Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2013 08:49 - Квантова психология
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1809 Коментари: 0 Гласове:
1



  Квантово-вълнова психология 2

1.Макрокосмосът, който наблюдаваме е директен резултат от взаимодействието на съзнанието с математическите функции на вероятностните вълни.

2.Телата не са субстанциални в смисъла на класическата физика, съзнанието им придава субстанциалност, когато ги проявява.

3.Усещането за смисъл не е характеристика на менталните обекти, а е резултат от тяхното взаимодействие съссъзнанието.


В ДНК са събрани потенциалите на вселена

В предишната статия направихме паралели между състоянията на съзнание и граничните области на материята.

Ще продължим с някои необяснени от съвременната наука явления. Ще покажем някои парадоксални теории, които са израз на безсилие, довеждащо науката до задънена улица. Следствието на това безсилие е използването на думи в науката като неопределеност.


Вселената

От диаграмата се вижда структурата на вселената, където материята, такава каквато я познаваме заема едва 4%. Останалото съдържание се разпределя както следва: 23% тъмна материя и 73% тъмна енергия. Ще кажем няколко думи за тъмната материя, които да ни насочат към потенциалите на човешкото съзнание.

imageТъмна материя е понятие от астрофизиката и космологията, означаващо материя, която е недостъпна за наблюдение със съвременните методи (нито излъчва, нито отразява електромагнитни вълни) и е с неизвестен състав, но може да бъде засечена индиректно заради гравитационните си въздействия върху видимата материя. Иначе казано, се приема, че във Вселената има нещо, което не се вижда с радиотелескопи, но е с много голяма маса, която личи само по гравитационното въздействие. Природата на тъмната енергия остава една от най-големите загадки засега, затова няма да бъде коментирана подробно. Физиците разглеждат тъмната енергияе като програма, организираща материята.Според законите на еволюцията, за да се постигне пълна реализация на съзнанието физическата материя ще трябва да обхване все по-големи области. От това следва, че съзнанието на вселената все още не е изразило цялата наличност от възможни опитности на своята вълнова функция. Тъй като всеки човек, чрез своя ментален аспект представлява активната част от вселената тези потенциали са достъпни за него. Но къде могат да бъдат открити? Отговорът е: те са кодирани в неговата ДНК.


Земята

Какво се случва на планетата Земя? Драстично се променят нейните физически характеристики. Основната честота на планетата, наречена Шуманова константа, се е увеличила повече от два пъти. Прогресивно намалява интензитета на земното магнитно полe. Променя се географското положение на магнитните полюси. Изтънява озонният слой. Глобално затопляне. 

imageБихте ли се задоволили с обяснението, че това е следствие от влиянието на някакви външни физически фактори? Къде са били те милиони години? Имало ги е и преди, но защо точно сега са активирали промените? Дали съзнанието на планетата не се намира в точка от своя еволюционен път, който изисква тези промени? До каква степен човешката еволюция, която е част от планетарната е зависима от тези промени? Знаем, че еволюираме в една затворена система, където всичко е взаимосвързано.

Честотата на Шуман милиони години е била 7,8 Нz и, което е интересно, тя съвпада точно с честотата на алфа-ритъма на човешкия мозък. Тази еднаквост отново ни кара да зададем въпроса: при тези промени какво се случва с човешкия мозък? Дали, чрез ускоряването на вибрациите, съзнанието не започва изграждането на по-фин физически проводник, чрез който да бъдат удовлетворени изискванията на еволюцията?


ДНК

ДНК представлява двойки молекули, които се преплитат като лиани, образувайки двойна спирала. Има четири вида нуклеотиди, които често се обозначават като четири бази. Тези бази са аденин (А), тимин (Т), цитозин (Ц) и гуанин (Г). Механизмите в клетката могат да разделят двойната спирала на ДНК и така всяка единична верига може да служи за шаблон за създаване на нова верига, почти еднаква с предишната.

Изследванията в областта на епигенетиката показват, че гените по никакъв начин не са „неизменими”. Te могат да се променят в отговор на заобикалящата среда на човека. Накратко, ДНК и следователно биологията на организма, непрекъснато се приспособява към сигналите, идващи извън клетките, включително и енергетичната информация, произтичаща от мисли и вярвания.

Най-тревожен е следващият факт. Съвременната наука генетика твърди, че само 10% от ДНК е работна, останалата част е наречена „генетичен боклук“.  Как този боклук е попаднал в най-съвършения инструмент на съзнанието за изграждане на формата? Според учените той е „заложен“ от самото начало. По-надолу ще дадем факти за какво служат останалите 90%. Напоследък науката, притисната от фактите започна да променя виждането си по този въпрос.

ДНК е фракталът, по който се развива всеки колапс на вълновата функция, от там и всяка биологична форма. Нека си припомним, че математическите функции, чрез които се изразява фракталът са рекурсивни. Рекурсията е начин да се определи нещо (обикновено математически обект или част от компютърна програма) чрез съотнасяне към себе си. ДНК е насочена към самата себе си с безкрайните възможности от връзки, които могат да създадат безкрайно число комбинации. Това, че ДНК може да се разглежда като фрактал, е факт и математическите зависимости на фракталната геометрия са валидни и за нея.

Д-р П. Геряев, автор на „Вълновият геном“ провежда експеримент с ДНК и открива, че по някакъв странен начин молекулата на ДНК абсорбира всички светлинни фотони в околността и буквално ги складира във формата на извита спирала. След като премахнал ДНК от апаратурата, светлината продължавала да се вие в спирала на същото място, въпреки че ДНК вече я нямало там. Получил се е енергиен „дубликат” на ДНК, който по необясним за нас начин общува с енергийните полета на вселената. Вероятно най-важната функция на ДНК е да съхранява светлината — както във физическото ни тяло, така и в неговия енергиен дубликат. ДНК взаимодейства с някакво невидимо и неоткрито засега енергийно поле, което няма електромагнитен характер, но което очевидно може да контролира електромагнитната енергия чрез съхранение на фотони, дори когато наблизо не съществува физически носител, който да ги задържи.

imageОтново устоите на материалистичните представите от близкото минало здраво са разклатени. 

Погледнете изумителната красота на спиралата на ДНК и се опитайте в нея да откриете онези 90% боклук. Богатството на човешкото съзнание е заложено именно в тези 90%. Там е целият потенциал на вълновата функция, колапсирала във формата, наречена вселена, който може да бъде изразен чрез човека. Представяте ли си какво бъдеще очаква хомосапиенс.

 

 

 


Мозъкът – инструментът на менталния аспект

И така, стигнахме до менталния аспект, чрез който съзнанието моделира и управлява формата. Мозъкът е инструмент на ума, а умът е инструмент на съзнанието. Еволюцията на съзнанието най-добре може да се проследи чрез еволюцията на мозъка – от рептилите до хуманоида. В своят вътрешно-утробен период всяко човешко същество преминава през всички минали етапи на еволюция. При болшинството безгръбначни животни се наблюдава струпване на нервни клетки в предната част на тялото или в главата. Това образувание също се нарича мозък. Какъв е смисълът на това, погледнато от гледна точка на еволюцията? Можете сами да намерите отговорите, като разгледате схемата.

image

1. Полукълбо на главния мозък (Краен мозък)

2. Таламус (Междинен мозък)

3. Хипоталамус (Междинен мозък)

4. Среден мозък

5. Варолиев мост

6. Малък мозък

7. Продълговат мозък

8. Гръбначен мозък

Няма мозъчен център на мисълта, нито на паметта. И все пак ние мислим и си спомняме. В действителност паметта е разпределена навсякъде в мозъка. В течение на живота, нашият опит оставя следи в изключително сложни мрежи, изградени от невроните. Следователно е невъзможно да бъде локализирана мисълта. Мисленето и съзнанието остават загадка за науката. Но може да се твърди, че те са свързани с цялостната дейност на cerebral cortex (мозъчната кора) и с взаимодействията му с останалите части на тялото. Именно затова е невъзможно да се изобрети компютър, способен да мисли, освен ако той не бъде снабден с тяло и чувства.


Еволюцията на мозъка

Съществува зависимост между количеството на активираната физическа материя във вселената, капацитета на разкритие на ДНК и потенциала, с който работи мозъкътАко науката не приеме, че във всеки природен феномен съзнанието е управляващият фактор, правилен отговор за смисъла на нашето съществуване не може да бъде даден.

Мозъчната кора е последният дял, който се развива в мозъка. Тя е съставена от клетъчното тяло на невроните и осигурява способността на организма, най-вече при човека, да възприема околната среда, да общува, помни и извършва преценка. Тя определя и волята за реализация на човека. Обърнете внимание на последната фраза. Количествените различия в мозъчната кора при животните и човека не са в зависимост от гъстотата на клетките, а от повърхността на мозъчната кора.

Ще посочим един важен факт, който учените са отчели. Човекът оперира максимум с 10% от капацитета на мозъка?!? (Моля ви, само не казвайте, че останалите 90% са боклук). Освен това мозъкът се използва осъзнато само 5% от времето през деня. Останалите 95% от времето биват контролирани от подсъзнанието, т.е. живот на автопилот. Какви проблеми носи животът, който е контролиран от подсъзнанието (инстинктите)? На какво еволюционно ниво се намира такъв човек? Това е област, която слабо е изследвана от днешната психология, защото не се взима под внимание по-висшия, квантово-монадичен аспект на съзнанието.

Учените откриват в ДНК (в нашата наследствена информация) нещо уникално – двоен ген с име SRGAP2, който отговаря за развитието на мозъка – за изграждане на по-дебел слой на cerebral cortex  (мозъчната кора). Всъщност, в нашите клетки се съдържат няколко копия на гена SRGAP2, които като цяло представляват „генетичния боклук“. До скоро се смяташе, че тези копия не кодират нищо и са излишни. Този ген не е откриван в нито един друг примат, дори при нито един познат на хората организъм. Това отново потвърждава идеята за еволюционното издигане и как се активира заложеният еволюционен потенциал в енергийната холограма на вълновата функция на вселената.

След тези факти нормално е да си зададем въпроса, дали съзнанието не търси нова област на колапс, за да изрази своята квантово-монадична принадлежност – да обуслови следващия еволюционен скок, чрез нова по-съвършена форма. Академия Юнити

 

 












Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687345
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031