Постинг
19.09.2013 19:59 -
Трансцендентален персонализъм - 3ч
Истинско щастие за душата
Ние, индивидуалните души, сме образци на изначалния Пуруша. Ние също сме личности, които искат щастие. Ето защо някои в стихове от Бхагавад-гитадушата се назовава пуруша. Сравнени с Кришна, който се нарича Пурушоттама(най-великата личност), ние обаче сме нищожни. Кришна обхваща и преминава отвъд материалната и духовната природа, а ние, душите, сме поставени в крехкото равновесие на татастха (предела) между двете. Шакти, енергията или властта наКришна над двете природи е безгранична. Нашата шаkmu е ограничена и сведена до избор на коя от двете природи да служим. Така освен другите названия на душата (пуруша, джива, атма), терминът татастха-шакти я определя като живо същество, което винаги е изправено пред избора между истина и грешка. Можем да изберем да се отдадем на същността на блаженството - на духовната, истинската ни природа. Или можем да изберем да преследваме сянката, която си играе върху вълните на времето - материалната, фалшивата ни природа.
Но тази сянка също е форма на Върховната Личност. Тогава защо да е грешно душата да се наслаждава на материята? Грешно е, защото в материалния свят,както и в затвора няма свобода. Свободата е точно това, което прави възможно истинското щастие. Кришна е абсолютно свободен вечно да се наслаждава на Себе Си. Духовният свят възхвалява тази свобода, а материалният свят - не. Освободена душа е този, който вечно избира да възхвалява щастието на Кришна. Тази възхвала е неговият ключ към духовния свят. Дори една освободена душа да възхвалява щастието на Кришна в материалния свят, материята не е от значение. Понеже Кришна е навсякъде Пуруша, освободената душа винаги е с Него. Материята е от значение, когато душата избере да й се наслаждава, защото в този миг тя губи ключа към освобождението и трите проявления на природата я заравят в матрицата на светския опит.
Несъмнено в затвора може да се намери все някакво щастие, но нещастията - повтарящите се раждане, смърт, болести и старост - са далеч по-тежки. Материалното щастие не е нищо друго освен богатството, силата, славата, красотата, знанието и отречението на самия Бог, само че такива, каквито едва успяват да ги зърнат хората, попаднали в капана на матрицата.
Един известен преданоотдаден поет сравнява материалното щастие с капка вода в пустинята. Макар водата наистина да може да угаси жаждата, как една капка ще стигне, за да се удовлетвори изгубеният в пустинята човек? Понеже няма повече вода, вкусът на тази едничка капка все по-силно разпалва жадната душа в нейнатакарма: да води принудителна борба, за да разкъса гуните (въжетата), които я стягат толкова по-силно, колкото повече се опитва да се освободи.
Интензивността на битието
В предишната глава бе повдигнат един двустранен проблем за вечността, действието и времето. От една страна, ако желанието ми да действам произхожда от вечната душа, как мога да осъществя това желание да действам във времето, без да се лиша от вечността си? От друга страна, ако желая да се завърна към изначалното си състояние на вечно битие, какво да правя с желанието си да действам, което е същностно за това битие? Проблемът може да се изрази с простия въпрос: трябва ли някога "битие" да се противопоставя на "действие"?
Битието на Кришна е концентрирано в благодат с непрестанно нарастваща сладостна наситеност и се нарича раса. Расите са Неговите настроения на любовни забавления (лила) с Неговите освободени преданоотдадени. Тези взаимни забавления са трансцендентална дейност отвъд материалното пространство и време.
Раса е преживяване, надхвърлящо далеч матрицата на светския опит. В расадушата осъзнава, че всички съвършенства произлизат от Бхагаван. "ВърховниятГоспод притежава шест съвършенства - пише Шрила Прабхупада в своя коментар към Бхагавад-гита 14.27 - и когато един преданоотдаден се обърне към Него, осъществява се размяна на тези шест съвършенства." Да се обърнеш към Господ, означава да изоставиш нищожната перспектива на имперсонализма. От тази перспектива можем само да зърнем някакъв неясен отблясък от духовно съвършенство зад мътния психосензорен облак. Свободната, осъществявана в чисто съзнание размяна на духовно съвършенство - съвършенството на самата душа с това на Бога - е възможна само от перспективата на раса или трансценденталния персонализъм.
Раса е непосредствена за душата - което означава, че тя се преживява в най-дълбоката същност на сърцето като интензивност на самото и битие. Там, в сърцето, Господ Кришна лично я облива с нектарен вкус към Върховното Същество. Този вкус блика от неизчерпаемия извор на вечната връзка на всяка индивидуалналичност с Него.
В благодатта на този вкус трансценденталното име, форма, качества и дейности на Кришна и взаимоотношенията Му с Неговите чисти преданоотдадени в духовния свят се разкриват в срещата между субективността на индивидуалната личност и обективността на Върховната Личност. Това е върхът на най- чистата добродетел (духовна сила), където вкусът на душата към Битието - битието на Кришна заедно със собственото и битие, отдадено на Кришна - надминава всички възможни светски привличания. Достигне ли този връх, душата е отведена отвъд сферата на трите проявления на природата.
Раса е там, където душата среща Бога лице в лице. Тя е съвършеното желание на личността да действа, защото действието в раса е съвършено. Това е и съвършенството на нейната власт да прави избор, защото всеки избор в раса е съвършен.Раса е духовното съвършенство в любовта към Бога.
Познавачите на раса използват термина гхана (концентриран), за да покажат нивото на интензивност, до което Неговата личност с божествена природа, притежаваща cam (вечност), чит (абсолютно знание), ананда (вечно нарастващо блаженство) и виграха (всепривличаща духовна форма), е опозната като истина (таттва). Тези, които действително познават Бога, се наричат махатми, велики души. В Бхагавад- гита 9.13 и 14 Господ Кришна говори за видимите признаци намахатмите като дридха-врата: те са непоколебимо решени вечно да възпяват величието на Кришна, падат в поклон пред Него и Го обожават в чиста преданост.Чрез тази тяхна решителност божествената природа ги закриля дори в материалния свят.
Началото на имперсонализма В Бхагавад-гита 9.15 се говори за път, различен от този на махатмите, следван от онези, които вместо в Неговата пълна концентрация, желаят да познаят Кришна непряко. Това, казва Шрила Прабхупада, е трудният път, наречен гяна-йога. В своя коментар към Шримад-Бхагаватам 3.32.33 той казва още: "Когато човек следва процеса на гяна-йога, Божествената Личност изглежда безличностна. Както един обект изглежда различен, когато се възприема от различните сетива, така в контекста на умозрителното философстване неизменният Върховен Бог изглежда безличностен. От голямо разстояние хълмът не се вижда ясно и този, който не познава местността, може да го вземе за облак." Чрез гяна-йога следователно погледът на душата към Върховното Същество се измества от личностен към безличностен. Изместването на погледа започва като съмнение в абсолютната природа на личностния Бог. Проблемът може да се разбере, като се разгледа значението на думата "абсолют". Както философът от Сорбоната Жан Уол обяснява в Пътят на философа: "Терминът "Aбсолют" има две значения и интересът, който предизвиква, се дължи отчасти на тази двусмисленост, на играта на значения, на блещукането на неговите два аспекта - отделеност и всеобхватност." Уол предава двете значения като "отделен от всичко" и "реалност, обхващаща всички останали реалности" (на стр. 308). Спомнете си, че една мелодия включва всички ноти, свирени от музиканта, и все пак е отделна от тях - затова някои философи казват, че да оцениш една красива мелодия, означава да преживеешабсолюта. Думите "отделеност" и "всеобхватност" съответстват на санскритските думи сварат (независим) и абхигя (всезнаещ). В Учението на Господ ЧаитаняШрила Прабхупада пише: "Санскритските думи абхигя и сварат, появяващи се в първия стих отШримад-Бхагаватам, са от голямо значение. Чрез тези две думи Богът се различава от всички останали живи същества. Няма живо същество, различно от Върховното Същество, от Абсолютната Личност на Бога, което да е абхигя или сварат - тоест нито едно същество не е нито напълно всезнаещо, нито напълно независимо. Всеки трябва да се учи на знание от някой по-висшестоящ; дори Брахма, който е първото живо същество в този материален свят, трябва да медитира върху Върховния Бог и за да създава, се нуждае от Неговата помощ. Щом Брахма или слънцето не могат да създадат нищо, без да получат знание от някой висшестоящ спрямо тях, тогава какво е положението на учените материалисти, които изцяло зависят от толкова много неща?" Но гяните се съмняват и затова се колебаят дали да се отдадат на прекия път на познанието за Кришна. Как е възможно едно личностно същество да бъде отделно от всичко и същевременно да включва всичко? По- логично е, мислят си гяните,Aбсолютът да се проумее от безличностна перспектива. В Бхагавад-гита 9.15 сеспоменава, че гяните са привлечени от три непреки представи за Бога: "неповторим" (екатвена притхактвена), "като многобройни проявления" (бахудха) и "вселенската форма" (вишвато-мукхам). Всяка една представлява философски подход към проблема за Aбсолютът. философите от всички времена и култури търсят някаква логика на единството, многообразието, формата, взаимоотношението и универсалността, с която се надяват да обяснят Абсолютът. Ведическите писания предлагат тези три понятия за Бога на такива философи като предмет за умствени спекулации. Най-висшето от трите евишвато-мукхам, представата за Вселената като висш организъм. Бхагавад-гитапотвърждава, че вишва или Космосът е форма на Кришна. Богът я приема като форма на Космическа Личност, за да подскаже на склонните към имперсонализъм, че Вселената почива върху личностна основа. Думата "космос" произлиза от гръцката kosmos. Отначало означавала "формата или структурата на нещо". Обикновените хора в Древна Гърция я използвали в смисъл на хармонично съчетани украшения - огърлици и обеци например, - носени от жените за красота. Затова в съвременния свят думата "козметика" дължипроизхода си на kosmos. Представата за Космоса като нещо, носено от личност, може да се сравни с представата за "матрицата" от предишната глава. В известен смисъл това е равнозначно на едно и също: структурата от груба и фина материя, която дадено живо същество изживява, докато е в материалния свят. Разликата е там, че Върховната Личност свободно носи Космоса като украшение, докато матрицата ограничава иоформя съзнанието на индивидуалната личност, душата. В Бхагавад-гита 7.7Кришна сравнява Космоса, поддържан от Него, с огърлица от перли, а в Шримад-Бхагаватам 6.1.52 Махаджана Нарада Муни сравнява кармичния опит на душата с какавидата, впримчила копринената буба.
Началото на имперсонализма В Бхагавад-гита 9.15 се говори за път, различен от този на махатмите, следван от онези, които вместо в Неговата пълна концентрация, желаят да познаят Кришна непряко. Това, казва Шрила Прабхупада, е трудният път, наречен гяна-йога. В своя коментар към Шримад-Бхагаватам 3.32.33 той казва още: "Когато човек следва процеса на гяна-йога, Божествената Личност изглежда безличностна. Както един обект изглежда различен, когато се възприема от различните сетива, така в контекста на умозрителното философстване неизменният Върховен Бог изглежда безличностен. От голямо разстояние хълмът не се вижда ясно и този, който не познава местността, може да го вземе за облак." Чрез гяна-йога следователно погледът на душата към Върховното Същество се измества от личностен към безличностен. Изместването на погледа започва като съмнение в абсолютната природа на личностния Бог. Проблемът може да се разбере, като се разгледа значението на думата "абсолют". Както философът от Сорбоната Жан Уол обяснява в Пътят на философа: "Терминът "Aбсолют" има две значения и интересът, който предизвиква, се дължи отчасти на тази двусмисленост, на играта на значения, на блещукането на неговите два аспекта - отделеност и всеобхватност." Уол предава двете значения като "отделен от всичко" и "реалност, обхващаща всички останали реалности" (на стр. 308). Спомнете си, че една мелодия включва всички ноти, свирени от музиканта, и все пак е отделна от тях - затова някои философи казват, че да оцениш една красива мелодия, означава да преживеешабсолюта. Думите "отделеност" и "всеобхватност" съответстват на санскритските думи сварат (независим) и абхигя (всезнаещ). В Учението на Господ ЧаитаняШрила Прабхупада пише: "Санскритските думи абхигя и сварат, появяващи се в първия стих отШримад-Бхагаватам, са от голямо значение. Чрез тези две думи Богът се различава от всички останали живи същества. Няма живо същество, различно от Върховното Същество, от Абсолютната Личност на Бога, което да е абхигя или сварат - тоест нито едно същество не е нито напълно всезнаещо, нито напълно независимо. Всеки трябва да се учи на знание от някой по-висшестоящ; дори Брахма, който е първото живо същество в този материален свят, трябва да медитира върху Върховния Бог и за да създава, се нуждае от Неговата помощ. Щом Брахма или слънцето не могат да създадат нищо, без да получат знание от някой висшестоящ спрямо тях, тогава какво е положението на учените материалисти, които изцяло зависят от толкова много неща?" Но гяните се съмняват и затова се колебаят дали да се отдадат на прекия път на познанието за Кришна. Как е възможно едно личностно същество да бъде отделно от всичко и същевременно да включва всичко? По- логично е, мислят си гяните,Aбсолютът да се проумее от безличностна перспектива. В Бхагавад-гита 9.15 сеспоменава, че гяните са привлечени от три непреки представи за Бога: "неповторим" (екатвена притхактвена), "като многобройни проявления" (бахудха) и "вселенската форма" (вишвато-мукхам). Всяка една представлява философски подход към проблема за Aбсолютът. философите от всички времена и култури търсят някаква логика на единството, многообразието, формата, взаимоотношението и универсалността, с която се надяват да обяснят Абсолютът. Ведическите писания предлагат тези три понятия за Бога на такива философи като предмет за умствени спекулации. Най-висшето от трите евишвато-мукхам, представата за Вселената като висш организъм. Бхагавад-гитапотвърждава, че вишва или Космосът е форма на Кришна. Богът я приема като форма на Космическа Личност, за да подскаже на склонните към имперсонализъм, че Вселената почива върху личностна основа. Думата "космос" произлиза от гръцката kosmos. Отначало означавала "формата или структурата на нещо". Обикновените хора в Древна Гърция я използвали в смисъл на хармонично съчетани украшения - огърлици и обеци например, - носени от жените за красота. Затова в съвременния свят думата "козметика" дължипроизхода си на kosmos. Представата за Космоса като нещо, носено от личност, може да се сравни с представата за "матрицата" от предишната глава. В известен смисъл това е равнозначно на едно и също: структурата от груба и фина материя, която дадено живо същество изживява, докато е в материалния свят. Разликата е там, че Върховната Личност свободно носи Космоса като украшение, докато матрицата ограничава иоформя съзнанието на индивидуалната личност, душата. В Бхагавад-гита 7.7Кришна сравнява Космоса, поддържан от Него, с огърлица от перли, а в Шримад-Бхагаватам 6.1.52 Махаджана Нарада Муни сравнява кармичния опит на душата с какавидата, впримчила копринената буба.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky