Постинг
20.05.2019 07:42 -
Усоито, Марков и Раюв камък, над град Елена
Автор: lubara
Категория: Туризъм
Прочетен: 3049 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2019 20:56
Прочетен: 3049 Коментари: 4 Гласове:
13
Последна промяна: 22.09.2019 20:56
На няколко километра южно от град Елена има едно селце, Усоито се нарича. Там зная един хубав комплекс, от който тръгва обходен маршрут до Марков и Раюв камък. Четох, че е седем километра и половина и се взима за три часа.
Да, ама не, както беше казал бай Петко Б.
И вчера около 11 часа в този прекрасен майски ден, аз и три дами акостирахме с моята кола в двора му. Едната си беше жена ми, което правеше задачата да водя групата още по-трудна и отговорна.
Обадихме се, че след около четири часа ще се върнем да обядваме и през тази хубава полянка поехме смело напред!
След нас тръгна една група млади хора, и то с водач. Което ни даде допълнителни сили, макар, че бързо ни изпревариха.
Ето целият маршрут. Ще кажете, фасулска работа! :) Но само на пръв поглед...
Маркировката е добра, изкачването плавно, все още...
Първата цел е постигната след 45 минути. Но все още не знаем какво ни чака...
Групата на Шаро, снимана от младите хора, учудени от бодрата ни стъпка.
Там горе някъде е връх Чумерна.
Продължаваме след кратка почивка нагоре.
Има дори и малки столчета, да прегънеш коляно...
Панорамата надолу се изчиства...
Това е град Елена и пътят, по който дойдохме.
В 12.45 сме на тази тераска, времето е прекрасно!
Моите дами!
Смело продължаваме напред!
Взорът- надалеч!
На този мъх сядаме да хапнем по нещо, точно в 13.30 часа. Вече веднъж сме се объркали в търсенето на Раюв камък. Слаба маркировка! Еленчани да внимават в картинката!
В 14 часа срещаме тази групичка от Трапезица 1902, с които прекрасно се познаваме!
И вече сме на Малката Костенурка.
Четири младежи и една девойка се припичат на слънце, кацнали на корубата й.
А това е Голямата Костенурка.
Тук сме на Светилището, древните траки са издълбали камъка?!
Вече е 14.40 часа.
Аз и Йонка отиваме до Раюв камък, на пет минути отклонение от главната пътека. Останалите две дами си почиват и нетърпеливо ни чакат. Умората вече е налице!
Казват, че от върха му се вижда Йовковския язовир, но не сме чак толкова луди!
Последни погледи към билото и навлизаме по едни стръмнини надолу, камънаци и малко кал.
Цъфнали горски ягодки видяхме много, но не вярвам да се върнем, когато вържат и почервенеят!
Вече сме в ниското, но мартинките ни трудно държат. Е, аз съм добре!
И виждаме град Елена, часът е 16.00. Бая окъсняхме.
В селото навлизаме след 45 минутно лутане на правилния път. Жена ми проклина деня, в който ме е срещнала, макар, че не казва точно това! Много си е бойна тя, газим кал и никакви уверения, че сме накрая могат да помогнат...
Но вече е поне спокойна, че няма да викаме хеликоптерите да ни спасяват. Голяма сладурана е тя...
И точно в 17 часа, цели ШЕСТ часа след началото сядаме за две -три бири и няколко чорби. Настроението е приповдигнато.
Макар, че Стела ни казва, никога вече...
Ще поживеем, ще видим...
Айларипииии! Старото куче, тоест аз, отново беше на висота!
Да, ама не, както беше казал бай Петко Б.
И вчера около 11 часа в този прекрасен майски ден, аз и три дами акостирахме с моята кола в двора му. Едната си беше жена ми, което правеше задачата да водя групата още по-трудна и отговорна.
Обадихме се, че след около четири часа ще се върнем да обядваме и през тази хубава полянка поехме смело напред!
След нас тръгна една група млади хора, и то с водач. Което ни даде допълнителни сили, макар, че бързо ни изпревариха.
Ето целият маршрут. Ще кажете, фасулска работа! :) Но само на пръв поглед...
Маркировката е добра, изкачването плавно, все още...
Първата цел е постигната след 45 минути. Но все още не знаем какво ни чака...
Групата на Шаро, снимана от младите хора, учудени от бодрата ни стъпка.
Там горе някъде е връх Чумерна.
Продължаваме след кратка почивка нагоре.
Има дори и малки столчета, да прегънеш коляно...
Панорамата надолу се изчиства...
Това е град Елена и пътят, по който дойдохме.
В 12.45 сме на тази тераска, времето е прекрасно!
Моите дами!
Смело продължаваме напред!
Взорът- надалеч!
На този мъх сядаме да хапнем по нещо, точно в 13.30 часа. Вече веднъж сме се объркали в търсенето на Раюв камък. Слаба маркировка! Еленчани да внимават в картинката!
В 14 часа срещаме тази групичка от Трапезица 1902, с които прекрасно се познаваме!
И вече сме на Малката Костенурка.
Четири младежи и една девойка се припичат на слънце, кацнали на корубата й.
А това е Голямата Костенурка.
Тук сме на Светилището, древните траки са издълбали камъка?!
Вече е 14.40 часа.
Аз и Йонка отиваме до Раюв камък, на пет минути отклонение от главната пътека. Останалите две дами си почиват и нетърпеливо ни чакат. Умората вече е налице!
Казват, че от върха му се вижда Йовковския язовир, но не сме чак толкова луди!
Последни погледи към билото и навлизаме по едни стръмнини надолу, камънаци и малко кал.
Цъфнали горски ягодки видяхме много, но не вярвам да се върнем, когато вържат и почервенеят!
Вече сме в ниското, но мартинките ни трудно държат. Е, аз съм добре!
И виждаме град Елена, часът е 16.00. Бая окъсняхме.
В селото навлизаме след 45 минутно лутане на правилния път. Жена ми проклина деня, в който ме е срещнала, макар, че не казва точно това! Много си е бойна тя, газим кал и никакви уверения, че сме накрая могат да помогнат...
Но вече е поне спокойна, че няма да викаме хеликоптерите да ни спасяват. Голяма сладурана е тя...
И точно в 17 часа, цели ШЕСТ часа след началото сядаме за две -три бири и няколко чорби. Настроението е приповдигнато.
Макар, че Стела ни казва, никога вече...
Ще поживеем, ще видим...
Айларипииии! Старото куче, тоест аз, отново беше на висота!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy