Текстовете, които образуват Стария Завет в Библията, основата на юдаизма и християнството, са били писани след като свещениците левити на евреите са били държани в плен след 586 г. пр. Хр… и ето че отново стигаме до… Вавилон! Като терминът „пленничество” е съвсем неподходящ. Ранните евреи са боготворели змията бог на шумерската империя и левитите били наричани „синове на Великата змия”. Техният бог YHVH (Яхве, Йехова) е описван като получовек, полузмия и свещената им книга със скрито (езотерично) познание – Кабала, означава „Мъдростта на Змията”. Левитите или „синовете на Великата змия” (кръвна линия на Ануннаки) са обожествявали YHVH като дракон, наричан Левиатан; оттук и името „левити”. Змийската форма на YHVH била известна още като Нехущан или „Бронзова (медна) змия” и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове. Разкопки откриват бронзови и медни символи на змия в едновремешните левитски храмове. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира същата тема. Вавилонците са наследили историите и митовете от Египет и Шумер и сега вече те се проявявали в изопачена форма в текстове, които по-късно стават известни като Стария Завет. „Битие”, „Изход”, „Левити”, „Числа” и „Второзаконие”, които заедно образуват „еврейската” „Тора”, са били написани от левитите, или под тяхно наблюдение, по време или след „пленничеството” им във Вавилон, когато левитите са обединили усилия с мрежата от вавилонското рептилско свещеничество.Името  свещеници - ЛЕВИТИ иде от името на ДРАКОНА ЛЕВИАТАН.
Левитите са наричани още СИНОВЕТЕ НА ВЕЛИКАТА ЗМИЯ.                                     8 И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9 И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
1 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.
2 Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.
3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.
4 Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);
5 стори това, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.                                                                                                                            Яхве, който всъщност, е африканският Яо, е изобразяван от фримасоните като полу-човек полу-змия?
                                                                                Коя е религията на Йотор и къде се намира Мадиам?
Религията на Иотор е змея Яо. "Израилевият бог" преди да асимилира Ел и Баал е асимилирал и африканския Яо ПРЕДИ ТОВА.
Исая 43:3 
Защото Аз съм Иеова твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител; За твой откуп дадох Египет, За тебе Етиопия и Сева.

Изход 3:1
А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.

Авакум 3:7
Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

Числа 12
1 В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка);                                                                                                                                                                                                                                                 Историята на евреите е втъкана в ранните култури на Средния Изток.

Около осемнадесет века преди появата на християнство­то някакво събитие станало причина Ефрат да промени кори­тото си и да заобиколи шумерския град Ур. Земята около града вече не можела да се напоява от обширната система от канали, нито пък търговските им кораби можели да достигнат до морето. Жителите се преместили във вътрешността и се заселили покрай бреговете на реката при Вавилон. Авраам от Стария Завет напуснал град Ур със семейството и робите си. Сред тях бил и неговият племенник Лот. Според староеврейските ръкописи те се заселили в Сирия (съкращение на Асирия),която нарекли Ханаан. Това име по-късно било дадено на цялата област на запад от река Йордан, включително и земята, която станала Палестина. Те водели номадски начин на живот заедно със своите животни и по едно време отпътували за Египет в търсене на храна по време на глад. Авраам бил силновпечатлен от онова, което видял в Египет, и отнесъл натрупа­ните знания за техните вярвания и обичаи в Ханаан. Той станал заможен и влиятелен човек и използвал стотиците си въоръжени роби, за да подкрепя различни фракции във вой­ните между Ханаанските общности.

На преклонна възраст на Авраам му се родили двама сина от две жени - Агар и Сара, и ги нарекли Исмаил и Исаак. Напълно е възможно, имайки предвид напредналата му възраст, те да са били заченати от по-млад мъж или мъже. Тогава Авраам въвел обрязването, което видял да прилагат в Египет. Идеята на Авраам била да наложи разграничение между последователите на неговия Бог и другите хора от Ханаан. Те почитали шумерския бог Ен-лил, който станал известен като Аллах или Ел. Първоначално той бил бог на Слънцето, макар и почти сигу­рно с извънземен произход, и те вероятно са мислели, че общуват с това същество чрез своите контактьори. След смъртта на Авраам, синът му Исаак застанал начело на се­мейството и имал двама сина - Исав и Яков. Семейството и неговите разклонения били все още номади, но богати по стандартите на онова време. Яков, продължава историята, станал баща на дванадесет сина и единият, когото нарекъл Йосиф, бил продаден от завистливите си братя на пътуващи търговци в пустинята. Те отвели Йосиф в Египет, където бил продаден в робство, но по-късно щял да стане любимец нафараона. Това може да звучи невероятно в началото, но по онова време в Египет управлявали бедуинските нашествени­ци, хиксосите или "царете овчари". Те били от същата раса като Йосиф - араби номади, и имали сходна култура. Йосиф бил назначен за главен министър и отговарял за продоволст­вието в Египет. Когато гладът довел десет от братята му в Египет, те отново се събрали. Йосиф бил известен като Израил, което означава "Ел (Бог) влиза в бой" и семейството му и техните потомци щели да бъдат наречени израилтяни.

Дванадесетте сина на Яков се разраснали в дванадесет племена. Така нареченият род на Йосиф роба, който станал главен министър, поел различен курс от другите. Израилтя-ните се заселили в област, наречена Гесем, в източната част на Долен Египет и през следващите четиристотин години илитам някъде се превърнали в нация. Всичко вървяло добре за тях, докато царете овчари управлявали в Египет, но когато били отстранени след въстание, животът за израилтяните станал тежък. Те били обезоръжени и принудени да работят като роби. Египтяните заповядали всички мъжки чеда на израилтяните да бъдат убивани и замисълът бил в скоро време израилтянският народ да престане да съществува.

Към XIII в. пр. Хр. се родил мъжът, познат като Мойсей, който според преданията бил отгледан от дъщерята на фара­она, след като го намерили да плава в кошница из камъша. Историята разказва, че той убил един египтянин заради лошо­то му отношение към някакъв израилтянин и избягал в Синайската пустиня. Там той научил повече за Аллах - Авраамовия Бог, и имал както изглежда неразбираеми ясновидски преживявания и общувания. За него това трябва да е бил Бог, а не просто някакво непревъплътено същество. Или това, или с него се свързали извънземни, или бил подложен на някакъв вид внушения. Някои от описанията в Библията, отнасящи се до този Мойсеев бог, определено биха могли да се оприличат с космически кораб. Заслужава си да се отбележи и че извън­земните технологии са в състояние да проектират триизмерни изображения, които наричаме холограми и които приличат на"видения". Не е необходимо да се вижда корабът, когато това става, а за извънземните не било трудно да извършат такива "чудеса" като запалване на храст. Както и да е, каквото и да се е случило на Мойсей, неговите преживявания го накарали да отхвърли египетската троица от богове - Озирис, Изида и Хор, и да се върне към Аллах или Ел, "Единственият Бог". Интересното е, че Мойсей със сигурност е посещавал мистич­на школа на Братството в Египет, като се имат предвид връзките му с царския двор, а те пропагандирали идеята за един Бог поне от времето на Ехнатон. По време на предава­нето на информация от по-висшите нива на съществуване ми беше обърнато внимание, че не трябва да подценяваме позна­ването на хипнозата и наркотиците, контролиращи ума, с които са разполагали в мистичните школи по онова време.

След смъртта на фараона Мойсей се върнал в Египет, където разказал на израилтяните, че Аллах му се явил в пусти­нята. Богът бил казал, че те са неговият избран народ. Освен това, продължил той, Аллах искал израилтяните да го познават като Yhh, което се произнасяло "Яхве", а по-късно станалоЙехова. Това означава "Дъждовен облак". От този момент на­татък всички израилтянски контактьори се смятали за провод­ници на бога Йехова, а обещанията, които им давали техните източници, се смятали за обещания на техния бог.

Същото явление се наблюдавало и при други народи из целия свят и по този начин възникнали много от митовете за бога. Както се казва в Евангелието на Лука: "Както [Бог] възвести през устата на Своите свети от века пророци (кон­тактьори)." Когато се вгледате във връзката, която се предполага, че Мойсей е осъществил с Йехова в планината Синай, можете да я свържете със съобщенията от планината Олимп, които гърците твърдели, че са получавали от своя бог Зевс. Едни и същи теми присъстват във всички тях.

Мойсей разказал на новия фараон за получените посла­ния и помолил за разрешение да изведе израилтяните от Египет до земята на Авраам в Ханаан, "обещаната земя", за която "Бог" му бил съобщил. В крайна сметка фараонът дал съгласието си и започнало великото изселване на евреите от Египет. Те взели със себе си мумията на Йосиф и прекосили Червено море по пясъчен насип, който по-късно Наполеон I щял също да използва. Говори се, че по време на това пътуване Мойсей получил от "Бога" законите на своето племе, познати като Десетте божи заповеди с всички онези "Ти не трябва" и други подобни. Може би той е бил канал за предаването им или може би просто си е мислел, че ги предава, защото подобни закони могат да се открият и в други райони на Средния Изток. А може да се е срещнал и с обитателите на някой космически кораб. Както се казва в библейското описа­ние:

16.     На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайската) и много силен тръбен глас; [Много често пристигането на Йехова се оповестявало от звука на тръби.] и целият народ, който беше в стана, затрепери.

17.     И изведе Мойсей народа от стана да посрещне Госпо­да, и се спряха при полите на планината.

18.     А планината Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше.

Втора книга Моисеева, Изход, Глава 19:16-18

Представете си какво би било за древните или дори за съвременния човек да види космически кораб да се приземява на върха на планината и ще можете да разберете какво веро­ятно се е случило в Синайската планина. Жестокият, суров и кръвожаден Бог от Стария Завет би паснал на темата за крайно негативни извънземни, които се опитвали да контролират земните жители чрез страха и заблудата. Изход се продължава:

18.  Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.

19.    И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.

20.    И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.

21. И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.

Втора книга Моисеева, Изход, Глава 20:18-21

Това непрекъснато споменаване на облак във връзка с появяванията на Йехова е интересно, като се има предвид, че името му означава "дъждовен облак". Да се произвеждат облаци не е проблем за технологиите на извънземните. Всъщ­ност съвременните елитни учени на Братството разполагат с технология за манипулиране на времето, поне върху малка площ. Не се съмнявам, че нещо е станало в Синай, но не съм убеден, че Мойсей е получил всичките "Ти не трябва" в онзи момент. По-вероятно е цялата история със заповедите да е мит и законите на израилтяните изобщо да не са дошли чрезМойсей в планината. Има много подобни истории, споделяни от различните цивилизации, и всяка твърди, че тя ги е сътво­рила, докато всичко, което са направили, е да сменят имената на участниците. Религиозните догми и церемонии на израил­тяните били естествено повлияни от египтяните, както бимогло да се очаква, при положение че всички те са били отгледани в тази страна. Между другото, по време на пътува­нето израилтяните изпитвали глад и жажда, очевидно докато преминавали през пустинните земи. Според разказите на по­мощ им се притекла манна небесна. Виждал съм да я изобра­зяват като хляб, падащ от небето. Всъщност манната е лепкаво вещество, произвеждано от някакъв пустинен храст.

Когато достигнали до "обещаната земя" на Ханаан, ста­нало ясно, че има какво още да се желае от информацията, предадена на Мойсей от някакъв си източник. Или това, или но някаква причина неговата свръзка му давала неточна ин­формация. Те се натъкнали на добре въоръжени хора в обгра­дени със стени градове, които се противопоставяли на нас­тъплението им. Мойсей ги бил накарал да повярват, че обе­щаната земя е свободна и чака единствено тях. Той загубил популярността си и израилтяните се скитали из пустинята ощечетиридесет години, преди да се превърнат в жестоки варвари войни. Мойсей издъхнал и властта поел един войн, Иешуа. Опозицията в обещаната земя била все още прекалено силна за тях, но под водачеството на Иешуа те изгонили арабските овчари от огромна област. Тя щяла да бъде наречена Палес­тина и тук те се установили като земеделци, всяко племе управлявано от шейх. Те все още водели много примитивен начин на живот. Притежавали единствено каменни оръдия на Фуда и принасяли животни в жертва на Йехова, с коготомедиумите все още се свързвали, който все още имал после­дователи и се проявявал по начини, които навеждат на мисълта за участие на извънземни. Йехова винаги изисквал живо­тински жертвоприношения и той или те явно били доста неприятно творение под контрола на Луциферното съзнание.Страшно е да се помисли за обрязване с остър камък, но точно това е ставало. Истинска варварщина.

Имало случаи, в които някои израилтяни се отклонявали от инструкциите на Йехова и почитали Ваал - Бел, синът на бога на Месопотамия. С течение на времето атрибутите, при­писвани на Йехова и Ваал, започнали да се сливат. Около 1150 г. пр. Хр. на сцената излязъл пророкът (контактьорът) Са­муил. Сега израилтяните били под властта на филистимляните и Самуил бил окрилен от желание за свобода. Саул станал цар против волята на Самуил, а освен това завзел поста му на върховен жрец. Саул превърнал племето на Юда в доминира­ща сила на израилтяните, като разбил филистимляните и осигурил независимост. Саул имал голям съперник в лицето на Давид и за да избегне гнева на Саул, Давид отишъл в пустинята на Юдея и водил там живот на престъпник, убиец и разбойник. Давид и бандата му изклали мъже, жени и деца. Мнозина били насечени или изгорени живи. Той винаги се съветвал с Йехова, преди да тръгне да краде и убива и винаги получавал разрешение. Виждате как всяко клане може да бъде оправдано в името на един бог, когато сте канал за същество с ниска вибрация или собствените ви мисли ви въвеждат в заблуждение. Такава е историята на религията.

Давид станал цар, когато той и бандитите му обединили сили с филистимляните и завладели Юдея. После той напад­нал и разбил филистимляните, завземайки в хода на битките Йерусалим. След тази победа от думата филистимлянин про­излязла Палестина. Войските на Давид не знаели милост, като често изгаряли и насичали жертвите си. Неговата агресия ижажда за власт подхранили експанзията на империята му към Ханаан, останалата част от Сирия и северна Арабия. Той и израилтяните сега контролирали един регион от Ефрат до Червено море. Така се родила еврейската империя под конт­рола на рода на Юда. Това е периодът до 101 г. пр. Хр. Както отбелязва Артър Финдли в своята забележителна книга"Проклятието на невежеството", чак до началото на нашия век хората във Великобритания са били глобявани и хвърляни в затвора затова, че са се осмелявали да критикуват Давид и други герои от Стария Завет, които се считали за проводници на Божията справедливост.

След Давид на власт дошъл синът му Соломон, "мъдър" човек според легендата. А всъщност, той не зачитал човешкия живот повече от Давид. На първо място, за да стане цар, той убил брат си, законния наследник според техните закони. След като станал съветник на фараона Шешонк I и се оженил за дъщеря му, Соломон станал важен член на Братството. Докато бил в Египет той бил посветен в Братството в Ел Амарна и когато се върнал в Йерусалим, построил прочутия храм на Йехова, за който се водят битки още от онова време. Това бил храм на Братството и според масонската легенда Соломонпоканил египетските занаятчийски гилдии на Братството, пред­шествениците на масоните, да помогнат при построяването му. Много масони са накарани да вярват, че началото на тяхната организация е поставено с изграждането на Соломоновия храм и това е добавено към мита, че масонството е свързано сБиблията, Светата земя и е в служба на "Великия архитект на вселената" - Бога. На практика неговият произход датира далеч преди времето на Соломон, а що се отнася до елитните му членове, то се подчинява на напълно различен господар. Както казва Албърт Пайк - Великият командир на Върховния съвет на масоните в Америка, през 70-те години на XIX век:

"Всички посветени във висшите степени на масонската религия трябва да я отстояват, следвайки неопетнената доктрина на Луцифер."

Те обаче не казват това на нисшите посветени, докато не се съгласят да се предадат чрез обвързваща клетва във власт­та на техния почитан господар, на когото според "Енциклопе­дия на масонството" на Маки трябва да се подчиняват и това е първостепенно задължение на всеки масон.

www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/bunt.pdf