Блогът на budha2 :: Трансцендентален персонализъм

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.09.2013 20:28 - Трансцендентален персонализъм - 4ч

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1108 Коментари: 0 Гласове:

Макрокосмосът
Може да се каже, че ведическите писания представят три "алоформи" (алтернативни форми) на Космоса. Първата е макрокосмосът ("великият Космос", на санскрит вират), който Върховната Личност проявява в огромното вселенско пространство, обгърнато в черупка от пластове материални елементи:
"Гигантската вселенска форма на Бога, която се намира в черупката на Вселената, покрита от седем пласта материални елементи, е обектът на понятието вират!". (Шримад-Бхагаватам 2.1.25)
Вират е пълната структура на материалните елементи. Върховната Личност приема вират като Свои одежди и така задейства творението вътре във вселенската черупка:
"Щом Богът чрез пълната Си част влезе в елементите на вселенското творение, те се преобразуваха в гигантска форма, в която се намират всички планетарни системи и всички движещи се и неподвижни създания." (Шримад-Бхагаватам 3.6.5)
Понеже трансценденталната Личност, която носи тези елементи, е Йогешвара, владетелят на целия мистицизъм, материалните елементи без никакво усилие се сглобяват във формата на пълния Космос. В Шримад-Бхагаватам 2.5.42 се казва, че Той носи висшите системи (свар-лока) на гърдите и главата Си. Средните системи (бхувар-лока) се намират в областта на пъпа Му, а низшите системи (бхур-лока) са разположени в краката Му. Това описание ни помага да си изградим мислена представа за вират,. Но с думата "калпита" стихът ни съобщава, че тази картина е въображаема. Вират е хиперпространствен и затова - невъобразим. Така да се предполага, че Вселената е подобна на което и да е нещо от сегашния ни опит - като украшения, носени върху човешкото тяло, - не е нищо друго освен нищожна мисловна скица.

Висши измерения
Какво се има предвид тук под хиперпространствен? В следващите няколко абзаца предлагам обяснение въз основа на старателно събрани факти от конференция на ООН по изследване на Космоса, състояла се на 27 февруари 1992 в Ню Йорк.
Човешката матрица на опита е оформена в триизмерно пространство (дължина, ширина и височина), почиващо върху основа от време. Но в допълнение към това триизмерно пространство математици и тополози са изчислили теоретически конфигурации за двайсет и повече измерения на "висше ниво на състояние на пространството". Тези теоретически модели предричат съществуването на хиперпространствена субстанция, която надминава нашето възприятие на дължина, ширина и височина. Тази субстанция се отразява обратно в нашата матрица на опита като триизмерна сянка - сянката, която ние вземаме за реалност.
Нужно е отново да се спомене, че такива модели са само хипотетични. И все пак те отразяват естеството на ведическия макрокосмос. Изглежда, някои учени
сериозно предлагаш идеята, че небесните тела (Слънцето, планетите и звездите) са двери, водещи далеч отвъд настоящия ни опит, от грубата "реалност на всекидневието" към по-фини измерения, откъдето се контролира всекидневната реалност. Учените са стигнали до тази хипотеза след заключението, че конвенционалните теории за триизмерното пространство не обясняват количеството енергия, излъчвана от Слънцето, звездите и някои планети.
Но ако "нашият" Космос представлява отражение в триизмерно пространство на един хиперизмерен макрокосмос, тогава в усилията си да разберем Слънцето, звездите и планетите можем да се водим единствено по възприятието си от ниско ниво на процес, протичащ на високо ниво. Ние сме като деца, които, наблюдавайки как слънцето се появява от морето и изгрява над хоризонта, възприемаме самото море като източника на огромното слънце. Неизвестният за днешните учени процес на космическата енергия, протичащ на високо ниво, е ягя (жертвоприношение).
Полубоговете живеят в хиперпространственото Слънце, Луна, планети и звезди. Те непрестанно поднасят жертвоприношение на Ягя - едно от имената на Космическата Личност. В отговор Той им дава силата и властта над природата. Ведите предписват на човечеството да предлага жертвоприношение на полубоговете, които в отговор даряват слънчева светлина, валежи, обилни реколти и многобройно потомство. Пуруша-сукта описва тези полубогове като аспекти на Самия Бог на Космоса. Чандра (божеството на Луната) е Неговият ум, Суря (божеството на Слънцето) - Неговите очи, Агни (божеството на огъня) - Неговата уста и Ваю (божеството на вятъра) - Неговият дъх. Така ведическото заключение е, че трябва да се обожава само Върховната Личност.

Вълните на прана
Ягя регулира потока на жизнената сила (прана) във всички измерения на Вселената. Прана е вибриращата власт на живота над всички материални елементи. Без прана способността ни да правим избор не би имала никакъв резултат нито в собствените ни материални тела, нито в света извън нас. За да улесни удовлетворението на материалните им желания, прана се разпростира от Върховната Личност и обхваща всички души в Космоса. Всичко, което една душа може да преживява и възприема във Вселената, всяка нейна способност да манипулира грубата материя - всичко това просто се появява сред люлеещите се вълни на прана.
В своя коментар към Шримад-Бхагаватам 3.26.34 Шрила Прабхупада обяснява, че прана е етерният елемент (акаша), който има външна и вътрешна функция. Външно той е източникът на осезаемите за сетивата ни форми. Вътрешно той е представен от кръвообращението и жизнения дъх, които правят възможни всички физически движения. Формите на акаша са неосезаеми, но чрез въздуха, огъня, водата и земята са представени по осезаем начин. Етерният елемент е океан от образи, в които участваме с нашите мисли, усещания и желания.
В Шримад-Бхагаватам 2.10.28 се казва, че прана вибрира и се излъчва от пъпа на Върховната Личност. Брахма, пряк син на Господа, инкарнация на ведическия звук и първият ведически мъдрец, се е появил в зората на космическата история от този пъп. Дългът на Брахма е да постави душите - спящите искрици от духовното могъщество на Върховния - в прана, за да могат дейностите, които сънуват, да се проявят в нейните вълни.
Според Шатапатха Брахмана всепроникващата космическа прана е собственото тяло на Брахма (ят сарвасминн ашраянта тасмад у шарирам. са еба пуруша праджапатир бхават). Неговата изначална праническа вълна носи милиони редици вълни с по-малка мощ, които са общо 8 400 000. Всяка редица определя степен на съзнание - тоест вид кшетра (поле на дейности, матрица на опита).
В Животът произлиза от живот Шрила Прабхупада посочва, че всеки вид се различава по три характерни черти - тяло, интелигентност и продължителност на живота. Едно живо същество преживява до сто години живот във всеки един вид. Но продължителността от сто години в един тип матрица не е равностойна на продължителността от сто години в друг тип матрица:
"И ние, и мравката живеем сто години, но стогодишната продължителност на живота е относителна спрямо телата ни. Дори Брахма, живото същество с най-дълъг живот в тази Вселена, живее сто години. За нас животът на една мравка продължава само няколко дена."
За Брахма човешкият живот продължава само един миг; от човешка гледна точка Брахма живее стотици трилиони слънчеви години. Но в тази матрица според възприятието на Брахма времето тече със същата скорост, с която го възприемаме ние. Хиперизмеренията на възприятието, дейността, интелигентността и продължителността на живота, на които се наслаждават различните видове - полубогове, човеци, животни, растения и водни животни - се очертават от различни степени на пранически вълни, които на свой ред се регулират от Върховната Личност, даваща изначалния тласък на праническата вибрация. Прана или акаша е хиперпространството, в което се появяват хиперизмеренията.

Основите на материята
В продължение на 2500 години западните учени усилено се трудят, за да открият какво точно представлява материята. Древногръцките физици като Демокрит вярвали, че тя е движение на неразрушими атоми в пустотата. Съвременната физика драстично променя тази картина. Пустотата е отстъпила място на една безкрайна вълнова функция. Вълната не е съвсем физическа като вълна във вода; тя представлява функцията на времето, която отбелязва вероятното местонахождение на частица материя като електрона например. Наистина, елементарните частици материя, които съставят физическите свойства на Вселената са "дадени" чрез вълнова функция.
Тук има известно сходство с ведическото обяснение на появяването на основните материални елементи във вълните на прана. Но според западното схващане, ако нещо ръководи вълновата функция, то е просто случайност - въпреки че науката не познава "закон" за случайността, който да обясни защо вълната функционира. Вълната просто функционира от едно неизвестно начало до един неизвестен край. Според ведическата наука силата, задвижваща вълните сред прана, е духовният звук на Ведите, изречен от Върховната Личност. Брахма предава ведическите писания, за да може душите, носещи се из прана, да научат посланието на този звук: как могат правилно да удовлетворяват желанията си и как могат да се събудят от сънищата си за истински духовен живот.
Съвременните учени влагат огромни суми в изследванията на основната вълнова форма, но те трябва да открият още, че тя предава висша по своята стойност информация. Предложено ни е да възприемем Космоса като възможност да получим информация от ведическата литература, на която Брахма е първият гуру или учител. По-низшите форми на живот са подготвени да възприемат Космоса само като груба материя. Ведическото знание е скрито от тях, понеже тяхното съзнание е изцяло погълнато от първичните занимания с хранене, сън, размножаване и самозащита.
Доколкото човек се занимава със самосъхранение, дотолкова се занимава и със своето място в макрокосмоса. Храната, физическата безопасност, здравето и удобството са неговите приоритети, а те се доставят от контрольорите на Космоса. Но макрокосмическите цикли на доставяне и търсене не са вечни. Както в зората на творението жизнената сила на Вселената била излъчена и започнала да вибрира от пъпа на Върховната Личност, за да направи възможно съществуването на всичко живо в материалната сфера, така в бъдеще прана ще бъде оттеглена. Това оттегляне на космическата жизнена сила се нарича маха-пралая, вселенският катаклизъм. Периодът между космическото сътворяване и космическото унищожение се изчислява на 311 трилиона слънчеви години. Сътворяването и унищожението са циклични; както индивидуалната душа се ражда отново след като отхвърли тялото си, така и Вселената се ражда отново след своята смърт.
Микрокосмосът
Втората алоформа на Вселената е микрокосмосът. Формата на всяко едно създание във Вселената е микрокосмос, носен като дреха от (и покриващ) Свръхдушата (Параматма). Дълбоко в сърцето Свръхдушата е Богът, който лично стои до всяка душа в каквото и тяло да се намира тя. От Своето трансцендентално положение Свръхдушата е свидетел на неспокойните желания на душата в това тяло. Според начина, по който душата избере да удовлетворява своите желания, матрицата на опита на този индивид се оформя от Свръхдушата, за да му се отдаде заслуженото. Това оформяне на опита се нарича дехантара-прапти, смяната на телата.
Ние не просто сменяме телата си от живот в живот. Дори в рамките на един живот преминаването от детство към младост и после към старост също е дехантара-прапти. Както когато поредица фотографии ни се показват с голяма скорост и ни карат да възприемаме "движещи се картини", така и поредицата от всички преживявания в един човешки живот е поредица от моментни състояния на матрицата.
От всички форми на живот човешката форма е най- решаващо съдбоносна във всеобщия план на Вселената. Изборът, който дадена личност прави в един човешки живот, може да определи повторни оформяния на матрицата, достатъчни да я носят нататък към множество бъдещи животи. И така, душата преминава през 8 400 000 тела в рамките на макрокосмоса, само за да получи дължимите и резултати от избора, направен в човешката форма на живот.
Доколкото човек се занимава да изследва областта на опита и възприятието, дотолкова се занимава със своя микрокосмос. Свръхдушата снабдява душата със знание, съответно на вида, в който е родена сега, като я заобикаля с индивидуално измерение на съзнателен опит и възприятие. Да бъдеш човешко същество, куче, червей или полубог, означава да обитаваш миниатюрна вселена, съставена от всичко, което Господ ни позволява да знаем.
В това състояние за нас са достъпни две нива на знание: грубо и фино. Най-напред получаваме информация от сетивата си за проявените качества на материята - звук, осезание, форма, вкус и мирис. Тези усещания (пратякша) съставяш нашето грубо знание, финото ниво на знанието (anyмана) започва в момента, когато умът (мана) размишлява върху сетивните възприятия. Така светът се превръща в едно твърде противоречиво място. Понякога умът намира едно усещане като топлината твърде примамливо, друг път - твърде заплашващо. Интелектът (буддхи) се опитва да постави мислите ни относно усещанията в логически ред. Търсейки обяснения на възприятията и мислите ни, интелектът им придава символично значение (например като думи и числа) и подрежда тези данни настрана в банката на паметта.
Но до какво води всичката тази сетивна, мисловна и интелектуална информация? До знание за "Вселената" - можем да отговорим. Но всъщност ние сме неспособни да кажем какво представлява Вселената в действителност въз основа на нашето грубо и фино знание. Това знание е ограничено. Стига се до точка, в която усещанията, мислите и спомените ни изневеряват, символите ни подвеждат, редът и смисълът се преливат в някаква проклета, бръмчаща бъркотия. Това е пределът на "нашия" микрокосмос - мрачна завеса от невежество, която прошумолява и се раздвижва от някаква загадъчна енергия и понякога се повдига съвсем лекичко само за да ни позволи за миг да зърнем онова, което философите наричат окултните свойства на хиперизмерното пространство.

Око-то е ЧЕРНА КУТИЯ("camera obscura"), което поглъща светлина, като "черна дупка".Окото се асоциира с индивидуалната душа, криеща се в материята. С очите човек възприема над 80% от информацията за околният свят. Окото е "прозорец към света", но - и "информационен устой" на душата в матрицата("тъмна стаичка" за възприятия). С последното се обяснява фактът, че засилване на сензитивността и пара-нормалните възприятия се развиват у хора, които са изгубили своето физическо зрение. Зеницата на всички очи е черна, независимо от светът на ирисът. Това е с цел-поглъщане на светлината, която отразяват обектите в матрицата. Всички обекти могат да се наблюдават чрез очите, благодарение, че те ОТРАЗЯВАТ светлината. Никога не може да се наблюдава с очите ИЗТОЧНИКЪТ на Светлината, тъй като той не отразява светлина! За "отразител" на светлината се счита Луната и индивидуалната душа, затова и тя се асоциира възприема със САМОТО ОКО!