1.     Фиксирането на ума само върху един обект се нарича концентрация  (дхарана).

2.     Непрекъснатият поток от внимание върху един обект се нарича медитация (дхаяна)  

3.     В дълбока медитация само есенцията на обекта остава да свети в ума;  дори и самосъзнанието изчезва в състоянието на самадхи.

4.     Практикуването на дхарана, дхаяна и самадхи заедно, върху един и същи обект и когато преминават последователно едно в друго, се нарича самяма (контрол).

5.     С овладяването на самяма изгрява светлината на висшата мъдрост.

6.     Самяма може да се прилага на различни нива.

7.     Тези три практики - дхарана, дхаяна и самадхи - са по-дълбоки и вътрешни преживявания от предишните пет стъпала на Йога.

8.      Но те са външни в сравнение със самадхи, в което няма зърно (нирбиджа самадхи).

 

 

9.     В тихите моменти между изникването и възспирането на самскарите  се постига трансформацията на съзнанието чрез възспиране. 

10. Тогава потокът на спокойствието потича нанарушим. 

 

 

11. Разпръснатото внимание става еднопосочно и  това е трансформацията на съзнанието към самадхи. 

 

 

12.  После стихва и вълнението на мислите и еднопосочното внимание се обръща навътре. 

 

 

 

13.  В тези три трансформации съзнанието преминава от състояние на  потенциалност към състояния на извисеност и зенит, в които прониква отвъд видимото.

 

 

14.  Субстанцията се съдържа във всички неща, проявена или непроявена.

 

 

15.  Последователните промени предизвикват явни промени.  

 

16.  Чрез самяма върху трите трансформации идва познание за миналото и бъдещето.

 

17.  Думите, обектите и идеите се преплитат едни с други, но чрез самяма върху тяхното разделение се получава знание за всички езици.

18.  Чрез директно възприятие на самскарите се получава знание за предишни прераждания.

19.  Идва способността да се разбира това, което е в ума на другите.

20.  Чрез самяма върху тънкото тяло светлото излъчване от тялото се  преустановява и се постига невидимост.  

21. Кармата може да зрее бързо или бавно; чрез самяма върху действията може да се узнае времето на смъртта  посредством знамения.  

22. Чрез доброжелателство и други добродетели се постига морална и емоционална сила.

23. Чрез самяма върху силата се постига физическата мощ на слон.

24. Светлината на екстрасенсорното възприятие разкрива скрити неща, близки и далечни.

25. Чрез самяма върху Слънцето се получава познание за световете.

26. Чрез самяма върху Луната се получава познание за подредбата на звездите.

27. Чрез самяма върху Полярната звезда може да се разбере движението на звездите и хода на съдбата.

28. Чрез самяма върху пъпа се постига познание за устройството на човешкото  тяло.

29. Чрез самяма върху ямката на гърлото се побеждават гладът и жаждата.

30. Чрез самяма върху канала на костенурката се постига стабилност.

31. Чрез самяма върху коронната светлина на главата идват видения на учителите.

32. Или всичко може да бъде познато чрез интуицията.

33. Чрез самяма върху сърцето се придобива разбиране за ума.

34. В опита субективният интелект и чистото съзнание (пуруша) изглеждат сляти, но чрез самяма  върху това, което съществува заради себе си, се постига чисто знание за пуруша. 

35. От него идва свръхсетивното възприятие на слух, допир, зрение, обоняние и вкус.

36. Тези свръхсетивни възприятия са пречки в самадхи, но изглеждат като сила пред света.

37. Когато причините за плена се отслабят, освободеното съзнание е способно да  влиза в тялото на друг човек.

38. Чрез овладяване на енергията удана тялото може да не се докосва до вода, кал или тръни, а да се издига и левитира над тях.

39. Чрез овладяване на енергията самана тялото заблестява като огън.

40. Чрез самяма върху отношението между етер и звук се получава божествена  способност за чуване.

41. Чрез самяма върху отношението между тяло и етер, тялото става леко като памучна нишка и може да се придвижва с левитация.

42. В безтелесното съществуване булото, закриващо светлината, изчезва.

43. Чрез самяма върху големите и малките елементи на природата, техните свойства, взаимосвързаност и цел, се постига господство над тях.

44. От това идват способности като способността за смаляване, съвършенство на тялото и устойчивост пред елементите на природата.

45. Съвършенството на тялото се състои от красота, грация, сила и диамантена неразрушимост.

 

 

46. Чрез самяма върху сливането между процеса на възприятие, аза и природата се постига господство върху сетивата.

 

47. От това идва бързина на ума, независимост от сетивните възприятия  и  господство върху първопричината.

48. Само този, който познае чистото съзнание, достига всемогъщество и всезнание.

49. Когато зърното на плена се унищожи чрез липса на желание дори и за това, тогава идва освобождението (кайваля).

50. Божествата ще поканят напредналия, но тяхната покана не бива да предизвиква у него доволна усмивка, защото така отново може да се събуди  привързаността.

51. Чрез самяма върху моментите и техния непрекъснат поток във времето се постига висшето познание.

52. Това познание дава способност за различаване между обекти, които са неразличими по своя произход, качества или място.  

53. Яснотата за всички обекти, цялостна и неопосредствана, е висшето познание.

 

54. Когато умът стане равен по чистота с чистото съзнание, настъпва  освобождението (кайваля).