Постинг
12.09.2013 17:07 -
ИНТЕЛЕКТУАЛНО РОДОСЛОВИЕ 2ч.-Човешките раси
В средата на Третата раса преди около 6 и половина милиона години става разделяне на половете.. Докато гъстата материя не закрива съвсем третото око, монадата продължава да упражнява известно влияние върху тялото на човека. Със сгъстяването наматерията обаче, това влияние започва все повече и повече да отслабва и гостподар на положението става растящият нисш ум, който избутвайки монадата на заден план, накрая заставя всички влияния да минават през него. Когато настава време за раждането на Четвъртата раса, по-напредналата част от човечеството е достигнала това положение и затова се казва, че атлантите са “първата чисто човешка и земна раса” Зараждането на Четвъртата раса
В това време, когато лемурийският материк е разкъсван от вулканични изригвания и земетресения и потъва в морските дълбини, Атлантида започва бавно да се подава над водите. Ману на Четвъртата раса избира измежду Третата най-подходящите за новата раса индивиди - тези, които са най-развити умствено и чието тяло е най-плътно и здраво. Той ги отвежда на север към Неизчезващата свята земя, където трябва да пребивават изолирани и да се усъвършенстват. След това, като напускат тази люлка на човешките раси, тези избрани чеда се установяват в онези области на северна Азия, които не са засегнати от големите лемурийски катастрофи.Така става, че първите две атлантски подраси съществуват едновременно с 6-та и 7-та лемурийски подраси - през последната част от Вторичния период,
преди голямата лемурийска катастрофа, т.е. 700 хиляди години преди края на споменатия период. Най-славната в духовно отношение епоха на Четвъртата раса - тази под управлението на Божествената династия - съвпада с Еоценовия период, а първият от големите потопи, които погубват тази раса става в средата на Миоценовия период преди около 4 милиона години. Другата великолепна цивилизация - толтекската - разцъфтява след този първи потоп и загива при катастрофата станала преди 850 хиляди години. Тя е последвана от други цивилизации, но не така бляскави като нея. Последният остатък от Атлантида - островът, наречен от Платон Посейдон - потъва преди около 11 хиляди години, в 9564 г. пр. Хр.Огромният материк, който наричаме Атлантида, материкът на Четвъртата раса, Куша в окултните писания, е обгръщал северна Азия и се е простирал много на север от голямото море - сега пустинята Гоби; простирал се е на изток, обгръщайки Китай и Япония без прекъсване и минавайки още по на изток, е заемал цялото южно протежение на сегашния Тихи океан, почти достигайки западните брегове на Северна Америка. На юг той
обхващал Индия, Цейлон, Бирма и Малайския полуостров, а на запад - Персия, Арабия, Сирия,Червеното море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания; оттам, като се възкачвал северно до Шотландия и Ирландия, простирал се на запад през днешния Атлантически океан и обхващал по-голямата част от двете Америки.Катастрофата, която в средата на Миоценовия период, преди 4 милиона
години, разкъсва този материк на седем острова с различни размери, извежда над водите Швеция и Норвегия, голяма част от Южна Европа, Египет, почти цяла Африка и голяма част от Северна Америка като потапя северна Азия и откъсва Атлантида от Неизчезващата свята земя. Земите, наречени впоследствие Рута и Даития (сега под Атлантическия океан) са откъснати от Америка, но остават за известно време все още свързани чрез провлак, който също изчезва при катастрофата в края на Плиоценовия период преди 850 хиляди години и така тези земи стават два отделни острова. Тези острови също изчезват преди около 200 хиляди години и остава само остров Посейдон сред Атлантическия океан. Когато говорим за тези катастрофи и разпределения на земи и морета трябва да имаме пред вид, че датите варират според катастрофата, за която става въпрос и според момента избран между два периода, разделени с големи интервали, за които е съставена карта. Сведенията са
твърде откъслечни и е трудно да се свържат в единно цяло, ето защо очертанието на даденогеографско положение трябва винаги да се приема за временно, т.е. взето само към дадена дата.
Лемурийците, избрани да послужат като родители на Атлантската раса и отведени от своя Ману в Неизчезващата свята земя, се разделят на групи и заемат седемте зони, или носове, на тази земя. “Така, две по две, в седемте зони”, казва Книгата на Дзиян, “Трета раса роди Четвърта” преди около 4 милиона години, към края на Вторичната ера. Новата раса се ражда под влиянието на Луната и Сатурн - Сома и Шани - и широкото практикуване на черната магия, особено при толтеките, е станало посредством умелото използване на “тъмните лъчи” на Луната, т.е. еманациите от тъмната част на Луната. На Сатурн се дължи отчасти изключителното развитие на конкретния ум, който характеризира тази (толтекската) подраса, както и голяма част от египетската наука. Атлантите се наричат още и “чада на Падмапани”, защото лотусовият цвят е емблема на раждането, която показва, че Четвъртата раса е родена чрез съединяването на половете. Голямата плътност, достигната тогава от човешкото тяло, го прави способно да възприема въздействия от твърди тела, на
които предишните по-фини форми са оказвали по-малко съпротивление. Първа подраса
В 1-ва подраса от Четвъртата раса (рмоахалите, със светла кожа) се въплъщават
Асурите, а след тях и множеството Слънчеви праотци от първия клас, както и Лунните
монади. Когато атлантският тип е окончателно оформен след дълги столетия, те се преселват
на юг и под ръководството на своите Божествени царе, Агнишвата-праотците, лека-полека
създават една мощна цивилизация. Те изместват лемурийците, които обитават Африка и
близките земи, подаващи се над водите на Атлантическия океан, издигайки силни градове с
добре организирани народи. Те все още си служат с третото око, но двете физически очи са
вече развити и започват да го изместват. Асурите не са още пълни господари на собствените
си тела, за да могат да заповядват и на чуждите и така младата цивилизация спокойно
напредвала.
Втора подраса
Втората подраса (тлаватлийците, с жълта кожа) обитава земята, която сега лежи на
дъното на Атлантическия океан; те също са управлявани свисше от Божествените царе.
Асурите бързо застават начело на човешката еволюция в поредицата епохи, но все още се
подчиняват на властта на Владиците на светлината, които управляват големи провинции и
под чието ръководство земеделието и архитектурата бележат значителен напредък. Няма
нищо по-спокойно и величаво в цялата атлантска цивилизация от този период под
управлението на Божествените царе. В това време на запад започва да се развива зародишът
на нова подраса, с по-силен интелект, но и физически по-плътна. Това е толтекската подраса,
предназначена да издигне цивилизацията на Четвъртата раса до най-високата материална
точка, но пък и да изпита нейното грозно падение. В нея се въплътяват най-силните от
Асурите и най-добрите от Слънчевите праотци и се установяват в земи, които не са в сферата
на силните конвулсии, разкъсали Атлантида на седем големи острова. Тези конвулсии
унищожават по-голямата част от 1-та и 2-та подраси, като остават от тях само малки части.
Първата се отдръпва на север, смалява се по ръст и изпада във варварство. Втората сеотклонява на юг и изток, където се смесва кръвно с лемурийците, пребиваващи още там и
така слага началото на дравидските народи.
Трета подраса
По този начин се прочиства почвата за великата подраса на толтеките - раса с красиво
и добре сложено тяло на все още исполини, високи около 9 метра, с цвят между червен и
червено-кафяв. Материята на телата им, както и на хората от 4-та и 5-та подраси, е по-плътна
от всички други тела преди и след тях - толкова плътна, че един наш прът желязо би се
прегънал, ако се хвърли срещу тях, а един прът наша стомана би се пречупил, ако по-силно
се ударят с такъв. Един наш сегашен нож не би могъл да реже тяхното месо, точно както не
може да реже камък. Излишно е да добавяме, че минералите тогава са били толкова по-
плътни от сегашните, колкото тяхната относителна плътност спрямо тогавашните човешки
тела е такава, както тази на нашите минерали към нашите тела днес. Те имат и другата
особеност, че много бързо възстановяват здравето си и дори най-големите рани, получени в
сражения или при инциденти, заздравяват и то с удивителна бързина. Те не страдат от нервен
удар в следствие на големи разкъсвания на тялото, нито изпитват остри страдания при
измъчване, даже такова, причинявано от съзнателна човешка жестокост. Нервната система е
силна, но не и деликатна; нейното не особено фино устройство може да понася без особена
трудност сътресения, които биха сломили един човек от Петата раса. Плът подобна на скала,
нерви като стоманени жици - такива са телата на тези подраси. Развиващият се усет за вкус
възприема само най-остри дразнения и не може да усети по-деликатните. Най-деликатесни
храни за тях са: гнило месо, силно вкисната риба, чесън и всички треви с парлив вкус - най-
остри и парещи твърди и течни неща за ядене. Всичко останало е безвкусно за тях. Тъй като
нямат обоняние, могат да живеят без никакви притеснения сред най-влудяващи миризми и
макар висшите класове да са извънредно чисти по отношение себе си и жилищата си, ни най-
малко не се смущават от най-вонящи нечистотии в съседство, стига само да не ги виждат.
Някои следи от тези физически особености още могат да се проследят у мнозина от техните
потомци. Североамериканските червенокожи оздравяват от рани, които биха убили човека от
Петата раса. Те могат да понасят леко мъчения, при които човекът на Петата раса бързо би
загубил съзнание. Бирманците закопават риба и месо и ги смятат за деликатеси, когато са
вече угнили. Всички тези хора могат да живеят сред такива миризми, които биха разболяли
човека от Петата раса.
Третото око, което както видяхме, се отдръпва навътре в главата и все повече и
повече се замрежва от увеличаващата се гъстота на материята, отпада съвсем като физически
орган у толтекската подраса, но остава да работи активно за дълги епохи при следващите
подраси. Даже и след окончателното закърняване на третото око като физически орган,
толтеките продължават да бъдат чувствителни за астрални внушения и отвъдфизически
влияния. В дните на толтекската поквара, висшите класове прибягват до черна магия, за да
лишат от тази чувствителност онези лица, които искат да заробят и експлоатират. Те не само
престават да я развиват, както се практикувало в старите дни, но и се стараят съзнателно да я
премахнат. Въпреки всичко обаче тя съществува и до днес в известна степен у много народи
и племена от Четвъртата раса.
По това време, както между толтеките, така и между 4-та и 5-та подраси - туранска и
семитска - говорът е слян (нечленоразделен) и това е най-старата форма на говор - този на
ракшасите, туранските гиганти. С течение на времето езикът става членоразделен и такъв
преминава в Петата раса.
Както споменахме, ръстът е гигантски - титански, както често се казва - нопостепенно, раса след раса, той намалява. Статуите, които днес виждаме да стърчат из
Източните острови, стигат предимно до 9 метра височина и представят ръста на Четвъртата
раса от средния период. За Бамианските статуи, пет на брой, Елена Блаватска казва, че са
дело на Посветените от Четвъртата раса и представят постепенно намаляващия ръст на петте
раси. Първата статуя, олицетворяваща Първата раса е 58 метра висока; втората статуя,
олицетворяваща Втората раса, или родените като пот, е 40 метра висока; третата - 20 метра;
четвъртата и петата - още по-ниски, като последната е малко по-висока от един едър човек на
Петата раса. В ново време статуите са покрити със слой от гипс и моделирани така, че да
изобразяват Буда, но фигурите изсечени в скалите показват произхода на всички тези
останки от времена много по-ранни от това на Буда.
В тази 3-та подраса, толтекската, се въплъщават някои от най-великите Асури,
същества високо развити по отношение на наука и могъщество, които намират във
великолепните тела на толтеките този тип, който е пригоден за по-нататъшната им еволюция
- тела, които бързо се развиват още повече, под въздействащия натиск отвътре. След тях
прииждат Асурите, които са се въплътявали по-рано в 1-та и 2-та подраси, а също и
Слънчевите праотци, които там преминават своите първи земни въплъщения. Такива са
висшите класове на ранната толтекска подраса, а след тях се нарежда множество от по-малко
развити хора, но хора кротки, податливи, готови за възпитание и ръководство. При тях се
явяват Божествените царе, за да им помагат при изграждането на тяхната велика
цивилизация, а Драконите на мъдростта наглеждат това ново развитие на човешката раса,
така многообещаваща в своята силна и ревностна младост. Затова се казва, че тази подраса,
наричана в Пураните Даития, има за Учител Шукра (Венера), тъй като Агнишвата-царете я
управляват под ръководството и закрилата на Драконите на мъдростта от Венера. Ето защо
се казва, че Шукра е наставник на Асурите.
При тези благоприятни условия с Божествени учители и царе и способни ученици,
толтекската цивилизация расте и се развива. В нея се явява Асурамая - най-великият между
астрономите, който започва астрономическите наблюдения, пазени и до днес от Бялата ложа;
той съставя Зодиака, който предава на атлантите от Рута, от които преминава у египтяните
след векове. Сред тях от време на време се явява и тайнственият Нарада, рожба на воля и
йога, който научава тайната да се явява на Земята през безброй векове, минавайки от едно
тяло в друго и идвайки сред хората като арбитър на съдбините на народите, ръководител на
препускащото колело на промяната, искри от което са войните и народните размирици.
Изучаването на природните сили се води от тези възприемчиви ученици на Мъдреците така,
както никога до момента. Те си служат в това начинание с фините енергии, които имат за
стихия етера; те летят във въздуха с въздушни кораби, както параходите порят днес
океаните2 и тези въздушни кораби им служат в големите войни, ознаменуващи последните
столетия на толтекското владичество. В древните книги се срещат много предания за
времена, когато войни се водят във въздуха между сражаващи се армии. В тези последни
времена те си служат и с познанията си в областта на химията за създаването на оръжия,
чиято огнева мощ носи големи разрушения. Боен въздушен кораб, летящ над главите на
сражаващите се, пуска внезапно облак от тежки отровни газове, които упойват и изтравят
хиляди безпомощни бойци. Или пък пускат големи бомби, които при удар в земята
експлоадират и разпращат по всички направления стотици хиляди огнени топки, или огнени
стрели, покривайки полесражението с ръзпокъсани трупове.
В първите дни тежките научни изследвания са правени с благородни цели като
например за подобряване на земеделието, отглеждането на подобрени типове животни,
произвеждането на разновидности храни, култивиране на плодни дръвчета, засилване на
почвата, употреба на цветна светлина за ускоряване развитието на животни и растения и
изкореняване на появяващи се болести.
Не бива да забравяме също и широкото разпространение на алхимията - майка на
химията - за произвеждането на метали, наричани сега благородни, но тогава ценени самозаради тяхната декоративна красота. Златото се употребява свободно в къщите и
храмовете, позлатени стълбове често се срещат в жилищата на заможни хора, в дворците на
князете и в религиозните храмовете. Употребяват се за украсата на градовете и много смеси
поради техния метален отблясък.
Толтеките развиват архитектурата до голямо съвършенство и техните градове са
модели на здравост и красота. Най-висшестоящ между всички е прочутият “Град на Златните
порти”, построен върху един хълм, на върха на който се издига великолепен златен храм,
който е същевременно и дворец и храм, защото неговите галерии с многобройни колони и
богато украсените дворове, са жилища на Божествените царе, при царуването на които
толтекското царство достига величествен разцвет. Рисуването и позлатяването фасадите на
къщите се практикува много често; статуи, барелефи, фигури от всякакъв вид служат също за
украса.
Обществената уредба, създадена от Божествените царе е основана върху идеята, че
знанието и силата са които трябва да носят бремето и отговорността, и че слабостта има
право на покровителство, а не е повод за угнетяване. Образованието е всеобщо, но
разнообразно, според жизнения път, който се открива пред ученика. В дните на разцвет на
толтекската цивилизация всяка провинциална столица има свой централен университет с
факултети за всяко изкуство и наука, с гимназии към него из цялата провинция, посредством
които са разпространявани навред всички открития от практически характер. Държавата
поощрява развитието на науките, като освобождава хората от активна служба, когато
достигат зенита на физическите си сили и ги поставя в лабораториите, за да правят
изследвания там, ако не са необходими да ръководят някое промишлено предприятие, да
изпълняват съдебни функции или да участват в управлението на държавата. По-малко
развитите класове се занимават със земеделие, производство и всякакъв вид ръчен труд, а
държавата счита за свой най-висш дълг да се грижи за тяхното добруване и удобства, като ги
осигурява с изобилие от храна и дрехи. Управител, чиито подчинени са недоволни,
неорганизирани, зле снабдявани с продоволствия и облекла, губи своята длъжност, защото се
счита или за неспособен или за небрежен, а за по-значителни размирици е дори глобяван или
затварян.
Следи от тези методи и идеи се срещат в откъси от твърде стари писания на народи с
далечно минало. Такива срещаме в някои китайски книги и в открити сведения от
сравнително по-късни цивилизации. Те показват с каква бащинска грижа царете са се
отнасяли към своите народи. Перуанската цивилизация - така хубава, макар и отмряла -
която Писаро и неговите испанци унищожават, пази някои слаби черти от по-старите
времена, на които е наследник.
Толтекското царство се простира от своя център в Атлантида на запад над двете
Америки, на изток над северна Африка и Египет, обгръщайки в свое владение много
народности, смесица от 2-та лемурийска подраса и по-младите 4-та и 5-та подраси от същата
раса, всяка от които е в своя собствен център.
Когато Толтекската империя достига тази връхна точка, Божествената династия бива
прекъсната, защото мъдростта на Великата йерархия счита, че е настъпило времето, когато
човечеството трябва да се опита да върви само, за да се поучи от своя опит и придобие сила
от собствените си падения. Следва дълга поредица от адепти царе, които са ученици на
Великите богове, но ахамкарата на въплътените Асури, укрепнала от власт и управление,
започва да взема опасни размери, паралелно с нарастването на тяхната сила и властничество
и с оттеглянето на Божествените царе, когато управлението на страната минава в по-слаби
ръце. Стиховете на Дзиян изказват това с няколко силни думи: “Тогава третата и четвъртата
(подраси) се възгордяха: Ние сме царете, ние сме боговете. Те взеха жени, красиви наглед,
жени измежду без-умните, от тесноглавите. Те родиха чудовища, злобни демони, мъжки и
женски, също и Кхадо[ Еврейските liliths – същества в женска форма, красиви на глед, но без ум – само с
животински инстинкт.] със слаб ум. Те издигнаха в култ човешкото тяло. Покланяха се намъжкото и на женското. Тогава третото око съвсем престана да действа. Те издигнаха
огромни градове, които изградиха от редки почви и метали. Издялаха своите образи от бял и
от чер камък, издялаха ги в естествен ръст и им се покланяха. Те издигнаха големи статуи -
девет яти високи - според размера на телата си. Вътрешни огньове бяха разрушили земята на
техните праотци. Водата заплашваше Четвъртата.”
В тази епоха, когато е във владение толтекската подраса, туранската подраса -
четвъртата - се заселва на изток, макар да е все още васална на Белия император в Града на
Златните порти. В последвалите войни тези туранци се съюзяват с южните бунтовници и
тогава стават “Третата и Четвъртата, които се възгордяха”. Петата подраса също е вече
обособена и се бори отчаяно да заграби властта на север.
Постепенно въплътените Асури се разбунят против Белия император - първоначално
тайно, като отказват да изпълняват издаваните от столицата заповеди, разпространявайки
идеята, че народът има много по-голяма нужда от вицекралете, които стоят близо до него,
отколкото от Императора, който е далеч. Тяхното влияние постепенно нараства и те все
повече уронват авторитета на Императора. За да обаят народа те го омайвали с магическите
си сили, използвайки свръхестествените си знания и умения, за да възвеличат себе си и да се
обвият с тайнственост, навявайки ужас в умовете на невежите. За да откъснат още по-
сигурно сърцето на народа от Белия император, те въвеждат постепенно изменения в
религиозните обряди като заменят строгия и тържествен ритуал, установен от Божествените
царе, с шумни празненства и ослепителни зрелища, в които чувствеността играе голяма роля.
Първите храмове са грамадни и масивни, украсени със злато и скъпоценности, но
всичко в тях е просто, невинно и величествено. Централен обект в храма е едно блестящо
златно слънце - образ и символ на небесното Слънце, което пък е символ и бляскава одежда
на Владиката на Любовта и Светлината, Управителят на слънчевата система, и с което Той
прикрива своята вечна неизказана светлина. Култът се състои от мелодични песни и
великолепни плетеници от ритмични танци, с гирлянди от цветя и облаци от приятно кадене;
всичко наистина е великолепно и пищно, но същевременно и с благородна чистота и
тържественост. Във връзка със Златния храм на централната столица се намира и Бялата
зала, или Пещера на посвещение, където учениците на Драконите на мъдростта получават
своето помазване, където Звездата на посвещението свети над главата на Йерофанта и където
от време на време се явяват лъчезарните форми на Синовете на огъня. Тази именно Пещера
прави храма толкова свещен и е причината той да е фокус на духовна сила. Към него са
обърнати сърцата на хората; около него свети аурата, образувана от народната преданост; тя
е видимият символ на покровителствената грижа на Драконите на мъдростта.
Честолюбивите Асури знаят много добре, че докато Златният храм и Бялата зала стоят
като притегателен център за всички погледи и се възприемат като сърцето на Толтекската
империя, народното сърце все към тях ще се обръща. Затова решават да основат нова
столица и да поставят там един император съперник - Тхеватат - като издигнат в неговия
палат нов храм и нова зала за посвещение. За да дадат свръхестествено основание на новия
център те извикват на помощ мощните елементали на нисшия астрален свят да се явяват на
споменатите празници в ослепителни форми, за да приемат даровете и поклонението на
народите. Не след дълго, за да привържат още повече тези страшни същества в тяхна служба,
започват да им принасят в жертва заклани животни, а при големи тържества - и човешки
жертви. Сетне започват и практики на похот, тъй като жестокостта и развалата са сродни
помежду си - струпаният народ прекарва цели нощи в най-груби оргии, след като през деня е
бил зрител на борби и кръвни жертвоприношения.
Следващата крачка надолу е направена, когато Асурите обявяват себе си за предмет
на божествен култ: “Ние сме царете, ние сме боговете!” и внасят свои исполински статуи в
храмовете като предмети на поклонение, а вместо божествената духовна енергия издигат напочит човешката творческа сила, която всъщност е само отражение на първата, и на която тя
съответства във физическия свят. Така излиза на сцената фалша с всички негови мерзости.
Голямата свръхестествена сила на Асурите, станали сега магьосници от най-черен и
ужасен вид, създава едно царство на ужаса в тази част на земята, която те владеят. Те
прибягват до най-нисши практики на черна магия, за да тероризират и смазват. С помоща на
полу-животните жени от типа на “тесноглавите” от Трета раса и на магически действия от
най-мръсно естество, те създават мощни чудовища, съединяващи силата на звяра и хитростта
на дивака и тези форми изпълват с най-нисши елементали. Тези чудовища стават техни
телохранители и служители - ужасяващи символи на тяхната сила и така “Владиците на
мрачното лице” се издигат до върха на силата, въплъщение на ахамкара, и стават истински
царе на мрака.
В това време, когато всички сили на материята се концентрират около един общ
център, Белият император стяга своите редици за отпор. Приготовления за бъдещето се
правят и във висшите сфери. Между Синовете на светлината неколцина са достигнали висше
просветление и са станали Буди - обширен резервоар от духовни сили, готов за издигането
на света след потъването му в материята. Трябва да минат още 200 хиляди години, за да
избухне Великата война, когато Драконите на мъдростта изпращат един от тях, Вайвасвата,
да избере измежду свадливата пета подраса, Семитската, семето за Петата коренна раса и да
го отведе в Неизчезващата земя - люлката, както вече се спомена, на всички предходни
коренни раси. Избраната раса на няколко последователни групи е отведена в далечния край,
за да бъде опазена от приближаващите се бури, далеч от арените на борбата. В тази засмяна
под лъчите на слънцето земя виждаме Вайвасвата, заобиколен от своите ученици, да бди над
своята раса в детска, не - в зародишна възраст. Там са бъдещият Зороастър, бъдещият Орфей,
бъдещият Хермес, бъдещият Гаутама, бъдещият Майтрея и много други, бдящи над
кълнящото семе. Но нека да оставим тази мирна сцена и се върнем пак към бурната Четвърта раса.
Войските на Владиците на мрачното лице започват да настъпват на север и една дълга
поредица от боеве се завързва между тях и войските на Белия император. Успехът е
променлив, но все пак черната вълна победоносно настъпва на север, защото още не е дошло
времето за тържеството на Духа, а за това на материята. От всички страни прииждат
многочислени пълчища под знамената на Мрачните царе, защото те се позовават на
животинските страсти в човека, над които той не е все още в себе си господар. Чистият
живот на останалите верни на Добрия закон събужда ожесточена ненавист - ненавист, която
богатия винаги изпитва към “бедния” аскет, ненавист на нечистия към тези, чиято чистота е
един мълчалив укор за тях.
Бавно и с променлив успех вълната все пак напредва. Стават кървави схватки и
ужасни кланета и ведно с това тъмните сили вървят към своето тържество. Най-сетне Белият
император е прогонен от своята столица. Градът на Златните порти, където са царували
Божествените царе, и който е бил осветяван от посещенията на Свети Сили, става плячка на
Владиците на мрачното лице и Черният император, прословутият Хираниакша, се възкачва
на трона, откъдето е бил оповестен някога Добрият закон. Залата за посвещение е разрушена,
големите стълбове при входа - разбити на две и покривът - раздробен на късове. Златният
храм, където някога едно божествено свещенство е служило, е омърсен с кръв на невинни
животни, а грамадни статуи на мрачните магьосници гледат злобно от мястото, където преди
е светил дискът на Слънцето.
Най-сетне чашата на злото е препълнена. Минават 50 хиляди години след
омърсяването на Златния храм; магьосничеството се разпростира по всички направления и
материалността достига своята най-ниска точка. Настава време Земята да се очисти от
бремето на жестокостта, похотта и подтисничеството, под което е огъвала гръб.
Драконите на мъдростта виждат, че идва времето, когато природните сили трябва дасе насочат срещу “черната кръв на магьосниците”. Заповед се дава от Шамбала - сигнал за
потопяването на страната, която вече не може да бъде очистена, и сигнал за спасяването на
тези, които ще послушат зова, за да напуснат вече осъдената страна. Ето какво казва
коментарът: “Великият цар на ослепителното слънце, първенецът на жълтоликите, беше
опечален като гледаше греховете на черноликите. На въздушни кораби Той изпрати до
всички свои братя първенци, благочестиви мъже, да им се каже: Пригответе се! Станете
вие, люде на Добрия закон, и минете страната докато е суха! Владиците на бурята са
близо. Техните колесници наближават земята. Само още една нощ и два дни Владиците на
тъмния лик имат да живеят върху тази търпелива земя. Тя е осъдена и те трябва да
потънат заедно с нея. Подземните владици на огъня приготовляват своите магически
огнени оръжия. Но Владиците на мрачното око са по-силни от тях, които са им рожби. Те
знаят как да си служат с магически оръжия. Елате и употребете вашите! Нека всеки
Владика на ослепителния лик вземе мерки, така че въздушният кораб на всеки Владика на
мрачния лик да падне в негови ръце, за да не би някой от тях да избяга от водите, да
избегне бича на Четирите [кармични божества] и така да спаси злите си господари. Нека
всеки Жълтолик прати от себе си дрямка върху всеки Чернолик. Нека дори те бъдат
пощадени от мъки и страдания. Нека всеки човек, верен на Слънчевите богове, свърже
[парализира] човек, верен на Лунните богове, за да не страда, нито да избегне участта си.
И нека всеки Жълтолик даде от своята жизнена вода на говорящото животно при всяко
Тъмен лик, за да не събуди то своя господар. Часът е ударил, черната нощ е готова... Нека
тяхната съдба се изпълни. Ние сме слугите на великите Четири. Нека се върнат Царете на
светлината ... Тогава звезди се изсипаха като дъжд върху земите на Мрачните лица, но те
спяха... Водите се вдигнаха и покриха долините от единия край на земята до другия.
Високите земи останаха, дъното на земята (т.е. подводната част) стана сухо. Там живееха
тези, които се спасиха: хората на Жълтия лик и Окото на правдата. Когато Владиците на
мрачното лице се събудиха и потърсиха своите въздушни кораби, за да се спасят от
надигащите се води, видяха че са изчезнали.”
Така разказва откъсът от коментара. “Говорещите животни” са чудовищата, които
споменахме, а “жизнената вода” е кръвта. “Хората на Добрия закон” се спасяват от
неминуемата катастрофа, избягвайки преди да се разрази бурята. Бесни вихри вдигат вълни
колкото планините; подземни трусове хвърлят гигантски вълни върху тресящите се земи;
потоп от дъждове залива долините и превръща реките във водопади; хълмове, изтръгнати от
местата си, летят във въздуха и надробени падат като лавини от късове надолу по склоновете
на долините; сякаш самата земя се разпада под ударите на буйните водовъртежи и бесни
реки. Славата на Атлантида потъва под водите, като оставя след себе си преданието за потоп, отразено в легендите на народите и послужило впоследствие като
материал за художествени творби в по-късните времена.
Така Земята се освобождава от тежкото бреме и черното изкуство получава такъв удар, от който вече не може да се съвземе. Самите Асури получават добър урок, който им
служи за изкупление и ги насочва към сигурния път на еволюцията.
преди голямата лемурийска катастрофа, т.е. 700 хиляди години преди края на споменатия период. Най-славната в духовно отношение епоха на Четвъртата раса - тази под управлението на Божествената династия - съвпада с Еоценовия период, а първият от големите потопи, които погубват тази раса става в средата на Миоценовия период преди около 4 милиона години. Другата великолепна цивилизация - толтекската - разцъфтява след този първи потоп и загива при катастрофата станала преди 850 хиляди години. Тя е последвана от други цивилизации, но не така бляскави като нея. Последният остатък от Атлантида - островът, наречен от Платон Посейдон - потъва преди около 11 хиляди години, в 9564 г. пр. Хр.Огромният материк, който наричаме Атлантида, материкът на Четвъртата раса, Куша в окултните писания, е обгръщал северна Азия и се е простирал много на север от голямото море - сега пустинята Гоби; простирал се е на изток, обгръщайки Китай и Япония без прекъсване и минавайки още по на изток, е заемал цялото южно протежение на сегашния Тихи океан, почти достигайки западните брегове на Северна Америка. На юг той
обхващал Индия, Цейлон, Бирма и Малайския полуостров, а на запад - Персия, Арабия, Сирия,Червеното море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания; оттам, като се възкачвал северно до Шотландия и Ирландия, простирал се на запад през днешния Атлантически океан и обхващал по-голямата част от двете Америки.Катастрофата, която в средата на Миоценовия период, преди 4 милиона
години, разкъсва този материк на седем острова с различни размери, извежда над водите Швеция и Норвегия, голяма част от Южна Европа, Египет, почти цяла Африка и голяма част от Северна Америка като потапя северна Азия и откъсва Атлантида от Неизчезващата свята земя. Земите, наречени впоследствие Рута и Даития (сега под Атлантическия океан) са откъснати от Америка, но остават за известно време все още свързани чрез провлак, който също изчезва при катастрофата в края на Плиоценовия период преди 850 хиляди години и така тези земи стават два отделни острова. Тези острови също изчезват преди около 200 хиляди години и остава само остров Посейдон сред Атлантическия океан. Когато говорим за тези катастрофи и разпределения на земи и морета трябва да имаме пред вид, че датите варират според катастрофата, за която става въпрос и според момента избран между два периода, разделени с големи интервали, за които е съставена карта. Сведенията са
твърде откъслечни и е трудно да се свържат в единно цяло, ето защо очертанието на даденогеографско положение трябва винаги да се приема за временно, т.е. взето само към дадена дата.
Лемурийците, избрани да послужат като родители на Атлантската раса и отведени от своя Ману в Неизчезващата свята земя, се разделят на групи и заемат седемте зони, или носове, на тази земя. “Така, две по две, в седемте зони”, казва Книгата на Дзиян, “Трета раса роди Четвърта” преди около 4 милиона години, към края на Вторичната ера. Новата раса се ражда под влиянието на Луната и Сатурн - Сома и Шани - и широкото практикуване на черната магия, особено при толтеките, е станало посредством умелото използване на “тъмните лъчи” на Луната, т.е. еманациите от тъмната част на Луната. На Сатурн се дължи отчасти изключителното развитие на конкретния ум, който характеризира тази (толтекската) подраса, както и голяма част от египетската наука. Атлантите се наричат още и “чада на Падмапани”, защото лотусовият цвят е емблема на раждането, която показва, че Четвъртата раса е родена чрез съединяването на половете. Голямата плътност, достигната тогава от човешкото тяло, го прави способно да възприема въздействия от твърди тела, на
които предишните по-фини форми са оказвали по-малко съпротивление. Първа подраса
В 1-ва подраса от Четвъртата раса (рмоахалите, със светла кожа) се въплъщават
Асурите, а след тях и множеството Слънчеви праотци от първия клас, както и Лунните
монади. Когато атлантският тип е окончателно оформен след дълги столетия, те се преселват
на юг и под ръководството на своите Божествени царе, Агнишвата-праотците, лека-полека
създават една мощна цивилизация. Те изместват лемурийците, които обитават Африка и
близките земи, подаващи се над водите на Атлантическия океан, издигайки силни градове с
добре организирани народи. Те все още си служат с третото око, но двете физически очи са
вече развити и започват да го изместват. Асурите не са още пълни господари на собствените
си тела, за да могат да заповядват и на чуждите и така младата цивилизация спокойно
напредвала.
Втора подраса
Втората подраса (тлаватлийците, с жълта кожа) обитава земята, която сега лежи на
дъното на Атлантическия океан; те също са управлявани свисше от Божествените царе.
Асурите бързо застават начело на човешката еволюция в поредицата епохи, но все още се
подчиняват на властта на Владиците на светлината, които управляват големи провинции и
под чието ръководство земеделието и архитектурата бележат значителен напредък. Няма
нищо по-спокойно и величаво в цялата атлантска цивилизация от този период под
управлението на Божествените царе. В това време на запад започва да се развива зародишът
на нова подраса, с по-силен интелект, но и физически по-плътна. Това е толтекската подраса,
предназначена да издигне цивилизацията на Четвъртата раса до най-високата материална
точка, но пък и да изпита нейното грозно падение. В нея се въплътяват най-силните от
Асурите и най-добрите от Слънчевите праотци и се установяват в земи, които не са в сферата
на силните конвулсии, разкъсали Атлантида на седем големи острова. Тези конвулсии
унищожават по-голямата част от 1-та и 2-та подраси, като остават от тях само малки части.
Първата се отдръпва на север, смалява се по ръст и изпада във варварство. Втората сеотклонява на юг и изток, където се смесва кръвно с лемурийците, пребиваващи още там и
така слага началото на дравидските народи.
Трета подраса
По този начин се прочиства почвата за великата подраса на толтеките - раса с красиво
и добре сложено тяло на все още исполини, високи около 9 метра, с цвят между червен и
червено-кафяв. Материята на телата им, както и на хората от 4-та и 5-та подраси, е по-плътна
от всички други тела преди и след тях - толкова плътна, че един наш прът желязо би се
прегънал, ако се хвърли срещу тях, а един прът наша стомана би се пречупил, ако по-силно
се ударят с такъв. Един наш сегашен нож не би могъл да реже тяхното месо, точно както не
може да реже камък. Излишно е да добавяме, че минералите тогава са били толкова по-
плътни от сегашните, колкото тяхната относителна плътност спрямо тогавашните човешки
тела е такава, както тази на нашите минерали към нашите тела днес. Те имат и другата
особеност, че много бързо възстановяват здравето си и дори най-големите рани, получени в
сражения или при инциденти, заздравяват и то с удивителна бързина. Те не страдат от нервен
удар в следствие на големи разкъсвания на тялото, нито изпитват остри страдания при
измъчване, даже такова, причинявано от съзнателна човешка жестокост. Нервната система е
силна, но не и деликатна; нейното не особено фино устройство може да понася без особена
трудност сътресения, които биха сломили един човек от Петата раса. Плът подобна на скала,
нерви като стоманени жици - такива са телата на тези подраси. Развиващият се усет за вкус
възприема само най-остри дразнения и не може да усети по-деликатните. Най-деликатесни
храни за тях са: гнило месо, силно вкисната риба, чесън и всички треви с парлив вкус - най-
остри и парещи твърди и течни неща за ядене. Всичко останало е безвкусно за тях. Тъй като
нямат обоняние, могат да живеят без никакви притеснения сред най-влудяващи миризми и
макар висшите класове да са извънредно чисти по отношение себе си и жилищата си, ни най-
малко не се смущават от най-вонящи нечистотии в съседство, стига само да не ги виждат.
Някои следи от тези физически особености още могат да се проследят у мнозина от техните
потомци. Североамериканските червенокожи оздравяват от рани, които биха убили човека от
Петата раса. Те могат да понасят леко мъчения, при които човекът на Петата раса бързо би
загубил съзнание. Бирманците закопават риба и месо и ги смятат за деликатеси, когато са
вече угнили. Всички тези хора могат да живеят сред такива миризми, които биха разболяли
човека от Петата раса.
Третото око, което както видяхме, се отдръпва навътре в главата и все повече и
повече се замрежва от увеличаващата се гъстота на материята, отпада съвсем като физически
орган у толтекската подраса, но остава да работи активно за дълги епохи при следващите
подраси. Даже и след окончателното закърняване на третото око като физически орган,
толтеките продължават да бъдат чувствителни за астрални внушения и отвъдфизически
влияния. В дните на толтекската поквара, висшите класове прибягват до черна магия, за да
лишат от тази чувствителност онези лица, които искат да заробят и експлоатират. Те не само
престават да я развиват, както се практикувало в старите дни, но и се стараят съзнателно да я
премахнат. Въпреки всичко обаче тя съществува и до днес в известна степен у много народи
и племена от Четвъртата раса.
По това време, както между толтеките, така и между 4-та и 5-та подраси - туранска и
семитска - говорът е слян (нечленоразделен) и това е най-старата форма на говор - този на
ракшасите, туранските гиганти. С течение на времето езикът става членоразделен и такъв
преминава в Петата раса.
Както споменахме, ръстът е гигантски - титански, както често се казва - нопостепенно, раса след раса, той намалява. Статуите, които днес виждаме да стърчат из
Източните острови, стигат предимно до 9 метра височина и представят ръста на Четвъртата
раса от средния период. За Бамианските статуи, пет на брой, Елена Блаватска казва, че са
дело на Посветените от Четвъртата раса и представят постепенно намаляващия ръст на петте
раси. Първата статуя, олицетворяваща Първата раса е 58 метра висока; втората статуя,
олицетворяваща Втората раса, или родените като пот, е 40 метра висока; третата - 20 метра;
четвъртата и петата - още по-ниски, като последната е малко по-висока от един едър човек на
Петата раса. В ново време статуите са покрити със слой от гипс и моделирани така, че да
изобразяват Буда, но фигурите изсечени в скалите показват произхода на всички тези
останки от времена много по-ранни от това на Буда.
В тази 3-та подраса, толтекската, се въплъщават някои от най-великите Асури,
същества високо развити по отношение на наука и могъщество, които намират във
великолепните тела на толтеките този тип, който е пригоден за по-нататъшната им еволюция
- тела, които бързо се развиват още повече, под въздействащия натиск отвътре. След тях
прииждат Асурите, които са се въплътявали по-рано в 1-та и 2-та подраси, а също и
Слънчевите праотци, които там преминават своите първи земни въплъщения. Такива са
висшите класове на ранната толтекска подраса, а след тях се нарежда множество от по-малко
развити хора, но хора кротки, податливи, готови за възпитание и ръководство. При тях се
явяват Божествените царе, за да им помагат при изграждането на тяхната велика
цивилизация, а Драконите на мъдростта наглеждат това ново развитие на човешката раса,
така многообещаваща в своята силна и ревностна младост. Затова се казва, че тази подраса,
наричана в Пураните Даития, има за Учител Шукра (Венера), тъй като Агнишвата-царете я
управляват под ръководството и закрилата на Драконите на мъдростта от Венера. Ето защо
се казва, че Шукра е наставник на Асурите.
При тези благоприятни условия с Божествени учители и царе и способни ученици,
толтекската цивилизация расте и се развива. В нея се явява Асурамая - най-великият между
астрономите, който започва астрономическите наблюдения, пазени и до днес от Бялата ложа;
той съставя Зодиака, който предава на атлантите от Рута, от които преминава у египтяните
след векове. Сред тях от време на време се явява и тайнственият Нарада, рожба на воля и
йога, който научава тайната да се явява на Земята през безброй векове, минавайки от едно
тяло в друго и идвайки сред хората като арбитър на съдбините на народите, ръководител на
препускащото колело на промяната, искри от което са войните и народните размирици.
Изучаването на природните сили се води от тези възприемчиви ученици на Мъдреците така,
както никога до момента. Те си служат в това начинание с фините енергии, които имат за
стихия етера; те летят във въздуха с въздушни кораби, както параходите порят днес
океаните2 и тези въздушни кораби им служат в големите войни, ознаменуващи последните
столетия на толтекското владичество. В древните книги се срещат много предания за
времена, когато войни се водят във въздуха между сражаващи се армии. В тези последни
времена те си служат и с познанията си в областта на химията за създаването на оръжия,
чиято огнева мощ носи големи разрушения. Боен въздушен кораб, летящ над главите на
сражаващите се, пуска внезапно облак от тежки отровни газове, които упойват и изтравят
хиляди безпомощни бойци. Или пък пускат големи бомби, които при удар в земята
експлоадират и разпращат по всички направления стотици хиляди огнени топки, или огнени
стрели, покривайки полесражението с ръзпокъсани трупове.
В първите дни тежките научни изследвания са правени с благородни цели като
например за подобряване на земеделието, отглеждането на подобрени типове животни,
произвеждането на разновидности храни, култивиране на плодни дръвчета, засилване на
почвата, употреба на цветна светлина за ускоряване развитието на животни и растения и
изкореняване на появяващи се болести.
Не бива да забравяме също и широкото разпространение на алхимията - майка на
химията - за произвеждането на метали, наричани сега благородни, но тогава ценени самозаради тяхната декоративна красота. Златото се употребява свободно в къщите и
храмовете, позлатени стълбове често се срещат в жилищата на заможни хора, в дворците на
князете и в религиозните храмовете. Употребяват се за украсата на градовете и много смеси
поради техния метален отблясък.
Толтеките развиват архитектурата до голямо съвършенство и техните градове са
модели на здравост и красота. Най-висшестоящ между всички е прочутият “Град на Златните
порти”, построен върху един хълм, на върха на който се издига великолепен златен храм,
който е същевременно и дворец и храм, защото неговите галерии с многобройни колони и
богато украсените дворове, са жилища на Божествените царе, при царуването на които
толтекското царство достига величествен разцвет. Рисуването и позлатяването фасадите на
къщите се практикува много често; статуи, барелефи, фигури от всякакъв вид служат също за
украса.
Обществената уредба, създадена от Божествените царе е основана върху идеята, че
знанието и силата са които трябва да носят бремето и отговорността, и че слабостта има
право на покровителство, а не е повод за угнетяване. Образованието е всеобщо, но
разнообразно, според жизнения път, който се открива пред ученика. В дните на разцвет на
толтекската цивилизация всяка провинциална столица има свой централен университет с
факултети за всяко изкуство и наука, с гимназии към него из цялата провинция, посредством
които са разпространявани навред всички открития от практически характер. Държавата
поощрява развитието на науките, като освобождава хората от активна служба, когато
достигат зенита на физическите си сили и ги поставя в лабораториите, за да правят
изследвания там, ако не са необходими да ръководят някое промишлено предприятие, да
изпълняват съдебни функции или да участват в управлението на държавата. По-малко
развитите класове се занимават със земеделие, производство и всякакъв вид ръчен труд, а
държавата счита за свой най-висш дълг да се грижи за тяхното добруване и удобства, като ги
осигурява с изобилие от храна и дрехи. Управител, чиито подчинени са недоволни,
неорганизирани, зле снабдявани с продоволствия и облекла, губи своята длъжност, защото се
счита или за неспособен или за небрежен, а за по-значителни размирици е дори глобяван или
затварян.
Следи от тези методи и идеи се срещат в откъси от твърде стари писания на народи с
далечно минало. Такива срещаме в някои китайски книги и в открити сведения от
сравнително по-късни цивилизации. Те показват с каква бащинска грижа царете са се
отнасяли към своите народи. Перуанската цивилизация - така хубава, макар и отмряла -
която Писаро и неговите испанци унищожават, пази някои слаби черти от по-старите
времена, на които е наследник.
Толтекското царство се простира от своя център в Атлантида на запад над двете
Америки, на изток над северна Африка и Египет, обгръщайки в свое владение много
народности, смесица от 2-та лемурийска подраса и по-младите 4-та и 5-та подраси от същата
раса, всяка от които е в своя собствен център.
Когато Толтекската империя достига тази връхна точка, Божествената династия бива
прекъсната, защото мъдростта на Великата йерархия счита, че е настъпило времето, когато
човечеството трябва да се опита да върви само, за да се поучи от своя опит и придобие сила
от собствените си падения. Следва дълга поредица от адепти царе, които са ученици на
Великите богове, но ахамкарата на въплътените Асури, укрепнала от власт и управление,
започва да взема опасни размери, паралелно с нарастването на тяхната сила и властничество
и с оттеглянето на Божествените царе, когато управлението на страната минава в по-слаби
ръце. Стиховете на Дзиян изказват това с няколко силни думи: “Тогава третата и четвъртата
(подраси) се възгордяха: Ние сме царете, ние сме боговете. Те взеха жени, красиви наглед,
жени измежду без-умните, от тесноглавите. Те родиха чудовища, злобни демони, мъжки и
женски, също и Кхадо[ Еврейските liliths – същества в женска форма, красиви на глед, но без ум – само с
животински инстинкт.] със слаб ум. Те издигнаха в култ човешкото тяло. Покланяха се намъжкото и на женското. Тогава третото око съвсем престана да действа. Те издигнаха
огромни градове, които изградиха от редки почви и метали. Издялаха своите образи от бял и
от чер камък, издялаха ги в естествен ръст и им се покланяха. Те издигнаха големи статуи -
девет яти високи - според размера на телата си. Вътрешни огньове бяха разрушили земята на
техните праотци. Водата заплашваше Четвъртата.”
В тази епоха, когато е във владение толтекската подраса, туранската подраса -
четвъртата - се заселва на изток, макар да е все още васална на Белия император в Града на
Златните порти. В последвалите войни тези туранци се съюзяват с южните бунтовници и
тогава стават “Третата и Четвъртата, които се възгордяха”. Петата подраса също е вече
обособена и се бори отчаяно да заграби властта на север.
Постепенно въплътените Асури се разбунят против Белия император - първоначално
тайно, като отказват да изпълняват издаваните от столицата заповеди, разпространявайки
идеята, че народът има много по-голяма нужда от вицекралете, които стоят близо до него,
отколкото от Императора, който е далеч. Тяхното влияние постепенно нараства и те все
повече уронват авторитета на Императора. За да обаят народа те го омайвали с магическите
си сили, използвайки свръхестествените си знания и умения, за да възвеличат себе си и да се
обвият с тайнственост, навявайки ужас в умовете на невежите. За да откъснат още по-
сигурно сърцето на народа от Белия император, те въвеждат постепенно изменения в
религиозните обряди като заменят строгия и тържествен ритуал, установен от Божествените
царе, с шумни празненства и ослепителни зрелища, в които чувствеността играе голяма роля.
Първите храмове са грамадни и масивни, украсени със злато и скъпоценности, но
всичко в тях е просто, невинно и величествено. Централен обект в храма е едно блестящо
златно слънце - образ и символ на небесното Слънце, което пък е символ и бляскава одежда
на Владиката на Любовта и Светлината, Управителят на слънчевата система, и с което Той
прикрива своята вечна неизказана светлина. Култът се състои от мелодични песни и
великолепни плетеници от ритмични танци, с гирлянди от цветя и облаци от приятно кадене;
всичко наистина е великолепно и пищно, но същевременно и с благородна чистота и
тържественост. Във връзка със Златния храм на централната столица се намира и Бялата
зала, или Пещера на посвещение, където учениците на Драконите на мъдростта получават
своето помазване, където Звездата на посвещението свети над главата на Йерофанта и където
от време на време се явяват лъчезарните форми на Синовете на огъня. Тази именно Пещера
прави храма толкова свещен и е причината той да е фокус на духовна сила. Към него са
обърнати сърцата на хората; около него свети аурата, образувана от народната преданост; тя
е видимият символ на покровителствената грижа на Драконите на мъдростта.
Честолюбивите Асури знаят много добре, че докато Златният храм и Бялата зала стоят
като притегателен център за всички погледи и се възприемат като сърцето на Толтекската
империя, народното сърце все към тях ще се обръща. Затова решават да основат нова
столица и да поставят там един император съперник - Тхеватат - като издигнат в неговия
палат нов храм и нова зала за посвещение. За да дадат свръхестествено основание на новия
център те извикват на помощ мощните елементали на нисшия астрален свят да се явяват на
споменатите празници в ослепителни форми, за да приемат даровете и поклонението на
народите. Не след дълго, за да привържат още повече тези страшни същества в тяхна служба,
започват да им принасят в жертва заклани животни, а при големи тържества - и човешки
жертви. Сетне започват и практики на похот, тъй като жестокостта и развалата са сродни
помежду си - струпаният народ прекарва цели нощи в най-груби оргии, след като през деня е
бил зрител на борби и кръвни жертвоприношения.
Следващата крачка надолу е направена, когато Асурите обявяват себе си за предмет
на божествен култ: “Ние сме царете, ние сме боговете!” и внасят свои исполински статуи в
храмовете като предмети на поклонение, а вместо божествената духовна енергия издигат напочит човешката творческа сила, която всъщност е само отражение на първата, и на която тя
съответства във физическия свят. Така излиза на сцената фалша с всички негови мерзости.
Голямата свръхестествена сила на Асурите, станали сега магьосници от най-черен и
ужасен вид, създава едно царство на ужаса в тази част на земята, която те владеят. Те
прибягват до най-нисши практики на черна магия, за да тероризират и смазват. С помоща на
полу-животните жени от типа на “тесноглавите” от Трета раса и на магически действия от
най-мръсно естество, те създават мощни чудовища, съединяващи силата на звяра и хитростта
на дивака и тези форми изпълват с най-нисши елементали. Тези чудовища стават техни
телохранители и служители - ужасяващи символи на тяхната сила и така “Владиците на
мрачното лице” се издигат до върха на силата, въплъщение на ахамкара, и стават истински
царе на мрака.
В това време, когато всички сили на материята се концентрират около един общ
център, Белият император стяга своите редици за отпор. Приготовления за бъдещето се
правят и във висшите сфери. Между Синовете на светлината неколцина са достигнали висше
просветление и са станали Буди - обширен резервоар от духовни сили, готов за издигането
на света след потъването му в материята. Трябва да минат още 200 хиляди години, за да
избухне Великата война, когато Драконите на мъдростта изпращат един от тях, Вайвасвата,
да избере измежду свадливата пета подраса, Семитската, семето за Петата коренна раса и да
го отведе в Неизчезващата земя - люлката, както вече се спомена, на всички предходни
коренни раси. Избраната раса на няколко последователни групи е отведена в далечния край,
за да бъде опазена от приближаващите се бури, далеч от арените на борбата. В тази засмяна
под лъчите на слънцето земя виждаме Вайвасвата, заобиколен от своите ученици, да бди над
своята раса в детска, не - в зародишна възраст. Там са бъдещият Зороастър, бъдещият Орфей,
бъдещият Хермес, бъдещият Гаутама, бъдещият Майтрея и много други, бдящи над
кълнящото семе. Но нека да оставим тази мирна сцена и се върнем пак към бурната Четвърта раса.
Войските на Владиците на мрачното лице започват да настъпват на север и една дълга
поредица от боеве се завързва между тях и войските на Белия император. Успехът е
променлив, но все пак черната вълна победоносно настъпва на север, защото още не е дошло
времето за тържеството на Духа, а за това на материята. От всички страни прииждат
многочислени пълчища под знамената на Мрачните царе, защото те се позовават на
животинските страсти в човека, над които той не е все още в себе си господар. Чистият
живот на останалите верни на Добрия закон събужда ожесточена ненавист - ненавист, която
богатия винаги изпитва към “бедния” аскет, ненавист на нечистия към тези, чиято чистота е
един мълчалив укор за тях.
Бавно и с променлив успех вълната все пак напредва. Стават кървави схватки и
ужасни кланета и ведно с това тъмните сили вървят към своето тържество. Най-сетне Белият
император е прогонен от своята столица. Градът на Златните порти, където са царували
Божествените царе, и който е бил осветяван от посещенията на Свети Сили, става плячка на
Владиците на мрачното лице и Черният император, прословутият Хираниакша, се възкачва
на трона, откъдето е бил оповестен някога Добрият закон. Залата за посвещение е разрушена,
големите стълбове при входа - разбити на две и покривът - раздробен на късове. Златният
храм, където някога едно божествено свещенство е служило, е омърсен с кръв на невинни
животни, а грамадни статуи на мрачните магьосници гледат злобно от мястото, където преди
е светил дискът на Слънцето.
Най-сетне чашата на злото е препълнена. Минават 50 хиляди години след
омърсяването на Златния храм; магьосничеството се разпростира по всички направления и
материалността достига своята най-ниска точка. Настава време Земята да се очисти от
бремето на жестокостта, похотта и подтисничеството, под което е огъвала гръб.
Драконите на мъдростта виждат, че идва времето, когато природните сили трябва дасе насочат срещу “черната кръв на магьосниците”. Заповед се дава от Шамбала - сигнал за
потопяването на страната, която вече не може да бъде очистена, и сигнал за спасяването на
тези, които ще послушат зова, за да напуснат вече осъдената страна. Ето какво казва
коментарът: “Великият цар на ослепителното слънце, първенецът на жълтоликите, беше
опечален като гледаше греховете на черноликите. На въздушни кораби Той изпрати до
всички свои братя първенци, благочестиви мъже, да им се каже: Пригответе се! Станете
вие, люде на Добрия закон, и минете страната докато е суха! Владиците на бурята са
близо. Техните колесници наближават земята. Само още една нощ и два дни Владиците на
тъмния лик имат да живеят върху тази търпелива земя. Тя е осъдена и те трябва да
потънат заедно с нея. Подземните владици на огъня приготовляват своите магически
огнени оръжия. Но Владиците на мрачното око са по-силни от тях, които са им рожби. Те
знаят как да си служат с магически оръжия. Елате и употребете вашите! Нека всеки
Владика на ослепителния лик вземе мерки, така че въздушният кораб на всеки Владика на
мрачния лик да падне в негови ръце, за да не би някой от тях да избяга от водите, да
избегне бича на Четирите [кармични божества] и така да спаси злите си господари. Нека
всеки Жълтолик прати от себе си дрямка върху всеки Чернолик. Нека дори те бъдат
пощадени от мъки и страдания. Нека всеки човек, верен на Слънчевите богове, свърже
[парализира] човек, верен на Лунните богове, за да не страда, нито да избегне участта си.
И нека всеки Жълтолик даде от своята жизнена вода на говорящото животно при всяко
Тъмен лик, за да не събуди то своя господар. Часът е ударил, черната нощ е готова... Нека
тяхната съдба се изпълни. Ние сме слугите на великите Четири. Нека се върнат Царете на
светлината ... Тогава звезди се изсипаха като дъжд върху земите на Мрачните лица, но те
спяха... Водите се вдигнаха и покриха долините от единия край на земята до другия.
Високите земи останаха, дъното на земята (т.е. подводната част) стана сухо. Там живееха
тези, които се спасиха: хората на Жълтия лик и Окото на правдата. Когато Владиците на
мрачното лице се събудиха и потърсиха своите въздушни кораби, за да се спасят от
надигащите се води, видяха че са изчезнали.”
Така разказва откъсът от коментара. “Говорещите животни” са чудовищата, които
споменахме, а “жизнената вода” е кръвта. “Хората на Добрия закон” се спасяват от
неминуемата катастрофа, избягвайки преди да се разрази бурята. Бесни вихри вдигат вълни
колкото планините; подземни трусове хвърлят гигантски вълни върху тресящите се земи;
потоп от дъждове залива долините и превръща реките във водопади; хълмове, изтръгнати от
местата си, летят във въздуха и надробени падат като лавини от късове надолу по склоновете
на долините; сякаш самата земя се разпада под ударите на буйните водовъртежи и бесни
реки. Славата на Атлантида потъва под водите, като оставя след себе си преданието за потоп, отразено в легендите на народите и послужило впоследствие като
материал за художествени творби в по-късните времена.
Така Земята се освобождава от тежкото бреме и черното изкуство получава такъв удар, от който вече не може да се съвземе. Самите Асури получават добър урок, който им
служи за изкупление и ги насочва към сигурния път на еволюцията.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
