Блогът на budha2 :: Шрймад Бхагавад-гйта Глава XIV ГУНА-ТРАЯВИБХАГА-ЙОГА поясненията на Бхактиведанта 2Ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.12.2013 10:50 - Шрймад Бхагавад-гйта Глава XIV ГУНА-ТРАЯВИБХАГА-ЙОГА поясненията на Бхактиведанта 2Ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 881 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.12.2013 10:57

ТЕКСТ 16

карманах сукртасйахух саттвикам нирмалам
пхалам раджасас ту пхалам духкхам
аджнанам тамасах пхалам

карманах—от работа; су-кртасйа—благочестива; ахух—се казва; саттвикам—в гуната на доброто; нирмалам—пречистен; пхалам—резултатът; раджасах—от гуната на страстта; ту—но; пхалам—резултатът; духкхам—страдание; аджнанам—глупост; тамасах—от гуната на невежеството; пхалам—резултатът.

Резултатът от всяка благочестива дейност е чист и за такава дейност се казва, че е в гуната на доброто. Дейност, която е извършена в гуната на страстта, завършва със страдание, а дейността, извършена в гуната на невежеството — с глупост.

ПОЯСНЕНИЕ: Резултатът от благочестивите дейности в гуната на доброто е чист. Затова мъдреците, които са напълно освободени от илюзия, се установяват в щастие. А дейностите в гуната на страстта водят до страдание. Всяка дейност за материално щастие с обречена на провал. Ако например някой иска да притежава небостъргач, колко много страдания ще трябва да изтърпи, преди да го построи. Този, който финансира начинанието, трябва да положи усилия, за да натрупа огромно състояние, а тези, които се заробват да построят сградата, трябва да вложат тежък физически труд. Страданията са налице. И така, Бхагавад-гйта казва, че във всяка дейност, извършвана под непреодолимата магия на гуната на страстта, голямото страдание е неизбежно. Може да има малко и от въображаемото щастие — „Имам тази къща" или „Притежавам тези пари", — но това не е истинско щастие.

Този, който е в гуната на невежеството, е без знание и затова всичките му дейности завършват със страдание в настоящето, а след това той преминава към животинско съществуване. Съществуването на животните е винаги пълно със страдания, въпреки че омаяни от илюзорната енергия, майа, животните не разбират това. Клането на невинните животни е също последица от гуната на невежеството. Убийците на животни не знаят, че в бъдеще тези животни ще получат подходящо тяло, за да ги убият. Това е законът на природата. Ако в човешкото общество някой убие човек, трябва да бъде обесен. Такива са законите на държавата. От невежество хората не могат да схванат, че има всеобща държава, която се контролира от Върховния Господ. Всяко живо създание е син на Върховния Господ, който не допуска дори мравката да бъде убита безнаказано. Човек трябва да плати за това. Да си позволяваш да убиваш животни, за да удовлетворяваш езика си, е най-грубият вид невежество. Не е нужно човек да убива животни — Бог е осигурил толкова много и толкова хубави храни. Ако човек си позволява да яде месо, несъмнено е, че той действува в невежество и прави бъдещето си много мрачно. От всички убийства на животни най-порочно е убийството на крави, защото кравите ни дават мляко и по този начин ни доставят голяма наслада. Убийството на крава е акт на най-дълбоко невежество. Във ведическата литература ( Рг Веда 9.4.64) думите гобхих прйнита-матсарам посочват, че ако човек, който е напълно удовлетворен от млякото, желае да убива кравите, той е в най-голямо невежество. Във ведическата литература има молитва, в която се казва:

намо брахманйа-девайа го-брахмана-хитайа ча
джагад-дхитайа кршнайа говиндайа намо намах
„Мой Господи, Ти си доброжелателят на кравите и брахманите, Ти си доброжелателят на цялото човешко общество и на целия свят." (Вшину Пурана 1.19.65) В тази молитва специално се изтъква покровителството над кравите и брахманите. Брахманите са символ на духовното образование, а кравите са символ на най-ценната храна. Тези две живи същества — брахманите и кравите — трябва да бъдат покровителствувани по всякакъв начин. Това е истинският напредък на цивилизацията. В съвременното човешко общество духовното знание се пренебрегва, а убиването на крави се поощрява. В такъв случай е очевидно, че човешкото общество напредва в погрешна посока и подписва собствената си присъда. Цивилизация, която дава възможност на гражданите си в следващия си живот да станат животни, със сигурност не е човешка цивилизация. Съвременната човешка цивилизация е заблудена от гуните на страстта и невежеството. Тази епоха е много опасна и всички народи трябва да се погрижат да разпространят най-лесната техника — Кршна съзнание, — за да спасят човечеството от най-голямата опасност.

ТЕКСТ 17

саттват санджайате джнанам
раджасо лобха ева ча прамада-мохау
тамасо бхавато "джнанам ева ча

саттват—от гуната на доброто; санджайате—развива; джнанам—знание; раджасах—от гуната на страстта; лобхах—алчност; ева—несъмнено; ча—също; прамада—безумство; мохау—и илюзия; тамасах—от гуната на невежеството; бхаватах—развиват; аджнанам—глупост; ева—несъмнено; ча—също.
От гуната на доброто се развива истинско знание, от гуната на страстта се развива алчност, а от гуната на невежеството се развива глупост, безумие и илюзия.

ПОЯСНЕНИЕ: Тъй като съвременната цивилизация не е много подходяща за живите същества, препоръчва се Кршна съзнание. Чрез Кршна съзнание обществото ще развие гуната на доброто. Когато се развие гуната на доброто, хората ще могат да видят нещата такива, каквито са. В гуната на невежеството хората приличат на животни и не могат да виждат нещата ясно. Тъй като са в гуната на невежеството, те например не виждат, че когато убиват едно животно, рискуват в следващия си живот да бъдат убити от същото това животно. Понеже не са учени на истинско знание, хората стават безотговорни. За да се прекрати тази безотговорност, хората трябва да бъдат обучавани да развият гуната на доброто. Ако бъдат възпитавани в гуната на доброто, хората ще станат сериозни и с пълно знание за нещата такива, каквито са. Тогава те ще бъдат щастливи и преуспяващи. Дори ако мнозинството от хората не са щастливи и благоденствуващи, но известна част от тях развие Кршна съзнание и се установи в гуната на доброто, ще бъде възможно да има мир и благоденствие в целия свят. В противен случай, ако светът е в гуните на страстта и невежеството, не може да има нито мир, нито благоденствие. В гуната на страстта хората стават алчни и стремежът им към сетивни наслади е безграничен. Не е трудно да се забележи, че дори ако човек има достатъчно пари и всичко необходимо за удовлетворяване на сетивата си, той не е щастлив и няма мир в ума му. Това е невъзможно за човек, който се намира в гуната на страстта. Ако някой иска да бъде щастлив, парите няма да му помогнат. Той трябва да се издигне до гуната на доброто, като практикува Кршна съзнание. Когато някой действува в гуната на страстта, той е нещастен не само в мислите си — професията и заниманията му също го обезпокояват. Той трябва да прави много планове, за да печели достатъчно пари и да запази положението си. Всичко това е ужасно. В гуната на невежеството хората обезумяват. Те силно страдат от условията на живот и търсят убежище в упойващи вещества; така те потъват още повече в невежеството. Тяхното бъдеще е много мрачно.

ТЕКСТ 18

урдхвам гаччханти саттва-стха мадхйе
тиштханти раджасах джагханйа-гуна-вртти
-стха адхо гаччханти тамасах

урдхвам—нагоре; гаччханти—отиват; саттва-стхах—всички, които са установени в гуната на доброто; мадхйе—в средата; тиштханти—живеят; раджасах—всички, които са установени в гуната на страстта; джагханйа—с отвратителни; гуна—качество; вртти-стхах—чисто занимание; адхах—надолу; гаччханти—отиват; тамасах—личности, установени в гуната на невежеството.

Тези, които са установени в гуната на доброто, постепенно се издигат до по-висшите планети; тези, които са в гуната на страстта, живеят на земните планети; а тези, които са в отвратителната гуна на невежеството, слизат в адските светове.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се обясняват по-подробно последиците от дейностите, извършвани в трите гуни на материалната природа. Има по-висша планетарна система, състояща се от райски планети, на които всички са много благородни. В зависимост от степента, до която е развита гуната на доброто, живото същество може да бъде пренесено на различни планети в тази система. Най-висшата планета е Сатйалока, т.е. Брахмалока, където живее Брахма, първата личност в тази вселена. Вече видяхме колко трудно можем да си представим удивителните условия на живот на Брахмалока, но висшият начин на живот — в гуната на доброто — може да ни пренесе там.
Гуната на страстта е смесена. Тя се намира между гуната на доброто и на невежеството. Една личност не е винаги само в една от гуните, но дори и да е само в гуната на страстта, тя просто ще остане на тази земя като цар или богат човек. Но понеже гуните в човека са смесени, той може и да пропадне. На тази земя хората, които са в гуната на страстта или невежеството, не могат да достигнат по-висшите планети изкуствено, чрез машини. В гуната на страстта съществува също възможността човек да полудее в следващия си живот.
Най-низшето качество, гуната на невежеството, се описва тук като отвратително. Резултатът от развиването на невежество е много, много опасен. Това е най-низшето качество в материалната природа. Под човешкото равнище има осем милиона форми на живот: птици, зверове, влечуги, дървета и т.н. — и в съответствие с развиване на гуната на невежество хората падат до тези противни условия на живот. Тук думата тамасах е много важна. Тамасах се отнася до всички, които остават постоянно в гуната на невежеството, без да се издигат до по-висока гуна. Бъдещето им е много мрачно.
Хората в гуната на невежеството и страстта имат благоприятната възможност да се издигнат до гуната на доброто и методът се нарича Кршна съзнание. Но оня, който не се възползува от тази възможност, със сигурност ще остане в по-низшите гуни.

ТЕКСТ 19

нанйам гунебхйах картарам йада
драштанупашйати гунебхйаш ча
парам ветти мад-бхавам со "дхигаччхати

на—не; анйам—друго; гунебхйах—отколкото качествата; карта- рам—извършител; йада—когато; драшта—човек; анупашйати—, който вижда; гунебхйах—вижда правилно; гунебхйах—на гуните на природата; ча—и; парам—трансцендентален; ветти—знае; мат-бхавам—до Моята духовна природа; сах—той; адхигаччха-ти—се издига.

Когато човек правилно вижда, че не някой друг, а тези гуни на природата са извършителите на всички дейности, и познава Върховния Господ, който е трансцендентален по отношение на всички тези гуни, той достига Моята духовна природа.

ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да отиде отвъд всички дейности в гуните на материалната природа просто като ги научи от подходящи души и ги разбере правилно. Истинският духовен учител е Кршна и Той предава това духовно знание на Арджуна. Така и човек трябва да усвои знанието за дейностите, съответствуващи на гуните на природата, от личности, които са напълно в Кршна съзнание. В противен случай животът му ще бъде погрешно насочен. Чрез напътствията на авторитетен духовен учител живото същество може да научи за духовната си позиция, за материалното си тяло, за сетивата си, за това, как е хванато в клопка и е омагьосано от материалните гуни на природата. То е безпомощно, когато е под въздействието на тези гуни, но щом осъзнае истинското си положение, получава благоприятната възможност за духовен живот и може да достигне трансценденталната платформа. В действителност не живото същество извършва различните дейности. То е заставяно да действува, защото се намира в определен вид тяло, управлявано от определена гуна на материалната природа. Докато човек не получи помощ от духовен авторитет, той не може да осъзнае в какво положение се намира всъщност. Когато общува с авторитетен духовен учител, той разбира истинското си положение и с помощта на това разбиране се установява в пълно Кршна съзнание. Човек, който е в Кршна съзнание, не е подчинен на обаянието на трите гуни на материалната природа. В седма глава беше посочено, че този, който се е отдал на Кршна, е освободен от дейностите на материалната природа. За личност, която може да вижда нещата такива, каквито са, влиянието на материалната природа постепенно спира.

ТЕКСТ 20

гунан етан атйтйа трин
дехи деха-самудбхаван
джанма-мртйу-джара-духкхаир
вимукто "мртам ашнуте

гунан—качества; етан—всички тези; атйтйа—-като излиза извън обсега; трйн—три; дехй—въплътената; деха—тялото; самудбха-ван—направено от; джанма—от раждане; мртйу—смърт; джара—и старост; духкхаих—нещастията; вимуктах—като се освобождава от; амртам—нектар; ашнуте—той се наслаждава.

Когато въплътеното същество е способно да се издигне над тези три гуни, свързани с материалното тяло, то може да се освободи от раждането, смъртта, старостта и съпътствуващите ги страдания и да вкуси нектара още в този живот.

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих се обяснява как човек може да заеме трансцендентално положение, в пълно Кршна съзнание, дори докато е в това тяло. Санскритската дума дехй означава „въплътен". Въпреки че човек е в това материално тяло, чрез напредък в духовното знание той може да се освободи от влиянието на гуните на природата. Той може да се наслаждава на щастието на духовния живот още в това тяло, защото след като го напусне, със сигурност ще отиде в духовното небе. Но дори и в това тяло той може да се радва на духовно щастие. С други думи, преданото служене в Кршна съзнание е признак на освобождението от материалното оплитане и това ще бъде обяснено в осемнадесета глава. Когато човек се освободи от влиянието на гуните на материалната природа, той навлиза в преданото служене.

ТЕКСТ 21

арджуна увача
каир лингаис трйн гунан
етан атйто бхавати прабхо
ким ачарах катхам чаитамс
трйн гунан ативартате

арджунах увача—Арджуна каза; каих—с кои; лингаих—признаци; трйн—трите; гунан—качества; етан—всички тези; атйтах— след като е излязъл от обсега; бхавати—е; прабхо—о, Мой Господи; ким—-какво; ачарах—поведение; катхам—как; ча—също; етан—над тези; трйн—три; гунан-—качества; ативартате—се издига над.

Арджуна пита: „О, мой скъпи Господи, по кои признаци може да се разбере, че някой е трансцендентален спрямо тези три гуни? Какво е поведението му? Как се е издигнал над гуните на природата?

ПОЯСНЕНИЕ: Въпросите, които Арджуна поставя в този стих, са много уместни. Той иска да научи кои са белезите на личност, вече издигнала се над материалните гуни. Най-напред той пита за признаците на трансценденталната личност. Как може да се разбере, че тя вече е отвъд влиянието на гуните на материалната природа? Вторият въпрос е как тази личност живее и какви са дейностите й. Дали те са регулирани или не. След това Арджуна пита за средствата, с които човек може да достигне трансценденталната природа. Това е много важно. Докато човек не опознае непосредствения начин, с помощта на който може да бъде винаги трансцендентално установен, невъзможно е да се проявят признаците. И така, всички въпроси, поставени от Арджуна, са много важни и Господ им отговаря.

ТЕКСТ 22-25

шрй-бхагаван увача
пракашам ча праврттим ча мохам
ева ча пандава на двешти
самправрттани на ниврттани канкшати
удасйна-вад асйно гунаир йо на вичалйате
гуна вартанта итй евам йо "ватиштхати ненгате
сама-духкха-сукхах сва-стхах
сама-лошташма-канчанах тулйа-прийаприйо
дхйрас тулйа-ниндатма-самстутих
манапаманайос тулйас тулйо митрари-пакшайох.
сарварамбха-паритйагй гунатйтах са учйате

шрй-бхагаван увача—Бог, Върховната Личност, каза; пракашам— просветление; ча—и; праврттим—привързаност; ча—и; мохам— илюзия; ева ча—също; пандава—о, сине на Пан ду; на двешти—не мрази; самправрттани—въпреки че са развили; на ниврттани— нито като спира развитието; канкшати—желае; удасйна-ват—като че ли е неутрален; асйнах—установен; гунаих—от качествата; йах—този; на—никога; вичалйате—е обезпокоен; гунах—качествата; вартанте—действуват; ити евам—като знае по този начин; йах—всеки, който; аватиштхати—остава; на—никога; ингате— не трепва; сама—еднакъв; духкха—в нещастие; сукхах—и щастие; сва-стхах—като е установен в себе си; сама—еднакво; лошта— на бучка земя; ашма—камък; канчанах—злато; тулйа—еднакво разположен; прийа—към това, което му е скъпо; априйах—и нежеланото; дхйрах—устойчиво; тулйа—еднакъв; нинда—в позор; атма-самстутих—и възхваляването му; мана—в чест; апамана- йох—и безчестие; тулйах—еднакво; тулйах—еднакво; митра— на приятели; ари—и врагове; пакшайох—към партиите; сарва— от всички; арамбха—стремежи; паритйагй—който се е отказал; гуна-атитах—трансцендентален към гуните, сах—той; учйате— се казва, че е.

Бог, Върховната Личност, казва: „О, сине на Панду, този, който не мрази блясъка, привързаността и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат; който е непоколебим и незасегнат от всички тези последици от материалните качества и остава трансцендентален и неутрален, защото знае, че единствено гуните са активни; който е установен в себето и еднакво се отнася към щастието и нещастието; който еднакво гледа на бучката пръст, на камъка и на парчето злато; който приема по един и същ начин желаното и нежеланото; който е устойчив и приема еднакво похвалата и порицанието, честта и позора; който се отнася еднакво към приятел и враг и се е отказал от всички материални дейности — за тази личност се казва, че се е издигнала над гуните на природата.

ПОЯСНЕНИЕ: Арджуна задава три различни въпроса и Господ отговаря на всеки поотделно. В тези стихове Кршна посочва най-напред, че една трансцендентално установена личност не завижда на никого и не копнее за нищо. Когато живото същество се намира в материалния свят, въплътено в материално тяло, трябва да знаем, че то се намира под влиянието на една от трите гуни на материалната природа. Само когато наистина е освободено от тялото си, то е извън лапите на материалните гуни на природата. Докато се намира в материално тяло, то би трябвало да бъде неутрално. То би трябвало да служи предано на Господа, защото така автоматично ще забрави отъждествяването с материалното тяло. Когато някой има съзнание само за материалното си тяло, той действува за сетивно наслаждение, но когато пренесе съзнанието си към Кршна, наслаждаването на сетивата автоматично спира. Човек не се нуждае от това материално тяло и не е нужно да приема неговите заповеди. Качествата на материалните гуни в тялото ще действуват, но духовната душа, себето, остава настрана от такива дейности. По какъв начин остава настрана? Душата не желае нито да доставя наслаждение на тялото, нито да излезе от него. Така трансцендентално установен, преданоотдаденият автоматично се освобождава. За него е излишно да полага усилия да се освободи от влиянието на гуните на материалната природа.
Следващият въпрос се отнася до поведението на една трансцендентално установена личност. Материално установената личност се влияе от т. нар. „чест" и „позор", които се отнасят до тялото, а трансцендентално установеният човек не се влияе от фалшива чест и фалшив позор. Той изпълнява дълга си в Кршна съзнание и не се интересува дали хората го почитат или унижават. Той приема нещата, които са благоприятни за задълженията му в Кршна съзнание; иначе не се нуждае от нищо материално, било то камък или злато. Той приема като скъп приятел всеки, който му помага в Кршна съзнание, и не мрази т. нар. „враг". Той се отнася еднакво към всички и вижда всички на едно и също ниво, защото отлично знае, че няма нищо общо с материалното съществуване. Социалните и политическите проблеми не го засягат, защото знае същността на временните катаклизми и смущения. Той не се опитва да прави нищо за себе си. Той може да прави всичко за Кршна, но за себе си не прави нищо. Чрез такова поведение човек наистина става трансцендентално установен.

Реалния свят на Вишну е в средата(mid), между
Идеалния на Брахма(right-правилен) и Материалния на Шива(left-изоставен)!
ТЕКСТ 26

мам ча йо "вйабхичарена бхакти-йогена
севате са гунан саматйтйаитан
брахма-бхуйайа калпате

мам—на Мен; ча—също; йах—човек, който; авйабхичарена—непременно; бхакти-йогена—чрез предано служене; севате—отдава служене; сах—той; гунан—гуните на материалната природа; са-матйтйа—като се издига; етан—всички тези; брахма-бхуйайа— издигнат до Брахман нивото; калпате—става.

Този, който изцяло е зает с предано служене и не пада при никакви обстоятелства, веднага се издига над гуните на материалната природа и така достига нивото на Брахман.

ПОЯСНЕНИЕ: Този стих дава отговор на третия въпрос на Арджуна: какви са средствата, с помощта на които човек може да достигне трансцендентална позиция. Както бе обяснено преди това, материалният свят действува под влиянието на гуните на материалната природа. Човек не трябва да бъде смущаван от дейностите на гуните на природата. Вместо да насочва вниманието си към тях, той може да пренесе вниманието си върху дейностите за Кршна. Дейностите, посветени на Кршна, са известни като бхакти-йога — винаги да се действува за Кршна. Това се отнася не само за Кршна, но и за различните Му пълни експанзии, като Рама и Нарайана. Той има безброй много експанзии. Всеки, който е зает да служи на която и да било от формите на Кршна или на пълните му експанзии, е считан за трансцендентално установен. Човек трябва да има пред вид също, че всички форми на Кршна са напълно трансцендентални, блажени, пълни със знание и вечни. Тези личностни експанзии на Бога са всемогъщи и всезнаещи и притежават всички трансцендентални качества. И така, ако някой се заеме да служи на Кршна или на пълните Му експанзии с неотслабваща решителност, въпреки че е много трудно да се превъзмогнат гуните на материалната природа, той може да ги преодолее. Това вече беше обяснено в седма глава. Който се отдаде на Кршна, веднага преодолява влиянието на гуните на материалната природа. Да бъдеш в Кршна съзнание, или да служиш предано, означава да постигнеш еднаквост с Кршна. Господ казва, че Неговата природа е вечна, блажена и пълна със знание, а живите същества са неделими частици от Върховния, както късовете злато са част от златото в една мина. Аналогично, живото същество в духовното си положение по качество е същото като златото, същото като Кршна. Разликата в идивидуалността остава, в противен случай не би могло да се говори за бхакти-йога. Бхакти-йога означава, че има Господ, преданоотдаден и дейност за размяна на любов между Господа и преданоотдадения. Следователно има две индивидуални личности — Бог, Върховната Личност, и индивидуалната личност. В противен случай бхакти-йога нямаше да има смисъл. Ако човек не се намира на една и съща трансцендентална позиция с Господа, не може да Му служи. За да може някой да помага на царя лично, трябва да има необходимата квалификация. И така, необходимото условие е човек да стане Брахман, т.е. свободен от цялото материално замърсяване. Във ведическата литература се казва: брахмаива сан брахмапй emu. Човек може да постигне Върховния Брахман, като стане Брахман. Това означава, че трябва в качествено отношение да стане едно с Брахман. Когато постигне Брахман, човек не изгубва вечната си Брахман същност като индивидуална душа.

ТЕКСТ 27

брахмано хи пратиштхахам
амртасйавйайасйа ча шашватасйа
ча дхармасйа сукхасйаикантикасйа ча

брахманах.—на безличностното брахмаджйоти; хи—несъмнено; пратиштха—останалото; ахам—Аз съм; амртасйа-—на безсмъртния; авйайасйа—на нетленния; ча—също; шашватасйа—на вечния; ча—и; дхармасйа—на органически присъщата позиция; сукха- сйа—на щастие; аикантикасйа—крайното; ча—също.

Аз съм основата на безличностния Брахман, който е безсмъртен, нетленен и вечен и на когото е присъщо състоянието на крайно щастие.

ПОЯСНЕНИЕ: Природа на Брахман са безсмъртието, нетленността, вечността и щастието. Брахман е началото на трансценденталната реализация. Параматма, Свръхдушата, е по средата, втората степен в трансценденталната реализация, а Бог, Върховната Личност, е крайната реализация на Абсолютната Истина. Следователно Параматма и безличностият Брахман се намират във Върховната Личност. В седма глава се обяснява, че материалната природа е проявление на по-низшата енергия на Върховния Господ. Господ оплодява по-низшата, материалната природа с частици от по-висшата природа и това е духовен контакт с материалната природа. Когато едно живо същество, обусловено от материалната природа, започне да развива духовно знание, то се издига над равнището на материалното съществуване и постепенно достига до Брахман-схващането за Върховния. Достигането до Брахман-схващането за живота е първият етап на себереализацията. На това ниво осъзналата Брахман личност е трансцендентална към материалното положение, но не е постигнала пълно съвършенство в реализацията на Брахман. Ако тя иска, може да остане на тази Брахман позиция и постепенно да се издигне до реализацията на Параматма, а след това и до реализацията на Бога, Върховната Личност. Във ведическата литература има много примери за това. Четиримата Кумари най-напред се установяват в безличностното Брахман схващане за истината и след това постепенно се издигат до платформата на преданото служене. Всеки, който не може да се издигне над безличностното схващане за Брахман, рискува да падне. В Шрймад-Бхагаватам се посочва, че е възможно някой да се издигне до стадия на безличностния Брахман, без да напредва по-нататък и без да знае за Върховната Личност, обаче разумът на такъв човек не е напълно чист. Ако не се заеме с предано служене на Господа, съществува възможност човек да падне, вместо да се издигне до Брахман нивото. Във ведическата литература се казва: расо вай сах, расам хй евайам лабдхванандй бхавати — „Когато някой разбере Божествената Личност, резервоара на удоволствието, Кршна, наистина постига трансцендентално блаженство." (Таиттирййа Упанишад 2.7.1) Върховният Господ притежава шест съвършенства и когато един преданоотдаден Го достигне, се осъществява размяна на тези шест съвършенства. Слугата на един цар се наслаждава почти колкото царя. Ето защо вечно и неразрушимо щастие и вечен живот съпътствува преданото служене. Следователно Брахман реализацията, т.е. вечността, нетленността, се включва в преданото служене. Личност, която е заета с предано служене, вече притежава това.

Въпреки че по природа е Брахман, живото същество има желание да господствува над материалния свят и поради това пада. В своята органически присъща позиция то е над трите гуни на материалната природа, но контактът му с материалната природа го оплита в различните й гуни — добро, страст и невежество. Поради общуване с тези три гуни се появява и желанието му да господствува над материалната природа. Когато е заето в предано служене, в пълно Кршна съзнание, живото същество незабавно се установява в трансцендентално положение и незаконното му желание да контролира материалната природа изчезва. Ето защо техниката на преданото служене, която започва със слушане, повтаряне на светите имена и помнене — предписаните девет начина за осъществяване на предано служене, — трябва да се изпълнява в общуване с преданоотдадени. Постепенно това общуване и въздействието на духовния учител отстраняват материалнато желание за господство и човек твърдо се установява в трансценденталното любовно служене на Господа. Този метод е описан от двадесет и втори до последния стих на тази глава. Преданото служене на Господа е много просто: човек трябва винаги да служи на Господа, да яде остатъците от храната, която е предложена на Божеството, да вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите крака на Господа, да посещава местата, където Господ е показал трансценденталните Си забавления, да чете за различните дейности на Господа и за размяната на любов с преданоотдадените Му, винаги да повтаря трансценденталната вибрация Харе Кршна, Харе Кршна, Кршна Кршна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, да спазва дните за пост, които ознаменуват дните на появяването и напускането на Господа и Неговите преданоотдадени. Когато следва тази техника, човек напълно се откъсва от всички материални дейности. Оня, който може да се установи по такъв начин в брахмаджйоти или в различните концепции за Брахман, е еднакъв по качество с Бога, Върховната Личност.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху четиринадесета глава
на Шрймад Бхагавад-гйта, озаглавена „ Трите гуни на материалната природа".