Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2016 13:01 - Туристически дестинации в астрала
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 857 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Туристическата индустрия навлиза сравнително скоро в битието на съвременната ни цивилизация и едва ли има разумен човек на тази планета, който да не си дава сметка за нейният огромен потенциал в редица направления на физическият живот..., но не само! Авторът на следния материал предоставя уникални свидетелства за дестинации специално проектирани да задоволят всяка една възможна прищявка на човешкото съзнание и дори да го изведат извън външната му обвивка и да го изпратят до зони на съществуване недостъпни дори за неговото астрално тяло. На подобни места сетивните усещания са толкова наситени и разнообразни, че неслучайно той им дава категоричната квалификация „забавление на стероиди“. Точно както и на физическата Земя обаче, подобни „елитни“ мега-комплекси имат нужда и от силно мотивиран и отдаден на целите обслужващ персонал. Ще останете изумени за начина по който този персонал бива намиран и стимулиран да дава всичко от себе си, за да задоволи капризите на хилядите забавляващи се „клиенти“...

image


Нефизически туристически атракции

Това бе една необикновена нощ. Събудих се около 3:15 сутринта, тъй като бях сънувал ярки сънища свързани с едно странно място, което усетих като много истинско. Някак си не успях да избягам от „сънното си съзнание“ въпреки факта, че през цялото време си мислех, че това е нещо повече от сън. Реших да стана и да медитирам, за да изчистя съзнанието си с намерението да вляза обратно в същата сцена, но този път с напълно пробудено осъзнаване.
След като медитирах 45 минути се върнах отново в леглото с твърдото намерение да се върна в съня по един осъзнат начин. И почти веднага се озовах точно там докъдето бях стигнал, но въпреки всичко все още бях със „сънното си съзнание“. Успях да се пробудя напълно едва когато осъзнах, че сградата в която се намирах бе някакъв еквивалент на десет звезден хотел. Съдех затова на базата на безпрецедентният лукс и екстравагантност, които сякаш не бяха от този свят. Мисълта за това бе толкова абсурдна, че незабавно ме катапултира в състояние на пълно осъзнаване.
За момент спрях по средата на пътя, за да може новото ми осъзнаване напълно да попие. Както обикновено насочих вниманието си към земята, за да ликвидирам всяка една възможна собствена илюзорна проекция. Освен това имах нужда и да задълбоча собственото си осъзнаване, което обикновено се получава когато се фокусирам върху някакъв миниатюрен детайл. Последното нещо, което исках бе да прекъсна преживяването си или да се завлека обратно в някой сън.

image

Внимателно започнах моето пълномащабно разследване на пейзажа в тази нефизическа реалност. Исках да науча повече за хората, техните социални взаимоотношения, тяхната психология и състояния на ума. Бяха фокусиран върху това да върна обратно колкото се може повече детайлна информация за преживяното. Бях напълно решен да го сторя.
След като достигнах до максималният праг на осъзнатост умът ми бе ясен и буден. Нямаше никакви следи от умора нито пък замъглено зрение, което понякога може да се наблюдава. Имах супер чиста и ясна визия и ум остър като бръснач, че се чудех защо по дяволите не мога винаги да съм в подобно състояние. И така вече бях напълно аклиматизиран към тази нова удивителна реалност. Първото нещо на което успях значително да се насладя бе факта, че се намирах в огромното лоби на най-луксозният хотел който бях виждал или изобщо мога да си представя.
Бурдж ал-Араб обикновено се асоциира като един от най-екстравагантните хотели в света. Само че това на което бях свидетел бе направо от друга класа. Лобито представляваше площад с величествени мраморни арки. Колоните бяха с класически прост дизайн в основата си, но самата колона съдържаше най-сложното възможно резбарство което можете да си представите. То ми напомни за древните китайски фигурки от слонова кост при които творецът бе прекарал месеци, за да издяла само един обект. Но тук всяка една колона бе направена по този начин – стигайки точно до тавана който бе поне 6 метра висок. Освен това всяка една колона бе уникална сама по себе си. Лесно можех да прекарам цялото си време наслаждавайки се на тази артистична перфектност и сложните мотиви. Не бях впечатлен само от огромното майсторство на изработката обаче. Самите колони бяха многослойни. Под блестящият гравиран слой се намираше друг слой направен изцяло от злато и точно толкова сложно направен. Той блестеше през пролуките и добавяше едно допълнително ниво на дълбочина и сияние, което би било невъзможно за изработка с обикновени земни инструменти. Дизайнът се простираше чак то тавана, където колоните се трансформираха в прекрасни триизмерни фрески изобразяващи великолепни древни сцени на открито, в които можеха да се видят празненствата на множество райски светове. Почувствах, че основната функция на лобито бе да накара посетителите да почувстват, че са дошли в Рая. И друг път се бях натъквал на подобно ниво на майсторство и то е възможно единствено в светове, които се захранват само с мисъл – никъде другаде. Абсолютно всичко в това изживяване трябва да бъде погледната през призмата на този удивителен background, защото навсякъде където виждаха очите ми аз наблюдавах едно ниво на изтънченост и артистични постижения, които просто биха били невъзможни на физическата Земя, където времето и парите са така ценни „стоки“. Тук художественото майсторство е равносилно на силата на въображението и може да бъде достигнато с много по-голяма лекота.
И въпреки това най-силното впечатление бе, че се чувствах по някакъв странен начин у дома точно на това място. И то при положение, че всичко на което се натъквах до този момент бе абсолютно непознато за мен. Това бяха неща за които не знаех и не бях виждал преди. Самата атмосфера бе такава, че ме караше да се чувствам у дома и в същото време да пребивавам в един „странен“ свят. Това бе различен свят, който обаче бе тясно свързан с вътрешното ми чувство за принадлежност и предоставяше атмосфера, която физическoтo просто не може да предложи. Навсякъде където погледнех се наслаждавах на едно всепроникващо чувство на комфорт и сигурност, които ме караха да се чувствам в безопасност и да правя всичко с лекота. В допълнение мощното чувство, че съм свободен да изследвам всичко което пожелаех без никакви чувства за нежелани последствия предоставяше един винаги присъстващ потенциал.

image
             Political Women Reach the Red Planet


Първоначалното ми впечатление бе, че всички хора бяха екстравагантно и стилно облечени и без никакво изключение всички те бяха доста привлекателни като външност. Не само по отношение на дизайна на своето облекло, но и никой от тях като че ли нямаше каквито и да е физически „проблеми“ свързани с външен вид, тегло, възраст или някакво увреждане. Нещо което без съмнение не може да не видите когато вървите по някой градски център на Земята. Тези хора притежаваха неостаряваща красота и дори тези, които бяха значително по-възрастни на външен вид и със сребристи коси, имаха гладка и чиста кожа. Те се наслаждаваха на обстановката във външните барове, бутиците и луксозните молове, които бяха прикрепени към хотела. Бе любопитно да се види, че имаше и обслужващ персонал, който бе прекалено отзивчив да задоволи всяка една нужда на посетителите и да се увери, че те се наслаждават на престоя си.

image

Приближих се към един от сервитьорите и го попитах какво има в менюто за вечеря. Той ме ескортира в луксозен ресторант, но за разлика от земният му аналог цялата храна бе изложена на артистично подредени щандове, а изобилието и разнообразието от ястия смаяха възможността ми да ги възприема в целостта им.

image

Маса след маса се предлагаше наслада за всеки вкус и всякакво разнообразие от екзотични деликатеси. Аз заявих че не искам да ям точно в този момент, но беше добре да знам какво е на разположение. Домакинът ми се усмихна и аз си тръгнах, напускайки хотела през втория изход направен от мрамор със златни жилки. Този изход ме отведе до отворен парк. На стълбите се спрях за момент защото станах свидетел на неочаквана гледка, която ми разкриваше голяма пътна артерия оградена с дървета и павирана от чист мрамор с качество, което може да се види само в най-пищните земни имения.

image

Това бе централната алея и тя бе осеяна с фонтани от пенлива вода в които се къпеха необезпокоявано екзотични птици. От всяка страна на алеята се виждаха пищни зелени площи осеяни с ориенталски дървета и декоративни цветни лехи, които бяха посадени почти без ред и въпреки това спазваха определен модел. Можех ясно да видя, че целият парк е централната зона на нещо, което може да се опише единствено като „древен град“.
Скоро стана очевидно, че това не беше традиционен метрополис, а място напълно пригодено за приютяване на хора търсещи наслаждения и забава. След като се насладих на парка, разхождайки се по улиците изпълнени с тълпи от хора, си спомних за Венеция по време на пика на сезона когато пътищата са претъпкани и че е почти невъзможно да се насладиш на красивата архитектура. И тук бе почти така.

image

Завих надясно, за да се откъсна от тълпата и провървях покрай огромни древни сгради – чудеса на архитектурното изразяване обвити в традиционен класически стил, на които без съмнение биха завидели редица древни императори. Тук имаше доста по-малко хора и много бързо навъртях няколко километра, озовавайки се насред друг огромен парк изобилстващ от артистично оформени градини. Това което си мислех че представляват цветя, при по-детайлно наблюдение се оказаха изкуствено направени артистични обекти, които само приличаха на цветя. Тя бяха създадени от различни видове кристали и ценни метали в различни цветове. Не можех да пренебрегна ясно изразената изкуствена човешка изработка, която обаче не впечатляваше чак толкова много моята артистична чувствителност, но за сметка на това привличаше силно вниманието на много от посетителите, които бяха поканени да си вземат колкото поискат от тези предмети като сувенири.
Някак си намирах трудно да се отърся от чувството, че тези обекти изглеждаха като направени при масово производство. Бих предпочел това да са естествени цветя, но предполагам че създателите на тези паркове бяха загрижени повече да промотират своя собствен артистичен вкус, а и реакцията на тълпата изглежда потвърждаваше правотата на техния избор.

image

Много скоро се озовах пред голям монумент, изцяло направен от стъкло, а хората го изкачваха запленени от красивите ефекти, които идваха от отражението на кристалното стъкло и сложните дизайни на които се натъкваха по пътя нагоре, докато се наслаждаваха на панорамната гледка на целия град и заобикалящата го площ. Аз също се изкачих по тази гигантска структура и си поговорих с някои от хората по пътя към върха. Един от тях ми каза, че дори може да си откъсна парченца от него – различни атрактивно изглеждащи кристални гроздове – и да си ги запазя като ценен спомен, защото след това те порастваха отново на откъснатото място.
Въпреки че бях запленен от този феномен бях по-заинтересован от това да стигна до върха, за да разбера къде точно се намирах. След като стигнах дотам се огледах за 10 звездния хотел в който пристигнах, но не успях да го локализирам.

image

Имаше прекалено много сгради. Монумента по който се бях изкачил имаше поне височината на кулата Сиърс в Чикаго. Въпреки това изкачването бе много леко и без каквито и да е усилия. Когато погледнах надолу установих, че под мен имаше огромно количество прекрасни площади, които бях пропуснал. Воден от любопитство реших да видя отблизо за какво иде реч и подобно на птица се спуснах надолу с цел да се приземя леко на един от площадите отдолу. Когато се приближих още повече, установих че това са своего рода сенници перфорирани от дървени колони. Почувствах се инстинктивно загрижен да не пробия някой от тях или да счупя някой от навесите.

image

Въпреки това се „разбих“ и влетях право през покрива на някаква сергия – една от стотиците подобни в околността. При приземяването се извиних на собственичката – жена в средата на 30-те си години (по земните стандарти),която за мой късмет възприе приземяващата ми маневра за много забавна.
– Не се притеснявай.– каза тя – Няма никакви поражения.
Пазарът също бе изпълнен с хора и аз веднага придобих силен интерес към стоките които се предлагаха. Попитах дамата на чиито покрив се бях приземил откъде идват всичките тези стоки, докато се удивявах на невероятното многообразие и майсторство на изработката на изложеното.
– Има прекалено много хора на изкуството в този свят, така че избора е доста голям.
Без да я питам „как“, тя някак си знаеше, че съм посетител от друго измерение и ми се усмихна топло.
– Хората са прекалено нетърпеливи да споделят своите творби с други хора и няма по-добро място за тази цел от туристически места като това. Тук има страшно много хора, които могат да придобият тези предмети и да се насладят на удоволствието, че ги притежават.
Тя посочи към красиво направени вази и керамика, както и към някои много сложно направени играчки. Аз я попитах какво би се получило, когато стоката се „изчерпа“. Тя се засмя и ми каза, че веднага щом някой предмет си намери дом идентично негово копие веднага заема неговото място, ако тя пожелае. Това е така, защото от нея се иска само да контактува със собственика и просто да се свърже с матрицата на обекта, за да създаде друг такъв.
– Кой ти е любимият предмет? – попитах аз. За моя изненада тя ми подаде череп.
– Отвори го. – каза тя.
Черепът бе леко плосък за разлика от истински такъв и когато го докоснах той се отвори и ми разкри своя мозък с форма на часовник. Когато го погледнах за мое удивление открих, че части от мозъка променяха формата си и се превръщаха във форми подобни на облаци подобни на голи тела от рубенсов тип. Те ставаха изключително чувствителни и се прикрепяха към стрелките на часовника, като се оказа че са дефакто мъжки и женски фигурки. След това те започваха сексуални действия.
Собственичката на сергията се изсмя на глас, когато видя изражението на изненада изписана на лицето ми. Попитах я какво по дяволите харесва в този предмет. Тя ми отговори, че това което най-много я привлича в събирането тези странни предмети е че всички те отразяват психологията на своите създатели и тя намира за много запленяващо това което ѝ се разкрива. Освен това ми сподели че Фройд би се насладил на съпоставянето между смъртта и секса. Усмихнах ѝ се когато ѝ го върнах обратно.
Скоро открих и още една допълнителна екстра, която запленяваше хората посещаващи подобни изложения. Това беше одухотворяването на създадените обекти. На тях им се даваше нещо подобно на душа. Вдъхновена от моята реакция тя ми показа дизайните на някои от нейните вази, които не са толкова статични както при вазите с които сме запознати на Земята. В тях има импрегниран мисловен модел от техния създател, който еволюира в движещи се сцени.

image


Бидейки технологично осъзнат се зачудих колко ли би отнело да се приложи подобна технология към обекти на физическата Земя чрез използването на микропроцесорни дисплеи, покриване на обекта със специален слой като в същото време в него се вкара анимирана програма, която да работи на повърхността.
След това благодарих на жената и си тръгнах, насочвайки вниманието си към тълпата която обикаляше сергиите и баровете, които бяха изложени от всички страни.

image
                Shopping Mall Space Station


Много от хората носеха със себе си идентични чанти, пригодени да събират техните сувенири. Намерих за любопитен факта, че идеята за масовия туризъм бе приложена дори тук и аз се намирах в един суперлуксозен курорт точно по подобие на този във Венеция или пък някой от другите големи туристически градове на моя собствен свят в който също хората се скупчваха по пътищата за да консумират различните атракции.

image

Вниманието ми бе силно привлечено от крайпътни щандове или по-скоро импровизирани „легла“, върху които полуголи хора си почиваха като след изтощителен гуляй. Повечето от тях бяха в безсъзнание. Помислих си, че гледката е идеална да се направят интересни снимки. Някои от хората бяха колабирали едни върху други, но въпреки това всички те изглеждаха странно привлекателни в тези естествени пози. Цялата ситуация ме наведе на различни асоциации, които породиха в мен образи на места от Земята в които се пуши опиум през 19 век.
Попитах една жена дали може да ми каже какво се е случило с всички тези хора, които бяха налягали насред пътя на всички тези импровизирани легла. Тя ми каза че те са „пияници“, но не и в смисъла на пияни от алкохол. Тези хора бяха консумирали някакъв вид наркотик, който ги поставяше в различно състояние на ума. Тя се опита да ми го обясни, но не знаеше точно как.
Опитах се да ѝ помогна, като предположих, че вероятно те сънуват. Но тя ми каза че това не е вярно и че всъщност е много повече от това. Те изживяваха красиви фантазии, но по един активен начин, който ги правеше пряко свързани с атмосферата и там те бяха напълно осъзнати. За да имат достъп до тези „места“ е трябвало първо да напуснат своите външни обвивки. Обмислих възможността, че те всъщност изживяват нещо подобно на нашите осъзнати сънища и се изкуших да попитам как мога да се сдобия с този наркотик и дали той би подействал и на мен. Но след това промених мнението си защото мястото в което се намирах сега бе именно от този тип места, които бих искал да посетя и без това.
След това видях, че дамата с която си говорех държеше нещо подобно на смартфон или камера и я попитах дали мога да я заема за малко, за да направя няколко снимки. Моментално обаче осъзнах абсурдността на тази си молба тъй като би било невъзможно да донеса подобни снимки обратно в каквато и да физическа форма. От друга страна усетих, че ако направя няколко снимки, това ще увеличи фокуса и концентрацията ми относно мястото на което се намирам и след това евентуално бих могъл да го пресъздам, когато се върна отново към нормалното си ежедневно съзнание. Дори бих могъл да нарисувам сцената използвайки дигитален софтуер.
Без колебание тя ми подаде устройството, казвайки ми, че дори тя не знае как се правят снимки с него, тъй като бил собственост на приятеля ѝ който ѝ го бил дал. При по-внимателен оглед видях, че това беше една доста сложна високотехнологична играчка, чиято основна функция изглежда бе свързана с навигация, защото когато погледнах към нея открих карта на града изложена на дисплея. Когато се фокусирах над определена част – живият образ от тази част на града се превърна в пълноцветна анимация. Нещо подобно на Google Earth, само че напълно анимирано. Не можех веднага да видя някакви други функции. Момичето повдигна рамене, след което пристигна приятеля ѝ и вежливо взе устройството от ръцете ми. Той каза че това устройство прави абсолютно всичко, което искаш да направиш с него и с типичен тон за „мъжко технологично превъзходство“ добави, че не е очаквал приятелката му да го разбере и да може да го ползва в пълния му потенциал.
Имаше редица неща, които пробудиха любопитството ми. Какъв бе този мистериозен „наркотик“, който поставяше хората в безсъзнание? И какъв бе смисълът от консумиране на храна, когато очевидно поглъщането ѝ по принцип би следвало да е изцяло физически механизъм? Дали не е все пак форма на енергия, която те абсорбират, която обаче е маскирана под форма на храна и която стартира определени реакции с други енергии?

image

Дори само тези няколко въпроса ми се струваха от изключителна важност, защото подчертаваха природата на един свят който обикновено бива считан, че е изцяло проектиран на базата на мислите и в който няма никакъв вид материален аспект. Започнах да си давам сметка, че може би имаше нещо повече в структурата на нефизическата реалност от това тя да е проста манифестация на собствените мисли. Това определено е нещо което би изискало допълнително проучване,тъй като в миналото забелязах, че консумацията на определен тип храна има конкретен пряк ефект върху това как се чувствам и вече не мога да съм сигурен че това е било просто проекция която допълва моето преживяване.

image

Каква ли беше тази туристическа дестинация и защо бе толкова популярна? Можех да видя многото атракции и не виждах причина хората живеещи в други измерения да не желаят същите развлечения и забавления, които самите ние търсим на Земята. Едно от нещата което ме порази доста силно бе мисълта, че това дори не са просто атракции и развлечения, а нещо като „забавление на стероиди“. Някак си всичко като че ли ми идваше с една идея в повече по отношение на собствения ми вкус и предпочитания. Хората тук бяха включили на друга скорост обаче и бяха предразположени към тази сетивна консумация. Въпреки че бях дошъл тук за първи път не можех да си представя да прекарам повече от няколко часа на това място (съпоставими със земното време) или дори и по-малко заради прекомерното сетивно претоварване.

image

В това време обиколих няколко от многото странични улици и без да знам как – магически се озовах отново там откъдето бях тръгнал. По пътя станах свидетел на завладяващо историческо шоу разиграно на живо. Това бе пристрастяващо изпълнение от група актьори и бъскери, които никога не бихте открили по нашите улици без да ви изискат солидно заплащане за дейността си. Забелязах че големият парк обграждащ хотела бе претърпял някаква трансформация от времето на моето пристигане. Някои от изкуствените кристални цветни лехи бяха изпразнени и видях една дама на около 40 години, която подготвяше новата визия.

image

Това което ме порази най-много обаче бе факта, че тя не беше толкова привлекателна на фона на всички останали хора с които се бях сблъскал до този момент. Тя изглеждаше по-скоро измъчена и уморена, със сенки под очите – нещо което силно ме изненада.
Прекъсвайки работата ѝ я попитах:
– Колко дълго обикновено хората престояват на това място? Седмица?
Тя очевидно бе забелязала откъде всъщност идвам. Освен това вероятно забеляза и лекият непреднамерен цинизъм в гласа ми и се усмихна.
– По-скоро стоят за около ден сравнено с вашето време – това е просто един свят на развлечения и забавления. Някои успяват да престоят и по-дълго, но често се връщат след това. Точно затова всичко тук се прави с цел постоянно да бъде обновено и има цяла колония от работници които се радват да вършат именно това.
Като изключим няколко странни изживявания,от своята собствена гледна точка не можех да осъзная какво чак толкова ги привличаше.

image

Попитах я от колко време работи тук.
Тя ми каза че е от скоро и веднага получих усещане което се изразяваше в еквивалента на около 3 месеца земно време. Сподели ми, че е тук като част от „образователна програма“, която цели да я научи как да обслужва и помага на други хора. В сравнение с мястото от което бе дошла – това място за нея било като Рай и същевременно чудесна възможност. Каза ми, че ако искам да разбера за какво наистина иде реч и какво представлява работата ѝ, трябва да говоря с някой си Кей – който се намираше наблизо.
Тя посочи към един келнер с бяла връхна дреха, който стоеше до една ниска стена на около 10 метра от нас. Вниманието което му отдадохме не остана незабелязано и той се усмихна леко смутено. Той стана доста неспокоен когато се насочих към него, за да поговорим. Тогава осъзнах, че получавам много силно вътрешно усещане. Можех буквално да виждам през „облицовката“ на външното му Аз с невероятна яснота. Бях шокиран и същевременно се чудех дали той също осъзнава този факт и притеснен ли е от ситуацията. Бе все едно като че гледах през неговата скрита природа или миналата история на персонажа му, която се разкриваше с безпрепятствена яснота. Отвъд сегашното му лице можеха да видя един зъл живот, който ми се разкри под форма на събития-картини, които все едно бяха взети от някой филм на ужасите. Този факт ме накара незабавно да се отдръпна назад.
Кей погледна към мен със засрамено лице. Той се извини и ми каза, че обикновено хората не могат да видят миналото му, както аз бях направил. Той се бе научил да се държи и спазва поведение, което да го изведе на една позитивна плоскост. След това продължи да обяснява, че преди да дойде до това ниво е живял на място, което може да се опише като същински ад. Той призна, че докато е живял във физическо тяло е бил много зъл човек. Тогава се интересувал единствено от егоистични цели, а целият му живот се фокусирал върху експлоатацията на други хора и от това да се възползва от тях. Дори жертвал семейство и приятели, за да постига целите си. По никакъв начин не се притеснявал, че причинява болка и страдание на другите. Дори убийството не значело нищо за него. Да причинява болка се превърнало в рутина, която просто вървяла с работата му. В крайна сметка бил убит след една кавга и в следващия момент съзнанието му се озовало на място в компанията на хора замесени от същото тесто. Всички те живеели на тъмно, отвратително, мръсно и презряно място.
Докато разказваше получих телепатично образите. Той се промъквал през тъмни изоставени места и носел само някакви дрипи, които едва покривали болното му тяло. Помийни ями изпълвали улиците, а на всеки ъгъл имало побоища за късче храна (доста често гниеща и с плесен). Хората постоянно се биели и тормозели един друг, а споровете често били просто за безполезни боклуци. Постоянно имало борба за надмощие и кой ще надвие другия и всичко това гарнирано с щедра доза ругатни и псувни. Често в схватките хората оставали без някой крайник или губели главата си... след което всичко се рестартирало наново. Взаимоотношенията били базирани на недоверие, негодувание, яд и омраза. Но най-лошото било, че всички те били пристрастени към тези взаимоотношения и прекарвали по-голямата част от времето си опитвайки да надвият противника с всевъзможни средства.
Всичко това нямало край, а не се виждал и изход. Независимо колко далеч се опитвал да избяга Кей – навсякъде било едно и също. Понякога той вървял много километри или дори бягал в продължение на цели дни, но така и не достигал хоризонта и не можел да се откъсне от мрака. Веднага щом спирал да бяга и се оглеждал наоколо осъзнавал, че всъщност се е отдалечил само на няколкостотин метра от своя „клан“. Отново и отново той опитвал и опитвал и правел всякакви усилия да се откъсне от другите местообитатели, но винаги един или двама успявали да се докопат до него и не го оставяли намира.

image
        Michelle Obama Astronaut on an Alien Planet


В отчаянието си той се заровил в една купчина, като по този начин поставил преграда между себе си и останалите. Той искал това мъчение да спре. Най-накрая пристигнал някакъв непознат. Той доста се отличавал от другите. Говорел с нормален глас и нито му крещял, нито му се карал, нито пък търсел спор или начин да го надвие. След време Кей започнал да се отваря за комуникация с него. Непознатият го оставял сам – в повечето случаи когато Кей бил ядосан. С времето Кей се почувствал по-сигурен, когато бил близо до непознатия и другите го оставяли намира. Впоследствие той го попитал дали има някакъв начин непознатият да го отведе заедно със себе си, така че да може да се освободи от компанията на останалите. Непознатият му казал че би могъл, но това можело да стане само при определени условия. Изискванията били той да започне да мисли за миналия си живот и за хората които е наранил.
Кей се съгласил, но почти мигновено дълбоко съжалил за това си действие, защото в съзнанието му нахлули образите на многото негови жертви. Преди да се осъзнае той вече бил изпаднал в още по-голяма агония от когато и да е досега. Започнал да ругае непознатия обвинявайки го, че го е измамил. От другата страна „човекът“ му дал да разбере, че той изживява единствено това, което е бил причинил на другите и че трябва да се изправи пред миналите си дела, ако иска да продължи напред.
В моментите на почивка от тези видения непознатият отново идвал и спокойно му говорел без осъждане и му напомнял за неговото обещание и че има изход навън от това място. Но това щяло да бъде много дълъг път. Кей често бил ядосан и негодувал за това, че трябва да носи отговорност за действията си от изминалия си физически живот по толкова силен и жив начин. Той подозирал, че всичко това е някакъв номер и че непознатия в никакъв случай не е по-добър от останалите на това място и че се опитвал да го измъчва. Непознатият отговорил спокойно и го уверил че действа изцяло в негов интерес, но Кей първо трябвало да започне да се учи да уважава другите хора. И най-добрият начин за това било да отдаде нужното уважение на непознатия благодетел, който бил дошъл да му помогне.
Кей накрая видял, че има и други опции и се съгласил да опита. Когато непознатият започнал да го обучава, давайки му надежда и малко светлина, той се поуспокоил. След време започнал да оценява това което правел непознатия и започнал да се обръща към него с прозвището „Работника“, тъй като той работел изключително усърдно, за да накара Кей да види собствените си ограничения и се опитвал с големи усилия да го вкара в правия път. Никога не се уморил да кара Кей да се сблъсква с реалността на това какъв е бил неговият живот и какво трябва да бъде направено, за да излезе от тази клопка.
Много често Кей не можел да се справя повече с напрежението и казал на непознатия да си върви и повече никога да не се връща. Той си тръгнал, а Кей пак бил сам и цялата обстановка започнала да се смрачава както преди. Скоро той отново бил затънал обратно в старото леговище. Когато осъзнал какво се случва призовал „работника“ да се върне и се молил за прошка.
Всеки път когато те говорели Кей забелязал, че се отдалечават от старото му местообитание. Те вече се движели по някакъв път, а пред тях се виждала блещукаща светлина. Тя била много слаба, но все пак била знак за надежда. По пътя те срещали други хора и „работника“ му показал как да бъде вежлив и услужлив по отношение на тях.

image
                   Ryan Gosling"s oOn Mars


Казал на Кей, че за да успее да излезе от стария си живот и да се поправи той трябва да се научи как да обслужва и помага на други хора без да мисли за лични изгоди. Преминали през много бедни местообиталища, както и много тъмни градчета и по-големи градове. Те обаче били малко по-добре на фона на мястото от което идвал. Там му било показано как да се грижи за други хора и да оценява стойността на позитивните мисли. Научил да се фокусира върху вехнещи растения и дървета. Осъзнал че е придобил нови способности когато дърветата започнали да се покриват със зелени листа, а цветята се оживили. Постепенно дори външният му вид се подобрил и вече не бил облечен в старите дрипи.
Кей ми сподели, че пътят който изминал бил много дълъг и труден. Преди неговият благодетел да го остави му казал, че много отдавна той самият не бил по-различен от него. Това дало на Кей много надежда и сила и сега той бил тук на това красиво и проспериращо място. Всички наслади тук обаче, не можели да се мерят по значение с това да обслужва интересите и насладите на други хора.
– Единственото нещо, което ме прави щастлив е да се грижа за техните нужди, давайки от себе си без да очаквам нищо в замяна.
Той каза, че сега се е научил, че да даваш от сърцето си е много по-отблагодаряващо, отколкото да получиш няколко безполезни предмета.
– Давам на тези хора най-добрата храна и най-доброто вино и не искам нищо повече от това да усещам пламъка в гърдите си да нараства бавно и сигурно с всеки изминал ден. Никога не съм знаел, че да покажеш признателност може да значи толкова много. Един ден когато съм напълно възстановен от моята лудост ще се завърна отново в моето предишно тъмно свърталище и ще се срещна със старите си „познати“, с които се биех. Те обаче няма да ме познаят. След това ще се опитам да се отплатя на работника като направя с тях това, което той направи с мен.
След това той ме погледна в очите и каза:
– Както току-що видя, аз все още съм дявол и нещо в мен има нужда да се върне на това място от което дойдох и да се изправя срещу него. Има още много неща, които трябва да направя, за да се превърна в нормално човешко същество.
Бях изумен от разкритията на този човек и неговата честност, но бях още по-изненадан от осъзнаването, че стотиците хора, които действаха като обслужващ персонал, бяха тук като част от гигантски проект чрез който обслужваха други хора и по този начин помагаха и на себе си. Зачудих се за момент дали целият този проект не бе изцяло направен като един вид град за рехабилитация за едни и даващ наслада и радост за други, в опит те да научат едно от най-ценните човешки умения – да дават с отворено сърце.

image
                      Madonna on Mars


(Тук вероятно е най-подходящото място да се даде една малко по-алтернативна гледна точка на казаното от автора до този момент. Описаният туристически град безспорно представлява огромно поле за анализ от всякакви гледни точки и съм напълно убеден, че в този материал е засегнат само върха на айсберга относно цялата проблематика – просто защото времевата рамка не е позволила да се навлезе още по-дълбоко в естеството на предлаганите преживявания. Няма никакво съмнение, че подобни места се явяват една огромна мултифункционална платформа изпълняваща множество функции и същевременно с това синхронизираща се по доста уникални начини с желанията и нуждите на своите посетители, предоставяйки им удивителни възможности, които обикновено са доста ограничени или дори забранени на много други места.

image

Всъщност подобни туристически атракции съществуват именно като доста по-усъвършенствани копия на физически дестинации на Земята. В конкретният случай имам впечатления от подобно копие в астрала на огромен туристически комплекс, който де факто отразяваше целият регион намиращ се северно от Варна. Мащабите обаче бяха просто потресаващи. Докато го наблюдавах тогава си мислех, че вероятно това ще бъде някаква далечна бъдеща версия на района, но после осъзнах, че поне в средно близко бъдеще подобен мащаб на строителство и лукс е почти невъзможен на физически план. И тук дори не става дума за лукса описан от автора на този материал. В сравнение с него комплексът беше доста по-семпъл и въпреки това на светлинни години пред това което днес познаваме като възможности.

image

Поводът да го спомена обаче,е нещо на което станах свидетел и има пряка връзка с цялата тема. На няколко пъти се озовах в един огромен хотелски комплекс, който имаше страшно много подземни нива. Едно от нивата се намираше на 17-ти „подземен етаж“ и там имаше нещо, което силно наподобяваше кафе-сладкарница с много места за посетители. Точно на същия етаж обаче, „зад кулисите“, в помещенията се извършваха експерименти свързани с контрол върху съзнанието за които няма да навлизам в подробности. Тази информация ми се появи телепатично като веднага си спомних, че съм бил на същото това място поне няколко пъти в ролята си на обикновен „клиент“ на заведението, което беше популярна социална точка за срещи на различни хора.

image
            Gaga"s Clothing Line For Women In Space


Та в контекста на всичко споменато дотук този факт се явява отправна точка за някои въпросителни относно това как точно функционират подобни места и дали тяхната роля не е много отвъд привидната им такава – да служат само и единствено за забавление на своите посетители. И веднага бих искал да направя една на пръв поглед доста тривиална съпоставка свързана с физическия план на нещата, за да може да се проследи принципа на действие.

image

Голям брой хора например, биха искали да посетят Лас Вегас по всевъзможни причини. Те отиват именно заради преживяванията и докато са там по-голямата част директно се идентифицират именно с тези приятни преживявания – да нощуват в луксозни хотели, да ходят в хубави ресторанти, да наблюдават множество шоута и концерти и, разбира се, да играят хазарт. Когато те са там това е тяхната реалност (или поне за повечето от тях). За обслужващият персонал това е просто работно място, което им осигурява прехраната и не е свързано с чак толкова приятни емоции, а главно с много изтощителен труд. Как обаче стоят нещата от гледна точка на собствениците? Всеизвестно е че повечето хотели там са построени от мафията и от тяхна гледна точка, освен всичко казано дотук, това е просто едно огромно място за печелене на пари и съм абсолютно убеден, че на по-високите етажи на ръководство паричните потоци идващи към тази локация са единствената реалност, която ги занимава. И тъй като парите на физически план са еквивалент на енергия, тези места по дефиниция са именно огромни централизирани пунктове за концентрация на енергия.При това не само под формата на пари, а като реална субстанция извлечена от преживяванията на посетителите. Неслучайно в материала на Джери Зейтлин, Лас Вегас е описан като „бойно поле“ и „лаборатория“ на чиято територия оперират двете основни съревноваващи се фракции. Повече подробности по въпроса и допълнителни коментари след материала може да откриете тук.
Предвид представената допълнителна перспектива възниква и въпросът доколкото впечатленията на автора за „рехабилитационния център“ са автентични. Всъщност в случая е повече от очевидно, че в очите на „хората“ работещи като обслужващ персонал, това място е именно такова и това наистина е тяхната реалност. Дали обаче те не се били използвани да вършат тази дейност заради собственото си невежество, като едва ли не им се втълпява, че това е единственият начин да се справят с проблемите си – всеки сам може да прецени. Защото погледнато от друг ъгъл, за да може да е това което е – това място изисква обслужващия персонал да бъде напълно отдаден на това което прави и същевременно да е силно мотивиран – нещо което би гарантирало и нужното качество. Дали начинът на набирането на персонала е подвеждащ и манипулиран остава на заден план. Това по никакъв начин не означава, че персоналът не би извлякъл определени ползи за собственото си развитие от тези преживявания, но същевременно с това винаги трябва да се отчита и факта, че му е спестена „пълната картина“. Не по-малък интерес представлява и историята около въпросният „наркотик“ с чиято помощ очевидно се достигат дестинации недостъпни за астралното тяло. Въпросите по тази тема могат да бъдат буквално хиляди, като особено важно в случая разбира се стои питанката кой точно го произвежда и с каква мотивация и цел. Евентуалните отговори могат да направят „драмата“ пълна. – бел. Alien)

image


С тази мисъл усетих, че трябва да прекратя своята екскурзия и да си запиша някои бележки. Толкова много се бе случило. Седнах в усамотение и започнах да си припомням всеки един момент от времето когато пристигнах до сега. След като премислих всичко го повторих още един път. След това се върнах във физическото си тяло като останах неподвижен със затворени очи, като отново преминах през всички случили се събития. След това отидох до бележника си и записах всичко.
Имаше няколко важни неща, които донесох със себе си от това преживяване. Първият и най-отличим факт бе, че бях придобил нови умения. (По-късно това бе потвърдено и при други изживявания извън тялото.) В това си състояние аз имах пълни ясновидски способности. Просто гледайки към Кей можех веднага да видя цялата негова минала история. Докато той ми говореше възприех цялата история като един голям къс информация, но същевременно възприемах всеки един детайл толкова ясно, все едно че бях очевидец на станалото. Това бе едно ново ниво на ОИТ, което не бях наблюдавал преди. След това щях да използвам това умение, за да интервюирам други хора когато съм извън физическото си тяло. Тогава открих, че мога бързо и драстично да придобивам информация синхронизирайки се с техните умове и свързвайки се с техните спомени, възприемайки техните изживявания все едно че бяха мои, само че с известна доза обособеност и безпристрастност.

image

http://www.parallelreality-bg.com/
 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5989670
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930