Постинг
19.09.2013 19:54 -
- Трансцендентален персонализъм - глава 2
Върховнат а Личност
За едно човешко същество е възможно - със смайваща яснота - да надзърне отвъд матрицата на ограничения от времето опит. Нямам предвид видение на духовния свят, от което животът в потрес да спре. Имам предвид прозрение в нещо просто като изречение, изказано от приятел. Такова прозрение е съвсем леснодостъпно за желаещите да извършат малкото чудо да проумеят как възприемаме нещата. Философите наричат това аперцепция.
Логическият механизъм на ума (ану-мана) подрежда събитията в последователност от преди и след. Логически не можем да кажем сега за събитие, което се е случило преди миг, нито за събитие, което ще се случи след миг. Да се знае извън времето за събития, протичащи във времето, е нелогично. И все пак, смисълът, в който възприемаме събитията, е извън времето на тяхната продължителност. Този факт е толкова очевиден, че обикновено го пропускаме.
Когато в съзнанието си "уловим" мелодия или изказано изречение, не отделяме нотите или думите, които чуваме в този миг, от чутите в предишния и от онези,които ще чуем в следващия. Винаяи ту граханена вина - вадасая ва шабдо грихита, се казва в Упанишадите: "нотите, изсвирени на вина (подобен на ситар индийски музикален инструмент), се улавят в едно цяло." Мелодията - вибриращата, изящна форма, възникваща някъде вътре в нас - разкрива себе си като красота извън изсвирените тонове и същевременно включва всички ноти, които музикантът свири. В друг стих от Упанишадите се говори за "това, което не се разкрива от речта, но разкрива речта" (яд вачан абхюдитам йена ваг абхюдяте). Когато някой ни казва изречение, той влага даден "смисъл" и иска да го разберем. Но да уловим този смисъл, не означава усилието да улавяме смисъла на отделните думи, изстреляни от устата му. Не е като да ловим топки за тенис с написани по тях думи и после мислено да свързваме отделните значения.Схващаме целия смисъл наведнъж, а не в логиката на времето. Този смисъл е озарен от знание, възникващо отвътре. Но защо знанието възниква и придава смисъл на обърканата реч (често дори преди човекът да е свършил да говори), не може да се разбере от това, което той казва. Това знание включва всички негови думи наведнъж и все пак е отделно от тях.
Някои съвременни философи смятат, че познанието за красотата и смисъла на преживяването (илюстрирани тук от примера с "улавянето" на мелодия или идеяот протичащи покрай нас събития) е "истинският свят, в който самото съзнание е същинското битие" или "независимият от всичко останало абсолют". Те казват, че за съжаление върху този истински свят ние хвърляме "мрежа от време" или механистична логика. Тя ни ослепява и ни прави неспособни да виждаме как пред нас се разкриват мелодии и значения извън времето.
Светлината на абсолютното знание
Махаджаните са ведически авторитети, напълно запознати с абсолютното, независимо от мимолетните впечатления на материята знание. Те са дванайсет;Брахма е Махаджаната, който помага на Върховната Личност в Неговото забавление да създава Вселената. В Шримад-Бхагаватам той казва, че Богът еавикриям сатям — неизменната истина като противоположност ма преходните "факти" от материалното съществуваме. Неизменната истина е скрита в сърцето на всеки отвъд светските думи и аргументи и не може да бъде формулирана от ума. Върховната Личност е артхенд - рчябхасам - вътрешната светлина, осветяваща обектите на възприятието, които се появяват и изчезват във времето.
Махаджана Рудра, унищожителят на Вселената, обяснява, че за да разберем нещо, се нуждаем от парам джйоти, "върховната светлина". Тази вечна светлинасе излъчва от ека адя пуруша, "изначалната личност" (Пуруша), който, също като слънцето, стои зад облак, направен от Самия Него. Това е облакът на майа, вечно променящата се материална енергия, покриваща ясното небе на нашето съзнание.Сияйният Пуруша осветява този облак и придава смисъл на усещанията, които преживяваме под влиянието на майа - звуци, чувства, форми, вкусове и миризми.Без Неговата вечна светлина в развихрения мимолетен облак на материалнатаенергия не би могло да има никакво преживяване или опит. Но този Пуруша остава скрит за всички, освен за онези, чиито сърца са амала, неопетнени. Той е кевала,напълно чист. Рудра ни осведомява, че тази изначална личност се нарича Кришна.
Друг Махаджана, Капиладева, казва, че Господ Кришна е Бхагаван. Думатабхагаван означава неизчерпаемият източник на шест съвършенства: богатство, сила, слава, красота, знание и отречение. Като Пуруша, Бхагаван Шри Кришнаживее в нашите сърца. Същевременно Той е извън нас в Своята форма на времето (кала-рупена йо бахи).
Така Кришна е вътрешната ни способност да знаем; Той е и Времето, което задвижва функциите на ума, емоциите, сетивата и сетивните обекти. Понеже силата на знанието осветява задвижваните от времето фактори, когато съвършенства като гяна (знание) и шри (красота) ни се явяват в преминаващи думи и музикални тонове, ние ги разпознаваме. Тези съвършенства придават форма, дълбочина, посока, смисъл, сила и примамливост на нашия опит. Без тях всичко би било пусто.
Нека се спрем на съвършенството бала (могъщество). Когато гледам планина, виждам данни - огромна маса скали - регистрирани от очите. Това е бахя-пра-тякша, външно възприятие. Тези данни аз осъзнавам чрез светлината на знанието, грееща от скритата същина на сърцето. Тази светлина разкрива и емоционално настроение - възхищение - което умът асоциира с физическата форма на планината. Това е антара-пра-тякша, вътрешното възприятие на едно психологическо състояние. Сетивните, мисловните и емоционалните функции съпровождат - но не обясняват - възприемането на величие и могъщество, докато гледам планината. Да, очите регистрират скална маса, а умът реагира на тези данни с възхищение и почуда, но между тези две функции има някаква мистерия. Откъде възниква способността ми да разпознавам величие и могъщество?
Отговорът е, че тази способност възниква от самото съзнание, точно както красотата възниква от съзнанието, когато слушаме музика, а знанието възниква от съзнанието, когато чуем изречение. В своя коментар към Шримад-Бхагаватам1.19.23 Шрила Прабхупада обяснява, че отделният индивид споделя в по-малкастепен шестте трансцендентални съвършенства на Бхагаван. Те обаче са затъмнени под покритието на материалната енергия точно както слънцето е затъмнено под покритието на облака. Както светлината е средството, свързващо нашето зрение със слънцето, така и съзнанието е средството, свързващо душата с Бога. Това е вярно, независимо дали душата е обърната към Бога, или не е. Всичко, което знаем в живота, е върху повърхнината, разделяща индивидуалното съзнание от върховното съзнание. Ограничената от времето матрица - механизмът на умствения, емоционалния, сетивния и физическия опит - също е продукт на тази разделяща повърхнина, както и облакът в небето е продукт на слънчевата светлина, взаимодействаща със зрението ни. Но този продукт е нежелан катоатмосферните смущения, които ни пречат да чуваме радиопредаване. Да зърнеш вечното съвършенство на знанието и красотата чрез мимолетни думи и музикални тонове, е като да зърнеш слънцето през преминаващ облак или сред смущаващо бучене да хващаш откъслеци от радиопредаване.
Облачното покритие е резултат от нашето невежество за присъствието на Бога пред нас. Както слънцето е много по-огромно от облака, така и Бог е много по-велик от онова, което нашите сетива и ум ни подсказват за Него. Невежеството ни за Неговото присъствие пред нас е резултатът от нищожната ни перспектива. Ние сме толкова мънички, че и един неголям облак може по същия начин да скрие гигантското слънце от погледа ни.
Няма съзнание без "съ-съзнание" - това, което индивидуалната душа споделя с Бога в Сърцето. Когато сме в невежество за това "съ-съзнание", движените от времето умствени функции ни повличат и ни се струва, че това, което "знаем", идва от ума. Когато сме в невежество, движените от времето сетивни функции ниповличат и ни се струва, че това, което "знаем", идва от сетивата. Но знанието не идва от ума и сетивата, както и светлината не идва от облака, покрил слънцето. За личността в чисто съзнание - чието знание не е възпрепятствано от облака на майа- това, което знае, идва от Бога: Неговото вечно богатство, сила, слава, красота, знание и отречение.
Всичко е лично
Ето защо в химна Пуруша-сукта от Риг веда се казва: пуруша еведам сарвам:"Върховната Личност е всичко". Понастоящем обаче ние не Го виждаме като личност. Причината отново е, че сегашната ни перспектива е нищожна. Представете си перспективата на една малка буболечка. Аз безспорно съм личност, но когато буболечката пълзи по ръката ми, тя ме възприема като някаква безлична маса "нещо". По същия начин човешките същества възприемат творението (външната форма на Върховната Личност) като безлично. И все пак между буболечката и човешкото същество има една съществена разлика. Човешкото същество може да пита какво в действителност има зад света, който възприема. Същият ведически химн дава отговор: ета-ванася махимато джяямш ча пуруша, "всичко това(творението) известява Неговото величие, но по-велика от това е Личността." Така великото творение е породено от най-великата личност само за да привлече човешкия разум, нашия изследователски инструмент, към тази личност.
Интелектуалците атеисти обаче не могат да приемат това. Според тяхното гледище нашият изследователски инструмент е склонен да показва пагубнаслабост към свръхестественото. Неоспоримите факти на сетивното възприятие са най-доброто лекарство против тази слабост. Нашите сетива не ни показват нищо по-висше от природата. Така природата е единственият действителен обект на човешкото изследване. Дългът на сериозния търсач на истината е неотклонно да свързва разума със сетивното възприятие. Само тогава умът няма да се носи из грешките на размишленията за неща отвъд природата - за свръхестественото.
Въпреки атеистите природата естествено вдъхновява разума да размишлява относно свръхприродата. Космолозите се възхищават от астрофизически структури с удивителни пропорции: неизброими гигантски звезди, за които се изчислява, че се движат със скорост стотици километри в секунда в още по-огромни формации, наричани галактики, гроздове от галактики и свръх големи комплекси от галактики. В другия край на скалата една-единствена клетка, погледната през микроскоп, представя пред биолозите огромна сложна гледки с планетарни размери, изпълнена с повече подробности и дейности, отколкото умовете им могат да възприемат.
Това е свръх природата. Свръхестественото обаче се определя като "чудотворна намеса на духовна сила в материалната Вселена". Сложността на Вселената наистина е чудотворна, защото не може да се обясни само на езика на материята.
Според повечето учени е логично да се смята, че зад движението и трансформациите, осъществявани от времето в множество големи и малки неща, трябва да има непроменящи се, вечни закони. Без такива закони не би било възможно сред потока на материята да възникне някакъв видим модел. Според мнението на един съвременен физик в основата си самата материя е просто "една радикално двусмислена и непрестанно лееща се квантова супа". Но нашата способност да предричаме движението и трансформациите в тази супа показва, че някъде там има фиксирана реалност. Въпросът е къде е това някъде? Науката няма отговор.
В Пуруша-сукта се казва: падо "ся вишвабхутани, "цялото материално творение е само една четвърт от енергията на Върховния Бог". Отвъд това,трипада- сямритам диви, "три четвърти от Неговата енергия са трансцендентални". Думата диви се отнася до даи-ви-пракрити, божествената върховна природа отвъд времето. Там съвършенствата богатство, сила, слава, красота, знание и отречение са проявени в безгранична пълнота като лични качества на Бога. Вечно променящото се материално творение, външният обект на нашия сегашен опит, покрива висшата природа като облак. Привлекателните съвършенства на Кришна надничат към нас иззад този облак и чудодейно даряват материалната природа с всичките и привлекателни свойства. В невежеството си ние едва ги разпознавамекато Негови лични неизменни качества.
Върховният Бог е всепривличащият център на Неговите две природи, материалната и духовната. Той е техният изначален организиращ принцип, причината за тяхната причинност, свойството на техните свойства, истината на техните истини. Той е всичко това без усилие. "Той не трябва да прави нищо" - заявяват Ведите. Неговите природи - които всъщност са личностни, понеже са свойства на собствения Му Аз - Му служат по собствената си свободна воля. Защо?Таиттирия упанишад отговаря: расо вай са, расам хйева- ям лабхванади бхавати, "Той е Раса; който Го постигне, познава истинското щастие".
Раса означава, че Върховната Личност (Пуруша) е изначалната субстанция, същността на вкуса, напълно зрял и сладостен. Друго значение на думата пурушае "наслаждаващ се". Следователно, в духовната и материалната сфера Пуруша се наслаждава на Своя собствен вкус като раса. Неправилно е да се приеме, че Той избира между "истинското наслаждение" в трансценденталната сфера и "лъжовното наслаждение" в материалната. И в двете сфери Той се наслаждава само на Себе Си.Така между Неговото наслаждение тук и там няма различие.
И все пак ние, индивидуалните души, не бива да омаловажаваме разликата между двете сфери. Духовната сфера вечно възхвалява вечното наслаждение на Кришна на Самия Себе Си. Така тя не се различава от Неговото наслаждение, както подбраните с вкус дрехи, облечени от привлекателна жена за възхвала на собствената й красота, не се различават от насладата, която тази красота й доставя. Материалният свят, от друга страна, скрива Неговото наслаждение. Той е като дълга, широка драперия, покрила жената от глава до пети. Драперията подсказва, но не възхвалява красотата и. Но дори в безвкусно облекло вътрешно жената може все така да си се наслаждава на скрития факт, че е много красива.
Истинско щастие за душата
Ние, индивидуалните души, сме образци на изначалния
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky