Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2016 14:23 - Първичната мат'реална частица - Тесеракт или Кааба
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 3968 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.10.2016 14:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Първият камък във вселената на Marvel, това е камък на пространството. Той е известен на всички девет свята като Teserakt. Той представлява светещ куб, които може да отваря портали към други места.


image


В света на Marvel голяма експлозия е била причинена от колапс на огледало и Вселената е разделена на 6 части. На 6 камъни - камъни безкрайността.

image

http://kino-kritika.blogspot.bg/


Всичко казано за Източника може да бъде единствено метафора, която да послужи за отправна точка на ума. Не е възможно нещо толкова абстрактно, което съдържа всички идеи, да бъде описано адекватно с думи и да бъде разбрано в цялост.
Една от най-добрите линейни метафори, които съществуват за природата на това какво е „бог“ е съвременната алегория за Първичната частица. И тъй като говорим за мит, той не трябва да бъде възприеман буквално, но в същото време може да спомогне за разбирането на истинската структура на Всичко Което Е, която на практика – не може да бъде назована пряко, а единствено с метафора. Това, че мита не е действителен, не означава, че разбирането му няма да ви доближи до идеята как наистина работят нещата.
Накратко – това, което следва е колкото истинско, толкова и фиктивно. Което е и много подходяща за случая идея като цяло :)

Представете си, че наблюдавате една абсолютна черна празнота, в която няма нищо. Няма материя, няма обусловен свят, идеи и респективно – няма никакви физически закони на които „нещата“ (които вече казахме, че не съществуват) да се „подчиняват“.
Единственото, което съществува в тази черна празнота е възможно най-малката и първична частица от която са съставени всички материални неща по начина по който ги разбираме ние в нашия свят. Тази частица е толкова малка, че на практика тя няма маса, защото по същество – тя самата не е материя. Респективно, тя не е под въздействието на гравитация или на каквито и да е други съществуващи от наша гледна точка сили. Поради тази причина, тя притежава възможността за безкрайна скорост. Не просто скорост равна на тази на светлината (която за нас бележи границата маркираща нашата физическа реалност), а скорост без лимит. Ако разберете какво означава „безкрайна скорост“ много скоро ще си дадете сметка, че тази частица има способността да бъде навсякъде по едно и също време – едновременно. Не съществува нещо, което може да я задържи или спре, защото тя е единственото, което съществува в празнотата.
И понеже може да прави това, тя ще е способна да създаде ефекта, че се появява сама до себе си. Правейки го, за страничния наблюдател това действие се възприема така, сякаш съществуват, две, три, четири, пет... – безкрайно много частици. В действителност, това е една и съща частица, която просто пътува с безкрайна скорост и изглежда така, сякаш е навсякъде едновременно – може да се появява до себе си отново и отново, проявявайки вариативност на всякакви модели.
Замисляйки се за момент, скоро ще ни стане ясно, че това е същата частица изграждаща нашите тела, звездите и всички планети във вселената. По този начин, ние буквално – дори физически – сме едно и също нещо.
Защо е важно да разберем буквалността зад тази алегория? Защото дори днес – етап, в който част от колективното съзнание е дотолкова разширено, че да разбира, че всичко е Едно, ние много често разбираме тази концепция единствено на енергийно равнище – че всичко е единно на нива отвъд физическата реалност. Материалният свят от своя страна някак си наместваме в схемата като придатък към всичко това. Метафората за Първичната частица обаче ни илюстрира, че дори на физическо ниво, всичко е изградено от същата малка единица, която е градивния материал на всяко едно съществуващо нещо. Тази алегория ни води и до разбирането, че всички ние споделяме едно и също „време“. В известен смисъл, тази частица прекарва известно „време“ да бъде вас и всичките атоми във вашето тяло, прекарва известно „време“ да бъде планета в друга галактика, скачайки оттук-там и т.н. – формирайки различни форми и различни техни изражения, формирайки Всичко Което Е.
В изградения контекст, тази идея за Единство ще ви позволи наистина да разберете защо всеки път когато направите някаква промяна, тази промяна рефлектира върху концепциите ни за „всичко“ и „навсякъде“ – защото на практика всички ние променяме и моделираме само една единствена частица. С малко допълнително ментално построение от ваша страна това може лесно да ви обясни и защо феномена наречен „синхроничност“ е възможен. Най-незабележимото потрепване на клепача ви може да е свързано на идейно ниво с избухването на звезда на милиони светлинни години оттук. И най-малкия нюанс в някоя идея минаваща през главата ви току-що пренареди няколко слънчеви системи и галактики, дори това пренареждане да е минимално. Възприемете това много буквално. Всички сте чували за теорията на хаоса и потрепването на крилата на пеперудата, което създава тайфун на другия край на света. Именно тази идея стои зад нея.
Движението с безкрайна скорост на тази частица създава определени модели. Тя дефинира определени пътища и шаблони, които в нашата равнина на съществуване разпознаваме като геометрични форми, златни сечения и пропорции (и всичко, което може да бъде проявено изобщо). Тези модели не се преживяват по същия начин на различни нива на съзнание, но в нашата плътност се проявяват най-вече като идеята за фракталните „намотки“ в природата. Ако не друго, това поне трябва да казва на всички ню ейджърчета, че няма „свещена“ и „несвещена“ геометрия – има само геометрия, защото на това ниво, тя е проявление на Всичко Което Е. Просто движението на частицата кристализира и заема форми в именно тези форми.
За да надградим тази идея с още едно стъпало, нека кажем, че всяка една сила, която изглежда че държи две частици, две тела (Земята и Луната например) или каквото и да е заедно, не е в действителност сила, която „пътува“ между тези две тела, нито е дори сила, която действа върху тях. Това, че Земята и Луната са в близост не се дължи на нищо друго освен на проявление на модел, който определя това да бъде точно така, както е. Защото няма как да съществуват причинно-следствени връзки между неща, които са по същество Едно, ок? Причинно-следствени връзки може да има между минимум две неща. А ние нямаме две неща. Имаме едно, което просто изглежда така, сякаш се проявява като безкрайно много. Ето това е недуално мислене. Това е съзнанието на Безкрайното отразяващо Себе си в Себе си, което създава форми, които ние наричаме „модели“.
Самата концепция за „Всичко Което Е“, предполага, че не съществува всичко което е и нещо друго, допълнително, което седи някъде ей там, много надалеч... Всичко Което Е е Всичко Което Е – затова и го наричаме с това „име“. Няма нищо извън него освен Източника (да, „Всичко Което Е“ и „Източника“ са две различни неща, но няма да се впускам в това засега, което означава, че в настоящата статия ще продължавам да ги използвам предимно като синоними). Така че всичко, което съществува в мирозданието по същество е „направено“ от Всичко Което Е. Да, има различни версии на Всичко Което Е, негови аспекти, проявления – всеки възможен начин който е възможен да се прояви – съществува. Защо?
Защото може. То не се нуждае от причина, защото причината предполага наличието на външен свят, а такъв няма. Понеже може – То го прави. Прави го, защото това е идея, която съществува. А за да съществува – тя трябва да бъде разиграна. Защото всичко, което съществува – съществува. Ние не можем да мислим за несъществуващото (ако искате можете да се пробвате). Идеята за отражението изисква да бъде разигран всеки един възможен ъгъл, всяка една възможна перспектива. Защо? Защото ако това не бъде направено Всичко Което Е няма да бъде Всичко Което Е! То е Всичко Което Е с причина – защото е ВСИЧКО КОЕТО Е и НИЩО не прави изключение! Всеки един от нас, всяко същество, всеки индивид, всяко място, всеки обект, всяко различно „нещо“ в Творението, физическо или нефизическо, е просто един различен начин по който Всичко Което Е вижда себе си.

Сега…
Който разбира метафората за Първичната частица (за която се разбрахме, че хем е метафора, хем не е), може би вече е направил връзките и разбира, че не съществува нищо друго освен индивидуалното съзнание. Чисто механично не може да има друго. Всъщност винаги избягвам да говоря за „техническата страна“ на Източника и Всичко Което Е, защото структурата му е толкова шокираща за ума, че той отказва да я приеме. Той по-скоро би се объркал, отколкото да си изясни нещата за себе си. В същото време това е най-нормалното (мета)логичното обяснение, което може да съществува от един момент на разбирането на реалността нататък. А именно – че проявлението на дадено съзнание като такова е единственото съществуващо и то е абсолютно самт в празнотата. Вие като индивид сте дадената гледна точка на Всичко Което Е и не съществува нищо друго, което да е самт по себе си – няма хора, няма предмети, няма (не)физическа вселена. Ето защо и единственото, което можем да открием във все още „неизвестното“ ще бъде просто още от самите нас. Защото няма друго освен нас. Нелепо е да ни е страх от неизвестното. Различни отражения на нас, различни версии на нас – това е всичко което може да съществува в неизвестното. Впускането в неизвестното, погледнато от тази перспектива, може да носи единствено радост, защото би довело само до по-добро и холистично разбиране на Всичко Което Е проявено чрез нас.
Затова, още веднъж внимание – това, което пиша не е метафора, а буквална физика, погледнато от най-висша перспектива. НЯМА външен свят и единственият начин да го преживеем е, като го създадем. Точно толкова могъщи сме. Правим го толкова естествено и с такава лекота, че изглежда така сякаш света съществува независимо от нас. Но по същия начин като с Първичната частица – има само едно съзнание, което просто изглежда по различни начини. Това съзнание сте вие и няма нито едно друго съзнание, защото то е само Едно априори. Просто изглежда така, сякаш са много. По този начин, вие НИКОГА нямате пряк контакт с друго съзнание. Това е технически не-въз-мож-но. Ако искате контакт с „друго“ съзнание, вие трябва да създадете версия на това съзнание от собствената си енергия и да го разиграете като мит, защото НЯ-МА друго съзнание. Това „друго съзнание“, съществува независимо като още едно индивидуално отражение на Всичко Което Е, но от негова перспектива. То също трябва да създаде вас в неговата собствена реалност, ако иска да преживее контакта с вас. ЕТО ЗАЩО, казваме че ВСИЧКО във „външния“ свят (особено другите хора) е отражение. Най-накрая имате чисто техническо разбиране по въпроса. Всичко „външно“ е отражение, просто защото източника му е във вътрешната реалност, която е всичко, което съществува. Няма как нещо да се прояви във външния свят, ако то преди това не съществува като аспект във вас. Физическото преживяване съществува вътре в съзнанието, а не извън него.
Осъзнавам, че всичко това изглежда излишно усложнено и неправдоподобно за линейния ум, но след „време“ ще си дадете сметка, че това е най-логичното и опростено нещо в Творението. Това е и причината поради която съществуват безброй реалности. Защото всеки аспект и проявление на Всичко Което Е по необходимост създава своя собствена паралелна вселена и То е единственото, което съществува в нея. Още веднъж – това е чисто техническия механизъм зад нещата. Поредният парадокс е, че умът винаги иска да разбере структурата, но когато стигне до дъното на нещата той блокира, защото тя е толкова парадоксална и абстрактна, че не може да се изведе конкретен смисъл от нея без това да създаде още и още парадокси в собствените ни системи от убеждения и дефинции – били те научни или окултни. Неизменно възниква и конфликт, а оттам и съмнение, защото същите тези дефинции не могат да бъдат пуснати в името на разширението. Фалшивата самоличност не може да се самонадскочи, защото това означава да се изгуби завинаги (о, ужас!). Оттук в ума възникват множество въпроси, 2 от които може би са най-резонни:
Първо защо продължавам да говоря за „други“ съзнания, ако е само Едно?
Ами защото само така може да възникне контраст чрез който да бъда разбран. Линейната ни реалност не би имала смисъл, ако в нея не се учи чрез дуално разбиране. Няма как дадена концепция да бъде обяснена без да вложим в картинката разбирането за „външен свят“ и независимото от нас съзнание. Точно затова преживяването ни има и точно такъв формат – създаваме илюзорна „външна реалност“, защото тя е много по-добро огледало на вътрешната такава, отколкото, ако трябва да разбираме нещата сами по себе си без „проявления“. Това не означава, че подобно описание на такава структура е резонно. Преживяването за тази „външна“ структура е повече от реално и за нас очевидно съществуват други хора, но това не означава, че това е технически коректно описание на самата структура, ок? Надявам се успявам да изразя адекватно на език онова, което имам предвид. Точно както например, за линейното съзнание прераждането изглежда като валидна концепция, но реалността на самия механизъм няма нищо общо с линейното прераждане на една и съща личност, защото на практика не съществува време и всичко е едновременно. Преживяването на структурата не е самата структура, но това преживяване обогатява разбирането на Всичко Което Е за себе си. Ето това е мощта на парадокса.
И второ – ако има само едно съзнание, как, привидно множеството съзнания, преживяват онова, което изглежда като обща колективна реалност, в която дадени неща се разбират по общ начин, имаме общи преживявания и взаимодействаме по много конкретен начин един с друг?
Отговор: защото във Всичко Което Е съществува концепцията за колективно споделената шаблонна реалност на която „ние“ стъпваме, решавайки да имаме земно преживяване като аспект на играта на Всичко Което Е със самото себе си. Това не променя факта, че съществува само едно съзнание – вашето. Настоящата тема няма за цел да се спира подробно на този аспект сега, но това е част от величествената парадоксална природа на Всичко Което Е, която срива всички устои на ума. Респективно, това е концепция, която не може да бъде разбрана с ума. Всичко Което Е е само едно, но има много проявления като много неща, които сами по себе си също са абсолютно единични и не съществува нищо друго освен тях. Като фрактал във фрактала. Ето защо казваме и че самото движение на частицата създава по естествен път фрактална реалност, която формира плътен свят чрез концепцията за тесеракта, който се явява медиаторната форма за локалното преживяване на Всичко Което Е. Това са изключително комплексни за разбиране от линейния ум концепции, който работи в режим или/или. За да разберете природата на Всичко Което Е, съзнанието трябва да спре да работи с изключване на вероятности, а с включването на всички възможни вероятности и придаването на еднаква тежест на всяка една от тях. Защото всички те са проявление на дадена идея във Всичко Което Е. Колкото повече търсим „правилната“ реалност, „правилната“ формула и т.н. – толкова повече разбирането за естеството на нещата ще ни се изплъзва. Една от архетипните идеи поради които концепции като „бог“ и „религия“ са изобретени, е именно нуждата на ума да „разгадае“ Източника, to make some particular sense of it, вместо да разбере, че той е Него. Това създава и винаги ще създава още разделение, защото самият мисловен модел не може да се самокомпенсира със собствените си средства.


Структура

Our eyes are not only viewers, they are also projectors.
— Jim Carrey


В тесерактната реалност смисълът и разбирането за нещата са моментални и няма нужда от обяснения и смилане. Когато канализирам дадена идеяобаче, аз трябва да намеря точния линеен път до нея, който ще пренесе по най-неизкривен начин смисъла ѝ. Изисква се известна доза „сръчност“ това да се случи по най-добрия начин, така че в моментите, които не успявам да постигна това – нека бъда извинен.

Всичко по естество е абсолютно празно и ние го създаваме от нищото, както се „пошегувах“ няколко абзаца по-горе. В РСВ имаше много „пуааааа“-моменти и преживяването на Великата Пустота определено бе един от тях. От този experience бе провокирано и написването на материала за Първичната частица. Това е състояние, в което виждаш формата и енергийната структура на физическите неща, но в същото време усещаш как те са буквално направени от „нищо“ и са проекция на твоя собствен ум, който просто си играе с тях. Няма форми. Има само усещане за Tворение, за съществуващи идеи, атова тук е само платформа, която по същество представлява нещо празно – няма как да го кажа по друг начин.[Това винаги е много отчетливо когато имам РСВ в будно състояние и съм някъде навън – ходя по улиците, виждам как всичко е празно, но в същото време ходя по една „тънка линия“, която формира рамката на самата прожекция.] Ето защо много древни традиции пряко или косвено ни казват, че трябва да се превърнем в нищо, защото този свят е нищо. Това е умопомрачително[нещо което дотолкова шокира ума, че той изключва и истината може да се разкрие пред теб такава, каквато е – без филтрите на линейните съпротиви, очаквания и дефиниции.] да се разбере и – гарантирам ви – още по-умопомрачително да се преживее. Ние създаваме материалния свят от абсолютната 0 във всеки един момент. Физическият ни свят не е фактически, просто ние избираме сегменти от Потока на Празнотата и от техни „орязани версии“ съгласуваме колективна реалност. Всичко е наша хореография, наша оркестрация.[„Защо“ простото разбиране и дори преживяване на тази илюзия не я прави по-малко реална за нас ] Така че буквално можем да я наричаме нашия „you-niverse“. Генерирането на реалността дотолкова се случва на автопилот, че самт по себе си едно такова твърдение увисва някак абсурдно във въздуха и осъзнавам това. Съзнателно – ние няма как да сме наясно за механизма (или поне не на това ниво на съзнание на което сме като човечество). Формирането на декора се случва на други нива, които могат да бъдат дефинирани като „колективни“. Говоря за изключително primal-механизми, които дори не биват осъзнавани, точно както не храносмиламе съзнателно – това е нещо, което тялото ни просто прави. Би било твърде много за мозъка ни съзнателно да организираме всеки един малък детайл в проявлението.[Физическият ум така или иначе не е проектиран за това.] Без оглед на това дали нещо в средата ви има голямо или маловажно значение за вас обаче, факт е, че то е там с причина щом го преживявате изобщо. Невъзможно е да преживеете някакво събитие в живота си, което не принадлежи на живота ви. В Творението не съществува „свръх-продукция“ на „неща“, че да бъдете залети от идеи и събития на случаен принцип, които „просто си търсят къде да се дянат“. Няма излишък. Всичко пасва – всяко едно малко нещо. Когато започнете да гледате на това по този начин, когато осъзнаете, че там където сте е представително точно за онова което сте, можете да решите да промените нещо в преживяването си. Във вашите възможности е да направите това – нещо, което винаги е било факт. Винаги. И е нещо, което не е толкова сложно за постигане. Вие създавате цялата реалност така или иначе. И го правите автоматично, без усилие. В „процеса“ дотолкова липсва съпротивление, че дори не осъзнавате, че го правите.
Все още не мога да изведа с думи точната връзка между Празнотата и проявлението, но тесерактната структура е нещо като „спойката“ между двете, която спомага възможността за онова, което наричаме „проявен свят“. Предполагам че ако има хора, които разбират по-добре механизма и четат този текст ще се посмеят доста с наивното ми обяснение, но това е най-доброто, което мога да предложа за момента :)

Всеки, който е тръгнал да изследва енергийната матрица на материята е стигнал до извода, че тя е базирана на куб. За мен самия това също стана очевидно на даден етап чрез изследването ми на шахматната решетка – нещо за което споменах на по-ранен етап. Като малък винаги съм виждал тези тесерактни взаимодействия под формата на всякакви геометрични фантазии и „анимации“ в главата си. Тогава съм имал нуждата да ги виждам опаковани като истории, иначе детското ми съзнание нямаше да може да ги асимилира. Днес вече мога да ги видя като това, което са – а именно – завихрянето на определени тесерактни композиции и връзки от архетипни взаимоотношения.

image


Вече на няколко пъти споменавам думата „тесеракт“.

Какво е тесеракта?



От физична гледна точка, това е четириизмерен куб. Какво е четириизмерен куб е трудно да се обясни, защото това е „структура“, която няма реално приложение или изява в 3D. Ние можем само да мислим за него. Това може да стане по-разбираемо по следния начин.

image
http://www.pmgsh.bg/storage1/resources/b39fffe
100ef2326ac446ea521d0ea21


Както физическите 3D тела хвърлят двуизмерна плоска сянка на земята, когато са осветени, така и идеите от 4D формират 3D-отражения.[ Ето защо в 4D ние можем да творим неща, които да имат своя сянка или отражение в 3D. Това е причината поради която в астрала всяка една мисъл е мигновено проявление на идеи, които винаги имат поне някакво физическо естество.] Анимацията на тесеракта, която виждате по-долу не е начина по който той реално „изглежда“. Това просто е възможно най-достоверния начин по който можем да мислим за него тук.

image

Своего рода сянка на тесеракта в 3D, е куба. Сянката на куба в 2D би била квадрата. Предполагам схващате логиката.

image
Възходяща перспектива тръгваща от по-ниските към по-високите плътности[Който иска по-добра метафорична представа за това как „растат“ измеренията, може да гледа това клипче (има български субтитри) за илюстрация, макар подхода му да е научен, което се различава от перспективата от която аз гледам на нещата в момента.]


Следвайки тази градация и вдигайки летвата още едно ниво нагоре, мога да „категоризирам“ своите описани досега преживявания, като наблюдение на 4D от 5D-перспектива.[Описаното не е фактическо, но отново – бива добра метафора за формирането на някаква илюстрация в главата на читателя. Може би една идея по-точно ще е да се каже, че просто погледът ми над реалността в тези моменти е от перспективата на 5D. Т.е. мога да видя принципите формиращи 5D и всички други обвивки, които то съдържа в себе си.] Това е ниво на перцепция, чрез което не виждаш конкретни събития, а детектираш и течеш заедно с архетипни вързопи от потоци, които формират хиляди материални идеинаведнъж като резултат от дисперсията, която ума упражнява над тези потоци. Структурно, аз наблюдавам 4D-структурата на тесеракта по начина по който тя изглежда погледната през 5D. В тяло ние преживяваме кристализациите на тези потоци и формираме от тях физически свят и земна драма.[32]

[32] Характерно е, че колкото повече разширявате фокуса си, толкова повече виждате как физическите проявления са просто вариация на проявление на нещо, което по-същество е много по-широко като bandwidth. Освен всичко друго, в този фокус е много лесно разбираемо как по-широкия спектър на същността, която сме, винаги е била съзнателна част от „онова долу“. Виждаш как физическата реалност е част от теб, тя не е нещо „в което си“. Също така на онзи фокус многоизмерността на потоците е кристално ясна, но ако опитате да я обясните с преките думи, с които я виждате, това ще звучи наивно, клиширано и в повечето случаи – освободено от логически смисъл в 3D. Това е причината поради която някои от стигналите до нас мъдрости от древността не могат да бъдат съотнесени към нищо работещо, защото те не са фактически. Много често една използвана дума не е просто назоваване на физическия носител зад думата, а е представителна за нещо много по-широко от изначалния носещ Поток. За обикновения четящ – древните текстове ще бъдат безсмислици; но за някой, който е на същото или поне близко ниво на съзнание до това на автора на тези писания – текста придобива съвсем друго измерение. Описаното е особено характерно за източните мистични извори и западната алхимия.

Тесерактът е много ключова конструкция, за земната физическа Игра. Условно, той е междинната спойка между 5D и 3D. Той е онова, което Висшият Аз[33] използва, за да може да навлезе във физическата платформа и нефизическите светове различни от 4D.

[33] Висшият Аз е „изкуствена“ конструкция на нещо по-голямо. Той може да бъде описан по следния начин. Представете си една седефена и огледална „сфера“. Бивайки във вътрешността ѝ, онова, което се наблюдава е как от всеки неин „сантиметър“ се излъчва нов различен фрактал, който води в различни реалности, които съзнанието може да преживее. (Да виждаш „лицата на инкарнациите си“ по стените на Висшия си Аз за мен е нещо тривиално. Да виждаш потоците и техните безкрайни разклонения е нещо доста по-различно. Т. нар. „nexus of time“ вътре във Висшия Аз, е просто символ за умението и респективно възможността ти да се фокусираш в различните пластове, теми и потоци на този „конгломерат“ и взаимовръзките между тях. Това прилича изключително много (и като визия, и като идея) на технологията „Церебро“ показана в „X-men“ иизползвана от п-р Ксавие. В този смисъл да се „свържеш“ с Висшия си Аз е да говориш с висшето си въображение. Не е НИЩО ПО-РАЗЛИЧНО от това, ама НИЩО.) Освен това Висшият Аз е като междинен колектор на преживявания. Ето защо на това ниво няма и Аз-овост – защото то просто е „сборен пункт“ или „хранилище“. Той е „временна“ конструкция образувана от по-голямото същество, което можете да срещнете под името „Oversoul“ (дума за която така и не мога да намеря адекватен аналог на български). За целите на илюстрацията да кажем, че този Oversoul също прилича на „сфера“, но „по-голяма“. Той има 8D-перспектива и концепциите там са още по-огромни. Както Висшият Аз има милиони инкарнации свършващи в края на неговите „пипала“ (ако трябва да се позова на най-известната му илюстрация), така и Oversoul-а има милиони „Висши Азове“, които са на края на неговите „пипала“. Разбирате магнитуда на мащаба... Поток надхвърлящ всичко познато, дори от перспективата на Висшия Аз. Oversoul-ът вече е свързан като структура с Всичко Което Е. Oversoul-ът е „изкуствена“ конструкция на Всичко Което Е → Висшият Аз е „изкуствена“ конструкция на Oversoul-a → така както индивидуализираната душа е „изкуствена“ конструкция на Висшия Аз. Индивидуализираната душа пък вече формира тяло. Такава е матрьошката. Висшият Аз е формация подпомагаща Oversoul-а да изиграе плътностите до пета. Така че малко или много в него има параметри. Много абстрактни, но ги има.

image


Първото нещо, което усетих, когато започнах да разглеждам тесерактната платформа бе нейната ПЪЛНА неутралност. Признавам си, че първоначално това силно ме смути. Допреди това преживяване бях теоретично подготвен, че всичко в Творението е по природа неутрално. Че в нито една ситуация, идея или „нещо“ няма „фабрично“ вграден изначален смисъл. Знаех, че всичко е изначално празно, освободено от смисъл и е просто неутрален декор – аранжировка от символи, които не са носители на значение освен онова, което ние самите им налагаме.[34] Да го преживея за пръв път с цялото си същество обаче, бе нещо съвсем различно. Никога не съм изпитвал такава вибрация във физическия свят.

[34] Ние автоматично налагаме значение на изначално празни ситуации просто поради факта, че сме дресирани да правим именно това. Това се случва с такава плашеща инерция, че ние изначално решаваме, че ситуацията идва със своя собствен „фабричен смисъл“, който смятаме за очевиден и „естествен“. Но това не е така. Просто много бързо придаваме смисъл на тази ситуация на едно несъзнателно ниво, понеже на това сме научени още от деца. „Ако видиш това, моето момче, то означава еди-какво си. Не го забравяй, иначе ще си имаш големи проблеми.“ – „Да мамо, да татко.“ И много скоро (това наистина не отнема толкова много време) ние наистина се поддаваме на това програмиране, без каквато и да е била нотка на съмнение. Не казвам, че много от нещата, които родителите ни ни казват не са за наше собствено добро, но тази практика да се вменяват неща е доведена до такъв екстремизъм, че ни се налага да вярваме във всяка една идея вменена от това общество. Това вече се случва изключително автоматично. Респективно ние придаваме вече насадени смисли на всяка една ситуация и не разбираме защо някои неща продължават да се повтарят в живота ни. Защото не сме в съзнателен досег с факта, че значенията, които придаваме на обстоятелствата е онова, което ги завихря в един безкраен цикъл от повторения. И за съжаление – за разлика от индоктринацията – депрограмирането от тези парадигми наистина отнема много дълго линейно време и като възрастни ни е много трудно да разберем, че едно нещо не означава само едно нещо и всичко е просто субективно тълкувание или гледна точка.

image


Цялата платформа бе дотолкова неутрална и освободена от емоция и смисъл, че ако фокуса ми бе в тялото сигурно щях да повърна, точно както Нео направи след като се събуди за пръв път в истинското си тяло. Тук искам да подчертая, че говоря за липса на какъвто и да е смисъл от платформата. В нея просто НЯМА такъв и усещането от това ме шокира. Никаква теория не може да те подготви за това. Не знам дали от перспективата на Oversoul-а цялото нещо придобива дадена „вселенска поука“, но от фокуса на който бях в РСВ – такава нямаше. Усещането бе за нещо изключително стерилно, без отношение към добро, зло, морал, човек или каквото и да е в тази посока... Всъщност тази първа среща бе и повод да си дам reality check. Цялото ми отношение все още свидетелстваше за наличие на вътрешен тълкувател и индивидуалност формирана от някакви параметри. Усетих, че все още разглеждам нещата от гледната точка на Аз-а ми и отношението ми към емоцията като категория в моя живот. Единствената причина поради която се чувствах отблъснат е, защото аз самият все още смятах, че нещата трябва да стоят „някак си“ – без аз самият да знам „как точно“. Това осъзнаване автоматично увеличи остротата на перцепция и де факто вдигна фокуса ми на възприятие до 35. С 5D-възприятие всичко отново е абсолютно неутрално, но вече по начин, който не създава дискомфорт, защото Аз-а няма параметрите на индивидуалния такъв, който преживяваме в тяло. Оттогава нямам проблем с наблюдението на решетката и нейната пълна „стерилност“. Възприемам платформата като онова, което е – прост тренажор, който създава условия за определени преживявания. Вече виждам безкрайната свобода и безусловна любов в това всяко едно съзнание да може да реши какво е този тренажор за него. Ако имаше изначален „фабрично“ вграден смисъл – това щеше да зададе крайни параметри на постигане, което не се връзва с концепцията за една безкрайна вселена.

Оттук нататък ми е трудно да обясня как тесеракта прави материята възможна и какво всъщност представлява самия тесеракт. Онова, което той наистина е, няма почти нищо общо с онова, което можете да прочетете за хиперкуба в научно-езотеричен смисъл, просто защото на всяко едно обяснение му липсва едно допълнително измерение. Няма как да обясниш конструкция, която не принадлежи на физическото сечение с физически репрезентации.
Най-общо казано тесеракта е най-малката градивна частица на материята на ниво енергиен blueprint. Сянката на това в 3D виждаме в лицето на куба. Ето защо ние репликираме кубичната матрица на съществуващото толкова автоматично и с такава лекота. Понякога я отразяваме директно чрез кубове, въплъщавайки я в кубичните конструкции, в които живеем (наричаме ги „къщи“ или „блокове“), но в повечето случаи изразяваме идеята чрез квадрати (и по-рядко чрез шестоъгълници, осмоъгълници или бинарни цветови кодове).[ Всяка една от изброените форми има портална функция, защото тя е представителна за самата решетка, която се явява портал за по-висшето съзнание в 3D-формат.] Ние самите мислим „квадратно“ – в прави линии формиращи „решетки“. Такава е матрицата и на самия ум (въпрос за изцяло различна тема). Това не е нещо „лошо“ само по себе си. Просто е начинът, по който творим в 3D-реалността. Неслучайно сме разделили земното кълбо на меридианна мрежа[Която пък наред с всичко друго ни носи и концепцията за време, точно каквато функция има и тесеракта – метафорите са милиони и ще ги разгръщам постепенно, защото ако трябва да се спирам на всяка една дума ще изгубя аудиторията тотално.],

image


която формира решетка, неслучайно градовете ни (погледнати отгоре) приличат на решетки или компютърни платки...

image

image
image

Неслучайно казваме и на интернет „мрежата“, защото той плете мрежа от взаимовръзки, линкове, коментари, препратки и т.н.[Ние затова и вече искаме да сме постоянно в мрежата – защото искаме да сме постоянно свързани. Само че сякаш не съумяваме да го преживеем по най-подходящия и градивен начин. Заменяме връзката с истинския живот за виртуалната такава, защото в интернет тя е по-очевидна и... лесна. Фактът, че имаме хакери в мрежата пък е символична метафора за това, че вече имаме капацитета да хакваме системата/реалността си. Евентуално, това ще бъде правено с мисъл и в истинската решетка – тази на реалността.] Всяка форма на съзнание и свръзка е решетка на ниво структура. Ние просто несъзнателно пресъздаваме този модел, търсим го. Това става изключително очевидно, когато си дадем сметка, че самият ни подход при изграждането на реалност в реалността предпочита кубичните и квадратни форми. Ние строим своите кубични жилища с кубични форми (тухли) създавайки още и още квадратност.

image

Дори когато за пръв път започваме да създаваме виртуална реалност (чрез първите електронни игри), ние отново го правим чрез кубчета – ние пресъздаваме тесерактната реалност чрез 2D/3D-сенки в лицето на пикселите. Защото на подсъзнателно ниво разбираме, че това е градивния елемент на всичко,и аналогично чрез него – започваме да творим по принципите заложени в самата материя. Това е много добре пресъздадено в скорошния филм „Pixels“ (със симпатичния и верен слоган „The Game is not over“ :P).

image

В него виждаме как най-малката градивна частица на материята бива показана като „куб със съзнание“. Когато тя е разбита – тя се разпада на още малки кубчета.

image

Тази идея е въплътена дори в наглед тривиални примери, като конструкторите LEGO, с помощта на които създаваме материални форми от по-малки градивни елементи. Разбира се, най-малкият и базов градивен елемент, от който произхождат концептуално всички останали блокове, се свежда до единичното кубче.[Апропо, една от идеите, която стои зад LEGO е, че то предава идеята за динамиката на многоцветното тесерактно пространство. Защото какво е LEGO, ако не кубчета в различни форми и цветове формиращи нови конструкции, идеи и „реалности“? Всичко това ще стане по-ясно на малко по-късен етап.]

image

В момента мога да ви зарина с още стотици илюстрации и доказателства обрисуващи този принцип, но това ще се случи в друга тема. Мисля че засега няма смисъл и идеята е ясна, поне на абстрактно ниво – почти всичко в света ни е кубично – колите ни, компютрите ни, книгите ни, апаратурата и технологията, които създаваме... чак до шибаната форма на дъвките.

Етапът на обяснения, който следва оттук нататък също ще бъде засегнат косвено в бъдещи теми, затова засега приемете на доверие, че „2“, „4“, „6“ и „8“ и „64“ са различни вариации на едно и също нещо. Това са различни гледни точки чрез които можете да погледнете на платформата и тесеракта – ще го видите и назовете по различен начин в зависимост от перспективата ви и плътността от която го наблюдавате.[39] Долната картинка отново може да дойде на помощ за по-лесно онагледяване.

image

„2“ е концептуално свързано с поляритета, който съзнанието преживява чрез тесеракта. То по-скоро е представително за решетката и бинарния код и оттам косвено за тесеракта.

image

„4“ е квадрата, който е 2D-сянка на куба. Квадратът е градивната единица на черно-бялата решетка.
„6“ е октагона, който представлява куб в перспектива. 2D-метод за представяне на 3D куб. Самото лице на куба е съставено от 6 квадрата.

image

„8“ е истинският първоначален ключ към разбирането на куба и самия тесеракт. Както казах, „геометрично погледнато“ тесерактът е четириизмерна аналогия на триизмерния куб. Тесерактът се съотнася към куба така, както квадрата се съотнася към куба. Точно както куба има 6 квадратни лица, хиперкубът съдържа 8 кубични клетки. Условно, за целите на 3D-разбирането ни, той може да бъде сведен до клетка съставена от 8 различни куба:
image

В тази връзка „8“ е едно от ключовите числа за разбиране на тесеракта. Ако приемем, че 6-те страни на куба са врати, то те ще влизат във вътрешността на един и същ куб. Хиперкубът обаче е различен. Всяка страна на хиперкуба би ви отвела във вътрешността на различен куб, независимо колко пъти влизате или излизате дори през една и съща врата. Всъщност „трикът“ при тесеракта е там, че няма една и съща врата и не можете да минете 2 пъти през такава. Ако, например, имате един хиперкуб с 6 страни и 6 врати, вие имате 6 куба обитаващи едно и също пространство и всяка врата ще ви отвежда в абсолютно различен куб.[40] Физическата реалност е структурирана по същия начин. Може би това ви доближава до техническото разбиране как минало, настояще и бъдеще всъщност съществуват в едно вечно Сега и как всички различни реалности съществуват едновременно в една „обща точка“. В моите пътешествия из тесерактната реалност съм виждал безкрайно във всички посоки „поле“ от свързани хиперкубове, всеки от който съдържа и проектира различна физическа реалност. Виждал съм много подобна аналогия в сериала „Farscape“:

image
С уговорката, че реалността няма нищо общо с показаното на картинката :))


Когато говоря за „поле“ имайте предвид, че говоря за 1 тесеракт, който може да бъде разгледан като безкраен брой по-малки такива. Зависи как искате да го видите. Аз съм го виждал по много начини, но класическите са 3: като един-единствен „мега-тесеракт“ представителен за целостта на Всичко Което Е на „долните нива“ на съзнание; като двойно усукана плетеница от тесеракти (която ще коментирам по-надолу); и като безкрайно във всички „посоки“ „поле“ от множество свързани помежду си в четириизмерна мрежа тесеракти. Всъщност открих приблизителна илюстрация на последния вариант с полетата в долното интро на „Ascot Elite“:

www.youtube.com/watch


Кубчетата в интрото добре илюстрират тесерактните полета макар че в тях няма „дупки“ и „празнини“, както в клипа. Тази решетка от кубове винаги е динамична и обикновено я виждам да се лее като свиването и разпъването на ребрата на акордеон.

image


Всички перспективи спрямо структурата са „верни“; визията обикновено зависи от метафората, която изучавам в конкретния случай и уроците, които тя изразява. Тесерактът на практика винаги е само 1, защото съществува само едно нещо, което се самопреживява по безкрайно много начини (никога не забравяйте метафората за Първичната частица докато четете този текст). И това, което ме удивлява всеки път е как от всяка една стена на произволен тесеракт може да се получи достъп и преминаване в друг произволен тесеракт, без значение „колко надалеч“[ Говоря за „разстояния“ напълно условно за целите на метафората.] са разположени те един от друг. И, вярвайте ми, „далеч“ може да бъде доста сериозно като вибрационна честотна концепция (спрямо настоящата ви), предвид че говорим за фактически безкрай. На този фокус на съзнанието обаче, разстояние не съществува и придвижването става неусетно само с намерение. Искаш да си някъде и си „там“. Предполагам повечето от вас са го преживели в „астрала“. Не отнема време, не отнема дори „стотна от секундата“. Случва се веднага на момента, като естествено продължение на вечното Сега. Това автоматично означава, че мигновеното галактическо пътуване е абсолютно възможно и някой ден ще бъде осъществено, без използването на каквито и да е червееви дупки или други сложни технологии. Ако познавате вибрационните координати на някоя точка във „времето“ и „пространството“ и репликирате тази вибрация на вибрационно равнище – целият ви космически кораб просто ще се озове там. Just like that. Именно така се осъществява истинското междупространствено пътуване, така се осъществява и пътуването във времето. Всичко това благодарение на разбирането за тесеракта. Ако разбираме хиперкуба, разбираме че НЯМА време и пространство, което пък ще ни помогне да ги огъваме :)) Дори в „Stargate: The Ark of Truth“ имаме кадри показващи, че куба и пространствените тунели са свързани, не знам защо продължавам да се обяснявам и да давам „доказателства“, че „това е така“ :)) „The Ark of Truth“, get it?

image

Истината е в куба, портала е куб, stargate-ът е куб, дори The Ark of the Covenant е куб :))

----------------------------------------------------------------------


image

Кръв, пушек, женска сила(шакина), илуминация

Обектът(безличното) на Безсъзнателното обожание е "Утробата на Вишну"("U-Terra", Лат. "uterus") , където душите влизат, "слизайки от материята"(това показва, че е локал "под материята", което езотериците на ричат НИХИЛО- Лат. "нищо"). Но "нищо" не съществува, а на негово място същестува "безсъзнаване". Безсъзнаването не е "нищо", а - състояние на съзнанието, при което следва кармично(съдбовно) ново проявление в матрицата! Този процес е наречен "пре-раждане" в матрицата..



image

"Всичко бива едно" след разграждане до безкрайност в У-Тробата на Вишну- там нематер. атми и матер. атоми стоят редом в махат-таттва(латентност -непроявенст в матрицата) и чакат Ново проявление в матрицата, и съобразно ИНДИВИДУАЛНАТА СИ КАРМА атми-те(индивидуалните душИ) попадат в различни материални светове с различни материални тела, изградени от комбинация на различни материални елементи. Т.е . - ТОВА СЪЗНАНИЕ, КОЕТО ПРИЕМА ЗА "У-СТОЙ" МАТЕРИНСКАТА ЕНЕРГИЯ-МАЙА, ЦИКЛИ ВЕЧНО В САМСАРА -КРЪГ ОТ ПРЕРАЖДАНИЯ, като влиза многократно в утробите на Майа, под формата на различни нейни тела, и също в Трансцеденталната  Утроба на Вишну след голям цикъл на РАЗРУШЕНИЕ СЛЕД КАЛИ(гр. Хаос)-"Нощите на Брахма".
В "Утробата и на Вишну"- Шива-Линга или в утробата на Майа- "Йони"- душата се намира в състояние на НЕ-СЪЗНАВАНЕ(БЕЗ-СЪЗНАВАНЕ)-СПЯЩО СЪЗНАНИЕ, НА КОЯТО Е СИМВОЛ И КАЛИ!! Несъзнаването е състояне на душата подобно на съзнанието на атомите в неживата материя-несъзнаван транс в материята, поради липса на индивидуалност. Подобно състояние изпитва душата, когато спи, въплътена в новородено-няма още будно или свръх-съзнание, но все още не може да се възползва от опитът си от прераждания от сънищното, натрупан в подсъзнанието.

image


"Утробата на Вишну" се обожава в Египетските Лунни култове, като "обожаване на ковенанта", откъдето юдеите са изплагиатствали за светинята си - "кивот". Латинската дума е "кабина, кабинет", асициирано с Арабската дума "кааба"("куб"), на Гр. κύβος= кивос е "куб" и "УМИРАМ"! Думата "ковчег" - Англ.- "coffin".
.
image

"Утробата на Вишну" има за ритуалност интоксикиращ пушек, символ на Сатурн, Сани, Сива и Кали-Рудра, (тамян, който иде от глаголът "тамя", "създавам завеса от мрак", "тамас", безсъзнаване и има лек наркотичен ефект. Тамянът съдържа вещества, които по химическата сси труктура приличат на сексуални хормони, както- и в него се съдържа тетра-хидро-канабинол- подобен на канабисът- хашишът-марихуана, или - индийският коноп- гангджа, който пушат шайвитата).
Утробата на Вишну изисква и кръв, като приношение, тъй като душата после се реинкарнира(транс-мигрира)отново в матрицата чрез утробата на Майа. Така, че- Кали изисква кървави жертвопринушения.

image

"Утробата на Вишну" се обожава в Египетските Лунни култове, като "обожаване на ковенанта", откъдето юдеите са изплагиатствали за светинята си - "кивот". Латинската дума е "кабина, кабинет", асициирано с Арабската дума "кааба"("куб"), на Гр. κύβος= кивос е "куб" и "УМИРАМ"! Думата "ковчег" - Англ.- "coffin".
.
"Утробата на Вишну" има за ритуалност интоксикиращ пушек, символ на Сатурн, Сани, Сива и Кали-Рудра, (тамян, който иде от глаголът "тамя", "създавам завеса от мрак", "тамас", безсъзнаване и има лек наркотичен ефект. Тамянът съдържа вещества, които по химическата сси труктура приличат на сексуални хормони, както- и в него се съдържа тетра-хидро-канабинол- подобен на канабисът- хашишът-марихуана, или - индийският коноп- гангджа, който пушат шайвитата).
Утробата на Вишну изисква и кръв, като приношение, тъй като душата после се реинкарнира(транс-мигрира)отново в матрицата чрез утробата на Майа. Така, че- Кали изисква кървави жертвопринушения.

image

Тези гузни и потайни очички над очилата издават:
Престъпленията против човечеството и живото същество, като цяло, към които подтиква духащият Йах били "божествени"!! Селските тарикати и хитреци-неспокосаните копировачи на Шива, който разрушава(но - демоните и непотребното) бива копиран именно от тях - баш паразитите- юдеите. И те искат да бъдат разрушители, но Разрушението на Шива да ги подмине( с цел да паразитстват над труповете на неюдеите и управляват материалната енергия):


2 Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое.
7 Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели.
16 Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти;
Изход 13


image



Черният куб Ка"аба :

"Кивот" иде от еврейската дума "кИвос"(κύβος), което ще рече "КУБ" и "умирам".
"Куб" на арабски е "кааба" The Kaaba (Arabic: الكعبة‎ al-Kaʿbah IPA: [жlˈkжʕbɐ], "The Cube").
От тук - "кабина", "кабинет".
"Ковчег"(кутия, куб) на английски е "ark", а на гръцки е "кивотОс"(κιβωτός).


image

"Завет"(съглашение, договор) на английски е "covenant", а на гръцки е "симвОлейо"(συμβόλαιο).
Ark of the Covenant" / "Куба на Символизма"!

Kύβος и κιβωτός са ЕТИМОЛОГИЧНО свързани И
НЕ САМО ПРЕЗ ГРЪЦКИЯ! Имат значение на КУБ.
"Кивотόс" е производна на "кύвос".

image
http://www.thejc.com/files/imagecache/body_landscape/12226915
_1640464079545599_4996003798997961529_n.jpg



А евр. "Абирт"(кхабрит) е етимологично свързана
с арабската КААБА, което значи КУБ.
От тук бълг. дума "кибрит".
Еврейската "кабрит"(אָרוֹן) и арабската "кааба"(الكعبة‎).


"Утробата на Вишну"("U-Terra", Лат. "uterus")/Кааба


----------------------------------------------------------------------


image
image

Кадри от „Stargate: The Ark of Truth“


И всичко това е възможно благодарение на „8“, ако ние наистина разберем какво е „8“.

Отварям малка скоба. Докато съм пребивавал в тесерактната реалност се е случвало на няколко пъти да видя истинското значение зад дадени числа – нещо което бих нарекъл „истинска окултна номерология“. Тя е много различна от онази, която ни се пробутва по книгите. Придобих разбирането, че всяко число си има „ключ“ за неговото истинско разбиране, което обикновено е абстрактно и много често прилича на архетипен ребус.
На първо място трябва да се каже, че едно число никога не се разглежда само по себе си поради простата причина, че всяко едно нещо в проявения свят е съставено от множество идеи и потоци. Така например, когато разглеждах „4“ по отношение на сезоните на Планетарния дух видях, че на равнище „съдържание“ 4 не е 4, а е 3 сезона + 1 зануляване (зима). Т.е. 3 цикъла и 1 нула; 3 трансформации и една „смърт“. Ако можете да вникнете в дълбочина, ще видите, че „3 + 1“ е много различна концепция отколкото просто да кажем „4“. Ето това е истинска номерология, това е да имаш ключа към едно цифра – да разбираш значението зад цифрата, а не да тълкуваш самата цифра. Оттам вече можеш да ползваш и истинската сила на числото, в което е и скрития окултен смисъл.
По подобен начин в един момент бях проявил интерес към числото „101“. На запад е много популярно да се ползва, особено в заглавия на книги или учебници. „101 начина за еди-какво-си“, „101 рецепти за котешки запек“, „101 начина да си направите ножица от пластилин“, „101% успех“ и какви ли не американски глупости. Чудих се защо точно „101“, а не „100“, като в „100%“. Ползва се масово именно „101“ и очевидно продава добре. Мина време и бях забравил за това, поради което и ми се разкри при едно от потъванията ми в платформата. В даден момент стана ясно, че „101“ е „11“ + отворен отзад портал! Просто трябва да спрете да го гледате като конкретно число и да го гледате като картинна абстракция в перспектива. Числото „1О1“ е активирано „11“! Затова 101% са толкова важни. Защото само 101 е над 100 – това е „11“ и „О“ зад него. „110“ вече не е същата идея, защото О-та трябва да е между двете единици, за да е активирано. Като двете колони Яхин и Воаз и портала зад тях – това е същата идея.[По-късно по друг повод ще видим, че това са 2 точки и фокус, което е начина по който се сътворява конкретна физическа реалност на база консенсусната такава.] Вече съм коментирал подобно нещо по други поводи.

image
                                     1о1


Тази идея е запазена и рециклирана на битово ниво от несъзнаваното в лицето на входовете на къщи:

image

Двете колони/единици от двете страни и портала по средата. Той може да бъде вратата или кръглия прозорец отгоре – идеята е една и съща.



Ето защо „101“ продава толкова много. Защото то е introduction, което е навлизане! Навлизането в нова идея, в ново пространство (през портала). В случая с(ъс заглавията на) книгите – ново мисловно пространство. Но така или иначе несъзнателното архетипно привличане към идеята е онова, което продава тези книги.
Тук затварям скобата :)

Споделих тези два примера за истинската номерология и абстрактната символика зад нея за чието разбиране се иска по-картинен и архетипен поглед. Така ще имаме база, когато говоря за „8“, без това да звучи too far-fetched.
В тесерактната платформа 8-цата се вижда като две кръгли огледала отразени едно в друго. Ако преглътнете първоначалния denial, ще видите, че в това има много смисъл. Затова „8“ е и символ на безкрайността, защото две огледала се отразяват и мултиплицират до безкрай едно в друго.
image     image       image
На вашето внимание отляво, в 3 поредни картинки – 3 двойни огледала; отдясно числото „8“ :Р


Затова „8“ е по-скоро да зациклиш в отражения или примка. Осмицата е холографско генерирана реалност, малко илюзорна, поради отразителния си характер, но не илюзорна в негативен дуалистичен смисъл. Тя е математическа безкрайност, а не такава с априорна дълбочина. Затова тесеракта е базиран на „8“, защото в крайна сметка той самия е огледална илюзия и създава илюзорна реалност, която обаче е тренажор.[Допълнително към това искам да добавя, че всяка една стена на тесеракта е огледална в буквалния смисъл, но това е огромна тема, която ще бъде дискутирана на друго място, в специален материал свързан с естеството на огледалото.] Тесерактните „полета“ са безкрайни и, както казах, можете да преминавате от всяка една тесерактна клетка на съществуващото – до всяка една друга.
„8“ се съотнася и по друга линия към тесеракта чрез октагона (осмоъгълника) в 2D. Ако трябва да бъде представен двуизмерно, тесеракта изглежда условно по този начин:

image

Това е интересно по няколко причини. По принцип октагона е огромна тема, която също не е подходяща за разгръщане в настоящия момент, но сега ще маркирам няколко неща. Както бе посочено, тесерактът се състои условно от 8 вплетени 3D-куба. Обикновеният 3D куб има 8 ъгъла. Помня, че в даден момент от пътешествията ми в РСВ стана кристално ясно, че тук играе схемата 8 х 8, което разбира се е „64“. Казано опростено „64“ е „пулсацията“ на един тесеракт. Няма да кажа „64 пулсации в секунда“, защото там идеята за такъв тип време е абсурдна[ От линейна гледна точка тази пулсация не може да бъде отчетена, защото в известен смисъл именно тя прави времето да се случва :) Т.е. именно тя създава темпоралните характеристики, което означава, че самата тя няма как да подлежи на тях.], но да речем, че това е „цикъла“ на един тесеракт. Начинът по който ми бе илюстрирано това бе чрез zoom във всеки един от 8-те ъгли[45] на даден куб, в който навлизаха 8 различни потока от други кубове, което на практика е 64 битов код (казано на компютърен език).
[45] В ъглите става обогатяването между потоците и раждането на нова реалност. Всеки ъгъл е портал на метафизично ниво по аналогията на ъглите на тесерактите през които взаимодействат различните реалности. Може би оттук идва израза канализиран от несъзнаваното: „Не знаеш какво дебне зад ъгъла.“ Защото подсъзнателно разбираме, че структурно това е изцяло ново пространство, невидимо от гледна точка на реалността в която сме в момента. На практика – на ниво строеж на реалността – онова, което следва зад ъгъла е различна реалност. Зад всеки ъгъл се случва нещо различно до което ние нямаме визуален достъп към настоящия момент и това е 3D-метафората за една по-висша истина. Ето защо, онова което е в ъгъла има тенденцията да остане скрито или незабелязано.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686899
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031