Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2013 19:54 - - Трансцендентален персонализъм - глава 2
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                           image                                                     Върховнат а Личност За едно човешко същество е възможно - със смайва­ща яснота - да надзърне отвъд матрицата на ограни­чения от времето опит. Нямам предвид видение на ду­ховния свят, от което животът в потрес да спре. Имам предвид прозрение в нещо просто като изречение, изказано от приятел. Такова прозрение е съвсем леснодостъпно за желаещите да извършат малкото чудо да проумеят как възприемаме нещата. Философите нари­чат това аперцепция. Логическият механизъм на ума (ану-мана) подрежда събитията в последователност от преди и след. Логи­чески не можем да кажем сега за събитие, което се е случило преди миг, нито за събитие, което ще се случи след миг. Да се знае извън времето за събития, проти­чащи във времето, е нелогично. И все пак, смисълът, в който възприемаме събитията, е извън времето на тяхната продължителност. Този факт е толкова оче­виден, че обикновено го пропускаме. Когато в съзнанието си "уловим" мелодия или изказа­но изречение, не отделяме нотите или думите, които чуваме в този миг, от чутите в предишния и от онези,които ще чуем в следващия. Винаяи ту граханена вина - вадасая ва шабдо грихита, се казва в Упанишадите: "нотите, изсвирени на вина (подобен на ситар индийс­ки музикален инструмент), се улавят в едно цяло." Ме­лодията - вибриращата, изящна форма, възникваща някъде вътре в нас - разкрива себе си като красота из­вън изсвирените тонове и същевременно включва всич­ки ноти, които музикантът свири. В друг стих от Упа­нишадите се говори за "това, което не се разкрива от речта, но разкрива речта" (яд вачан абхюдитам йена ваг абхюдяте). Когато някой ни казва изречение, той влага даден "смисъл" и иска да го разберем. Но да уловим този смисъл, не означава усилието да улавяме смисъла на отделните думи, изстреляни от устата му. Не е като да ловим топки за тенис с написани по тях думи и после мислено да свързваме отделните значения.Схващаме целия смисъл наведнъж, а не в логиката на времето. Този смисъл е озарен от знание, възникващо отвътре. Но защо знанието възниква и придава смисъл на обърканата реч (често дори преди човекът да е свър­шил да говори), не може да се разбере от това, което той казва. Това знание включва всички негови думи на­веднъж и все пак е отделно от тях. Някои съвременни философи смятат, че познанието за красотата и смисъла на преживяването (илюстри­рани тук от примера с "улавянето" на мелодия или идеяот протичащи покрай нас събития) е "истинският свят, в който самото съзнание е същинското битие" или "независимият от всичко останало абсолют". Те казват, че за съжаление върху този истински свят ние хвърляме "мрежа от време" или механистична логика. Тя ни ослепява и ни прави неспособни да виждаме как пред нас се разкриват мелодии и значения извън време­то. Светлината на абсолютното знание Махаджаните са ведически авторитети, напълно запознати с абсолютното, независимо от мимолетните впечатления на материята знание. Те са дванайсет;Брахма е Махаджаната, който помага на Върховната Личност в Неговото забавление да създава Вселената. В Шримад-Бхагаватам той казва, че Богът еавикриям сатям — неизменната истина като противоположност ма преходните "факти" от материалното съществува­ме. Неизменната истина е скрита в сърцето на всеки отвъд светските думи и аргументи и не може да бъде формулирана от ума. Върховната Личност е артхенд - рчябхасам - вътрешната светлина, осветяваща обек­тите на възприятието, които се появяват и изчезват във времето. Махаджана Рудра, унищожителят на Вселената, обяснява, че за да разберем нещо, се нуждаем от парам джйоти, "върховната светлина". Тази вечна светлинасе излъчва от ека адя пуруша, "изначалната личност" (Пуруша), който, също като слънцето, стои зад облак, направен от Самия Него. Това е облакът на майа, вечно променящата се материална енергия, покриваща ясното небе на нашето съзнание.Сияйният Пуруша осветява този облак и придава смисъл на усещанията, които преживяваме под влиянието на майа - звуци, чувства, форми, вкусове и миризми.Без Неговата вечна свет­лина в развихрения мимолетен облак на материалнатаенергия не би могло да има никакво преживяване или опит. Но този Пуруша остава скрит за всички, освен за онези, чиито сърца са амала, неопетнени. Той е кевала,напълно чист. Рудра ни осведомява, че тази изначална личност се нарича Кришна. Друг Махаджана, Капиладева, казва, че Господ Кришна е Бхагаван. Думатабхагаван означава неизчерпаемият източник на шест съвършенства: богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Като Пуруша, Бха­гаван Шри Кришнаживее в нашите сърца. Същевремен­но Той е извън нас в Своята форма на времето (кала-рупена йо бахи). Така Кришна е вътрешната ни способност да знаем; Той е и Времето, което задвижва функциите на ума, емоциите, сетивата и сетивните обекти. Понеже силата на знанието осветява задвижваните от времето фактори, когато съвършенства като гяна (знание) и шри (красота) ни се явяват в преминаващи думи и му­зикални тонове, ние ги разпознаваме. Тези съвършенст­ва придават форма, дълбочина, посока, смисъл, сила и примамливост на нашия опит. Без тях всичко би било пусто. Нека се спрем на съвършенството бала (могъщест­во). Когато гледам планина, виждам данни - огромна маса скали - регистрирани от очите. Това е бахя-пра-тякша, външно възприятие. Тези данни аз осъзнавам чрез светлината на знанието, грееща от скритата съ­щина на сърцето. Тази светлина разкрива и емоционал­но настроение - възхищение - което умът асоциира с физическата форма на планината. Това е антара-пра-тякша, вътрешното възприятие на едно психологичес­ко състояние. Сетивните, мисловните и емоционални­те функции съпровождат - но не обясняват - възприе­мането на величие и могъщество, докато гледам плани­ната. Да, очите регистрират скална маса, а умът реа­гира на тези данни с възхищение и почуда, но между тези две функции има някаква мистерия. Откъде въз­никва способността ми да разпознавам величие и могъ­щество? Отговорът е, че тази способност възниква от само­то съзнание, точно както красотата възниква от съз­нанието, когато слушаме музика, а знанието възниква от съзнанието, когато чуем изречение. В своя коментар към Шримад-Бхагаватам1.19.23 Шрила Прабхупа­да обяснява, че отделният индивид споделя в по-малкастепен шестте трансцендентални съвършенства на Бхагаван. Те обаче са затъмнени под покритието на материалната енергия точно както слънцето е за­тъмнено под покритието на облака. Както светлина­та е средството, свързващо нашето зрение със слънце­то, така и съзнанието е средството, свързващо душа­та с Бога. Това е вярно, независимо дали душата е обър­ната към Бога, или не е. Всичко, което знаем в живота, е върху повърхнината, разделяща индивидуалното съз­нание от върховното съзнание. Ограничената от вре­мето матрица - механизмът на умствения, емоцио­налния, сетивния и физическия опит - също е продукт на тази разделяща повърхнина, както и облакът в небе­то е продукт на слънчевата светлина, взаимодейства­ща със зрението ни. Но този продукт е нежелан катоатмосферните смущения, които ни пречат да чуваме радиопредаване. Да зърнеш вечното съвършенство на знанието и красотата чрез мимолетни думи и музикал­ни тонове, е като да зърнеш слънцето през преминаващ облак или сред смущаващо бучене да хващаш откъслеци от радиопредаване. Облачното покритие е резултат от нашето неве­жество за присъствието на Бога пред нас. Както слън­цето е много по-огромно от облака, така и Бог е много по-велик от онова, което нашите сетива и ум ни подс­казват за Него. Невежеството ни за Неговото присъс­твие пред нас е резултатът от нищожната ни перс­пектива. Ние сме толкова мънички, че и един неголям облак може по същия начин да скрие гигантското слън­це от погледа ни. Няма съзнание без "съ-съзнание" - това, което индивидуалната душа споделя с Бога в Сърцето. Когато сме в невежество за това "съ-съзнание", движените от времето умствени функции ни повличат и ни се струва, че това, което "знаем", идва от ума. Когато сме в неве­жество, движените от времето сетивни функции ниповличат и ни се струва, че това, което "знаем", идва от сетивата. Но знанието не идва от ума и сетивата, както и светлината не идва от облака, покрил слънце­то. За личността в чисто съзнание - чието знание не е възпрепятствано от облака на майа- това, което знае, идва от Бога: Неговото вечно богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Всичко е лично Ето защо в химна Пуруша-сукта от Риг веда се казва: пуруша еведам сарвам:"Върховната Личност е всичко". Понастоящем обаче ние не Го виждаме като лич­ност. Причината отново е, че сегашната ни перспек­тива е нищожна. Представете си перспективата на една малка буболечка. Аз безспорно съм личност, но ко­гато буболечката пълзи по ръката ми, тя ме възприе­ма като някаква безлична маса "нещо". По същия начин човешките същества възприемат творението (външ­ната форма на Върховната Личност) като безлично. И все пак между буболечката и човешкото същество има една съществена разлика. Човешкото същество може да пита какво в действителност има зад света, който възприема. Същият ведически химн дава отговор: ета-ванася махимато джяямш ча пуруша, "всичко това(творението) известява Неговото величие, но по-велика от това е Личността." Така великото творение е поро­дено от най-великата личност само за да привлече чо­вешкия разум, нашия изследователски инструмент, към тази личност. Интелектуалците атеисти обаче не могат да при­емат това. Според тяхното гледище нашият изследо­вателски инструмент е склонен да показва пагубнаслабост към свръхестественото. Неоспоримите фак­ти на сетивното възприятие са най-доброто лекарст­во против тази слабост. Нашите сетива не ни показ­ват нищо по-висше от природата. Така природата е единственият действителен обект на човешкото изс­ледване. Дългът на сериозния търсач на истината е неотклонно да свързва разума със сетивното възприя­тие. Само тогава умът няма да се носи из грешките на размишленията за неща отвъд природата - за свръхес­тественото. Въпреки атеистите природата естествено вдъхновява разума да размишлява относно свръхприродата. Космолозите се възхищават от астрофизически структури с удивителни пропорции: неизброими гигантски звезди, за които се изчислява, че се движат със скорост стотици километри в секунда в още по-огромни формации, наричани галактики, гроздове от галактики и свръх големи комплекси от галактики. В другия край на скалата една-единствена клетка, погледната през мик­роскоп, представя пред биолозите огромна сложна глед­ки с планетарни размери, изпълнена с повече подробнос­ти и дейности, отколкото умовете им могат да възп­риемат. Това е свръх природата. Свръхестественото обаче се определя като "чудотворна намеса на духовна сила в материалната Вселена". Сложността на Вселената на­истина е чудотворна, защото не може да се обясни само на езика на материята. Според повечето учени е логично да се смята, че зад движението и трансформациите, осъществявани от времето в множество големи и малки неща, трябва да има непроменящи се, вечни закони. Без такива закони не би било възможно сред потока на материята да въз­никне някакъв видим модел. Според мнението на един съвременен физик в основата си самата материя е просто "една радикално двусмислена и непрестанно ле­еща се квантова супа". Но нашата способност да пред­ричаме движението и трансформациите в тази супа показва, че някъде там има фиксирана реалност. Въпро­сът е къде е това някъде? Науката няма отговор. В Пуруша-сукта се казва: падо "ся вишвабхутани, "цялото материално творение е само една четвърт от енергията на Върховния Бог". Отвъд това,трипада- сямритам диви, "три четвърти от Неговата енергия са трансцендентални". Думата диви се отнася до даи-ви-пракрити, божествената върховна природа отвъд времето. Там съвършенствата богатство, сила, слава, красота, знание и отречение са проявени в безгранична пълнота като лични качества на Бога. Вечно променя­щото се материално творение, външният обект на на­шия сегашен опит, покрива висшата природа като об­лак. Привлекателните съвършенства на Кришна надничат към нас иззад този облак и чудодейно даряват материалната природа с всичките и привлекателни свойства. В невежеството си ние едва ги разпознавамекато Негови лични неизменни качества. Върховният Бог е всепривличащият център на Неговите две природи, материалната и духовната. Той е техният изначален организиращ принцип, причината за тяхната причинност, свойството на техните свойства, истината на техните истини. Той е всичко това без усилие. "Той не трябва да прави нищо" - заявяват Ведите. Неговите природи - които всъщност са личностни, понеже са свойства на собствения Му Аз - Му служат по собствената си свободна воля. Защо?Таиттирия упанишад отговаря: расо вай са, расам хйева- ям лабхванади бхавати, "Той е Раса; който Го постигне, познава истинското щастие". Раса означава, че Върховната Личност (Пуруша) е изначалната субстанция, същността на вкуса, напълно зрял и сладостен. Друго значение на думата пурушае "наслаждаващ се". Следователно, в духовната и мате­риалната сфера Пуруша се наслаждава на Своя собствен вкус като раса. Неправилно е да се приеме, че Той из­бира между "истинското наслаждение" в трансценденталната сфера и "лъжовното наслаждение" в матери­алната. И в двете сфери Той се наслаждава само на Себе Си.Така между Неговото наслаждение тук и там няма различие. И все пак ние, индивидуалните души, не бива да ома­ловажаваме разликата между двете сфери. Духовната сфера вечно възхвалява вечното наслаждение на Криш­на на Самия Себе Си. Така тя не се различава от Неговото наслаждение, както подбраните с вкус дрехи, облечени от привлекателна жена за възхвала на собствената й красота, не се различават от насладата, която тази красота й доставя. Материалният свят, от дру­га страна, скрива Неговото наслаждение. Той е като дълга, широка драперия, покрила жената от глава до пети. Драперията подсказва, но не възхвалява красота­та и. Но дори в безвкусно облекло вътрешно жената може все така да си се наслаждава на скрития факт, че е много красива. Истинско щастие за душата Ние, индивидуалните души, сме образци на изначалния 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8725962
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930