Блогът на budha2 :: САННЯСА-ЙОГА Пракрти-гарбха, т. е. „Зародишът на пракрти”.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.10.2013 16:50 - САННЯСА-ЙОГА Пракрти-гарбха, т.е. „Зародишът на пракрти”.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 788 Коментари: 0 Гласове:

01. В стихове IV.18 и IV.19, 21, 22, 24, 33, 37 и 41 включително Бхагаван говори за отказа от всички
действия. В IV.42 той проповядва и Йога, чиято характерна черта е извършването на действия. Тези две
противоречащи си една на друга линии на поведение - извършването на действия и отказът от тях,
подобно на покоя и движението, не могат да бъдат съблюдавани едновременно от една и съща личност.
Нито пък се предписва практикуването им по различно време. С други думи, на практика може да бъде
следвана само една от тези две линии на поведение - само тази, която съответствува по-добре, а не
другата. Като разсъждава по този начин и с желание да узнае коя от двете е по-добра, Арджуна казва:
„Отказът от действия, Кршна, и т.н.” (V.1).
0.2. Възражение: В по-горе цитираните слова Бхагаван предписва отказ от всички действия, за да
предаде пътя на познаващите Аза, а не този на непознаващите го. Следователно, тъй като извършването
на действията и отказът от тях се отнасят към различни видове хора, въпросът коя от тези две линии е
по-добра е нелогичен.
Отговор: Наистина, според твоя начин на мислене въпросът може да изглежда нелогичен, но трябва
да отбележим, че в светлината на разсъжденията на самия питащ той е съвсем разумен. Как?
Съжденията, цитирани по-горе, показват че Бхагаван проповядва значимостта на отказа като неотменен
дълг, който, разбира се, не може да бъде изпълнен при липсата на извършител. Следователно тук се
подразбира, че дори непознаващият Аза може евентуално да се откаже от действията. Не е изрично
упоменато, че само познаващият Аза може да го направи.
Като разсъждава по този начин, Арджуна има усещането, че и отказът от действията, и
извършването им могат да бъдат следвани еднакво добре и от непознаващия Аза. Затова, както вече
беше посочено, възниква противоречие - само една от тези две линии на поведение може да бъде
практикувана, при което трябва да се приеме тази, която е по-достойна. Следователно въпросът,
произтичащ от желанието да се научи коя е по-достойната линия на поведение, не е лишен от
основания.
0.3. Внимателният анализ на отговора също показва, че това е идеята на питащия. Нека разясним:
„И двете - и отказът, и карма-йога спомагат за освобождаването. От тях карма-йога е по-добрата” (V.2)
- това е отговорът на Бхагаван. Той изисква критически анализ. Дали с този отговор се твърди, че макар
и отказът от действия, и карма-йога, практикувани от познаващия Аза, да спомагат за
освобождаването, карма-йога по една или друга причина е по-добрата от двете? Или пък тези две линии
на поведение се отнасят за отказа и карма-йога, практикувани от непознаващия Аза! Какво произтича
от тези алтернативи? Твърдението, че и отказът от действия, и карма-йога притежават силата да
съдействуват за освобождаването, като при това карма-йога е по-висшата, е нелогично. Подобно
твърдение е лишено от логика, тъй като за познаващия Aза е невъзможно едновременно да се отказва от
действията и в същото време да ги практикува. Това твърдение би могло да стане логично само ако
извършването на действия и отказът от тях биха могли да се съвместят. Твърдението, че познаващият
Аза може да се откаже от действията и едновременно да ги извършва, т.е. да практикува карма-йога, е
неправдоподобно. Ако това беше възможно, то би било логично да се твърди, че и двете линии на
поведение спомагат за освобождаването, както и че карма-йога все пак е по-висша. Но тъй като
познаващият Аза не може да съблюдава и отказа от действия, и карма-йога, то е нелогично да се
твърди, че освобождението може да се постигне както с едната, така и с другата линии на поведение, и
че втората е по-добрата.
0.4. В този смисъл човек може да запита: „Дали и двете - и отказът от действия, и карма-йога са
еднакво невъзможни за познаващия Aза, или това се отнася само за едното от тях? Кое от двете е невъзможно във втория случай - отказът или карма-йога! А също така коя е причината за въпросната
възможност”. Тъй като незнанието на познаващия Аза е премахнато, той не може да практикува карма-
йога, в чиято основа стои заблудата. Той е познаващият Aза, който познава Атман като неизменен и
свободен от всички модификации като раждане и т.н. Правилното съзерцание е унищожило заблудата му.
Вече беше изтъкнато, че той съблюдава отказа от всички действия, т.е. че е постигнал състоянието на
бездейния Аз. Затова в учението на Гита с помощта на различни текстове, хвърлящи светлина върху
природата на Аза, бе разяснено, че тъй като съществува несъвместимост между правилното познание и
заблудата, както и между техните различни последствия, познаващият Аза не може да следва карма-
йога, която предполага състоянието на активен субект и лъжливото самомнение на действуващия Аз.
Затова е логично да се твърди, че при познаващия Аза, чието незнание е премахнато, не може да става и
дума за практикуване на карма-йога, основаваща се на заблудата.
0.5. Възражение: Кои са текстовете в БГ, отнасящи се до гореизложеното, в които се твърди, че
познаващият Аза не извършва действия?
Отговор: Като започнем с твърдението: „Знай, че е неунищожим” (ІІ.17), в ІІ.19, 21 и т.н. отричат
действието за познаващия Аза.
Възражение: Но в тези текстове се предписва и карма-йога (вж. ІІ.18, 31, 47 и т.н.). Как е възможно
в такъв случай да се твърди, че карма-йога не може да се практикува от познаващия Аза!
Отговор: Между правилното възприятие и погрешното познание има същото противоречие,
каквото и между последствията от тях. В III.3 пътят на познанието - установяването в бездейния Аз, е
обособен с оглед на познаващите Аза последователи на Самкхя от пътя на действието, свойствен за
непознаващите Аза. Познаващият Аза, след като е отхвърлил всички задължения, вече няма цел, която
да постига. В ІІІ.17 се утвърждава, че за него вече няма задължения, които той да изпълнява. III.4, V.6 и
т.н. излагат карма-йога като допълваща джнана-йога. VI.3. утвърждава, че за човека, постигнал
правилното съзерцание, карма-йога е вече неприложима. IV.21 забранява на този човек всички действия,
различни от тези, които осигуряват поддържането на тялото му. V.8 проповядва, че дори по отношение
на действия като гледането, чуването и т.н., целящи да осигурят поддържането на тялото, извършителят,
познаващ истината за Аза, трябва да запази в себе си представата: „Аз не действувам” посредством
концентрация на ума. И тъй като в този случай познаващият истината за Аза не може дори да помисли
за карма-йога, която се противопоставя на правилното съзерцание и се основава върху погрешното
познание, твърдението, че отказът и карма-йога съдействуват еднакво за освобождаването, се отнася
единствено за непознаващия Аза. Карма-йога стои по-високо за непознаващия Аза от собствения му
отказ от действия, който е съвършено различен от цялостния отказ на познаващия Аза, тъй като е по-
лесен за постигане. Отказът ще бъде по-труден за непознаващия Aза, тъй като зависи от самоконтрола и
дисциплината. Още повече, че такъв един отказ би бил частичен. По този начин анализът на отговора на
Бхагаван на въпроса, зададен от Арджуна, подсилва изложената по-горе идея, вдъхновила въпроса на
Арджуна.
0.6. В III. 1 Арджуна задава на Бхагаван въпроса: „Кажи кое от тези двете е по-добро?”, предизвикан
от несъвместимостта на познанието и действията. Бхагаван категорично заявява, че пътят на
познанието е предназначен за последователите на Самкхя - отричащите се, а пътят на действието е за
йогините. Това е учението, заключено в този текст. С твърдението: „посредством простия отказ никой не
достига съвършенство” в Ш.4 се проповядва (чрез загатване), че отказът, съпроводено от познание, е
средството за постигане на съвършенството. Тъй като карма-йога също се предписва (IV.24) и за да
узнае кое от двете - отказът или карма-йога, е по-добро за непознаващия,
arjuna uvāca
sannyāsa karmaā k a punar yoga ca śasasi
yac chreya etayor eka tan me brūhi su-niścitam (5.1)
Арджуна каза:
1. О, Кршна! Ти възхвалявашотказа от действия и освен това възхваляваштяхното извършване.
Кажи ми кое от двете е със сигурност по-доброто! 1.1. Ти възхваляваш, т.е. утвърждаваш отказа от действия, предписван като практика от шастрите.
Освен това предписваш йога, или неотменното извършване на тези действия. Затова аз се колебая кое от
тях е по-доброто - дали извършването на действията или отказът от тях? Трябва да бъде практикувано
по-доброто. И така, кое от двете - отказът или извършването на действията е по-доброто според тебе, и
посредством практикуването на кое от тях бих могъл със сигурност да постигна състоянието на Брахман,
защото двете не могат да бъдат практикувани едновременно от една и съща личност.
2.0. За да изложи недвусмислено своето мнение,
śrī-bhagavān uvāca
sannyāsa karma-yogaś ca niśreyasa-karāv ubhau
tayos tu karma-sannyāsāt karma-yogo viśi yate (5.2)
Шри Бхагаван каза:
2. И отказът, и карма-йога съдействуват за постигане на висшето благо. Но от двете карма-
йога е по-висша от отказа от действия.
2.1. И отказът, т.е. отричането от действията, и карма-йога - тяхното извършване, допринасят за
постигането на най-висшето благо, или освобождението, тъй като те пораждат познание. Макар и двете
да водят до най-висшето благо, все пак от тези две линии на поведение карма-йога е по-висша от
простия отказ.
3.0. По този начин Бхагаван предписва карма-йога. Защо?
jсeya sa nitya-sannyāsī yo na dve
i na kāńk ati
nirdvandvo hi mahā-bāho sukha bandhāt pramucyate (5.3)
3. Знай, че този, който нито се стреми, нито избягва, е вечно отричащ се! О, силноръки!
Човекът, който стои над противоположности от този род, лесно постига освобождението от
робството.
3.1. Знай, че карма-йогинът е вечно отричащ се. Той нито избягва, нито се стреми - независимо дали
става дума за страдание и удоволствие, или пък за средствата за тяхното постигане. Такава личност,
въпреки че извършва действия, може да бъде смятана за вечно отричаща се. Това е смисълът. За
това, о, силноръки, човекът, който стои над противоположности от този род, лесно, т.е. без много
усилия постига освобождението.
4.0. „Противоположните отказ и карма-йога, практикувани от различни видове хора, би трябвало да
са противоположни и по отношение на плодовете, които дават. Съвсем естествено е те да не дават един
и същ резултат, а именно - висшето благо.” Следващият стих е изложен като отрицание на това напълно
естествено предположение.
sāńkhya-yogau pthag bālā pravadanti na paitā
ekam apy āsthita samyag ubhayor vindate phalam (5.4)
4. Само немислещият човек, а не този, който притежава различаваща способност, може да
твърди, че Самкхя и Йога са различни. Човекът, който следва правилно единия или другия от тези
два пътя, постига плода и на двата.
4.1. Немислещият човек твърди, че Самкхя и Йога са различни, т.е. че те носят различни и
противоположни плодове. Различаващият човек не говори така. Последният е познаващ човек, който
твърди, че тези плодове не са противоположни и представляват едно и също нещо. Как? Ако се следва
правилно дори единия от двата метода - този на Самкхя или този на Йога, т.е. ако дори единият е правилно
съблюдаван, ще бъде постигнат плода и на двата. Плодът и на двата пътя е всъщност същото това висше
благо. Следователно няма никакво противоречие между резултатите от двата метода. 4.2. Възражение: Защо след като започва с термините отказ и карма-йога, Бхагаван заговаря за
единството на резултатите от Самкхя и Карма-Йога? Това не е ли неуместно?
5.0. Как човек може да постигне плода и на двата пътя, като следва правилно единия или другия? -
Отговор:
yat sāńkhyai prāpyate sthāna tad yogair api gamyate
eka sāńkhya ca yoga ca ya paśyati sa paśyati (5.5)
5. Състоянието, постигнато от последователите на Самкхя, бива достигнато и от йогините.
Само този е зрящ, който вижда единството на Самкхя и Йога.
5.1. Състоянието, т.е. освобождението, постигнато от отреклите се от всичко последователи на
Самкхя, установени в познанието, бива достигнато и от йогините. Йогини са тези, които, без да се
стремят да придобият плодовете от действията за себе си, извършват действията, посвещавайки ги на
Бога като средство за постигане на познанието. Йогините достигат състоянието на освободеност
посредством познанието на висшата реалност и отказа от всички действия. Това е идеята. Затова
правилно вижда само този, който съзира единството на Самкхя и Йога, дължащо се на единството на
техните плодове.
6.0. Ако нещата стоят така, то отказът от действия е по-добър от Йога. В такъв случай защо се
твърди, че от „двете карма-йога е по-висша от отказа” (V.2). Чуй причината: „Ти питаш кое от двете е
по-добро - простият отказ или карма-йога. Според това аз ти отговарям - без да вземам предвид
познанието, - че карма-йога е по-висша от отказа от действията. Но аз твърдя, че отказът съчетан с
познанието, е Самкхя. Тя е единствената реална Йога. А що се отнася до ведическата карма-йога, то тя е
Йога само защото извежда до реалната Йога. В преносен смисъл тя също е отказ.” Как ведическата
карма-йога извежда до реалната Йога? Отговор:
sannyāsas tu mahā-bāho dukham āptum ayogata
yoga-yukto munir brahma na cireādhigacchati (5.6)
6. Всъщност, о, силноръки, отказът се постига трудно без карма-йога. С помощта на Йога
безмълвният мъдрец достига до Брахман, без да се бави много.
6.1. Действителният отказ, о, силноръки, се постига трудно „без Йога”. С ведическата карма-йога,
състояща се единствено в посвещаването на действията на Бога, без стремеж към плодовете, безмълвно
съзерцаващият мъдрец, медитиращ върху същността на Ишвара, постига Брахман. Отказът, състоящ се
в пътя на познанието на висшата Реалност, се нарича Брахман: „Отказът е Брахман, Върховния” (вж.
МНУ 21.2). Този Брахман - съществуващия отказ, пътя на познанието на висшата Реалност постига
безмълвният мъдрец, без да се бави, т.е. незабавно. Затова аз казах: „Карма-йога е по-висша” (V.2).
7.0. Какво става, когато последователят на Йога използува карма-йога като средство за достигане
до познанието на Аза? - Отговор:
yoga-yukto viśuddhātmā vijitātmā jitendriya
sarva-bhūtātma-bhūtātmā kurvann api na lipyate (5.7)
7. Азът на утвърдилия се в Йога, който е с пречистен ум, самоконтролиращ се и контролиращ
сетива та, става Аз на всички живи същества. Той остава незасегнат от действията.
7.1. Азът на човека, отдаден на Йога, на йогина с пречистен ум, самоконтролиращ се, т.е.
контролиращ тялото и сетивата си, се уеднаквява с Аза на всички живи същества, като
се започне от Брахма, та до снопчето трева. Като придобие правилно съзерцание и живее и действува в
името на световното благоденствие, той остава незасегнат от своята дейност. Това е идеята.
8.0. И тъй като всъщност не извършва действия, naiva kiсcit karomīti yukto manyeta tattva-vit
paśyaс śvan spśaс jighrann aśnan gacchan svapan śvasan (5.8)
pralapan visjan ghann unmi an nimi ann api
indriyāīndriyārthe u vartanta iti dhārayan (5.9)
8-9. Нека приобщеният мъдрец, който познава истината, си мисли: „Аз въобще не действувам”,
дори когато гледа, слуша, докосва, вдъхва аромати, храни се, спи, диша, говори, прочиства се,
хваща, отваря и затваря очи, след като знае, че сетивата действуват при контакта със своите
обекти.
8-9.1. „Аз въобще не действувам” - нека приобщеният мъдрец, познаващият Истината - реалността
на Аза, т.е. възприемащият висшата Реалност, си мисли по този начин. Кога ще разсъждава по този
начин? По какъв начин познава истината този, който разсъждава така? Чуй: „когато гледа и т.н., нека
мисли” - думите са подредени по този начин. Познаващият Истината, който вижда единствено
бездействие в действията на психофизическия организъм, т.е. правилно наблюдаващият е единствено
способен да се отрече от всички действия, тъй като той вижда отказа от действията. И наистина никой
човек, опитващ се да пие вода от мираж, няма да продължи да го прави, след като осъзнае липсата на
вода в миража.
10.0. Все пак непознаващият истината, който практикува Карма-Йога,
brahmay ādhāya karmāi sańga tyaktvā karoti ya
lipyate na sa pāpena padma-patram ivāmbhasā (5.10)
10. Като се уповава във всички свои действия на Брахман, той действува без привързаност. Той
остава незасегнат от греха така, както лотосът от водата.
10.1. Като се уповава във всички свои действия на Брахман, т.е. на Бога, и като вярва: „Аз
действувам в името на Бога, като слуга на Бхагаван, без привързаност дори към плода на
освобождението”, човекът, който действува така, остава незасегнат от греха. Той не се докосва до него.
Той е като лотосов лист, незасегнат от водата. Единственият плод на действията, извършвани по този
начин, е пречистването.
Защото:
kāyena manasā buddhyā kevalair indriyair api
yogina karma kurvanti sańga tyaktvātma-śuddhaye (5.11)
11. С тяло, ум, разум и чисти сетива йогините извършват действието без привързаност,
единствено за пречистване.
11.1. С тяло, ум, разум и чисти сетива, освободен от чувството за притежание и с мисълта: „Аз
действувам единствено в името на Бога, а не за моя лична изгода”, като по този начин изключват
чувството за собственост, йогините, т.е. извършителите действуват. Терминът чисти (кевала) може да се
приеме като определение на всички думи като тяло и т.н., за да се изключи чувството за собственост над
всяко от тях. Йогините действуват без привързаност към плодовете на действията, за да постигнат
самопречистване, т.е. чиста просветленост. Затова ти си призван единствено да извършваш действия.
Извършвай ги! А също и защото:
yukta karma-phala tyaktvā śāntim āpnoti nai
hikīm
ayukta kāma-kārea phale sakto nibadhyate (5.12)
12. Като се отрича от плодовете на действията, йогинът постига съвършения покой.
Привързаният къмплода чрез силата на желанията неприобщен е поробен.
12.1. Йогинът, концентриращ се върху мисълта: „Аз действувам в името на Бога, а не заради
плодовете” и отричащ се от плодовете, постига покоя, наричан освобождение. Това е „съвършеният
покой”, произтичащ от пътя, чиито етапи са умственото пречистване, постигането на познанието, отказът от действията и посвещаването на пътя на познанието. Стих VI.2 води до това заключение.
Неприобщеният, т.е. този, който не е йогин и който не се е посветил до такава степен, е люшкан от
вълните на желанието. Той си мисли: „Аз действувам заради плода” и се привързва към този плод. Той
е поробен. Затова бъди йогин - това е смисълът на стиха.
13.0. От друга страна, метафизически съзерцаващият, sarva-karmāi manasā sannyasyāste sukha vaśī
nava-dvāre pure dehī naiva kurvan na kārayan (5.13)
13. Като се отрича мислено от всички действия и се самоконтролира, въплътеният Аз обитава
щастливо града с деветте порти, без да извършва действия и без да става причина другите да
действуват.
13.1. „Като се отрича” - като се отказва от всички действия, а именно - от задължителните,
случайните, подбужданите от желания и забранените действия, „мислено” - посредством различаващия
разум, посредством възприятието на бездействието в действието и т.н. (вж. IV. 18), мъдрецът живее
щастливо. Като се отрича от действията на речта, ума и тялото, неограничаван, изпълнен със
спокойствие и нестремящ се към някаква изгода извън сферата на Аза - това е смисълът на израза
„обитава щастливо”. „Самоконтролира се” означава, че този мъдрец е постигнал контрол над сетивата
си. Къде и как обитава този мъдрец? „Града с деветте порти” - седемте отвора на главата, посредством
които се постига обектното познание, и двата долни отвора - ректумът и пикочният канал, са деветте
порти на тялото, оприличавано на град. Негов Господар е Азът. Този град е обитаван от подвластните
поданици - обектите на сетивата, умът и разумът, които пораждат познанието и неговите неизброими
последствия. Въплътеното същество обитава този град, след като се е отрекло от всички действия.
13.2. Възражение: Нужна ли е подобна квалификация? След като всички въплътени същества - и
отричащите се, и другите, обитават своите тела, тази квалификация е излишна.
Отговор: Незнаещото въплътено същество, приемащо комплекса от тяло и сетива за Аз, неизменно
си мисли: „На този свят аз живея в къща. Аз седя на стола”. Човек, който приема единствено тялото за
Аз, не може да мисли: „Аз обитавам тялото си като свой дом”. И напротив този, който познава Аза като
нещо различно от съчетанието на тяло и т.н., може да си мисли съвсем правилно: „Аз обитавам
тялото”. Много характерно е наслагването, поради незнание, на мисления отказ, дължащ се на
различаващото познание, от действията на тялото и т.н. върху върховния Аз. А също така, отреклият се
от всички действия, постигнал различаващото познание човек може да обитава града с деветте порти -
тялото, като къща, тъй като специфичното познание („Аз съм различен от това тяло”) е достигнало до
него, докато той е обитавал тялото си, благодарение на постоянната му дейност. Следователно
квалификацията, а именно - мъдрецът обитава тялото, има смисъл, тъй като подчертава различието в
представите на мъдреца и на незнаещия.
13.3. Макар да беше отбелязано, че мъдрецът „обитава”, след като се е отрекъл от действията на
тялото и т.н., наслагвани поради незнание върху Аза, човек може да си помисли, че дори отричащият се
гледа на своя Аз като на извършител или като на причина за дейността. Затова е казано - без да
извършва действия и без да става причина за действия.
Съмнение: Дали тук се твърди, че благодарение на отказа прякото или косвеното извършителство,
присъщо на Аза, става невъзможно, както е невъзможно движението за някой, който престава да се
движи, или пък това е присъщо на Аза!
Отговор: Естествено Азът никога не е пряк или косвен извършител. Всъщност вече беше
отбелязано: „За Аза се казва, че е неизменен” (ІІ.25), „Въпреки че обитава тялото, о, Арджуна, Азът нито
действува, нито бива засегнат” (XIII.31), „Сякаш медитира, сякаш се движи” (БУ IV.3.7). Нещо повече:
na karttva na karmāi lokasya sjati prabhu
na karma-phala-sayoga svabhāvas tu pravartate (5.14) 14. Върховното същество не поражда нито делата, нито общото понятие за деятел, нито пък
контакта с плодовете на действията. Собствената природа е тази, която действува.
14.1. Общото понятие за деятел (на картртва) - върховното същество, не подтиква хората да
действуват, т.е. не ги превръща в деятели, нито поражда делата на тази дейност, т.е. не създава
обектите, към които хората се стремят, а именно - колесници, съдове, големи къщи и т.н., нито пък
поражда контакта на извършителите, изработващи колесници и т.н., с изработените обекти.
Съмнение: След като въплътеният Аз нито извършва, нито е причина да бъде извършвано действие, то
тогава кой действува и като пряк, и като косвен извършител?
Отговор: Природата, т.е. отбелязаната като незнание пракрти, или мая, действува, както се твърди
в БГ VII. 14: „Божествената мая, състояща се в трите гуни”.
Но от метафизична гледна точка:
nādatte kasyacit pāpa na caiva sukta vibhu
ajсānenāvta jсāna tena muhyanti jantava (5.15)
15. Всепроникващия не приема ничии грехове или заслуги. Познанието е забулено от
незнанието. Затова живите същества се заблуждават.
15.1. Всепроникващия (вибху може да означава и Атман) не приема нито греха на поклонника, нито
заслугите, предложени му от поклонниците.
Съмнение: Защо тогава поклонниците често извършват достойни действия като богослужението,
жертвоприношението, даренията, принасянето на жертва в огъня и т.н.?
Отговор: Различаващото познание е забулено от незнанието. Затова прераждащите се същества,
непритежаващи различаваща способност, се заблуждават, когато мислят: „Ние действуваме и сме
причината другите да действуват. Наслаждаваме се и сме причината и други да се наслаждават на
плодовете от действията”. И напротив:
jсānena tu tad ajсāna ye ā nāśitam ātmana
te ām āditya-vaj jсāna prakāśayati tat param (5.16)
16. За тези, чието незнание е унищожено от познанието, същото това познание осветява като
слънце висшата Реалност.
16.1. Въпреки всичко, за тези живи същества, чието непознаване на Аза, което ги обвива и заблуждава,
е унищожено от диференциращото познание на Аза, същото това познание, подобно на слънце, изгарящо
всички предмети, осветява всичко, което трябва да бъде познато, дори и висшето „Тат”, т.е.
трансцендентната реалност (парамартха-таттва).
17.0. Това висше „Тат”, осветено от познанието като трансцендентна реалност [се характеризира по-
нататък]:
tad-buddhayas tad-ātmānas tan-ni
hās tat-parāyaā
gacchanty apunar-āvtti jсāna-nirdhūta-kalma ā (5.17)
17. С ум, установен в него като в Аз, възприемайки го като Аза, отдадени нему, тъй като то е
най-висшата обител, мъдреците, чиито грехове са пречистени от познанието, достигат до
състоянието, от което няма завръщане.
17.1. С ум, установен в Брахман, възприемайки Брахман като свой Аз, отдадени нему, т.е. отрекли се
от всички дейности - предани единствено на Брахман, най-висшата обител и цел. С други думи, като
намират удовлетворение единствено в Аза, след като тяхното непознаване на Аза е премахнато чрез
познанието, самоконтролиращите се мъдреци не се прераждат повече, тъй като, според изложеното по-
горе, познанието е пречистило порока - греха и т.н., пораждащ самсара. Това е смисълът.
18.0. Как възприемат тази Истина мъдреците, чието непознаване на Аза е било премахнато от
познанието? Отговор: vidyā-vinaya-sampanne brāhmae gavi hastini
śuni caiva śva-pāke ca paitā sama-darśina (5.18)
18. Мъдреците възприемат Истината еднакво и в брахмана, възпитан в знание и култура, и в
кравата, и в слона, и в кучето, и в ядящия кучета.
18.1. „Познание и култура” - културата се състои във въздържането. Богат на тези неща е брахманът,
който познава и е възпитан (във въздържание). В него, в кравата, в слона, в кучето и в декласирания
мъдреците виждат една и съща Истина. В просветления (саттвика) брахман, надарен с познание и
култура, притежаващ най-добрите вродени качества (самскара), в междинното същество, каквото е
кравата без такива нагласи, в качеството й на подчинена на раджас, и в нискостоящите тамасични
същества като слона и т.н., мъдреците са възпитани да възприемат същия този, единствен и неизменен
Брахман, изцяло незасегнат от гуните като саттва и т.н. и от вродените качества, които те пораждат.
19.0. Възражение: Тогава не е ли забранено да се приема храна от нечистите хора? Вж. Смрти: „Не
трябва да се приема храна от този, който несправедливо се отнася към равните като към неравни и към
неравните като към равни” (ГДС 17.20).
Отговор: Не! Те не са нечисти. - Как?
ihaiva tair jita sargo ye ā sāmye sthita mana
nirdo a hi sama brahma tasmād brahmai te sthitā (5.19)
19. Раждането бива преодоляно, дори тук, от тези, чийто ум е установен в тъждеството. Брахман
- тъждественият, е несъмнено безупречен. Следователно те са установени в Брахман.
19.1. Раждането бива преодоляно „дори тук” - още приживе, от тези, които гледат на всичко по един
и същ начин. Техният „ум”, т.е. вътрешното сетиво, е установен, покои се в „тъждеството” - Брахман,
който е един и същ във всички живи същества. „Безупречен” - т.е. незасегнат от замърсявания, въпреки
че заблуденият смята Брахман за осквернен в нечистите същества като ядящите кучета хора.
Следователно Брахман е безупречен - незасегнат от замърсявания. Брахман е незасегнат и от гледна
точка на различните атрибути. В БГ IІІ.16 Бхагаван заявява, че атрибути като желанието и
т.н. принадлежат към „полето”, а също така: „Тъй като е безначало и атрибути” (БГ ХIII.31). Нито пък
има някакви последни особености (антя-вишеша), които да различават Аза, тъй като не съществува
никакво доказателство, че те съществуват за всеки Аз във всяко тяло.1 Следователно Брахман е
един и същ. И така, те са установени единствено в Брахман. Затова дори и съмнението за нечистота не
ги засяга. Те са освободени от лъжливото самомнение, идващо от наслагването на идеята за
психофизическия организъм върху Аза.
19.2. Дхармасутра (ГДС), цитирана по-горе, се отнася към тези, които демонстрират такова
самомнение, тъй като отдава предпочитание на церемониите. Определяща причина за това почитане е
степента на заслугите на въпросните личности - един познава Брахман, друг - шестте раздела на Ведите,
трети - четирите Веди и т.н. Що се отнася до Брахман, той не е свързан нито със заслугите, нито с
недостатъците, каквито и да са те. И така, твърди се, че те са установени в Брахман. Определението се
отнася до действията. От друга страна, тема на текстовете от V.13 до края на главата е отказът от
действията.
20.0 Тъй като незасегнатият Брахман е Азът,
na prah yet priya prāpya nodvijet prāpya cāpriyam
sthira-buddhir asammūho brahma-vid brahmai sthita (5.20)
1 Според категориологията на Вайшешика последните метафизически реалности, т.е. вечните и неизменни субстанции се
различават една от друга с помощта на така наречените „последни особености”, които са метафизическите
диференциатори и на множеството атмани. Шанкара отхвърля тази теория, тъй като се придържа към позицията на
абсолютния монизъм. 20. Човекът с устойчив ум, който е незаблуден, познаващ и установен в Брахман, не би
трябвало нито да се въодушевява при срещата с приятното, нито пък да се отвращава, когато се
натъкне на нещо неприятно.
20.1. Човек не би трябвало да се въодушевява - не би трябвало да ликува, при срещата си с приятното,
нито пък да се отдръпва, т.е. да се отвращава, когато се натъкне на нещо неприятно. Досегът с
приятното и неприятното носят съответно удоволствие и страдание единствено на тези, за които Азът е
тъждествен единствено с тялото, а не за човека, възприемащ чистия Аз. Последният не може да
контактува с нищо - приятно или неприятно. Още повече, че „човекът с устойчив ум”, т.е. свободният от
всички съмнения, убеденият, че всички същества са обосновани в безупречния Аз, незаблуденият, или
лишеният от заблуди, познава Брахман така, както вече беше изложено, и е установен в Брахман. Той не
извършва действия - отрекъл се е от всички тях. Това е смисълът.
21.0. Нещо повече, опиращ се на Брахман,
bāhya-sparśe v asaktātmā vindaty ātmani yat sukham
sa brahma-yoga-yuktātmā sukham ak ayam aśnute (5.21)
21. Мъдрецът, чиято душа не е обвързана от контактите с външните обекти, е щастлив в Аза.
Неговата душа е приобщена към Брахман. Той се наслаждава на неизчерпаемо блаженство.
21.1. „Контакт с обектите” е контактът с всички външни обекти като звука и т.н. С душа,
необвързана от тях, човек не намира щастие в обектите. По този начин той постига щастието в Аза.
„Приобщена към Брахман” се отнася към концентрирането върху Брахман. Контактът с него (брахма-
йога) означава практикуването на тази концентрация. С така концентриран ум мъдрецът изпитва
неизчерпаемо блаженство. Затова мъдрецът трябва да отдръпне сетивата си от преходните обектни
удоволствия, тъй като се стреми към неизчерпаемото блаженство в Аза.
22.0. Той трябва да ги отдръпне и защото:
ye hi sasparśa-jā bhogā dukha-yonaya eva te
ādy-antavanta kaunteya na te u ramate budha (5.22)
22. Удоволствията, породени от досега с външните обекти, всъщност причиняват единствено
страдание. О, Каунтея! Те имат начало и край. Мъдрецът не им се радва.
22.1. Защото удоволствията, породени от контакта на сетивата с външните обекти, причиняват
единствено страдание, тъй като се дължат на незнанието. В действителност е установено, че телесните
страдания се причиняват изключително от тези контакти. Доколкото в това съществуване положението
е такова, може да се направи изводът, че и в следващото прераждане няма да е по-различно. Това е
смисълът на думата „единствено”. След като това стане известно, в настоящия самсаричен живот
изчезва дори най-малката сянка от непресторено удоволствие. Човек трябва да отдръпне сетивата си от
миража на обектните удоволствия. „Контактите” не само причиняват страдание, но освен това те имат
„начало и край”. Началото на удоволствието е контактът на сетивата с техните обекти, краят е
разделянето с обектите. Следователно удоволствията са мимолетни - те съществуват единствено в
някакъв интервал от време. О, сине на Кунти! Мъдрецът с различаващи способности, познал висшата
Реалност, не изпитва наслада от обектните удоволствия. Само изключително заблудените души намират
наслада в обектите, подобно на животните.
23.0. И това е най-пагубното препятствие по пътя към върховния Бог, причината за всички страдания,
която човек трудно избягва. Нужно е голямо усилие, за да бъде премахнато това препятствие. Бхагаван
казва:
śaknotīhaiva ya sohu prāk śarīra-vimok aāt
kāma-krodhodbhava vega sa yukta sa sukhī nara (5.23) 23. Човекът, достатъчно силен, за да устои на напора на желанието и гнева в този свят, бива
приобщен преди освобождаването от тялото си. Той ещастлив.
23.1. Тук, в това съществуване, единствено човекът, който се стреми да устои на този свят, бива
приобщен преди освобождаването от тялото си, т.е. преди момента на своята смърт. Границата, полагана
от смъртта, подсказва, че въпросният порив (вега) е неизбежен за всяко живо същество. Той е
предизвикван от безброй причини. Смисълът е, че няма място за доволство до самата смърт на човека.
Кама означава страстното желание или жаждата за случайни удоволствия, т.е. за всеки предварително
познат, предпочитан от сетивата обект, при споменаването или припомнянето му. Гневът е
отвращението, изпитвано към нещата, предизвикващи страдание или препятствуващи интересите на
човека, когато те бъдат видяни, чути или припомнени. Поривът, породен от желанието или гнева, се
съпровожда съответно от настръхване на кожата, блеснал поглед и т.н. или треперене на тялото, потене,
прехапване на устните, накървяване на очите и т.н. Този, който се стреми да устои на поривите на
желанието и гнева, бива приобщен, става йогин. Той е щастлив в този свят.
24.0. Как човек достига до Брахман, след като вече се е установил в него? - Бхагаван отговаря:
yo "nta-sukho "ntar-ārāmas tathāntar-jyotir eva ya
sa yogī brahma-nirvāa brahma-bhūto "dhigacchati (5.24)
24. Йогинът, който се наслаждава в себе си, който е щастлив в себе си и също така носи
светлината в себе си, става Брахман и постига брахма-нирвана.
24.1. Йогинът се „наслаждава в себе си”, т.е. в Аза, „който е щастлив в себе си”, а също така „носи
светлината в себе си”, т.е. в Аза. Още приживе той става Брахман и постига покоя (нирвана) на
Брахман, т.е. освобождението, или бездействието (нирврти) в Брахман. А също така:
labhante brahma-nirvāam aya k īa-kalma ā
chinna-dvaidhā yatātmāna sarva-bhūta-hite ratā (5.25)
25. Мъдреците с пречистени грехове, преодолени съмнения, подчинени души, постигат покоя на
Брахман. Те допринасят за благото на всички живи същества.
25.1. Мъдреците с правилен възглед, т.е. отричащите се, постигат покоя на Брахман, т.е.
освобождението. Техните грехове са пречистени, т.е. премахнати - те стават безупречни. Съмненията им
са преодолени. Душите им са подчинени, т.е. сетивата им са под контрол. Те допринасят, т.е. правят
всичко възможно за благото на всички живи същества. Те не вредят на никого - това е смисълът. Освен
това:
kāma-krodha-vimuktānā yatīnā yata-cetasām
abhito brahma-nirvāa vartate viditātmanām (5.26)
26. И в двата случая покоят на Брахман е налице за овладелите съзнанието си аскети,
освободени от желанието и гнева и познали Аза.
26.1. Аскетите, т.е. саннясините са се освободили от желанието и гнева. Тяхното „съзнание” -
вътрешното сетиво, е овладяно. „И в двата случая” - и когато са живи, и когато умират, „покоят на
Брахман”, или освобождението, е налице, съществува за тях. Те са познали Аза, т.е. достигнали са до
правилния възглед. Това е идеята.
27.0. Незабавното постигане на освобождението за отричащите се, които следват пътя на правилното
съзерцание, вече беше утвърдено. Бхагаван също неведнъж потвърждаваше - и ще го направи отново -
необходимостта от практикуването на карма-йога, отдадено на Бога или Брахман, при пълно умствено
посвещаване, чиито обект е постигането на освобождението посредством умствено пречистване,
познание и отказ от действията. В този текст, за да разясни Йога на медитацията - прякото средство за
достигане на правилно съзерцание, Бхагаван изрича следните стихове, съставляващи основното
определение на тази Йога: sparśān ktvā bahir bāhyāś cak uś caivāntare bhruvo
prāāpānau samau ktvā nāsābhyantara-cāriau (5.27)
yatendriya-mano-buddhir munir mok a-parāyaa
vigatecchā-bhaya-krodho ya sadā mukta eva sa (5.28)
27-28. Като отстранява всички външни контакти, приковава погледа си между веждите и
уравновесява вдишването и издишването в ноздрите си; като контролира сетивата, ума и разума,
свободен от желанието, страха и гнева, безмълвният мъдрец, стремящ се към освобождението, е
наистина завинаги освободен.
27-28.1. Контактите с обектите - звуците и т.н., проникващи в ума през ушите и т.н. За човек, който
не съсредоточава мисълта си върху тях, външните звуци и т.н. остават единствено външни. След като ги
отстрани по този начин и прикове погледа си между веждите, по-нататък, като уравновеси вдишването и
издишването в ноздрите си и установи контрол над сетивата, ума и разума си, безмълвният мъдрец -
мислителят и отричащият се, ще се устреми към освобождението. За него освобождението е последно
убежище и цел. Той е отхвърлил желанието, страха и гнева. Практикуващият по този начин отричащ се
е действително свободен. За него няма друго освобождение, което той да постигне.
29.0. Какво ще бъде познато, след като умът бъде съсредоточен по този начин? - Отговор:
bhoktāra yajсa-tapasā sarva-loka-maheśvaram
suhda sarva-bhūtānā jсātvā mā śāntim cchati (5.29)
29. Той постига покоя, след като познае Мене - наслаждаващия се на жертвоприношенията и
покаянията, великия господар на целия свят и приятеля на всички живи същества.
Тук свършва Санняса-Йога - глава пета от свещената Бхагавадгита,
намираща се в частта Бхишмапарва на съставената от Вяса
в сто хиляди стиха Махабхарата, в която Крщна излага
на Арджуна тайния смисъл на учението за
Божествената Йога.
29.1. Наслаждаващият се на жертвоприношенията и покаянията, т.е. свързания и като извършител, и
като божество с жертвоприношенията и покаянията, великия господар на световете и всички живи
същества - техен приятел и благодетел, безразличен към всяка облага в отплата за оказаната
помощ. Това съм самият Аз - живеещият в сърцата на всички живи същества, надзираващият плодовете
на всички действия, свидетелят на всички представи в ума. Като Ме познава по този начин, Мен,
Нараяна, човек постига покоя, или прекратяването на всяка самсара.
С това завършва и коментарът наШанкара към пета глава на
Бхагавадгита, която се нарича Санняса-Йога, или още
Пракрти-гарбха, т.е. „Зародишът
на пракрти”.

Нагоре