Постинг
02.09.2013 18:27 -
Същността на Атман
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 750 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2013 19:58
Прочетен: 750 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.09.2013 19:58
Знай, че майя и всичките и въздействия - от космичния интелект до тялото от груба материя - са различни от Атман. Всичко това е недействително, както миража в пустинята.Има една действителност, създадена от самата себе си, която е основата на нашето самосъзнание. Тази действителност е зрител на трите състояния на съзнанието ни и е различна от петте телесни обвивки.Тази действителност е знаещият във всички състояния на съзнанието - състоянието на бодърстване, на сънуване и на съня без сънища. Тя съзнава присъствието или отсъствието на мисловния орган, както и неговите функции. Тя е Атман.Тази действителност съзира всичко в своята собствена светлина. Нея самата никой не може да я види. Тя дава съзнание на мисловния орган и на разсъдъка, но нея никой не я просветлява.Тази действителност прониква вселената, но нея нищо не я прониква. Тя самата свети.Вселената засиява в отражението на нейната светлина.Нейното присъствие предизвиква дейността на тялото, на сетивата, на мисловния орган и на интелекта, като че ли те се подчиняват на нейната заповед. Нейната същност е вечно съзнание. Тя познава всичко - от мисълта до самото тяло. Тя познава радост и мъка и всички предмети на сетивно възприятие. Тя знае обективно всичко, така както човек знае за конкретното съществуване на една стомна.Това е Атман, Върховното същество, Прастарият. Неговото изживяване на безкрайна радост не свършва никога. Той е винаги един и същ. Той е самото съзнание. Под негова заповед работят органите и жизнените енергии.Тук, в това тяло, в пречистения мисловен орган, в тайната стаичка на разума, в безкрайната вселена вътре в сърцето, Атман засиява в своя очарователен блясък, както слънцето по обяд.Неговата светлина разкрива вселената.Той е знаещият във всички вълнения на мисълта и всички дела на отделния човек. Той е зрителят на всички дейности на тялото, на сетивните органи и на жизнената енергия. Той изглежда е тъждествен с всички тях, както огънят изглежда е тъждествен с нажежено желязно топче. И все пак той нито е активен, нито е подложен и на най-малка промяна.Атман е без раждане и смърт. Той не расте и не изчезва. Той е неизменяем, вечен. Той не умира, когато тялото се разложи. Изчезва ли въздухът,когато се счупи стомната, която го е съдържала?
Атман е различен от майя - първата причина, и от нейното въздействие - вселената.Същността на Атман е чисто съзнание. Атман разкрива цялата вселена от съзнание и материя. Той самият не може да се определи. Той запазва цялото усещане за нашата идентичност през различните фази на съзнание - в будност, сънуване и спане. Той се изявява като зрител на нашето мислене.Човекът живее в окови, понеже поради невежество, смята за свой действителен Аз това,което е не-Атман. Оттук следва страданието от раждане и смърт. В своето
невежество човекът отъждествява Атман със своето тяло и смята преходното за действително. Така той храни тялото си, украсява го и го предпазва с голямо старание. Той се оплита от предметите на сетивни възприятия, както гъсеницата - от нишките на какавидата. Измамен от своето невежество, човек смесва едното с другото.Когато чистите лъчи на Атман са скрити по този начин, измаменият се отъждествява със своето тяло, което е не-Атман. Тогава раджас, която има силата да проектира измамни форми, му причинява сериозни вреди. Тя го оковава във веригите на похотта, на гнева и на други страсти.Мисленето му се изопачава. Неговото съзнание за Атман се поглъща от акулата на съвършеното невежество. Като отстъпва пред силата на раджас, той се отъждествява с многото импулси и промени на мисленето. Затова е тласкан насам-натам, веднъж изплуващ, а друг път отново потъващ в безграничното море на раждане и смърт, чиито води са размътени от отровата на сетивното преживяване. Слънчевите лъчи привличат влагата и тя образува стената от облаци, която скрива слънцето. Така изглежда, като че ли има само облаци. Също така „аз"-ът, който е породен от Атман, скрива истинската природа на Атман, така че изглежда, като че ли има само „аз". През бурен ден слънцето се поглъща напълно от плътните облаци. Тези облаци пък се подхващат от остри, мразовити пориви на вятъра. Така ужасната сила на раджас напада заблудения човек с всякакви видове страдания, когато Атман е скрит в тъмните облаци на тамас. Обвързаността на човека се причинява от силата на тамас и раджас. Измамен от тях, той погрешно смята тялото за Атман и попада на пътя, който води към смърт и прераждане. Животът на човека в този относителен свят може да се сравни с дърво. Тамас е семето.Отъждествяването на Атман с тялото му дава растеж. Желанията са листата му. Дейността е неговият сок, тялото е стъблото му. Жизнените сили са неговите големи клони, сетивните органи са малките му клони. Сетивните възприятия са цветовете му, плодовете му са страданията, предизвикани от някои негови действия. Човекът е птицата, която изяжда плодовете на дървото на живота.Обвързаността на Атман с не-Атман произлиза от невежеството и няма външна причина. Тя е без начало и ще съществува докато човек намери просветление. Докато остава в положението на такава обвързаност, той ще бъде подложен на дълга верига от мизерия,раждане, смърт, болест, немощ и други. Тази обвързаност не се разчупва с оръжия, вятър, огън или с милиони действия. Само острият меч на познанието може да пререже тази обвързаност. Той се изковава от различаването и се наточва с чистотата на сърцето и с божествената милост.Човек трябва да изпълнява честно и с пълно себеотдаване задълженията си в своя живот така, както учат писанията. Това очиства сърцето му.Човек, чието сърце е чисто, узнава Атман. С това той унищожава до корен увивните растения, които го привързват към света.Атман живее вътре. Той не е обвързан и е отвъд всяка дейност. Човек трябва да отдели този.Атман от всеки предмет на познание, така както стрък трева се освобождава от своето листно влагалище. След това той трябва да накара да се погълнат в Атман всички явления, които образуват света от имена и форми.-Душата, която може да остане така сама в Атман, е наистина свободна.Ти никога не се отъждествяваш със сянката, която хвърля тялото ти, нито с огледалния му образ, също не и с тялото, което съзираш на сън или във въображението си. Затова не трябва да се отъждествяваш и с това живо тяло. Невежите отъждествяват тялото с Атман. Това невежество е основната причина за раждане, смърт и прераждане. Затова ти трябва сериозно да се стремиш да го разрушиш. Когато сърцето ти е освободено от такова невежество,прераждането става невъзможно. Ти ще достигнеш безсмъртие.Мисловният орган обвързва с тялото и с нещата от света. Той привързва човека, както въжето привързва животното. Но мисловният орган създава у човека също и крайната антипатия спрямо обектите на сетивното възприятие, като че ли те са отрова. Така той го освобождава от обвързаността му. Затова мисловният орган е както причината за обвързването на човека, така също и причината за неговото освобождение. Когато е помрачен от раджас, той причинява обвързване. Но когато е освободен от раджас и тамас и е пречистен, той донася освобождение.Човекът е чисто съзнание, без обвързаност. Само неговият мисловен орган го мами. Той го обвързва с оковите на тялото, на сетивните органи и на жизнения дъх. Той му внушава мисли за „аз" и „мое". Той го кара безкрайно да Скита насам-нататък под влиянието на действията,
които е причинил.Грешката да се отъждествява Атман с не-Атман е причината за раждане, смърт и преражданена човека. Това погрешно отъждествяване се създава от мисловния орган. Той причинява бедата от раждане, смърт и прераждане на онези хора, които нямат способност за различаване и са опетнени от раджас и тамас.Затова търсещият освобождение трябва да се потруди старателно, за да пречисти мисленето.Когато мислите са съвсем чисти, освобождението може да се улови толкова лесно, както плода, който човек държи в дланта си. Стреми се сериозно към освобождение и желанието ти по отношение на обектите на сетивни възприятия ще се изкорени. Във всички действия запазвай хладнокръвие; доверявай се на действителността. Упражнявай се постоянно в умствена дисциплина. Слушай словото на Брахман, размишлявай върху него, медитирай върху него. Така мисловният орган ще се освободи от злото на раджас.Следователно „умствената обвивка" не може да бъде Атман. Тя има начало и край и е подложена на промени. Тя е обиталището на болки, тя е предмет на познание. Гледащият не може да бъде гледаното.Способността за съждение, която се намира в интелектуалната обвивка, е отражение на Атман, чистото съзнание. Интелектуалната обвивка е последица от майя. Тя има способността за познание и действие. Тя винаги се отъждествява напълно с тялото.Тя е без начало. Нейният характерен признак е чувството за „аз". Тя е основата на човешката индивидуалност. Тя е причинителката на всички действия и начинания. Под натиска на предизвикани в миналите животи склонности и впечатления тя извършва добродетелни или грешни действия и преживява техните резултати.Чрез мисълта за „аз" и „мое" тази интелектуална обвивка се отъждествява непрестанно с тялото, с физическите състояния и задълженията, които принадлежат на тези различни състояния и условия на живот. Тази интелектуална обвивка свети с ярка светлина, защото е близо до блестящия Атман. Тя е дреха на Атман, но човек се отъждествява с тази дреха и преброжда в тая измама цикъла на раждането, смъртта и прераждането.Атман, чистото съзнание, е светлината, която сияе в съкровищницата на сърцето, центърът на всичката жизнена сила. Той е неизменяем, но става „действащ" и „изпитващ", когато погрешно се смесва с интелектуалната обвивка.Поради това погрешно отъждествяване Атман приема ограничението на интелектуалната обвивка, която е напълно различна от него. Така човек се смята за отделен от Атман, макар че той самият е Атман. Така той се смята за отделен от Брахман, който е един и същи Атман във всички създания. Също така и един невежа може да смята, че глиненото гърне е нещо различно от глината, от която то е направено.По своята същност Атман е вечно непроменен и съвършен. Но той приема качествата и същността на своите обвивки, защото погрешно се идентифицира с тях.Атман е зрителят отвъд всички качества и всяко действие. Той може да се изпита непосредствено като чисто съзнание и безкрайно блаженство. Неговото явяване като индивидуална душа се причинява от лъжливата ни представа и няма реалност. По своята собствена същност това явяване е нереално. Когато заблудата ни бъде премахната, то престава да съществува. Явяването на Атман като индивидуална душа съществува само докато продължава тази заблуда, защото тя е само заблуда на нашето познание. Докато трае заблудата ни въжето изглежда като змия. Когато тя престане, съществуването на змията свършва.Когато изчезне тъмнината на нереалността, тогава се появява ясно вечният Атман. Затова човек трябва да се стреми да освободи вечния Атман от нереалностите на егоизма и
заблуждението.Интелектуалната обвивка, за която говорихме, не може да бъде Атман, поради следните причини: тя подлежи на изменения; интелигентността не е нейна вродена същност; тя е ограничена, обект е на опит и е преходна. Затова невечното не може да бъде вечния Атман.Обвивката на блаженството", която се отнася до мислите за „аз" у човека, е онази обвивка на Атман, върху която пада отблясък от самия блажен Атман. И все пак тази обвивка е творение на нашето невежество. Нейната същност се състои от различните степени на щастие, които придружават постигането на желан обект. Блаженството на тази обвивка се изживява непосредствено от праведниците, когато събират плодовете на своите добри постъпки. Тя е израз на радост, която всички живи същества могат да изпитат без усилие. Обвивката на блаженството се разкрива напълно в състояние на дълбок сън и се изживява отчасти в състояния на будност и на сън със сънища, когато се радваме на желан обект. Тази обвивка на блаженството обаче не може да бъде Атман поради следните причини: тя има ограничения и се предизвиква от майя; радостта, която тя носи, е резултатът от добри дела;тя е от същия вид като другите обвивки, които произхождат от майя.Когато размишляваме и медитираме върху истината на писанията, като преминем отвъд петте обвивки на невежеството, ние узнаваме върховната действителност - Атман, зрителят,безкрайното съзнание.
Атман свети от самия себе си и е различен от петте обвивки. Той е зрител на трите състояния на съзнанието. Той е действителност без промяна, чист и с вечно блаженство. Този, който упражнява различаване, може да го узнае като Атман вътре в себе си. ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО ВИВЕКА ЧУДАМАНИ Шанкара (наричан още Шанкарачаря), „Спасителят", се смята за един от най-големите философи и светци на индуизма. Той е живял от 788 до 820 година и е бил един от главните представители на индийската философия адвайта, учението за „недвойствеността".
невежество човекът отъждествява Атман със своето тяло и смята преходното за действително. Така той храни тялото си, украсява го и го предпазва с голямо старание. Той се оплита от предметите на сетивни възприятия, както гъсеницата - от нишките на какавидата. Измамен от своето невежество, човек смесва едното с другото.Когато чистите лъчи на Атман са скрити по този начин, измаменият се отъждествява със своето тяло, което е не-Атман. Тогава раджас, която има силата да проектира измамни форми, му причинява сериозни вреди. Тя го оковава във веригите на похотта, на гнева и на други страсти.Мисленето му се изопачава. Неговото съзнание за Атман се поглъща от акулата на съвършеното невежество. Като отстъпва пред силата на раджас, той се отъждествява с многото импулси и промени на мисленето. Затова е тласкан насам-натам, веднъж изплуващ, а друг път отново потъващ в безграничното море на раждане и смърт, чиито води са размътени от отровата на сетивното преживяване. Слънчевите лъчи привличат влагата и тя образува стената от облаци, която скрива слънцето. Така изглежда, като че ли има само облаци. Също така „аз"-ът, който е породен от Атман, скрива истинската природа на Атман, така че изглежда, като че ли има само „аз". През бурен ден слънцето се поглъща напълно от плътните облаци. Тези облаци пък се подхващат от остри, мразовити пориви на вятъра. Така ужасната сила на раджас напада заблудения човек с всякакви видове страдания, когато Атман е скрит в тъмните облаци на тамас. Обвързаността на човека се причинява от силата на тамас и раджас. Измамен от тях, той погрешно смята тялото за Атман и попада на пътя, който води към смърт и прераждане. Животът на човека в този относителен свят може да се сравни с дърво. Тамас е семето.Отъждествяването на Атман с тялото му дава растеж. Желанията са листата му. Дейността е неговият сок, тялото е стъблото му. Жизнените сили са неговите големи клони, сетивните органи са малките му клони. Сетивните възприятия са цветовете му, плодовете му са страданията, предизвикани от някои негови действия. Човекът е птицата, която изяжда плодовете на дървото на живота.Обвързаността на Атман с не-Атман произлиза от невежеството и няма външна причина. Тя е без начало и ще съществува докато човек намери просветление. Докато остава в положението на такава обвързаност, той ще бъде подложен на дълга верига от мизерия,раждане, смърт, болест, немощ и други. Тази обвързаност не се разчупва с оръжия, вятър, огън или с милиони действия. Само острият меч на познанието може да пререже тази обвързаност. Той се изковава от различаването и се наточва с чистотата на сърцето и с божествената милост.Човек трябва да изпълнява честно и с пълно себеотдаване задълженията си в своя живот така, както учат писанията. Това очиства сърцето му.Човек, чието сърце е чисто, узнава Атман. С това той унищожава до корен увивните растения, които го привързват към света.Атман живее вътре. Той не е обвързан и е отвъд всяка дейност. Човек трябва да отдели този.Атман от всеки предмет на познание, така както стрък трева се освобождава от своето листно влагалище. След това той трябва да накара да се погълнат в Атман всички явления, които образуват света от имена и форми.-Душата, която може да остане така сама в Атман, е наистина свободна.Ти никога не се отъждествяваш със сянката, която хвърля тялото ти, нито с огледалния му образ, също не и с тялото, което съзираш на сън или във въображението си. Затова не трябва да се отъждествяваш и с това живо тяло. Невежите отъждествяват тялото с Атман. Това невежество е основната причина за раждане, смърт и прераждане. Затова ти трябва сериозно да се стремиш да го разрушиш. Когато сърцето ти е освободено от такова невежество,прераждането става невъзможно. Ти ще достигнеш безсмъртие.Мисловният орган обвързва с тялото и с нещата от света. Той привързва човека, както въжето привързва животното. Но мисловният орган създава у човека също и крайната антипатия спрямо обектите на сетивното възприятие, като че ли те са отрова. Така той го освобождава от обвързаността му. Затова мисловният орган е както причината за обвързването на човека, така също и причината за неговото освобождение. Когато е помрачен от раджас, той причинява обвързване. Но когато е освободен от раджас и тамас и е пречистен, той донася освобождение.Човекът е чисто съзнание, без обвързаност. Само неговият мисловен орган го мами. Той го обвързва с оковите на тялото, на сетивните органи и на жизнения дъх. Той му внушава мисли за „аз" и „мое". Той го кара безкрайно да Скита насам-нататък под влиянието на действията,
които е причинил.Грешката да се отъждествява Атман с не-Атман е причината за раждане, смърт и преражданена човека. Това погрешно отъждествяване се създава от мисловния орган. Той причинява бедата от раждане, смърт и прераждане на онези хора, които нямат способност за различаване и са опетнени от раджас и тамас.Затова търсещият освобождение трябва да се потруди старателно, за да пречисти мисленето.Когато мислите са съвсем чисти, освобождението може да се улови толкова лесно, както плода, който човек държи в дланта си. Стреми се сериозно към освобождение и желанието ти по отношение на обектите на сетивни възприятия ще се изкорени. Във всички действия запазвай хладнокръвие; доверявай се на действителността. Упражнявай се постоянно в умствена дисциплина. Слушай словото на Брахман, размишлявай върху него, медитирай върху него. Така мисловният орган ще се освободи от злото на раджас.Следователно „умствената обвивка" не може да бъде Атман. Тя има начало и край и е подложена на промени. Тя е обиталището на болки, тя е предмет на познание. Гледащият не може да бъде гледаното.Способността за съждение, която се намира в интелектуалната обвивка, е отражение на Атман, чистото съзнание. Интелектуалната обвивка е последица от майя. Тя има способността за познание и действие. Тя винаги се отъждествява напълно с тялото.Тя е без начало. Нейният характерен признак е чувството за „аз". Тя е основата на човешката индивидуалност. Тя е причинителката на всички действия и начинания. Под натиска на предизвикани в миналите животи склонности и впечатления тя извършва добродетелни или грешни действия и преживява техните резултати.Чрез мисълта за „аз" и „мое" тази интелектуална обвивка се отъждествява непрестанно с тялото, с физическите състояния и задълженията, които принадлежат на тези различни състояния и условия на живот. Тази интелектуална обвивка свети с ярка светлина, защото е близо до блестящия Атман. Тя е дреха на Атман, но човек се отъждествява с тази дреха и преброжда в тая измама цикъла на раждането, смъртта и прераждането.Атман, чистото съзнание, е светлината, която сияе в съкровищницата на сърцето, центърът на всичката жизнена сила. Той е неизменяем, но става „действащ" и „изпитващ", когато погрешно се смесва с интелектуалната обвивка.Поради това погрешно отъждествяване Атман приема ограничението на интелектуалната обвивка, която е напълно различна от него. Така човек се смята за отделен от Атман, макар че той самият е Атман. Така той се смята за отделен от Брахман, който е един и същи Атман във всички създания. Също така и един невежа може да смята, че глиненото гърне е нещо различно от глината, от която то е направено.По своята същност Атман е вечно непроменен и съвършен. Но той приема качествата и същността на своите обвивки, защото погрешно се идентифицира с тях.Атман е зрителят отвъд всички качества и всяко действие. Той може да се изпита непосредствено като чисто съзнание и безкрайно блаженство. Неговото явяване като индивидуална душа се причинява от лъжливата ни представа и няма реалност. По своята собствена същност това явяване е нереално. Когато заблудата ни бъде премахната, то престава да съществува. Явяването на Атман като индивидуална душа съществува само докато продължава тази заблуда, защото тя е само заблуда на нашето познание. Докато трае заблудата ни въжето изглежда като змия. Когато тя престане, съществуването на змията свършва.Когато изчезне тъмнината на нереалността, тогава се появява ясно вечният Атман. Затова човек трябва да се стреми да освободи вечния Атман от нереалностите на егоизма и
заблуждението.Интелектуалната обвивка, за която говорихме, не може да бъде Атман, поради следните причини: тя подлежи на изменения; интелигентността не е нейна вродена същност; тя е ограничена, обект е на опит и е преходна. Затова невечното не може да бъде вечния Атман.Обвивката на блаженството", която се отнася до мислите за „аз" у човека, е онази обвивка на Атман, върху която пада отблясък от самия блажен Атман. И все пак тази обвивка е творение на нашето невежество. Нейната същност се състои от различните степени на щастие, които придружават постигането на желан обект. Блаженството на тази обвивка се изживява непосредствено от праведниците, когато събират плодовете на своите добри постъпки. Тя е израз на радост, която всички живи същества могат да изпитат без усилие. Обвивката на блаженството се разкрива напълно в състояние на дълбок сън и се изживява отчасти в състояния на будност и на сън със сънища, когато се радваме на желан обект. Тази обвивка на блаженството обаче не може да бъде Атман поради следните причини: тя има ограничения и се предизвиква от майя; радостта, която тя носи, е резултатът от добри дела;тя е от същия вид като другите обвивки, които произхождат от майя.Когато размишляваме и медитираме върху истината на писанията, като преминем отвъд петте обвивки на невежеството, ние узнаваме върховната действителност - Атман, зрителят,безкрайното съзнание.
Атман свети от самия себе си и е различен от петте обвивки. Той е зрител на трите състояния на съзнанието. Той е действителност без промяна, чист и с вечно блаженство. Този, който упражнява различаване, може да го узнае като Атман вътре в себе си. ПЕРЛАТА НА РАЗЛИЧАВАНЕТО ВИВЕКА ЧУДАМАНИ Шанкара (наричан още Шанкарачаря), „Спасителят", се смята за един от най-големите философи и светци на индуизма. Той е живял от 788 до 820 година и е бил един от главните представители на индийската философия адвайта, учението за „недвойствеността".
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
