Постинг
13.09.2013 18:46 -
Трансцендентален персонализъм - глава 1
Личността във времето
В тази глава са развити три предварителни условия.
1) Съществото (самоличността или Аз-ът) е вечно личностно: по своята същност аз съм личност.
2) Вземането на решения (изборът между истина и грешка) е основно за моята личност.
3) Онази част от мен, определена като "човек", живо същество във времето, есянката на личността, създадена от материална енергия.
Ние вземаме разни решения, като в съзнанието си приемаме, че даден шанс или възможност е "правилна", "по-добра" или "надеждна", а друга не е. По този начинчувстващите същества чертаят своето движение през живота. Материалните елементи обаче се движат като облаците в небето. Но облаците не решават далиопределена посока е "правилна", "по-добра" или "надеждна", а друга не е. Какво може да означава един облак да направи погрешно движение? Даже в предишното изречение да заменим думата "облак" с "компютър", въпросът остава без отговор поне от гледна точка на компютъра, понеже компютърът няма гледна точка.
Казано с други думи, дадена личност има в съзнанието си меню от възможни ходове и волева независимост да избира от това меню ход, който при дадените обстоятелства интуитивно схваща като най-добър. Въпреки че се движи, облакът не притежава съзнание, независимост и интуиция. Наистина компютърът върши по-добра работа от облака в смисъл, че изглежда като да има съзнание - както се е случило през май 1997 в Ню Йорк, когато компютърът на IBM Deep Blue 2 победилгросмайстора Гари Каспаров в шахматно състезание.
(Всъщност това било само техническа победа, понеже Каспаров спечелил първата партия и напуснал играта при втората.) Един месец по-късно списанието NewScientist (стр. 28) отбеляза, че Deep Blue ...
... "не може да направи разлика между смисъла в шахмата и безсмислицата и е сляп за това какво изобщо представлява една позиция в шахмата или една цяла игра. ... Забравете за изкуствения интелект. Deep Blue е продукт на човешкия интелект в съвременните компютърни технологии."
Така компютърът няма гледна точка за това кое е правилно и кое - погрешно. Какъвто и избор да изглежда способен да направи, той всъщност е предварителнообмислен от съзнателен програмист. Със свръхчовешка скорост компютърът сляпо следи схемите на предварително обмислените ходове, когато така му нареди съзнателният потребител. Потребителят вкарва различни възможности за избор, които компютърът механично обработва и довежда до логически заключения. Но само потребителят вижда тези заключения като "правилни", "по-добри", "надеждни" или "погрешни"; понеже машината не вижда нищо, тя не прави преценки за стойността.
С триадата програмист-компютър-потребител можем да направим полезна аналогия, за да разберем триадата Свръхдуша-тяло-душа, представена във ведическите свещени писания. Компютърният хардуер и софтуер работят според сложна архитектура от правила, създадени от програмисти, които предвиждат компютърът да изпълнява определени задачи. Една от задачите е саморегулиране. За това са предвидени системите BIOS, часовникът, екранната защита и електрозахранването. Друга задача е обработката на команди и данни, вкарвани от потребителя. Затова са предвидени процесорът, хардуерът и алгоритмичният софтуер.
Трета задача е извличането на обработени данни. За това са създадени екранът на монитора и принтерът, свързан с компютъра. По подобен начин Свръхдушата е създава системи за саморегулиране на тялото като дишане, кръвоснабдяване, имунна система, храносмилателна система, автономна нервна дейност и така нататък. И тялото, също като компютъра, е програмирано да реагира на сетивните данни и командите, вкарани от оператора, т. е. душата.
Изчислено е, че в продължение на един живот от осемдесет години човешкият мозък обработва около 10 терабайта данни - достатъчно, за да се запълнят 7 1100 000 000 000 000 дискети. Правилото тук е същото като при компютрите: "вкарваш боклук, излиза боклук" ако операторът зададе зле избрани команди, ще получи и лоши резултати. В Шримад-Бхагаватам 5.1.13-17 научаваме, че Свръхдушата програмира физическите тели за раждане и смърт, дейности, жалби, илюзия, стpax от бъдещето, щастие и нещастие, докато - също като на компютърни оператори - на индивидуалните души им е позволено да използват тези тела според ведическите предписания (също както този, който използвакомпютър, следва наръчници, съставени от създателите на хардуера и софтуера). Ако операторът не контролира тялото си според тези предписания, той нарушава природните закони и подлежи на страдания.
Понеже съвременната култура е невежа по отношение на ведическите предписания, човечеството страда от постоянен страх от бъдещето. Днес правенето на избор в живота е преизпълнено с тревоги - да продължа ли учениетоси, или да напусна и да започна работа? Да слушам ли покорно шефа, или да протестирам и да се боря за правата си? Да се скарам ли, или да се сдобря с Пеги и Сю? Повечето от нас се надяваме, че един ден ще можем да загърбим стреса от вземането на решения и да постигнем вътрешно състояние на покой и увереност. С тази цел някои мислители предполагат, че отвъд личностния Аз трябва да има някакъв "съвършен Аз". При съвършения Аз избор не се прави. Осъзнавайки, че не сме личности, ние се освобождаваме от стреса на вземането на решения. Както твърди авторът на една книга за съвременните представи за личността:
"По същество няма чувство за личностния Аз. Никой не прави нищо, няма нищо, никой не е ръководен. Вниманието е насочено към хармонична връзка с другите хора и заобикалящата среда; и в това състояние на ума ние действаме естествено и правилно, без да осъзнаваме личните си мисли или чувства."
Това е форма на една широко разпространена философия, известна като имперсонализъм или неутрален монизъм. Тя описва най-висшето съзнание като неутралност, при която избор не се прави дори при извършване на някаква дейност. Във върховното състояние на ума всички функции са автоматични, както при компютъра. (Поддръжникът на механистичната теория вярва, че тъй като нищо - нито човекът, нито машината - няма душа, човек по същество функционира като машина; имперсоналистът е убеден, че тъй като всичко - и човекът, и машината - участва в един неутрален монистичен абсолют, човек по същество функционира като машина.) Но имперсоналистът няма неутрално отношение към своето учение. За него имперсонализмът е правилната философия, а останалите гледни точки са погрешни, фактът, че избира определена философия, показва, че е личност, а не някаква безличностна неутралност. Ами състоянието на ума, описано по-горе, при което човек функционира "в хармония" с всичко около себе си?
Имперсоналистът казва, че то се постига, като се заглуши светското дърдорене на ума, докато в центъра на възприятието и действието не остане само еднакухина от празно съзнание. Персоналистът отвръща, че тази кухина рано или късно отново ще бъде запълнена с дърдорене, освен ако не изберем да служим на личностната воля на божественото и като резултат бъдем избрани да приемем любовно Насочване. Този взаимен, споделян между индивида и Бог личностен избор, при който няма място за умствено състояние на покой, защото умът е изцяло съсредоточен върху нектарните любовни взаимоотношения с Бога, се нарича лила (трансцендентални забавления).
Аз-ът и вълните на времето
За личността мигът на решение е винаги сега. Решението, което вземам в настоящето, е повлияно от миналия ми житейски опит. И това решение е насоченокъм онова, което се надявам да бъде едно по-добро бъдеще. Но сърцевината на моята личност, решаващият Аз, съществува в едно непрекъснато настояще, непрестанно люляно от кала-строта - вълните на времето, плискащи се из ума.Моите спомени от миналото и моите надежди и страхове за бъдещия свят проблясват върху тези вълни като искрици светлина върху повърхността на езеро.
Някои философи твърдят, че Аз-ът , носещ се из сегашното, е просто това, което се случва да мисля в момента, било за миналото, било за самия сегашен момент или за бъдещето. Но ако аз съм това, което мисля, тогава кой решава какво мисля? Докато пиша тези думи, мисля за пътуването с кола, на което потеглям утре към Атина, Гърция. Ако тази мисъл е всичко, което аз съм точно в този миг, дали тази мисъл е решила да мисли тази мисъл? Сега промених мисълта си и мисля за едно пътуване до Щатите преди няколко месеца. Дали тази мисъл ме е накарала да мисля тази мисъл? Някои твърдят, че аз съм сетивните данни, които възприемам точно сега и че това извършва мисленето. С други думи, един вързоп възприятия (всичко, което от един миг в следващия аз чувам, усещам, виждам, вкусвам и помирисвам - това съм аз) избира да обръща внимание на тази или онази идея. Но пак: точно сега аз виждам пред себе си екрана на компютъра. Дали товавъзприятие е избрало да вижда това възприятие? Сега се обърнах и погледнах етажерка за касети вдясно от мен. Дали тези касети налагат волята си върху моето съзнание? Очевидно не. Аз-ът , взимащ решение - личността - се различава ясно от мислите и възприятията, които избира. И понеже то е винаги различно отвсичко, което времето му доставя да възприема и за което да мисли, то е вечно.
Вечното, непосредствено присъствие на собствената ми личност не е потвърдимо от сетивното възприятие така, както бих могъл да проверя съществуването на някакъв материален обект. Нито пък се подразбира от моите логически спекулации. Всичко, което възприемам и мисля, идва и си отива. Моето присъствие просто е. Моето преживяване на възприятия и мисли е определен от времето контекст, в който аз - изплъзващата се личност - съм "излят". Само в този контекст аз мога наистина да видя себе си и да мисля за себе си като придобиващ сили, ограничаван, трансформиран, изкривяван и наказван от бремето. Този контекст наричаме нашата "човешка природа".
Ограничената свободна воля Макар човешкият контекст да не представлява личността, той е неговият начин на себе-представяне. Човек се представя пред себе си и другите чрез своитевъзприятия, привличания, отвращения, емоции, мисли, спомени, убеждения, разговори, действия и взаимоотношения. Но неговият начин на себе-представянене е самият той. Отново, това е сянката на личността, сформирана от биологически, психологически и обществени материали. Така човек невинаги предпочита да участва в собствения си начин на себе-представяне. Той често е неудовлетворен, срамува се, дори се гневи от това, което представя. И все пак, за добро или за зло, това е образът на неговия Аз. Ето я разкрита най- важната истина за нашата личност и власт да правим избор: ние сме ограничени. Нямаме свободната воля да бъдем всичко, което бихме искали да бъдем. Може да се попита дали изобщо имаме някаква свобода. Дали действията, които ни изглеждат продукт на собствената ни воля, вече не са предопределени да се случат? Ако е така, тогава къде е нашата власт да правим избор? Много хора смятат, че животът е напълно извън техния контрол. Но това само по себе сиговори за свободна воля. Как би могъл човек да усеща надвисналата над него съдба като препятствие, ако същевременно не усеща и свободната воля в себе си?Късчето свободна воля, явяващо се като неговото неудовлетворение, показва, че колкото и да се излива в ограничения от времето образ на своя Аз, от това изливане той никога не се изпразва. Той никога не става изцяло това, което представят неговите действия, колкото и добри или лоши да са те. Този факт е очевиден визказването: "Не бях на себе си, когато го направих". Непривързаността започва с това осъзнаване. Силата на волята е основна за личността, но както и другите сили, ние можем да я укрепваме или отслабваме в определени граници. Като развива непривързаност, личността укрепва волята си и придобива повече контрол върху живота си. Като развива привързаност, личността отслабва волята си и губи контрол. Но свободната воля не може при никакви обстоятелства да бъде угасена или всемогъща. Матрицата или полето на дейностите Някои съвременни философи описват човешкото същество като матрица.Речниковото определение на матрица е "калъп" или "форма", в която нещо - в случая "излятата" личност - се отлива или оформя. Модерната психология определя матрицата като модел на физически, емоционални и символични (т.е. умствени) преживявания за цял живот. Бхагавад-гита нарича този модел кшетра- "полето" на физическите, емоционалните и умствените дейности на дадена личност. Можем да сравним кшетрата с поле на силата - понятие, срещано във физическите науки. Например навсякъде, където тече електрически ток, той е заобиколен от поле от магнитна сила. Това поле, представляващо определена структура от привличане и отблъскване, взаимодейства със същия поток електричество, което тече през него, за да промени траекторията му.Взаимодействието може да бъде контролирано интелигентно. Електроинженерът знае как да улови потока и да го накара многократно да променя посоката на движението си. Това поражда мощни електромагнитни вълни, които могат да пренасят информация. Тези вълни или излъчвани сигнали предават "световете", които преживяваме, чрез средствата на радиото и телевизията. По подобен начин матрицата, заобикаляща потока ни съзнанието и взаимодействаща с него, е поле на мощни фактори на опита. "Фактор", това е сила, която ни информира и предизвиква промяна. "Опит", това е доказателство в първо лице за съзнанието, проявяващо се като разбиране на онова, което се случва във вътрешния и външния свят. Даден "фактор на опита" огъва и оформя това разбиране чрез привличане и отблъскване, като ни информира за физическите, емоционалните и умствените светове. Съществува и друг интересен паралел между кшетрата и модела на силовото поле. Науката ни казва, че електричеството и магнетизмът са два аспекта на еднаелектромагнитна реалност. По подобен начин съзнанието и факторите на неговия опит са два аспекта ни една божествена реалност, Брахман. Съзнанието е дух.Факторите са материя в две категории елементи стхула (грубите елементи земя, вода, огън, въздух и етер) и сукшма (фините елементи ум, интелект и фалшиво его). Над Брахман от материя и дух се намира Парабрахман (Свръхдушата или Върховната Личност), "електротехникът", който контролира и двете. Факторите на опита Първият сред факторите на опита е фалшивото его силата, която държи душата привързана в материалното поле. Следващият е умът, който "прожектира" опита. Тази прожекция може да се разбира по два начина Единият е като на киноекран, върху който се появяват нереални, но завладяващи образи. Другият е катопреминаване през филтриращ екран. Умът обръща вниманието си към някои образи, смятайки ги за желани или опасни, но пресява други образи като неважни. Тази филтрираща функция е известна още като интелигентност, защото чрез интелигентността разграничаваме важното от неважното. Например сетивните данни, регистрирани във формата на привлекателна жена върху екрана на един мъжки ум, неизбежно съдържат противоречиви образи: всяко физическо тяло,независимо от естетическото удоволствие, което доставя неговият външен вид, е изпълнено с несъвършенства. Но щом интелигентността се отдаде на наслаждение от женската форма, тя филтрира и пренебрегва противоречивите образи. Зад тази "редакторска функция" стои изборът на съзнателния Аз. В Бхагавад-гита са изредени и допълнителни фактори на опита: признаците на живот, възприемащите и активните сетива, сетивните обекти, убежденията,желанието, омразата, щастието и нещастието. Понеже всеки фактор има силата да привлича и отблъсква съзнанието, той предизвиква личността да прави избор. Силата на факторите да ни въздействат, да ни карат да избираме, произлиза от времето. Факторите оформят нашия човешки опит според природните закони. Наистина матрицата на опита се оформя и пре оформя живот след живот не само каточовешки опит, а и като опита на 8 400 000 вида. Това постоянно преоформяне е известно като смяната на телата или прераждане. Процесът е обобщен във фразата пракрите крияманани (в Бхагавад-гита 3.27). Преведена от Шрила Прабхупада в един от неговите коментари, пракрите крияманани означава "живото същество се контролира от полубоговете според законите на материалната природа".
Колелото на съдбата Полубоговете са личности също като нас. Те обаче притежават огромна власт и влияние във Вселената. Макар да са напълно извън нашата матрица, функционално те са представени в нея чрез материалните фактори на нашия опит. Как точно полубоговете взаимодействат с нас чрез тези фактори, се определя от разписанието на природния закон. Това разписание хората наричат съдба или орисия.Още от древни времена цивилизованите народи са се опитвали да разгадаят разписанието на съдбата си чрез астрологическите знаци, които кала-чакра или колелото на времето върти в небесата. Според какъв природен закон полубоговете определят разписанието на нашата съдба? Според закона на трите проявления (три-гуна) на действието (карма).Всеки един ден от нашия живот подтиците да действаме ни карат да избираме какво да извършим като следваща стъпка. Подтици от всякакъв вид - усещания, идеи, емоционални настроения, места в пространството и тъй нататък - се пораждат от трите проявления на природата: добро (саттва-гуна), страст(раджо-гуна) и невежество (тамо-гуна). Според подтиците, на които реагираме, се разбира в кое конкретно проявление на природата са нашите действия. Например действия, регулирани от свещените писания и изпълнявани със спокоен ум, без привързаност и без да са мотивирани от материални резултати, са в проявлението на доброто. Действия, извършвани с големи усилия и от човек, стремящ се да удовлетворява желания под влиянието на фалшивото его, са в проявлението настрастта. Действия, извършвани в заблуда, пренебрегвайки предписанията на свещените книги, с невнимание по отношение на греховните реакции, с насилие и нещастие, са в проявлението на невежеството. Действията във висшето проявление (саттва-гуна) пораждат добра съдба, действията в средното проявление (раджо-гуна) - смесена съдба и действията в низшето проявление (тамо-гуна) - нещастна съдба. Съдбата, която ни сполита сега, не е нищо друго, освен резултат от нашите дела, извършени в предишно състояние на съществуване. Няма такова нещо като шанс. Това, което ни се струва случайно, всъщност е правосъдие, раздадено от полубоговете според закона на карма. Проявленията на карма се движат и изменят във времето и пространството. Действие, което е добро в определено време, място и обстоятелства, може да елошо в друго време, на друго място и при други обстоятелства. Една съвсем проста аналогия е тази с правилата за движението по пътищата в различните страни: в Англия е "добро" да се шофира в лявата страна на пътя, но от другата страна на Ламанша е "лошо". Дали това, което правим във всеки един момент, е добро или лошо, се определя от проявленията, а не от нашите лични представи за правилно и погрешно. За едно човешко същество е невъзможно правилно да прецени как тези проявления се променят от един момент в следващия. Но полубоговете знаят и съответно ни награждават или наказват непогрешимо. Такакармата неизбежно дава добра, смесена или лоша съдба, независимо от това колко искрено - според собствените ни изчисления - се опитваме да правим само добро. И така, да обобщим: личността е вечно същество с ограничена свобода на избор. Нейното съзнание за това какъв избор и предстои да направи се оформя от обвързаните с времето материални явления, включващи опити и преживявания, които са физически, емоционални и умствени. Явленията, които сега преживява човек, са резултати от негови минали действия. Тези реакции са изградени от полубоговете според трите проявления на действията. В съответствие с неговите минали действия сега човек има добри, средни или лоши физически, емоционални и умствени преживявания. Всички тези преживявания и опит са временни. И сред матрицата на моя опит към какво в крайна сметка се стремя аз като личност? Отговорът е свобода. "Каквото е светлината за очите - е казал единмъдрец, - каквото е въздухът за дробовете, каквото е любовта за сърцето, това е свободата за душата на човека." Всеки иска освобождение, обяснява Шрила Прабхупада, защото това е органическото положение на душата. Органически ние сме вечни, в съвършено знание, изпълнени с щастие. Материалният опит обаче потиска опита на нашата изначална природа. Сега сме подчинени на времето, невежеството и нещастието, вътрешно присъщо на всички нас е да копнеем за освобождение от това потисничество. Три неверни представи за свободата Освободената личност е свободна да прави истински избор. Истинският избор е осъществим там, където има възможности за истинско удовлетворение. За съжаление матрицата на нашия опит не ни позволява свободен избор. Защо? Отговорът е съвсем прост: ние сме вечни, а възможностите, с които разполагаме втози свят, не са. Ние желаем да изпитваме чисто блаженство, а възможностите, с които разполагаме в този свят, са примесени с нещастие. Изборът такъв, какъвтого познаваме сега, в рамките на матрицата на настоящия ни опит, не притежава същност. Ние избираме сенки - на любовта, на работата, на обществения живот, на отдиха и тъй нататък - които се появяват и изчезват във времето. И все пак в пределите на нашия опит изглежда много трудно да разберем, че не притежавамереална свобода на избора. Матрицата дори ни осигурява три представи за свободата - в добро, в страст и в невежество. За съжаление те не са реални. Макар в основата си също да е погрешна, сатвическата (на доброто) представа за свободата е висша спрямо останалите. Тук личността се стреми към свобода чрез знание и морал - добродетели, които силно разширяват способността за непривързаност. Но както предупреждава Шрила Прабхупада, знанието и моралът не ни дават власт над сетивата, над очите, езика, носа, ухото и осезанието. Дори и в проявлението на доброто съзнанието си остава подчиненоот всички страни на физически, емоционални и умствени явления, възникващи неконтролируемо от добрата, смесената и лошата съдба. Един учен, морален човек възприема тези явления по аналитичен, улегнал, спокоен начин. Понеже е непривързан към своите възприятия, той може да мисли себе си за освободен, факт е, че знанието и непривързаността освобождават ума от несигурност. Ноако в сигурността на своя ум той си остава привикнал към живот в затвора на светските усещания, ученият човек не е истински освободен. В Раджа Видя,глава 7, Шрила Прабхупада обяснява: "Доброто също представлява един вид зараза. В доброто човек осъзнава своето положение, трансценденталните въпроси и т.н., но неговото несъвършенство е там, че си мисли: "Сега вече разбрах всичко. Сега вече съм добре". Той иска да си остане тук. С други думи, човекът в проявлението на доброто става първокласен затворник и, понеже е щастлив в затвора, иска да остане там."
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
