1. Сега, с молитва за божествена благословия, започва изучаването на Йога.
2. Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието.
3. Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа.
4. Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на съзнанието.
5. Има пет такива състояния, повече или по-малко болезнени.
6. Те са вярно знание, невярно знание, фантазия, сън и спомен.
7. Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство).
8. Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е.
9. Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща реалност.
10. Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост.
11. Споменът е извикването на минали впечатления, непроменени.
12. Практиката и непривързаността са средствата, с които тези променливи състояния могат да бъдат обуздани.
13. Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно състояние на покой.
14. Когато практиката се извършва старателно и целенасочено, без прекъсване за дълъг период от време, тя става твърдо установена.
15. Непривързаността е състояние на освободеност от желания към обекти, видими или невидими.
16. Върховната непривързаност се бележи от преминаване отвъд елементите на природата (гуните) и познание на чистото съзнание (пуруша).
17. Чрез практика и непривързаност се развиват тези четири вида последователно задълбочаваща се осъзнатост: анализ, синтез, блаженство и самосъзнание; в тези степени осъзнатостта (самадхи) има зърно (обект) и в тях наблюдателят и наблюдаемото са разделени.
18. Друга, по-висша степен на самадхи е тази, в която няма описаните осъзнатости и единствено изникващите латентни отпечатъци на кармата (самскарите) нарушават чистотата на съзнанието.
19. Това състояние може да доведе до преживявания на безтелесно съществуване или сливане с природата.
20. Практиката трябва да се следва с вяра, увереност, ентусиазъм, памет и концентрация, за да се премине отвъд тази степен на осъзнатост.
21. Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо.
22. Резултатите от практиката се различават, според вложените усилия.
23. Или покоят на съзнанието може да бъде достигнат чрез дълбоко съзерцание и отдаване на Бог (Ишвара).
24. Бог е съзидателна сила, обособено и същевременно универсално съзнание, пребиваващо във вечен покой, недокоснато от недостатъци или действия, и техните плодове.
25. В Бог се съдържа зародишът на цялото знание за всичко.
26. Бог е учителят на всички учители, бидейки неподвластен на времето.
27. Той се представя във вибрацията на свещената мантра „Ом”.
28. Мантрата „Ом” следва да бъде повтаряна с дълбоко разбиране на нейното значение.
29. Тогава пречките по пътя към достигането на истинската същност изчезват.
30. Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото.
31. Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането.
32. Настоятелното придържане към единствената истинска реалност предотвратява тези препятствия.
33. Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в порок.
34. Или умът става чист в състоянието на задържане на дъха след дълго издишване.
35. Или умът може да стане спокоен чрез дълбоко съзерцание на природен обект.
36. Или чрез съзерцаване на вътрешната светлина, която е отвъд тъгата.
37. Или чрез размишления за живота на тези, които са надмогнали страстите.
38. Или с помощта на извикването на преживяванията от сънищата, или на съня без сънища, в будно състояние.
39. Или чрез медитиране върху приятен обект по желание.
40. Така съзнанието придобива сила на проникване, която се простира от най-малките частици във вселената до най-големите.
41. Когато променливите състояния са преодоляни, умът става подобен на прозрачен брилянт, в който реалността се отразява като в чисто огледало; тогава познаващият, познаваемото и актът на познание се сливат в процес, които се нарича самапати.
42. Когато думата за един обект, нейното значение и идеята за този обект се смесват и заедно се превръщат в едно ново знание, това се нарича савитарка самапати.
43. Когато паметта е пречистена, умът се освобождава от собствената си натура и само съзнанието блести в него, без да отразява външните обекти; това се нарича нирвитарка самапати.
44. По същия начин се описва съзерцанието и на тънките (нематериалните) обекти, като такова с размишление или без; това са савичара и нирвичара самапати.
45. И тънките обекти накрая губят своите характеристики.
46. Тези видове самадхи са единствените, които имат зърно (обект).
47. С овладяването на нирвичара самапати душата започва да сияе.
48. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с истина.
49. Тази мъдрост е различна от мъдростта в книгите, защото тя е интуитивно познание
50. От нея се пораждат нови самскари (латентни отпечатъци на кармата), които отричат предишните остатъци от действия.
51. Когато дори и тези самскари се разтворят, изгрява самадхи, в което няма зърно (нирбиджа самадхи) и наблюдателят пребивава в себе си.
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky