Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2013 07:39 - Библейски истории и Ад на Земята
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
2



 Около осемнадесет века преди появата на християнството някакво събитие станало причина Ефрат да промени коритото си и да заобиколи шумерския град Ур. Авраам от Стария Завет напуснал град Ур със семейството и робите си. Сред тях бил и неговият племенник Лот. Според староеврейските ръкописи те се заселили в Сирия (съкращение на Асирия), която нарекли Ханаан. Това име по-късно било дадено на цялата област на запад от река Йордан, включително и земята, която станала Палестина. На преклонна възраст на Авраам му се родили двама сина от две жени – Агар и Сара, и ги нарекли Исмаил и Исаак. Авраам въвел обрязването, което видял да прилагат в Египет. Идеята на Авраам била да наложи разграничение между последователите на неговия Бог и другите хора от Ханаан. Те почитали шумерския бог Ен-лил, който станал известен като Аллах или Ел. Първоначално той бил бог на Слънцето, макар и почти сигурно с извънземен произход, и те вероятно са мислели, че общуват с това същество чрез своите контактьори. След смъртта на Авраам, синът му Исаак застанал начело на семейството и имал двама сина – Исав и Яков. Семейството и неговите разклонения били все още номади, но богати по стандартите на онова време. Яков, продължава историята, станал баща на дванадесет сина и единият, когото нарекъл Йосиф, бил продаден от завистливите си братя на пътуващи търговци в пустинята. Те го отвели Йосиф в Египет, където бил продаден в робство, но по-късно щял да стане любимец на фараона. Това може да звучи невероятно в началото, но по онова време в Египет управлявали бедуинските нашественици, хиксосите или „царете овчари“. Те били от същата раса като Йосиф – араби номади, и имали сходна култура. Йосиф бил назначен за главен министър и отговарял за продоволствието в Египет. Когато гладът довел десет от братята му в Египет, те отново се събрали. Йосиф бил известен като Израил, което означава „Ел (Бог) влиза в бой“ и семейството му и техните потомци щели да бъдат наречени израилтяни. Дванадесетте сина на Яков се разраснали в дванадесет племена. Така нареченият род на Йосиф роба, който станал главен министър, поел различен курс от другите. Израилтяните се заселили в област, наречена Гесем, в източната част на Долен Египет и през следващите четиристотин години или там някъде се превърнали в нация. Всичко вървяло добре за тях, докато царете овчари управлявали в Египет, но когато били отстранени след въстание, животът за израилтяните станал тежък. Те били обезоръжени и принудени да работят като роби. Египтяните заповядали всички мъжки чеда на израилтяните да бъдат убивани и замисълът бил в скоро време израилтянският народ да престане да съществува .                                                           Около 1150 г. пр. Хр. на сцената излязъл пророкът (контактьорът) Самуил. Сега израилтяните били под властта на филистимляните и Самуил бил окрилен от желание за свобода. Саул станал цар против волята на Самуил, а освен това завзел поста му на върховен жрец. Саул превърнал племето на Юда в доминираща сила на израилтяните, като разбил филистимляните и осигурил независимост. Саул имал голям съперник в лицето на Давид и за да избегне гнева на Саул, Давид отишъл в пустинята на Юдея и водил там живот на престъпник, убиец и разбойник. Давид и бандата му изклали мъже, жени и деца. Мнозина били насечени или изгорени живи. Той винаги се съветвал с Йехова, преди да тръгне да краде и убива и винаги получавал разрешение. Виждате как всяко клане може да бъде оправдано в името на един бог, когато сте канал за същество с ниска вибрация или собствените ви мисли ви въвеждат в заблуждение. Такава е историята на религията.
Давид станал цар, когато той и бандитите му обединили сили с филистимляните и завладели Юдея. После той нападнал и разбил филистимляните, завземайки в хода на битките Йерусалим. След тази победа от думата филистимлянин произлязла Палестина. Войските на Давид не знаели милост, като често изгаряли и насичали жертвите си. Неговата агресия и жажда за власт подхранили експанзията на империята му към Ханаан, останалата част от Сирия и северна Арабия. Той и израилтяните сега контролирали един регион от Ефрат до Червено море. Така се родила еврейската империя под контрола на рода на Юда. Това е периодът до 101 г. пр. Хр. Както отбелязва Артър Финдли в своята забележителна книга „Проклятието на невежеството“, чак до началото на нашия век хората във Великобритания са били глобявани и хвърляни в затвора затова, че са се осмелявали да критикуват Давид и други герои от Стария Завет, които се считали за проводници на Божията справедливост. След Давид на власт дошъл синът му Соломон, „мъдър“ човек според легендата. А всъщност, той не зачитал човешкия живот повече от Давид. На първо място, за да стане цар, той убил брат си, законния наследник според техните закони. След като станал съветник на фараона Шешонк I и се оженил за дъщеря му, Соломон станал важен член на Братството. Докато бил в Египет той бил посветен в Братството в Ел Амарна и когато се върнал в Йерусалим, построил прочутия храм на Йехова, за който се водят битки още от онова време. Това бил храм на Братството и според масонската легенда Соломон поканил египетските занаятчийски гилдии на Братството, пред­шествениците на масоните, да помогнат при построяването му. Много масони са накарани да вярват, че началото на тяхната организация е поставено с изграждането на Соломоновия храм и това е добавено към мита, че масонството е свързано с Библията, Светата земя и е в служба на „Великия архитект на вселената“ – Бога. На практика неговият произход датира далеч преди времето на Соломон, а що се отнася до елитните му членове, то се подчинява на напълно различен господар. Както казва Албърт Пайк – Великият командир на Върховния съвет на масоните в Америка, през 70-те години на XIX век: „Всички посветени във висшите степени на масонската религия трябва да я отстояват, следвайки неопетнената доктрина на Луцифер.“
Те обаче не казват това на нисшите посветени, докато не се съгласят да се предадат чрез обвързваща клетва във властта на техния почитан господар, на когото според „Енциклопедия на масонството“ на Маки трябва да се подчиняват и това е първостепенно задължение на всеки масон. Тайното Братство на Вавилон и Египет, както и неговото отрицателно инфилтриране бързо се разширявали. То вече се било разпространило и из други части на Средния Изток, а един от неговите най-известни популяризатори бил царят-бог на Ханаан Мелхиседек. Неговите свещеници носели прословутия символ на Братството – престилката, и я съчетавали с друг символ на Братството – агнето, като правели своите престилки от агнешка кожа. Масоните все още продължават тази традиция. Братството е изключително силно и активно и в Израел, а съвременната еврейска култура като цяло с нейното мистично изражение – Кабала, също отразява класическите принципи на обществата на Братството. Това не означава, че Кабала е негативна. Тя е просто езотерично познание, което може да се използва за добро или за зло. Кабала е още едно изражение на духовното познание, което води началото си от Атлантида и отвъд нея и от което са произлезли всички религии. Орденът на Мелхиседек е кабалистичен и подкрепя философията за едно световно правителство, каквато е целта на отрицателното движение в Братството. При управлението на Соломон египетските и финикийските вярвания били абсорбирани в почитания от израилтяните Йехова и истини, полуистини, митове и лъжи започнали да се преливат с течение на вековете. Когато той умрял, Юдейската империя отслабнала и другите израилтянски племена въстанали. Появили се две ясно разграничени групи – израилтяните на север, включително Самария и Галилея, и онези в северна Юдея, които били наречени евреи. Почитането на Ваал отново било възстановено и било противопоставено на почитането на Йехова, но пророците Илия и Елисей с по-голям успехсе погрижили богослужението на Ваал да се преустанови и Йехова да стане върховен бог. Жените били третирани по ужасен начин. Те били продавани и купувани, а когато мъжът им починел, те ставали част от неговото имение точно като добитъка и земята. Кръвосмешението било често срещано и децата били продавани, малтретирани и принасяни в жертва; ширело се робството. Библейски истории и Ад на Земята“ oт Дейвид Айк                        



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685783
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031