Eдинна теория на полето - доказателство на уравнението на айнщайн! Някои изходни позиции: Нека разгледаме и гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид: F = fo (ma. mb)/ rІ, където: Ÿ   maиmb са масите на взаимодействащите тела в kg Ÿ   r- разстоянието между тези тела в m Ÿ   fo- универсална гравитационна константа - 6,67.10 -11 N. mІ . kg- І Какъв е смисъла на r2в гравитационният закон на Нютон? Ако погледнем чисто математически, получава се гранична повърхност с страна r ! Как ви се струва, има ли смисъл? Но ако осъзнаем, че това е един израз на взаимното им влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен с едновременно влияние между масите на двете тела - r2. А сега да разгледаме в светлината на направените по-горе разсъждения и формулата на Айнщайн: E= mC2 Очебийно е че Енергията - E и материята - m са в някакво отношение изразено чрез скоростта на светлината - C2. Но C има константен характер и пределната и стойност “във вакуум” е 2,9979250(10).10 8m.s-1 и не зависи от прехода Енергия → маса (Е → m) или прехода маса → Енергия (m → Е). По скоро тези преходи се извършват с такава скорост! Тогава C2 какво е? Идва най-странното! Имаме С2- двата прехода Е → m  и  m → Е протичат едновременно и със еднаква (константна) скорост. С2= (Е→ m) / (m→ Е) Процеса е едновременен и двупосочен - C2! Какъв е извода?   Съществуват два свята в които двата прехода  Е→ m  и  m → Е  са израз на взаимната им  проява в Цялото! Два свята - Духовен и Материален и между тях гранична зона  в която те загубват себе си, за да създадат реалности. Симетрия спрямо оста х:Намалявайки Е, за да се запази константният характер на скоростта на светлинатаЕ/ m= С2, намалява съответно и m. Наблюдава се ефекта на огледалото! Симетрия спрямо оста у:На измененията в дясно (Еи mнамаляват -бъдещето се свива, за да се прояви), съответстват изменения в ляво (Еи mсе увеличават- миналото се разширява, за да се върне към първопричината. Едновременността  на преходите Енергия - материя иматерия - Енергия е и израз на ПЪРВИЧНОТО РАВНОВЕСИЕнаЦялото! То, за да е в движение трябва да е двойствено. Два свята - видим (скорост →0) и невидим (скорост →∞) в едно.           Нека разложим силите!             Свиването и разширяването на двата свята е източника на движение - формира потока време - пространство течащ от бъдещето към миналото! Бъдещето е невидимо (нещо се свива, за да се прояви като нещо), а миналото е видимо(нещо се разширява - разпада на нещо! Проявеното (тук и сега) се разпада, за да даде начало на нещо ново… Бъдещетоне може да се види, защото е многовариантно до момента на проявата на варианта който трябва да изживеем! Миналотоможе да се наблюдава - може би затова виждаме една разширяваща се Вселена, а не в следствие на първоначален взрив! Какво представляват двата свята? Невидим вълнов святизпълнен със съдържание - скорост, разтваряща в себе си формите!   Видим материален святизпълнен с форми (фрактали) - скорост затворена от форми! Съдържаниетотърси форма, формата пък съдържание! Стремежа един към друг създава двоица сили "сгъстяващи" времето и пространството и те стават видимо действащи! Новото съдържание изпълва новите форми и  процеса продължава до безкрайност! Изживените "неща" под действието на разширението се разпадат и остават като минало (спомен или форма).   Изводи: §  СъществуваПървично Цяло, състоящо се от два свята; §  ПървичноЦяло е в равновесно състояние (основна характеристика) - То"има сила" да го възстановява винаги; §  Двата свята са със несъвместими параметри! В Невидимият има самовълни, а в Видимия - частици; §  ВНевидимият - вълнов свят скоростта клони към безкрайност, а във Видимият - материален свят скоростта клони към нула; §  ВНевидимият свят има теория - информация, а във Видимият материален святпрактика; §  Процесите в двата свята са едновременни и двупосочни и са в равновесие; §  Те са Енергията и Силата; §  Съществува гранична зона (преход) между тях - емулсия от два несъвместими свята, благодарение на повишените вибрации на Невидимият свят; §  Тя е двуслойна (огледало) - Невидимият свят се "оглежда" в материалния; §  Спрямо х действат равновесните сили между двата свята; §  Спрямо у действат равновесните сили но в двата свята; §  Двата свята се "свиват" за да се проявяват като бъдеще - съдържанието се затваря от форма; §  Двата свята се "разширяват" за да се проявяват като минало - съдържанието се освобождава от формата, връщане към Първично Цяло; §  Свиването  е невидимо- разширяването е видимо; §  Като съвършени части от Цялото, Ние сме в центъра на събитията; §  Съществува симетрия спрямо х - възможност за двата свята да се проявят тук (време) и сега (пространство) в един умствен свят оформяйки потока на живота като реалност;   Приемането на двата свята обяснява:   §  Граничната зона между тях като емулсия пораждаща светът на нашите реалности - теорията за първичният бульон; §  Двойствената същност вълна-частица - процесът е едновременен и двупосочен; §  Принципа на Хайзенберг - ние не можем да "измерваме" едновременно в тях, защото сме позиционирани в третият свят - на реалността; §  “Тъмната материя” е материя лишена от съдържание! Има само “остарели празни форми на пространство”! Празнота “жадна” за ново съдържание! §  Константният характер на скоростта на светлината - Цялото съхранява равновесието си. Тя е такава за нашият светлинен свят, за нашата реалност; Вижте за какво става дума: http://www.youtube.com/watch?v=o5nxvQZEalE Науката не приема двата свята, но иска до осъзнае Цялото, религията приема двата свята, но не иска да Го осъзнае! www.divensvet.com/ Автор: Венцислав Димитров