Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2016 11:30 - Лекуващите сили в човешката природа
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 1030 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Рудолф Щайнер: Успешните лекарства според миналия и бъдещия живот на Земята

Теми в лекцията: Изгряването на слънцето през пролетта в различни съзвездия. Земята отново ще се пробуди и ще бъде живо същество, когато слънцето изгрява във Везни. Калциевите препарати и недохранването. Хомеопатия и алопатия. За растителните бои.


Сега стигам до въпроса, който зададе г-н Б. Да си представим, че пред мен е някой, който е болен, и си казвам: Това, което не е наред при него, е, че не разполага с достатъчно от силите, работещи във всемира. В него работят твърде много сили на гравитацията — всичко, което можем да си представим, е депозирано в него. Ах, сетих се! Да — казвам си още, — кварцът, силицият, той някога е позволявал на силите да протичат във всемира. Ако подготвя кварц по такъв начин, че първоначалните сили станат отново активни, тоест, ако направя препарат от силиций, смеся го с други вещества, от които силициевият елемент отново придобива етерна сила, и го дам като цяр на болния, може да го излекувам. Могат да се постигнат много добри резултати със силициев препарат. Така в медицината могат отново да се използват сили, които някога са съществували в живата форма на кварца. В медицината могат да се гарантират огромни постижения, ако знаем за състоянието на Земята, когато тя е била напълно жива, когато кварцът още е бил под влиянието на Вселената.

Ето защо, когато живото е твърде малко в пациента и той се нуждае от връзка с всемира, могат да му се дават субстанции, които външно са втвърдени и които могат да се използват като медикаменти. Главата излъчва най-много в Космоса, затова най-лесно се лекува със силиций; коремът клони повече към Земята, затова най-лесно се лекува със слюда. А това, което е разположено повече в центъра — белите дробове и т.н. — може да се лекува с фелдшпат, приготвен по правилен начин.

Вижте, че ако познаваме природата, наистина разбираме какво представляват лечителските сили в човешката природа. Но човек трябва да има действителен усет за факта, че Вселената въздейства върху нашата Земя.

Винаги е възможно да обясним определени неща само в определено време. Затова сега мога да обясня полета на птиците от различна гледна точка спрямо онази, когато не бяхме толкова напреднали. Съвременната наука мисли много абстрактно за полета на птиците през есента и пролетта. През пролетта птиците напускат своите по-топли обиталища, а през есента, когато стане студено, те изоставят по-северните области. Но има птици, които прекосяват океана в югоизточна посока, като летят много бързо, без да спират за почивка. Това може да се докаже, защото понякога няма острови по пътя, който изминават тези птици. Освен това те летят много високо и не е възможно, ако разчитаме на светската наука, да отговорим на въпроса: какво дишат там горе? Човек може да предположи, че толкова високо те ще се задушат.

Хората не разбират и как тези птици намират вярната посока. Понякога се казва: О, това ли, ами то е наследено умение; малките винаги го наследяват от възрастните, пък и възрастните водят малките, така че всичко се получава — така малките също се научават. Значи, когато настъпи есента, старите лястовици отварят едно училище, в което младите се обучават, старите летят отпред, младите са след тях и им подражават. Това е, което хората си представят. Но не всички прелетни птици го правят. В случая на мигриращите птици от Южна Африка, да речем, когато при нас дойде пролетта, по-старите птици отлитат първи и се връщат насам. Младите могат да останат по-дълго там, защото все още са по-силни. По-старите птици се махат първи от прахта и оставят по-младите назад. Изобщо не ги обучават, не им служат като водачи. Младите трябва съвсем сами да намерят пътя си.

Някои хора казват: О, така ли, ами птиците виждат на огромно разстояние. Ако случаят с Африка наистина беше такъв, те трябваше да виждат през земята! Човек не може да вникне дълбоко с такова мислене. Но ще ви дам един пример, от който ще разберете как реално стоят нещата. Има и друго, за което човек може да се чуди как намира пътя — а именно един кораб. По какъв начин корабът намира посоката за плаване от Европа до Америка? Той го намира чрез компас. Когато не е имало компаси, за корабите е било много лошо; трябвало е да се насочват според звездите. И така, те определят посоката чрез компаса, или с други думи — чрез сили, които са невидими и съществуват в етера. Това са същите сили, чрез които птиците намират верния път! Само че ние, хората, вече нямаме усет за тези невидими сили. Птиците обаче имат сетиво за тях, те си имат един вътрешен компас. Онова, което ние изучаваме само с усилия, като наблюдаваме етерните сили с компас, магнит и т.н., птицата го има в себе си. Тя лети с помощта на етера, на онова, което работи във всемирното пространство.

И можем да обобщим: Земята навсякъде е заобиколена от етер, а етерът съдържа жизнени сили. Те идват от Вселената, съчетават земните субстанции и от тях подхранват живота.

Но нещо винаги се запазва като остатък от живота. Когато например вземем коралов варовик, в него винаги е останало нещо, напомнящо ни малко за живота; нещо, което е произлязло от живо същество. Затова е възможно в него да намерим всевъзможни неща, които могат да се прилагат като доста добро лекарство.

Както казах, ако вземете кварц (силициев двуокис), който вече е станал ужасно твърд, и го употребите като медикамент, можете много успешно да изцерите болести на главата. Така е, защото животът продължава да е в него. Някога целият той е бил жив. Не казваме, че минералите са живи и днес, а че някога са живели. Преди време са били съставна част на живота. В тях има остатък, който можем да извлечем по различни начини, за да ни послужи много добре като лечебно средство.

И така, по този начин отговаряме на въпроса, дали има живот и в камъните. Ако хората правят изчисления само според силите, действащи на Земята, те стигат до извода, че Земята е изглеждала различно преди милиони години. В сметките им не влиза нищо от космическото пространство. Наскоро ви казах, че ако човек имаше предвид идващото от всемира, нямаше да получи такъв огромен брой на годините. И все пак хората са открили, че тук, в нашите области, всичко е било още замръзнало и покрито с лед, докато в Азия вече е имало доста добре развита цивилизация с много мъдрост сред населението.

Хората трябва да разберат, че по определен начин нашият земен живот зависи от живота навън, живота във Вселената. Когато се върнем назад шест, седем, осем хиляди години, Земята с нейните минерални скали е била доста различна спрямо това, което е днес; не толкова външно, но вътрешно твърде различна. А ако се върнем още по-назад и по-назад, стигаме до мекото състояние на Земята.

Искаме ли да се ръководим от Космоса, трябва да го наблюдаваме по правилен начин. Един от начините за наблюдение на Космоса е според позицията на изгряващото слънце. В наши дни през пролетта слънцето изгрява на 21 март в съзвездието Риби. Но, ако се върнем в миналото — например по времето преди Рождество Христово — слънцето не е изгрявало в Риби, а в съзвездието Овен. Това означава, че пролетната равноденствена точка се е преместила. Ако сега слънцето изгрява през пролетта на 21 май в Риби, преди 2160 години е изгрявало в Овен, още по-рано — в Телец, а още по-рано — в Близнаци. Има дванадесет такива съзвездия. И така, точката на изгряване на слънцето винаги се измества в обратна посока; тя се движи около един цял кръг, така че пролетната точка описва кръг около Земята. Разбирате ли ме? То постоянно напредва по окръжност от запад на изток.

image
Така човек стига до факта, че някога слънцето е изгрявало в Овен, преди това — в Телец, още по-преди — в Близнаци, Рак, Лъв, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и пак стигаме, както е днес, в Риби. Когато се върнем назад 2160 години, е изгрявало в Овен, преди още 2160 години — в Телец, преди още толкова — в Близнаци, пак толкова по-рано — в Рак, а още толкова по-рано — в Лъв. По този начин описваме кръг, докато стигнем едно време, когато слънцето пак е изгрявало в Риби. Правим пълен кръг. В рамките на 25920 години слънцето прави пълна обиколка на целия всемир.

Това е много интересно и по пътя на звездите можем да видим как всичко на Земята се променя. Сегашната пролетна равноденствена точка носи условия, заради които имаме нашите високи планини с мъртвите гранитни масиви, съдържащи фелдшпат, кварц и слюда. Всичко е изсушено, умъртвено. Такова е било и преди 25920 години: тогава на Земята е имало подобни условия. Но в промеждутъка е било коренно различно. Например по едно време слънцето през пролетта е изгрявало във Везни, между Дева и Скорпион. Тогава цялата Земя е била жива, мека, като цяло е била нещо като растение. Необходимо е да се върнем не повече от 15000 години в миналото, когато, поради различното положение на слънцето, Земята е имала растителна природа, а по-късно — животинска природа. Трябва да сме в състояние да разбираме как, съгласно пътя на слънцето, космическите влияния променят условията на Земята.

Докато се връщате назад във времето, си казвате: Скалата в прадревните Алпи, която сега е доста твърда и здрава, започва да тече, донякъде подобно на втечненото желязо в леярницата. Разбира се, не е съвсем същото, защото, когато се върнем в миналото, то тече в обратна посока, все едно е в процес на втвърдяване. И ако се насочим към бъдещето, отново ще имаме слънцето във Везни — защото сега го изгрява в Риби, след 2160 години — във Водолей, после — в Козирог, Стрелец и т.н., докато изгрее във Везни. В това бъдеще, когато слънцето отново ще изгрява във Везни, цялата Алпийска верига ще се е разтворила. Твърдите кварцове отново ще станат течни, Земята пак ще е подобна на растение, а хората и животните ще се върнат в състоянието, в което някога са били. В промеждутъка обаче те ще са абсорбирали всичко, което могат на Земята.

И така, всичко наистина се движи в кръг. Ако погледнем далеч в миналото, Земята и нейните най-твърди образувания са били течни. Тогава Космосът отгоре е създал онези създания, които ви описах; те възникнаха от работата на всемирните сили и измряха. После всичко се охлади, появиха се твърдите формации и постепенно възникна съвременният живот. Но това състояние пак ще дойде. Зърнестият кварц, гранитът и т.н. ще се разтворят и ще се върнат предишни условия, но вече на по-висока еволюционна степен.

Ако вземете парче гранит, съдържащо кварц, можете да си кажете: Този къс гранит с неговия кварц в бъдеще отново ще оживее. То е живяло в предишни епохи, а днес то е мъртво. Образувало е твърдата земя, на която можем да ходим. Когато не сме се нуждаели от ходене, солидната земя не е съществувала. Но един ден тя отново ще оживее.

image

Всъщност можем да кажем, че Земята спи по отношение на Космоса — само че този сън е дълъг, най-малко 15000 години. Когато Земята е била жива, е била будна — във връзка с цялата Вселена и жизнените сили на всемира създадоха огромните зверове. По-късно, когато беше постигната твърдост, тези сили създадоха човешките същества. Днешните хора добре са овладели твърдата земя и могат да ходят по нея, което се дължи на всемира. Но тази твърда земя отново ще се събуди — тя действително просто спи — ще се събуди и ще прояви активен живот.

Ако вземем парче тебешир, варовик, най-обикновен къс от Юра, то е остатък от живот. То е останка от живот, но един ден отново ще бъде живо — сега е между един живот и друг, и наистина само спи. Днес можем да използваме варовик или калций като много добро лекарствено средство, когато, да речем, видим, че децата не абсорбират подходяща храна. Такъв конкретно е случаят в Германия в наши дни — там сегашното положение е ужасяващо. Когато наскоро отидох в Щутгарт, за да нагледам отново Валдорфското училище, посетих първи клас. В този клас имаме двадесет и осем деца, от които присъстваха само деветнадесет, а останалите бяха болни. В друг клас болните бяха петнадесет. И когато човек проучи това, открива ужасни условия.

Доведоха едно малко момче в кабинета ми и попитаха: „Какво да го правим? Той вече не може да яде и лекарите се предадоха.“ При продължително недохранване храносмилателните органи постепенно добиват навика, да не могат да усвояват и отказват всичко. Хората вече не могат да се хранят, безразлично колко им даваме. Може да приложите диетата на квакерите и всичко друго, но нищо не може да помогне на детето, защото органите му са престанали да работят. То изглежда доста пълно и сиво-жълто. Какво да се направи? По-напред органите трябва да се направят годни да приемат храна. Тук може много да помогне онази частица живот, която е в калция. Когато калцият правилно се използва като цяр, могат да се пробудят отново спещите храносмилателни сили, така че детето да живее. Трябва да се даде калций, който е смесен с други вещества, защото той не действа сам; трябва да му се помогне да навлезе в организма. Калцият се абсорбира, ако се дава в 5-процентово разреждане.

Но с какво работим, когато даваме калций в такова разреждане? Използваме силите, които някога, в по-стари времена, са били жизнените сили във варовика. Те продължават да са в него и могат да се използват за ново пробуждане на живота. Ако някой обаче работи с калций, който е с голямо разреждане, в хомеопатични дози, да речем, не 5 процента, а 5/10000 — не дори 5 към 1000, а 5/10000 — тогава той, смесен с други субстанции, действа върху главата. Незабавно става лекарство за главата. Ако някой приема калций алопатично, действието е в храносмилателните органи, но при доста голямо разреждане действието е върху главата — по този начин може да се насочва лечението. Може би ще попитате: Какво използваме от високоразредения калций? Тогава се използват силите на бъдещето, които още са в него и ще оживеят отново в бъдещи епохи.

Виждате ли, трябва да познаваме природата по този начин и тогава тя ни дава лекарства. Защото някога е имало живот навсякъде и пак ще има; смъртта просто стои между два живота. По правилен начин можем да използваме от древните минерали както жизнените сили от миналото, така и тези от бъдещето.

Това ни кара да осъзнаем и нещо друго. В съвременния свят срещаме едновременно алопати и хомеопати. Алопатите лекуват алопатично, а хомеопатите — хомеопатично. Да, но в действителност много болести не могат да се излекуват хомеопатично, много от тях трябва да се лекуват алопатично. Лекарствата трябва да се изготвят различно. Човек не бива да е фанатик, който се кълне само в едно нещо, а трябва да предписва лекарствата, като изхожда от пълно познание — веднъж така, веднъж инак. Антропософията не се хваща за думите — алопатично или хомеопатично, — а изучава въпроса и казва: Алопатите като цяло работят върху стомаха, червата, бъбреците; там имат успех. Хомеопатията има успех, когато източникът на заболяването е в главата, както е при инфлуенцата. Редица болести имат произход в главата. Трябва да се знае как нещата действително се случват в природата. Хората днес се вкопчват за думи, защото нямат истинско познание. Идеализирането на думи винаги се случва, когато вече няма разбиране за нещата.

Разбира се, не е лесно да се стигне до истината, тъй като алопатите казват: Често съм лекувал това и онова… И хомеопатите казват: Често съм лекувал това и онова… Естествено, те винаги „забравят“ болестите, които не са излекували!

Но да вземем един човек като професор Вирхов от Берлин, доктор и професор, когото определено можем да посочим като непоклатим привърженик на съвременната медицина и когото определят като либерал в „партията на свободомислещите“. Все пак, що се отнася до лекарствата, той се почувства длъжен да признае: „Когато някой лекар от нашия модерен медицински свят заяви, че е излекувал сто човека, истината всъщност е, че 50 от тях щяха да се излекуват и без него, а 20 процента щяха да се оправят и ако беше използвал доста различни лекарства. Така че 70 процента от изцеленията не са заслуга на модерната медицина. В най-добрия случай са 30 процента.“ Това е пресметнал Вирхов, а той е с двата крака в съвременната медицина.

Безусловно може да се каже, че правилното лекарство, което е правилно употребено, е ефективно — всеки може да се убеди в това. Живакът например, макар да има странични ефекти, все пак е ефикасен. Така че просто трябва да се намери правилното средство. Понякога е извънредно сложно — понякога организмът е станал твърде слаб, за да понесе лекарството. Но в известен смисъл, като се изходи от истинското познание за съществуващото в природата, можем да видим как действат различните вещества. Като мъртви субстанции, те наистина са само по средата между два периода на живот и можем да видим влиянието им върху човека. Но е важно да имаме истинско познание относно техния живот.

Господа, същественото тук е, че ако някой иска да разбере каквото и да било, трябва винаги да започне от живота. Дори по отношение на цветовете трябва да тръгнем от живота.

Понякога, когато виждаме съвременни картини, имаме чувството, че в тях няма плът, а платното просто е оцветено. Днешните художници са съвсем непохватни, когато изобразяват телесния цвят, защото им липсва живото усещане, че цветът на плътта се създава от човешкото същество. Не срещаме този цвят на никакъв друг материал. Ако разберем телесния цвят, тогава ще разберем и останалите цветове. Друг път ще говоря повече за това.

Детето, което доведоха при мен във Валдорфското училище и което беше лекувано с калций от училищния лекар, напълно беше изгубило нормалния телесен цвят и беше пожълтяло. Да се надяваме, че хората няма да кажат, че не е било използвано правилното лекарство! (Пропуск в стенограмата) Жизнената активност се проявява в цвят и затова експериментираме, като използваме по-малко мъртви вещества. Така че, когато боядисвахме Гьотеанума, използвахме растителни бои, тъй като те в по-голямата си част идват от живото. При цветовете също трябва да стигаме до живота.

Сега разбирате, че въпросът, дали камъните също имат живот, не беше толкова глупав. Всъщност той беше доста разумен. Благодарение на него обсъдихме живота на камъните в различните земни периоди, как умират и как човешкият живот е свързан с това.

Лектор: Рудолф Щайнер

Превод от английски: Иван Стаменов

Лекцията е изнесена на 17 февруари 1923 г. пред строителите на Гьотеанума.

www.otizvora.com/2016/01/7443



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686119
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031