Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2016 23:35 - Необходим ли е мозъка за съзнанието и мисленето?
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 1307 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 24.05.2017 21:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Магарето/Маркус - с жълта книжка - агент на ЩАЗИ на стаж/служба при СТАРОЗАГОРСКАТА ДС-ТОРА НОСТРА, в схемите за кражби от ресторанти и магазини, естествено от гоите.

Дали човешкото съзнание и мислене са продукт на мозъка? За да отговорим на този доста странен на пръв поглед въпрос, ние се обръщаме към изследването, проведено във Великобритания от Джон Лорбър, професор по неврофизиология от университета в Шефилд.

image

Когато един от студентите в Шефилд се обърнал към доктора, оплаквайки се от леко неразположение, той отбелязал, че размерът на главата на младия мъж леко надвишава нормата. Докторът го изпратил при професор Лорбър за по-подробен преглед. Този студент се отличава с добра успеваемост и е имал IQ 126, и се очаквало да завърши успешно университета. Въпреки това, след като направил сканиране, Лорбър открил, че мозъка на пациента му почти изцяло липсва.

image
        Obama Scarecrow Without a Brain

Вместо двете полукълба на мозъка в черепа е открит само слой от мозъчна тъкан с дебелина по-малко от 1 милиметър, покриваща горната част на гръбначния нерв. Цялото останало пространство било запълнено с вода. Студентът страда от хидроцефалия - цереброспиналнo разстройство на циркулацията на цереброспиналната течност, при което тя се натрупва в черепа. Обикновено тази патология води до смърт в рамките на няколко месеца след раждането, или до тежки умствени увреждания. И все пак по някакъв начин този студент е бил в състояние да живее съвсем нормален живот и дори завършва с отличие университета.

image

Случаи като този не са толкова редки, колкото изглежда. През 1970 г., нюйоркчанин е починал на възраст от тридесет и пет години. В училище той не се е отличавал с успеваемост. После постъпва на служба като портиер и се радва на популярност в своята среда. Жителите на къщата, където мъжът е работил, ни казаха, че той е прекарвал времето си в рутинни занимания: следял за парния котел, четял вестници. Когато за определяне причината за преждевременната му смърт е направена аутопсия, също така е установено, че има почти пълно отсъствие на мозъка. Професор Лорбър идентифицирал няколкостотин души, които са напълно развити умствено, въпреки малкия брой на мозъчните клетки. Според описанието му, при някои от тях е фиксирано почти пълно отсъствие на мозъка, но все пак тяхното IQ достига 120.

image

Има случаи, в които хората са получавали тежки мозъчни травми и продължават да живеят без голяма част от мозъчното вещество. Най-известният случай е с Финиъс Гейдж, който влезе в историята на науката и често се цитира в литературата по неврофизиология.

image

През септември 1848 г. Финиъс Гейдж, старши майстор в бригада на пътни строители получил рана в главата от удар с железен прът. Той заложил барутен заряд в отвор, пробит в скалата, подготвяйки следващия взрив. След това помощникът му е трябвало както обикновено да засипе барута отгоре с пясък. По някаква причина това не е направено и Финиъс Гейдж пренебрегва да провери дали тази операция е направена. Вместо това, той предполага, че барутът е покрит с пясък, отпуска надолу в отвора тежката желязна трамбовка, без да я придържа. Резултатът е катастрофален: желязната пръчка, удряйки се в скалата произвежда искра, възпламенява барута и се втурва към небето. На пътя си тази пръчка, с повече от метър дължина и дебелина 3 см, пронизва мозъка на Гейдж, влизайки през лявата му буза и излиза около темето. В рамките на около час Гейдж е в състояние на зашеметяване, а след това той успява с помощта на хората, които го придружават да отиде на хирург и по пътя невъзмутимо и спокойно да говори за "дупката в главата". В крайна сметка той се възстановил от инфекцията, която се развива в раната и живял още 12 години. Гейдж завършил живота си в Сан Франциско, където починал при обстоятелства, изискващи аутопсия. Без съмнение, само благодарение на това случайно обстоятелство учените са били в състояние да проверят тази история чрез директно изследване на повредения мозък.

image

Оказва се, че не само левия преден лоб е бил подложен на сериозни увреждания, но травмата се е била разпространила и на десния челен лоб. Както черепа, така и желязната пръчка сега са изложени в Харвардския университет. Без значение колко поразителен бил щастливия изход от такава впечатляваща травма, не по-малко впечатляващи са нейните последици. Поразителното в тях е липсата на резки изменения на психиката. Гейдж както е бил и по-рано, си останал жизнеспособна личност: той не показва загуба на паметта и е в състояние да се занимава със своите неща. Спадът на умствените способности на Гейдж изглеждали несъразмерно малки за човек с големи увреждания на точно тази част от мозъка, която отдавна се счита за субстрат на по-висши интелектуални процеси. Известни промени са настъпили при Гейдж, но те съвсем не били от това естество, което би се очаквало въз основа на съществуващите теории. Очевидно е, че предимно са засегнати характеристики на неговата личност, а не интелигентността.

image

Преди инцидента той бил тактичен и уравновесен човек, добър работник; след него е станал необуздан и непочтителен, често си е позволявал груб език и не се съобразявал с другите хора. Той станал упорит, но непостоянен и нерешителен. Заради тези нови черти вече не било възможно да му се има доверие да ръководи колектив. А и той не проявявал склонност към каквато и да е работа: вместо това избрал да се скита, изкарвайки прехраната си, като показвал себе си и трамбовката.

image

Запознали се с посочените по-горе факти, нека да разгледаме основните възгледи, които съществуват в изследването на връзката между съзнанието и мозъка. В продължение на много десетилетия в тази област на знанието и прилежащите към нея "територии" има борба между две противоположни концепции. Първата, наречена "дуалистична", датира от древната идея за съществуването на небиологичен агент, носител на съзнание, мислене и индивидуалност, контролиращ своята телесна организация. Съгласно тези идеи, мозъкът играе роля на посредник между разумното "Аз" и физическото тяло, организиращ и подреждащ човешките дейности в рамките на ограниченията, наложени му от актуалните земни фактори. Втората, "монистична" гледна точка, която получи доста широко разпространение в наше време, предполага, че мисленето, паметта и съзнанието - това не е нищо друго, освен резултат от функционирането на мозъка.

image

Да отбележим, че в съответствие с първата концепция, физическата смърт не означава прекратяване на съществуването на съзнанието на индивида и неговите качества. От друга страна, оцеляването на съзнателно "аз", принадлежащо към по-фино ниво, първично в сравнение с грубата материя е логично и уместно. В областта на науката, наречена парапсихология, са натрупани огромно количество доказателства в подкрепа на валидността на тази концепция.

image

Сред тях - медиумните явления, извънтелесното преживяване - както в клинична смърт, така и индуцирано чрез специални методи, способността на съзнанието да получи информация за обекти, отдалечени във времето и пространството и много други. Резултатите от тези изследвания са разгледани подробно другаде. Ние се обръщаме към констатациите на учените, занимаващи се с неврофизиология и положили крайъгълните камъни в основата на сградата на тази наука - каквато я имаме днес.

image


Учените, стоящи на "монистични" позиции, работещи в областта на невронауките смятат, че ключът към разгадаването на психичните и поведенческите механизми лежи в изследването на невроните, невронните мрежи, функционалното картографиране на мозъка. Този подход обаче не е единствения възможен.

image



Световноизвестният невролог, лауреат на Нобелова награда Джон Екълс презрително го нарича "многообещаващ материализъм" - твърдейки, че единственото нещо, на което са способни съвременните теоретици на съзнанието и мисленето, е обещанието, че някой ден в бъдещето, тези проблеми ще бъдат решени. Не приемайки да изчака, Екълс, заедно с философа Карл Попър предлагат своята хипотеза за разума, като я нарекли дуалистичен интеракционизъм. Според тази хипотеза, освен материалния свят, има най-малко още един свят на идеите. Разумната човешка дейност се появява в резултат на взаимодействието на двата свята в мозъка, светът на идеите влияе на мозъка чрез промяна на вероятността за освобождаването на невротрансмитери в синаптичните контакти.

image

Водещият американски неврохирург, професор Уайлдър Пенфийлд, който е прекарал редица операции на открит мозък, придобил световна слава благодарение на откриването на нов метод за лечение на епилепсия и феномена на пробуждане на скрити спомени, под въздействието на електростимулация, обобщи резултатите от работата си в книгата "Мистерията на съзнанието", публикувана от университета в Принстън. В нея той съобщава за основната му цел, която си е определил от самото начало: да докаже, че умът е изцяло зависим от мозъка. Въпреки това, след изучаването на хиляди пациенти, провеждайки доста експерименти с електрическа стимулация на мозъка, той стига до заключението, че разумът е напълно независим от мозъка:

image


"Разумът винаги стои над съдържанието на нашето съзнание. Това е абсолютно независим субект. Разумът казва, а мозъкът изпълнява. Мозъкът е пратеник на съзнанието ".

image


Ролята на мозъка като източник на съзнание и мислене поставя под въпрос и Наталия Бехтерева, една от водещите руски експерти в областта на неврологията и неврохирургията, академик на Руската академия на науките. В книгата си тя пише:

image


"Задълбочаването в изследването на мозъка, включително въз основа на принципно нови, все още несъздадени технологии, може да даде отговор на въпроса дали има мозъчен код на мисленето. Ако отговорът (окончателен) бъде отрицателен и това, което виждаме не е код на собственото мислене, тогава коригирането на импулсната активност, свързана с активираните по време на умствената дейност зони на мозъка е един вид "код за влизане на звено в системата".

image
                             Dali LLama


При отрицателен отговор ще трябва да бъдат преразгледани и най-често срещаните и най-важните позиции в проблема за "мозъка и разума". Ако нищо в мозъка не е свързано именно с ефирната структура на нашето "мислене", тогава каква е ролята на мозъка в това "мислене"? Само ролята на "територия" за някакви други, неподчинени на законите на мозъка процеси? И каква е връзката им с мозъка, каква е тяхната зависимост от мозъчния субстрат и неговото състояние?".

image


По този начин, митът за "безалтернативността" на монистично-материалистичниявъзглед в областта на неврофизиологията не издържа на никаква критика. Такива са и неубедителните постановки на академичните адепти на материализма, упорито не желаещи да видят в човека нищо повече от високо организирана биологична машина.

image

neonula.blogspot.bg/2016/08/blog-post.html



Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188420
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031