Блогът на budha2 :: Колко реална е действителността?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.08.2016 23:26 - Колко реална е действителността?

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1328 Коментари: 0 Гласове:

Преди да съдиш някого, преди да претендираш за каквато и да е абсолютна истина, моля да прочетеш следващите няколко реда.

В „тази реалност“ не съществува абсолютна истина извън теб – единствено ти имаш волята да решаваш в какво да вярваш, и на какво да се подчиняваш. Начинът, по който възприемаш нещата е в резултат от отношението ти към света и околните. Ти, сам, със своите действия и нагласи избираш какъв да бъдеш. Отпечатъците от твоите чувства в различните ситуации, в последствие ще служат за инструменти, с които ще си обясниш всяко едно следващо събитие. Тъй че, ако искаш да променяш нещо – започни отвътре. Започни от твоята Вселена – от себе си. „Ти, околните и светът около теб са отражение на твоите мисли“.

Способен си да уловиш по-малко от 1% от електромагнитния спектър – светлината е всичко, което можеш да видиш.

Светлината се разпространява с 300 000 km/s – на информацията й е необходимо известно време за да достигне окото, и чак след това да бъде обработена и разбрана от мозъка. Ако трябва да сме точни, всичко което си видял е вече минало и няма нищо общо с настоящия момент.

Можеш да чуеш едва 1% от акустичния спектър – въпреки това никога не е достатъчно тихо когато имаш нужда от тишина.

Скоростта на звука е приблизително 1 200 km/h – разпространява се в пъти по-бавно от светлината, но мозъкът има способността да синхронизира разминаването на звука и картината в рамките до 1.2 секунди.

Докато четеш тази статия пътуваме с 200 km/s, или с 720 000 km/h – някъде из пространството в нашата галактика.

90% от клетките в тялото ти работят за чужда, вирусна или бактериална ДНК – буквално тези клетки вече не са твои.

Човек има 46 хромозоми, това е с 2 по-малко от бройката при картофите – „защо са му нужни толкова хромозоми на един картоф“?

На всеки 7-8 години се подменят почти всички клетки в тялото – въпреки това ти запазваш своята идентичност.

Материята е съставена от атоми, които в същината си са 99.999 999…% празно пространство – поради огромните разстояния и нищожното количество материя, единственият начин, по който материята може да взаимодейства, е чрез силови полета. Никога не си докосвал каквото и да било, въпреки реалното усещане за допир.

Същите тези атоми изграждат изцяло твоето тяло, но нито един от тях не е останал от момента на раждането ти – всъщност за 20 години ги подменяш над 5 пъти.

Дъгата е оптична илюзия, която виждаш благодарение на коничните рецептори в ретината на окото – за животни, които не притежават тези рецептори дъгата просто не съществува.

Обясняваш си света с натрупаните до тук знания и опит – ако кажеш на някого, че го разбираш, ти всъщност го лъжеш и разбираш единствено собствените си мисли и чувства, породени от думите на човека отсреща.

Времето е относително понятие, има смисъл единствено когато съществува наблюдател и винаги се отнася за определен времеви фрейм – времето реално не съществува извън твоето съзнание.

Живееш в собствена вселена, където допирните ти точки с хората и околността са ограничени от няколко сетивни канала, чиято постъпваща информация бива разкодирана от мозъка, в последствие представена така, че да има смисъл в твоя житейски опит.