Учението за първоелементите (началата, стихиите) е общо за всички древни култури. Например, според Аристотел, Вселената е създадена от Земя, Вода, Въздух, Огън и Етер, а класическата китайска философия разглежда Земята, Водата, Огъня, Дървото и Метала (трябва да се отбележи, че тук Земята не се приема като космическо тяло или противоположност на Небето, а като почва, грунд). Подобни представи съществували и в Индия, Египет, а и във всички култури на определен етап от развитието им.
Китайското учение У СИН се развива едновременно с ИН–ЯН теорията. Отличава се от аналогичните учения на другите култури не само по елементите, но и по смисловото им обединяване. Дървото, Огъня, Земята, Метала и Водата не са първични частици (”атоми”), те не са и стихии /действащите сили на природата, пораждащи всичко съществуващо/. Йероглифът за ”СИН” означава ”движение”, но има и друго значение, друг прочит - ”ХАН”, което вече се превежда като ”ред”, ”редица”. Тогава както се вижда, ”У СИН”/”У ХАН” трябва да се превежда и като ”пет елемента” или ”пет стихии”, и като ”пет класа”, ”пет тенденции”, което напълно съответства на традициите на класическата китайска философия. Понякога се употребява терминът ”У СЮЙ”, което означава ”пет преобразувания”. Учението за У СИН е крайъгълен камък на китайската национална култура, самият термин ”У СИН” означава не само набора от пет елемента, а идеята за един фундаментален петорен ритъм.
Съобразявайки се с всички възможни значения на йероглифа ”СИН/ХАН”, става ясно, че съотнасяйки някой обект с петте елемента от У СИН, ние съдим не за съставните му части, а за неговите свойства, направления и фази на развитие. По такъв начин Дървото означава зараждане (стремеж, активност), Огъня – разцвет (максимална активност), Земята – зрялост (равновесие), Метала – угасване (стремеж към пасивност) и Водата – смърт (максимална пасивност).
Като отчетем, че активността е свойствена за ЯН, а пасивността - за ИН, се получава, че Дървото символизира прехода от ИН към ЯН, а Метала – от ЯН към ИН; Огъня съответства на максимален ЯН, а Водата на максимум ИН; Земята е баланса, равновесието между тях.
Както в случаите с ИН-ЯН и елементите У СИН взаимно се допълват и обуславят; развиват се от зараждането си до смъртта, като всеки един от тях последователно пребивава през пет състояния, съответстващи на всичките пет елемента (в това число и на самия себе си). Например: когато Дървото се намира в състояние на зрялост (Земя); Огъня се заражда (Дърво), а Водата угасва (Метал). По този начин У СИН се явява като още един (наред с ИН-ЯН) вариант на древната китайска диалектика: неговите елементи се намират в постоянно движение, взаимодействие и взаимно превръщане, като нито един от тях не може да съществува в чист вид, а което и да е явление или материален обект винаги съдържа в себе си всички пет елемента (виж моделите от 1 до 12, където се вижда динамиката на ИН-ЯН и У СИН).
Общо съществуват 120 варианта на взаимодействие между елементите У СИН, но най-голям интерес представляват два от тях: на взаимното пораждане (съзидание)-ШЕН и на взаимното подчинение-КЕ (виж схемите, където се виждат връзките между елементите У СИН във вариант СЯНТЯН – сх.1,2 и ХОУТЯН – сх.3,4 съответно), чиито съвместни действия обезпечават едно динамично равновесие. Например: Огъня се поражда от Дървото, но едновременно с това се подчинява от Водата, при което пораждането съответства на ЯН, а подчинението на ИН. При съзиданието си, породеният елемент (”син”) расте, а пораждащият го (”майка”) се изтощава; при подчинението, подчиненият елемент се изтощава, а подчиняващият го расте.
Тъй като всички елементи са свързани един с друг, системата У СИН, за който и да е отделен обект е в равновесие. При въздействие на външни фактори равновесието може да се наруши и тогава един от елементите може да нарасне или да се изтощи. Така се нарушава и хармонията между пораждане и подчинение: например - прекомерно разрастналия се ОГЪН много силно подчинява МЕТАЛА и много малко се поддава на подчинение от страна на ВОДАТА. МЕТАЛЪТ започва да се изтощава вследствие подчинението, ВОДАТА нараства от непрекъснатата нужда да се подчини ОГЪНЯ. Едновременно с това се изтощава и ДЪРВОТО, губещо потенциал за вече безполезното пораждане на ОГЪНЯ. Ако действието на фактора, довел до нарушаване на хармонията се прекрати, то системата У СИН може отново да възстанови ревновесието: изтощеното ДЪРВО повече няма да поражда ОГЪНЯ и да подчинява ЗЕМЯТА, която впоследствие ще породи МЕТАЛА, а той от своя страна ВОДАТА и т.н.
Ако в резултат на чрезмерното изтощаване, един или няколко елемента изчезнат, нарушението на баланса е необратимо и обекта престава да бъде себе си – той придобива ново качество, неговата система У СИН става в равновесие, но вече на друго качествено равнище и елементите придобиват други значения. Например, ако в резултат на необратимо нарушение на вътрешното равновесие умира човек, то неговото тяло се превръща в труп – качествено нов обект, развитието, на който става в друга посока и се подчинява на други закономерности.
Много често се обсъждат и обратните връзки: противосъзидание и противоподчинение, възникващи при нарушаване на баланса между елементите, като обратната връзка на пораждането ШЕН (”сина расте, майката се изтощава”) има достатъчно ясна и съдържателна интерпретация и се нарича ”унищожение” – ДЪРВОТО унищожава (изпива с корените си) ВОДАТА, ОГЪНЯТ унищожава (изгаря) ДЪРВОТО, ЗЕМЯТА унищожава (гаси) ОГЪНЯ, МЕТАЛЪТ унищожава (разрохква и изтощава) ЗЕМЯТА, ВОДАТА унищожава (корозира) МЕТАЛА.
Ако някой обект, имащ своя собствена система У СИН, се подлага на външно въздействие, от един от 5-те елемента, то този елемент ще се натрупа първо в едноименния елемент на обекта (увеличавайки потенциала му), а после непосредствено ще стимулира и подчини двата съответстващи елемента. Например: ако на даден обект действа външен ОГЪН, той ще се натрупа в ОГЪНЯ на обекта, ще стимулира ЗЕМЯТА и ще подчини МЕТАЛА на обекта, като заедно с това и собственния ОГЪН на обекта ще стимулира ЗЕМЯТА и ще подчини МЕТАЛА, но усилването на последните връзки, обусловено от натрупването на външния ОГЪН във вътрешния, изостават във времето, по отношение на непосредственото действие на външния ОГЪН.
Аналогично на класификатора ИН-ЯН, класификатора У СИН се прилага за всички явления. Например:
ДЪРВО (гъвкаво, огъва се, но се изправя) – изток, утро, пролет, вятър, зелен цвят, нотата ЮЙ (СИ), кисел вкус, гняв, планетата Юпитер, черен дроб, жлъчен мехур, сухожилия, нокти, очи, числата 3 и 8; хората от този тип са слаби, с висок ръст и атлетично телосложение, старателни и безинициативни;
ОГЪН (горещ, ярък, издига се нагоре) – юг, ден, лято, зной, червен цвят, нотата ЧЖЕН (ЛА), горчив вкус, радост, планетата Марс, сърце, тънки черва, кръвоносни съдове, език, числата 2 и 7; хората от този тип са набити (с плътно телосложение), розова кожа, сприхави, амбициозни и мнителни;
ЗЕМЯ (приема посевите и дава урожай) – юго-запад и център, края на деня, края на лятото, влага, жълт цвят, нотата ЦЗЮЕ (ФА-диез), сладък вкус, размисъл, планетата Сатурн, стомах, далак, задстомашна жлеза (панкреас), мускули, съединителната тъкан, устната кухина, числата 5 и 10; хората от този тип са набити, с окръглено лице и изпъкнал корем, спокойни и замислени;
МЕТАЛ (твърд, поддава се на деформация) – запад, вечер, есен, сухост, бял цвят, нотата ШАН (МИ), остър вкус, мъка, планетата Венера, бял дроб, дебело черво, кожа, космите, нос, числата 4 и 9; хората от този тип са с астенично телосложение, тънки крайници и бледа кожа, дребнави и склонни към меланхолия;
ВОДА (студена, тече надолу) – север, нощ, зима, студ, черен цвят, нотата ГУН (РЕ-диез), солен вкус, страх, планетата Меркурий, бъбреци, пикочен мехур, костите, ушите, косата, числата 1 и 6; хората от този тип са слаби (мършави) имат издължено туловище и къси крайници, мургави, затворени (неоткровени) и подозрителни.
Забележка: очевидно е, че числата по У СИН дават още един порядък на взаимодействие между елементите (виж схеми 5 и 6), който не съвпада с пораждането и подчинението. Този порядък (ВОДА – ОГЪН – ДЪРВО – МЕТАЛ – ЗЕМЯ) понякога го наричат ред на съществуването и той доста често се среща в древните литературни паметници.
Във варианта СЯНТЯН елементите на У СИН се разполагат кръстообразно (Огъня е горе, Земята в центъра), а във варианта ХОУТЯН – по кръг (Огъня е горе).
Съществува още един порядък на У СИН (виж схеми 7 и 8), наречен ред на пребиваване, който отразява най-древните представи за кръговрата на началата в природата и стопанските дейности: ВОДА – ДЪРВО – МЕТАЛ – ОГЪН – ЗЕМЯ (пепел, прах). В тази последователност се вижда прехода от бурния растеж (ВОДА – ДЪРВО) към угасването (ОГЪН – ЗЕМЯ).