полицията не е сигурна дали тримата в действителност са се опитвали да направят подобен времеви скок или просто да посетят интересните места от материалите, които са притежавали. Полицията все пак ясно заявява, че всички трябва да се придържат само към фактите. В статията също се споменава че в книги на Ерик фон Деникен също са описани времеви аномалии от района. Ставало дума за феномен при който хората стоели на едно място в продължение на дни, но от тяхна гледна точка били изминали само минути. Полицията счита, че инцидента няма криминален характер и че единствено документите намерени от тях се явяват притеснителни. Освен това се споменава, че е открито и парче от дреха в храстите пред една пещера за което се предполага че принадлежи на Моника. (Стандартна практика при пещерняците е да поставят някаква дреха пред входа на пещерата, която ще изследват, така че в случай че се загубят, спасителите да имат представа къде да търсят. Специфичното в случая било, че на мястото където била намерена дрехата нямало никакъв вход, а само скали. Което също е много интересно, защото според една от легендите в планината понякога се отваря невидим портал на точно определена дата и в случая тя съвпада с тяхното посещение в района – 14 срещу 15 август.)
След мистериозното позвъняване три месеца по-късно, вестниците бълват публикации дискутиращи потенциални скокове във времето, времеви портали и т.н., като се коментира и факта, че тримата имат амнезия и не могат да обяснят своето местонахождение. След пристигането си в Германия обаче, те рязко променят показанията си и представят пред пресата изсмукана от пръстите история пълна с логически дупки, но за сметка на това „напълно конвенционална“ и угодна на статуквото. Та според новата версия те оставили колата си в едно селце в подножието на Унтерсберг след което взели влака до Залцбург, а оттам до пограничното австрийско селце Вилач, където щели да планинарстват. Само че бродейки из планината „по грешка“ преминали Югославската граница. В пристъп на паника и страх от югославските власти, те решили (забележете) не да се върнат обратно, а да продължат преминавайки през общо 6 държави по пътя си (???). На всичко отгоре една от жените била и без документи защото те били в колата оставена край Унтерсберг. Дали са били „посъветвани“ в консулството да променят версията си или сами са решили да не си създават повече неприятности след случилото се – ще остане загадка.

Окултната връзка

През 1992 г. при своето посещение в Австрия, Далай Лама изрично пита за планината Унтерсберг наричайки я „спящият дракон“ и „сърдечната чакра на света“. Това негово специфично изказване разкрива с още по-голяма сила ролята на мястото като мощен енергиен център (факт с който редица тайни общества и техните медийни представители очевидно са добре запознати). Дали „ламата“ е бил информиран по линия на все още топлите германо-тибетски връзки от периода между световните войни или познанието му в случая се дължи на още по-древни документи? Други наименования в различни източници я описват като „Среднощната планина“, „Подземната планина“, „Планината на съдбата“, „Чудодейната планина“, „Магическата планина“ и т.н. В древната германска митология Унтерсберг е наричана „Планината на Вотан“ (което е по-древно име използвано за бог Один). Според древния текст във вътрешността ѝ се помещава подземен замък изграден от злато, сребро и диаманти, които чакат завръщането на Один и неговата армия отново на повърхността на Земята. Според легендата те са изпаднали в дълбок и дълъг сън и ще се завърнат когато човечеството е на прага на големи страдания. Там се обяснява също, че „времето в планината е различно“. Дори само няколко мига прекарани в някоя пещера могат да ви отведат в далечното бъдеще след като излезете от нея. „А ако се заслушате внимателно можете да чуете гласове и стъпки идващи от дълбоките подземни шахти.“

Окултният викингски символ изобразяващ 3 преплетени триъгълника – репрезентация на Один и задгробният живот. Същият този символ, в различни вариации, е забелязван по униформите на извънземни в много докладвани случаи на контакт.

След християнизацията на населението легендата за Один бива трансформирана по начин показващ силната „политическа ангажираност“ на нейното значение и факта, че тя трябва да остане под някаква форма в колективното съзнание на хората. Така вместо Один през годините планината става дом на поне двама известни владетели, които „наследяват“ Один в качеството му на заспалия спасител, който чака да се завърне със своята армия и да спаси човешката раса. Става дума за Карл Велики и един от най-известните кръстоносци – Фридрих I Барбароса. Точно както и при Один за двамата има детайлни легенди как спят в недрата на планината заобиколени от предани рицари и джуджета от хилядолетие. „Те ще се събудят за последната битка между „доброто и злото“ когато гарваните спрат да летят около върховете на планината.“

Фридрих Барбароса във вътрешността на Унтерсберг

Няма никакво съмнение, че всички тези легенди (със силно религиозен оттенък) са използвани през годините от представители на различни извънземни фракции, за да „легитимират“ под някаква форма тяхната дейност и „факта“, че те защитават правилната „божествена страна на барикадата“. Което разбира се е прах в очите на „вярващите“, тъй като е очевидно, че става дума за претенция да се действа от името на „Върховния Източник“. Същевременно на преден план изпъква изключително важната роля на планината като енергиен център и портал, чието управление може да предостави важни предимства в разгара на тези скрити за мнозинството хора конфликти. В тази връзка явният интерес на нацистка Германия към тази мистериозна зона (при това на нейната собствена територия) съвсем логично не бива да изненадва никого.

Фактите говорят, че Хитлер построява една от своите резиденции и впоследствие щабквартира „Бергхоф“ на границата с Австрия, привлечен от мистичните сили на планината, която може да наблюдава директно от дома си.

Гледка от Бергхоф към Унтерсберг

Според някои сведения той буквално е бил обсебен от планината, придобивайки специални телескопи пригодени изрично за земно на наблюдение, а не за „космически изследвания“.

Интересът към района е особено засилен в навечерието на ВСВ, защото Нацистката партия пръска колосална сума пари, изчислена спрямо инфлацията на над 150 милиона евро, за да подари на Хитлер друго интересно здание построено с изключително качество и прецизност съобразно труднодостъпния терен. То се намира само на няколко мили от Бергхоф и е известно в западния свят под името „Гнездото на орела“ и „Чаената къща“ (която често се бърка с другата чаена къща в Бергхоф). Изградено е само за 13 месеца и отнема живота на 12 души.

Съоръжението включва 5 тунела и асансьор, който се издига на 124 м. към върха. Според Джим Марс, Хитлер е използвал същите пропорции, разположение и подреждане като на платото в Гиза, за да създаде Бергхоф като център на властта. Той казва, че „Гнездото на орела“ е в една линия с Голямата пирамида, като тайните проходи де факто също биват имитирани, защото те съществуват в самата планина. „Гнездото на орела“ като цяло репрезентира последният камък в кулата над камерата на фараона в Голямата пирамида. Шахтата на асансьора представлява самата кула.

Цялостна карта на района на която може да се види местоположението на някои ключови локации вече представени в материала спрямо Унтерсберг

Причината нацистите да изберат района за една от главните си щаб квартири по време на войната не е някаква моментна екстравагантна приумица, а резултат от грижливо подготвян план в продължение на векове, чиято кулминация настъпва именно през посочения времеви отрязък. „Бергхоф“ и „Гнездото на орела“ са чисто и просто видимата символична манифестация на един огромен айсберг, чиито корени лежат дълбоко в недрата под планината. За да се види по-добре мотивацията, която стои в основата на надпреварата за контрол над този мощен енергиен център, следва да бъдат разгледани междуособните отношения на външните кръгове на някои тайни общества. Техните конфликти са основно външно изражение на борби за надмощие над съзнанието от много по-висок клас.