Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.09.2015 22:13 - Дженджи Кохан и еврейската хиперсексуализация на западната култура
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 09.09.2015 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                                               Както подробно е описано в книгата „Културата на критиката” (The Culture of Critique), Фройд и неговите последователи са смятали антисемитизма за универсална патология, която се корени в подтискането на сексуалността. Теоретичната основа на това твърдение е изложена в неговите „Три есета по теория на сексуалността” (Three Essays on the Theory of Sexuality), където той свързва агресията с фрустрация на желанията на човека, най-вече на сексуалните. Кевин Макдоналд отбелязва: „Въпреки че самият Фройд по-късно развива идеята за инстинкта към смъртта (морбидо), за да обясни агресията, ”последователна тема в неговата критика на западната култура, както показват примерите на Норман О. Браун (Norman O. Brown), Херберт Маркузе (Herbert Marcuse) и Вилхелм Райх (Wilhelm Reich) е, че освобождаването на подтиснатата сексуалност ще доведе до намаляване на агресията и ще възвести ерата на всеобщата любов.”

Съгласно това виждане антисемитизмът, смятан за форма на агресия, е следствие от отричане на сексуалността и ролята на еврейската мисия в психоанализата е да сложи край на антисемитизма чрез освобождаване на човечеството от сексуалната подтиснатост. Смятало се е, че е малко вероятно хора, прекомерно заети със секс, да се загрижат за това, какво правят евреите, а още по-малко да се организират политически срещу тях. Не е много вероятно хора, които прекарват по-голямата част от времето си в търсене на сексуални стимули, да организират погроми или да заплашат богатият и влиятелен еврейски елит. В широко цитираните му есета от 2004 г., издадени в “Jewish Qarterly”, Натан Абрамс (Nathan Adams) споделя:

„Евреите в Америка са сексуални революционери. Голяма част от материалите във връзка със сексуалното освобождение, са писани от евреи. Тези, които бяха в първите редици на движението, което принуди Америка да приеме по-либерални виждания за секса, бяха евреи.” Евреи имаше и в авангарда на сексуалната революция през 1960-те. Вилхелм Райх, Херберт Маркузе и Пол Гудман (Paul Goodman) заместиха Маркс, Троцки и Ленин в качеството си на необходимо революционно четиво. Централните теми за Райх бяха работата, любовта и секса, докато Маркузе предричаше, че социалистическата утопия ще освободи хората, така че те да могат да постигнат сексуално удовлетворение. Гудман писа за „прекрасните културни последствия”, които ще произтекат от легализирането на порнографията: това ще „облагороди цялото ни изкуство” и ще „хуманизира сексуалността.”

Хиперсексуализацията на западната култура (най-очевидният резултат от това, че евреите са взели властта и на практика са монополизирали западните медии и развлекателната индустрия) може следователно да бъде видяна като практическото етно-политическо приложение на психоаналитичната теория върху традиционната западна култура, смятана за в същността си авторитарна, фашистка и антисемитска поради „подтисническия ” сексуален морал. Макдоналд подчертава, че „психоанализата е била истинска съкровищница на находки от идеи за тези, които са искали да подложат на радикална критика западната култура,” като с тези идеи са повлияли на мисленето в широк спектър от науки, „в това число социологията, отглеждането на деца, криминологията, антропологията, литературната критика, изкуството, литературата и популярните медии.” 

Наскоро споменах как Даниел Йона Голдхаген (Daniel Jonah Goldhagen) каза, че бил объркан от „откачения” коментар на Били Греъм (Billy Graham) в тайно записания му разговор с президента Никсън през 1972 г. за това, че евреите са тези, които „движат бизнеса с порнография” и че опасността, която представляват евреите, е толкова голяма, че тяхната „задушаваща прегръдка трябва да бъде прекратена, или тази страна ще отиде в канализацията.” Разбира се, Голдхаген не го интересува дали твърдението на Греъм има някакви основания в емпиричната реалност, т.е. дали евреите действително са главните отговорници за „развитието на порнографията”, и следователно подкопават културните основи, подкрепят високоинвестиционните източници и изпращат страната „в канализацията.” Бърз поглед върху продукцията на Холивуд и личностите, отговорни за нея, обаче е достатъчен, за да потвърди, че твърдението на Грахам е абсолютно вярно. Евреите не само че дълго време контролират порнографската индустрия, но също така са в основата на „главните“ порнографски теми и образи във филмите и телевизионните програми, произведени от тях.

Дженджи Кохан – от „Плевели” (Weeds) до „Оранжевото е новото черно” (Orange is the New Black)

Да вземем само един от безбройните възможни примери – изключително популярният филм „Оранжевото е новото черно”. Той е плод на въображението на сценариста и продуцента Дженджи Кохан, която произлиза от видна еврейска фамилия, свързана с шоубизнеза. Баща й, Бъз Кохан (Buz Kohan), често пише за наградите на Академията, а самият той по време на петдесетгодишната си кариера е бил награждаван единадесет пъти с награди „Ейми”. Майка й, Реа Коен (Rhea Kohan), е романистка, а по-старият й брат, Дейвид, е съавтор и продуцент на ситуационната комедия с гей-тематика по NBC „Уил и Грейс.” Според Даниел Берин (Danielle Berrin), който пише в рубриката „Холивудските евреи” на списание „Jewish Journal”:

“Кохан би могла да бъде просто съседското еврейско момиче. Но тя е провокативна – косата й непрекъснато е разрошена и винаги носи тези забележителни очила с чара на арт-деко. … Първата й мечта е била да стане прочута актриса-певица с псевдоним Рейнбоу Стар. Но тя не умее да играе. Нито да пее. Години по-късно, след като за известно време работи в телевизията, Кохан решава да посещава училище за равини. Но нито една от тези прищевки не се оказва толкова силна, колкото нейният (подчертано еврейски) произход, който я изстрелва към амбициите да бъде писател и да направи свой собствен телевизионен филм.”

В началото на кариерата си Кохан работи известно време за брат си Дейвид в „Уил и Грейс”, но решава, че неговият хумор е прекалено посредствен. „Дейвид пое по пътя на голямото комерсиално забавление. Аз винаги съм била малко по-мрачна персона,” обяснява тя, „и не напълно в системата. Трябваше да намеря своя собствен път.” Нейният брат Дейвид и изобилието от холивудски активисти евреи като него бяха специално отбелязани от вицепрезидентът Джо Байдън през 2013 г., който посочи колко „огромно” е еврейското влияние върху американската култура. Говорейки за значителната роля, която евреите играят в трансформирането на отношението на американците към гражданските права, феминизма и правата на хомосексуалните, той обелязва:

„Това, което повлия на движенията в Америка, това, което повлия на общественото мнение в Америка, това са културата и изкуството повече от всичко останало … Не беше нещо, което направихме чрез закони. Това беше „Уил и Грейс”, беше социалната медия. Буквално. Това е, което промени мнението на хората. Затова съм толкова сигурен, че голямото мнозинство от хора ще прегърнат, и то бързо, гей-браковете. Като погледнем зад всичко това, обзалагам се, че 80% от тези промени са следствие от еврейското ръководство в индустриите Холивуд и социалните медии. Влиянието е огромно, влиянието е огромно.”

В същия дух е и наблюдението на еврейския писател и интелектуалец Хаим Берман (Chaim Bermant), че „евреите, които доминират Холивуд, имат много по-голяма заслуга за формирането на американските виждания и вкусове, отколкото църквите и дори училищата.” Това едва ли е изненадващо, при положение че според постулатите на култивационната теория и теорията на обществения живот, излагането на съдържанието на медиите води до увеличаване на симпатията към ценностите, въплътени в това съдържание, а също така и до нарастване на склонността измислените образи да се приемат за реалност.

Отбелязвайки как още от основаването на Холивуд еврейската етническа мрежа и роднинско-семейните връзки (непотизъм) бързо водят до създаването на индустрия, изцяло доминирана от евреите, Берман иронично отбелязва, че „Холивуд, така да се каже мястото, където зет ти също се издига, е последният бастион на непотизма, но и че това е едно от съхраняващите го достойнства, защото показва, дори и само на най-грубо ниво, че той не е изцяло лишен от благотворителност.” Еврейското семейство на Кохан и етническото й обкръжение неизбежно изиграват голяма роля в решението й в крайна сметка да се заеме със свой собствен филм. Тя си припомня:

„Започнах да пиша. … Напуснах всичките си стари негодни работи и се преместих при приятел, който живееше в Санта Круз. Всеки ден посещавахме малките кафенета в Санта Крус, а аз работех върху специалните сценарии и изучавах видеозаписите, които бях правила в телевизията на предаванията Roseanne, Seinfeld и The Sipmsons. … Това, което накрая се случи, бе, че бащата на снаха ми, който работеше в една и съща сграда с един агент, му дал моя сценарий, докато били в асансьора. Той го прочел и така от пролетта започнах филма. От тук започна всичко и повече не спрях да работя.”

Кохан е сценаристка на множество драми и комедии, в това число на „Сексът и градът” (създаден от автор – евреин, директор и продуцент Дарен Стар (Darren Star)), „Момичетата от Гилмор” (автор-евреин, директор и продуцент Ейми Шерман (Amy Sherman)), „Луд по теб” (автор – евреин, актьор Пол Райзър (Paul Reiser) и директор и продуцент Дани Якобсон (Danny Jacobson)) и „Новият принц на Бел Еър” (автор-евреин, актьор Анди Боровиц (Andy Borowitz) и съпугата му Сюзан Боровиц (Susan Borowitz)).

През 2005 г. тя има възможността да сценарира и продуцира свой собствен филм, което води до появата на сатирата с черен хумор „Плевели” (Weeds) – филм за „особеното естество на американския семеен живот.” Отначало действието се развива в измисленото предградие Argestic (по-късно „Majestic”) и проследява живота на вдовицата и самотната майка Нанси Ботвин (в ролята Мари-Луиз Паркър (Mary Loise Parker), която става дилър на дрога, за да може да поддържа начина си на живот в стила на средната класа. С помощта на няколко непочтени персонажа и на незрелия си зет Анди (представител на типичния за Холивуд незавиден образ на бял мъж), тя отглежда двамата си сина Сайлъс и Шейн.

“The Jewish Journal” обелязва, че „Плевели” рутинно засяга много от най-провокативните и противоречиви теми по телевизията. Всеки сезон има своята доза разюзданост, незаконност и изненадващ фройдистки подтекст (в един от епизодите Нанси хваща по-малкия си син да мастурбира, гледайки нейна гола снимка).” Фройдистките теми продължават да упражняват трайно влияние върху евреите, които оформят западното мислене, като Кохан, въпреки обстоятелството, че те отдавна са престанали да играят каквато и да било роля в основните направления на психологията на развитието.

Според „Jewish Journal”„отказът на Кохан да си наложи ограничения в творческото съдържание на филмите си, е превърнало моралното двусмислие в запазената марка на „Плевели”. Няма тема, която да е прекалено мрачна, няма персонаж, който да е прекалено покварен.” Имайки възможността да изследва тези покварени герои, да ги зарежда с хумор и да задава въпроси, Кохан твърди, че „Плевели” й позволявал да се свърже с еврейската си идентичност и казва не друго, а: „За мен, същността на моята еврейска идентичност е да задавам въпроси – да питам защо и да питам за повече. И по някакъв начин филмът ми позволява да следвам пътя на юдаизма.”

След критично аплодираните „Плевели”, които завършват през 2012 г., Кохан адаптира мемоарите на авторката Пайпър Кърман (Piper Kerman) (от полуеврейски произход) „Оранжевото е новото черно”, описващи преживяното от нея в женски затвор с по-лек затворнически режим. Сериите се въртят около „необразованата бисексуална блондинка” Пайпър Чапман (ролята се изпълнява от Тейлър Шилинг (Taylor Schilling), която е осъдена на петнадесeт месеца затвор заради пренасянето на пари от наркотици за нейното бивше гадже, занимаващо се с трафик на наркотици, Алекс Воус (Лора Препон (Laura Prepon). Престъплението е извършено десет години преди началото на серията и Пайпър вече е започнала да се наслаждава на тихия, законосъобразен живот сред горните слоеве на средната класа в Ню Йорк. Внезапното й и неочаквано арестуване напълно прекъсва връзката й с годеника й и семейството й. В затвора Пайпър се свързва отново с Алекс (която споменава Пайпър по време на процеса, което и довежда до арестуването и затварянето на бившето й гадже), те преразглеждат отношенията си и правят сделка със съкилийничките си. В серията често се използват ретроспекции от важни събития от живота на отделните затворнички, за да се обясни как са стигнали до затвора и да се запълнят и личните истории на двете главни героини.

„Оранжевото е новото черно” е изключително дегенеративен филм, който преобръща традициония западен морал и възхвалява хомосексуалността.

Главните теми във филма са, че хетеросексуалните отношения са ненормални и че християнството е дяволска религия, която, чрез придържане към задущаващия сексуален морал, принуждава последователите си да станат лицемерни фанатици с фалшиви, невротизирани индивидуалности. Християнката – „злодейка” във филма е в затвора за убийство на група защитници на аборта, след като самата тя е направила аборт. Всяка жена в затвора, с изключение на християнката – „злодейка”, е в хомосексуални отношения с някоя от своите съкилийнички, дори и монахинята.

Холивудските влиятелни евреи обичат да унижават християнството и католицизма в частност, чрез показването на монахини в роли със секс. Забележително е, че в началната сцена на пилотния вариант на “Californication”, филм, продуциран от актьорът евреин Дейвид Духовни (баща му е публицист, работещ към Американската еврейска комисия), който играе и главната роля, монахиня прави орален секс в църква с героя на Духовни, Ханк Муди. Това порнографско унижение на християнските символи, извършвано от евреите, е просташки начин за оскверняване на християнската култура. Кохан със сигурност няма никакви угризения относно подобни сцени и отбелязва: „След като хората почитат тези свещени крави, моето желание е да ги изхвърля.” Разбира се, всеки, който се опита да „изхвърли” еврейските свещени крави, бързо ще се озове в списъците на ADL (Anti Defamation League, (ционистката т.нар. „Анти-Клеветническа Лига”, б.пр.) и вероятно ще загуби работата си, а ако е обществена личност, ще бъде безмилостно атакуван от контролираните от евреите медии.                                                                                                             image      Слагайки на Кохан етикета „силата на природата”, „Time Magazine” отбелязва как „нейните герои на сцената са спиращо дъха богатство от цветове и сексуални ориентации. Дженджи показва страст към разнообразието чрез създаването на персонажи с всякакви истории, които са триизмерни, грешни и понякога не много приятни, но винаги са човешки.” Постоянните холивудски теми за благородството на сексуалното освобождение и за смесването на расите са особено очебийни в „Оранжевото е новото черно”. Попитана в интервю защо е включила толкова много необоснован секс, Кохан отговаря с декларацията:                                                                                                                           „Искам навсякъде повече чукане. Това е едно от моите неща. Това изразява всичко. Ние всички го правим. Ние всички мислим за секс. Не ни е достатъчен.Част от това е танц с актьорите (повечето от тях – неевреи) защото за тях е много болезнено да го правят. Но ако зависеше само от мен, щеше да го има още повече, във всичко. Толкова е жизнено и неразделно свързано с живота, затова трябва да бъде отразено в това, което гледаме, ако искаме да изразим нашия опит. Възбуждащо е. Аз обичам секса и искам още.”                                                                                                                                                               Кохан каза нещо подобно и пред “The Hollywood Reporter”: “Обичам образа на секса, колкото повече секс, толкова по-добре. Много често актьорите трябва да бъдат убеждавани да се съблекат. … Човек се надява, че всеки ще се чувства добре в тази ситуация, но се оказва, че не е така. Трябва доста да убеждаваш хората, за да ги накараш да се чувстват добре.”

Холивудските големи клечки отдавна използват властта си, за да създават или унищожават кариери като златна възможност да се доберат до, а и сексуално да експлоатират, нееврейски актриси и актьори (и деца). Берман признава, че „евреите бизнесмени никога не остават слепи (могат да поглеждат лукаво, прикрито понякога, но никога не остават слепи) за подобни забавления. Равините винаги са знаели за тази сладострастна черта на еврейския характер.”

Според Кохан, Netflix, интернет-медията, която излъчва „Оранжевото е новото черно”, напълно е подкрепила подчертано сексуалното съдържание на филма и се е намесила само веднъж. „Този сезон показахме малко директна мъжка голота, но не мисля, че ще стигнем до еректирала.” За сравнение, Кохан посочва относително стриктните правила, които Showtime (изцяло притежавано дъщерно дружество на CBS на Sumner Redstone) e определила за сцената в „Плевели”, според които „на екрана е позволено да бъдат показани вибратор и лубрикант, но не е позволено да се вижда как героят слага лубрикант върху вибратора.”

Кохан навсякъде изказва мнението си: „Мисля, че хората трябва да приемат своята сексуалност, независимо от това в каква обкръжаваща среда се намират”, и казва как тя самата „пасва чудесно на скалата на Кинзи (Скалата на Кинзи, известна още като Хетеро-хомосексуалната скала за оценяване, е опит да се опише сексуалния опит на даден човек и неговите реакции в съответсствие със скалa от нула, което означава напълно хетеросексуален, до шест, което означава напълно хомосексуален. Скалата е създадена от Алфред Кинзи (Alfred Kinsey) и публикувана през 1948 г. Кинзи е американски биолог, професор по ентомология и зоология, и сексолог, който през 1947 г. основава Институт по сексология към Университета в Индиана. Институтът е финансиран от Рокфелер, а Кинзи, самият той, страдащ от хомосксуализъм, педофилия и воайорство, провежда „изследванията” си върху проститутки и затворници педофили, в резултат на което стига до „заключението,” че всички сексуални извращениея са напълно нормални. Книгите му „Сексуално поведение на мъжа” (Sexual Behavior in the Human Male,1948 г.) и „Сексуално поведение на жената” (Sexual Behavior in the Human Female,1953 г.), известни още като „Докладите на Кинзи”, са основа на съвременната сексология и оказват голямо влияние върху социалните и културни ценности както в Америка, така и по света.

Те са в основата и на програмата на ЕС за ранно сексуално “обучение” (развращаване) на децата, известна като Agenda 21. (http://fruehsexualisierung.panorama-film.ch/hauptfilm-ru.html) – б. пр.), според която тя е 10% абсолютно хетеросексуална, 10% – абсолютно хомосексуална, а всичко останало плува по средата както при всички останали.” Това изказване на Кохан е ехо на фройдисткия „аргумент”, че предразположението към перверзии „е автентично и универсално предразположение на човешкия сексуален инстинкт.”

Статия в „Rolling stone” отбелязва, че „Оранжевото е новото черно” е сред най-гледаните телевизионни програми, което предизвиква разбиранията на зрителите за сексуалността и половата идентичност, а това се дължи в голяма степен на изпълненето на „транс-актрисата” Лаверн Кокс (Laverne Cox), която играе София Бърсет, и на открито гей-актрисата Леа Делариа (Lea DeLaria), която играе Кери Блек. Кохан подчертава, че в нейния филм „транссексуалността не се отрича”, а е „безпроблемно втъкана” в разказа чрез главната героиня на Пайпър Чапман във федералния затвор с облекчен режим. „Няма „някакъв особен специален епизод за транссексуалната героиня,”” казва Кохан, ”тя е нормализирана в тази история.” Източник, който отбелязва как филмът успява да „нормализира” сексуалните перверзии и идеята за „обтекаемата” природа на сексуалната идентичност, посочва:

„Това е филмът, който, освен свсичко останало, вкара Лаверн Кокс във всеки амрикански дом в степен, в каквато го направиха и сложните й политики в различни сектори, а също и засмяната й красота.” Кокс, цветнокожата транссексуална жена и първата „транс-актриса”, която е номинирана за наградите „Ейми”, системно поставя под въпрос популярната представа, че прозрачността сама по себе си е достатъчна, за да предизвика социална промяна и вместо това използва позицията си, за да направи публични активностите на ЛГБТ-ти и да привлече вниманието към проблемите за неравенството и несправедливостта. „Оранжевото е новото черно” формулира феминистичните си гледни точки по един коварно разрушителен начин – радикалните му теми са комбинирани със завладяващи лични истории, така че зрителите се потапят, подобно на техни съкилийници, в интимния свят на героите.

В отговор на новината, че една от съ-сценаристките на „Оранжевото е новото черно” се е развела със съпруга си и сега се среща с главната героина от филма, след като, както казва тя самата, писането на сценария я е накарало да осъзнае, че е лесбийка, Кохан се пошегува: „Аз я превърнах в гей. Направих я гей. Чувствах се така, сякаш у нея нямаше достатъчно баланс, значи имам магическа пръчка и правя хората хомосексуални.”

Освен тези лекомислени забележки, има убедителни доказателства, че сексуалната ориентация е в значителна степен обусловена от обкръжаващата среда. Датско проучване от 2006 г., базирано върху анализ на два милиона мъже и жени, разкрива, че социалните и семейни фактори играят важна роля в определянето на сексуалната ориентация. Един от авторите на проучването подчератава в свое интервю, че „пренаталните фактори не могат да бъдат важни за разнообразните форми на сексуална ориентация при хората” и че „незавсимо от това какви са причините, определящи сексуалните предпочитания на човека и избора му на брачен партньор, нашето изследване показва, че факторът околна среда е много важен.” Културата сякаш се намесва в човешката сексуалност чрез упражняване на задържащо или възпиращо влияние върху дадено сексуално поведение. Чрез представянето на хомосексуализма и „транссексуалността”в позитивна светлина „Оранжевото е новото черно” ясно окуражава маргинални или объркани индивиди, като съ-сценаристката на филма, да се идентифицират като хомосексуални.

Първият сезон на „Оранжевото е новото черно” беше залят с дванадесет номинации за награди „Ейми” за предаване в най-гледаното време. Както можеше да се очаква, филмът беше също възхваляван навсякъде в контролираните от евреи медии. Рецензент на “Washington Post” възпя „героите и амбициите на сценаристите и актьорите” във филма, като отбеляза, че в един от новите епизоди има обширна дискусия за положението на половия член по отношение на вагината, със специален акцент върху оргазма – въпрос, дефинитивно решен от Бърсет, транссексуална затворничка (в ролята – Лаверн Кокс) – и съревнование между две затворнички- лесбийки, Биг Бу и Никол (Леа Делария и Наташа Лион) коя може да прелъсти по-голям брой затворнички.

Наблюдения като това изглежда, че минават за сериозни културни коментари в едно от най-известните и влиятелни американски медийни издания в наши дни.

Сексуалното освобождение – страхотно за гоите, но не и за евреите

Както показват бележките на този критик, в „Оранжевото е новото черно” всичко може да мине, освен нещо, считано за раситско, прохристиянско или анти-ЛГБТ. Собственият живот на Кохан обаче е съобразен с по-традиционните еврейски стандарти. Тя е омъжена за журналиста на свободна практика Кристофър Ноксън (Christopher Noxon), с когото има три деца. Кохан твърди, че точно обикновеният й семеен живот е това, което я е тласнало към по-тъмните ъгли на разказвачеството. Тя е привлечена към по-долнопробната материя, защото, както казва тя „това е моят бунт, това е моето забавление.” В интервю за израелския вестник „Аарец” тя си спомня, как желанието й да включи образа на Яел в „Плевели” се е породило от еврейската среда, в която тя възпитава децата си. „Децата ми посещават еврейско училище,” каза тя тогава. „Срещам много израелски майки там и образа на Яел се дължи на тях. Те са страхотни. Всички тези израелски майки, които срещнах, са страхотни, такава е и Майтал. Яел е образ, който създадох въз основа на всички тези майки от училището. Винаги проверявам какво е отношението на хората към юдаизма.”

Склонността на евреите-покварители на западната култура (като Кохан) лично да не практикуват това, в което поощряват конкретната си публика, е просто поразяваща. Друг „забележителен” представител на тази тенденция е евреинът предприемач и „крал на изневярата”, Ноел Бидерман (Noel Biderman), основател и изпълнителен директор на компания, която има сайт за запознанства на името на Ашли Мадисън (Ashley Madison), чиято цел е да улесни възможността за изневери за женени двойки. Девизът на компанията (който измисля самият Бидерман) е: „Животът е кратък. Имайте любовна връзка.” Докато препоръчва изневяра (и прилично печели от това), Бидерман казва за себе си, че е щастливо женен баща на две деца и не изневерява на жена си. В интервю за австралийската програма „Current Affair” той признава, че ако разбере, че жена му посещава неговия сайт за измамници, ще бъде съсипан.

Бившият равин на Великобритания, Джонатан Саскс (Jonathan Sasks), пишейки в „Енциклопедия на съвременната евейска култура”, отбелязва, че докато „някои от главните действащи лица в сексуалната революция от 1960-те са евреи,” в еврейските общности „първоначалната реакция е била силна защита на традицията.”

В общностите от еврейската диаспора сексуалната свобода се смята за директна заплаха за юдаизма като стратегия за групова еволюция, в която „са застрашени не само етичните ценности.” Като отбелязва, че „образите на семейството и брака са просмукали еврейския теологичен език във връзка със заветните отношения между Бог и Израел,” Сакс посочва, че „стабилността и раждаемостта на семействата е от ключово значение за демографията и оцеляването на евреите.”

Както показват тези коментари, здравите и фунционални общества са обединени около размножаването и защитата на децата. И докато евреите се стараят да поддържат това обединение сред еврейските общности, те активно се опитват да го саботират сред нееврейските такива.

Скорошна шокираща проява на този културен саботаж е детето-звезда от миналото, Майли Сайръс (Miley Сyrus), която наскоро заяви: „Аз буквално съм отворена към всяко нещо, за което има съгласие и не включва животни и някой, който не е на възраст. Готова съм за всичко, което е законно. … Не настоявам да съм момче или момиче и не ме интересува дали моят партньор се възприема като момче или момиче.” Превръщането на Сайръс от невинно дете звезда във водещ мръсен пропагандатор на пълното сексуално освобождение и „половата обтекаемост” може да се припише директно на злокачесвеното влияние, оказано й от нейния еврейски менажер Лари Рудолф (Larry Rudolph). Както казва бртанският „Daily Mirror”:

„Вземете едно хубаво младо момиче с чист имидж, превърнете го в сексбогиня на шоубизнеса и вижте какви пари падат. Това е, което се е случило с Майли Сайръс. Нейните еротични интервюта, плюс редовните ѝ полуголи сладострастни „танци”, приличат на умишлен обрат в кариерата под ръководството на водещият сметките менажер, казва “Sunday people”.

Да пристъпим към Лари Рудолф, тъй като Майли, бившето дете-актриса Хана Монтана (Hannah Montana), която се превръща в кралица на покварата, е само последният случай в поредицата от вулгарни продукти на неговата работилница.

Бритни Спиърс, Кристина Агилера и Джесика Симпсън, всички те са също негови творения. Мултимилионерът бизнесмен и бивш юрист се специализира в това да помага на изпълнителите да изминат прехода от дете звезда в зрели артисти.

Средният американец е възмутен от гледката на бившата Дисни принцеса Майли на 22 г., облечена с латексови бикини в телесен цвят, които върти многозначително срещу певеца Робин Тик (Robin Thicke) по време на музикалните награди на MTV през август. Как е възможно Хана, това малко сладко дете, което беше телевизионна любимка на децата, да падне толкова ниско, питат отвратените родители. Но нейното изпълнение по телевизията беше гледано от петдесет милиона зрители. А Рудолф, майка й и вторият й менажер, Тиш Финли (Tish Finley), я аплодираха.

Рудолф, петдесетгодишният талантлив менажер, който е в бизнеса вече петнадесет години, работи с певицата от миналата пролет. Пред “Hollywood Reporter” той казва, че изпълнението на Майли е абсолютен успех. Той заявява: ”Ние всички я аплодирахме зад сцената. Не можеше да бъде по-добре. Феновете го разбраха. Другите също ще го разберат накрая.” Спрособностите на Рудолф са му натрупали богатство от тринадесет милиона паунда, но на младини, в нюйоркското предградие Бронкс,той е бил беден.

Интелектуалецът-католик, Майкъл Джонс (Michael Jones), приема за факт това, че еврейското насърчаване на сексуалната разпуснатост (и нарастващата пълна гама от сексуални перверзии и разстройства на сексуалната идентичност), е всъщност ефективен начин за упражняване на политически контрол върху нееврейското население – начин то да бъде направенo политически манипулируемo чрез превръщането му в роб на собствените му страсти.

Един пример, който Джонс цитира често, за умишленото използване на сексуализирането на културата от страна на евреите с цел дестабилизиране врага, са действията на израелските войници след превземането на палестинските телевизионни станции през 2002 г., по които те веднага започват да излъчват в ефир безкрайна поредица от порнография. Джоунс отбелязва:                                                                                                                                                  „Наскоро стана ясно, че израелците са добре версирани в това, което може да се нарече използване на порнографията за военни цели. На 30.03.2002 г., в 16.30 часа, израелските военни превземат палестинските телевизионни станции, по времето, когато завземат Рамала в Западния бряг, и незабавно ги изключват. Това, което следва, е малко необичайно. Малко след като окупират телевизионната станция “Al-Watan”, израелските сили започват да излъчват порнография чрез нейния предавател. В крайна сметка, според съобщение на австралийския вестник „The Advertiser”, израелците разширяват културната си офанзива срещу палестинския народ чрез излъчването на порнография чрез още две палестински станции – “Ammwaj” и “Al-Sharaq”. Петдесет и двегодишна палестинска майка на три деца, според съобщението на “The Adviser”, се оплакала от умишлените психологически щети, нанесени от тези предавания.”                                                                                                                                Независимо от това дали някой ще приеме или не тезата на Джоунс, еврейската хиперсексуализация на западната култура и атаката срещу нормалната хетеросексуалност на белите е толкова повсеместна и дълготрайна като феномен, че не е възможно да няма твърда етно-политическа основа.

Що се отнася до поразителната политическа подкрепа на евреите за сексуалните малцинства, покойният еврейски автор Чарлс Зилберман (Charles Silberman) подчертава, че: „Американските евреи са толкова ангажирани с културната толерантност заради убеждението им – с твърди исторически корени, че евреите могат да се чувстват сигурно само в общество, което приема широк спектър от мнения и поведения, а също и разнообразие от религиозни и етнически групи. Именно това убеждение, а не одобрението на хомосексуалността, е това, което води преобладаващото мнозинство от американски евреи в одобряването им на „правата на хомосексуалните” и в заемането на либерални позиции по повечето от т.нар. „социални теми.”

Евреинът Джош Ламберт (Josh Lambert), професор по английски в Масачузетския университет, по подобен начин твърди, че еврейските общности „са убедени, че гледната точка на малцинства трябва да бъде защитавана” въз основа на това, че „Холокостът е крайна форма на подтискане на малцинствата”, и следователно за евреите „борбата за свобода на словото става борба за права на малцинствата.”

Последствия от еврейската хиперсексуализация на западната култура

Последствията от ерозирането на традиционния западен морал, който налага ограничения върху сексуалността (резултат от триумфа на психоналитичните и радикални критици на западната култура от 1960-те, когато контролът върху представянето на сексуални сцени, установен през 1920-те, ефективно отпада) са много по-вредни за групите от хора с по-нисък коефициент на интелигентност, които генетично са предразположени към ранно сексуално съзряване, отколкото за еврейската диаспора (по-високата интелигентност означава брак в по-късна възраст, по-малко количество незаконни бракове, самотни родители и разводи).

Проучване на “Journal of Adolescent Health” разкрива, че: „Силното взаимоотношение между медиите и сексуалното изразяване на подрастващите” се дължи на „ролята на медиите като важен източник на сексуална социализация за тинейджърите.” Според психолозите Ричард Джаксън Харис (Richard Jackson Harris) и Фред В. Сендборн (Fred W. Sandborn) в книгата им „Когнитивна психология на масовата комуникация”(A Cognitive Psychology of Mass Communication): „За тинейджърите, които гледат много телевизия със сексуално съдържание, има два пъти по-голяма вероятност да влязат в сексуални отношения през следващата година, отколкото за тинейджърите, които по-малко са гледали предавания със сексуално съдържание, независимо дали това е контролирано от други възможни фактори.” (виж също „Изследване върху порнографията и сексуализацията на културата”- Research on Pornography and the Sexualization of Culture).

Хиперсексуализацията на западната култура довежда до повишаване броя на предаваните по полов път болести сред подрастващите. Има тревожно увеличаване на броя на заболелите от гонорея, хламидия и сифилис навсякъде в САЩ. Има също така и увеличаване броя на случаи на сексуална злоупотреба между деца в целия западен свят. Джо Тучи (Joe Tucci), главен изпълнителен директор на Австралиската фондация за децата, свързва това драматично увеличение с факта, че днес децата „имат лесен достъп до порно, сексуални сцени и изопачени ценности във връзка с взаимоотношенията и като съберат тези неща заедно, започват да се занимават със секс.” Социалният коментатор Мелинда Танкарт Рейс (Melinda Tankard Reist) тъжно пита „Колко лошо трябва да стане положението? Колко още петгодишни деца искаме да имаме в програмите за лечение, докато разбрем, че не може навсякъде децата да имат свободен достъп до секс с мъчения, с изнасилвания и кръвосмешения? Децата са принудени да мислят, че това е нормално.” Едва ли е необходимо да се казва, че в резултат на филми от типа на „Оранжевото е новото черно” на Дженджи Кохан, разликата между порнография и популярно развлечение рязко се стопява.

„Порнофицирането” на популярната култура напредва бързо.

Кевин Макдоналд отбелязва, че „най-важната грешка, която Фройд допуска, е систематичното смесване на секса с любовта.Това е най-пагубната му грешка и не могат да не бъдат подчертани абсолютно катастрофалните последствия от възприемането на фройдисткото виждане, че сексуалното освобождение ще има благотворен ефект върху обществото.” Психоаналитичното ударение върху ползите от сексуалната свобода е „фундаментална програма, която насърчава влошаването на родителските грижи.” За разлика от това, традиционните западни религиозни и светски институции водят до „високо егалитарна брачна система, свързана с високо качество на родителските грижи. Тези институции играят важна роля за формирането на двойката, брачните отношения и общуването като основа на брака.” Обаче когато тези институции са подложени на радикален критицизъм в лицето на психоанализата, започват да бъдат възприемани като предизвикващи неврози и така западното общество започва да бъде представяно като патогенно.

Чистият резултат от управляваната от евреите сексуална революция, както отбелязва Кевин Макдоналд, е установяването на общество, контролирано от еврейски „когнитивен елит”, който доминира в политическата, икономическата и социалната сфера над „увеличаващата се маса от индивиди, които са интелектуално некомпетентни, безотговорни като родители, склонни да очакват помощ от обществото, склонни към криминално поведение, с психически заболявания и злоупотребяващи с различни вещества.”

Междувременно, в другият край на социалния спектър, еврейски активисти привличат интелектуално по-способните елементи от средата на бялото население и ги използват (чрез санкционираните от евреите учебни планове на обществените училища и перверзната система за финансово стимулиране) да вредят на общностите от техния собствен биологичен произход.

Изглежда еврейската хиперсексуализация на западната култура става все по-интензивна с всяка измината година, тъй като линията между порнография и популярна култура все повече се замъглява. За да се защитят белите общества от коварното влияние на Холивуд, ясно е, че имаме нужда освен да разкрием ЕТНИЧЕСКИЯ ПЛАН на неговата продукция, да развием алтерантивни и широко достъпни наши собствени медии, които да увеличат културната подкрепа за нашите здрави бели семейства.

И докато без съмнение, чрез развиването на алтернативна медийна структура, използвайки модерните комуникационни технологии, това може да има значителен успех, СПИРАНЕТО НА ЕВРЕЙСКИТЕ МАСМЕДИИ и прекратяването на еврейския монопол в развлекателната индустрия в крайна сметка ще изисква придобиването и разгръщането на значителни финасови ресурси.                                                                                      https://anonybulgaria.wordpress.com                                                       



Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685398
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031