ТЕКСТ 1



шрй-бхагаван увача
парам бхуйах правакшйами джнананам
джнанам уттамам йадж джнатва мунайах
сарве парам сиддхим ито гатах

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; парам— трансцендентален; бхуйах—отново; правакшйами—Аз ще говоря; джнананам—за цялото знание; джнанам—знание; уттамам—върховното; йат—което; джнатва-—като знаят; мунайах—мъдреците; сарве—всички; парам—трансцендентално; сиддхим—съвършенство; итах—от този свят; гатах— достигнаха.

Бог, Върховната Личност, казва: „Отново ще изложа пред теб най- доброто от цялото знание, тази най-висша мъдрост, познаването на която е довело всички мъдреци до най-висше съвършенство.

ПОЯСНЕНИЕ: От седма глава до края на дванадесета глава Шрй Кршна подробно описва Абсолютната Истина, Бога, Върховната Личност. Тук Господ продължава да просвещава Арджуна. Ако някой разбере тази глава чрез метода на философското размишление, той ще достигне до разбирането на преданото служене. В тринадесета глава се казва ясно, че посредством смирено развиване на знание човек може да се освободи от материалното оплитане. Там се разкрива също, че заплитането на живото същество в материалния свят се дължи на общуването му с гуните на природата. В тази глава Върховната Личност обяснява какво представляват тези гуни, как действуват те, как обвързват и как дават освобождение. Върховният Господ заявява, че знанието, което се излага в тази глава, е по- висше от знанието, което е дал досега в другите глави. Чрез разбиране на това знание много велики мъдреци са постигнали съвършенство и са се пренесли в духовния свят. Тук Господ обяснява същото знание, но по по-добър начин. Това знание е много, много по-висше от всички степени на знанието, обяснени досега, и с него мнозина са постигнали съвършенство. И така, трябва да се очаква, че всеки, който разбере тази четиринадесета глава, ще постигне съвършенство.

ТЕКСТ 2


идам джнанам упашритйа мама
садхармйам агатах сарге "пи нопаджайанте
пралайе на вйатханти ча

идам—това; джнанам—знание; упашритйа—като приема убежище в; мама—Моята; садхармйам—съща природа; агатах—след като са достигнали; сарге апи—дори в творението; на—никога; упаджайанте—се раждат; пра-лайе—при унищожението; на—нито; вйатханти—биват смущавани; ча—също.

Като се установи в това знание, човек може да достигне трансценденталната природа, която е подобна на Моята собствена природа. Установен по този начин, той не се ражда по време на сътворението, нито пък е обезпокояван по време на унищожението.

ПОЯСНЕНИЕ: След като придобие съвършено трансцендентално знание, човек се изравнява в качествено отношение с Бога, Върховната Личност, и се освобождава от повтарящото се раждане и смърт. Той обаче не губи същността си на индивидуална душа. От ведическата литература се разбира, че освободените души, които са достигнали трансценденталните планети в духовното небе, винаги се стремят към лотосовите крака на Върховния Господ и са заети с трансцендентално любовно служене на Него. И така, дори след като постигнат освобождение, преданоотдадените не изгубват индивидуалността си.
Каквото и знание да получим в материалния свят, обикновено то е замърсено от трите гуни на материалната природа. Знанието, което не е замърсено от трите гуни на природата, се нарича трансцендентално знание. Щом човек се установи в него, той достига нивото на Върховната Личност. Тези, които нямат знание за духовното небе, смятат, че след като живото същество се освободи от дейностите, присъщи на материалната форма, духовната идентичност изгубва формата си и се лишава от разнообразието. Но както в този свят има материално разнообразие, така и в духовния свят има разнообразие. Личностите, които са в невежество, мислят, че духовното съществуване е противоположно на материалното разнообразие. Истината е, че в духовното небе човек получава духовна форма. Съществуват духовни дейности, а духовното състояние се нарича живот в преданост. За тази атмосфера се казва, че е незамърсена и и нея човек е еднакъв в качествено отношение с Върховния Господ. За да получи такова знание, човек трябва да развие всичките си духовни качества. Този, който успее да развие духовни качества, не е засяган нито от сътворяването, нито от унищожаването нито от унищожаването на материалния свят.                                                                                                                                                                            ТЕКСТ 3


мама йонир махад брахма тасмин
гарбхам дадхамй ахам самбхавах
сарва-бхутанам тато бхавати бхарата

мама—Моята; йоних—източник на раждане; махат—цялото материално съществуване; брахма—върховен; тасмин—в тази; гарбхам—бременност; дадхамй—създавам; ахам—Аз; самбхавах— възможността; сарва-бхутанам—на всички живи същества; татах—след това; бхавати—става; бхарата—о, сине на Бхарата.

О, сине на Бхарата, цялата материална субстанция, наричана Брахман, е източникът на раждането. Аз оплодявам този Брахман и давам възможност на всички живи същества да се родят.

ПОЯСНЕНИЕ: Това е обяснението на света: всичко, което става, се дължи на съчетаването на кшетра и кшетра-джна, т. е. на тялото и духовната душа. Това съчетаване на материалната природа и живото същество е възможно благодарение на Самия Върховен Бог. Махат-таттва е абсолютната причина за възникването на цялото космическо проявление и тази цялостна субстанция на материалната причина, в която има три гуни на природата, е наричана понякога Брахман. Върховната Личност опложда тази цялостна субстанция и по такъв начин става възможно съществуването на безброй много вселени. Тази цялостна материална субстанция, махат-таттва, е описана във ведическата литература като Брахман (Мундака Упанишад 1.1.9): тасмад етад брахма нама-рупам аннам ча джайате. Върховната Личност опложда Брахман със семената от живи същества. Двадесет и четирите елемента, първите от които са земя, вода, огън и въздух, са материална енергия и съставляват това, което се нарича махад брахма, т.е. великият Брахман, материалната природа. Както се обясни в седма глава, освен тази природа има и друга, по-висша природа — живото същество. По волята на Бога, Върховната Личност, материалната природа се комбинира с по- висшата природа и след това от тази материална природа се раждат всички живи същества.
Скорпионът снася яйцата си в купчина ориз и понякога хората казват, че скорпионът се ражда от ориза. Но оризът не е причина за раждането на скорпиона. В действителност яйцата са снесени от майката. Аналогично, материалната природа не е причината за раждането на живите същества. Семето се дава от Бога, Върховната Личност, и само изглежда, че живите същества са продукти на материалната природа. И така, всяко живо същество в зависимост от миналите си дела получава различно тяло, сътворено от тази материална природа, така че да може да се наслаждава или да страда в съответствие с миналите си дейности. Господ е причината за всички проявления на живите същества в материалния свят.
                                                                                                                                                                    ТЕКСТ 4


сарва-йонишу каунтейа муртайах
самбхаванти йах тасам брахма
махад йонир ахам бйджа-прадах пита

сарва-йонишу—във всички форми на живот; каунтейа—о, сине на Кунтй; муртайах—форми; самбхаванти— те се появяват; йах— които; тасам—на всички тях; брахма—върховният; махат йоних—източник за раждане в материалната субстанция; ахам—Аз; бйджа-прадах—даващият семето; пита—бащата.

О, сине на Кунтй, трябва да разбереш, че Аз съм бащата, даващ семето на всички форми на живот, които могат да се родят в тази материална природа.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих недвусмислено се казва, че Бог, Върховната Личност, Кршна, е първоначалният баща на всички живи същества. Живите същества са комбинация от материална и духовна природа. Такива живи същества могат да се открият не само на тази, но и на всяка планета, дори на най-висшата, където се намира Брахма. Навсякъде има живи същества — в земята, дори във водата и в огъня. Всички те се появяват в резултат на оплождането на майката, материалната природа, от Кршна. Смисълът е, че материалният свят е оплоден с живи същества, и по време на сътворяването те се появяват в различни форми, съответствуващи на миналите им дела.


ТЕКСТ 5


саттвам раджас тама ити гунах
пракрти-самбхавах нибадхнанти
маха-бахо дехе дехинам авйайам

саттвам—гуната на доброто; раджах—гуната на страстта; тамах—гуната на невежеството; ити—така; гунах—качествата; пракрти—материалната природа; самбхавах—създадено от; нибадхнанти—обуславя; маха-бахо—о, силноръки; дехе—в това тяло; дехинам—живото същество; авйайам—вечното.

Материалната природа се състои от три гуни — добро, страст и невежество. Когато вечното живо същество влезе в контакт с природата, о, силноръки Арджуна, то става обусловено от тези гуни.

ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като живото същество е трансцендентално, то няма нищо общо с материалната природа. Но понеже е станало обусловено от материалния свят, то действува, омагьосано от трите гуни на материалната природа. Поради това, че живите същества имат различни видове тела, съответствуващи на различните аспекти на природата, те са заставяни да действуват в съответствие с тази природа. Това е причината за съществуването на многообразието от щастие и нещастие.


ТЕКСТ 6


татра саттвам нирмалатват
пракашакам анамайам сукха-сангена
бадхнати джнана-сангена чанагха

татра—там; саттвам—гуната на доброто; нирмалатват—като най-чистото; пракашакам—като осветява; анамайам—без никаква греховна последица; сукха—с щастие; сангена—с общуване; бадхнати—условия; джнана—със знание; сангена—с общуване; ча—също; анагха—о, безгрешни.

О, непогрешими, гуната на доброто, която е по-чиста от другите гуни, дава просветление и освобождава от последиците на всички грехове. Които се намират в тази гуна, стават обусловени от чувството за щастие и знание.

ПОЯСНЕНИЕ: Има различни видове живи същества, обусловени от материалната природа. Едни са щастливи, други са много активни, а трети — безпомощни. Тези различни психични проявления са причина за обусловеното положение на съществата в природата. В тази част на Бхагавад-гйта се обяснява по какъв начин те са различно обусловени. Най-напред се разглежда гуната на доброто. Резултатът от развиването на гуната на доброто в материалния свят е, че човек става по-мъдър от всички, които са обусловени по друг начин. Човекът в гуната на доброто не е толкова засегнат от материалните страдания и усеща напредъка си в материалното знание. Представител на тази гуна е брахманът, тъй като за него се предполага, че е установен в гуната на доброто. Щастието, което човек изпитва, се дължи на разбирането, че в гуната на доброто човек в известна степен е освободен от последиците на греховете си. Всъщност във ведическата литература се казва, че гуната на доброто означава по-голямо знание и по-силно усещане за щастие.
Обезпокояващото тук е, че когато едно живо същество се установи в гуната на доброто, то става обусловено, защото чувствува, че е напреднало в знанието и е по-добро от другите. По този начин то става обусловено. Най-подходящ пример за това са учените и философите. Всички те са много горди със знанието си и понеже обикновено подобряват условията, в които живеят, те изпитват някакво материално щастие. Това усещане за висше щастие в обусловения живот ги обвързва с гуната на доброто в материалната природа. Те са привлечени от работата в гуната на доброто и докато желаят да действуват по този начин, трябва да получават някакъв вид тяло в гуните на природата. Така те нямат възможност да постигнат освобождение, нито да се пренесат в духовния свят. Много пъти човек може да се ражда философ, учен или поет и отново и отново да се заплита в същите неблагоприятни условия на раждане и смърт. Но под влияние на илюзията на материалната енергия човек мисли, че този начин на живот е приятен.


ТЕКСТ 7



раджо рагатмакам виддхи
тршна-санга-самудбхавам тан нибадхнати
каунтейа карма-сангена дехинам

раджах—гуната на страст; рага-атмакам—родена от желание или похот; виддхи—знай; тршна—с копнеж; санга—общуване; самуд-бхавам—породена от; тат—това; нибадхнати—обвързва; каунтейа—о, сине на Кунтй; карма-сангена—от връзката с кармичните дейности; дехинам—въплътеното

О, сине на Кунтй, гуната на страстта се поражда от безкрайните желания и копнежи и поради това въплътеното живо същество се обвързва с материалните кармични дейности.

ПОЯСНЕНИЕ: Гуната на страстта се характеризира с взаимното привличане на мъжа и жената. Жената има влечение към мъжа, а мъжът има влечение към жената. Това се нарича гуна на страстта. И когато гуната на страстта нараства, човек развива копнеж за материални наслаждения. Той иска да се наслаждава на сетивни удоволствия. За да наслади сетивата си, човекът, който е в гуната на страстта, се стреми към почит в обществото или в страната си, иска да има щастливо семейство с хубави деца, жена и дом. Това са продуктите на гуната на страстта. Докато човек копнее за такива неща, той трябва да работи непосилно. Ето защо тук ясно се посочва, че той ползува плодовете от дейността си и затова се обвързва от тези дейности. За да удовлетвори съпругата си, децата си и обществото и за да запази престижа си, той трябва да работи. Следователно целият материален свят се намира в известна степен в гуната на страстта. Съвременната цивилизация се счита напреднала според критерия на гуната на страстта. Някога за напредък се е приемал напредъкът в гуната на доброто. Ако за установените в гуната на доброто няма освобождение, тогава какво да говорим за тези, които са оплетени от гуната на страстта?


ТЕКСТ 8

тамас me аджнана-джам виддхи
моханам сарва-дехинам прамадаласйа-нидрабхис
тан нибадхнати бхарата

тамах—гуната на невежеството; ту—но; аджнана-джам—което се поражда от невежество; виддхи—знай; моханам—заблудата; сарва-дехинам—на всички въплътени същества; прамада—с безумие; аласйа—леност; нидрабхих—и спане; тат—това; нибадхнати—обвързва; бхарата—о, сине на Бхарата.

О, сине на Бхарата, знай, че гуната на мрака, породена от невежеството, заблуждава всички живи същества. Резултатите от тази гуна са безумие, леност и сън и те обвързват обусловената душа.

ПОЯСНЕНИЕ: Специфичната употреба на думата ту в този стих е много важна. Тя означава, че гуната на невежеството е присъща на въплътената душа. Гуната на невежеството е съвсем противоположна на гуната на доброто. В гуната на доброто, посредством развиване на знание, човек може да разбере кое какво е, а в гуната на невежеството е точно обратното. Този, който е под влияние на гуната на невежеството, обезумява, а един безумец не може да разбере кое какво е. Вместо да напредва, човек деградира. Определение за гуната на невежеството е дадено във ведическата литература. Васту-йатхатмйа-джнанаваракам випарйайа-джнана-джана- кам тамах — под омаята на невежеството човек не може да разбира нещата такива, каквито са. Например всеки може да разбере, че щом дядо му е умрял, той също ще умре. Човек е смъртен. Децата, които той зачева, също ще умрат. И така, смъртта е нещо сигурно. Въпреки това хората бясно трупат пари и работят непосилно ден и нощ, без да се грижат за вечната душа. Това е безумство. От безумие те не искат да напредват в духовното разбиране. Такива хора са много мързеливи. Ако някой им предложи общуване, което ще им даде духовно разбиране, те не се интересуват твърде. Те дори не са активни, каквито са хората, управлявани от гуната на страстта. Друг признак за това, че някой е в гуната на невежеството, е че той спи повече, отколкото му е нужно. Шест часа сън са напълно достатъчни, но човекът, който е в гуната на невежеството, спи поне десет или дванадесет часа в денонощие. Той винаги изглежда потиснат, склонен да приема опиати и да спи. Такива са признаците на човека, обусловен от гуната на невежеството.

ТЕКСТ 9

саттвам сукхе санджайати раджах
кармани бхарата джнанам авртйа ту
тамах прамаде санджайатй ута

саттвам—гуната на доброто; сукхе—в щастие; санджайати—обвързва; раджах—гуната на страстта; кармани—кармични дейности; бхарата—о, сине на Бхарата; джнанам—знанието; авртйа— като покрива; ту—не; тамах—гуната на невежеството; прамаде—с безумие; санджайати—обвързва; ута—се казва.

О, сине на Бхарата, в гуната на доброто човек привиква към щастие, страстта го тласка към кармични дейности, а невежеството покрива знанието му и обрича човека на безумие.

ПОЯСНЕНИЕ: Личност, която е в гуната на доброто, е удовлетворена от работата си или от интелектуалните си търсения, както философът, ученият или учителят могат да се занимават в определена област на знанието и да са удовлетворени от това. Човек, който е в гуната на страстта, може да се занимава с кармични дейности. Той се стреми да притежава колкото е възможно повече и изразходва средствата си за добри каузи. Понякога той се опитва да отваря болници, да дава пари на благотворителни институции и т.н. Това са белезите на личността, която е в гуната на страстта. А гуната на невежеството покрива знанието. Каквото и да прави човек в гуната на невежеството, то не е добро нито за него, нито за другите.


ТЕКСТ 10



раджас тамаш чабхибхуйа саттвам
бхавати бхарата раджах саттвам тамаш
чаива тамах саттвам раджас татха

раджах—гуната на страстта; тамах—гуната на невежеството; ча—също; абхибхуйа—превъзхожда; саттвам—-гуната на доброто; бхавати—почва да се откроява; бхарата—о, сине на Бхарата; раджах—гуната на страстта; саттвам—гуната на доброто; тамах—гуната на невежеството; ча—също; ева—подобно на това; тамах—гуната на невежеството; саттвам—гуната на доброто; раджах—гуната на страстта; татха—по този начин.

О, сине на Бхарата, понякога преобладава гуната на доброто, която взема надмощие над гуните на страстта и невежеството. Понякога гуната на страстта побеждава доброто и невежеството. А друг път гуната на невежеството побеждава доброто и страстта. По този начин винаги има борба за превъзходство.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато преобладава гуната на страстта, гуните на доброто и невежеството са потиснати. Когато преобладава гуната на доброто, страстта и невежеството търпят поражение. А когато преобладава гуната на невежеството, победените са страстта и доброто. Надпреварата продължава постоянно. Затова този, който наистина е решил да напредва в Кршна съзнание, трябва да излезе извън обсега на трите гуни. Когато определена гуна на природата преобладава, тя се проявява в поведението на човека, в дейностите му, в храненето му и т.н. Всичко това ще бъде обяснено в следващите глави. Но ако човек иска, чрез практика той може да развие гуната на доброто и да победи гуните на страстта и невежеството. По същия начин човек може да развие гуната на страстта и да победи доброто и невежеството или да развие гуната на невежеството и да победи доброто и страстта. Въпреки че тези три гуни на материалната природа съществуват, ако човек е решителен, може да бъде благословен да се установи в гуната на доброто, а когато се издигне над гуната на доброто, да се установи в чисто добро, наречено васудева ниво, на което може да разбере науката за Бога. По специфичните дейности на човека може да се разбере в коя гуна на природата се намира той.


ТЕКСТ 11


сарва-дварешу дехе "смин
пракаша упаджайате
джнанам йада тада видйад
виврддхам саттвам итй ута


сарва-дварешу—във всички врати; дехе асмин—в това тяло; пракашах—качеството на осветяването; упаджайате—се развива; джнанам—знание; йада—когато; тада—тогава; видйат—зная; виврддхам—увеличил; саттвам—гуната на доброто; ити ута—така се казва.

Проявленията на гуната на доброто могат да бъдат изпитани, когато всички врати на тялото бъдат озарени от знание.

ПОЯСНЕНИЕ: Тялото има девет врати: две очи, две уши, две ноздри, уста, полови органи и анус. Когато всяка врата бъде озарена от признаците на доброто, човек всъщност е развил гуната на доброто. В гуната на доброто той може да вижда нещата от правилна позиция, може да слуша от правилна позиция и да усеща вкуса на нещата от правилна позиция. Той се пречиства вътрешно и външно. На всяка врата се проявяват признаците на щастие. Това е състоянието на доброто.


ТЕКСТ 12



лобхах праврттир арамбхах карманам
ашамах спрха раджасй етани джайанте
виврддхе бхаратаршабха

лобхах—алчност; праврттих—дейност; арамбхах—стремеж; карманам—в дейности; ашамах—неконтролируемо; спрха—желание; раджасй—на гуната на страстта; етани—всички тези; джайанте—се развиват; виврддхе—когато нарастне прекалено; бхаратаршабха—о, най-добър сред потомците на Бхарата.

О, най-добър от всички Бхарати, когато нараства гуната на страстта, се развиват признаците на силна привързаност, на кармична дейност, на прекомерно усилие и неудържимо желание и копнеж.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек, който е в гуната на страстта, никога не е доволен от положението, което е достигнал: той силно желае да се издига. Ако иска да си построи къща, прави всичко възможно да има разкошен дом, като че ли ще живее в него вечно. Той развива силно желание за сетивно наслаждение. За сетивното наслаждение няма край. Такъв човек винаги иска да е със семейството си, вкъщи, и да удължава безкрайно процеса на сетивното наслаждение. Всички тези признаци са характерни за гуната на страстта.


ТЕКСТ 13


апракашо "праврттиш ча прамадо моха
ева ча тамасй етани джайанте
виврддхе куру-нандана

апракашах—невежество; аправрттих—бездействие; ча—и; пра-мадах—безумие; мохах—илюзия; ева—несъмнено; ча—също; тамасй—гуната на невежеството; етани—тези; джайанте—се проявяват; виврддхе—когато е развито; куру-нандана—о, сине на Ку- РУ-

О, сине на Куру, когато расте гуната на невежеството, се проявяват мрак, леност, безумие и илюзия.

ПОЯСНЕНИЕ: Когато няма просветление, няма и знание. Човек, който е в гуната на невежеството, не действува съгласно с регулиращите принципи; той иска да действува по собствен каприз, без цел. Въпреки че има способности да работи, той не полага никакви усилия. Това се нарича илюзия. Въпреки че съзнанието действува, животът е бездеен. Това са признаците на човек, който е в гуната на невежеството.


ТЕКСТ 14



йада саттве праврддхе ту пралайам
йати деха-бхрт тадоттама-видам
локан амалан пратипадйате

йада—когато; саттве—гуната на доброто; праврддхе—разви; ту—но; пралайам—смърт; йати—отива; деха-бхрт—въплътената; тада—тогава; уттама-видам—на великите мъдреци; локан— планетите; амалан—чисти; пратипадйате—достига.

Когато човек умре в гуната на доброто, той достига чистите висши планети на великите мъдреци.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек в доброто достига по-висшите планетарни системи като Брахмалока и Джанолока и там се радва на божествено щастие. Думата амалан е важна; тя означава „освободен от гуните на страстта и невежеството". В материалния свят има поквара, но гуната на доброто е най-чистата форма на съществуване в материалния свят. За различните видове живи същества има различни видове планети. Тези, които умират в гуната на доброто, се издигат до планети, където живеят велики мъдреци и велики преданоотдадени.

ТЕКСТ 15



раджаси пралайам гатва карма-сангишу
джайате татха пралйнас тамаси
мудха-йонишу джайате

раджаси—в страст; пралайам—смърт; гатва—като достига; карма-сангишу—в обществото на личности, които са заети в кармични дейности; джайате—се ражда; татха—по същия начин; пра- линах—като умира; тамаси—в невежество; мудха-йонишу—в животински форми; джайате—се ражда.

Когато човек умре в гуната на страстта, той се ражда сред личности, които са заети с кармични дейности, а когато умре в гуната на невежеството, се ражда в животинското царство.

ПОЯСНЕНИЕ: Някои хора остават с впечатлението, че щом душата е достигнала нивото на човешки живот, тя никога вече няма да падне. Това не е вярно. Според този стих, ако човек развие гуната на невежеството, след смъртта си деградира до животинска форма на живот. От това ниво той трябва отново да еволюира, за да получи човешка форма на живот. Затова всички, които наистина се отнасят сериозно към човешкия живот, трябва да се привържат към гуната на доброто и с помощта на подходящо общуване да преминат границите на гуните и да се установят в Кршна съзнание. Тази е целта на човешкия живот. В противен случай няма гаранция, че човешкото същество ще достигне отново до положението да бъде човек.