Блогът на budha2 :: КОРБАН ИЛИ КУРБАН-Коли! Твоят ненавистник - той е лишеният [от потомство]" (Сура 108, АЛ-КАУСАР).

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.12.2013 22:19 - КОРБАН ИЛИ КУРБАН-Коли! Твоят ненавистник - той е лишеният [от потомство]" (Сура 108, АЛ-КАУСАР).

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1394 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.01.2015 17:41

Правоверни извънкласови "аллахизират"(ВАРЯТ) грешен Арйан Интелигентният цар Бходжарадж(Bhojaraj) е модифицирал Санскритският език в три "варни"(класи) - за брахманите(brahmanas), за кшатриите(kshatriyas) и ваишите(vaisyas) - а за шудра(shudras) той създава практйа-бхаша(prakrita-bhasha), на най-обикновен език, говорен от обикновени хора. След царуването си му в продължение на 50 години, той отишъл в райските планети на Индра. Моралнитете закони, установени от него били отличени още от полубоговете.
Arya-Varta (Арйа-варта) са благочестивите земи, намиращи се намира между Vindhyacala(Виндхйачала, Авест.. "Вендидад") и (Хима-чала)Himacala или още като планините, известни като "Vindhya"(Виндхйа) - Хималаите.
Арийаните живеят там, а варна-шанкарас(sankaras)-по-низшите класи, обожаващи Шанкара(Шива), пребивават в долната част на Виндхайа(Vindhya).
Мусал-маните(musalman) са били държани от другата страна(западно) на реката Инд(Sindhu). Но по-късно- нахлуват в Арйанските земи за да потвърдят упадъкът на кали-йуга...

РЕЗВАНЕ НА ЗЕЛНИК НА ПЪРВОРОДЕН СИН Думите „корбан" или „курбан" произлизат от древния семитски корен krbn / qrbn като в отделните семитски езици се вокализират различно и имат една спрямо друга отлики в смисловите си оттенъци и в броя на значенията си.

Корбан < Korban / Qorban:

Понятието „корбан" (с о) е правилната транскрипция на еврейското qorbān קָרְבָּן (също с о), което означава „дар", „жертва", „принос", „приношение". В оригиналния еврейски текст на книга Левит и всесъжението, т. е. жертвата, която се заколва и всеизгаря изцяло, също носи названието qorbān (Лев. 1:2, 10, 14)[1]. То „сочи за приближаване чрез жертвоприносителния дар до Бога (и жертвеника). Поради това с тази дума се обозначава въобще жертвата, независимо от кой вид е тя"[2].

Подобна вокализация на думата се намира и в персийската й форма قرباني qorbāni (пак с о).

Тази дума е използвана от Самия наш Господ Иисус Христос и е достигнала до нас чрез Новия Завет именно във формата „корбан" (Марк 7:11). Това, както и фактът, че Православната църква от древност е възприела книгите на Стария Завет като неизменна част от канона на св. Библия, е предостатъчно основание всички православни християни да използват понятието „корбан", а не „курбан".

Курбан < Qurbān:

Терминът „курбан" (с у) навлиза в нашия език под влиянието на исляма и произлиза от арабската дума قربان‎ qurbān, която означава преди всичко принасянето на жертвен овен като кулминация на мюсюлманския празник Курбан Байрам в спомен на жертвоприношението на Ибрахим (библ. Авраам). Това насилствено напластяване върху православния термин „корбан" би следвало да се изчисти и преодолее, тъй като смисловото понятие „курбан" е чуждо на библейската, вероучителната, историческата и лингвистичната традиция на Църквата.

На сирийски, формата също е с „у" - qurbānā - и означава „жертва".

КОРБАНЪТ В ЮДАИЗМА И КУРБАНЪТ В ИСЛЯМА

Юдаизъм

Юдаизмът възприема принасянето на животински жертви като „инстинктивно действие от страна на човешките същества, което изразява благодарност, преклонение или съжаление"[3]. Отношението на евреите от старозаветната епоха към жертвопринасянето израства върху схващането за това, че „благодарствените или просителните молитви биха изглеждали по-искрени, ако хората дарят нещо свое. /.../ Принасянето на първоберките, на първородните животни и символичното откупване на първородните синове трябва да са били начин да се признае, че приношенията са преди всичко дар от Бога"[4]. Най-върховните моменти на общение с Бога в живота на библейските патриарси Авраам, Исаак и Иаков „без изключение са белязани от съграждането на жертвеници и принасянето на животински жертви"[5] (срв. Бит. 12:7; 13:18; 26:25; 35:1-7; 46:1). Без съмнение най-драматичният пример за тази взаимовръзка е жертвоприношението на Авраам (Бит. 22:1-18), който - бидейки призован от Бога да прояви своята вяра, преклонение и покорство - е готов да принесе като всесъжение собствения си син Исаак, въпреки че той е най-скъпото му чедо, радост и утеха в старините му (Бит. 21:1-8).
Безграничното доверие и любов, които Авраам е изпитвал към Бога, са описани в библейско повествование така: „И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме! Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене. Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака). И нарече Авраам онова място: Иехова-ире; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди. И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син, Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми" (Бит. 22:9-18). С това свое обещание Всевишният показва на Авраам, че съществуващите по онова време езически практики на човешки жертвоприношения трябва да стоят далеч от религиозния живот на Авраам и потомството му, защото не са Му угодни. Същевременно Бог с благословията Си възнаграждава не жертвата на Авраам, а любовта и вярата му.

След избавянето на евреите от египетско робство Бог им дава чрез пророк Моисей заповед да изработят свой подвижен храм - скинията (Изх. 26-27). Самото й освещаване става чрез множество жертвоприношения на животни (Лев. 9) и от този момент нататък тя се превръща в обединяващ свещен център за еврейския народ. След неколкостотин години скинията предава своите функции на великолепния Йерусалимски храм, построен от цар Соломон (3 Цар. 6; 8). Поради това, че тази най-голяма светиня фокусира в себе си почти целия религиозен живот на еврейската нация, разрушаването на храма от страна на римския император Тит през 70 г. се оказва истинска религиозна и национална катастрофа. Евреите изживяват трагично този момент, защото секва богослужението, секва общественото служение на еврейските първосвещеници и свещеници. Така секват и жертвоприношенията. Евреите са лишени от най-значимото си достояние, чрез което са се доближавали до Бога - вече нямало къде да носят своите приноси, тъй като жертвеникът им бил поруган. Отваря се нова страница в историята на юдаизма - той изгубва тайнствено-богослужебния си характер.

В много случаи жаждата на различни еврейски кръгове за мистичен опит се изражда в редица учения и практики - различните форми на юдейско чародейство и каббала например, които се оказват непредвидими и богопротивни в своето бъдещо развитие, тъй като то ги отвежда твърде далеч от автентичната и богопросветена Моисеева вяра. Междувременно в юдаизма свещениците са частично и непълноценно „заместени" от равините (учителите) или от главите на семействата, разрушеният Йерусалимски храм - от синагогите, а обществените жертвоприношения - от домашните обичаи. Последните и в модерната епоха показват, че потребността от изкупление и привързаността към принасянето на животински жертви е жива сред последователите на юдаизма, въпреки тенденцията консервативните, реформираните и либералните юдаисти все повече да прегръщат разбирането, че библейската идея за жертвоприношението надскача принасянето най-вече на животински жертви[6] и че тя би следвало да се отнася преимуществено до съкрушеното и смирено сърце (срв. Пс. 50:12), до милостта към другите хора в духа на казаното от Господа: „Аз искам милост, а не жертва, и богопознание повече, нежели всесъжения" (Ос. 6:6). Така или иначе е факт, че за празника Йом Кипур, например, еврейските семейства принасят в жертва бял петел или кокошка. „Изпълнявайки това равинът върти птицата над главата си, четейки молитва, а след това три пъти удря жертвата, като казва: Този петел (или кокошка) да бъде замяна за мене, да бъде очищение вместо мене. Той да завърши със смърт, а за мен и за целия Израил да бъде щастлив живот. В края на краищата очистителната жертва отива за празничното угощение"[7].

Ислям

Ислямът има своите текстове, регламентиращи свещения и до днес за мюсюлманите дълг да принасят животински жертви в името на Аллах за опрощаване на греховете им и за изпросване на благословение за дома и семейството. Това действие се свързва със смисловия корен курб (приближаване до Аллах)[8].

Тъй като в своето оформяне ислямът е силно повлиян от юдаизма (и много по-малко от християнството), е закономерна приликата на Сура 37 (АС-САФФАТ, 37:99-110) със старозаветното повествование от книга Битие (22:1-18) за жертвоприношението на Авраам. Коранът разказва следното: „И рече [Ибрахим]: "Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти. Господи мой, дари ме с праведни потомци!" И го благовестихме за смирен син. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: "О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?" Рече: "О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите." И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му извикахме: "О, Ибрахим, ти изпълни съня." Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните." Важно е да се каже, че мюсюлманите виждат в лицето на Ибрахимовия (библ. Авраамовия) син, готвен за жертва, Измаил, а не Исаак, както е в Стария Завет. Въпреки това съществено различие, ислямът следва юдаизма в разбирането за основополагащото значение на животинските жертви като форма на заместител за човешките грехове и на умилостивение за човешките прошения пред Аллах. Може дори да се каже, че ислямската традиция за принасянето на жертвен овен е още по-тясно обвързана с идеята за това, че човешкият живот трябва и може да бъде „откупен" и благословен чрез проливане чуждата кръв на животно, подобно на извършеното от пророка Ибрахим. Именно това е смисълът на най-големия ислямски празник Курбан Байрам, по време на който и днес масово се колят агнета и овни, а на отделни места и кози, крави, биволи и камили.

„И сторихме за вас от обредите на Аллах да бъде едрият жертвен добитък. В него има благо за вас. И споменавайте името на Аллах, докато [животните] са изправени [за колитба]! И когато рухнат по хълбок, яжте и хранете и доволстващия, и просяка! Така сме ви ги подчинили, за да сте признателни. Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Сура 22, АЛ-ХАДЖ, 22:36-37).

Вторична, макар и важна за съвременните мюсюлмани, е практиката - от курбана да се раздава на съседите и бедните хора като форма на милостиня. Но основна остава идеята за заместителната жертва, чрез която се осигурява живот, благоденствие и плодовитост за приносителя. Това се потвърждава и от другия основен текст в Корана, който вменява курбана като неизменно задължение на всеки истински мюсюлманин: „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Ние ти дадохме [о, Мухаммад, реката] ал-Каусар. Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли! Твоят ненавистник - той е лишеният [от потомство]" (Сура 108, АЛ-КАУСАР).

Нагоре