Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2016 18:47 - Опитът на ДС да изкарват другите виновни, няма нищо общо с истинския комунистически интернационализъм,...а с Талмуда - минали срамни дела за гоите
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 505 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.06.2016 18:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Хората от моето и по-възрастните поколения няма как да не помнят доберманското усърдие, с което комунистите преследваха национализма. Всички младежки патриотични движения от трийсетте и четиридесетте години бяха разгромени. Не ги оценявам. Много от тях са били огледален образ на комунистическите. Първите – с националистически привкус, вторите – с интернационален. В това се състояли и единствените разликите между болшевизма (сталинизма) и националсоциализма (хитлеризма). На днешен език някогашните ремсисти и комунистите, биха били определяни като глобалисти.

Документите на тукашните репресивни секретни служби на комунистическата диктатура, както и тези на КГБ, до които имаме достъп, ясно показват, че ако във външнополитически план САЩ са били „главният враг“, то във вътрешен това е бил национализмът, патриотизмът. Отначало предприетите мерки били невероятно противоречиви.

По заповед от Москва, в Сталиновите напъни за решаване на „етническия въпрос“ на Балканите, стар мерак на Комунистическия интернационал, първите акции на доминираната от БРП (к) отечественофронтовска власт били насочени към вменяване на националистически антибългарски настроения. И недопускане на български патриотизъм. Оглавявано от видни комунисти, повечето шумкари, започнало насилственото потурчване на българските мюсюлмани в Родопите и на християните в Югозападна България. На първите било наложено задължително да вписват в графата „народност“ на своите нови паспорти, че са… „турци“, а на вторите – „македонци“.

Този позорен епизод умишлено е подложен на историческа забрава. Учебниците изобщо не го споменават. Медиите го отбягват. Няколкото издадени книги достигат до съвсем ограничен читателски контингент. Пък и не малко от наследниците на пострадалите от „народната власт“ под ударите на присъдите за „великобългарски шовинизъм“, се оказаха купени.

Когато в края на четиридесетте пролетарският интернационализъм е наложен като основна политическа доктрина, а болшевишкият сатрап Трайчо Костов и неговата „банда“ са осъдени и като български шовинисти, национализмът се оказал погнат с всички сили.

Сега наблюдаваме смяна на местата. Подобно на състезание между боксьори Западът постоянно се стреми да натика националистическите партии в ъгъла, прокламиран като срамен – „популистки“. Обявява ги за „крайно десни“, което по силата на логиката доказва, че Те – управляващите среди – са крайно леви. Някога Ленин обявил „левичарството“ за „детска болест на комунизма“. Неговата зараза порази изцяло Запада, превръщайки го в неокомунистически, направо – сталинистки.

Днес наложеният от еврейското лоби мултикултурализъм победи навсякъде. В началото на тукашните промени „демократите“ – до един комунисти и/или агенти на службите за партийна сигурност на режима, клеймяха национализма като „последно убежище на комунизма“. Един от главните глашатаи беше тогавашният репортер, а после главен редактор на вестник „Демокрация“ Волен Сидеров.

След като се пребоядиса многократно – слугуваше на червените Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, на Сашо Дончев, Илия Павлов и Венцислав Йосифов в рамките на „Овергаз“ – дъщерна фирма на „Мултигруп“, на Петьо Блъсков, кандидатства за столичен кмет с подкрепата на одиозния Яне Янев, накрая, подкокоросан от кума си Валери Симеонов Балевски – потомствен комунист, обикалял света с търговския флот, „Железният“, „новият Левски“ се провъзгласи за „главен националист“. Също така пет пъти прояви „достойнство и храброст“, признавайки се за виновен в хулигански прояви. Засега.

След разрива и разрояването на пронацистките комунистически партийки и организации, по команда от „Позитано“ 20 или по-точно от Бояна или Правец, агент „Иван“, Валерката и Волен забравиха обидите, които си отправяха. И са на път да се прегърнат. А „умната, мъдра и почтена“ т. нар. патриотична общественост ги аплодира.

Ако има някой, който е прогнозирал тази прегръдка, това на първо място е моя скромност. Но мога да докажа, как през септември 2011 година Георги Жеков го предвиди в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“.

www.youtube.com/watch

Иначе, само завършените идиоти не забелязват цялата фалшификация, наречена международна политика. С редки изключения, политиците и шпионските служби в Изтока и Запада винаги са действали съвместно и в полза на общото комунистическо бъдеще на планетата. Достатъчно е да припомня откъса от мемоарите на полковник Филип Корсо – американски военен разузнавач, чиято кариера преминала от Втората световна война в Германия, Войната в Корея, екипа по национална сигурност на президента Дуайт Айзенхауер и Пентагона.

Той разказва как през 1962 г. кандидатурата на неговия началник генерал Трюдо – издигната като основна за поста командващ на въоръжените сили на САЩ във Виетнам, била отхвърлена. Кадровият военен, „завършил „Уест Пойнт“, беше част от едно поколение от американски военни, което не изпитваше абсолютно никакви съмнения кое е правилно и кое – не. Беше преминал през две войни и бе заемал редица командни длъжности, включително и началник на Военното разузнаване на САЩ. През цялото време беше служил със съзнанието, че е на добрата, на правилната страна…

Той никога не бе показал, че го е страх. Беше безпощаден спрямо онези, които не изпълняваха неговите заповеди, неотстъпчив спрямо опонентите си и никога не избягна битка.

Това бяха изключителни качества за един военновременен командир. Обаче както двамата с генерал Трюдо установихме, те можеха да се окажат онова нещо, което да те направи уязвим в армията от политици по време на една Студена война. Става дума за онази войска от жадни за власт люде, които водеха битка срещу враг, когото не можеха да видят и чието присъствие се усещаше само индиректно.

– Вече няма Порк Чоп Хилз,[Стратегическо възвишение, което по време на Корейската война американците неколкократно превземали. Накрая под командването и с личния пример на генерал Трюдо го завзели окончателно, за което става дума в първия том на тази книга. Буквално названието Pork Chop Hill означава Хълма на свинската кайма.] Фил – каза ми генерал Трюдо, след като узна, че с подкрепата на ръководството на армията генерал Максуел Тейлър е надделял над него по пътя към длъжността на командващ в Южен Виетнам. Което означаваше, че това е неговият последен пост на командир и ще се пенсионира като генерал-лейтенант. – И се опасявам, че това е война, която армията ще води със средствата на политиката вместо на бойното поле.

– Бихме могли да победим, ако ние бяхме там, генерале – рекох аз, като усещах как гневът се надига в гърдите ми. – Вие и аз знаем какво научихме в Корея.

Може би генералът бе в състояние да забележи как лицето ми почервенява, защото каза:

– Не, навярно щяха да ни изправят пред военен трибунал заради онова, което научихме в Корея. Само помисли как щяха да се разправят с нас, ако бяхме спечелили тогавашната война. – След това се засмя и ми разказа как дирил начин да се пенсионира. – Щяхме да направим така, че комунистите да изглеждат лоши и да им причиним зло. Добре знаеш Фил, че нямаме право да го сторим.“[Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел“, Том ІІ, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 175-176.]

Нямали право да направят така, че комунистите да изглеждат лоши! Нито да спечелят онази война! Колко войни изгубиха САЩ? И в колко още предстои да се окажат провалени?

Докато Корсо слушал думите на своя шеф, „друг съветски траулер навлизаше в пристанището на Хавана. Той чакаше инструкции за разтоварване на своя товар. През това време един от нашите самолети за наблюдение кръжеше високо над него и правеше снимки на импрегнираните брезенти, покриващи като навес средната палуба, под които се подаваха междуконтинентални балистични ракети. Тогава още не знаех, но последвалите събития разкриха нещо, което щеше да ме въвлече в едно от най-големите противоречия в моя живот. Просто смразяващата истина за тогава все още продължаващите опити нашата планета да бъде колонизирана, а хората и животните да бъдат пожънати, лъснаха съвсем ясно. Картите бяха на масата, настъпваше открит конфликт. Той вече се задаваше на хоризонта.

Никой не можеше да го види, но неколцина от нас бяхме наясно, че нещо мътеше водата под иначе гладката повърхност.“

От години политиците водели т. нар. Студена война със „средствата на политиката вместо на бойното поле“. Днес осведомените, търсещите истината хора, се усмихват, колчем някой като полковник Корсо спомене „Карибската криза“ или намекне за нея. Картите изобщо не били на масата. Също така не е „настъпвал открит конфликт“. Кубинска ракетна криза никога не е съществувала. Осъзнато или не, в спомените си Филип Корсо намеква за това. Не повече.

Красотата е в пъстротата и многообразието,
но комунистите – интернационални, национални и псевдо-либерални не понасят различието


Докато в своите обширни и доста подробни мемоари го обяснява единият от двамата главни герои, тогавашният съветски ръководител Никита Хрушчов. Не случайно цялата му фамилия се премести отвъд океана, където просперира.

Питам се още нещо. Колко време е необходимо на някого, за да проумее, че „ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл“? Светът е бизнес. Нещо по-различно ли е постановил Карл Маркс под диктовката на Ротшилд? И обратното. Кой не го е знаел?

image

Според недостатъчно информираният Игор Бунич, например Рудолф Хес – заместник-фюрера на Германската работническа националсоциалистическа партия, не можел да се примири, че Райхът води война с любимата му Англия. Самият фюрер, който известно време живял при своя първи братовчед в Ливърпул, също многократно предлагал мир на Лондон.

„Рузвелт ме нарича подпалвач на война“ – наскоро и с негодувание е възкликнал Хитлер в една реч, – „а аз вече на два пъти предлагам мир на Чърчил, за да получа в отговор бомбардировки и оскърбления. Президентът на Америка ме нарича подпалвач на война, а аз прекарах четири години в окопите, докато той, потънал в разкош, дори не може да си представи какво значи война. Попитайте всеки ветеран като мен иска ли да воюва, и ще разберете дали съм подпалвач на войни!…

image

Според Хитлер схемата е следната: зад Чърчил е Рузвелт, което не е съобразил през 1939 г., а зад Рузвелт са евреите. Това значи, че всеки миг срещу него могат да се изправят Съединените щати, като той е наясно, че няма никакъв шанс за победа във войната срещу съюзените Англия и САЩ…

Хитлер разбира, че евреите от Англия и Америка няма да се усмирят, докато не го превърнат в труп. Не политически, а физически…

Не би могло да се твърди, че Хитлер ненавижда Рузвелт. Той никога не си позволява по адрес на американския президент изказванията, с каквито награждава зад гърба му Сталин: „еврейски лакей“, „кремълски касапин“ и т.н….“

image

Дали Рудолф Хес е схващал всичко това? След толкова много четене, за себе си съм уверен – отлично. Но за други автори, например цитирания Бунич, той не можел да се примири с враждата между Англия и Германия.

„Без притеснения той нарича тази „братоубийствена война между два германски северни народа“ безумие, подготвено съвършено ясно от евреите, и заявява, че той, Хес, не разбира как фюрерът може да се поддаде на подобна провокация. Ако войските на Райха нападнат Англия, това ще означава край на цивилизацията на германските народи и пълно тържество на световното еврейство. Всъщност приятелят Рудолф не разбира, че Англия и нейната огромна империя са продукт на световното еврейство още от времето, когато кралица Елизабет, девственицата, разрешава във владенията й да се строят синагоги. Като по този простичък начин съкрушава Испания и основава задокеанска колония. Колонията, наречена в нейна чест Вирджиния (Девственица), е зародишът на по-сетнешните Съединени щати, където през 1588 г. заедно с първата пуританска църква е построена и каменна синагога…“

Четири десетилетия след последните взривове на Втората световна война, в самия край на осемдесетте години и първата – на деветдесетте на миналия век, американец – консерватор, което означава – и патриот – прави отчет на съвремието на фона на силите, основали Съединените щати, и на методите, с които постигнали целта си:

„Това са твърде сериозни и опасни времена. Средният наивен американец няма абсолютно никаква идея какво предстои да се стовари върху него. СЪБУДИ СЕ, АМЕРИКА! Това е много сериозно и опасно движение, което още от Френската революция действа политически и социално за разрушаването на света. Първо – в Европа по време на Френската революция, а от там – в Русия. Джордж Вашингтон, макар да беше масонски измамник, въпреки всичко беше предан американец. И беше съвсем наясно с тази интернационална революционна сила, която още по негово време искаше да унищожи всички правителства и религии в заговор на Илюминатите.

Преди колониите да бъдат обединени, преди приемането на Конституция и установяването на нашата република, били формирани петнадесет ложи на Ордена на илюминатите в тринадесет от колониите. Колумбовата ложа на Ордена на илюминатите била основана в центъра на Ню Йорк през 1785 г. Списъкът на нейните членове включваше губернатора ДеУит и покойния Клинтън Рузвелт, Чарлз Дейна и Хоръс Грийли. През следващата година нова ложа била установена във Вирджиния. С нея се идентифицирал Томас Джеферсън. Точно, когато сатанинските планове на Вайсхаупт били извадени на показ от баварското правителство.

Джеферсън усърдно го защитавал [основателя на Ордена Адам Вайсхаупт] като възторжен филантроп. Били издадени множество твърди предупреждения относно действията на Илюминатите в Америка. На 19 юли 1798 г. Дейвид Папен, президент на Харвардския университет, обнародвал убедително предупреждение към завършващия випуск. И чел лекции пред абсолвентите за влиянието, което илюминатството придобива на американската почва.

Тимъти Дуайт, президентът на Йейлския университет, издал подобно предупреждение. Джордж Вашингтон изпратил писмо до Г. У. Снайдър, в което заявил: „Нямам намерение да оспорвам, че доктрината на Илюминатите и принципите на якобинството нямат никакво разпространение в Съединените щати. Тъкмо обратното, никой не е по-удовлетворен от този факт, отколкото съм аз. Смисълът на идеята изискваше да изразя, че вярвам, как, като общности, масонските ложи в тази страна полагаха старание да разпространяват дяволски принципи и догми.“

Така се пръкнали Съединените американски щати – като важна брънка от световната комунистическа революция. Днес, за втори път след Рузвелтовия нов ред или курс, ако така желаете, те представляват неосталинистки режим. Той е сравним единствено с оригинала.

Както знаете, сега в САЩ има повече от 2,5 милиона затворници – около четвърт от всички в света. Те са роби в частни каторги – концентрационни лагери, изградени и притежавани от корпорации. Само срещу три затворнически блюда дневно тези нещастници, получили несъразмерно високи присъди за нищожни престъпления или административни нарушения, бачкат за корпорациите.

За сравнение: в началото на 1940 година в съветската империя ГУЛаг имало 2 560 856 затворници. В нейния край те вече били 2 985 405 души.

Какво може да бъде по-красноречиво от сухия и лаконичен език на числата?

Още два многозначителни факта. Часовникът на кремълската Спаска кула отмерва началото на Новата 1941 година. Но:

„СССР продължава да снабдява Германия със стратегически суровини, Германия в отговор поставя най-ново оборудване в заводите и образци от най-новото си въоръжение.“

Всичко за икономическите взаимоотношения между нацистка Германия, Сталиновия Съветски съюз и комунистическите режими във Великобритания и САЩ е достатъчно документирано и изяснено. На практика – обединено в проект, наречен Втора световна война. След този катастрофален конфликт Британската империя окончателно престава да съществува. Германия е съкрушена и няма изгледи да се възстанови. Икономически е предназначена да издържа други европейски народи. Разпадналият се Съветски съюз възкръсва от пепелищата. Световната империя Съединени американски щати загива в руините си като съветска. Световната революция продължава с твърди крачки. Превзема далечния Изток, гледано от западните столици.

През настоящата година се очаква икономическият растеж на Индия да удари 10 на сто, а на Китай – 8 процента. Германският – най-високият в Евросъюза – е прогнозиран около 0,8 до 1 на сто. Единствено британците се заканват да постигнат ръст от 1,8 процента. Но не ми се вярва.

През януари 1940 година било създадено „Общество за дружба между НКВД и СС“. Вероятно много от вас ще се изненадат и няма да повярват, но то не престанало да действа през цялата Втора световна война „и след това. Всички връзки се прекъсват окончателно едва след разстрела на Берия и близките му сътрудници.“ На мен ми се струва, че дейността на това сдружение продължава и в наши дни. Неговите основни видими дейци са Ангела Меркел и Владимир Путин. Изпитвам сериозни съмнения, че двамата са се познавали още от времената на ГДР…

Кой кого ръководи? В самото навечерие на ерата Горбачов, когато става ясно кой ще е следващият генсек на КПСС, старомодният началник на съветското въшнополитическо разузнаване „Крючков повтаря традиционната формула: „Главните усилия трябва да се насочат към вербуването на ценни агенти.“ Той продължава да призовава резидентурите да проучват нови възможности за вербуване на агенти „особено измежду млади хора с изгледи за проникване в обекти, които представляват интерес за нас“. Няма признаци Крючков да е изменил становището си, откакто е председател на КГБ от 1988 г.“

image

Незабавно в съзнанието ми изплуват образите на Далия Грибаускайте – президентка на Литва, до неотдавна вице-председателка на Европейската комисия и комисарска в нея, на Йенс Столтенберг – генерален секретар на НАТО, на Дейвид Камерън – министър-председател на Британия, Сталинка „Кристалина“ Георгиева – втори мандат еврокомисарка, членка на БКП, дъщеря на активен борец, за която казват, че репресивните комунистически служби за партийна сигурност крият принадлежността й към тях, на Ирина Бокова – генерална директорка на ЮНЕСКО…

Избягалият в Англия висш анализатор от КГБ Олег Гордиевски изнася данни, че „по традиция пътят към ПГУ минава през редица престижни московски институти и по-специално през МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения)…“

Бокова се е дипломирала именно в него. Когато начело на Британия е агент на КГБ, почти сигурно – на Германия – също, главната военна организация – тоже, както и тази за образование и култура на ООН, без съмнение и много други, кой ли командва? Путин или западните лидери? Друга, изключително важна тема е, кои са командирите на самия Владимир Владимирович.

diagnosa.net/



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5989671
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930