Блогът на budha2 :: ДЖНАНА-КАРМА-САННЯСА-ЙОГА 2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.10.2013 16:02 - ДЖНАНА-КАРМА-САННЯСА-ЙОГА 2ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 815 Коментари: 0 Гласове:

25.0. След като правилното съзерцание беше изложено като жертвоприношение, в следващите стихове се
въвеждат и други форми на жертвоприношение.
daivam evāpare yajсa yogina paryupāsate
brahmāgnāv apare yajсa yajсenaivopajuhvati (4.25)
25. Някои йогини предлагат жертвоприношение на божествата. Други принасят жертва в огъня
на Брахман посредством самото жертвоприношение.
25.1. „Жертвоприношение, предложено на божествата” е това, посредством което те биват
умилостивявани. „Йогините”, т.е. извършващите действия, се стремят единствено към това. Това е
смисълът. „В огъня на Брахман” - Брахман етова, което утвърждават следните пасажи: „Брахман е
съзнанието, блаженството” (БУ III.9.28), „Тази очевидна и непосредствена същност е Брахман - най-
вътрешният Аз” (пак там,ІІІ.4.1). Тези и други пасажи заявяват, че Брахман е отвъд всички светски
характеристики като глад и жажда (БУ III.5.1). „Не това, не това” (БУ IV.4.22). Това, което е огънят на
Брахман - мястото, където се поставят жертвите, представлява огънят, в който някои познаващи
Брахман извършват „жертвоприношения”. „Жертвоприношението” в този изхожда към Аза.
Метафизически този Аз е върховният Брахман. Но той е свързан с придатъци като интелекта. Върху него
са насложени качествата на тези придатъци. Азът приема характера на жертва. Някои йогини
съзнателно хвърлят Аза в „този огън”. Жертвоприношението в този огън означава съзерцаване на Аза с
неговите придатъци като висшия Брахман, свободен от всякакви придатъци. Те извършват такова
жертвоприношение. Идеята е, че саннясините се установяват в съзерцаването на единството на
Брахман и Атман.
26.0. Жертвоприношението на правилното познание, въведено в стих IV.24 и т.н., спада към
жертвоприношенията в чест на божествата. То е възхвалено в стих IV.33: „О, бич за враговете си!
Жертвоприношението, извършвано с познание, стои по-високо от материалното жертвоприношение”.
śrotrādīnīndriyāy anye sayamāgni u juhvati
śabdādīn vi ayān anya indriyāgni u juhvati (4.26)
26. Едни принасят в жертва сетивата като слуха и т.н. в пламъците на въздържането, а други
жертвопринасят обекти като звука и т.н. в огъня на сетивата.
26.1. Някои йогини принасят в жертва сетивата като слуха и т.н. в пламъците на въздържането. Тук
[огън-агни] е употребен в множествено число, тъй като на всяко сетиво е присъщ съответен вид
въздържане. Въздържанията представляват пламъците на огъня. Смисълът е, че тези хора практикуват
единствено въздържането. Други принасят в жертва обекти като звука и т.н. в огъня на сетивата. Те
разглеждат познанието на обектите посредством сетивата като жертвоприношение.
И още:
sarvāīndriya-karmāi prāa-karmāi cāpare
ātma-sayama-yogāgnau juhvati jсāna-dīpite (4.27)
27. А други принасят в жертва всички сетивни и жизнени дейности в огъня на самоконтрола,
разпален от знанието.
27.1. „Всички сетивни дейности”, т.е. всички дейности на сетивата, както и всички жизнени
дейности, т.е. дейностите на жизненото дихание - прана е въздухът в живото тяло. Неговите действия са
свиване, разширяване и т.н. Някои йогини ги принасят в жертва, т.е. поставят ги в йога-огъня на
самоконтрола, тъй като се смята, че самоконтролът (самяма) е огънят на Йога. Също както лампата гори благодарение на маслото в нея, така и огънят на Йога гори, подхранван от различаващото
познание. „Принасят в жертва” означава пълно разтваряне. dravya-yajсās tapo-yajсā yoga-yajсās tathāpare
svādhyāya-jсāna-yajсāś ca yataya saśita-vratā (4.28)
28. Други аскети, приели строги обети, принасят в жертва материалните си притежания, своите
покаяния, упражненията на духа си, предписаните наставления и познанието.
28.1. „Тези, които принасят в жертва материални притежания” изразходват като жертвоприношения
своите богатства в свещени места. Аскетите, гледащи на своето покаяние като на жертвоприношение,
принасят упражненията на духа си. По същия начин други смятат предписаното им системно изучаване
на Ркведа и т.н. за жертвоприношение. Тези, които гледат на своето майсторско познаване на
шастрите като на познание, смятат това познание за жертвоприношение. Те са неуморни в
прилежанието, техните обети са „сурови”, т.е. доведени до най-висока степен на строгост.
Освен това:
apāne juhvati prāa prāe "pāna tathāpare
prāāpāna-gatī ruddhvā prāāyāma-parāyaā
apare niyatāhārā prāān prāe u juhvati (4.29)
29. Тези, които се стремят към контрол върху дишането, като прекратяват вдишването и
издишването, принасят в жертва вдишването в издишването и издишването във вдишването.
29.1. В издишването - в неговото движение те принасят в жертва, т.е. хвърлят в него движението на
вдишването. Така те осъществяват тази фаза от контрола върху дишането, наричана вътрешно
изпълване. Докато във вдишването те жертвуват издишването и така практикуват другата фаза, наричана
изпразване навън. Движението вдишване се отпраща към излизането на дъха през устата и ноздрите. И
обратно, движението на устремения навътре въздух е това на издишването. Овладявайки тези две
движения, хората, отдадени на практикуването на контрол върху дишането, извършват кумбхака -
прекратяване на дишането. Това е идеята.
А също така:
sarve "py ete yajсa-vido yajсa-k apita-kalma ā
yajсa-śi
āmta-bhujo yānti brahma sanātanam (4.30)
30. Други, които се ограничават силно в храненето, принасят в жертва жизненото дихание в
жизненото дихание. Всички те, пречистени от греховете си посредством жертвените действия, са
запознати с жертвоприношението. Те вкусват от нектарния остатък на тези жертвоприношения и
се отправят към вечния Брахман.
30.1. Тези, които са ограничили силно своята храна, принасят в жертва своето жизнено дихание в
самото него. В овладяното жизнено дихание биват „пренасяни в жертва” други жизнени дихания, т.е. те се
появяват така, сякаш са включени в него. Всички хора, чиито грехове са пречистени посредством такива
жертвоприношения, познават добре жертвоприношенията. Остатък от жертвоприношението е това, което
остава след извършването му, а именно - амрта. Извършителите на жертвоприношението вкусват от
нея. След като извършат изброените по-горе жертвоприношения, те се хранят според ведическите
предписания с този нектар на безсмъртието и се отправят към вечния Брахман, в дадения случай -
устремяват се към освобождението. От логиката на тази ситуация следва, че това става с течение на
времето.
nāya loko "sty ayajсasya kuto "nya kuru-sattama (4.31)
31. О, най-добър сред принцовете на Куру! Този, който не извършва жертвоприношения, не
постига (дори) този свят, а какво да говорим за другите!
69
Този, който не извърши едно от тези жертвоприношения, не постига дори света на хората. Как
тогава, о, най-добър от принцовете на Куру, би могъл да постигне друг свят, след като за това се
изискват специални цел и средство?
eva bahu-vidhā yajсā vitatā brahmao mukhe
karma-jān viddhi tān sarvān eva jсātvā vimok yase (4.32)
32. По такъв начин много жертвоприношения са намерили място на страниците на Ведите.
Знай, че те са родени от действията. След като ги познаваш по този начин, ти ще бъдеш
освободен.
32.1. Както се твърди по-горе, много видове жертвоприношения „са намерили място” - са изложени
във Ведите. За тези, за които научаваме от Ведите, се казва, че са намерили място „върху лицето на
Ведите”. Например - „ние принасяме в жертва жизненото дихание в речта” (АА ІІІ.26). Знай, че всички те
са родени от действията - родени от усилието на тялото, думите и ума, а не от Аза, тъй като Азът не
действува. Затова, като ги познаваш по този начин, ти ще се освободиш от нещастието. Като знаеш, че:
„Това не са мои действия. Аз не се напрягам. Аз съм безразличен”, то благодарение на това правилно
съзерцание ти ще бъдеш освободен от „нещастието” - робството на самсара. Това е смисълът.
33.0. В стих ІV.24 правилното възприятие беше отъждествено с жертвоприношението. Бяха изложени
и много други видове жертвоприношение. Посредством всички тези жертвоприношения, помагащи на
човека да достигне целта си, е възхвалено познанието. Как?
śreyān dravya-mayād yajсāj jсāna-yajсa parantapa
sarva karmākhila pārtha jсāne parisamāpyate (4.33)
33. О, Парамтапа! Жертвоприношението на познанието стои по-високо от материалното
жертвоприношение. О, Партха! Всички действия, без изключение, достигат връхната си точка в
познанието.
33.1. Жертвоприношението на познанието стои по-високо от „материалното жертвоприношение” -
жертвоприношението на материални обекти, тъй като последното поражда плод, докато при
жертвоприношението на познанието не е така. Следователно то е по-висше. Как? Всички действия
несъмнено „кулминират”, т.е. те са включени в познанието, водещо до освобождение и
съответствуващо на „наводнението на всичко наоколо” (11.46). Вж. Шрути: „Както по-слабите зарове се
прибавят към по-силните на победителя, така и всичко добро, извършено от създанията, е за този, който
знае какво знае” (ЧУ IV. 1.4).
34.0. Тогава посредством какво се постига висшето познание? Чуй:
"tad viddhi praipātena paripraśnena sevayā
upadek yanti te jсāna jсāninas tattva-darśina (4.34)
34. Постигни го посредством смирението, изчерпателните въпроси и служенето (на учителя).
Познаващите, осъзнали истината, ще ти предадат това познание.
34.1. „Постигни го” - процесът на постигане на познанието. Когато се обръщаш към учителите, падни
смирено по очи пред тях. Това е смирението. Постигни го, като задаващ изчерпателни въпроси от рода
на тези: „Как се появява обвързаността? Как освобождението? Що е познание? А какво е
незнание?” Учителите - познаващите Брахман, склонени от твоето смирение, ще те наставляват или ще
ти предадат описаното по-горе познание. Някои от тях са твърдо установени във висшата истина, други -
не. Оттук и определението „които са осъзнали истината”. Само познанието, предадено от
тези, които са осъзнали истината, има стойност и никое друго. Това е учението на Бхагаван.
35.0. При тези обстоятелства придобива истинност следното заключение yaj jсātvā na punar moham eva yāsyasi pāava
yena bhūtāny aśe āi drak yasy ātmany atho mayi (4.35)
35. След като схванеш това учение, о, сине на Панду, ти няма да си вече заблуден като сега.
Посредством него ще възприемашвсички същества в Аза, а следователно и в Мене.
35.1. След като схванеш - овладееш, това познание, предадено от тях, ти няма да си вече заблуден,
какъвто си сега. По-нататък - благодарение на познанието ти ще възприемаш всички същества - от
Създателя до неодушевените предмети, непосредствено във вътрешния Аз. „Те живеят в Мене”- така ще
ги осъзнаваш. Ти ще ги виждаш в Мене - Васудева, т.е. ще осъзнаваш: „Те са и във върховния Бхагаван”.
Идеята е, че Арджуна ще осъзнава единството на Атман и Брахман, установено от всички Упанишади.
36.0. Отразено е и величието на това познание:
api ced asi pāpebhya sarvebhya pāpa-kt-tama
sarva jсāna-plavenaiva vjina santari yasi (4.36)
36. Дори ако си най-лошият от всички грешници, върху сала на познанието ще преплаваш
отвъд греха.
36.1. Дори ако сред всички грешници ти си най-лошият грешник, ще преплаваш океана на греховете
единствено посредством сала на познанието. Познанието е сал. Казва се, че дори дхармичните заслуги са
грях за стремящите се към освобождение (тъй като те също са причина за обвързването).
37.0. Как познанието унищожава греха? Отговорът е придружен с пример:
yathaidhāsi samiddho "gnir bhasma-sāt kurute "rjuna
jсānāgni sarva-karmāi bhasma-sāt kurute tathā (4.37)
37. Също както буйният огън изгаря цялото гориво, така и огънят на познанието, о, Арджуна,
превръща в пепел всяко действие.
37.1. Също както добре разпаленият огън, о, Арджуна, превръща в пепел наръча дърва, така и
познанието превръща в пепел всяко действие, т.е. отнема неговата възможност да поражда плодове.
Огънят на познанието, разбира се, не превръща в пепел действията в буквалния смисъл - те не са като
наръча дърва. Тук идеята е, че правилното съзерцание отнема на всички действия възможността да
пораждат нови кармични плодове. Установените правила навеждат на мисълта, че действията,
извършвани от настоящото тяло на познаващия, са почерпани от натрупания опит с оглед на
плодовете, които те пораждат (вж. Шрути): „Той трябва да чака, докато се освободи” (ЧУ VI.4.2).
Следователно само действията, извършвани през множеството съществувания, предхождащи появата на
познанието, които не са започнали да носят плодове, както и тези, които съществуват заедно с
познанието, са изпепелявани. Затова,
na hi jсānena sadśa pavitram iha vidyate
tat svaya yoga-sasiddha kālenātmani vindati (4.38)
38. Няма нищо толкова пречистващо, колкото познанието. Усъвършенствувалият се в Йога
човек го постига с течение на времето в собствения си Аз.
38.1. Няма нищо, което да може да се сравни с познанието, що се отнася до възможността му да
пречиства. Постигналият съвършенство човек, т.е. пречистеният, постигнал вещина и стремящ се към
освобождение посредством практикуването на Йога - има се предвид карма-йога и самадхи-йога,
постига [това познание] в Аза след дълъг период от време. Това е смисълът.
39.0. Посочено е средството, чрез което познанието се постига със сигурност: śraddhāvāl labhate jсāna tat-para sayatendriya
jсāna labdhvā parā śāntim acireādhigacchati (4.39)
39. Вярващият човек, който е овладял сетивата си и се стреми към познание, постига това
познание. Когато постигне познанието, той незабавно постига и висшия покой.
39.1. „Вярващият човек”, или човекът, надарен с вяра, постига познанието. Въпреки че е изпълнен с
вяра, човек може да достигне до него бавно - оттук и определението „който се стреми към него”. То се
отнася към средствата за постигане на познание като приближаването до учителя и т.н. Въпреки че се
„стреми”, неговите сетива могат да бъдат неовладяни - оттук и следващото определение: „Който е
овладял сетивата си”, т.е. който е отдръпнал сетивата си от техните обекти. Такъв човек - вярващ,
стремящ се към познанието и овладял сетивата си, със сигурност ще постигне познанието. Падане то по
очи и т.н. (ІV.34) може всъщност да бъде само външно и да не осигурява резултат, тъй като може да е
престорено. Но там, където присъствуват вярата и т.н., не може да става дума за това. Те представляват
сигурното средство за постигане на познанието.
39.2. Какво произтича от получаването на познанието? След като познанието бъде постигнато,
бързо, т.е. незабавно, бива постигнат и най-висшият покой - освобождението. Освобождението
произтича непосредствено от правилното съзерцание на непоклатимото учение, установено от всички
шастри.
40.0. Тук не трябва да има никакво съмнение. Всяко съмнение е достойно за порицание. Как?
ajсaś cāśraddadhānaś ca saśayātmā vinaśyati
nāya loko "sti na paro na sukha saśayātmana (4.40)
40. Незнаещият, неверникът, съмняващият се Аз пропада. За съмняващия се Аз не съществува
нито този свят, нито следващият, нито пък щастието.
40.1. Незнаещ е този, който не познава своя Аз. Неверникът не вярва на думите на учителя и тези на
шастрите. Умът на съмняващия се таи съмнения. Всеки от тези хора пропада. При все това, падението на
незнаещия и на неверника не е толкова дълбоко, колкото това на съмняващия се. Той е най-
лошият сред грешниците. Как? Той не може да претендира за постигането дори на този свят, да не
говорим за следващия. За него няма щастие, защото неговият ум също се съмнява в него. Затова
съмнението трябва да бъде отхвърлено.
Защо?
yoga-sannyasta-karmāa jсāna-saсchinna-saśayam
ātmavanta na karmāi nibadhnanti dhanaсjaya (4.41)
41. О, Арджуна! Действията не обвързват този, който е бдителен, който посредством Йога се е
отрекъл от дейностите и е унищожил съмненията с познание. 41.1. Действията не го обвързват - този, който посредством Йога е осъзнал висшата Реалност и се е
отрекъл от дейностите - независимо дали са праведни или не. Как се е отрекъл от дейностите посредством
Йога? Посредством познанието - чрез съзерцаването на единството на Атман и Брахман той е пресякъл в
корен всички съмнения. Отричащият се от дейностите, който е бдителен, не извършва действия, тъй като в
дадения случай действието на гуните не го обвързва, т.е. те не пораждат за него нито лоши, нито
благоприятни резултати и т.н.
42.0. Тъй като този, чиито съмнения са унищожени от познанието, породено от намаляването на
духовната нечистота, благодарение практикуването на карма-йога е необвързан от действията,
погълнати от огъня на познанието. И тъй като съмняващият се в резултатността на познанието и
действията пропада, tasmād ajсāna-sambhūta ht-stha jсānāsinātmana
chittvaina saśaya yogam āti
hotti
ha bhārata (4.42)
42. Затова, о, Бхарата, срази с меча на познанието съмненията, породени в сърцето ти от
незнанието! Намери опора в Йога и се изправи.
Тук свършва Джнана-Карма-Санняса-Йога – глава четвърта от свещената Бхагавадгита,
намираща се в частта Бхишмапарва на съставената от Вяса в сто хиляди стиха
Махабхарата, в която Кршна излага на Арджуна
тайниясмисъл на учението за
Божествената Йога.
42.1. Затова срази това най-коварно съмнение в сърцето си, или в ума си, породено от незнанието,
т.е. от липсата на различаващо познание. Убий го с меча на познанието, или правилното съзерцание!
Самопознанието е мечът, а съмнението има Аза за свой обект. Никой не може да унищожи чуждото
съмнение. Този, който таи съмнения по отношение на Аза, е убиец на Аза. За да сразиш това съмнение,
което може да унищожи човека, практикувай карма-йога - средството за правилно съзерцание! О,
Бхарата! Стани и приеми тази битка!
С това завършва и коментарът наШанкара към четвърта глава на Бхагавадгита,
която се нарича Джнана-Карма-Санняса-Йога, или още Брахма-яджна-
прашамса, т.е. „Възхвала на божествените
жертвоприношения” Божествената йога
Бхагавадгита-Шанкарабхашя
Коментарът на Шанкара Ачаря

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

САННЯСА-ЙОГА Пракрти-гарбха, т.е. „Зародишът на пракрти”.

ДЖНАНА-КАРМА-САННЯСА-ЙОГА 1ч.

Коментари

Няма коментари

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8738983
Постинги: 4190
Коментари: 1130

Гласове: 1577

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол