Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2016 13:34 - Себе и Не-Себе
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 687 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

"Тази същност, е като първичния дух, вечен, винаги светещ, в пълно и безкрайно блаженство, единен и неделим, цялостен и жив, блестящ във всеки като Осъзнат Свидетел. Този Аз/Свети Дух в целия му разкош, блести в кухината на финното сърцето, прониква още непроявения етер и просветлява тази вселена като слънце. "~ Рамана Махариши ...



Съществуване или Съзнание - това е единствената реалност. Съзнание с бодърстване ние наричаме бодърстване. Съзнание със сън ние наричаме сън. Съзнание със съновидение ние наричаме съновидение. Съзнанието е екранът, на които всички изображения идват и си отиват. Екранът е истински, изображенията върху него са само сенки.

image

Мисленето е основната бариера пред реалността. Между теб и реалността се издига стена от мисли, а мислите са много по-плътни отколкото е каменната стена.



Себето и явленията в него, подобно на въжето, погрешно взето за змия, могат да бъдат илюстрирани по следния начин. Има един екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащият и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.

image

Всяко живо същество - независимо от това дали той е човек, полубог, животно, птица, пчела - е неделима част от Бога, Върховната Личнос
т.


Школата аджата, принаддежаща към Адвайта, твърди: „Нищо не съществува освен единствената реалност. Няма раждане и смърт, няма изхвърляне или въвличане, няма садхака (стремящ се), няма мумукшу (желаещ да бъде освободен), няма мукта (освободен), няма окови, няма освобождаване. Единствено едното единно съществува навеки“. На онези, които се затрудняват да схванат истината и питат: „Как можем да пренебрегнем този монолитен свят, който виждаме навсякъде около нас“, се дава пример със съновидението и им се казва: „Всичко, което виждате, е зависимо от виждащия. Отделно от виждащия, видяно не съществува“. Това се нарича дришти-сришти вада, или аргументът, според който човек първо създава чрез ума си, а след това вижда какво е създал самият му ум.

image

Кръгът(несъвършенна точка) и дъгите описват душата във Времето.
Всяка една стереометрична фигура в пространството или геометрична фигура в равнината са несъвършено описание на движението на душата във Времето(+Пространството) и Отвъд него.
Единствено отворените дъги и точката описват дейстителното състояние на движението на душата.
Дъгата на Илюзията е Полумесецът. Той има двойнствена функция(както самата Луна и Материя). Предствялва както за-щитен пояс за Трансцедентът отдолу-нагоре, така и пропусклив инструментариум за Осъзнаване на Трансцедентът отгоре-надолу в дъгите на отделните видове съзнания.


Самата дъга на илюзията представлява ВЕЧНОСТТА.
Ако я разледаме с долните 3 дъги(видове съзнания и вери, съобразно 3-те гуните на матер. природа) заедно и БЕЗ точката това представялва безконечните цикли на пре-повтаряемост в материалният свят.
Ако я рзгледаме заедно с точката, това това е Трансцеденталният свят, който също е вечен, но БЕЗ ЦИКЛИ.
Самата дъга на илюзията(Полумесецът) представялва Времето, Спиралите("спирала"-"spiral" идва от "дух"- "spirit", Духът. Асоциира се с Господ Шива.)


Господ Шива отговаря за гуната на Невежеството, НЕСЪЗНАВАНОТО- ТАМАС.
В тази гуна душата джива-атма има позиция еквивалентна на атомът от мъртвата природа.
В това състояние душата минава след прераждане в Утробата на Вишну- "U-Terra", Uterus.
Всички паднали душИ, които не са осъзнали Абсолютът попадат в Утробата на Вишну за ново раждане в матрицата. За това отрочетата имат още трансово съзнание- те спят сън без сънища - в не/без-съзнаване.
След определен период те си при-помнят своят опит от предните прераждания, натрупани в под-съзнанието чрез Астралното съзнание, умът и гуната на страстта-раджас-сън със сънища.. Това състояние може да се задълбочи до състояние на гениалност на деви и демони.
Дъгата на сън със сънища се нарича "Сънят на Вишну" при Сътворението и завършва с Дъгата на Дълбок сън без Сънища след КОШМАР, предизвикан от Разрушаването(от Шива или Кали в "Нощта на Брахма" в Утробата на Вишну).



За онези, които не могат да схванат дори това и твърдят, че „Съновидението е кратко, докато светът винаги е наличен. Съновидението е ограничено само до мен, но толкова много други усещат и виждат света, че не можем да наречем такъв свят несъществуващ“, се прилага аргументът, наречен сришти-дришти вада и им се казва: „Първо, Бог създаде такова и такова нещо от такъв и такъв елемент, а след това нещо друго и така нататък“. Само това би удовлетворило тези хора.

image


Техните умове не могат да бъдат задоволени по друг начин и те се питат: „Как е възможно цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и правилата, които ги ръководят иди са свързани с тях, както и цялото познание, да бъдат изцяло неистинни“. На това е най-добре да се отговори така: „Да. Бог създаде всичко това и това е причината да го виждате“. Тези думи са съобразени с възможностите на слушателите. Абсолютното може да бъде само едно.

image

"Вселената е изначална/безпричинна, като паяжина от скъпоценности, в която всеки е само отражение на всички останали във фантастична взаимосвързана хармония без край." - Ramesh Balsekar


В началото е, така да се каже, бялата светлина на Себето, която е отвъд светлината и мрака. В нея нито един предмет не може да бъде видян. Няма нито виждащ, нито видяно. По същия начин, в пълния мрак (авидя) също не могат да бъдат видени предмети. Но от Себето произлиза отразена светлина, светлината на чистия ум (манас), и това е светлината, която дава възможност за съществуването на цялата филмова лента на света, не-видяна нито в пълна светлина, нито в пълен мрак, а само в омекотена или отразена светлина.


image

От гледна точка на Джнана (Познанието) или Реалността, страданието, видяно в света, със сигурност е сън, подобно на самия свят, от който всяко отделно страдание (например гладът) е безкрайно малка част. В съня самият ти изпитваш глад. Ти виждаш как други страдат от глад. Ти се храниш и движен от състрадание храниш други, които според теб страдат от глад. Всички тези страдания са толкова истински по време на съня, колкото мислиш, че ще бъдат в света. Ти разбираш, че страданието в съня е нереално чак след като се събудиш. Може да си се нахранил добре и да си легнал да спиш. Сънуваш, че цял ден се трудиш продължително под горещото слънце и си уморен, гладен и искаш да ядеш до насита. Тогава се събуждаш и разбираш, че стомахът ти е пъден и не си помръднал от леглото си. Това обаче не означава, че докато сънуваш можеш да действаш така, все едно че страданието, което изпитваш, не е истинско. Гладът в съня трябва да бъде смекчен от храна в съня. Другарите от съня ти, които според теб са толкова гладни, трябва да подучат храна в същия този сън. Ти никога не можеш да смесиш двете състояния - съня и бодърстването. Докато не достигнеш състоянието джнана и не се пробудиш от мая, ти си длъжен да си в услуга на останалите, като облекчаваш страданието навсякъде, където го откриеш. Но дори тогава ти трябва да действаш без аханкара, т.е., без схващането „Аз съм действащият“, а с разбирането „Аз съм инструмент на Бог“. По същия начин, човек не бива да се гордее като си мисли: „Аз помагам на човек, който е по-долу от мен. Той се нуждае от помощ. Аз съм в позицията да помагам. Аз го превъзхождам, той е по-нисш.” Ти трябва да помагаш, все едно това е начин да почетеш Бог в този човек. Тази дейност е полезна за Себето и за никой друг Ти не помагаш на никой друг освен на себе си.

image

Кришна се сравнява със слънце а Майа се сравнява с тъмнина. Където има слънце, не може да има мрак. Веднага след като поемете Кришна съзнание, мрака на илюзията Майа (влиянието на външната енергия) веднага ще изчезне.


В книгата Кайваля Наванеета са поставени и разрешени шест въпроса относно мая. Всички те са поучителни:

Какво е мая?
Отговорът е: това е анирвачания или неописуемото.

За кого възниква тя?
Отговорът е: за ума или егото, който смята, че е отделна същност, мислейки си „Аз правя това”
иди „Това е мое“.

Откъде идва тя и какъв е произходът й?
Отговорът: никой не може да каже.

Как е възникнала?
Отговорът е: чрез не-вичара, чрез неуспеха да разбереш въпроса „Кой съм Аз“.

Ако и Себето и мая съществуват, не се ли разпада теорията на Адвайта? Отговорът е: не, защото мая е зависима от Себето, както изображението е зависимо от екрана. Изображението не е реално по начина, по който е реален екранът.

image


Ако Себето и мая са едно, не може ли да се каже, че Себето има същата природа като мая и следователно също е илюзорно? Отговорът е: не, Себето е способно да произведе илюзия, без да бъде илюзорно. Един фокусник може да създаде за наше забавление видения на хора, животни и предмети и ние можем да ги видим толкова ясно, колкото виждаме него, но след представлението остава само той и всички видения, създадени от него, изчезват. Той не е част от видението, а е монолитен и реален.

image


В книгите се използва следният пример, за да се обясни творението: Себето е като платно за рисуване. Първо, отгоре се намазва грунд, който да затвори малките дупчици в платното. Грундът може да се сравни с Антарямин (Вътре-пребиваващ), който е наличен в цялото творение. След това художникът нанася очертания върху платното. Те могат да се сравнят със сукшма сарира - финото тяло на всички създания; например, светлината и звука (бинду и нада), от които всички неща произлизат. В рамките на очертанията художникът изпълва картината си с цветове и т. н., които могат да се оприличат на грубите форми, от които е съставен светът.

image

"Този, когото търсим, е по-реален от Вселената, но никъде не ще го видим." ~ Робърт Адамс



Веданта твърди, че космосът възниква в зрителното поле едновременно с виждащия. Няма плавно или постепенно творение. Това наподобява творението в съня, където преживяващият и обектите на преживяване започват съществуването си в един и същи момент. За онези, които не се задоволяват с такова обяснение, текстовете предлагат теории за постепенно творение.


image
                            Вие сте където е умът ви.


Никак не е правилно да се каже, че адвайтините от школата Санкара отричат съществуването на света или го наричат нереален. Напротив, той е по-истински за тях отколкото за други хора. Техният свят винаги ще съществува, докато светът според другите школи се характеризира с произход, развитие и разпад, като по този начин не може да бъде реален. Адвайтините твърдят само, че светът като „свят” е нереален, но светът като Брахман е реален. Всичко е Брахман, нищо освен Брахман не съществува и светът като Брахман е реален.

image

https://bcss2013.files.wordpress.com/2014/07/quotes-by-srila-prabhupada-on-life-and-matter1.jpg
Животът не идва от материята. Материята се генерира от живота. Наука на себереализацията, Шрила Прабхупада



Себето е единствената реалност, която винаги съществува и в неговата светлина се виждат всички неща. Ние забравяме това и насочваме вниманието си към външността. Залата е осветена, когато там има хора, но и когато те отсъстват, когато те играят някаква театрална постановка, но и когато нищо не се играе. Това е светлината, която ни позволява да видим залата, хората и играта им. Ние сме толкова погълнати от предметите или от явленията, разкрити от светлината, че не обръщаме внимание на самата светлина. Подобно на факлите в залата, които винаги горят, светлината на Съзнанието или Себето е винаги налична - в будно състояние или в състояние на сънуване, когато се появяват неща, но и в състояние на дълбок сън, когато не виждаме нищо. Това, което трябва да направим, е да се съсредоточим върху виждащия, а не върху вижданото, не върху предметите, а върху светлината, която ги разкрива.

image


Въпросите по отношение на реалността на света и съществуването на страдание иди зло в него ще бъдат прекратени, когато се запиташ „Кой съм Аз?” и откриеш виждащия. Без виждащ, светът и приписаните му злини не съществуват.

image
Джива-атма няма природата на машината за живот
- матрицата Шри Янтра. Въпреки това, около нея са разположени
фини тела (кошас). Най-показателно е , че шайви
и майавади сектата  бъркат джива-атма с причинното и тяло
и тяло- "ананда-коша"("карана-шарира").
Според Веданта същинският аз(джива-атма), който е идентичен с Брахман(а Кришна се нарича "Пара-Брахман"), единното общо необусловено съзнание се представя символично в центъра на една сфера. Около него са различните тела (шарира-Sarira शरीर) и обвивки (коша-Kosa कोश ). Обикновено се счита, че има пет обвивки (коша - буквално "ножница" на сабя). Тези обвивки са майа, т.е. илюзорни, защото се идентифицираме с тях и ги считаме за своя „аз”.:

1. Анна майа коша или буквално Хранителна илюзорна обвивка, т.е. грубото физическо тяло, което се изгражда и подържа чрез храненето. АННА-МАРИЯ иде от АННА-МАЙА, буквално - ХРАНИТЕЛНА МАТЕРИЯ. "Анна" на Санскр. "храна".

2. Прана майа коша или букв. Илюзорна Обвивка на жизнената енергия, която бива груба (отговаря за физическата активност) и финна прана (отговаря за менталните процеси).

3. Мано Майа Коша или Умствена илюзорна обвивка. Това е чувственият ум (Манас).

4. Виджнана майа коша или Илюзорна обвивка на различаващия интелекта (Будхи), който е груб (различава материалните и умствените феномени) и финият интелект (различава по-финни състояния на ума с и без мисли).

5. Ананда майа коша или Блажена илюзорна обвивка, която съдържа непроявените желания и тенденции (Васаните) или кармичните семена (карма биджа). При сън без сънища е активна само тя.



Светът има формата на петте категории сетивни обекти, светът не е нищо повече. Тези пет типа обекти се усещат чрез петте сетива. Тъй като всички обекти се възприемат от ума чрез тези пет сетива, светът не е нищо друго освен ума. Има ли свят отделно от съзнанието?

image

"Точно сега, мислите идват и си отиват. Възможно ли е да направите това? Ако направите това, вие ще бъдете в състояние да спре тези мисли в момента! Виждате ли? Всичко просто се случва, а това е последното нещо, което умът иска да чуе! Цялата работа е всичко да е спонтанно! " ~ Mooji



Въпреки че светът и съзнанието възникват и изчезват заедно, светът сияе или е възприеман само чрез съзнанието. Източникът, от който тези две възникват и изчезват, и който нито възниква, нито изчезва, е съвършената Реалност.

image

"Вие нямате душа, вие сте душа, вие имате тяло"- Буда



Ако утихне умът, който е източник на цялото познание и на всички действия, виждането на света ще бъде прекратено. Точно както познанието за реалното въже не се появява докато въображаемата представа за змията не изчезне, проникновението (опитът) за Реалността не може да бъде придобито, освен ако наложената отгоре представа за вселената не бъде изоставена.

image

"Има един свят, в рамките-свят на мисли, чувства и сила; на светлина и красота, и макар и невидим, неговите сили са могъщи "-Charles Haanel


Това, което наистина съществува, е само и единствено Себето. Светът, джива (индивидуалният аз) и Ишвара (Бог) са умствени творения, които наподобяват появата на сребро в „майка на перли“. Всички те се явяват едновременно и изчезват по същия начин. Самото Себе е светът, егото и Ишвара.

image

"Желанието да намерите себе си, ще бъде със сигурност изпълнено условие ако не искате нищо друго. Но трябва да сте честни със себе си и наистина да не искате нищо друго. Ако междувременно искате много други неща, и сте ангажирани в тяхното преследване, вашата основна цел, може да се забави, докато не станете по-мъдри и преставата ви престане да се разкъсва между противоречиви пориви. Отиди по навътре, без да се отклоняваш, без изобщо да гледаш навън. " ~ Nisargadatta Mahara


За джнани не е от значение дали светът се явява или не се явява. Независимо дали той се явява или не, вниманието на джнани винаги е насочено към Себето. Да вземем буквите и хартията, на която те са отпечатани. Ти си изцяло погълнат от буквите и не ти остава внимание за хартията. Но джнани мисли за хартията като за единствения реален субстрат, независимо дали буквите се явяват иди не.

image


Бхагавад гита 13.33: "Небето, поради фината си природа, не се смесва с нищо, въпреки че е всепроникващо. По същия начин, душата намираща се във визията на Брахман не се смесват с тялото, въпреки че се намира в този орган.."


Ти правиш сладкиши от всевъзможни продукти и във всякакви форми, но всички те са сладки, защото във всички тях има захар, а сладостта е природата на захарта. По същия начин, всички преживявания, както и тяхното отсъствие, съдържат светлината, която е природа на Себето. Без Себето, те не могат да бъдат преживени, точно както без захар нито един от сладкишите не би бил сладък на вкус.

image


Иманентното Същество се нарича Ишвара. Иманентността върви заедно с мая. То (Ишвара), заедно с мая, е Познанието на Битието. От неуловимото самомнение възниква Хиранягарбха, от Хиранягарбха възниква грубото и конкретно Вират. Чит-Атма е само и единствено чисто Битие.

image

"Цялата материя е просто енергия кондензирана до забавяне на вибрациите си - така че всички ние сме едно съзнание изпитващо се субективно. Не съществува такова нещо като смърт; животът е само сън, а ние сме въображението на самите себе си." -Bill Hicks



Що се отнася до наличието на страдание в света, мъдрецът твърди от собствен опит, че ако човек се оттегли в Себето, ще настъпи краят на страданието. Страдание се усеща само докато обектът е различен от личността. Но когато се осъзнае, че Себето е единно цяло, кои и какво могат да бъдат усетени?

Текстът от Упанишадите „Аз съм Брахман” означава само, че Брахман съществува като „Себе“.


image

adyulgerov.blogspot.bg/2016/04/blog-post_13.html 
 



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6184335
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031