Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2016 20:05 - Чисто египетско убийство
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 597 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
imageКрещящата мумия на Пентауер, син на Рамзес III и един от заговорниците. Снимка от сайта abc.net.au

Преди почти 3200 години фараонът Рамзес III е загинал от ръката на заговорници. Престъпниците били открити бързо, осъдени и наказани по всички древноегипетски правила. Изглежда, делото трябвало да е закрито.

Три хиляди години следствените материали събирали прах в архива на световната история, а фараонът си водел нормален задгробен живот. Но в средата на XIX век Рамзес III попаднал в полезрението на представителите на новата наука египтология. Като се научили да четат древните йероглифи, учените се заели с ентусиазъм да превеждат всичко поред.

През 1865 година бил публикуван превод на Торинския юридически папирус – доста интересен документ от XII в. пр.н.е., който съдържа материали от съдебния процес над заговорниците, имената на подсъдимите и произнесената присъда. Въпреки логиката на детективските разследвания краят на делото за Рамзес III станал известен на учените още преди да открият трупа на убития.

Мумията на Рамзес III е открита през 1881 година – 15 000 години след публикуването на превода на Торинския папирус. Фараонът почивал в Дейр ел-Бахри, в гробницата DB(ТТ)-320, в компанията на петдесет други царе, царици, принцове и принцеси, жреци и други представители на елита. Неговата гробница се оказала тайник, в който са пренесени десетки мумии в опит да бъдат защитени от вездесъщите иманяри

image

Входът към царския тайник в Дейр ел-Бахри, където са открити мумиите на Рамзес III и неговият син. Снимка Keith Hazell/Wikimedia Commons

Още в края на XIX век египтолозите, които знаели обстоятелствата около смъртта на Рамзес III, се опитали да изследват тялото, но не успели да развият мумията – погребалните бинтове били толкова гъсто пропити със смола, че учените сметнали това за грешка на балсаматорите. Мумията била изпратена на съхранение в музея на Кайро и за известно време отново забравили за Рамзес III.

Историята чакала необходимия човек и нужните средства. От 2002 година неуморният Заки Хавас (Zahi Hawass), наричан „египетския Индиана Джоунс“, виртуозно използва мощта на съвременната наука и медиите и отново превръща египтологията в увлекателен детективски роман и източник на световни сензации.

В началото на XXI век Хавас започнал няколко проекта по изследване на царски мумии. Така била открита мумията на царица Хатшепсут и била установена истинската причина за смъртта на Тутанкамон. Откритията не дават покой на обикновени хора и учени и до днес. Наскоро стана известно за откриването на тайни камери в гробницата на Тутанкамон.

На експертиза били подложени и мумиите от царския тайник ТТ-320. Но преди да се заемат с Рамзес III, учение изследвали друг човек, чиито осанки заинтригували египолозите от момента на откриването им през 1886 г. Става дума за мумията „Неизвестен мъж Е“, по-известна със зловещото прозвище Крещящата мумия.

image

Мумията „Неизвестен мъж Е“, идентифицирана като Пентауер, син на Рамзес III. Снимка: Wikimedia Commons

Резултатите от изследването, публикувани през 2008 година, накарали учените отново да си спомнят за убийството на Рамзес III и съда над заговорниците, описан в Торинския юридически папирус. Хавас с основание смятал, че Крещящата мумия е Пентауер – син на Рамзес III, заради когото се забъркала цялата тази каша със заговора и убийството, останала в историята като „харемния заговор“.

Тогава една от жените на Рамзес – Тий (Тийе), решила да умъртви своя съпруг и да качи на трона своя син, заобикаляйки посочения от фараона наследник. Заговорът успял само наполовина – фараонът бил уби, но злосторниците били разкрити, съдени и осъдени на смърт при Рамзес IV, който законно наследил трона са своя баща.

Записът за съдбата на Пентауер се среща в третия от петте дълги списъка на осъдените, изброени в Торинския папирус: „Пентауер, когото наричаха с друго име. Той беше осъден поради заговора, който е направил с Тий, своята майка, след нейния заговор с жените от харема, за да въстанат срещу неговия собственик. Той беше представен пред царедворците, за да го разпитат. Те го сметнаха за виновен. Оставиха го на място. Той се умъртви сам.“ (И. М. Лурие, „Очерци по древноегипетско право XVI–X в. пр.н.е.).

От този запис следва, че Пентауер не е истинското име на принца („когото наричаха с друго име“) и че той по-скоро е бил принуден да се самоубие.

Вниманието на учените веднага било привлечено от необичайния начин на мумифициране – младежът бил погребан против правилата, буквално сякаш е извършил ужасно нещо и е бил оставен без надежда за достоен отвъден живот. Вътрешните му органи не били извадени, влагата от тялото не била отстранена напълно, балсамиращата смола била излята направо в гърлото, а тялото било завито в нечистата, според поверията на египтяните, козя кожа и оставено навеки безименно.

Изследователите направили извод, че мумията принадлежи не на обикновен престъпник, а на високопоставена особа, наказана за ужасно престъпление.

Изражението на мъчителна агония, застинало на лицето на Крещящата мумия, обаче не се дължи на предсмъртните страдания на Пентауер, а в посмъртното поведение на мумията, на която с времето главата се е наклонила назад.

Оставало да се проведат генетични тестове, за да се потвърди хипотезата за роднинската връзка между Рамзес III и „Неизвестен мъж Е“. Генетиците потвърдили, че с голяма вероятност Крещящата мумия се явява син на Рамзес III. Очевидно древните египтяни са знаели смисъла на наказанията – три хиляди години баща и син били принудени да търпят взаимната си компания.

Двете мумии дори били изследвани заедно. През 2012 година в медицинското издание The BMJ били публикувани резултатите от антропологичния, седебномедицинския, рентгенологичния и генетичния анализ на мумията на Рамзес III и Пентауер – баща и син.

Изследването с компютърна томография подсказало по какъв начин принцът е бил принуден да се самоубие – гънките на кожата по шията на Пентауер съответстват на смърт от задушаване.

image

Мумията на Пентауер. Стрелките сочат гънки, съответстващи на смърт от задушаване. Снимка: The BMJ

Томографът е успял да проникне и зад погребалните бинтове на Рамзес III (те и до днес не могат да се свалят), разкривайки убийството с 3200-годишна давност. За първи път учените са получили потвърждение на историята, изложена в Торинския юридически папирус – преди не било съвсем ясно дали фараонът е загинал в резултат на заговор и как точно се е случило това.

„Широката и дълбока рана на шията е била нанесена с остър нож или друго острие. Разрезът е повредил трахеята, хранопровода и големи кръвоносни съдове. Смъртта е настъпила мигновено“, сухо съобщават учените в статията, публикувана в The BMJ.

image

Мумията на Рамзес III. Шията на фараона е омотана с няколко слоя ленена тъкан. Снимка от сайта thehistoryblog.com

В процеса на мумифициране специално са се погрижили за раната – шията на фараона е била покрита с многослоен „шал“ от ленена тъкан, а в раната е поставен уаджет – амулетът „окото на Хор“, който според поверията е притежавал лечебна сила дори след смъртта.

Всички тези подробности са станали известни още през 2012 година. Защо археолозите отново са си спомнили за Рамзес III през март 2016? Наскоро стана известна нова информация за старото убийство, която учените буквално изсмукали от пръста, или по-точно – от палеца на крака на фараона.

През февруари 2016 година резултатите от многогодишните изследвания на царските мумии са отпечатани в книгата „Сканиране на фараоните: КТ изследване на царските мумии от епохата на Новото царство (Scanning the Pharaohs: CT Imaging of the New Kingdom Royal Mummies). Автори на книгата са Захи Хавас и Сахар Салем, рентгенолог от университета на Кайро.

От тази книга журналистите разбрали новите сърцераздирателни подробности за убийството на Рамзес III. Установено е, че убийците са били най-малко двама. Такъв извод е направил Сахар Салем – компютърната томография е установила, че пръстът на крака на фараона е бил отсечен с оръжие от рода на брадва или меч. Тъй като не са открити признаци от зарастването на раната, това означава, че тя е нанесена непосредствено преди смъртта на фараона.

„Раната на крака е анатомично далечна от по-рано откритата рана на шията на жертвата. Формата на раздробените кости на пръста на крака сочат, че раната на крака и раната на шията са били нанесени с различни видове оръжие. Следователно единият от убийците, въоръжен с брадва или меч, е нападнал фараона отпред, докато вторият убиец, въоръжен с кинжал или нож, го е нападнал отзад. Двамата убийци са действали едновременно – съобщава Сахар Салем в писмо до Live Science.

Жреците са положили доста усилия, за да скрият неестетичното отсъствие на палеца, толкова необходим на фараона в отвъдния живот още в края на XIX век египтолозите са забелязали излишното количество смола, с което били пропити бинтовете на фараона. „Струва ми се, че балсаматорите са направили това умишлено, за да маскират голямата тайна – липсващия пръст на крака“, отбелязва Салем.

image

Триизмерно КТ изображение на крака на Рамзес III, омотан с погребални бинтове, които скриват липсата на палец. Снимка: Sahar Saleem & Zahi Hawass

Подобни открития говорят много за човешката природа, коварството на съдбата, за постиженията на съвременната наука и ефективността на съдебната система на Древен Египет.

drevnite.com/



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5005644
Постинги: 4190
Коментари: 1135
Гласове: 1506
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728