Постинг
31.05.2016 22:29 -
Ранните експерименти с LSD в комунистическа България
Обикновено когато става дума за програми за контрол върху ума и употреба на халюциногенни вещества, всеки що-годе запознат с материята свързва това с две неща „Америка” и „ЦРУ”. Лично аз съм се начел и наслушал на ужасяващите us истории за МК-ULTRA и доста други зловещи програми. Както ще прочетете по-долу, България съвсем не е била безгласна буква на този фронт, дори обратното – ние сме били доста напред в материи като: психотроника и експерименти с халюциногени. По-скоро тогава е било редно да се зададе въпроса „кога ще ни стигнат американците?”.
За по-пълно разбиране на настоящия материал ви съветвам да прочетете статията на издателство „Паралелна Реалност”:
Вибрация-натрупване-контрол – хроники на българската психотроника
Чели сте този материал? ОК! Прочетете го пак и после се върнете тук за да прочетете тази на пръв поглед доста лековерна и безобидна статийка. Е к’во пък, правили са експерименти с халюциногени, голям праз! Та това си е било в реда на нещата, ама и други работи са правили (отново в реда на нещата). Спомняте ли си – всичко е в реда нa нещата, иначе ще е хаос, нещо, което нито една Система не би желалa. - SPCTTR
Проф. Бояджиева (първа редица, втората от дясно) със свои колеги от MБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“ гр. София
Три години след първата ни среща заварвам психиатърката проф. Марина Бояджиева там, където я оставих тогава – в дневната на панелния й апартамент в Плевен. 86-годишната психиатърка почти не излиза от жилището. Когато иска да стигне от хола до кухнята, използва проходилка за възрастни.
В кабинета на проф. Бояджиева виси портрет на мъж с лула. Първоначално решавам, че това е покойният й съпруг... „Юнг, по времето, когато пътува в Индия“, обяснява психиатърката, когато вижда, че гледам фотографията. Проф. Бояджиева е най-известният преводач на Юнг в България, както и на юнгиански автори като Ерел Шалит и Мари-Луиз фон Франц. Седмица преди срещата ни е завършила българския превод на биографията на Ноам Чомски. Книгата стои до купчина DVD-та, сред които забелязвам „Апокалипсис сега”, „Полет над кукувиче гнездо” и „Анализирай това”
„Харесвате филми за психиатри“, констатирам аз. „Мразя ги! – отговаря проф. Бояджиева. – Винаги ни представят като странни птици със слънчеви очила!“
В началото на 60-те проф. Бояджиева специализира в Париж при проф. Анри Ей – едно от светилата на световната психиатрия. В периода 1977 – 1988 г. е консултант на Световната здравна организация по въпросите на наркоманиите и алкохолизма. Дълги години е директор на Клиниката за лечение на зависимости в Суходол. За шестдесет години брилянтна кариера в психиатрията проф. Бояджиева вижда някои от най-кривите физиономии на българския социализъм – самоубийства, наркомании, сексуални аберациии, анорексия... Все неща, за които никой не говори в идеалното, според тогавашната пропаганда, общество.
Онова, което малко хора в България знаят, е, че между 1962 и 1968 г. проф. Бояджиева провежда около 140 опита с LSD с десетки доброволци. Сред тях са лекари, художници, миньори, трактористи... В експериментите са включени дори затворници и психичноболни. Години преди Тимъти Лиъри и неговото “Turn on, tune in, drop out” и “Lucy in the Sky of Diamonds” на Бийтълс, в социалистическа България, в която наркотиците са табу, се правят опити с LSD. При това съвсем легално и с благословията на държавата.
Оказва се, че българските психиатри експериментират с наркотици отдавна. През 1946 г. проф. Мезан и проф. Чешмеджиев правят опити за създаване на изкуствена психоза с мескалин. През 1967 г. проф. Христо Христозов изследва психозите след злоупотреба с хашиш. Мога само да гадая как и откъде са се снабдявали с мескалин през 46-та в България, когато е било широко разпространено мнението, че „Кока-кола“ е алкохолна напитка.
Създаването на експериментални психози е един от най-актуалните проблеми на психофармакологията и експерименталната психиатрия след Втората световна война. Психиатрите експериментират с така наречените психомиметици – природни, полусинтетични или синтетични вещества, които не предизвикват психични нарушения при здрави хора, при които няма прояви на обща интоксикация и психозата отзвучава без лечение.
LSD изглежда като идеалния психомиметик, защото отговаря на всички тези условия.
Откритието на д-р Алберт Хофман от швейцарската фармацевтична компания Sandoz е малко изследвано и обещава революция в психиатрията. Sandoz произвежда диетиламида на лизергиновата киселина под търговското име Delysid и похарчва повече от $3 млн., за да разпрати мостри от препарата на десетки психиатри по света. От компанията се надяват, че все някой от тях ще открие практическо приложение на препарата. Sandoz също така се надяват, че ако това стане, ще успеят да залеят пазара с LSD, както са направили това по-рано с барбитуратите и транквилантите. Така между 1950 и 1965 г. повече от 40 хил. доброволци по света са третирани с препарата Delysid. Освен на здрави хора LSD е даван на шизофреници, обсесивно-компулсивни личности и на страдащи от депресия и аутизъм. Също така и на смятаните за психичноболни хомосексуални.
„Всичко започна през 1961 г., когато срещнах представител на Sandoz, някой си г-н Бурже. Каза ми, че разполагат с LSD, в разфасовки от 25 микрограма. Така нареченото LSD-25. Първо му поисках една кутия от 50 ампули, а след това той ми донесе още“, спомня си проф. Бояджиева, която по онова време е асистент в катедрата по психиатрия на Медицинския факултет. Представителят на Sandoz идва няколко пъти годишно в България, в продължение на шест години. „Реших, че с помощта на LSD мога да сътворя експериментален модел на психоза. И го направих! Давах на доброволците малки дози рафинирано LSD. Напълно органична субстанция! Капка! Сълза!“, размахва ръце разпалено проф. Бояджиева.
От 1962 до 1968 г. проф. Бояджиева провежда около 140 опита с доброволци в Клиниката по психиатрия към Александровска болница. Слухът за необичайните експерименти бързо плъзва из столицата и постепенно около психиатърката се заформя малка общност от ентусиасти. Един води друг, втори, трети. Доброволците приемат LSD на таблетки от 25 мкг през устата или с подкожна инжекция от 100 мкг. Препаратът се дава на гладно или след лека закуска. Ефектът настъпва от половин до един час след това и в повечето случаи отшумява от само себе си. За всеки случай, дежурната сестра е наблизо, с инжекция хлорпромазин (антипсихотичен препарат, в наши дни познат под търговското име „Торазин”), в случай че LSD изпържи мозъка на някой от доброволците.
За всеки от участниците в експериментите се води индивидуален протокол. „Записките от експериментите се четяха като криминалета! С такъв кеф!“, обяснява проф. Марина Бояджиева. Самата тя също опитва LSD няколко пъти, както твърди, „с научна цел“. „Веднъж бях взела LSD заедно с кръжочниците по медицина. Тръгнах си с колата. Карах по „Стамболийски“ и фаровете на колата пред мен започнаха да се приближават. Взех да се дърпам назад и да натискам спирачката. Върнах се вкъщи и децата и мъжът ми, които знаеха за експериментите, ми пуснаха „Lucy in the Sky with Diamonds“. Бутнаха ми лист хартия и ми казаха: „Пиши! Рисувай!“ Отидох до прозореца и видях движеща се сянка. Станах напрегната, но си давах сметка, че всичко това е илюзия“, разказва проф. Бояджиева.
След многобройни опити успявам да открия един от участниците в LSD-експериментите отпреди 45 години. Както разбирам, проф. Венко Александров е превърнал работата с упойващи вещества в своя кариера. Той е бивш шеф на Парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност и настоящ главен анестезиолог на Българската армия. Когато води лекция за венозните упойващи средства, професорът, известен като Д-р Не Боли, показва на студентите балкона на Жулиета във Верона. „Любимата на Ромео е била упоена от отец Лоренцо с микстура от барбитурати. Шекспир много добре е знаел това...“, намигва проф. Александров. Когато пък чете лекция за морфина, анестезиологът пуска Фантастична симфония, написана от Берлиоз, докато е бил на морфин.
проф. Велко Александров, един от първите участници
Проф. Александров помни много добре първия път, когато взима LSD – годината е 1964, а той е 24-годишен студент по медицина в четвърти курс. “Сестрата ми инжектира LSD и ме тикна в една стая с група пациенти с маниакално-депресивна психоза във фаза на депресия. Двадесет минути след инжекцията усетих прилив на топли вълни в стомаха. Започнаха да бълбукат и да се качват нагоре и нагоре, а на мен ми ставаше все по-приятно. Накрая избухнах в мощен сатанински кикот, а след мен и всички останали в стаята. Голяма веселба беше!“, смее се проф. Александров.
В експериментите с LSD участват и няколко студенти художници, които смятат, че ще бъдат осенени от порив на гениалност. 23-годишният Х. Д. е толкова ентусиазиран, че си носи статив и бои за рисуване. „Искам да видя как ще преживея собствената си личност в нейното пълно разгръщане! Да извися духа си!“, ентусиазирано обяснява Х. Д. Вместо духовно просветление, след като взима LSD, Х. Д. получава тахикардия, тремор и позиви за повръщане. „Човек е концентрация, а LSD е деконцентрация, безредие, дежурният център отива по дяволите”, обяснява друг художник, 25-годишният Р. А. „Ако човек се ражда голям и го пуснат без опит в света, ще изглежда така. Този ритъм, той идва от вас! Отвсякъде! Това е извънредно опасна ситуация! Въображаемото и реалното се допират... Неприятно ми е, о, моля ви, помогнете, спрете го!“
Рисунките, направени от художниците по време на експериментите с LSD, са включени в докторската дисертация на проф. Бояджиева. Според психиатърката, противно на разпространеното схващане, LSD не може да те направи по-креативен. Но може да те накара да „виждаш“ буквите и думите в различни цветове. Тоест да преживееш т. нар. синестезия. 25-годишният Н. П., студент по медицина, обяснява, че след като е приел LSD, харесва думи, в които звукосъчетанията наподобяват топли, жълто-златни, убито червени тонове. „Опитвам се, но не мога да си представя вода“, обяснява Н. П. „Предпочитам да гледам есенните червени листа. Най-хубавата дума за мен в момента е “икиндия”, в която само буквата Н е малко “хигроскопична”. Разбира се и Индия върви. Ето и едно фонетично гладко за мен изречение: “Покритосеменен хербарий преде във вехта пудриера.“ Освен със здрави доброволци проф. Бояджиева експериментира и с психично болни. През 1966 г. психиатърката прави серия опити със страдащи от шизофрения, страхова невроза и маниакално-депресивна психоза. Реакциите на някои от тях са абсолютно непредвидими. 22-годишен пациент изпива шишето с мастило на професорката. Смее се маниерно и с кискане. 35-годишна жена става твърде еротична и дори цинична. Норвежец, участвал в експериментите, иска да изпече декоративните рибки в аквариума.
проф. Бояджиева в Алжир през 1966 г.
В края на 1966 г. проф. Бояджиева заминава заедно със семейството си за Алжир. Психиатърката продължава опитите с LSD върху персонала на психиатричната клиника в гр. Тизи Узу, където постъпва на работа. Проф. Бояджиева се интересува от реакцията на здрави доброволци към LSD в условията на вече създаден психологически стрес. На 18 декември 1966 г. 32-годишният Аит Саид и 28-годишният Хосин Клул, санитари към психиатричното отделение на болницата, идват разтревожени при проф. Бояджиева. Двамата мъже са разследвани от полицията за непозволени сексуални отношения с пациенти от женското отделение.
„Стресовата ситуация беше налице. Доброволците получиха по 100 мкг LSD-25 през устата и експериментът беше проведен по обичайния начин“, записва в протокола проф. Бояджиева. Няколко часа след началото на експеримента Аит Саид става мрачен и враждебен. Клул изпада в меланхолия. Започва да се самообвинява: „Оставих аз родителите си в планината. Не зачетох баща си, лош човек съм аз и Господ ме наказва. Нека ме обесят сега, напълно заслужавам (плаче)“. Ефектите от LSD и при двамата доброволци отзвучават в следващите 10-15 часа. Десет дни по-късно Клул взима отново LSD. Саид отказва да се подложи на опита повторно. Това не обезсърчава проф. Бояджиева и тя решава да потърси и дори да създаде други подобни случаи.
Така, докато е в Алжир, психиатърката прави още седем експеримента с хора от персонала на болницата. Един от доброволците е Саид М., 22-годишен санитар, за когото има данни, че има хомосексуални контакти с някои от болните. Повикан и заплашен с наказание, Саид развива страхова реакция, на фона на която получава LSD от проф. Бояджиева.
След като се завръща в България, проф. Бояджиева продължава опитите с LSD. Столичната Александровска болница, в която работи проф. Бояджиева, е врата до врата с Военномедицинска академия и експериментите й привличат вниманието на военните, които се интересуват дали LSD може да бъде използван за военни цели. „Студената война беше в разгара си. Нашите военни, изглежда, бяха чували обезпокоителни неща за експериментите с LSD, провеждани по същото време на Запад. Интересуваха се дали LSD може да се използва като оръжие за масово поразяване или като серум на истината. Буквално ме попитаха: „Могат ли да ни побъркат с него?“
Проф. Бояджиева провежда опити с двама млади войници на територията на столичната Военномедицинска академия. Преди експеримента подписва декларация за поверителност. После в присъствието на полковник и военен лекар психиатър инжектира по 25 мкг LSD на войниците. Военните заснемат експеримента на филм, изземват протоколите от него и повече не потърсват проф. Бояджиева. „Дали са продължили след това с опитите, не мога да кажа“, завършва проф. Бояджиева.
В средата на 60-те LSD става един от най-разпространените наркотици за забавление. LSD излиза на улицата и американското правителство започва да ограничава официалната му употреба. Компанията Sandoz спира да произвежда LSD през 1965 г. През същата година щатската FDA започва да изземва разрешителните за опити с LSD върху хора. На 16 октомври 1966 г. Калифорния обявява халюциногена извън закона, а скоро и други щати последват този пример. Малко след това Sandoz, които са единствените легални дистрибутори на LSD, спират доставката му до лабораториите в САЩ и Европа. Компанията предава запасите си от LSD в лабораторията в Ню Джърси на Националния институт за психично здраве, който от своя страна редуцира изследователските програми с LSD от над сто до едва няколко.
През 1969 г. в Щатите са проведени само шест експеримента с LSD.
Рисунка от дисертацията на проф. Бояджиева
През същата година проф. Марина Бояджиева защитава успешно докторската си дисертация на тема „Експериментално-психологични проучвания върху психомиметичното действие на LSD-25 (диетиламид на лизергиновата киселина)” и става доктор на медицинските науки. „След защитата се видях с представителя на Sandoz и му казах, че се нуждая от още LSD. Обясних му, че военните искат от мен да правят експерименти. Той ми отговори: “Мадам, съжалявам много, но ние унищожихме всички запаси“, спомня си проф. Бояджиева.
проф. Бояджиева във своя дом
Последният пирон в ковчега на опитите с LSD е забит през 1974 г., когато Националният институт за психично здраве на САЩ заключава, че LSD няма терапевтичен ефект, и опитите с него са окончателно преустановени. С това завършва една цяла епоха на оптимизъм и огромни надежди на психиатрията в безграничната лечебна сила на LSD.
Автор: Йордан Тодоров
spectator-bg.blogspot.bg/
За по-пълно разбиране на настоящия материал ви съветвам да прочетете статията на издателство „Паралелна Реалност”:
Вибрация-натрупване-контрол – хроники на българската психотроника
Чели сте този материал? ОК! Прочетете го пак и после се върнете тук за да прочетете тази на пръв поглед доста лековерна и безобидна статийка. Е к’во пък, правили са експерименти с халюциногени, голям праз! Та това си е било в реда на нещата, ама и други работи са правили (отново в реда на нещата). Спомняте ли си – всичко е в реда нa нещата, иначе ще е хаос, нещо, което нито една Система не би желалa. - SPCTTR
Проф. Бояджиева (първа редица, втората от дясно) със свои колеги от MБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“ гр. София
Три години след първата ни среща заварвам психиатърката проф. Марина Бояджиева там, където я оставих тогава – в дневната на панелния й апартамент в Плевен. 86-годишната психиатърка почти не излиза от жилището. Когато иска да стигне от хола до кухнята, използва проходилка за възрастни.
В кабинета на проф. Бояджиева виси портрет на мъж с лула. Първоначално решавам, че това е покойният й съпруг... „Юнг, по времето, когато пътува в Индия“, обяснява психиатърката, когато вижда, че гледам фотографията. Проф. Бояджиева е най-известният преводач на Юнг в България, както и на юнгиански автори като Ерел Шалит и Мари-Луиз фон Франц. Седмица преди срещата ни е завършила българския превод на биографията на Ноам Чомски. Книгата стои до купчина DVD-та, сред които забелязвам „Апокалипсис сега”, „Полет над кукувиче гнездо” и „Анализирай това”
„Харесвате филми за психиатри“, констатирам аз. „Мразя ги! – отговаря проф. Бояджиева. – Винаги ни представят като странни птици със слънчеви очила!“
В началото на 60-те проф. Бояджиева специализира в Париж при проф. Анри Ей – едно от светилата на световната психиатрия. В периода 1977 – 1988 г. е консултант на Световната здравна организация по въпросите на наркоманиите и алкохолизма. Дълги години е директор на Клиниката за лечение на зависимости в Суходол. За шестдесет години брилянтна кариера в психиатрията проф. Бояджиева вижда някои от най-кривите физиономии на българския социализъм – самоубийства, наркомании, сексуални аберациии, анорексия... Все неща, за които никой не говори в идеалното, според тогавашната пропаганда, общество.
Онова, което малко хора в България знаят, е, че между 1962 и 1968 г. проф. Бояджиева провежда около 140 опита с LSD с десетки доброволци. Сред тях са лекари, художници, миньори, трактористи... В експериментите са включени дори затворници и психичноболни. Години преди Тимъти Лиъри и неговото “Turn on, tune in, drop out” и “Lucy in the Sky of Diamonds” на Бийтълс, в социалистическа България, в която наркотиците са табу, се правят опити с LSD. При това съвсем легално и с благословията на държавата.
Оказва се, че българските психиатри експериментират с наркотици отдавна. През 1946 г. проф. Мезан и проф. Чешмеджиев правят опити за създаване на изкуствена психоза с мескалин. През 1967 г. проф. Христо Христозов изследва психозите след злоупотреба с хашиш. Мога само да гадая как и откъде са се снабдявали с мескалин през 46-та в България, когато е било широко разпространено мнението, че „Кока-кола“ е алкохолна напитка.
Създаването на експериментални психози е един от най-актуалните проблеми на психофармакологията и експерименталната психиатрия след Втората световна война. Психиатрите експериментират с така наречените психомиметици – природни, полусинтетични или синтетични вещества, които не предизвикват психични нарушения при здрави хора, при които няма прояви на обща интоксикация и психозата отзвучава без лечение.
LSD изглежда като идеалния психомиметик, защото отговаря на всички тези условия.
Откритието на д-р Алберт Хофман от швейцарската фармацевтична компания Sandoz е малко изследвано и обещава революция в психиатрията. Sandoz произвежда диетиламида на лизергиновата киселина под търговското име Delysid и похарчва повече от $3 млн., за да разпрати мостри от препарата на десетки психиатри по света. От компанията се надяват, че все някой от тях ще открие практическо приложение на препарата. Sandoz също така се надяват, че ако това стане, ще успеят да залеят пазара с LSD, както са направили това по-рано с барбитуратите и транквилантите. Така между 1950 и 1965 г. повече от 40 хил. доброволци по света са третирани с препарата Delysid. Освен на здрави хора LSD е даван на шизофреници, обсесивно-компулсивни личности и на страдащи от депресия и аутизъм. Също така и на смятаните за психичноболни хомосексуални.
„Всичко започна през 1961 г., когато срещнах представител на Sandoz, някой си г-н Бурже. Каза ми, че разполагат с LSD, в разфасовки от 25 микрограма. Така нареченото LSD-25. Първо му поисках една кутия от 50 ампули, а след това той ми донесе още“, спомня си проф. Бояджиева, която по онова време е асистент в катедрата по психиатрия на Медицинския факултет. Представителят на Sandoz идва няколко пъти годишно в България, в продължение на шест години. „Реших, че с помощта на LSD мога да сътворя експериментален модел на психоза. И го направих! Давах на доброволците малки дози рафинирано LSD. Напълно органична субстанция! Капка! Сълза!“, размахва ръце разпалено проф. Бояджиева.
От 1962 до 1968 г. проф. Бояджиева провежда около 140 опита с доброволци в Клиниката по психиатрия към Александровска болница. Слухът за необичайните експерименти бързо плъзва из столицата и постепенно около психиатърката се заформя малка общност от ентусиасти. Един води друг, втори, трети. Доброволците приемат LSD на таблетки от 25 мкг през устата или с подкожна инжекция от 100 мкг. Препаратът се дава на гладно или след лека закуска. Ефектът настъпва от половин до един час след това и в повечето случаи отшумява от само себе си. За всеки случай, дежурната сестра е наблизо, с инжекция хлорпромазин (антипсихотичен препарат, в наши дни познат под търговското име „Торазин”), в случай че LSD изпържи мозъка на някой от доброволците.
За всеки от участниците в експериментите се води индивидуален протокол. „Записките от експериментите се четяха като криминалета! С такъв кеф!“, обяснява проф. Марина Бояджиева. Самата тя също опитва LSD няколко пъти, както твърди, „с научна цел“. „Веднъж бях взела LSD заедно с кръжочниците по медицина. Тръгнах си с колата. Карах по „Стамболийски“ и фаровете на колата пред мен започнаха да се приближават. Взех да се дърпам назад и да натискам спирачката. Върнах се вкъщи и децата и мъжът ми, които знаеха за експериментите, ми пуснаха „Lucy in the Sky with Diamonds“. Бутнаха ми лист хартия и ми казаха: „Пиши! Рисувай!“ Отидох до прозореца и видях движеща се сянка. Станах напрегната, но си давах сметка, че всичко това е илюзия“, разказва проф. Бояджиева.
След многобройни опити успявам да открия един от участниците в LSD-експериментите отпреди 45 години. Както разбирам, проф. Венко Александров е превърнал работата с упойващи вещества в своя кариера. Той е бивш шеф на Парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност и настоящ главен анестезиолог на Българската армия. Когато води лекция за венозните упойващи средства, професорът, известен като Д-р Не Боли, показва на студентите балкона на Жулиета във Верона. „Любимата на Ромео е била упоена от отец Лоренцо с микстура от барбитурати. Шекспир много добре е знаел това...“, намигва проф. Александров. Когато пък чете лекция за морфина, анестезиологът пуска Фантастична симфония, написана от Берлиоз, докато е бил на морфин.
проф. Велко Александров, един от първите участници
Проф. Александров помни много добре първия път, когато взима LSD – годината е 1964, а той е 24-годишен студент по медицина в четвърти курс. “Сестрата ми инжектира LSD и ме тикна в една стая с група пациенти с маниакално-депресивна психоза във фаза на депресия. Двадесет минути след инжекцията усетих прилив на топли вълни в стомаха. Започнаха да бълбукат и да се качват нагоре и нагоре, а на мен ми ставаше все по-приятно. Накрая избухнах в мощен сатанински кикот, а след мен и всички останали в стаята. Голяма веселба беше!“, смее се проф. Александров.
В експериментите с LSD участват и няколко студенти художници, които смятат, че ще бъдат осенени от порив на гениалност. 23-годишният Х. Д. е толкова ентусиазиран, че си носи статив и бои за рисуване. „Искам да видя как ще преживея собствената си личност в нейното пълно разгръщане! Да извися духа си!“, ентусиазирано обяснява Х. Д. Вместо духовно просветление, след като взима LSD, Х. Д. получава тахикардия, тремор и позиви за повръщане. „Човек е концентрация, а LSD е деконцентрация, безредие, дежурният център отива по дяволите”, обяснява друг художник, 25-годишният Р. А. „Ако човек се ражда голям и го пуснат без опит в света, ще изглежда така. Този ритъм, той идва от вас! Отвсякъде! Това е извънредно опасна ситуация! Въображаемото и реалното се допират... Неприятно ми е, о, моля ви, помогнете, спрете го!“
Рисунките, направени от художниците по време на експериментите с LSD, са включени в докторската дисертация на проф. Бояджиева. Според психиатърката, противно на разпространеното схващане, LSD не може да те направи по-креативен. Но може да те накара да „виждаш“ буквите и думите в различни цветове. Тоест да преживееш т. нар. синестезия. 25-годишният Н. П., студент по медицина, обяснява, че след като е приел LSD, харесва думи, в които звукосъчетанията наподобяват топли, жълто-златни, убито червени тонове. „Опитвам се, но не мога да си представя вода“, обяснява Н. П. „Предпочитам да гледам есенните червени листа. Най-хубавата дума за мен в момента е “икиндия”, в която само буквата Н е малко “хигроскопична”. Разбира се и Индия върви. Ето и едно фонетично гладко за мен изречение: “Покритосеменен хербарий преде във вехта пудриера.“ Освен със здрави доброволци проф. Бояджиева експериментира и с психично болни. През 1966 г. психиатърката прави серия опити със страдащи от шизофрения, страхова невроза и маниакално-депресивна психоза. Реакциите на някои от тях са абсолютно непредвидими. 22-годишен пациент изпива шишето с мастило на професорката. Смее се маниерно и с кискане. 35-годишна жена става твърде еротична и дори цинична. Норвежец, участвал в експериментите, иска да изпече декоративните рибки в аквариума.
проф. Бояджиева в Алжир през 1966 г.
В края на 1966 г. проф. Бояджиева заминава заедно със семейството си за Алжир. Психиатърката продължава опитите с LSD върху персонала на психиатричната клиника в гр. Тизи Узу, където постъпва на работа. Проф. Бояджиева се интересува от реакцията на здрави доброволци към LSD в условията на вече създаден психологически стрес. На 18 декември 1966 г. 32-годишният Аит Саид и 28-годишният Хосин Клул, санитари към психиатричното отделение на болницата, идват разтревожени при проф. Бояджиева. Двамата мъже са разследвани от полицията за непозволени сексуални отношения с пациенти от женското отделение.
„Стресовата ситуация беше налице. Доброволците получиха по 100 мкг LSD-25 през устата и експериментът беше проведен по обичайния начин“, записва в протокола проф. Бояджиева. Няколко часа след началото на експеримента Аит Саид става мрачен и враждебен. Клул изпада в меланхолия. Започва да се самообвинява: „Оставих аз родителите си в планината. Не зачетох баща си, лош човек съм аз и Господ ме наказва. Нека ме обесят сега, напълно заслужавам (плаче)“. Ефектите от LSD и при двамата доброволци отзвучават в следващите 10-15 часа. Десет дни по-късно Клул взима отново LSD. Саид отказва да се подложи на опита повторно. Това не обезсърчава проф. Бояджиева и тя решава да потърси и дори да създаде други подобни случаи.
Така, докато е в Алжир, психиатърката прави още седем експеримента с хора от персонала на болницата. Един от доброволците е Саид М., 22-годишен санитар, за когото има данни, че има хомосексуални контакти с някои от болните. Повикан и заплашен с наказание, Саид развива страхова реакция, на фона на която получава LSD от проф. Бояджиева.
След като се завръща в България, проф. Бояджиева продължава опитите с LSD. Столичната Александровска болница, в която работи проф. Бояджиева, е врата до врата с Военномедицинска академия и експериментите й привличат вниманието на военните, които се интересуват дали LSD може да бъде използван за военни цели. „Студената война беше в разгара си. Нашите военни, изглежда, бяха чували обезпокоителни неща за експериментите с LSD, провеждани по същото време на Запад. Интересуваха се дали LSD може да се използва като оръжие за масово поразяване или като серум на истината. Буквално ме попитаха: „Могат ли да ни побъркат с него?“
Проф. Бояджиева провежда опити с двама млади войници на територията на столичната Военномедицинска академия. Преди експеримента подписва декларация за поверителност. После в присъствието на полковник и военен лекар психиатър инжектира по 25 мкг LSD на войниците. Военните заснемат експеримента на филм, изземват протоколите от него и повече не потърсват проф. Бояджиева. „Дали са продължили след това с опитите, не мога да кажа“, завършва проф. Бояджиева.
В средата на 60-те LSD става един от най-разпространените наркотици за забавление. LSD излиза на улицата и американското правителство започва да ограничава официалната му употреба. Компанията Sandoz спира да произвежда LSD през 1965 г. През същата година щатската FDA започва да изземва разрешителните за опити с LSD върху хора. На 16 октомври 1966 г. Калифорния обявява халюциногена извън закона, а скоро и други щати последват този пример. Малко след това Sandoz, които са единствените легални дистрибутори на LSD, спират доставката му до лабораториите в САЩ и Европа. Компанията предава запасите си от LSD в лабораторията в Ню Джърси на Националния институт за психично здраве, който от своя страна редуцира изследователските програми с LSD от над сто до едва няколко.
През 1969 г. в Щатите са проведени само шест експеримента с LSD.
Рисунка от дисертацията на проф. Бояджиева
През същата година проф. Марина Бояджиева защитава успешно докторската си дисертация на тема „Експериментално-психологични проучвания върху психомиметичното действие на LSD-25 (диетиламид на лизергиновата киселина)” и става доктор на медицинските науки. „След защитата се видях с представителя на Sandoz и му казах, че се нуждая от още LSD. Обясних му, че военните искат от мен да правят експерименти. Той ми отговори: “Мадам, съжалявам много, но ние унищожихме всички запаси“, спомня си проф. Бояджиева.
проф. Бояджиева във своя дом
Последният пирон в ковчега на опитите с LSD е забит през 1974 г., когато Националният институт за психично здраве на САЩ заключава, че LSD няма терапевтичен ефект, и опитите с него са окончателно преустановени. С това завършва една цяла епоха на оптимизъм и огромни надежди на психиатрията в безграничната лечебна сила на LSD.
Автор: Йордан Тодоров
spectator-bg.blogspot.bg/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
