Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2019 16:20 - На САФАРИ в Египетската пустиня
Автор: patuvam Категория: Туризъм   
Прочетен: 1674 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 16.07.2019 16:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             
               Подвластни на старата максима: “Луд умора нЕма, само се поти“ решихме да се поизпотим на сафари в египетската пустиня. За благото и удоволствието на туриста и не на последно място за неговите пари организацията беше безупречна. В уреченото време джиповете за сафари дойдоха и ни натовариха от хотела.

                 

                     ( Моля, кликвай върху снимките)




image




             И се отправихме към пустинята. Какво ти...то тук пустинята е навсякъде, което ще рече, че не пътувахме продължително. За сметка на това доста друсащо и клатещо пътуване се заформи. Дето му се вика в един момент „ останахме без бъбреци“. Ама пък беше много запомнящо се. Гонката между джиповете започна още в самото начало. Това качваше адреналина на макс и усещането, че си на преследване в пустинята.




image






image







image







image





                  След подобаващото мандръсане се озовахме на мястото, от където тръгва сафарито.




image




                В какво се състоеше то? Най-напред трябваше да се екипираме като бедуините. Помогнаха ни да завием около главата си по специален начин кърпите, които щяха да ни предпазят от вдишване на пясъка.





image








image






image






       След това сложихме каски за безопастност в случай на инцидент и ... бяхме готови ( направо неузнаваеми).







image





                Оставаше да се качим на АТВ-тата. След кратка инструкция и това се случи. Разбира се ние, както винаги бяхме в първата редица. Потеглихме в керван – един след друг, подобно на камилите в пустинята.




image







image






image
             




              Усещането беше неописуемо. Звукът от ревът на АТВ-тата се смесваше с мъглата от вдигналия се пясък и всичко това под ярките и горещи слънчеви лъчи.....е, на това му се вика адреналин на сто процента. Беше велико, неповторимо изживяване. Липсваше ни само някакво оръжие, което да запашем на коланите и екшъна щеше да е пълен. След час гонката приключи и започнахме да се разопаковаме и да тръскаме прашоляка от себе си.
             Трябваше да се подготвим за следващото приключение – бъгитата. Придвижихме се до следващия полигон и зачакахме в знойния ден за свободно бъги, което да подкараме.




image







image






image






image





                  Нашият екипаж потегли, въоръжен със снимачна техника и позитивни емоции.



image







image




           Газ, спирачка, газ, спирачка....нищо сложно. Голямо рънкане падна и тука. Въздухът се раздираше от ревът на моторите на бъгитата. Предвид ниската конструкция на бъгито  логично беше и  прашолякът наоколо да е доста по-гъст и задушлив.




image




             Но нали това беше целта- за ден да се почувстваме бедуини. Почувствахме се. Яко беше. После джиповете ни отведоха още по-дълбоко в пустинята, където ни очакваше езда на камила. Сприятелихме се с нашият шофьор. Казваше се Али.Както той сам се представи-Али Баба... . Една малка подробност, но го запомняш завинаги.




image





                        По време на придвижването ни отново атракцията на гонката с джиповете, отвличаше вниманието ни от неравностите по трасето. Фотографа на домакините, младеж врял и кипял в сафари преживяванията ни забавляваше с акробатичните си номера. Какво ли не прави, къде ли се не качва...




image





image







image








image






           Така пристигнахме на мястото, което се наричаше „бедуинско село“.




image







image






          Тука трябваше да пояздим камила. Преди това се отбихме до камилата Кеми. Така си я нарекохме ние. Всеки трябва да си има име. Та Кеми беше хубава камила, позьорка. Обичаше да позира за снимка  и беше благоразположена към нас хората, които уж с любов, но в крайна сметка нарушавахме спокойствието й.




image





          С охота Кеми прие предложената  бутилка минерална вода и на един дъх я изпи.





image






image





               Очевидно цивилизацията й  беше оказала влияние. Какво ли си вика милата: „Омръзна ми да пия от кофи и водоеми. От днес вече съм дама.... Ще пия само от бутилка и ще позирам като истинска плеймейтка.“  Ужас! Другите й посестрими чакаха чинно със своите водачи, за да бъдат яздени от любопитни туристи.







image






image






image




                Спецификата при язденето на камила е при изправянето й от земята и съответно при спирането и слизането от гърба й. И в двата случая камилата  се накланя силно напред, така че за да останеш на гърба й трябва здраво да се държиш за предната, дървена  част на седлото. Иначе има опастност да се прехвърлиш върху шията на камилата. Та така започна и моята езда. Не се плашех, знаех че ще се справя.




image






image




              Потеглихме. Усещането беше като в ладия, плавно и елегантно поклащащо.




image







image





               Но заслугата сигурно беше на камиларя.




image





          „Я камилата, я камиларя...“ Аааа-не! Камиларят-не! 
          За финал на изпълнения с преживявания ден, гостувахме в колибата на бедуините, където жените приготвяха техния специфичен хляб, който с охота опитахме.




image







image







image





                       И за завършек ни поканиха на чаша чай, в бедуинската шатра. Малки, пъстри канченца пълни с оханен чай ни поднесе възрастен, скромен, вглъбен в себе си бедуин.




image







image






image





                Беше трогателно. И като казах преди малко „за финал“ не бях много права. Защото финалът предстоеше. Отново се придвижихме с нашите сафари джипове до място, където щяхме да похапнем след дългия ден




image




и да се полюбуваме на специална програма- кючек и танц на дервиш. Кючекът ...ясно. И аз го мога. Ама тоя дервиш... . Как издържа петнадесет минути  да се върти около остта си не знам.




image







image





             В крайна сметка всеки е намерил нишата си в този свят.
             Денят преваляше.




image




               Обогатени духовно потеглихме обратно към хотела. Залезът като, че ли ни гонеше в облака от прах и пясък.




image




                 Прибрахме се уморени и изпълнени с впечатления. За ден бяхме се потопили в тайнството на пустинята и бедуините- тайнство красиво и дълбоко като очите на прекрасна жена.




image

 

 




Гласувай:
5



1. rosiela - Българинът,
04.01.2020 17:47
където и да го пуснеш, ще се оправи!
цитирай
2. patuvam - Безспорно!
05.02.2020 16:27
Кой с ръкомахане :), кой как може... и гладен няма да остане! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: patuvam
Категория: Туризъм
Прочетен: 138064
Постинги: 44
Коментари: 60
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031