Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07 19:39 - Мистериозната връзка между планетите и металите
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 380 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




http://petardanov.com/


Катарина, Петнисто Водно конче

Waking Times


Имало ли е цивилизация преди нас, която да не е усещала това в сърцевината си? Народите преди нас са изпитвали такава почит към небесните обекти, че виждали боговете си в планетите. В търсене на смисъл те се обърнали към небето. Вярвали, че планетите от нашата слънчева система имат значителна сила над съдбата им.

Думата „планета” произхожда от гръцката дума planētēs, която значи „скитник”, понеже определени небесни обекти се движели по небето спрямо неподвижните звезди. Те наричали тези обекти asteres planetai – скитащи звезди. Имало 7 класически планети, които можели да наблюдават с невъоръжено око: Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

По време на Античната история имало 7 важни метали, които човеците били определили и използвали значително. Това са злато, сребро, живак, мед, желязо, олово и калай. Макар и няколко други елемента да били познати в определени други култури, като цинк, арсен, или антимон, те нямали такава разпространена употреба и значение.

Когато човеците открили металите и как да ги използват, това имало огромно влияние върху човешката култура и прогреса на цивилизацията. Днес наричаме ранните периоди от време в миналото, които последвали Каменната епоха според употребата им на металите: Бронзовата епоха, Желязната епоха. Откриването на металите било революционно и вероятно започнало в древния Близък изток, наричан днес една от „люлките на цивилизацията”.

Злато

       

Златната маска на Тутанкамон в Египетския музей


Светъл, бляскаво жълт на вид и устойчив на корозия, много мек и ковък, лесно е да направим връзката защо е бил свързван със Слънцето и е бил символ на безсмъртието. Дори и днес е един от най-признатите и най-ценни метали в света. Рядкостта му и естетическите му качества го направили перфектния материал за управляващите класи, с който да демонстрират своята власт и положение.

Златни предмети понякога били заравяни с мъртвите като символ на статута на покойника, като маската на Агамемнон, открита в Микена, или маската на Тутанкамон. От античността то се използва за производство на бижута, сечене на монети, скулптури и декорация на храмове, паметници и статуи. Също така било идеален материал за важни политически и религиозни предмети, като корони, скиптри и бокали.

В цивилизацията на Инките от Южна Америка златото се смятало за потта на слънчевия бог Инти и било използвано за направата на религиозни предмети, като маски и слънчеви дискове. В древна Колумбия златния прашец бил използван за покриване на тялото на бъдещия цар в бляскава церемония по коронацията, която родила легендата за Ел Дорадо.

Златото се използвало и в медицината. Плиний през 1 век пр.Хр. предлага да се налага злато върху раните като защита от „магически отвари”.

Златото със своята ковкост и нетленност се използвало и в стоматологията. Етруските през 7 век пр.Хр. използвали златни обръчи, за да закрепят заместващи животински или човешки зъби. Днес то е доказано антивъзпалително и се използва в лекарствата за артрит.

Златото било тъй ценно, че хората векове наред се опитвали да го произведат чрез алхимия. Целта била химическа трансформация на неблагородни метали в злато или сребро. Въпреки че алхимиците били приели мотото: Aurum nostrum non est aurum vulgi, или Нашето злато не е златото на тълпите, което предполага, че може да са търсели езотеричното познание, а не ценния метал.

В древен Китай златото символизирало Ян – мъжкия или положителния принцип, характеризиран със светлина, топлина, сухота, действеност.

Сребро

Среброто, от друга страна, представлявало Луната. В древен Китай то било Ин - женският или отрицателният принцип, характеризиран от тъмнина, влага, студ, пасивност. То е относително рядко в природата, меко, бяло и бляскаво. Също така има най-високата електро и термо проводимост.

То било използвано хиляди години за бижута, украшения, прибори и търговия и като основата на множество парични системи.

 

Детайл от плочата Парабиаго: богинята Луна, ок. 2-5 в.сл.Хр.

Както Луната отразява слветлината на Слънцето, среброто е най-добрият отражател на светлината. Днес повечето огледала са направени от стъкло със сребърно покритие.

Луноподобните му качества се проявяват в химията – то е метал, който изисква тъмнина за реакциите си. Сребърните разтвори се държат в тъмни бутилки, а солите му лесно се повреждат от дневна светлина. Фотографите се нуждаят от тъмнина в лабораторията, за да работят с този метал.

По-голямата част от среброто в света се среща като разтвор в океаните, напомняйки за влиянието на Луната върху водата. Дължината на женския менструален цикъл е синхронизирана с нарастването и намаляването на луната, появявайки се на всеки 28 дни, за което се вярва, че не е съвпадение..

Среброто има дългогодишно приложение в медицината, като естествен лек срещу бактерии, гъбички и вируси. Днес колоидалното сребро отново добива популярност.

Живак

Живакът се свързва с Меркурий. Той е единственият елемент, запазил алхимическото си име заедно със съвременното си обичайно име. Наречена на римския бог Меркурий, планетата Меркурий символизира комуникацията, интелекта и съзнаването. Бидейки най-близо до Слънцето и най-бързо движещата се планета, Меркурий обикаля Слънцето само за 88 дни. Химическият символ на Живака, Hg, идва от гръцкото hydragyrum, означаващо вода-сребро.

Блестящите топчици от този метал се разливат и формират наново тъй бързо, че не е чудно, че бил свързван с бързия ум. Той е единственият елемент, който обичайно се среща в три състояния: течно, но също и твърдо и газообразно (напр. При флуоресцентните лампи). Интересно, така и богът Меркурий (Хермес в гръцката митология) служил като вестоносец на всички богове; мост между горния и долния свят и водел душите на починалите към отвъдното.

     

Римският бог Меркурий обикновено е изобразяван носейки крилата шапка и сандали и носещ кадуцей.

Алхимиците го смятали за едно от трите основни вещества на Земята заедно със солта и сярата. Макар и силно токсичен, той бил използван и като лекарство, като вероятно най-скорошната му употреба е най-добре позната, като лек срещу сифилис преди ерата на антибиотиците и като част от пломбите в стоматологията до днес.

Живакът е предимно неврологична отрова, причиняваща треперене, крайни промени на настроението, разсеяност и множество други симптоми, подходящо наречени живачна лудост.

Мед

Медта традиционно се свързва с Венера. Намира се като чист метал в природата, поради което е един от металите, познати от най-отдавна.Медната металургия процъфтявала при различните култури, включително Средноизточните, Азиатските, Европейските, Централно и Южноамериканските и индианските.

През римската епоха медта била добивана предимно в Кипър. Името ѝ идва от думата Kyprus – гръцкото име на остров Кипър. Островът често се споменава и като родното място на богинята Афродита, където тя се появила от морето. Римският ѝ еквивалент е разбира се богинята Венера.

  

Естествена мед

Планетата, както и богинята, символизира любов, красота, изкуства, пари, забавления, отдих и чувственост. И наистина, когато видите предмет, направен от мед, бил той инструмент, купа или медния купол на някоя катедрала, първото нещо, което ви изумява е по-скоро естетическите ѝ качества, отколкото полезността ѝ. Медта е привлекателен бляскав метал, мек, ковък и еластичен, с много висока термична и електрическа проводимост. Толкова е мека, че трябва да се смесва с други метали, в месинг или бронз, преди да може да се използва за структурни цели.

Традиционната астрология свързва изкуството на музиката с Венера, а понеже медта е високо резонантна, тя се използва в най-различни музикални инструменти.

При Венера и Марс има полов символизъм: „Жените са от Венера, мъжете са от Марс”. Интересно, жените имат около 20% по-висок меден серум от мъжете, а що се отнася до желязото, което се свързва с Марс, е обратното. Ако влезете в стая, където преобладава медта и топлите цветове, ще забележите, че тя има топла, отпускаща, артистична атмосфера, докато стая, където преобладава желязото и стоманата, напомня на завод и има работна и по-напрегната атмосфера. Дори и днес марсовият глиф се използва като символ на мъжа, а венериният глиф като символ на жената.

Желязо

Желязото е планетата на Марс. От 7-те „класически” метали, вероятно то е най-свързано със земята и най-изобилно в земната кора. Това си личи и в употребата на компаса, където то се привлича от магнитното поле на Земята.

Първото производство на желязо започнало в средата на Бронзовата епоха, но били нужни няколко века преди желязото да замени бронза. Хетите сякаш първи са разбирали произвидството на желязо от рудата и го ценели високо в обществото си. Те започнали да топят желязо между 1500 и 1200 г.пр.Хр. и практиката се разпространила в останалия Близък изток, а след това и в Гърция и из цяла Европа, давайки началото на Желязната епоха около 1200 г.пр.Хр. Желязото имало отличително предимство пред бронза във военните пособия. То било по-твърдо и по-издръжливо от бронза, макар и податливо на ръжда. Скоро било открито, че само няколко процента въглерод го превръща в стомана. Ковачите от западен Иран вече правели добра стомана до 1000 г.пр.Хр., обаче стоманата не станала основна стока до по-модерни времена.

   

Сечива от Желязната епоха

Марс се свързва с 2 римски бога, Марс – богът на войната, и Вулкан – богът на огъня и металургията. Следователно бил свързван с кръв, война и огън. Следвайки символизма, основните железни руди са пирит и хематит (пир, значещо огън, и хем, значещо кръв, самата която е червена заради хемоглобина – съдържащата желязо молекула).

Самата планета също е символ на енергия, действие, желание и „животинските” инстинкти за оцеляване, агресия и гняв. Докато Венера е планетата на романтиката и чувствеността, Марс е планетата на грубото желание и сексуалността.

Почвата на Марс е богата на желязо, даващо ѝ името „червената планета”. Човек може да се сети за филма Марсианецът, който добре описва бурите, бушуващи на планетата, със силни ветрове и спираловиден прах, сякаш за да изразят войнствено-гневните ѝ качества.

Калай

Калаят традиционно се свързва с Юпитер, планетата на късмета и изобилието, наричана също Великият благодетел. В римската митология Юпитер бил богът на небето и гръмотевиците, също като еквивалента му Зевс, като символите му са орел и гръмотевица. Той бил считан за царя на всички богове. Етруският еквивалент на Юпитер е богът Тин (калай).

В астрологията планетата означава разширяване и растеж (както умствен, така и духовен), оптимизъм, морал, благодарност, надежда, чест, познание.

Вероятно най-важната „разширяваща” роля на калая в историята била употребата му в направата на бронз, което може да бъде датирано към 3000 г.пр.Хр., когато хората открили, че добавянето на този метал към медта увеличава твърдостта ѝ, намалява температурата на топене и подобрява процеса на отливане, като произвежда по-течна отливка, която се охлажда към по-гъст метал, който не ръждясва. Бронзът бил първата сплав, използвана в големи количества, и скоро заменил медта като идеален избор за сечива, оръжия, прибори, скулптури и орнаменти. Това било важна иновация, която сложила началото на Бронзовата епоха – време, белязано с широката употреба на метали, прото-писменост, развитие на търговската мрежа и други ранни белези на цивилизацията. Наистина дар от Юпитер за човечеството.

  

Артефакти от късната Бронзова епоха

Калаят не бил широкодостъпен и се превозвал на големи разстояния по търговските пътища. След това, около 1200 г.пр.Хр., нашествията и миграциите на населенията разрушили търговските пътища, което ограничило доставките на калай и повишило цената му, което довело до края на Бронзовата епоха и подготвило пътя към Желязната епоха. Бронзът продължавал да се използва през Желязната епоха и продължава да се употребява за много цели и до днес. Пютърът, сплав от 85-90% калай, а останалото мед, антимон или олово, бил използват в древния свят от египтяните, а по-късно и от римляните, и се употребявал широко през Средновековието. Пютърът бил главната посуда до направата на порцелана.

Обаче, калаят не успял да доживее до това, което бихме очаквали от метала на Юпитер. Неорганичният калай е относително нетоксичен и обикновено се използва за консервиране на храна. Калайдисан метал бил използван за опаковане на храна, като консервите, които сега се правят главно от стомана. Други приложения на калая включват калаения войник и калайдисването на стоманата за корозивна устойчивост.

Олово

Оловото вероятно било първият отлят метал, понеже било лесно за извличане поради ниската му точка на топене. То било най-тежкият и гъст познат метал и ясно се свързвало със Сатурн – най-тъмната от „най-тежките” планети.

Широко се употребява от хиляди години, като най-старите артефакти датират отпреди 6000 г.пр.Хр. Древните египтяни го използвали за направата на теглилки и риболовни тежести, чаши и орнаменти. Било твърде меко за направата на сечива и оръжия, но базираните на оловото съставки били широко употребявани в козметиката, особено за очната линия.

В древен Рим добивали олово главно като вторичен продукт от обширното леене на сребро и се употребявало за направата на водохранилица и тръби, много от които били под земята. Впоследствие думата plumbing (водопровод) произлязла от латинската дума за метала – plumbum (Pb). Обаче, токсичността на оловото не останала незабелязана и римляните накрая поверили производството му на провинциите и робите, докато се наслаждавали на подправени с олово храни и вина, погрешно мислейки, че „умереното” излагане нямало да навреди много. Обаче, бавноподвижната сатурнова карма накрая се стоварила върху тях, като много изследователи предполагат, че отравяне с олово изиграло роля в падането на Римската империя.

За да разбере връзката между оловото и Сатурн, човек трябва да се вгледа по-задълбочено в астрологическото значение на планетата. Сатурн, често наричан Великият злодеятел, е планетата на Кармата и се свързва със забрана и ограничение. Власт, дисциплина, отговорност и научаване на житейските уроци е темата тук. Както жестокият римски бог Сатурн, който погълнал собствените си чеда, и гръцкия му еквивалент Хронос, той е владетел на времето, като смъртта била последният урок. Нещо като строга бащина/властна фигура, която иска да учи на дисциплина и правила, уроците на Сатурн не са приятни, но ни помагат да разберем, че накрая жънеш каквото си посял – оттук и не е изненада, че е бил и покровител на жътвата.

Оловото е тежък, гъст, тъмен елемент и от седемте е най-малко бляскав и най-малко електропроводим. Също е и най-малко резонантен, тъй че едва ли ще намерите музикален инструмент, направен от него. Тъмните му ограничаващи качества се виждат днес в производството на куршуми и сачми, теглилки и радиационни щитове. Този метал също така бил смятан за бащата на всички метали, а през Средновековието алхимиците постоянно го използвали като ключова съставка за получаването на злато.

Вероятно най-явното злосторно качество на оловото (Сатурн – Господаря на времето) се проявява в дългата традиция на натравяне на обикновеното население. Също както планетата му, никоя ползва не идва без цена, която трябва да се заплати. Натравянето с олово – състояние, при което нечий темперамент става мрачно циничен и необщителен – се наричало сатурнина. През Средновековието му била приписвана друга зловеща употреба – като удобна бавнодействаща отрова за елиминиране на нежелани роднини. Французите го наричали poudre de la succession, или прахът на наследяването.

Сатурнизмът, или натравянето с олово, бил и едно от първите индустриални заболявания. Симптомите напомнят за ограничаващия символизъм на планетата: умора, вялост, депресия, липса на апетит, запек, скованост... При децата дори ниското излагане на олово може да причини преманентна интелектуална инвалидност. Оловото се натрупва в костите и зъбите, и двете традиционно подвластни на Сатурн.

Оловото донякъде представлява границата на материалната реалност. То е последният елемент в периодичната таблица, който не е радиоактивен. Подобно, Сатурн представлява границите на времето и материята; той е последната планета в слънчевата система, видима с невъоръжено око. Влиянието на Сатурн може да изглежда тежко и ограничаващо, но такова е естеството на физическата сфера.

Новите планети

Уран, който понякога се вижда с невъоръжено око, официално е открит през 1781 г., а нептун през 1846 г. Следва откриването на Плутон през 1930 г., а статутът му на планета трае до 2006 г., когато е преквалифициран на планета-джудже. Въпреки че по-късно откритите радиоактивни елементи уран, нептуний и плутоний са наречени на тези планети, няма съвременна алхимия, която да ги свърже.

Земният елемент

Традиционно никой метал не се свързва с нашата планета. От 92-та елемента, които естествено се срещат на земята, несъмнено много от тях са съществени за живота, който я населява. Има обаче един земен елемент, който учените считат за ключов компонент за целия живот на Земята, и това е въглеродът. Учените често допускат, вероятно погрешно, че ако някъде другаде във вселената съществува живот, той ще е базиран на въглерода.

Въглеродът (от латинската дума за въглен: carbo) е елемент с 6 протона, 6 електрона и 6 неутрона. И докато тези 666 неустоимо напомнят за антихриста, в този случай това просто е свързано с живота в материална форма, за нас бидейки “in carne” (в плът) или “in carbon” (във въглерод). Атомите на въглерода могат да се свързват по различни начини – могат да приемат красивата форма на диаманта или по-неясната форма на графита, но донякъде и животът във физическата реалност може да бъде подобен на това, а понякога и двете едновременно; сладък и горчив. Накъдето и да погледнем, всичко сякаш е свързано по начини, които можем само да се опитваме да разберем, и е важно да запомним, че това е само част от голямата картина.

posledenvek.info/entries/universe/plntsmtls




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 4300663
Постинги: 4131
Коментари: 1112
Гласове: 1429
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031