Блогът на budha2 :: Умът удивителната сила, вродена в Себето.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.05.2016 15:46 - Умът удивителната сила, вродена в Себето.

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1106 Коментари: 0 Гласове:

"Ако останете с идеята, че не си тяло, нито ум, дори не и свидетел, но като цяло отвъд, умът ви ще развие по-голяма яснота, вашите желания - в чистота, вашите действия - в благотворителност и вътрешна същина ще ви вземе към друг свят, свят на истина и неустрашима любов. "~ Шри Нисаргадата Махарадж

Онова, което възниква в това тяло като „аз“ е умът.

Когато чрез мозъка и сетивата финият ум се издигне, грубите имена и форми биват познати. Когато умът остава в Сърцето, имената и формите избледняват... Ако умът остава в Сърцето, „аз”-ът или егото, който е източник на всички мисли, ще си отиде и само Себето, Реалният, Вечен „Аз” ще засияе. Там, където няма дори и следа от егото, се намира Себето.

Умът и дъхът произлизат от общ източник. Ето защо дъхът се контролира, когато умът се контролира и умът се контролира, когато дъхът се контролира. Дъхът е грубата форма на ума.

Пранаяма (контрол върху дишането) е само помощно средство за подчиняване на ума, а не за погубването му.

Подобно на пранаяма, бхакти (почитането на божество), джапа (повторение на мантра) и строгият контрол върху режима на хранене са помощни средства за контролиране на ума.

Контролирането на дъха (пранаяма) може да бъде вътрешно иди външно. Външното е както следва: Нахам (представата, че Аз не съм тялото) е речака (издишване), Кохам (Кой съм Аз?) е пурака (вдишване), Сохам (Аз съм Той) е кумбхака (задържане на дъха). Чрез тази практика дъхът се контролира автоматично. Външната пранаяма е предвидена за хора, които не са надарени със силата да контролират ума. Няма по-сигурен път от контролирането на ума. Не е нужно пранаяма да се практикува точно по начина, предписан от хатха йога. При занимания с джапа, дхяна (медитация), бхакти и т.н., дори минимален контрол върху дъха може да е достатъчен, за да се контролира умът. Умът е ездачът, а дъхът е конят. Пранаяма е проверка на коня. Чрез тази проверка се проверява и ездачът.

Символ на душата която язди колесницата на тяло- интелигентността е водача, мозъка е юздите, петте сетива са конете.

Поради ангажимента си да наблюдава дъха, умът се оттегля от другите дейности. Така дъхът бива контролиран и в същото време умът на свой ред бива контролиран.

Ако речака и пурака се окажат трудни за практикуване, задържането на дъха може да се практикува за кратко по време на джапа, дхяна и т.н. Това също ще даде добри резултати.

Няма друг начин за контролиране на ума освен установеният в книги като Гита - чрез оттегляне на ума всеки път, когато той се заблуди или излезе на повърхността, както и чрез насочването му към Себето. Разбира се, това не се постига лесно - то е възможно само чрез практика или садхана. Бог дава светлина на ума и сияе в нея.

Наблюдавайте ума си, как той съществува и как работи. Както наблюдавате ума си, може да откриете себе си като наблюдател. Когато човек застане неподвижен, само наблюдаващ, може да откриете себе си като светлината зад наблюдателя.

Човек не може да познае Бог чрез ума; той може само да насочи ума навътре и да го слее с Бог.

Съставеното от неодушевена материя тяло не може да каже „Аз” (т.е., не може да бъде причината за „аз”-мисълта). От друга страна, Вечното Съзнание не може да се характеризира с раждане. В рамките на тялото, нещо възниква между тези две възможности. Това е възелът на материя и Съзнание (чит-джада-грантхи), наричан още окови, джива (индивидуална душа), фино тяло, его, самсара (цикъла раждане-смърт-прераждане), ум и т.н.

Бхагаван посочил кърпата си и рекъл: „Ние наричаме това бял плат, но платът и неговата белота не могат да бъдат отделени. Същото важи за светлината и ума, които се обединяват, за да формират егото.".

В книгите се дава следният пример: факлата в театъра е Пара Брахман или светлина. Тя осветлява себе си, сцената и актьорите. Ние виждаме сцената и актьорите благодарение на нейната светлина, която е налична дори когато представлението свърши.

Друг пример е сравнението на ума с железен прът. Ако се постави в огън, той се нажежава до червено. Подобно на огъня, той блести и може да изгаря неща, но за разлика от огъня, той притежава определена форма. Ако го ударим с чук, удряме не огъня, а пръта. Прътът е дживатман, а самият огън е Параматман.

Умът не може да направи нищо сам по себе си. Той възниква само благодарение на светлината и не може да извърши нито едно добро или зло действие без нея. Въпреки че светлината е винаги налична и дава възможност на ума да действа правилно или неправилно, удоволствието или страданието, причинени от такива действия, нямат ефект върху самата светлина - точно както ударът върху нажежения от огъня железен прът не е удар върху самия огън.

Ако контролираме ума, няма значение къде пребиваваме.