Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2013 11:37 - ЧЕТИРИТЕ МЕТОДА ЗА ДИШАНЕ 3ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1188 Коментари: 0 Гласове:
0



 Когато обсъждаме въпроса за дишането, трябва да започнем с разглеждането на механичните комбинации, които оказват влияние върху дихателните движения. Механиката на дишането се проявява чрез: (1) еластичните движения на белите дробове и (2) активността на страните и дъното на гръдната кухина, в която са разположени белите дробове. Гръдният кош е тази част от трупа, която е разположена между врата и корема, кухината, в която (известна като гръдна кухина) са разположени главно белите дробове и сърцето. Оградена е от гръбначния стълб, ребрата с техните хрущяли и гръдната кост, а отдолу от диафрагмата. Обикновено я наричат с термина "гърди". Сравняват я с една напълно затворена, конусовидна кутия, обърната с тесния си край нагоре, задната стена на която е оформена от гръбначния стълб, предната от гръдната кост, а двете странични стени от ребрата.

Ребрата са двадесет и четири на брой, по дванадесет от двете страни, като излизат от всяка от страните на гръбначния стълб. Горните седем двойки са известни като "същински ребра", тъй като са прикрепени директно към гръдната кост, докато долните пет двойки се наричат лъжливи ребра или "плуващи ребра" и не са прикрепени по този начин, защото горните двойки имат непосредствена връзка с гръдната кост, докато долните пет нямат хрущяли и предните им краища са свободни.

В процеса на дишането ребрата се задвижват от два специфични мускулни пласта, известни като междуребрени мускули. Диафрагмата, мускулната стена, спомената по-горе, отделя гръдния кош от коремната кухина.

По време на вдишването мускулите разширяват белите дробове, така че се създава един вакуум и въздухът нахлува вътре в съответствие с добре известните закони на физиката. Всичко зависи от мускулите, участващи в процеса на дишането, които ние за удобство можем да наречем "дихателни мускули". Без помощта на тези мускули белите дробове не могат да се разширят, а науката за дишането зависи в голяма степен от правилното използване и контрол върху тези мускули. Правилният контрол върху тези мускули ще доведе до възможността за максимално разширяване на белите дробове и до възможно най-голямото количество осигуряващи живота свойства на въздуха в системата.

Йогите разделят дишането на четири основни метода, а именно:

1. Високо дишане;

2. Средно дишане;

3. Ниско дишане;

4. Пълно йогистко дишане.

Ще дадем една обща представа за първите три метода и по-подробно обяснение на четвъртия метод, върху който в общи линии се основава йогистката наука за дишането.


1. ВИСОКО ДИШАНЕ

Тази форма на дишане на Запад е известна като ключично дишане. Човек, който диша по този начин, повдига ребрата и издига ключиците и раменете, като в същото време прибира навътре корема и изтласква съдържанието му нагоре към диафрагмата, която на свой ред също се повдига.

Използва се горната част на гърдите и белите дробове, която е най-малката, и следователно в белите дробове навлиза възможно най-малкото количество въздух. В допълнение към това, в резултат от издигането на диафрагмата в тази посока не може да настъпи никакво разширяване. Запознаването с анатомията на гръдния кош ще убеди всеки ученик, че при описания начин на дишане се употребяват възможно най-големи усилия за постигането на минимални резултати.

Високото дишане вероятно е най-лошата форма на дишане, известна на хората, и изисква най-висок разход от енергия за постигането на възможно най-малката полза. То представлява енергийна загуба, система с нисък коефициент на полезно действие. Това дишане е доста разпространено на Запад, много от жените са привикнали към него и дори певците, църковните служители, адвокатите и останалите, които трябва да са наясно по въпроса, го прилагат в пълно неведение.

Причината за много от заболяванията на говорните органи и на органите на дишането може да се проследи до този варварски метод на дишане, а увреждането на деликатните органи, предизвикано от него, често води до появата на дрезгави, неприятни гласове, които могат да се чуят от всички страни.

Много от хората, които дишат по този начин, се пристрастяват към отвратителната практика на "дишане през устата", описана в предишната глава.

Ако ученикът изпитва някакви съмнения относно това, което се каза за тази форма на дишане, нека направи един експеримент, като издиша целия въздух от своите бели дробове, след това заеме стоеж с ръце отстрани на тялото, да повдигне раменете и ключиците и да вдиша. Ще открие, че количеството въздух, което е вдишал, е далеч по-малко от нормалното. Нека след това вдиша до краен предел при спуснати рамене и ключици и ще получи практически урок по правилно дишане, който ще запомни за много по-дълго време в сравнение с всяко обяснение с думи, написани или изговорени.


2. СРЕДНО ДИШАНЕ

Този метод на дишане е известен на западните ученици като ребрено дишане или дишане с между-ребрените мускули и въпреки че това дишане не е толкова нежелателно, колкото е високото дишане, то е много по-лошо както от долното дишане, така и от пълното йогистко дишане. При средното дишане диафрагмата се изтласква нагоре, а коремът се прибира навътре. Ребрата се повдигат малко и гърдите се разширяват, но не много. Среща се твърде често сред мъжете, които изобщо не са запознати с този проблем. Тъй като съществуват два по-добри метода, тук само маркираме този начин на дишане, за да ви обърнем внимание на неговите недостатъци.


3. ДОЛНО ДИШАНЕ

Тази форма на дишане е много по-добра от предните две форми и през последните години много западни автори възхваляват нейните предимства и се занимават с нея, наричайки я "коремно дишане", "дълбоко дишане", "диафрагмено дишане" и т. н. Насочването на вниманието на широката общественост към него е донесло много полза и доста хора са се убедили да заменят с него по-нисшите и по-вредни начини на дишане, споменати преди. Около долното дишане са изградени много "системи на дишане" и учениците са платили висока цена, за да усвоят новите (?) системи. Но както казахме, то е допринесло голяма полза и в края на краищата учениците, които са платили висока цена, за да заменят старите системи, без съмнение не са си дали парите напразно, ако са успели да се откажат от старите методи на високото и средното дишане.

Въпреки че много от западните авторитети пишат и говорят за този метод като за най-добрата от известните форми на дишане, йогите знаят, че той е само част от една система, която те са използвали от векове и която познават като "Пълното дишане". Все пак трябва да се признае, че човек трябва да е запознат с принципите на долното дишане, преди да е в състояние да разбере идеята на пълното дишане.

Нека отново разгледаме диафрагмата. Какво представлява тя? Видяхме, че това е една голяма мускулна стена, която разделя гърдите и тяхното съдържание от корема и неговото съдържание. С други думи, когато диафрагмата се гледа откъм корема, тя ще изглежда като небето, което се гледа откъм земята - долната страна на една извита като арка повърхност. Следователно страната на диафрагмата, която е разположена откъм гърдите, е като изпъкнала закръглена повърхност, като хълм. Когато диафрагмата влезе в действие, хълмистото образувание се спуска надолу и диафрагмата упражнява натиск върху коремните органи и изтласква корема навън.

При долното дишане на белите дробове е предоставена по-голяма свобода, отколкото при споменатите по-горе методи, и следователно се вдишва по-голямо количество въздух. Този факт е накарал по-голямата част от западните автори да говорят и пишат за долното дишане (което те наричат коремно дишане) като за най-висшия и най-добър метод, известен на науката. Но йогите от Изтока познават от много отдавна един по-добър метод, а някои от западните писатели също са запознати с него. Проблемът с всички методи на дишане, различни от "пълното йогистко дишане", е в това, че нито един от тях не напълва докрай с въздух белите дробове. В най-добрия случай се пълни само една част от техния обем, дори и при долното дишане. Високото дишане пълни само горната част на белите дробове. Средното дишане пълни само средната част и част от горните части. Долното дишане пълни само средните и долните части. Очевидно е, че всеки метод, който запълва целия обем на белите дробове, трябва да е далеч за предпочитане пред онези, които изпълват само някои негови части. Всеки метод, който напълни целия обем, трябва да е с най-голяма стойност за човека заради факта, че му позволява да абсорбира най-голямо количество кислород и да складира най-голямо количество прана. Пълното дишане е познато на йогите като най-Добрия метод за дишане, известен на науката.


4. ПЪЛНО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ

Пълното йогистко дишане включва всички положителни моменти на високото дишане, средното дишане и долното дишане, като заедно с това отстранява недостатъците на всяко от тях. То включва в действие целия дихателен апарат, всяка част на белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. На този дихателен метод реагира целият дихателен организъм и с минимален разход на енергия се постигат максимални резултати. Гръдната кухина се разширява до нормалните си размери във всички посоки и всяка част от дихателния механизъм върши своята естествена работа и функции.

Една от най-важните характеристики на този метод на дишане е фактът, че дихателните мускули функционират в пълна степен, докато при другите форми на дишане се използва само една част от тези мускули. При пълното дишане наред с останалите мускули активно се използват и тези, които контролират ребрата, чрез което се увеличава пространството, в което белите дробове могат да се разширят, а това от своя страна осигурява подходяща опора на органите, когато те имат нужда от нея, а природата демонстрира по един блестящ начин използването на принципа на лостовата система в този процес. Едни от мускулите задържат здраво долните ребра на място, докато други ги изтласкват навън.

При този метод освен това диафрагмата е под съвършен контрол и е в състояние да изпълнява правилно своите функции, при това по възможно най-добрия начин.

При споменатото вече по-горе действие на ребрата долните ребра се контролират от диафрагмата, която ги издърпва леко надолу, докато останалите мускули ги държат на едно място, а междуребрените мускули ги изтласкват навън, като това комбинирано действие довежда до увеличаване на пространството в средната част на гърдите до максималния му размер. Наред с това мускулно действие нагоре се повдигат и горните ребра, които са изтласкани навън от междуребрените мускули, увеличавайки обема на гордата част на гърдите до максималните му размери.

Ако сте наясно с характерните свойства на четирите описани метода на дишане, веднага ще разберете, че пълното дишане обединява всички предимства за останалите три метода, като добавя съответните предимства, които са резултат от комбинираното действие на горната, средната и диафрагмената част на гръдния кош и от нормалния ритъм, който е постигнат.

В следващата глава ще разгледаме практическото приложение на пълното дишане и ще посочим всички необходими изисквания за овладяването на този висш метод на дишане, ще дадем упражненията за постигането му и т. н.


Глава 8


КАК ДА ОВЛАДЕЕМ ПЪЛНОТО ЙОГИСТКО ДИШАНЕ


Пълното йогистко дишане е фундаменталното дишане в цялата Наука за дишането на йогите и ученикът трябва да се запознае много добре с него, да го овладее перфектно, преди да се надява да постигне някакви резултати от другите форми на дишане, които се споменават и представят в тази книга. Не трябва да се задоволява с половинчатото му усвояване, а да се заеме усърдно с него, докато то се превърне в неговия естествен начин на дишане. За тази цел ще са необходими работа, време и усилия, но без тях нищо никога не може да се постигне. Към Науката за дишането не съществува царски път и ученикът трябва да се подготви за ревностно и усърдно изучаване и практикуване, ако иска да постигне някакви резултати. Резултатите от пълното овладяване на Науката за дишането, са великолепни и нито един човек, който ги е постигнал, няма да се върне доброволно към старите методи и ще каже на приятелите си, че според него всички положени усилия са възнаградени богато. Казваме тези неща сега, за да можете да разберете напълно необходимостта и значението на овладяването на този фундаментален метод на йогистко дишане, вместо да го подминете и да изпробвате някои от привлекателните негови варианти, дадени по-нататьк в книгата. Отново ще ви повторя: започнете правилно и ще последват правилни резултати; ако обаче се откажете от основите, цялата постройка рано или късно ще се срути.

Вероятно най-добрият начин да ви научим как да развиете пълното йогистко дишане, е да ви дадем някои прости насоки относно самото дишане, последвани от общи бележки за него, а по-късно и упражнения за развиване на гръдния кош, мускулите и белите дробове, които заради несъвършените методи за дишане са останали в едно неразвито състояние. Точно тук бихме искали да кажем, че това пълно дишане не е нещо принудително или неестествено, а точно обратното, представлява връщане към първичните принципи, връщане към Природата. Първобитният зрял индивид в добро здраве и здравото бебе на цивилизацията дишат по този начин, но цивилизованият човек е възприел неестествени методи за живеене, обличане и т.н. и е изгубил това, което му се полага по рождение. И искаме да напомним на читателя, че пълното дишане не изисква непременно цялостното изпълване белите дробове с въздух при всяко вдишване. Човек може да вдишва нормално количество въздух, използвайки метода на пълното дишане и на разпределение на вдишания въздух до всички части на белите дробове, независимо дали количеството е голямо, или малко. Той обаче трябва да изпълнява по няколко серии на пълно дишане с напълване до край на белите дробове по няколко пъти на ден, когато му се отдаде възможност за това, за да поддържа системата в добро състояние и ред.

Следните прости упражнения ще ви дадат ясна идея за това какво представлява пълното дишане.

1. Заемете стоеж или седеж с изправен гръб. Дишайки през носа, вдишайте равномерно и напълнете най-напред долната част на белите дробове, което става чрез задействането на диафрагмата: тя се спуска надолу и упражнява умерен натиск върху коремните органи, избутвайки напред предната стена на корема. След това напълнете средната част на белите дробове, изтласквайки навън долните ребра, гръдната кост и гърдите. След това напълнете горната част на белите дробове, издавайки горната част на гърдите, като по този начин повдигнете гърдите, и включете горните шест или седем двойки ребра. В края на движението долната част на корема ще бъде леко прибрана навътре, като това движение осигурява на белите дробове една опора, а освен това спомага за напълването на тяхната най-горна част. При първо четене може да ви се стори, че това дишане се състои от три отделни движения. Това обаче изобщо не е така. Вдишването е непрекъснато, цялата гръдна кухина, от разположената долу диафрагма до най-високата точка на гърдите в областта на ключиците, се разширява с равномерно движение. Избягвайте сериите от накъсани вдишвания и се стремете да постигнете едно равномерно, непрекъснато действие. Съвсем скоро практиката ще надделее над тенденцията към разделянето на вдишването на три отделни движения и ще доведе до равномерно, непрекъснато вдишване. След известен период на упражняване ще можете да изпълните вдишването за няколко секунди.

2. Задръжте дъха за няколко секунди.

3. Издишайте съвсем бавно, като поддържате гърдите в неизменна позиция и прибирате корема леко навътре, като заедно с това бавно го повдигате нагоре, докато въздухът напуска белите дробове. Когато въздухът бъде напълно издишай, релаксирайте гърдите и корема. Малко практика ще направи изпълнението на тази част от упражнението много лесно и след като движението бъде веднъж усвоено, по-нататьк то ще се изпълнява почти автоматично.

Ще забележите, че с помощта на този метод на дишане се задействат всички части на дихателния апарат, както и всички части на белите дробове, като се упражняват и най-отдалечените алвеоли. Гръдната кухина се разширява във всички посоки. Ще забележите също така, че пълното дишане наистина представлява съчетание от долното, средното и горното дишане, разгръщайки ги едно след друго в бърза последователност по такъв начин, че да се образува равномерно, непрекъснато пълно дишане.

Ще установите, че е много полезно, ако правите това упражнение пред голямо огледало, като поставите ръцете си да легнат леко върху корема, така че да можете да усещате всички движения. В края на вдишването е добре от време на време леко да повдигате раменете, като по този начин повдигате ключиците и позволявате на въздуха да преминава свободно през по-малкия горен дял на десния бял дроб, защото понякога това е мястото, където се появява туберкулозата.

В началото на практиката може да имате по-големи или по-малки затруднения при овладяването на пълното дишане, но с малко повече упражнения ще успеете да го усъвършенствате и след като веднъж го овладеете, никога няма да се върнете доброволно към старите методи на дишане.
Из Йога Рамачарака Наука за дишането



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8688397
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031