Блогът на budha2 :: Едуард Лийдскалнин и тайнственият му Коралов Замък

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.01.2017 13:45 - Едуард Лийдскалнин и тайнственият му Коралов Замък

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1688 Коментари: 0 Гласове:

Едуард Лийдскалнин, по рождение Лете, е скулптор и инженер, който емигрира в Хоумстед, щата Калифорния и построява величествено съоръжение от огромни многотонни блокове и то съвсем сам.

Лийдскалним, висок само 1,50 м, създава своя монумент ,,Коларовия замък" в памет на изгубената си любов Агнес Скъфс, която искала да се омъжи за него. Той се обръщал към нея със sweet sixteen, тъй като по времето когато били влюбени били на 16 години. Кораловият замък е така да се каже паметник в нейна чест. Носи се слух обаче, че той е посветил своя храм на египетските богове, чиито тайни както и тази на пирамидите твърдял, че знае.

За 26 години той обработва 1100 тона коралови скали, сред които е една огромна стена с 9-тонна въртяща се врата, която може да се отвори само с един пръст, вана със слънчево затопляне, 2,25-тонна маса във формата на сърце и други монументални конструкции. Повечето от камъните за тях са тежали над 6 тона, т.е. те са били по-тежки от варовиковите блокове, използвани за построяването на Голямата пирамида в Гиза. Някои от блоковете са тежали до 30 тона.

http://megavselena.bg/

Най-интересното обаче е, че той винаги работил след залез слънце и през всичките години на строителството не е имал нито един помощник или свидетел. Никой не знае как е издялкал, обработил и повдигал блоковете. Ако някой се приближил до неговия имот, той веднага прекъсвал работа. Самият Лийдскалнин живеел много обикновено, хранел се със сардини, бисквити, яйца и мляко и работел винаги по едно и също време - от залез до изгрев слънце.

Когато Кораловият замък бил готов, той започнал да развежда посетители в съоръжението си срещу 25 цента. След завършването на замъка той се отдал на занимания с магнетизъм и космически енергии, въпреки че бил посещавал училище много малко. Лийдскалнин разработил и магнитен генератор, с помощта на който произвеждал собствена енергия.

Единственият път когато приел чужда помощ било през 1936г. когато преместил целия Коралов замък на 10 мили от град Флорида. Той поставил огромните блокове в камион, който ги закарал до съответното място. За тази цел наел шофьор, на който обаче не било разрешено нито да пипа, нито да гледа как той мести блоковете. Всяка сутрин, когато шофьорът пристигал на строителната площадка, блоковете вече били качени на ремаркето.

По-късно шофьорът разказва следната история. Веднъж, когато се подготвяли да натоварят на камиона 20-тонен обелиск, Лийдскалнин го помолил да го остави насаме за малко. Като се отдалечил, той чул силно изпращяване. Когато бързо изтичал обратно, не могъл да повярва на очите си. Лийдскалнин бил махнал ръцете си от обелиска и го почиствал от прахта. Обелискът вече бил натоварен на ремаркето на камиона!

Кораловият замък съществува и днес и може да бъде видян от всеки. Интересно е, че преди няколко години 9-тонната въртяща се врата заяла. Два дни били нужни на шестима строители, за да откачат вратата и да я закачат отново с помощта на въжени лебедки и кран. Друг път бил поканен един местен строителен предприемач да отсече малко парче камък от каменната кариера на Едуард. С голям диамантен трион и кран с мощност 600 конски сили предприемачът имал трудности да отсече дори един малък камък. Освен това в долния ъгъл той не могъл да го отсече хоризонтално, а се наложило да го раздроби, за да може да го отдели от каменната стена. За разлика от него Едуард Лийдскалнин успял да отсече камъните от това място, което и до днес се счита за физичен феномен.

Когато попитали Едуард как е построил своя Коралов замък, той отговорил: ,,В действителност въобще не е трудно, стига човек да знае как!" Веднъж той описал, че може да види около всеки предмет светлинни точки, които според него били физическото присъствие на магнетизма в природата. Едуард твърдял, че познанията на физиците за строежа на атомите и електричеството не са верни. По-нататък той обяснил, че всички форми на съществуване се състоят от три компонента: северен и южен полюс и неутрални материални частици. Той разбира по нов начин законите за гравитацията, за мерните единици и за ефекта на лоста. Според него в тях се съдържа познанието за връзката със Земята и за изкуството на природата да се самосъздава - свещената геометрия.

В брошурата за посетителите си самият той пише:
Открих тайната на пирамидите и знам как египтяните и старите майстори в Перу, Юкатан и Азия са успели да построят своите огромни монументи с помощта на съвсем прости инструменти.
Освен това той вероятно е усещал, когато някой се приближи до неговия имот, за да види как работи. Сигурно е имал някакъв вид сензитивност или дарба на медиум. Все пак има няколко човека, които през всичките тези 30 години работа са могли да го наблюдават. Един студент твърди, че е видял камъните да се движат сами. Съседът на Едуард твърди, че го е видял да ,,пее на камъните", докато държал поставени ръцете си върху тях. Освен това група младежи твърдят, че са видели как блоковете са се носели във въздуха ,,като пълни с газ балони".

Тук можем да включим разказа за едно вълнуващо преживяване на шведския самолетен инженер Хенри Киелсон, поместен в книгата му ,,Die verlorenen Techniken" (,,Изчезналите техники"):

,,Докато учел в Оксфорд, моят приятел шведският лекар д-р Ярл се сприятелил с един тибетски студент. Няколко години по-късно, през 1939г. д-р Ярл бил изпратен от английското кралско научно дружество по работа до Египет. Там той бил потърсен от пратеник на неговия тибетски приятел, който настойчиво го помолил да дойде с него в Тибет, за да прегледа един високопоставен лама. След като дали отпуска на д-р Ярл, той последвал пратеника и след дълго пътуване пристигнал в манастира, където се намирали старият лама и неговият приятел, който сега заема там висок пост.

Около 200 монаси били застанали зад тромпетистите. Каменните блокове се носели нагоре във вид на парабола

Д-р Ярл станал за известно време в манастира и благодарение на приятелството си с тибетеца научил много неща, за които другите чужденци нито са чували, нито са виждали. Един ден неговият приятел го взел на едно място близо до манастира и му показал една полегата поляна, която от северозапад била заобиколена от високи отвесни скали. В една от скалите на височина около 250 метра имало голям отвор, който приличал на вход към пещера. На площадката пред входа монасите били започнали строежа на висока стена. До тази площадка те можели да стигнат, като се спуснат с въжета. По средата на поляната на около 250 м разстояние от скалите имало гладко шлифована скална плоча, в която имало издълбана вана, чието напречно сечение било 1 метър, а дълбочината й 15 сантиметра.

Един каменен блок бил движен в това пространство с помощта на якове. Дължината на страната на блока била 1 м, а височината му 1,50 метра. На разстояние 63 м от ваната в четвърт кръг били поставени 19 музикални инструмента. Радиусът от 63 м бил съвсем точно спазван. Музикалните инструменти се състояли от 13 барабана и 6 тромпета. 8 от барабаните имали напречно сечение 1 м и дължина 1,5 метра.

Изглед от друга позиция: каменният блок се издигал на височина 250 м само с помощта на звуци

Четири барабана били със средна големина и с напречно сечение от 0,7 метра и дължина 1 метър. Единственият малък барабан имал напречно сечение от 0,2 метра и дълбина 0,3 метра. Всички тромпети били с еднаква големина - дължина 3,12 метра и отвор 0,3 метра. Големите барабани и всички тромпети били поставени върху рамки, така че да могат да бъдат нагласени в посоката на камъка. Големите барабани били направени от стоманена ламарина с дебелина 3 милиметра, а теглото им било 150 кг. Те имали пет части. Всички барабани били отворени от единия край, а дъното им било от метал. Монасите биели по него с големи кожени бухалки. Зад всеки инструмент имало по още една редица монаси.

Когато каменният блок застанал на позиция, монахът зад малкия барабан дал сигнал за начало на концерта. Малкият барабан издавал много остър звук и даже можел да бъде чут сред останалите инструменти. Всички монаси от задната редица пеели непрестанно молитви и мантри и бавно увеличавали темпото на тези невероятни звуци. През първите четири минути не се случило нищо. След това тъй като скоростта на барабаните и на издаваните звуци се увеличавала, големият каменен блок се залюлял и изведнъж започнал да се издига във въздуха все по-бързо до височина 250 м по посока на площадката пред отвора за пещерата.

След три минути той се приземил върху платформата. Веднага след това на поляната били докарани нови блокове. По този начин монасите пренасяли 5-6 блока на час по параболична траектория с дължина около 500 м и височина 250 метра.

Д-р Ярл вече бил чувал за това тибетско ,,хвърляне на камъни". Експерти по Тибет като Линауер, Сполдинг и Хък също говорят за него, но никога не са го виждали. До този момент д-р Ярл бил единственият чужденец, който е имал възможността да наблюдава това забележително представление. Тъй като в началото смятал, че е станал жертва на масова психоза, той заснел два филма за описаното събитие. Филмите показвали точно същото, което видял с очите си. Английското дружество, за което работел д-р Ярл, засекретява филмите за 50 години."

Тогава те казват, че през 1990г. двата филма ще бъдат разсекретени, но това никога не се случва...

Дали Едуард Лийдскалнин е работел по същия начин? Или се е ползвал от помощта на някаква механична апаратура? На тази мисъл ни навежда една от снимките, на която се вижда той на фона на трикрака конструкция, към която е закрепена въжето лебедка. Но и с тази въжена лебедка сам човек не може да премести 30-тонен каменен блок. Веригите, които е използвал Лийдскалнин, са били много по-слаби и в никакъв случай не биха могли да издържат тежест от 30 тона. Същото се отнася и за дървените конструкции, които са били по-малки от най-големите обелиски и не е могло да бъдат използвани за построяване на къща от тези блокове, както е направил Лийдскалнин (виж снимката по-горе).

За съжаление той отнася тайната си в гроба през 1951г.

Все пак има един човек, който тръгва по неговите стъпки - Кристофър Дън!
Той много пъти разглежда Кораловия замък и с погледа си на строителен инженер много бързо разбира каква е тайната. Едуард Лийдскалнин очевидно бил открил метода на работа на древните египтяни. Но всичко по реда си...

Ключът е скрит в това, което твърди Едуард Лийдскалнин, че всички материи и материални обекти се състоят от отделни малки магнитчета и че движението на тези малки магнитни частички в обектите и в пространството предизвиква измерими феномени като магнетизъм, електричество и други. Навярно Лийдскалнин е прав, тъй като в крайна сметка именно той притежава доказателството, че сам може да вдигне и премести 30-тонни блокове.

Ако погледнем по-отблизо неговия метод, ще видим, че той се е състоял в това да намали до минимум гравитацията или напълно да я премахне, което твърдят и очевидците. Антигравитация означава отменяне на закона за гравитацията. Магнитите имат свойството да се привличат или отблъскват. Самата планета Земя също е магнит и генерира магнитна енергия, която следва определени силови линии или траектории. Те могат да се сравнят с меридианите или с артериите в човешкото тяло. Това, което е направил Лийдскалнин вероятно е следното. След като магнетизмът на Земята привлича всички предмети, т.е. държи ги на земята, а според Лийдскалнин всеки отделен предмет има собствени магнити в себе си, той разработил метод с помощта на който тези магнитни часатички се обръщали наобратно и вместо да бъдат привличани от Земята, те се отблъсквали от нея, т.е. той ги е ,,превключил" от плюс на минус.

Един познат метод за намагнетизиране на парче желязо е като се постави в една ос с магнитното поле на Земята и се удари с чук върху него. Този удар кара атомите в желязото да вибрират и позволява магнетизмът на Земята да въздейства върху тях. Резултатът е, че след спиране на вибрациите голяма част от атомите в тази желязна пръчка се преориентират. Дали Едуард не е направил нещо подобно със своите каменни блокове?

Кристофър Дън ни разказва за откритията си:

,,Дали това е методът, който Лийдскалнин е използвал? Това е проста концепция и когато видях приспособленията в работилницата на Лийдскалнин можех лесно да си представя приложението на вибрациите и електромагнетизма. Неговият маховик за производство на електричество в повечето случаи оставаше неподвижен с изключение на няколкото любопитни туристи като мен, които се въртяхме около него. След като го огледах няколко пъти установих, че нещо липсва.

При обиколката на Кораловия замък ни разказаха, че Лийдскалнин е произвеждал електричество с това приспособление, за да светят неговите електрически крушки. Твърдяха, че Лийдскалнин не е имал никакъв ток в имението си. На мен обаче ми беше трудно да си представя, че с този уред той е успявал да получи достатъчно ток, особено като се има предвид, че Лийдскалнин е използвал само едната си ръка за задвижване на маховика. След внимателно изучаване на приспособлението разбрах, че става въпрос за стара четирицилиндрова кривошипна камера. Нейният маховик е бил прикрепен от предната страна на коляновия вал и е бил снабден с магнитни пръчки, поставени между две пластини, горната от които е била зъбно колело.

За да му придаде цялата тежест и с цел стабилизиране Лийдскалнин огражда магнитните пръчки с цимент. Ясно ми беше, че снимката, на която Лийдскалнин сочи с пръст към една манивела не би могла да представя целия процес.

Възможно е Лийдскалнин да е използвал манивелата само за да стартира бутален двигател, който сега е махната. В такъв случай той е могъл да остави съоръжението да продължи да работи само без негова помощ.

В този момент ме обхвана любопитство. Имах усещането, че Лийдскалнин е използвал магнитните пръчки на маховика, за да създаде вибрация в каменния блок, който е искал да премести. Тази идея сама по себе си нямаше смисъл, ако се погледнеше вида на материала, както и теглото и размера. Кривошипната камера по мое мнение е била монтирана здраво към кораловия блок в неговата работилница, а дори и да не е била монтирана, би трябвало да е било голямо майсторство да бъде поместена.

Имаше едно обстоятелство, което трябваше да проуча, преди да се върна в Илиноис. Бях проверил магнитните пръчки с джобно ножче. Ножчето беше привлечено от всяка от пръчките. Трябваше да проверя точното разположение на магнитите, за да видя дали с този уред можеше да се произвежда електричество. В един железарски магазин наблизо си купих магнитна пръчка за 1,75 долара и се върнах в Кораловия замък.

Запътих се към работилницата и тествах магнита. Държах го близо до всяка отделна спица на маховика, докато го въртях. И установих това което и предполагах. Когато маховикът се въртеше магнитът се привличаше и отново се отблъскваше от него. Когато се огледах в работилницата, забелязах различни инструменти и приспособления, които бяха закачени или облегнати на стената или просто лежаха някъде наоколо по земята. Имаше радио регулатори, шишета обвити с медна жица, медни макари и други пластмасови и метални части, заради които човек имаше чувството, че е попаднал в радио. Освен това намерих вериги и други принадлежности, които могат да се видят по-скоро в пункт за скрап. Въпреки това някои части липсваха. На снимките на Лийдскалнин можеха да се видят различни трикраки конструкции, направени от телефонни стълбове, във всеки от които на върха имаше поставена някаква кутия. Точно тези предмети обаче не можеха да се видят никъде в Кораловия замък. Това което веднага се забелязваше на една от снимките е, че кораловият блок, който е трябвало да бъде преместен, стоеше до трикраката конструкция. Вероятно Лийдскалнин е премесвал конструкцията, след като е вдигнал блока.

Едно друго интересно наблюдение, което направих, бе това, че на снимката не се виждаше повдигателната макара, която се намираше в неговата работилница. От друга страна се виждаха медни макари и две пакетчета с медна жица, които висяха закачени на пирони на стената. Едната беше от кръгла, а другата от плоска мед. В едно от описанията, които посетителите могат да научат при посещението си на Кораловия замък, става въпрос, че Лийдскалнин е бил видян веднъж да поставя мрежа от медна тел навън. Ако разгледаме още веднъж снимката ще видим, че около прикритата конструкция е омотан кабел, който стига до земята. Вероятно тези конструкции са имали много повече общо със закрепването на мрежата от медна тел отколкото със закрепването на повдигателната макара.

Ако трябваше да се опитам да пресъздам шедьовъра на Лийдскалнин, щях да изходя от факта, че магнитният маховик е използван за създаване на едночестотен радиосигнал, който може да се настройва. Кутията върху трикраката конструкция щеше да съдържа радиоприемника (в работилницата на Лийдскалнин има различни приемници), а кабелът, излизащ от кутията, щеше да бъде свързан с високоговорител, който да издава звук, каращ кораловия блок да вибрира с неговата резонантна честота.

След като атомите в каменния блок започнат да вибрират (подобно на тези в железния прът) щях да опитам с помощта на електромагнитно поле да обърна магнитното им поле, което в нормалния случай се притегля от Земята (гравитация)."

Въпреки че днес ние стоим в голямо удивление пред древните мегалитни постройки, повечето от които са направени от огромни блокове и обелиски, разбираме колко е логично, след като вече разполагаме с метода на Едуард Лийдскалнин, използването само на големи камъни, тъй като по този начин се пести много труд. Помислете колко време би било необходимо, за да се построи Голямата пирамида в Гиза, ако трябваше да се използват тухлите, с които строим съвременните къщи. Този вид строителство ,,със замах" е доста по-ефективен.

Факт е, че Едуард Лийдскалнин е построил Кораловия замък съвсем сам. За целта той е използвал метод, който най-вероятно не е имал толкова общо с телекинезата, колкото с използването на звука и електромагнетизма, с цел намаляване или премахване напълно на гравитацията на камъните.

illuminatibg.blogspot.bg/

Нагоре