Блогът на budha2 :: Целта на трите еднобогови религии винаги е била експанзията, овладяване на нови територии и народи

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.01.2017 22:25 - Целта на трите еднобогови религии винаги е била експанзията, овладяване на нови територии и народи

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1073 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.01.2017 22:56

ВЪВЕДЕНИЕ

Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща: Вселената, човека и обществото. Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед, а общият мироглед е най-важният цивилизационен и обединителен компонент за всяко общество.

Днес, господарите на света са решили да наложат своя Нов световен ред на цялото човечество. И го налагат. Насилствено и брутално. И вероятно си мислят, че успехът им е "В кърпа вързан". Но както е казал мъдро народът: "Насила хубост не става!".

Какво всъщност се случва? Нищо особено. Просто растем. Бавно и трудно, както всяко израстване. Напредваме...но назад. Това не е шега. Който разчете правилно миналото на човечеството, стъпка по стъпка и стигне до момента на падението, ще разбере и ще знае кое, как, защо и накъде. Надявам се да разбере и най-важното – че не е необходимо да извървим отново дългия път, обратно до върха на Познанието.

В древността хората са познавали и човека, и обществото, но най-висшето им достижение е била Истината за устройството на Вселената. Но нещо се случва с майката Земя и природата и се променя. Естествено, като следствие от това се променяме и ние. Подивяваме и оглупяваме, защото е най-естествено.

Познанието е за мъдрите, а оглупели, ние вече не можем да носим огромния му товар и поради това древните мъдреци, като за деца, ни изготвят символи – заместители на Познанието – Истината за Вселената.

Първото по-ниско равнище – негов заместител, днес се нарича Езотеризъм. Той пази и разпространява символите, заместители на Познанието по доброволен начин – чрез убеждението. От учител на ученик. Езотеризмът не е истина, а обратен път към Познанието, който отдавна вече е изгубен във времето и пространството, обрасъл с бурените на символиката.

Следващото, още по-ниско равнище – заместител на Познанието, е религията. И там истините се превръщат в символи, така че да се запази обратният път към Познанието. Но с течение на времето символите се превръщат в догми и се налагат съзнателно, целенасочено и задължително на народите чрез религиозните празници и ритуали, под строгия контрол на властващите и религиозната институция.

Всяка религия е родена от езотерично учение и е създадена от мъдри хора, за да водят чрез нея народите по пътя на еволюцията. "Магията" на религията, са трите мощни и неразрушими стълба върху които е изградена и които я поддържат жива в съзнанието на милиарди, в продължение на хилядолетия. Тайната на религията е скрита дълбоко, генетично заложена и заключена в съзнанието на всеки отделен човек. За да бъде отключена тази тайна има само един ключ, който е изгубен някога, някъде. Неговото име е Познание.

Единствената здрава, истинска връзка, която държи човека в религията, е вярата, че над него, над всичко, дори над небето има някаква необяснима висша сила, която налага своя порядък и чрез него определя: кое, кога, какво, как и защо. Вярата е първият, основният стълб на религията. Но тъй като тя е и незнание, моделът на родителската власт е приложен и при религиозната.

"Родителите" на религията, осъзнавайки че вярата е общочовешко явление, проявяващо се поколение след поколение, изграждат религиите на принципа на стадото и пастира. Така вярата се превърна от Зов от Вселенския Разум към човека и подтик за търсене на Истината, само в душевна утеха. За да следваме този зов, не ни трябва църква, джамия или синагога. Не ни трябва религията, защото на света съществуват само две неща – Аз и останалият свят!

Като изключим вярата, всичко останало в религията е принизено, като в детските приказки и предназначено единствено за сетивата и чувствата на вярващите, въздействайки им чрез изкуствата и призивите на пастира. Така и вярата бе окована и преобърната от криле за полет, в тежки окови.

Въображаемите представи на религиозните водачи, следствията от опитите им да бъдат обяснени и показани по някакъв разбираем, видим начин на вярващите пътя и целта на вярата, са изградили и наложили строен въображаем пантеон от богове, ангели, архангели, демони, дяволи, както и различни ритуали и обреди за богослужебните и житейски нужди на вярващите. Всичко това е същността на всяка религия – главното различие между тях и причината за противоборството им днес.

Вторият стълб на религията, е стадното чувство. Както казва поговорката: "Краставите магарета и през девет дола се надушват". Хората не желаят да бъдат сами и инстинктивно и избирателно търсят, намират или създават своя общност, защото в нея се чувстват сигурни, защитени или намират поле за изява. Съществуването на отделния човек вън от някаква общност е трудно и неприемливо.

Третият стълб, е чувството за справедливост, което приложено в общността е изградило морала. Тъй като моралът е променлива величина, всяка религия си е изградила свой морал, за своите нужди. Различният морал, е втората причина за противопоставяне и противоборство между религиите.

Заради всичко това, всеки пастир си пази ревностно стадото и не позволява на заблудените овце да се отлъчват, да преминават в друго стадо или да "подивеят" отново и да заживеят свободни, на воля. Защото сами, в "мрака", може и да прозрат Истината.

Голямо и положително деяние на религията е, че уеднакви мисленето и действията на много хора и ги обедини под свое влияние и власт, като им наложи своя морал, своето разбиране за бита и еволюцията на хората и обществото.

Но религията има и друго лице и други деяния. Тъй като всяка обществена дейност е политика, то религията много дълго време е била най-големият политически играч. Не в преносния смисъл, а в най-прекия, най-бруталния, най-вулгарния и жесток смисъл. Обръщайки се назад към миналото ще видим, че никога в човешката история не е имало по-могъщи, по-богати, по-влиятелни и по многочислени човешки общности от религиозните.

Но понеже над тях е само Бог и понеже, Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени, няма по-алчни, по-жестоки, по-човеконенавистни и кръвожадни общества от трите еднобогови религии. Едва в наши дни успяха да ги достигнат двете граждански идеологии, комунизмът и фашизмът. Справка за това, в историята.

Първото по-ниско равнище – негов заместител, днес се нарича Езотеризъм. Той пази и разпространява символите, заместители на Познанието по доброволен начин – чрез убеждението. От учител на ученик. Езотеризмът не е истина, а обратен път към Познанието, който отдавна вече е изгубен във времето и пространството, обрасъл с бурените на символиката.

Следващото, още по-ниско равнище – заместител на Познанието, е религията. И там истините се превръщат в символи, така че да се запази обратният път към Познанието. Но с течение на времето символите се превръщат в догми и се налагат съзнателно, целенасочено и задължително на народите чрез религиозните празници и ритуали, под строгия контрол на властващите и религиозната институция.

Всяка религия е родена от езотерично учение и е създадена от мъдри хора, за да водят чрез нея народите по пътя на еволюцията. "Магията" на религията, са трите мощни и неразрушими стълба върху които е изградена и които я поддържат жива в съзнанието на милиарди, в продължение на хилядолетия. Тайната на религията е скрита дълбоко, генетично заложена и заключена в съзнанието на всеки отделен човек. За да бъде отключена тази тайна има само един ключ, който е изгубен някога, някъде. Неговото име е Познание.

Единствената здрава, истинска връзка, която държи човека в религията, е вярата, че над него, над всичко, дори над небето има някаква необяснима висша сила, която налага своя порядък и чрез него определя: кое, кога, какво, как и защо. Вярата е първият, основният стълб на религията. Но тъй като тя е и незнание, моделът на родителската власт е приложен и при религиозната.

Голямо и положително деяние на религията е, че уеднакви мисленето и действията на много хора и ги обедини под свое влияние и власт, като им наложи своя морал, своето разбиране за бита и еволюцията на хората и обществото.

"Родителите" на религията, осъзнавайки че вярата е общочовешко явление, проявяващо се поколение след поколение, изграждат религиите на принципа на стадото и пастира. Така вярата се превърна от Зов от Вселенския Разум към човека и подтик за търсене на Истината, само в душевна утеха. За да следваме този зов, не ни трябва църква, джамия или синагога. Не ни трябва религията, защото на света съществуват само две неща – Аз и останалият свят!

Но религията има и друго лице и други деяния. Тъй като всяка обществена дейност е политика, то религията много дълго време е била най-големият политически играч. Не в преносния смисъл, а в най-прекия, най-бруталния, най-вулгарния и жесток смисъл. Обръщайки се назад към миналото ще видим, че никога в човешката история не е имало по-могъщи, по-богати, по-влиятелни и по многочислени човешки общности от религиозните.

Като изключим вярата, всичко останало в религията е принизено, като в детските приказки и предназначено единствено за сетивата и чувствата на вярващите, въздействайки им чрез изкуствата и призивите на пастира. Така и вярата бе окована и преобърната от криле за полет, в тежки окови.

Но понеже над тях е само Бог и понеже, Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени, няма по-алчни, по-жестоки, по-човеконенавистни и кръвожадни общества от трите еднобогови религии. Едва в наши дни успяха да ги достигнат двете граждански идеологии, комунизмът и фашизмът. Справка за това, в историята.

Целта на трите еднобогови религии винаги е била експанзията, овладяване на нови територии и народи и в крайна сметка – световно господство. Този техен заразителен пример има много следовници. Жаждата за власт и богатство днес произвежда нови бизнес религии "на конвеир" или възстановява стари, с надеждата и те да пораснат и да отмъкнат своя пай от баницата.

Религиите днес, са отдавна отеснелите детски одежди на човечеството. Белите конци с които са съшити вече се виждат и всеки момент могат да се пръснат по шевовете. Как ли ще се чудят след време потомците на милиардната масова хипноза, която ни е държала в оковите си хиляди години? И вероятно ще си отговорят: "Ами защото всеки си е харесвал цветната приказка в която е участвал и не е искал да излезе от нея и да остане сам в скучната сива действителност".

Във всички времена същността на религията е била двойствена – като меда и жилото. След полезното и въздействие върху хората, следва мракобесието, което достига до налагането на единствен избор: "Или приемаш нашата вяра (религия) или си мъртъв!". Това се случва и днес.

Такова е противоборството между религиите. Мразят се и искат да се "преобърнат" от едни в други, за да останат единствените богоизбрани. Но следовниците на така неречените богове, най-много, мразят и неистово ненавиждат свободните хора. Защото свободните хора знаят, че няма добри или лоши богове, че няма добри или лоши религии, а има добри или лоши хора, които стоят начело на религиите, а боговете и хората им служат.

На следващото по-ниско равнище, в противовес на религиите, с по-голяма свобода и толерантност се зараждат и развиват митологиите. И там Познанието се облича в символи, а символите се издигат в култ и се превръщат в догми, но се приемат доброволно от народите, защото са участвали в тяхното създаване.

Още по-ниското равнище на въплъщение на Познанието е народното творчество: приказките, песните, митовете, легендите, тъканите, шевиците и др.

Общото, свързващото звено между изброените до тук равнища, са календарите. В тях има три части. Отражение на нещо от Познанието за Вселената, сезонните промени и празниците. А те – празниците са съобразени с някое или няколко от равнищата изброени по-горе. Но тъй като най-влиятелни са религиите, празниците в календарите обслужват предимно тях.

Друга, особена част от празниците в календара са политическите празници. Те обслужват определена гражданска идеология: капитализъм, консерватизъм, либерализъм, социализъм, комунизъм, фашизъм, нацоналсоциализъм, както и различни хибридни съчетания помежду им и между религия и гражданска идеология: социалдемократи, християндемократи и др.

А последният, стар-нов изъм, с който господарите на света покосяват народите и унищожават държавите по света днес, е неолиберализмът. С него те насаждат своя измислен рай на Земята, наречен "Демокрация".

За гражданските идеологии не е необходимо да се връщаме назад в далечното минало. Те са съвременни творения и ние малко или много ги познаваме от личен опит. За тях е валидно същото обобщение, описано по-горе за религиите.

Целта на всяка гражданска идеология винаги е била експанзията, овладяване на нови територии и народи и в крайна сметка – световно господство. Този техен заразителен пример има много следовници. Жаждата за власт и богатство днес произвежда нови бизнес идеологии "на конвеир" или възстановява стари, с надеждата и те да пораснат и да отмъкнат своя пай от баницата.

А баницата сме ние. Животът ни, децата ни, трудът ни, знанията ни, уменията ни, домът ни, земята ни, народът ни, свободата ни. Всичко това днес принадлежи на господарите на света. За да го завладеят и за да поддържат своето господство над завладяното, те използват могъщи армии – хора от нашите редици.

Обединяват ни в политически партии, движения, сдружения и неправителствени организации. Стягат нашите стройни редици, под фалшиви знамена и като в казармата ни командват "Напред. Ходом марш!". А понякога направо ни насъскват "Атакаааааа!". А ние сме добри войни. Превземаме за тях редут след редут. И сме все по-горди от това. Също като в "Приказка за стълбата".
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=685&Level=1

Но вождовете на религиите, идеологиите и партиите са известни. И делата им са общоизвестни и въпреки това, не можем да се справим с "лошите" нито по законен, нито по "демократичен" начин. Така е, защото те често са "кукли на конци", а други, скрити-покрити хора им "дърпат конците" и "командват парада".

Почти всички сме чували за тайните сдружения, от най-различен характер. Всички те, чрез някой свой "осветил се" събрат ни убеждават, че са най-човеколюбивите и прогресивни организации, които неуморно работят "и в студ, и в пек" за "светлото бъдеще" на човешкия род. Вероятно има и такива. Но... понеже са тайни, единствената правдива оценка за тях може да даде общественият закон: Всяко обществено сдружение или дейност, оставени без надзор и контрол, рано или късно се обръщат против това, заради което са създадени.

Кой крив, кой прав, взе да се разбира вече, но крайният резултат днес е, че цивилизацията е сбъркана, а хората са разделени по всевъзможни действителни и недействителни признаци. А различията, каквито и да са те, когато и да е, където и да е, винаги са повод за разделение между хората. Но и различията са различни. Едните са естествени – лични, а другите изкуствени – групови.

Естествените, личните, могат да се градират в пирамидална структура.

Номер едно е фактът, че сме родени хора, човеци. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че сме хора.

Две и три, са мъжът и жената. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че се раждаме мъже или жени.

Четири, пет и шест са децата, зрелите хора и старците. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за това, че за определено време сме на определена възраст.

Седем, осем, девет и десет, са четирите човешките "раси", според цвета на кожата. Ние нямаме нито заслуга, нито вина за цвета на нашата кожа.

Ако използвам религиозната символика трябва да кажа, че до тук всичко е от Бога дадено, но от тук надолу по редовете на пирамидата всичко е от лукавия. Религии, идеологии, политически партии, народности, езици и т.н. и т.н.

Всичко това е ужасно! Но как да се защитим и какво можем да направим, когато "Умът не види, добро ли, зло ли насреща иде..."? Ами, какво? Това което казват онези, дето много-много не мислят, а плещят врели-некипели. Та те били казали "Е, па нема начин, да нема начин". А начинът е това което прави земеделецът. През няколко години извършва дълбока оран в своята нива. Чрез нея, горният изтощен, изпепелен и неплодороден слой на почвата бива заровен най-отдолу, а отгоре се разстила най-долният, отпочинал и плодороден слой от чернозема.

Земеделците на нашето време са свободните хора. Тези, които са освободили собственото си съзнание от предразсъдъците на всички по-долни равнища, в които е принизено Познанието. Както писах по-горе в текста, всички по-долни равнища са вплетени и се обслужват от календара.

На Новия световен ред, може да се противопостави успешно само нов световен Мироглед. За полагане на неговото начало и за извършване на дълбоката оран, трябва да започнем с нов календар, който да се превърне в "Календара на свободните хора". И не става въпрос само за смяна на елитите, а за смяна на цивилизацията

Кои са свободните хора?

За да ги разпознаваме и да проверим дали и ние не сме от тях, трябва да разберем какво е свободата и за какво служи тя? За целта е необходимо да прочетем мнението на древните мъдреци за еволюцията: "Диханието става камък, камъкът – растение, растението – животно, животното – човек. човекът – дух, а духът – бог". Както се вижда, там сме и ние – хората.

Моля, обърнете внимание на следната последователност: животно – човек – дух. Това е нашата преходна същност днес. В нас битуват и трите. Превесът на една от тях ни определя като личности. А сборът от личности съставляват облика на обществото. В книгата Бхагавад гита, тази наша тройна същност е описана така: „Действията на брахмани и кшатрии, вайши и шудри,... са разделени според качествата на личната природа у всеки”.

Ако говорим за свобода на тялото – това е нелепица, защото тялото е затвор. Ако говорим за свобода на душата – и това е нелепица, защото душата е обвързана за тялото. Техните желания, извън рамките на естествените им нужди, се превръщат в зависимости, които някои използват ловко, за да ни контролират и насочват на там, на където те желаят.

Единствено умът винаги е бил, е и ще бъде свободен...ако е буден. Всяка човешка дейност, трябва да започва от ума и да завършва пак там. Основното предназначение на ума, е да твори. А в пътя му към върха на Познанието, най-верните и единствени негови съюзници са образованието и науката.