Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2013 18:50 - АЛЛАХ – ЛУННИЯТ БОГ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1682 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.12.2013 09:00


     image                   Джин от пещерата на Мохамед - Хира в планината Нур                                                      "Сатанински строфи" от Салман Ружди са обвързани точно с трите дъщери на Аллах, чиито имена дори и сега са в Корана:

Сура 53 /Звездата (Ан-Наджм)/, аяти 19, 20 и 21
19. А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,
20. и също - третото [божество] Манат?
21. Нима за вас е мъжкото, а пък за Него ­ женското?

Това са трите дъщери на Аллах, за които Салман Ружди получи смъртно наказание от аятолах Хомейни.
И сега да видим от къде Салман е разбрал за езическите наклонности на Мохамед?
Сахих Бухари - Том 6, книга 60, хадис 385:
Предаден от Ибн Абас
Пророкът беше изтошен, като завърши рецитирането на сура Ан-Наджм, и всички мюсюлмани и езичници и джинове и хора поклони заедно с него.
Езичници, мюсюлмани атеисти и джинове - всички вкупом изповядват исляма и се молят на Аллах!
Няма никакво съмнение, че исляма е езическа сатанинска религия. Сура 74, аят 32
32. Ала не! Кълна се в луната
И нещо повече богините Ал-Лат / Богинята на растителния живот / , Ал-Оза / Венера / и Манат / Богинята на Съдбата / са дъщерите на Аллах според сатанинските аяти в Корана.
Дори все още в Корана се намират тяхните имена...
Сура 53, аяти 19 и 20
19. А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,
20. и също - третото [божество] Манат?
Никъде в Корана не е написано, че е Боговдъхновена книга!
А да не говорим, че думичката "Суфи" изобщо не е коранична.                                 Сура Ан Духан, аят 54
54. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи.                                           Ето ги според иконите в исляма!!!                                                              image Мюсюлманин се радва на 72 небесни хурии и се чуди от къде да ги "започне"
              Наградата за благочестивите мусулмани се нарича "Джана"( جنّة"Градината" , Garden). Това е Райската градина на Адам и Ева- "Едем", описана в юдейската библия, който талмудчени хазари са диктували на неграмотният Мохамед, инкарнация на демонът Маха-мада). Адам и Ева са, плод на фантазията на извънкласовите, не можейски да разберат Шастрите, които са за брахмани и класови. В "Градината" се живее "на корем". При влизането в Градината те огрява Силна Лунна Светлина, следват фонтани и водопади. По цял ден се опъва праведникът под дебели сенки, когато огладнее си отваря устата и някой плод пада директно в нея. Градината е изключително за праведни материални мъже, които са носели бради. Между другото- в джамии и мусулмански храмове се допускат само материални мъже. Мусулманският Рая е за тях. Като "материални мъже", тези примитиви са били на Земята в човешка форма, вечно с огромен сексуален апетит. Ако не са успели да имат там много жени за разплод, то в раят "Джанна" всеки праведник има минумум 72 девствени девици(за разплод, разбира се). Млади юноши им прислугват, поднясяйки им в златни посуда плодове, вода и вино. Забележете- приживе на Земята са яли месо, като кучета, а сега в раят си - плодове!! Вече са вегетарянци и ненасилници!!.                                                                                                                                                           Богът в Стария завет е известен като YHWH ( ) или, когато се изговори
с правилните гласни е “Яхве”. Това се превежда като “Той-единствено
съществуващият” и се извлича от иврит. изр. hбwбh, което означава “да
съществува”. Както Аллах е името на Бога в мюсюлманското “Свещено писание”,
или “Корана”, така и Яхве (Yahweh) е името на Бога в написаното на иврит
“Свещено писание”, Библията. Особено интересен и значим е фактът, че никога
Яхве не се появява като име на божество извън Библията. Няма данни, никъде, при
друго племе, народ, или религия, да се изоплзва името Яхве. Така че имEто на Бога,
в запис на хебрев е уникален за Библията и за неговите избраници. От това само
ние може да се заключи, че името “Яхве” не е заимствано от друга култура или
религия. /"Възкресението" като акт на ЗОМБИ от древно-африканския култ ЯО(откъдето иде "Яху", Яхова/Т.нар. Йао-езици са разпространенин в Централна-Източна Африка, тъй като наследници на Лемурийският вариант на култът към Майа-Кали и вариант на култът към Змията-Ананта шеша.
Лемурия е Кумари Кандам-тамилско-дравидският континент, известен най-вече с битката между Бог Рама и демонът Равана, обожател на Шива от епосът "Рама-йана", Лемурийският(Лунен) период на Земята.
Вуду- култът е наследен от Лемурия и се среща най-вече в Централна-Западна Африка.
                                                                  Това става ясно и безспорно от откровението в Библията.
Твърди се от мюсюлманите, че Аллах е Бог от Библията и че той се
споменава в свещените текстове. Това е абсолютно невярно. Името "Аллах" не се
появява нито веднъж в Стария или Новия завет. Единственият път, когато Бог се
нарича по име в Стария Завет, това е Яхве (което означава “Този който е”) или като
съкр., Яах (YAH). [Да се има предвид, че “Йехова” не е библейско име на Бога, а е
най-вече “създадено” от евреите, които са се страхували да се произнесат неговото
име, и затова използват комбиниране на съгласните YHWH с гласните от
“Адонай”, което означава “Господар”].                                                       /20. После излезе един дух, застана пред Господа и проговори: Аз ще го примамя. И Господ го запита: Как?
21. А той отвърна: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Тогава Господ каза: Примамвай го още и ще сполучиш; излез, направи така.
22. И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на тези твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе
2 Летописи 18 " - Алле-лу-Йах

Думата “алах” (Alah) съществува в иврит, но не и като име или название
което се отнася до Бога. Тя има три основни значения: (а) да проклина, кълна се,
или заклевам; (б) да се оплаквам (плача), моля се, и (в) да възникне, издигам се,
извисявам се, и др. Това е безспорен факт, и “Аллах” не съществува като име на
Бога, или дори на обикновен човек, споменат в написаното на иврит Св. писание.
Думата “алах” или “Аллах” не се среща и в преведния на гръцки Нов завет.
Напълно безпочвено е твърдението, че “Аллах” е името на Бог в Библията, без да се
потвърждаваот нито една улика. Бог винаги е бил известен като Яхве, или (много
по-рядко) - в съкр. вариант Ях.
Мюсюлманските учени са отишли твърде далеч и твърдят, че на арабски
“Аллах” всъщност е аналог на, същата дума позната в иврит като “Елоах” (Eloah),
което не е име, се превежда просто като “Бог”. Думите “Ел” и “Елохим” се
превеждат много по-общо като божество изобщо, езически божества, идоли, или
дори и смъртни, хора-съдии. Именно поради тази причина, е известно, че
мюсюлманските апологети се дразнят особено, когато другите мюсюлмани говорят
за “Бог” вместо за “Аллах”, защото думата “Бог” може да се отнася за всеки бог и
религията. Те признават, че Аллах е подходящо име, което разграничава Бога на
мюсюлманите от останалите богове, на евреите и християните, или боговете на
индусите и в другите религии. “Елоах” (Eloah) във всеки случай, е производно на
думата “Ел” и нейната форма в мн. ч. “Елохим”, което звучи близко до “Аллах”.
Названието на Името Елоах, като синоним на “Аллах” изобщо не е популярно сред
мюсюлманите, но обикновено го използват, само когато агитират своята религия                                                                                               ред евреите и християните, за да приемат исляма. Ако се признесе, че “Елоах е
моя Бог и Мохамед е негов пророк” то това не се приема за формула
удостовяраваща, че произнеслият я, е приел исляма!
Има и друг думи, производни на корена *El-, отнасящи се за “Бог” в Стария
Завет, който звучи подобно на Аллах, и това е Елах (Elah). Но тя сеизползва сма оп
отношение на пророците Езра, Даниел (Данаил) и веднъж от Еремия. При това не е
собствено име, а всъщност означава “дъб” и по този начин се използва за
почитаните от езичниците свещени дървета и идоли. За мюсюлманина е
недопостимо да се свързва Аллах с идол.
Дори ако мюсюлманските учени-теолози бяха прави за Елоах (Eloah) (което
е категорично отхвърлено), ние тогава ще бъдат изправени пред дилемата, че Бог
има две собствени имена - Яхве и Елоах / Аллах - което противоречи на
собственото “божие свидетелство” в Стария завет, че “Той е единствен” и е
известен само като Яхве. Името Яхве е залегнало в третата заповед:
“Да не се употребява името Яхве ( ), името на Бог [Елохим] напразно.
(Ex.20: 7)”                                                                                                / Приликите на водният дух Агве(Агуе) с "Яхве"("Яхуе"), както и на огненият дух Огун с "Огън", тамастичният Огън Агни, най-низшият сред девите, асоцииран с желязото и кръвта.
Първите хора са били Аданху(Adanhu) и Йеуа(Yewa), прототипи за библейските Адам и Ева. Етимолигията на Аданху е Санскритското "Ада/и/у"- "Начало", а Йеуа от "Дева"-полубог.
Създателият се нарича Маaу(Маху е плагиат на Маха, Санскр. "Велика" и Майа). Според Африканските култове Създателят е Женското начало.(Виж тука полемиката на Сухотра свами с Кали баба). Идеята за обрязване на гениталиите на абрахамците иде от африканският култ Яо, според който обаче жените се обрязват повече от мъжете.
Маау е богиня на Луната и има свой съпруг Лиса-бог на Слънцето. Ислямът е взел идеята за Аллах(Яхова), като "Лунно божество", обаче мъжко и 3 женски под-божества(Ал Лаат, Ал Узза и Минаат, от които първото е Слънчевото, второто-Венера, третото-Съдбата), които му прислугват.
Общото е невежеството, че не Слънцето-на Луната, а Луната е някакъв орбитален център("pivot") на Слънцето 

Маау има 14 деца-точно както 14 планетарни системи от ВЕДАическата Космогония.
Земните планети и имат за началник "Зоджи", райските планети на Индра(гръмотевицата, бурите и дъждовете) имат за представител Со, а началник на морският пантеон(адските, подземни планетарни системи, чиито главатар е Шива с Ананта змея) е Агбе, може да дадем препратка към Яхве. Друга препратка към Яхве е Аге, богът на ловът.

Важно е да се отбележи, че НИТО ЕДНА КОСМОГИЯ, освен оригиналът - ВЕДАическата, не достига по-нависоко в Космогонията си от Райа на Индра, гръмоносецът, пращащ дъждове за реколтата./

Думата "напразно" на иврит е “shoaw”, което означава “да се втурне през, да
донесе опустошение, безполезност, или съсипия”. С други думи, това е святото име
стоящо над всички имена. Това име не трябва да се хули (Lev.24: 16) или опетнява.
То трябва да се споменава, само с благоговеен страх, защото това е същината на
Истинския и Единствен Бог.
Католиците и протестантите се отнасят с презрение към това име, което
преиначават на “Йехова” и под което разбират “лъжлив, неистински бог”, дори е
възникнала и цяла секта, църква наричаща се “Свидетелите на Йехова”,
използващи това лъжливо име. Библията учи “от кора до кора”, че истинското име
на Бог, е Яхве, и това е от съществено значение за спасението. Той е споменат още
в самото начало на Библията като “Яхве е създател, направил земята и небето”
(Gen.2: 4).
Едно нещо, с което повечето мюсюлмани и християни не са запознати е, че
името на истинския Бог не е равностойно на името на Исус. За повечето християни
са по-скоро “неудобно” да научат, че “Исус” не е истинското име на Христос, както
е известен на всички. Във времето на Новия Завет, името “Исус” не е известно.
Дори и Мария (Мириям) не би повярвала, че има син, наречен Исус, тъй като
неговото име не е Исус, а Йешуа (Yah"shua).
Исус е гръцка дума Ἰησούς. Буквата “Ἰ” дори не съществува в иврит. Знаем
че архангел Гавраил казал на Мария / Мириям, че името на Месията, което е дадено
от самия Всемогъщи Бог, е от особено значение. Той съобщава с точнот значение
на това пророческо име. Гавраил казве че това име означава: “Той ще спаси народа
си от греховете му”. Или всеки запознат с езика хебрев (староеврейски) ще го
произнесе, както е дадено през устата на Гавраил: Y"SHUA или YAH"SHUA. В
буквален превод това означава “Ях спасява”, а Ях не е нищо друго, освен съкр.
форма на божието име Яхве. Вижда се че истинското име на Бога е запазена дори и
в името на Христос, защото е Ях / Яхве – е този който спасява. Името “Исус” е
неточна гръцка транскрипция на “Яхве спестява”.
Писанията следователно не само за запазили истинското име на Бога - Яхве,
но го свързват със святото име на Месия, както добре е известно (гр.Христос е букв.превод на стр.евр. ַיח ִשָׁמ (Машия – богопомазан
, или Месия). Това не е
случайно и има голямо пророческо значение. Днес вече все повече вярващи
разбират че Йехова е невярно и лъжливо име, и също разбират че Исус е
деформирана, гърцизирана форма на истинското име Йеишуа (Yah"shua), както го
съобщава Св. писание. Християните са виновни за засенчването на истината чрез
приемането на деформираноти гърцизирано предаване на Божието име.
Но какво общо има това с въпроса за Аллах? Причината, поради която се
спираме на този въпрос, е да се покаже и подчертае, истинското библейския името
на Бога, да се изясни и разбере предлно ясно, че винаги е бил известен само и
единствено като Яхве, тъй както се е поризнасяло на времето. И докато има някои
повърхностни сходства със арабското “Аллах” смисъла и историческия произход е
доста, доста по-различен.

Б. Произходът на името на Аллах

Думата "Аллах" идва от арабското словосъчетане, “ал-илах”. Al е
определителен член "той", а ilah е арабската дума за “Бог”, т.е. означава Бог. Това
име означава просто бог, божество и е от един произход с познатото в иврит El –
бог, като общо понятие, божество. Думата Аллах е чисто арбаска, а не е чужда
дума (която би трябвало да бъде заета от написаната на иврит Библията), така че
“Аллах” е чисто арабски термин, използван изключително във връзка с арабско
божество. “Енциклопедията на религиите” казва: “Аллах е предислямско име ...
съответстващо на вавилонския бог Бел”. (ред. James Hastings, Edinburgh, T. & T.
Clark, 1908, I: 326).
Пределно ясно е, че мюсюлманите трудно могат да бъдат убедени в това, така
че ще посочим много цитати и археологически доказателства, по въпроса. Въпреки,
че тази информация не ще бъде приятна за вярващите (а не разсъждаващи
аналитично) читатели, е необходимо да се погледне истината в очите. Фактите са
си факти, и доказателствата очевидни, освен ако не се изостави всякаква логика, и
здрав разум, което е типично за религиозните фанатици.
• "Аллах е дума намерена ... в арабски надписи преди исляма" ( Encyclopedia
Britannica , I: 643 )
• " Арабите, преди времето на Мохамед, са имали и почитали върховен бог
наречен Аллах" ( Енциклопедия на исляма, изд. „Houtsma” , Arnold, Basset,
Hartman; Leiden: E.J.Brill, 1913, I:302)
• " Илах (Ilah) ... се появява в предислямската арабска поезия ... по честота на
използване, думата Ал Илах, преминала в Аллах, често се засвидетелства в
предислямската поезия " ( Енциклопедия на исляма: Encyclopedia of Islam, eds.
Lewis, Menage, Pellat, Schacht; Leiden: E.J.Brill, 1971, III:1093)
• "Името Аллах датира преди Мохамед" (Енциклопедия на световната
митология и легенди. ed. Anthony Mercatante, New York, 1983, I:41)
• Произходът на тази дума (Аллах) е свързан с предмюсюлманския период.
Аллах не е често срещано име, и означава "Бог" (или "божество"), и мюсюлманина
трябва да използва друга дума или форма, ако иска да се посочи названието на
всеки различен от собствената му религия бог" ( Енциклопедия на религията и
етиката , изд. James Hastings , Edinburgh : T & T Clark , 1908 , I: 326 )
 Ученият от Харвардския университет, Херни Пресервъд Смит (Henry
Preserved Smith) пише:
• "Аллах вече е бил известен с това име на арабите" ( Библията и исляма: или,
влиянието на Стария и Новия Завет върху религията на Мохамед, New York : Чарлз
Скрибнър (Scribner) и синове, 1897 г., стр.102 )
Д-р Кенет Краг, бивш главен редактор на престижното научно списание
„Muslim World” (Мюсюлмански свят), един от най-известните съвр. западни
изследовтале на исляма, чиито творби са обикновено публикувани от Оксфордския
университет , коментара :
• Името Аллах е видно в археологически и литературни източници от
предислямския Арабия"( The Call of the Minaret, (Вик от минарето), New York :
ОУП , 1956 г., стр. 31)
Д-р Монтгомъри Уат (Watt), професор по арабски и ислямски науки в
Единбургския университет и хоноруван професор по ислямски науки в колеж дьо
Франс, на Джорджтаунския университет и Университета в Торонто, е направил
задълбочено изследване върху предислямската концепция за произхода на Аллах.
Той заключава:
"През последните години аз съм все по-убеден, че за адекватно разбиране
възхода на Мохамед и от голямо значение за произхода на исляма, трябва да се
съгласим, че в Мека е съществувал религиозен култ към висш бог наричан Аллах" .
В известен смисъл това е форма на езичеството, но тя е толкова различна от
класическото езичество, както обикновено то се разбира, че се нуждае от отделно
проучване" („Мохамеданска Мека”,стр. VІІ . Виж също статията му "Вярата в един
върховен Бог в предислямска Мека" , вестник за Научния семитология, Vol.16,
1971, стp. 35 - 40)
Цезар Фарах (Caesar Farah) в книгата си за исляма заключава по повод
въпроса за предислямския произход на Аллах: “Няма причина, поради която, да се
приеме идеята, че Аллах е заимстван от мюсюлманите, от свещените писания на
християните и евреите” (“Исляма: убеждения и наблюдения”, (slam: Beliefs and
Observations) New York: Barrons, 1987 г., стр. 28 )
Според изследователя на Близкия изток, учения Е.М.Уери (E.M.Wherry),
чийто превод на Корана се използва и днес, в доислямския период, се е извършвало
поклонение на Аллах, както и поклонението на Ваал, и двета божества се свързват
с астралните религии в които се почитат Слънцето, Луната и звездите (“Цялостен
Коментар върху Корана”, (A Comprehensive Commentary on the Quran) Osnabrьck :
Otto Zeller Verlag, 1973 г., стр. 36 ).
“В древна Арабия, божеството на Слънцето се разгледало като жена богиня,
докато на Луната - като мъжки бог. Както е посочено от много учени като Alfred
Guilluame, богът на луната се е наричал с различни имена, едно от които е Аллах
(цит.с., Исляма (Islam) , стр. 7 )
“Името Аллах се използва като лично име за лунния бог, в допълнение към
други негови названия, които са били използвани”. … “Аллах , богът на Луната е
бил женен за богинята на Слънцето. От техния брак се родили три богини, които
били наречени “дъщерите на Аллах”. Тези три богини били Ал Лат, (Al-Lat), Ал
Уза (Al-Uzza), и Манат (Manat).
“Дъщерите на Аллах, заедно с Аллах и неговата съпруга, богинята на
Слънцето се почитали като “висши богове”. Тоест, те стоели на върха в
предислямския арабски пантеон” (Робърт Мъри (Robert Morey), “Настъплението на   Исляма”, (The Islamic Invasion) Eugene, Oregon, Publishers Harvest House, 1977,
стp.50 - 51).
“Енциклопедията на Световната митология и легенди” (The Encyclopedia of
World Mythology and Legend) , казва:
“Освен пред Аллах, те (арабите) се поклоняли още на множество по-малки
богове и на “Дъщерите на Аллах” (цит.с., I: . 61).
Днес е добре известен фактът, доказан и археологически, че полумесецът
като символ на Луната, е свързан именно с поклонението пред лунния бог, освен в
Арабия, така и в целия Близък изток в доислямския период. Археолозите са
открили множество статуи и йероглифни надписи, в които полумесецът е поставен
над главата на божеството, за да символизира поклонението на Лунния бог.
Интересното е, че докато Луната обикновено се почита като женско божество
(бел.пр., при индоевропейците) в древния Близък изток, арабите го разглежда като
мъжко божество.
В Месопотамия шумерският бог Нана (Nanna), наречена Шин от акадците,
бил почитан по-специално в Ур, където той е главен бог на града, а също и в град
Харан в Сирия, межу които е имало тесни религиозни връзки. Угаритски текстове
съобщават, че Лунният бог е почитан под името Ирх (Yrh). Върху паметниците
изобразяващи бога е представен със символа си - полумесец. В Асор (Палестина) в
малък храм на ханаанците от късната бронзова епоха е била открита кавенна стела,
изобразяваща две вдигнати за молитва ръце, и полумесец, което показва, че храмът
е посветен на бога на Луната.
Почитането на звездните божества, вместо Яхве, винаги е било сериозно
изкушението за израилтяните (Dt.4 : 19 ; Jer.7 : 18 ; Am.5 : 26 ; Ac.7 : 43 ). “Но Яхве
е в зенита на небето (Йов 22:12 ).
(Бел.пр.: Луна: шумер. udnua, акад. bubbulu, хатски kap – луна, паралел с
кетски qīp, югски xep – луна, хатски kušku – лунния бог, кит. 亙 свр. ф-ма gиng,
др.кит. kənγs, kənγh – увеличаваща се, млада луна, също 月, съвр.ф-ма yuи, др.кит.
nγot, клас.ст.кит. nγwat – луна, бурушастки буруш. *γuha – луна, в др.египет. ḳḥy –
луна, прасемит. *hilāl, угарит. hll, араб. hilāl, етиоп. helāl – нова луна, новолуние
(оттук е името “аллах”), бербер. t-alli-t – луна, др.форма в араб. ḳamar – луна, араб.
šahr, етиоп. ŝahr – нова луна, акад. *warh, угарит. финик. yrh, хебрев yārēa
ḥ, етиоп.
wдrh – луна. В протобаски *hil-, *hila-, в баски illa, hila, ilargi – луна, в бурушаски
*halбnc – луна, тибет. zla-ba, бирман. диал. lă-vo, hla; в урутски šēl-ardə - луна,
което показва че се касасе за древен, семито-пракавказки произход.)
“Арабското племе Кураишити (Quraysh), към което принадлежи и Мохамед,
особено са почитали лунния Аллах, и трите му дъщери, които са били смятани
като застъпници между хората и Бога.
“Поклонението на трите богини, Ал Лат, Aл Оза, и Манат, заема значителна
роля в религиозният култ в Кааба (Kabah) в Мека. Имената на първите две дъщери
на Аллах, всъщност за женски форми на самото име Аллах.”
“Името на бащата на Мохамед е Абд-Аллах. Името на чичо му е Обеид-
Аллах, което показва че семейството е имало лична преданост, към този езически
култ и поклонението пред Аллах, богът на луната”. (цит.с.., Мъри, стр.51). (бел.пр.
което показва че най-вероятно Мохамед произлиза от стар жречески род!)
Историята доказва, че в предислямския си период, племето на сабеите в
Арабия са почитали Луната, възприемане като мъжки бог Аллах, който е бил женен
за богинята на Слънцето. Видяхме също, че е било традиция, името на Аллах да се   използва и като родово име в семйиството на Мохамед. Че Аллах е езически бог в
доислямския период, е неоспорим факт. И така, възниква въпроса: защо Мохамед е
“нарекъл” Бога, с името на езически бог, почитан от собственото му племе?
Неоспорим факт, е че Кааба е бил езически храм, където са били идолите на
Аллах и другите арабски божества в предислямското време. Езичниците се молели
към Мека и Кааба, защото това е мястото, където и било светилището на техните
богове. И тъй като идолът на тяхния лунен бог, Аллах, е бил в Мека, те са се
молили в посока към Мека.
Както стана ясно от приведените факти, и изследванията на учените
занимаващи се с историята на Близкия Изток, религиозният култ към Лунния Бог, е
бил широко разпространен, далеч отвъд Арабия. Целия Плодороден полумесец се е
прекланял пред обожествената Луна. Според тези факти, става напълно ясно, защо
ислемът има много бърз успех точно сред арабските племена които традиционно са
почитали лунния бог Аллах. Става напълно ясно, защо полумесецът се превръща в
символ на исляма, който се появява върху десетки знамена на ислямските държави
в Азия и Африка, и се извисява над минаретата и покривите на джамиите. Корените
на това явление са в далечния предислямски арабски езически период, когато са
почитали Луната като бог на име Аллах, чието главно светилище е било в Мека.
Образованите мюсюлмани разбират тези факти много добре, много по-добре, в
действителност, отколкото повечето християни. Робърт Мъри (Robert Morey)
припомня един свой разговор на тази тема:
“По време на едно свое пътуване до Вашингтон (окръг Колумбия), завърках
разговор с един мюсюлманин, шофьор на такси от Иран. Когато го попитах,
“Откъде исляма е получи символа си - полумесеца?” той отговори, че това е древен
езически символ и се е използва в целия Близък изток, и че приемането на този
символ е помогнал мюсюлманите лесно да привелкат към новата религия, голяма
част от населението на целия Близък изток. Когато отбелязах, че думата Аллах е
била използвана като име на Лунния бог, чийто култ е съществувал в предислямска
Арабия, той се съгласи, че това е така. После посочих, че религията и Корана на
Мохамед могат да се обяснят от гледна точка на предислямската култура, обичаи и
религиозни идеи, той също се съгласи с това! Той обясни, че е получил
мюсюлманско университетско образование, но в един момент от живота си е
решил да проучи исляма от научна гледна точка и в резултат на това е загубил
вярата си в исляма. Значимостта на предислямския източник на името Аллах не
може да се надценява”. (цит.с., стp.52-53).
Особено интересно е, че се наблюдава паралел между развитието на исляма
и Римокатолическата църква, и двете религии абсорбират езически идеи, за да
привлекат новопокръстените. Мохамед не е бил сам в плагиатството си на други
религии. Фалшиви “християнски” църкви са го правили и правят прекалено явно.
Тези, произнасящи името на Христос трябва да разбират подобни неща. И поради
тази причина, авторът на тази статия, се е отказал от всички фалшиви форми на
християнството и се върна към първоначалното учение на Библията и към
истинския Бог, Яхве-Елохим.
Ако има едно нещо, което е било пределно ясно, в сравнителното
изучаването на религиите, това е, че всички основни религии имат различни
концепции за божеството. Яхве, Аллах, Вишну и Буда са абсолютно различни. С
други думи, не е вярно твърдението че всички религии се покланят на един и същи
Бог, само че го наричат под различни имена. Ето защо използването на думата
“Бог” в описанието на дадено божество е много специфично и трябва да се върнем    към имената на тези божества, за да открием какво всъщност това означава, по
отношение на личността и атрибутите му. Без да обръщам внимание на
съществените различия, които разделят световни религии, е некоректно, по този
начин да се оспорва тяхната уникалност на световни религии. Яхве, бога от
Библията, не е Аллах бога от Корана, не е Вишну бога от Ведите, не е Буда, бога на
будистите и пр. Както ще видим по-нататък, има фундаментални различия между
Яхве и Аллах по отношение на личните качества, теологията, морала, етиката,
сотериологията, есхатологията, теокрацията, и в почти всяко друго отношение. Те
представляват два различни духовни свята. И когато открием, дори повече от
характера на Яхве, чрез откровението на Йеишуа (Yah"shua) или Исус, ще видим,
че разликата между Библията и Корана, е още по-голяма. Има още доказателства
относно истинския произход на божеството, което исляма почита като Аллах.
www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/ALLAH_LUNNIJA_BOG.pdf
     



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6965592
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031