Надитата
СИСТЕМАТА ОТ ПРОТОЦИ НА УМА И ПРАНАТА
Когато всички възли на сърцето са разсечени,
тогава смъртният става безсмъртен.
КАТХА-УПАНИШАД
6.15
Аюрведа разглежда тялото като сбор от канали, като се
почне от най-големия - стомашно-чревният тракт - и се
стигне до фините проводници на нервната система. По същия начин Йога разглежда финото тяло (полето на ума-прана) като система от взаимосвързани протоци (надита). Каналите във физическото тяло са взаимосвързани с протоците във финото тяло.
Според ведическия възглед Ваю - космическата въздушна сила - създава всички тези канали. Ваю се нарича сутратман, Азът или Атманът на сутрата, което означава нишка,канал или проход. Създадените от Ваю канали удържат всички неща във вселената като скъпоценни камъни върху връв. Точно както има канали в тялото, така и външната природа е изпълнена с различни канали - от реките и потоците до енергийните течения в междугалактическото пространство.
Читта-нади, каналът на ума или съзнанието
Умът има едно-единствено нади или канал, наречено чигата нади, или каналът на съзнанието. Аюрведа нарича неговото физическо съответствие мановаха срота, каналът, по който протича мисълта. Всички от нас са изпитвали течението на ума, токът на мисълта или потокът на съзнанието.Това е потокът през читта-нади.
Началото на читта-нади е в духовното сърце, обиталище-
то на прераждащата се душа или обособеният Аз, дживатман. В сърцето е връзката ни с Твореца, от който читта-нади черпи енергията си. Същностните импулси, които възникват от нашия по-дълбок ум или сърце, нашите санскари, стимулират движението през това нади.
Читта-нади е потокът на нашите санскари от сърцето към
външния свят. Той се движи първо нагоре към гърлото, от което излиза нашето изразяване, а след това към главата,където се свързва със сетивата и външните обекти. После той потича от главата надолу към гърлото и обратно към сърцето.
Това е двустранният поток на читта-нади. Първо е налице възходящо движение към външния свят - от сърцето нагоре към главата и навън чрез сетивата. След това има обратно движение от външния свят на сетивата към вътрешния свят на душата, което е низходящо - от главата към сърцето.
Насоченото навън течение на читта-нади поражда външ-
ния ум, емоциите и жизнените инстинкти - онова, което Санкхя нарича полето на манас и финото тяло. Вътрешният поток на читта-нади поражда вътрешния ум и интуиция, наричани от Санкхя буддхи или вътрешен интелект. Външният поток следва движението на космическата сила на отблъскването или невежеството. Вътрешният поток отразява движението на божественото привличане. Външният поток на читта-нади ни въвежда в тялото и поражда състоянието на бодърстване, в което преобладава сетивната дейност в главата. Вътрешният поток на читта-нади ни отвежда в нашето собствено съзнание и поражда състоянията на сънуване и дълбок сън без съновидения. Сънуването става в гърлената област, а дълбокият сън - в източника на сърцето.Двустранният поток на канала на ума
Eгo-идентичност, Ахамкара
Представата „Аз съм тялото"
Действаща в различни области Прана
Външно течение Манас,
външният ум Усещания
Вътрешен поток
Буддхи, вътрешният интелект
Знание Сърце, читта Аз или душата (дживатман)                 Ядро на ума, поле на санскарите                                     Първична прана.
При настъпване на смъртта потокът на читта тече навътре,както при спането, отвеждайки ни в астралния план и неговото съноподобно изживяване на световете на рая и ада.
Чувството за преминаване през тунел, за което хората обикновено съобщават при околосмъртните състояния, показва функционирането на това нади.
В обикновения човешки ум потокът през читта-нади е ог-
раничен и разпилян. Нашите умове са разсеяни и разпокъсани и се движат в различни посоки. Въпреки това се запазва някаква последователност на потока през канала на ума, която ние преживяваме като нашата самоличност. Преобладаващата мисъл през читта-нади е аз-мисълта. Отъждествяването на аз с тялото поражда външния поток на читта-нади.Разпознаването на Аза като чисто съзнание поражда вътрешния поток.
Егото (ахамкара) е факторът, който причинява огранича-
ването на потока през читта-нади. Това е негативното движение на прана в ума, докато душата или сетивото на божествения Аз е позитивното движение на прана в ума. Его е манифестация на разстроената или основана на желания прана (апана в ума), докато душата отразява балансираната или основана на любовта прана.
Когато читта-нади е блокирано от мисълта за обособения
аз, ние сме впримчени във външния ум, емоциите и сетивата.
Когато разширяваме нашето усещане за аз от личното към универсалното, потокът на читта-нади се усилва. Когато потокът през читта-нади тече свободно, той завършва своя кръговрат и се завръща в сърцето. При практикуването на медитация може да се усети по-бързо, по-свободно и по-последователно течение през
читта-нади. Щом течението стане напълно освободено, то
ни влива обратно в океана на съзнанието, който е в сърцето -свободният поток става едно с
тишината и спокойствието.
Егото причинява натрупване на различни токсини,
нечистотии или тежки материи(малас) в читта-нади и
възпрепятства потока през него. Тези токсини идват от
погрешно смлените храни,впечатления и асоциации, от
погрешно хранене, погрешно ползване на сетивата
и погрешни свързвания. Затова потокът Надитата през
читта-нади се влияе от състоянието на тялото, праната и ума. Читта-нади е свързано с цялата останала система от канали на физическото и финото тяло.
В това отношение Йога говори за възлите в сърцето (хри-
дая грантхи), които трябва да бъдат развързани, за да настъпи освобождението или просветлението. Тези възли са ограничителите в потока на читта, блокиранията на потока на ваю или прана в пространството на ума. Нашите санскари, дълбоки желания или импулси възпрепятстват енергийния поток от Аза през читта-нади и се излъчват към външния свят като разнообразни ограничени его-идентичности. По такъв начин разблокирането на духовното сърце и разблокирането
на читта-нади е едно и също нещо. Заедно с читта-нади се отварят свързаните с нея периферни надита, предизвиквайки преживяване на блаженство в самото физическо тяло.
Всъщност умът не е различен от своя поток. Трептенето
на ума (читта-спанда) е потокът на ума (читта-нади). Кога-
то умът навлезе в състояние на спокойствие и тишина, тогава потокът на канала на ума също става спокоен, влива се в покоя, разширява се в пространството.
Читта-нади и другите канали Читта-нади е каналът на каузалното тяло, полето на дълбинния ум и сърце. От него възниква първоначалната прана на душата, която е основата на целия живот. Следователно читта-нади е първичният поток на праната и на ума. Движе-
нието на ума (читта-спанда) винаги се отразява в движението на прана (прана-спанда). В това си качество читта-нади управлява цялостното функциониране на каналите. То е най-тясно свързано със сушумна, управляващият канал на финото тяло, и с кундалини, змиевидната сила, която е пробуденият поток енергия през сушумна. Свободното течение през читта-
нади кара и кундалини да протича през сушумна. Читта-нади е свързано с горните области на сушумна от сърцето до главата.
Читта-нади управлява не само мисловния поток, но и по-
тока от прана, който води началото си от него. Сушумна като висшето пранично нади е тясно свързано с читта-нади, или каналът на ума в неговия пробуден поток. Когато читта-нади тече навън, кундалини остава заспала или дремеща. Щом читта-нади потече навътре, кундалини се пробужда и започва да се придвижва.
Вътрешният поток на читта-нади води до пречистване и
зареждане с енергия на всички други надита, което на свой ред води до отварянето на чакрите и разгръщането на техните потенциали. Обаче не всички йоги ще изпитат отварянето на всички чакри и разгръщането на техните енергии. Някои могат да отидат направо в сърцето и да не се занимават с другите възможности за наслаждаване.
Потокът на читта се основава на желанието. Желанието
кара читта-нади да тече навън. Безстрастието му дава възможност да потече навътре. Тъй като сексуалният нагон е най-силната страст, той в най-голяма степен придърпва този канал навън. Когато читта-нади тече навън, нашата енергия е насочена към външния свят, където тя в крайна сметка се изгубва. Щом тя потече навътре, енергията ни също се насочва навътре за вътрешна трансформация.
От гледна точка на йогическите практики пратяхара (кон-
тролът над сетивата) действа за възпрепятстване на външния ток през читта-нади, така че вътрешният ток да може да се разгърне. Дхарана е концентрирането на енергия в читта-нади чрез насочено внимание. Медитацията настъпва тогава,когато енергията тече непрекъснато през читта-нади. До самадхи се стига, когато енергията тече безпрепятствено през читта-нади. Може би най-добрият метод е да се следва мис-
ловния поток обратно към неговия източник в аз-мисълта в сърцето, божественото „Аз-съм-това-съм-аз", което е същината на йога на знанието. Друг начин е да се почита Бога в сърцето, в каквато форма ни се нрави. Мантри или нещо друго, което поражда неспирен поток от висши мисли, помага за отваряне на читта-нади. Всяко нещо, което разширява нашето съзнание по подобен начин, ще накара енергийния поток да тече по-свободно. С други думи, цялата Йога, особено нейните висши практики, са насочени към и целят развитието на читта-нади.
Измежду дошите читта-нади е най-тясно свързана с вата,
благодарение на връзката на вата с прана и с ума. Умът,
прана и вата се движат заедно. Разстройването на вата води до анормален или разстроен поток през читта-нади. Обаче капха като привързаност може да блокира неговото течение.
По същия начин питта като гняв може да възбуди неговия
ток. По отношение на трите жизнени екстракта може да се
каже, че прана възниква чрез свободния ток на читта-нади.

Според Ведите, от чакрите в различни посоки се насочват
многобройни енергийни канали / нади, надири/, в Китай наречени
акупунктурни линии. Три от тях са основните. Първият е
съсредоточен в гръбначния стълб и е кух. Нарича се Сушумна /в
Япония Хара/ и е главния енергиен канал, който започва отдолу и върви
нагоре, свършвайки в основата на небцето. Другите два нервни потока и
енергийни канала са разположени от лявата и от дясната страна на
гръбначния стълб и се наричат Ида /Шакти/, който завършва в лявата
ноздра и Пингала /Шива/