Постинг
07.12.2013 09:55 -
Шрймад Бхагавад-гйтаГлава XIV ГУНА-ТРАЯВИБХАГА-ЙОГА. Коментарът на Шанкара
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.12.2013 10:58
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.12.2013 10:58
0.1. Вече бе установено, че всяко същество се ражда от съединението на полето и познаващия
полето. Как се получава това? Главата, чиито начални думи са: „Аз отново...”, е начената с цел да се
покаже това. С други думи, тя ще покаже, че причината на този свят са полето и познаващият полето,
които са зависими от Ишвара, а не, както твърдят последователите на Самкхя, независими същности.
По-нататък беше казано, че причината за самсара е установеността на човека в пракрти и
привързаността му към нейните гуни (БГ XIII.21). Как се стига до тази привързаност и към кои гуни!
Кои са гуните! Как обвързват? Как човек да се освободи от тях? Как може да се определи освободеният
индивид? Като има предвид всичко това,
śrī-bhagavān uvāca
para bhūya pravak yāmi jсānānā jсānam uttamam
yaj jсātvā munaya sarve parā siddhim ito gatā (14.1)
Шри Бхагаван каза:
1. Аз отново ще разясня това висше и най-добро от всички знания, с познаването на което
всички безмълвни мъдреци достигат върховното отвъдно съвършенство.
1.1. „Висше” (парам, което е в началото на санскритския стих) е свързано с думата знание, която в
стиха е отдалечена от него. „Отново” показва, че за това е говорено многократно в предходните глави,
но все пак „Аз ще го разясня”. Това е висшето знание, тъй като то съдържа върховната реалност. Какво
е то? Това знание е наричано „най-добро” от всички форми на знание, тъй като неговият плод е най-
добрият. „Форми на знанието” не се отнася към добродетелите, изброени в БГ ХIII.7-10, а към видовете
знание за жертвоприношенията и другите познаваеми обекти. Те не водят до освобождение, докато
„висшето знание” води. То е възхвалено посредством прилагателните „висше и най-добро” с цел да се
привлече вниманието на слушателя. Познавайки го, всички потопени в медитация саннясини постигат
„върховното съвършенство”, наричано освобождение, отвъд и над привързаността към тялото.
2.0. Утвърждава се и еднозначността в постигането на това съвършенство:
ida jсānam upāśritya mama sādharmyam āgatā
sarge "pi nopajāyante pralaye na vyathanti ca (14.2)
2. Като се облягат на това знание, те се уподобяват на Мене. Те не се раждат по време на
сътворението, нито пък умират по време на унищожението.
2.1. „Като се облягат на това знание” така, както беше изложено, т.е. като поемат по стъпалата,
водещи до това познание, те се уподобяват на Мене, т.е. постигат подобна на
Моята природа, или еднаквост с Мене - тъждественост с върховния Ишвара. Това е смисълът. Тук
качествената тъждественост (садхармя) не е просто подобие на свойствата (саманадхармата), тъй като
в учението на Гита не се признава никаква разлика между познаващия полето и Ишвара. Последващото
твърдение относно крайната цел на това познание има за цел да го възхвали: „дори по време на
сътворението на света те не се раждат”, нито пък „умират по време на разрушението”, когато загива
дори Брахма. Това означава, че те са приобщени към състоянието на освободеност.
3.0. Обяснено е по какъв начин съединението на полето и на познаващия полето става причина за
пораждането на съществата: 178
mama yonir mahad brahma tasmin garbha dadhāmy aham
sambhava sarva-bhūtānā tato bhavati bhārata (14.3)
3. Моята утроба е Брахман - Великият. Аз я оплождам и от това, о, потомъко на Бхарата, се
раждат всички същества.
3.1. Моята мая - мая, която Ми принадлежи, се състои в трите гуни. Тя е моята пракрти - утробата
или причината на всички същества. „Моята утроба” (пракрти) е определена като махат-брахма, тъй
като е велика и необятна, що се отнася до следствията си, а и защото е тяхната причина, като
същевременно ги контролира. Аз оплождам този велик Брахман със семето, пораждащо Хиранягарбха,
семето, пораждащо всички същества. Аз го оплождам като Ишвара - с Моята двустранна природа на
поле и на познаващ полето. Идеята е, че Аз причинявам съединението на полето с познаващия
полето, който е свързан с условията на незнанието - желанията и действията. Раждането на всички
същества, т.е. пораждането на Хиранягарбха, произтича от това оплождане, о, Арджуна!
sarva-yoni u kaunteya mūrtaya sambhavanti yā
tāsā brahma mahad yonir aha bīja-prada pitā (14.4)
4. О, Каунтея! Каквито и форми на живот да се появяват от всички утроби, тяхна утроба е
великият Брахман, а Аз съм бащата - даващият семето.
4.1. Във всички утроби - т.е. каквито и „телесни форми” да се появяват сред боговете, предците,
хората, животните и демоните, тяхната утроба, или причина, е този велик Брахман (пракрти) във
всички негови състояния, а Аз - Ишвара, съм даващият семето баща - оплодителят.
5.0. Кои са гуните! Как обвързват те? Отговор:
sattva rajas tama iti guā prakti-sambhavā
nibadhnanti mahā-bāho dehe dehinam avyayam (14.5)
5. Саттва, раджас и тамас - гуните, породени от пракрти, обвързват в тялото въплътения и
неизменен [дух], о, силноръки!
5.1. Гуните се наричат „саттва, раджас и тамас”. Терминът гуна е специфичен - той не
обозначава качества като цвят и т.н., свойствени на материалните обекти, нито пък може да допуснем
някакво категориално различие между гуните и съставеното от тях. Като качества те са изцяло зависими
поради това, че са свързани с познаващия полето. Тъй като по своята същност са незнание, те сякаш
обвързват познаващия полето. Като се обръщат към Него, тези гуни полагат собственото си
съществуване и за тях се казва, че обвързват по този начин. Породени от пракрти, т.е. от божествената
мая, те сякаш обвързват неунищожимия, въплътен дух. „Силноръки” - ти, който имаш могъщи ръце,
достигащи до коленете. Неунищожимостта на Бхагаван беше разяснена в стих ХIII.31, където се твърди,
че въплътеният дух не може да бъде опетнен. Възражение: Защо тогава в настоящия стих, в
противоречие с това, се казва, че „те Го обвързват”? Отговор: Това противоречие е снето с израза „те
сякаш обвързват”.
6.0. Тук от трите гуни се дава характеристиката на саттва:
tatra sattva nirmalatvāt prakāśakam anāmayam
sukha-sańgena badhnāti jсāna-sańgena cānagha (14.6)
6. От тях саттва, тъй като е най-чиста, осветява и пречиства, о, безгрешни принце! Тя
обвързва със стремежа към удоволствие и познание.
6.1. „Тъй като е най-чиста” като кристал, саттва е сияйна и носеща удоволствие. Тя обвързва. Как?
Посредством стремежа към удоволствие. При изпитването на удоволствие обектът на удоволствието
причинява безплодния стремеж към това удоволствие в изпитващия Аз. Това е форма на незнание, тъй като характеристиката на един обект не може да се отнася към субекта. Качествата като тези „от
желанието (вж. XIII.6) до поддържането” се отнасят към обекта, както вече беше определен Ишвара.
Следователно посредством своя атрибут - незнанието, което се състои в неразличаването на обекта от
субекта, саттва поражда в Аза стремеж към удоволствието, което е несвойствено за него. Саттва
сякаш привързва Аза, който е всъщност непривързан и свободен по отношение на обектните удоволствия
и който сякаш е принуден да се отдаде на удоволствията. По същия начин тя поражда в Аза стремеж
към „познание”. Това „познание”, споменато заедно с удоволствието, е свойство на вътрешното сетиво
и следователно е обектно. То не е свойство на Аза. В такъв случай стремежът към него ще бъде лишен от
логика, както и робството. Стремежът към познание трябва да се тълкува по същия начин, както и
стремежът към удоволствие. „Безгрешни” означава освободен от склонност към пороци.
rajo rāgātmaka viddhi t ā-sańga-samudbhavam
tan nibadhnāti kaunteya karma-sańgena dehinam (14.7)
7. Знай, че раджас но своята същност е привързаност. Тя е източникът на стремежа и страстта,
о, Каунтея! Тя поробва въплътения Аз с привързаност към действията.
7.1. Знай, че раджас по своята същност е привързаност. Това, което опетнява, е рага, т.е.
привързаността, също както охрата замърсява. Раджас е източникът на стремежа и страстта.
Стремежът е желанието за това, което е непостигнато досега, докато страстта е привързаността към вече
постигнатия обект. О, сине на Кунти! Раджас поробва „въплътения Аз с привързаност към действието”,
насочено към различни цели - видими и невидими.
tamas tv ajсāna-ja viddhi mohana sarva-dehinām
pramādālasya-nidrābhis tan nibadhnāti bhārata (14.8)
8. Знай, че тамас произтича от незнанието. Той заблуждава всички въплътени същества, о,
Бхарата! Той обвързва посредством глупостта, леността и сънливостта.
8.1. Тамас е третата гуна. Знай, че тамас произтича от незнанието. Той заблуждава всички въплътени
същества, като предизвиква невъзможност за разграничаване. Тамас обвързва посредством глупостта,
леността и сънливостта, о, Арджуна!
9.0. Отново се излага накратко действието на всяка една от гуните:
sattva sukhe saсjayati raja karmai bhārata
jсānam āvtya tu tama pramāde saсjayaty uta (14.9)
9. Саттва причинява стремежа към удоволствието, раджас - към действието, докато тамас,
забулвайки познанието, причинява стремежа към глупостта.
9.1. „О, Арджуна! Саттва причинява стремежа към удоволствието, а раджас - към действията”.
„Причинява стремежа” - това трябва да бъде добре разбрано. А „като забулва познанието” или
разграничението, произтичащо от саттва, тамас, чиято същност е помрачаващото действие, подтиква
човека към грешки. „Глупостта” е причината за неизпълнението на собствения дълг на човека.
10.0. Кога гуните действуват по гореизложените начини? Чуй:
rajas tamaś cābhibhūya sattva bhavati bhārata
raja sattva tamaś caiva tama sattva rajas tathā (14.10)
10. Саттва се появява, като вземе надмощие над раджас и тамас. Когато вземе надмощие над
саттва и тамас, се появява раджас. Когато вземе надмощие над саттва и раджас, се появява 10.1. Когато вземе надмощие над раджас и тамас, се появява саттва - т.е. тя става преобладаваща.
След като се установи по този начин, тя поражда своите следствия - удоволствието, познанието и т.н.
По същия начин, като взема надмощие над саттва и тамас, раджас става преоблада
ващ и поражда своите следствия - действието и усилието. Подобно на тях, когато тамас преобладава
над саттва и раджас, той предизвиква своите следствия, а именно - забулването на познанието и т.н.
11.0. Какви са характерните белези при преобладаването на всяка една от тези гуни! Отговор:
sarva-dvāre u dehe "smin prakāśa upajāyate
jсāna yadā tadā vidyād vivddha sattvam ity uta (14.11)
11. Когато светлината на познанието огрее всички врати в това тяло, тогава трябва да знаем, че
преобладава саттва.
11.1. Думата „врати” се отнася към вратите на познанието - ушите и т.н., образуващи сетивните
органи. „Светлината”, отнесена към този стих, означава вътрешния орган - разума. Когато той огрява
всички отвори на тялото, това е познание. Когато светлината огрява по такъв начин и след като това се
приема за определен признак, човек може да е сигурен, че преобладаваща е саттва.
12.0. Признакът за преобладаването на раджас е следният:
lobha pravttir ārambha karmaām aśama sphā
rajasy etāni jāyante vivddhe bharatar abha (14.12)
12. Алчността, дейността, начеването на действия, безпокойството, желанието - те се появяват,
когато преобладава раджас, о, най-добър сред Бхаратите!
12.1. „Алчността” е желанието да се заграби чуждата собственост. Дейността е в най-общия смисъл
усилие. „Начеване” е започването на действието. „Безпокойството” се състои в усилие, причинено от
привързаността, удоволствието и т.н. „Желанието” е насочено към всички видове обикновени обекти. Тези
състояния на ума се проявяват, когато преобладава раджас.
aprakāśo "pravttiś ca pramādo moha eva ca
tamasy etāni jāyante vivddhe kuru-nandana (14.13)
13. Мракът, бездействието, глупостта, а също и заблудата, о, сине на Куру, се появяват, когато
тамас вземе надмощие.
13.1. „Мрак” е липсата на различаващо познание. Крайното „бездействие” е неговото следствие.
Глупостта и заблудата са също негови следствия. Когато гуната тамас взема надмощие, възникват тези
признаци, о, Арджуна!
14.0. Дори последиците след смъртта се дължат единствено на привързаността и стремежа. Те
произтичат от гуните. Това е показано сега:
yadā sattve pravddhe tu pralaya yāti deha-bht
tadottama-vidā lokān amalān pratipadyate (14.14)
14. Като преминава в пралая с преобладаваща саттва, въплътеният Аз достига до неопетнените
светове, принадлежащи на най-добрите познаващи.
14.1. Ако човек умре, когато саттва преобладава или е в силата си, той достига „неопетнените”
светове на най-добрите познаващи, или последователите на Самкхя - тези, които познават истинската
природа на махат и т.н.
rajasi pralaya gatvā karma-sańgi u jāyate
tathā pralīnas tamasi mūha-yoni u jāyate (14.15) 15. Достигайки пралая, когато преобладава раджас, човек се ражда сред привързаните към
действията. По същия начин, когато умре в тамас, човек се ражда сред заблудените.
15.1. Като умре в състояние, в което преобладава раджас, човекът се ражда сред хора, „привързани
към действията”. Подобно на него, човекът, умиращ в състояние на преобладаващ тамас, се преражда
в утробата на животни и т.н.
16.0. Същността на идеите, изразени в предходните стихове, е изложена както следва:
karmaa suktasyāhu sāttvika nirmala phalam
rajasas tu phala dukham ajсāna tamasa phalam (14.16)
16. Казват, че плодът от саттва е неопетнен и произтича от благочестивите действия, докато
плодът от раджас е страдание, а плодът от тамас е незнание.
16.1. Добродетелните твърдят, че плодът „от благочестивото действие” е изключително саттвичен
(спадащ към саттва) и е неопетнен. Но плодът от действието на раджас или от раджасното действие,
е просто „страдание”. Ние говорим за раджасно действие, тъй като раджас е източникът на
действията. В съответствие с причината плодът също ще е раджасен. По същия начин „незнанието” е
плод на тамасното действие, т.е. на неправедното действие.
Какво произтича от гуните!
sattvāt saсjāyate jсāna rajaso lobha eva ca
pramāda-mohau tamaso bhavato "jсānam eva ca (14.17)
17. От саттва се ражда познанието, от раджас - алчността. Прегрешението, заблудата и
незнанието се пораждат от тамас.
17.1. От преобладаващата саттва „се ражда” - се появява, „познанието”. „Алчността” се поражда
от раджас. Прегрешението, заблудата, а също така и незнанието произтичат от гуната тамас.
И още:
ūrdhva gacchanti sattva-sthā madhye ti
hanti rājasā
jaghanya-gua-vtti-sthā adho gacchanti tāmasā (14.18)
18. Установените в саттва се издигат. Установените в раджас обитават в средата, докато
подвластните на тамас хора, живеещи под въздействие на най-низшата гуна, пропадат.
18.1. „Издигат се” означава, че се прераждат в световете на божествата (дева) и т.н. Тези, „които са
установени в саттва”, т.е. които живеят така, както трябва да живеят просветлените (саттвика) хора, го
постигат. Енергичните (раджаса) натури се раждат в света на хората. Живеещите под влияние на най-
низшата гуна - тамас, тези, чийто живот е белязан от сънливостта, леността и т.н., и които са
заблудени, „пропадат”. Те се раждат от животински утроби. С кого се случва това? С инертните
(тамаса) хора.
19.0. В предходната глава беше споменато, че причината за самсара, белязана от ражданията в
„добри” и „лоши” утроби, е привързаността, състояща се в усещанията: „аз съм щастлив, аз съм
нещастен, аз съм заблуден” с оглед на гуните, чиято същност са съответно удоволствието, страданието
и заблудата. Тези усещания са на човека, подвластен на незнанието, тъй като той е в плен на гуните. За
такива хора е уместно да се мисли, че са въвлечени в пракрти. В настоящата глава това кратко
обяснение е развито в стиховете от пети нататък, в които е изложена природата на гуните, техните
действия, обвързването и съдбата на обвързания човек. Сега е време да се обясни природата на
освобождението чрез правилното съзерцание. Затова Бхагаван казва:
nānya guebhya kartāra yadā dra
ānupaśyati
guebhyaś ca para vetti mad-bhāva so "dhigacchati (14.19) 19. Когато съзерцаващият не вижда друг извършител освен гуните и Ме познава като висш по
отношение на гуните, той достига Моето битие.
19.1. Когато съзерцаващият - т.е. просветленият човек, „не вижда друг извършител освен гуните”,
които еволюират в тяло, органи и обекти на възприятието, т.е. когато вижда (анупашяти), че единствено
гуните в техните различни състояния са субект на всички дейности и също така вижда това,
което е по-висше от тези гуни, а именно – Наблюдаващия техните действия, тогава той постига битието
Ми на Васудева, тъй като вижда, че всичко е Васудева (вж. БГ VII.19).
20.0. Как се достига това състояние? Чуй:
guān etān atītya trīn dehī deha-samudbhavān
janma-mtyu-jarā-dukhair vimukto "mtam aśnute (14.20)
20. Преодолявайки тези три гуни, от които възниква тялото, въплътеният Аз бива освободен от
раждане, смърт, старост и страдания, и постига безсмъртие.
20.1. Преодолявайки тези три гуни в качеството им на илюзорни условия, от чиито семена възниква
тялото, въплътеният Аз още в този си живот се освобождава от раждане, смърт, старост и страдания. По
такъв начин знаещият постига безсмъртието - Моето състояние.
21.0. С оглед на изказаното твърдение, че още приживе можем да постигнем безсмъртието, ако
преодолеем трите гуни, у Арджуна пониква семето на недоумението:
arjuna uvāca
kair lińgais trīn guān etān atīto bhavati prabho
kim ācāra katha caitā s trīn guān ativartate (14.21)
Арджуна каза:
21. О, Всемогъщи! Какви са признаците на този, който е преодолял трите гуни? Как се държи
той? Как преодолява гуните?
21.1. Посредством кои „признаци” или белези се отличава този, който е преодолял гуните, чиято
същност беше вече описана? Как „се държи” той? Как живее, след като е преодолял гуните!
22.0. Арджуна моли за определение на мъдреца, преодолял гуните, а също така пита как този
мъдрец ги е преодолял. Бхагаван отговаря на поставения по-горе въпрос:
śrī-bhagavān uvāca
prakāśa ca pravtti ca moham eva ca pāava
na dve
i sampravttāni na nivttāni kāńk ati (14.22)
Шри Бхагаван каза:
22. Принце Пандава! Този мъдрец, който не се отвращава от светлината, действието и
заблудата, когато те се появят, и не се стреми към тях, когато изчезнат,
22.1. „Светлината” е следствие от саттва, „действието” – от раджас, а „заблудата” от тамас.
Мъдрецът не се отвращава от тях, не ги мрази, когато се появят следните възприятия: „Умът ми е в
инертно състояние и затова аз съм заблуден. Действието ми, обусловено от раджас, по своята природа
носи страдание и ще ме отдалечи от моята истинска същност. Това отпадане от моята реална природа
като Аз е трагедия. По същия начин възниква и сияйното по своята същност просветлено състояние,
водещо до разграничаване и доставящо наслаждение”. Единствено този, чието възприятие е увредено,
мрази тези състояния, а не мъдрецът, преодолял гуните. За разлика от просветлените, енергичните и
инертните хора, желаещи тези състояния, когато те липсват, мъдрецът не ги желае, когато те изчезват.
Това е идеята. Поведението на мъдреца не е прозрачно за непосветения човек. По-точно, като вижда единствено Аза, само мъдрецът може да възприеме неговите вътрешни признаци. Непосветеният,
разбира се, не може да различи вътрешно изпитваните отвращение и удоволствие.
23.0. Сега се отговаря на въпроса как се държи преодолелият гуните мъдрец:
udāsīna-vad āsīno guair yo na vicālyate
guā vartanta ity eva yo "vati
hati neńgate (14.23)
23. Установен, сякаш безразличен, той е необезпокояван от гуните: той не нарушава покоя си,
а е непоколебим, твърдейки, че единствено гуните действуват.
23.1. „Сякаш безразличен” - както безразличният човек не взема ничия страна, така и мъдрецът е
„стъпил здраво върху” или е „установен” в пътя, водещ отвъд гуните. Той е познаващ Аза - отричащ се. Той
остава необезпокояван от гуните в своето различаващо познание. Този факт е обяснен: „Не нарушава
покоя си този, който е установен в познанието, че гуните еволюират в тяло, сетива и обекти, и че те
съществуват съвместно. Той пребивава като чист Аз”. За да не се наруши метрическият размер, тук вместо
средния (аватиштхате) е използуван деятелният залог - аватиштхати. Тази дума може да бъде
прочетена и като анутиштхати - той не помръдва, т.е. мъдрецът е неподвижен, твърдо установен в
собствената си природа.
И още:
sama-dukha-sukha sva-stha sama-lo
āśma-kāсcana
tulya-priyāpriyo dhīras tulya-nindātma-sa stuti (14.24)
24. Страданието и удоволствието са едно и също за този, който пребивава в собствения си Аз.
Той гледа по един и същ начин на пръстта, камъка и златото. За мъдрия приятното и неприятното
са едно и също, а също порицанието и възхвалата.
24.1. За този мъдрец страданието и удоволствието са тъждествени. Той пребивава в своя Аз
уравновесен, необезпокояван от такива усещания. Пръстта, камъкът и златото за него са едно и също
нещо, както и приятното, т.е. носещото удоволствие и неприятното, носещото неудоволствие, както са
еднакви за него укорът и похвалата.
Иоще:
mānāpamānayos tulyas tulyo mitrāri-pak ayo
sarvārambha-parityāgī guātīta sa ucyate (14.25)
25. Той е еднакъв в чест и немилост, еднакъв към враг и приятел. Той не начева никакво
действие. Този човек е наричан мъдрец, който е отвъд гуните.
25.1. „Честта и немилостта” са едно и също за него, той е уравновесен. Той е еднакъв „към враг и
приятел”. Въпреки че някои хора може да се смятат за безпристрастни, другите обаче все още ги смятат
за пристрастни, приятелски настроени или враждебни. А този мъдрец, който е отвъд гуните, е еднакъв
и към враговете, и към приятелите, както казва Бхагаван. „Действия” са дейностите, подхващани с цел да
се постигнат определени резултати - видими или невидими. Природата на мъдреца е такава, че „той не
начева никакво действие” - т.е. той отрича, или отхвърля, всички действия, освен тези, които имат за цел
да поддържат живота в тялото. За него се казва, че е преодолял гуните (гунатита).
26.0. Характеристиките, изложени в стихове ХIV.23-25, изискват известно усилие, за да бъдат
схванати. Отричащият се, т.е. стремящият се към освобождение, трябва да ги развива в себе си, тъй като
те са средството, водещо до състоянието, характеризиращо се с преодоляване на гуните. След като
бъдат постигнати, тези характеристики стават директно възприемаеми в преодолелия гуните мъдрец
като негови единствени признаци. Сега се дава отговор на въпроса как човек да преодолее трите гуни:
mā ca yo "vyabhicārea bhakti-yogena sevate
sa guān samatītyaitān brahma-bhūyāya kalpate (14.26) 26. Този, който Ми служи с неотклонната Йога на самоотдаването, преодолява тези гуни и
става достоен за висотата на Брахман.
26.1. И този отричащ се или извършител, който служи посредством Бхакти-Йога, или неотклонно
самоотдаване, на Мене - Нараяна, пребиваващ в сърцата на всички същества, преодолява гуните.
Бхакти тук означава самоотдаване, а Бхакти-Йога има за своя същност различаващото познание,
произтичащо от Божията милост. Този мъдрец „става достоен” (калпате), т.е. достатъчно вещ, за
постигането на освобождението. Брахма-бхуя означава равнището на Брахман.
27.0. Коя е основната причина за това? Чуй:
brahmao hi prati
hāham amtasyāvyayasya ca
śāśvatasya ca dharmasya sukhasyaikāntikasya ca (14.27)
27. Всъщност [Аз съм основата] на Брахман - безсмъртния и неизменния, на вечната Дхарма и
еднозначното щастие.
Тук свършва Гуна-Траявибхага-Йога - глава четиринадесета от свещената Бхагавадгита,
намираща се в частта Бхишмапарва на съставената от Вяса в сто хиляди стиха
Махабхарата, в която Кршна излага на Арджуна
тайния смисъл на учението за
Божествената Йога.
27.1. „На Брахман” - защото Аз, вътрешният Аз, съм основата, в която пребивава Брахман -
върховният Аз. Каква е основата на този Брахман? [Аз съм основата] на този безсмъртен, неунищожим
и неизменен, т.е. неподлежащ на еволюционни видоизменения, на вечната Дхарма - т.е. на познанието на
дхарма, и на постигнатото посредством Джнана-Йога и дхарма щастие, на блаженството, което е
еднозначно, т.е. безпогрешно. Вътрешният Аз (Пратягатман) е основата на върховния Аз (Параматман),
чиято същност е безсмъртието и т.н. и висшето блаженство. Посредством правилното познание бива
установено, че този Пратягатман е Параматман. Тази истина беше вече изказана в стих ХIV.26: „става
достоен за висотата на Брахман”. Тази божествена сила, която Брахман прилага, за да осигури
благоденствието и т.н. на поклонниците, е именно Брахман, или Азът, тъй като силата не е нещо
различно от нейния притежател. Това е идеята.
27.2. „Брахман” тук се отнася за този Брахман, който е свързан с определени представи
(савикалпакам брахма), тъй като Той все пак е обозначен с думата „Брахман”. Аз съм основата на този
Брахман, Аз, който съм отвъд всякакви представи (нирвикалпака), и никой друг. Първият Брахман е
определен като „безсмъртен и неизменен”. А Аз съм основата на този вечен и неизменен [Брахман], на
вечната Дхарма и еднозначното щастие, които се характеризират с твърдо установено знание,
пораждащо неизчерпаемо блаженство. Изразът „Аз съм основата” се подразбира.
С това завършва и коментарът наШанкара към четиринадесета глава на Бхагавадгита,
която се нарича Гуна-Траявибхага-Йога, т.е. „Йога на
тройното разделение на гуните”.
полето. Как се получава това? Главата, чиито начални думи са: „Аз отново...”, е начената с цел да се
покаже това. С други думи, тя ще покаже, че причината на този свят са полето и познаващият полето,
които са зависими от Ишвара, а не, както твърдят последователите на Самкхя, независими същности.
По-нататък беше казано, че причината за самсара е установеността на човека в пракрти и
привързаността му към нейните гуни (БГ XIII.21). Как се стига до тази привързаност и към кои гуни!
Кои са гуните! Как обвързват? Как човек да се освободи от тях? Как може да се определи освободеният
индивид? Като има предвид всичко това,
śrī-bhagavān uvāca
para bhūya pravak yāmi jсānānā jсānam uttamam
yaj jсātvā munaya sarve parā siddhim ito gatā (14.1)
Шри Бхагаван каза:
1. Аз отново ще разясня това висше и най-добро от всички знания, с познаването на което
всички безмълвни мъдреци достигат върховното отвъдно съвършенство.
1.1. „Висше” (парам, което е в началото на санскритския стих) е свързано с думата знание, която в
стиха е отдалечена от него. „Отново” показва, че за това е говорено многократно в предходните глави,
но все пак „Аз ще го разясня”. Това е висшето знание, тъй като то съдържа върховната реалност. Какво
е то? Това знание е наричано „най-добро” от всички форми на знание, тъй като неговият плод е най-
добрият. „Форми на знанието” не се отнася към добродетелите, изброени в БГ ХIII.7-10, а към видовете
знание за жертвоприношенията и другите познаваеми обекти. Те не водят до освобождение, докато
„висшето знание” води. То е възхвалено посредством прилагателните „висше и най-добро” с цел да се
привлече вниманието на слушателя. Познавайки го, всички потопени в медитация саннясини постигат
„върховното съвършенство”, наричано освобождение, отвъд и над привързаността към тялото.
2.0. Утвърждава се и еднозначността в постигането на това съвършенство:
ida jсānam upāśritya mama sādharmyam āgatā
sarge "pi nopajāyante pralaye na vyathanti ca (14.2)
2. Като се облягат на това знание, те се уподобяват на Мене. Те не се раждат по време на
сътворението, нито пък умират по време на унищожението.
2.1. „Като се облягат на това знание” така, както беше изложено, т.е. като поемат по стъпалата,
водещи до това познание, те се уподобяват на Мене, т.е. постигат подобна на
Моята природа, или еднаквост с Мене - тъждественост с върховния Ишвара. Това е смисълът. Тук
качествената тъждественост (садхармя) не е просто подобие на свойствата (саманадхармата), тъй като
в учението на Гита не се признава никаква разлика между познаващия полето и Ишвара. Последващото
твърдение относно крайната цел на това познание има за цел да го възхвали: „дори по време на
сътворението на света те не се раждат”, нито пък „умират по време на разрушението”, когато загива
дори Брахма. Това означава, че те са приобщени към състоянието на освободеност.
3.0. Обяснено е по какъв начин съединението на полето и на познаващия полето става причина за
пораждането на съществата: 178
mama yonir mahad brahma tasmin garbha dadhāmy aham
sambhava sarva-bhūtānā tato bhavati bhārata (14.3)
3. Моята утроба е Брахман - Великият. Аз я оплождам и от това, о, потомъко на Бхарата, се
раждат всички същества.
3.1. Моята мая - мая, която Ми принадлежи, се състои в трите гуни. Тя е моята пракрти - утробата
или причината на всички същества. „Моята утроба” (пракрти) е определена като махат-брахма, тъй
като е велика и необятна, що се отнася до следствията си, а и защото е тяхната причина, като
същевременно ги контролира. Аз оплождам този велик Брахман със семето, пораждащо Хиранягарбха,
семето, пораждащо всички същества. Аз го оплождам като Ишвара - с Моята двустранна природа на
поле и на познаващ полето. Идеята е, че Аз причинявам съединението на полето с познаващия
полето, който е свързан с условията на незнанието - желанията и действията. Раждането на всички
същества, т.е. пораждането на Хиранягарбха, произтича от това оплождане, о, Арджуна!
sarva-yoni u kaunteya mūrtaya sambhavanti yā
tāsā brahma mahad yonir aha bīja-prada pitā (14.4)
4. О, Каунтея! Каквито и форми на живот да се появяват от всички утроби, тяхна утроба е
великият Брахман, а Аз съм бащата - даващият семето.
4.1. Във всички утроби - т.е. каквито и „телесни форми” да се появяват сред боговете, предците,
хората, животните и демоните, тяхната утроба, или причина, е този велик Брахман (пракрти) във
всички негови състояния, а Аз - Ишвара, съм даващият семето баща - оплодителят.
5.0. Кои са гуните! Как обвързват те? Отговор:
sattva rajas tama iti guā prakti-sambhavā
nibadhnanti mahā-bāho dehe dehinam avyayam (14.5)
5. Саттва, раджас и тамас - гуните, породени от пракрти, обвързват в тялото въплътения и
неизменен [дух], о, силноръки!
5.1. Гуните се наричат „саттва, раджас и тамас”. Терминът гуна е специфичен - той не
обозначава качества като цвят и т.н., свойствени на материалните обекти, нито пък може да допуснем
някакво категориално различие между гуните и съставеното от тях. Като качества те са изцяло зависими
поради това, че са свързани с познаващия полето. Тъй като по своята същност са незнание, те сякаш
обвързват познаващия полето. Като се обръщат към Него, тези гуни полагат собственото си
съществуване и за тях се казва, че обвързват по този начин. Породени от пракрти, т.е. от божествената
мая, те сякаш обвързват неунищожимия, въплътен дух. „Силноръки” - ти, който имаш могъщи ръце,
достигащи до коленете. Неунищожимостта на Бхагаван беше разяснена в стих ХIII.31, където се твърди,
че въплътеният дух не може да бъде опетнен. Възражение: Защо тогава в настоящия стих, в
противоречие с това, се казва, че „те Го обвързват”? Отговор: Това противоречие е снето с израза „те
сякаш обвързват”.
6.0. Тук от трите гуни се дава характеристиката на саттва:
tatra sattva nirmalatvāt prakāśakam anāmayam
sukha-sańgena badhnāti jсāna-sańgena cānagha (14.6)
6. От тях саттва, тъй като е най-чиста, осветява и пречиства, о, безгрешни принце! Тя
обвързва със стремежа към удоволствие и познание.
6.1. „Тъй като е най-чиста” като кристал, саттва е сияйна и носеща удоволствие. Тя обвързва. Как?
Посредством стремежа към удоволствие. При изпитването на удоволствие обектът на удоволствието
причинява безплодния стремеж към това удоволствие в изпитващия Аз. Това е форма на незнание, тъй като характеристиката на един обект не може да се отнася към субекта. Качествата като тези „от
желанието (вж. XIII.6) до поддържането” се отнасят към обекта, както вече беше определен Ишвара.
Следователно посредством своя атрибут - незнанието, което се състои в неразличаването на обекта от
субекта, саттва поражда в Аза стремеж към удоволствието, което е несвойствено за него. Саттва
сякаш привързва Аза, който е всъщност непривързан и свободен по отношение на обектните удоволствия
и който сякаш е принуден да се отдаде на удоволствията. По същия начин тя поражда в Аза стремеж
към „познание”. Това „познание”, споменато заедно с удоволствието, е свойство на вътрешното сетиво
и следователно е обектно. То не е свойство на Аза. В такъв случай стремежът към него ще бъде лишен от
логика, както и робството. Стремежът към познание трябва да се тълкува по същия начин, както и
стремежът към удоволствие. „Безгрешни” означава освободен от склонност към пороци.
rajo rāgātmaka viddhi t ā-sańga-samudbhavam
tan nibadhnāti kaunteya karma-sańgena dehinam (14.7)
7. Знай, че раджас но своята същност е привързаност. Тя е източникът на стремежа и страстта,
о, Каунтея! Тя поробва въплътения Аз с привързаност към действията.
7.1. Знай, че раджас по своята същност е привързаност. Това, което опетнява, е рага, т.е.
привързаността, също както охрата замърсява. Раджас е източникът на стремежа и страстта.
Стремежът е желанието за това, което е непостигнато досега, докато страстта е привързаността към вече
постигнатия обект. О, сине на Кунти! Раджас поробва „въплътения Аз с привързаност към действието”,
насочено към различни цели - видими и невидими.
tamas tv ajсāna-ja viddhi mohana sarva-dehinām
pramādālasya-nidrābhis tan nibadhnāti bhārata (14.8)
8. Знай, че тамас произтича от незнанието. Той заблуждава всички въплътени същества, о,
Бхарата! Той обвързва посредством глупостта, леността и сънливостта.
8.1. Тамас е третата гуна. Знай, че тамас произтича от незнанието. Той заблуждава всички въплътени
същества, като предизвиква невъзможност за разграничаване. Тамас обвързва посредством глупостта,
леността и сънливостта, о, Арджуна!
9.0. Отново се излага накратко действието на всяка една от гуните:
sattva sukhe saсjayati raja karmai bhārata
jсānam āvtya tu tama pramāde saсjayaty uta (14.9)
9. Саттва причинява стремежа към удоволствието, раджас - към действието, докато тамас,
забулвайки познанието, причинява стремежа към глупостта.
9.1. „О, Арджуна! Саттва причинява стремежа към удоволствието, а раджас - към действията”.
„Причинява стремежа” - това трябва да бъде добре разбрано. А „като забулва познанието” или
разграничението, произтичащо от саттва, тамас, чиято същност е помрачаващото действие, подтиква
човека към грешки. „Глупостта” е причината за неизпълнението на собствения дълг на човека.
10.0. Кога гуните действуват по гореизложените начини? Чуй:
rajas tamaś cābhibhūya sattva bhavati bhārata
raja sattva tamaś caiva tama sattva rajas tathā (14.10)
10. Саттва се появява, като вземе надмощие над раджас и тамас. Когато вземе надмощие над
саттва и тамас, се появява раджас. Когато вземе надмощие над саттва и раджас, се появява 10.1. Когато вземе надмощие над раджас и тамас, се появява саттва - т.е. тя става преобладаваща.
След като се установи по този начин, тя поражда своите следствия - удоволствието, познанието и т.н.
По същия начин, като взема надмощие над саттва и тамас, раджас става преоблада
ващ и поражда своите следствия - действието и усилието. Подобно на тях, когато тамас преобладава
над саттва и раджас, той предизвиква своите следствия, а именно - забулването на познанието и т.н.
11.0. Какви са характерните белези при преобладаването на всяка една от тези гуни! Отговор:
sarva-dvāre u dehe "smin prakāśa upajāyate
jсāna yadā tadā vidyād vivddha sattvam ity uta (14.11)
11. Когато светлината на познанието огрее всички врати в това тяло, тогава трябва да знаем, че
преобладава саттва.
11.1. Думата „врати” се отнася към вратите на познанието - ушите и т.н., образуващи сетивните
органи. „Светлината”, отнесена към този стих, означава вътрешния орган - разума. Когато той огрява
всички отвори на тялото, това е познание. Когато светлината огрява по такъв начин и след като това се
приема за определен признак, човек може да е сигурен, че преобладаваща е саттва.
12.0. Признакът за преобладаването на раджас е следният:
lobha pravttir ārambha karmaām aśama sphā
rajasy etāni jāyante vivddhe bharatar abha (14.12)
12. Алчността, дейността, начеването на действия, безпокойството, желанието - те се появяват,
когато преобладава раджас, о, най-добър сред Бхаратите!
12.1. „Алчността” е желанието да се заграби чуждата собственост. Дейността е в най-общия смисъл
усилие. „Начеване” е започването на действието. „Безпокойството” се състои в усилие, причинено от
привързаността, удоволствието и т.н. „Желанието” е насочено към всички видове обикновени обекти. Тези
състояния на ума се проявяват, когато преобладава раджас.
aprakāśo "pravttiś ca pramādo moha eva ca
tamasy etāni jāyante vivddhe kuru-nandana (14.13)
13. Мракът, бездействието, глупостта, а също и заблудата, о, сине на Куру, се появяват, когато
тамас вземе надмощие.
13.1. „Мрак” е липсата на различаващо познание. Крайното „бездействие” е неговото следствие.
Глупостта и заблудата са също негови следствия. Когато гуната тамас взема надмощие, възникват тези
признаци, о, Арджуна!
14.0. Дори последиците след смъртта се дължат единствено на привързаността и стремежа. Те
произтичат от гуните. Това е показано сега:
yadā sattve pravddhe tu pralaya yāti deha-bht
tadottama-vidā lokān amalān pratipadyate (14.14)
14. Като преминава в пралая с преобладаваща саттва, въплътеният Аз достига до неопетнените
светове, принадлежащи на най-добрите познаващи.
14.1. Ако човек умре, когато саттва преобладава или е в силата си, той достига „неопетнените”
светове на най-добрите познаващи, или последователите на Самкхя - тези, които познават истинската
природа на махат и т.н.
rajasi pralaya gatvā karma-sańgi u jāyate
tathā pralīnas tamasi mūha-yoni u jāyate (14.15) 15. Достигайки пралая, когато преобладава раджас, човек се ражда сред привързаните към
действията. По същия начин, когато умре в тамас, човек се ражда сред заблудените.
15.1. Като умре в състояние, в което преобладава раджас, човекът се ражда сред хора, „привързани
към действията”. Подобно на него, човекът, умиращ в състояние на преобладаващ тамас, се преражда
в утробата на животни и т.н.
16.0. Същността на идеите, изразени в предходните стихове, е изложена както следва:
karmaa suktasyāhu sāttvika nirmala phalam
rajasas tu phala dukham ajсāna tamasa phalam (14.16)
16. Казват, че плодът от саттва е неопетнен и произтича от благочестивите действия, докато
плодът от раджас е страдание, а плодът от тамас е незнание.
16.1. Добродетелните твърдят, че плодът „от благочестивото действие” е изключително саттвичен
(спадащ към саттва) и е неопетнен. Но плодът от действието на раджас или от раджасното действие,
е просто „страдание”. Ние говорим за раджасно действие, тъй като раджас е източникът на
действията. В съответствие с причината плодът също ще е раджасен. По същия начин „незнанието” е
плод на тамасното действие, т.е. на неправедното действие.
Какво произтича от гуните!
sattvāt saсjāyate jсāna rajaso lobha eva ca
pramāda-mohau tamaso bhavato "jсānam eva ca (14.17)
17. От саттва се ражда познанието, от раджас - алчността. Прегрешението, заблудата и
незнанието се пораждат от тамас.
17.1. От преобладаващата саттва „се ражда” - се появява, „познанието”. „Алчността” се поражда
от раджас. Прегрешението, заблудата, а също така и незнанието произтичат от гуната тамас.
И още:
ūrdhva gacchanti sattva-sthā madhye ti
hanti rājasā
jaghanya-gua-vtti-sthā adho gacchanti tāmasā (14.18)
18. Установените в саттва се издигат. Установените в раджас обитават в средата, докато
подвластните на тамас хора, живеещи под въздействие на най-низшата гуна, пропадат.
18.1. „Издигат се” означава, че се прераждат в световете на божествата (дева) и т.н. Тези, „които са
установени в саттва”, т.е. които живеят така, както трябва да живеят просветлените (саттвика) хора, го
постигат. Енергичните (раджаса) натури се раждат в света на хората. Живеещите под влияние на най-
низшата гуна - тамас, тези, чийто живот е белязан от сънливостта, леността и т.н., и които са
заблудени, „пропадат”. Те се раждат от животински утроби. С кого се случва това? С инертните
(тамаса) хора.
19.0. В предходната глава беше споменато, че причината за самсара, белязана от ражданията в
„добри” и „лоши” утроби, е привързаността, състояща се в усещанията: „аз съм щастлив, аз съм
нещастен, аз съм заблуден” с оглед на гуните, чиято същност са съответно удоволствието, страданието
и заблудата. Тези усещания са на човека, подвластен на незнанието, тъй като той е в плен на гуните. За
такива хора е уместно да се мисли, че са въвлечени в пракрти. В настоящата глава това кратко
обяснение е развито в стиховете от пети нататък, в които е изложена природата на гуните, техните
действия, обвързването и съдбата на обвързания човек. Сега е време да се обясни природата на
освобождението чрез правилното съзерцание. Затова Бхагаван казва:
nānya guebhya kartāra yadā dra
ānupaśyati
guebhyaś ca para vetti mad-bhāva so "dhigacchati (14.19) 19. Когато съзерцаващият не вижда друг извършител освен гуните и Ме познава като висш по
отношение на гуните, той достига Моето битие.
19.1. Когато съзерцаващият - т.е. просветленият човек, „не вижда друг извършител освен гуните”,
които еволюират в тяло, органи и обекти на възприятието, т.е. когато вижда (анупашяти), че единствено
гуните в техните различни състояния са субект на всички дейности и също така вижда това,
което е по-висше от тези гуни, а именно – Наблюдаващия техните действия, тогава той постига битието
Ми на Васудева, тъй като вижда, че всичко е Васудева (вж. БГ VII.19).
20.0. Как се достига това състояние? Чуй:
guān etān atītya trīn dehī deha-samudbhavān
janma-mtyu-jarā-dukhair vimukto "mtam aśnute (14.20)
20. Преодолявайки тези три гуни, от които възниква тялото, въплътеният Аз бива освободен от
раждане, смърт, старост и страдания, и постига безсмъртие.
20.1. Преодолявайки тези три гуни в качеството им на илюзорни условия, от чиито семена възниква
тялото, въплътеният Аз още в този си живот се освобождава от раждане, смърт, старост и страдания. По
такъв начин знаещият постига безсмъртието - Моето състояние.
21.0. С оглед на изказаното твърдение, че още приживе можем да постигнем безсмъртието, ако
преодолеем трите гуни, у Арджуна пониква семето на недоумението:
arjuna uvāca
kair lińgais trīn guān etān atīto bhavati prabho
kim ācāra katha caitā s trīn guān ativartate (14.21)
Арджуна каза:
21. О, Всемогъщи! Какви са признаците на този, който е преодолял трите гуни? Как се държи
той? Как преодолява гуните?
21.1. Посредством кои „признаци” или белези се отличава този, който е преодолял гуните, чиято
същност беше вече описана? Как „се държи” той? Как живее, след като е преодолял гуните!
22.0. Арджуна моли за определение на мъдреца, преодолял гуните, а също така пита как този
мъдрец ги е преодолял. Бхагаван отговаря на поставения по-горе въпрос:
śrī-bhagavān uvāca
prakāśa ca pravtti ca moham eva ca pāava
na dve
i sampravttāni na nivttāni kāńk ati (14.22)
Шри Бхагаван каза:
22. Принце Пандава! Този мъдрец, който не се отвращава от светлината, действието и
заблудата, когато те се появят, и не се стреми към тях, когато изчезнат,
22.1. „Светлината” е следствие от саттва, „действието” – от раджас, а „заблудата” от тамас.
Мъдрецът не се отвращава от тях, не ги мрази, когато се появят следните възприятия: „Умът ми е в
инертно състояние и затова аз съм заблуден. Действието ми, обусловено от раджас, по своята природа
носи страдание и ще ме отдалечи от моята истинска същност. Това отпадане от моята реална природа
като Аз е трагедия. По същия начин възниква и сияйното по своята същност просветлено състояние,
водещо до разграничаване и доставящо наслаждение”. Единствено този, чието възприятие е увредено,
мрази тези състояния, а не мъдрецът, преодолял гуните. За разлика от просветлените, енергичните и
инертните хора, желаещи тези състояния, когато те липсват, мъдрецът не ги желае, когато те изчезват.
Това е идеята. Поведението на мъдреца не е прозрачно за непосветения човек. По-точно, като вижда единствено Аза, само мъдрецът може да възприеме неговите вътрешни признаци. Непосветеният,
разбира се, не може да различи вътрешно изпитваните отвращение и удоволствие.
23.0. Сега се отговаря на въпроса как се държи преодолелият гуните мъдрец:
udāsīna-vad āsīno guair yo na vicālyate
guā vartanta ity eva yo "vati
hati neńgate (14.23)
23. Установен, сякаш безразличен, той е необезпокояван от гуните: той не нарушава покоя си,
а е непоколебим, твърдейки, че единствено гуните действуват.
23.1. „Сякаш безразличен” - както безразличният човек не взема ничия страна, така и мъдрецът е
„стъпил здраво върху” или е „установен” в пътя, водещ отвъд гуните. Той е познаващ Аза - отричащ се. Той
остава необезпокояван от гуните в своето различаващо познание. Този факт е обяснен: „Не нарушава
покоя си този, който е установен в познанието, че гуните еволюират в тяло, сетива и обекти, и че те
съществуват съвместно. Той пребивава като чист Аз”. За да не се наруши метрическият размер, тук вместо
средния (аватиштхате) е използуван деятелният залог - аватиштхати. Тази дума може да бъде
прочетена и като анутиштхати - той не помръдва, т.е. мъдрецът е неподвижен, твърдо установен в
собствената си природа.
И още:
sama-dukha-sukha sva-stha sama-lo
āśma-kāсcana
tulya-priyāpriyo dhīras tulya-nindātma-sa stuti (14.24)
24. Страданието и удоволствието са едно и също за този, който пребивава в собствения си Аз.
Той гледа по един и същ начин на пръстта, камъка и златото. За мъдрия приятното и неприятното
са едно и също, а също порицанието и възхвалата.
24.1. За този мъдрец страданието и удоволствието са тъждествени. Той пребивава в своя Аз
уравновесен, необезпокояван от такива усещания. Пръстта, камъкът и златото за него са едно и също
нещо, както и приятното, т.е. носещото удоволствие и неприятното, носещото неудоволствие, както са
еднакви за него укорът и похвалата.
Иоще:
mānāpamānayos tulyas tulyo mitrāri-pak ayo
sarvārambha-parityāgī guātīta sa ucyate (14.25)
25. Той е еднакъв в чест и немилост, еднакъв към враг и приятел. Той не начева никакво
действие. Този човек е наричан мъдрец, който е отвъд гуните.
25.1. „Честта и немилостта” са едно и също за него, той е уравновесен. Той е еднакъв „към враг и
приятел”. Въпреки че някои хора може да се смятат за безпристрастни, другите обаче все още ги смятат
за пристрастни, приятелски настроени или враждебни. А този мъдрец, който е отвъд гуните, е еднакъв
и към враговете, и към приятелите, както казва Бхагаван. „Действия” са дейностите, подхващани с цел да
се постигнат определени резултати - видими или невидими. Природата на мъдреца е такава, че „той не
начева никакво действие” - т.е. той отрича, или отхвърля, всички действия, освен тези, които имат за цел
да поддържат живота в тялото. За него се казва, че е преодолял гуните (гунатита).
26.0. Характеристиките, изложени в стихове ХIV.23-25, изискват известно усилие, за да бъдат
схванати. Отричащият се, т.е. стремящият се към освобождение, трябва да ги развива в себе си, тъй като
те са средството, водещо до състоянието, характеризиращо се с преодоляване на гуните. След като
бъдат постигнати, тези характеристики стават директно възприемаеми в преодолелия гуните мъдрец
като негови единствени признаци. Сега се дава отговор на въпроса как човек да преодолее трите гуни:
mā ca yo "vyabhicārea bhakti-yogena sevate
sa guān samatītyaitān brahma-bhūyāya kalpate (14.26) 26. Този, който Ми служи с неотклонната Йога на самоотдаването, преодолява тези гуни и
става достоен за висотата на Брахман.
26.1. И този отричащ се или извършител, който служи посредством Бхакти-Йога, или неотклонно
самоотдаване, на Мене - Нараяна, пребиваващ в сърцата на всички същества, преодолява гуните.
Бхакти тук означава самоотдаване, а Бхакти-Йога има за своя същност различаващото познание,
произтичащо от Божията милост. Този мъдрец „става достоен” (калпате), т.е. достатъчно вещ, за
постигането на освобождението. Брахма-бхуя означава равнището на Брахман.
27.0. Коя е основната причина за това? Чуй:
brahmao hi prati
hāham amtasyāvyayasya ca
śāśvatasya ca dharmasya sukhasyaikāntikasya ca (14.27)
27. Всъщност [Аз съм основата] на Брахман - безсмъртния и неизменния, на вечната Дхарма и
еднозначното щастие.
Тук свършва Гуна-Траявибхага-Йога - глава четиринадесета от свещената Бхагавадгита,
намираща се в частта Бхишмапарва на съставената от Вяса в сто хиляди стиха
Махабхарата, в която Кршна излага на Арджуна
тайния смисъл на учението за
Божествената Йога.
27.1. „На Брахман” - защото Аз, вътрешният Аз, съм основата, в която пребивава Брахман -
върховният Аз. Каква е основата на този Брахман? [Аз съм основата] на този безсмъртен, неунищожим
и неизменен, т.е. неподлежащ на еволюционни видоизменения, на вечната Дхарма - т.е. на познанието на
дхарма, и на постигнатото посредством Джнана-Йога и дхарма щастие, на блаженството, което е
еднозначно, т.е. безпогрешно. Вътрешният Аз (Пратягатман) е основата на върховния Аз (Параматман),
чиято същност е безсмъртието и т.н. и висшето блаженство. Посредством правилното познание бива
установено, че този Пратягатман е Параматман. Тази истина беше вече изказана в стих ХIV.26: „става
достоен за висотата на Брахман”. Тази божествена сила, която Брахман прилага, за да осигури
благоденствието и т.н. на поклонниците, е именно Брахман, или Азът, тъй като силата не е нещо
различно от нейния притежател. Това е идеята.
27.2. „Брахман” тук се отнася за този Брахман, който е свързан с определени представи
(савикалпакам брахма), тъй като Той все пак е обозначен с думата „Брахман”. Аз съм основата на този
Брахман, Аз, който съм отвъд всякакви представи (нирвикалпака), и никой друг. Първият Брахман е
определен като „безсмъртен и неизменен”. А Аз съм основата на този вечен и неизменен [Брахман], на
вечната Дхарма и еднозначното щастие, които се характеризират с твърдо установено знание,
пораждащо неизчерпаемо блаженство. Изразът „Аз съм основата” се подразбира.
С това завършва и коментарът наШанкара към четиринадесета глава на Бхагавадгита,
която се нарича Гуна-Траявибхага-Йога, т.е. „Йога на
тройното разделение на гуните”.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
