Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2013 18:02 - Измамата, наречена „флуорна профилактика”1ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1703 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.12.2013 12:46


 image                                                                                                                           I Какво представлява зъбният кариес, причината за неговата поява и каква профилактика наистина е нужна.
II Какво представляват флуоридите и техните сериозни токсични поражения върху човешкия организъм – какво казват учените за това. Каква е причината тези токсични химикали да се предлагат като „профилактика на кариеса”.


III За правото ни на избор на профилактика и лечение.

1. Какво представлява зъбният кариес и коя е причината за неговата проява?
В „Зъбният кариес и неговата профилактика” (под ред. на доц. Ботушанов, 1987) можем да прочетем:
„Зъбният кариес най-общо е локализиран патологичен процес, който се развива в минерализираните зъбни структури, като започва с деструкция на зъбната повърхност... Зъбният кариес се развива под плътна бактериална маса, наречена зъбна плака, която е здраво прикрепена към зъбната повърхност. Кариесогенните микроорганизми разпадат ферментативно въглехидратите в плаката, при което се отделят органични карбокиселини...” (стр. 53)
„За профилактиката на кариеса най-голямо значение имат калцият и фосфорът, които са минералните съставки на костите и зъбите и от чието ниво в течните среди в организма зависи количествено и качествено минерализацията.” (стр. 98)
„С рафинираната захар не се внасят минерални вещества, а за разграждането й се изразходва фосфат, следователно храненето със захар е фосфодефицитно явление. Предимно в това може да се състои ендогенното кариесогенно действие на захарта. То може да се прояви, ако се създаде общ фосфорен дефицит в организма. Друга отрицателна тенденция във въглехидратното хранене на съвременния човек е рафинирането на брашното, като се отстраняват обвивките и зародишите на зърната. С това нишестените продукти (хляб, тестени произведения) обедняват на минерални вещества, витамини и други биологично ценни съставки. Локалното влияние на въглехидратите е подчертано кариесогенно.” (Стр. 95)

А ето какво пише в монографията „Флуорна профилактика на зъбния кариес” (Н. Атанасов, Д. Маслинков, 1987) на стр. 6: „...кариесът не е флуорнедоимъчно състояние”. (!) Казано е ясно: не е! И в същото време се заявява, че е важно в борбата с кариеса „пълноценното използване на различните форми на профилактиката с флуориди. И в настоящия момент тя остава най-ефективна.”. Логичният въпрос е: след като зъбният кариес не е флуорнедоимъчно състояние, а е резултат на нездравословно хранене, за какъв дявол ще трябва да се „профилактира” с флуориди, приемани вътрешно (ендогенно)?! Действително това ли е най-ефективната профилактика?!

Отново в „Зъбният кариес и неговата профилактика” четем: „Древните и нецивилизовани народи, които се хранят с твърда и непреработена храна, имат по-ниска епидемичност на кариеса в сравнение с цивилизованите народи, които се хранят с мека и преработена храна. Твърдата храна развива челюстите и зъбите и поддържа чисти зъбните повърхности. Меката храна не упражнява дъвкателния апарат, полепва по зъбите и е един от съществените фактори за развитието на зъбен кариес”.

„Най-ниска заболеваемост се отбелязва при нецивилизованите племена вероятно в резултат на кулинарно необработени храни и храни с малко съдържание на нискомолекулни въглехидрати. При ескимосите епидемичността е 1,2 %, докато тази на ескимосите, поставени в съвременни условия, е 18,1%.” (стр. 14)

В същото ръководство е обяснено, че много показателни в това отношение са резултатите от няколко продължителни епидемиологични проучвания. Едно от тях е изследването на жителите от остров Тристан да Кунха в Северния Атлантик. Епидемичността на кариеса на първите постоянни молари при прегледите през 1932 и 1937 г. е нула (!), а след промяната в начина на хранене от 1950 г. (в храната преобладават ферментиращи въглехидрати) епидемичността се повишава на 50% при прегледите през 1952 г. и достига до 80% през 1966 г. (след малко ще се спрем отново на подобни много обширни наблюдения и данни, предоставени ни от американския стоматолог д-р Уестън Прайс).

Други наблюдения са от Втората световна война по време на продължителната блокада на Ленинград и окупацията на Норвегия за период от няколко години. В Норвегия се въвежда ограничен режим на хранене, като белтъците са в достатъчно количество, но е намалено количеството на въглехидратите. Промяната в начина на хранене довежда до забавен пробив на зъбите и рязко (3-4 пъти) спадане на кариеса на постоянните зъби. След премахване на купонната система честотата на кариеса отново се повишава и през 1949 г. достига изходното ниво от 1941 г. Редукцията на кариеса се дължи на ограниченото хранене с въглехидрати. Изводът от всичко представено до тук е, че начинът на хранене е най-важната профилактика на кариеса!

Ето обаче какво можем да прочетем около сто страници по-нататък в същото ръководство (стр. 102): „Прилагането на флуориди, местно или общо, е най-ефективната в настоящия момент форма на профилактика на зъбния кариес. Тя трябва да заема съществено място в комплексните профилактични прозрами, независимо че кариесът не е флуорнедоимъчно заболяване. Ефектът на този микроелемент е един от най-добре проучените и документирани факти в историята на медицината.” Аз бих казал един от най-добре и най-успешно манипулираните! Как е възможно в една книга да съществуват две взаимноизключващи се мнения на едни и същи автори?!

Предлагам на вниманието ви и още някои извадки от споменатата по-горе „Флуорна профилактика на зъбния кариес”, в която се цитират между другото „студиите на Дийн”, за които, вече предполагам сте разбрали (в Глава 19. от „Световната конписрация срещу здравето”) каква „обективна” стойност имат, както и от други „авторитети”, спонсорирани от и работили за алуминиевата индустрия – Кокс, Арнолд, Ходж, Армстронг, Ларджент, Ериксон и т.н.: „Отличният превантивен ефект на малките дози флуор е един от най-добре аргументираните и документирани факти в историята на медицината... Отделни автори смятат, че флуорът е вреден за здравето на хората. По този повод в официалните документи на СЗО бе отбелязано, че се отнася за проучвания, характеризиращи се с непълнота на амнестичните данни, необективно описание на получените резултати или грешка в анализа и тълкуването на данните..” (?!)

И само няколко страници след това: „Флуорът инхибира (потиска – бел.авт.) активността на изследваните дехидрогенази – СДХ, МДХ, алфа-ГДХ и ЛДХ (това са различни ензими – бел. авт). Инхибирането се открива във всички изследвани органи...” Как изобщо може за вещество, което потиска важни ензимни системи и чиято токсичност се измерва в милионни от грама, да се каже, че не е вредно за здравето и има „отличен превантивен ефект”?! Да превантивен ефект наистина има, но по отношение на развитието на интелигентността и на способността за мислене, както става ясно от някои изследвания и от експерименти, провеждани с концлагеристи в СССР и в нацистка Германия.

Ето какво пише още в същата монография: „В достъпната ни литература не се установи нито един (!?) литературен източник, който да доказва аргументирано дори минималното токсично влияние на флуора, приложен в концентрации от 1 до 1,5 ppm. Задълбочените клинични проучвания и експериментите показаха, че няма заболяване, синдром или симптом, които да са пряко свързани, предизвикани от въвеждането на флуора в тези концентрации. Нещо повече, използвайки огромния експеримент на природата в ендемичните зони на флуороза, редица автори доказаха сигурността (?!) на тази профилактична мярка... Дори концентрации от около 8 ppm в питейната вода не променят общото здравословно състояние...” В светлината на всички данни, които съм изнесъл в двата материала върху флуорирането и флуорните съединения мисля, че коментарът е излишен.

И отново в монографията „Флуорна профилактика на зъбния кариес” (стр. 8): След като се разяснява, че „петнистите зъби” (зъбна флуороза) са резултат на по-голямо количество флуор в питейната вода, авторите са написали следното: „Появата на зъбна флуороза поставя въпроса за дефлуорирането на водите и още в 1937 г. откриваме първата публикация по този въпрос.”(!) Т.е. има предложение питейните води да се пречистват от флуора, защото водят до нежелана промяна в състоянието на зъбите!

И само няколко реда по-надолу виждаме, че през 1939 г. се предлага точно обратното – изкуствено флуориране на питейните водоизточници! Предлага го Джералд Кокс, а програмата е разработена от Д. Аст и сътрудници. Голямият въпрос е: Защо?! И другият въпрос, на който няма да намерите също отговор в тези книги е: кои са всъщност Кокс и Аст? (Това съм го обяснил синтезирано в главата за флуорирането в „Световната конспирация срещу здравето”)

Искам да обърна внимание на факта, че България е богата на минерални води, в които има високо съдържание на флуор, така че, ако лично някой иска да си прави „флуорна профилактика”, може да ги ползва по свое желание.

По-нататък в монографията се коментират „оптималните дози за ендогенна флуорна профилактика” (стр. 11), но кой и на базата на какви надеждни изследвания и методики ги е определил като „оптимални”, това не е ясно. В същото време се споменава неколкократно състоянието „зъбна флуороза” и за проведени изследвания във връзка с него, но този болезнен въпрос, касаещ именно това поражение в резултат на приемането на повече флуориди вътрешно, остава недоекспониран! А все пак става дума за ненормално и невъзвратимо състояние на зъбите, чиято корекция струва много скъпо, особено ако зъбната флуороза е по-силно изразена и освен това има психологически негативен ефект върху индивида поради неприятния външен вид на зъбите! В монографията се споменава, че и езкогенната профилактика (т.е. външната) в България е „прекъсната поради недостатъчна ефективност и голяма загуба на висококвалифициран труд”.

Ето тук можете да видите какво представлява зъбната флуороза:
http://www.fluoridealert.org/dental-fluorosis.htm


В различни храни се съдържа органичен флуор, като най-богати са: рибата и морските дарове, чаят (по-специално става въпрос за т.нар. зелен и черен чай, получавани от растението Camellia sinensis), бобът, овесените ядки, орехите. Според авторите на горната монография, дори „голямата консумация на чай може да се отрази върху състоянието на зъбите” и да доведе до зъбна флуороза. Освен това човек допълнително може да приема с храната флуор чрез месото, в зависимост от това с какви смески е хранено дадено животно. (стр. 19). Различни пестициди също съдържат флуориди и чрез растенията по пътя на хранителната верига такива съединения могат да попаднат в организма на човек. Богати на флуор минерални води в България са от Родопите – „Хисар”, „Велинград”, „Девин”- син етикет, „Михалково”, „Беловo”.

При всички тези условия, след като може да се предположи, че човек приема достатъчно количество органични и неорганични съединения на флуора, и след като е ясно, че кариесът не е недоимъчно състояние, смятате ли, че имате нужда от допълнително изсипване на токсични химикали в питейната вода, които не бихте желали да приемате, но няма как да отстраните, защото някой е решил да се „погрижи” за вашето и на децата ви „зъбно здраве”?!

Флуорът се резорбира много бързо от лигавицата на целия храносмилателен тракт в човешкия организъм и то почти напълно, като „флуорът, намиращ се в питейната вода, се резорбира в организма по-бързо и повече, отколкото този в хранителните продукти” (стр. 22). Флуорът се отлага основно в костите и зъбите, като натрупването е най-голямо по време на техния растеж (т.е. при деца).

Искам да ви обърна внимание веднага на още някои важни факти: флуорирането на питейните източници означава, че не само водата, която пиете, но и тази с която готвите, соковете, които приемате и т.н., ще бъдат „обогатени” с токсичните флуорни съединения. Представете си деца и възрастни, които поради някаква причина – например ако спортуват, пият доста повече вода и течности всекидневно. Това автоматически означава прием на значително по-голямо количество флуориди. Да не говорим, че за хора с нарушена бъбречна функция консумацията на вода с допълнително вкарани в нея флуорни съединения ще влоши цялостното им състояние още повече. При бременните жени трябва да се има предвид, че флуорът преминава плацентарната бариера, натрупва се в плацентарните тъкани и това води до дегенеративни изменения на плацентата в края на бременността (стр. 30), а освен това се натрупва в скелета и зъбите на плода.
Майчината кърма по принцип съдържа минимални количества флуор в концентрация, близка до тази на кръвния серум.
Сега искам да насоча вниманието ви към уникалната книга „Хранене и физическа дегенерация” (Nutrition and Physical Degeneration) от д-р Уестън Прайс.

http://www.beheard.com/beheard/images/items/0879838167.jpg


През 30-те години на ХХ в. американският стоматолог Уестън Прайс от Кливлънд, Охайо, обикаля надлъж и нашир планетата, след което публикува през 1939 г. своите открития и заключения в труда си „Хранене и физическа дегенерация”, илюстриран с над 100 фотографии. Потресаващото заключение, което дава, описвайки подробно наблюденията си от всяка област на Земята, посетена от него, била: хората, които живеят при примитивни условия и консумират естествени, нерафинирани храни от същия район, имат напълно здрави зъби, правилни зъбни дъги и се радват на чудесно общо здраве. Веднага щом цивилизованият начин на хранене със своите преработени, рафинирани храни и захарни изделия навлезе в живота им, стремглаво се увеличава честотата на кариеса и започват дегенеративни изменения и челюстни деформации, които се наблюдават още при първото поколение.

Според харвардския учен проф. Ърнест Хуутън, написал предговор към книгата на Прайс (1938 г.): „Тъй като ние отдавна знаем, че диваците имат превъзходни зъби, а на цивилизования човек зъбите са ужасни, мисля, че постъпваме изключително глупаво като концентрираме нашите усилия върху въпроса защо зъбите ни са толкова лоши, без да си дадем труда да разберем защо всъщност зъбите на диваците са в такова добро състояние.”

В нито една от тези диети (на „нецивилизованите” общности) не са присъствали: рафинирана захар и брашно, предварително обработени консервирани храни, пастьоризирано и обезмаслено мляко, рафинирано олио и маргарини. И освен това начинът, по който те обработват почвата и редуването на културите, не лишава растенията от важни колечества минерали, необходими за правилното развитие на животни и хора.

През 1958 г. „Таймс” съобщава, че един учен от Харвард е експериментирал в продължение на 10 години заедно със своите асистенти върху хиляди мишки, спонсориран от „Шугър рисърч фаундейшън” („Фондация за научни изследвания върху захарта”), за да разбере как захарта предизвиква кариес и може ли неговата поява да бъде предотвратена. Отговорът му бил: няма начин това да стане! Когато ученият публикувал резултатите от изследването в „Дентал асосиейшън джърнъл” (издание на Американската стоматологична асоциация), фондацията оттеглила спонсорството си.

Докато подготвял епохалния си труд „История на хра¬ненето”, професор Е. МакКалъм от университета „Джон Хопкинс”, наричан от мнозина по това време най-известният спе¬циалист по хранене и пионер в тази област, прегледал почти 200 000 научни публикации относно различните храни, усвоява¬нето им и ефекта им върху хора и животни за периода от сре¬дата на XVIII в. до 1940 г. Целта била да подбере тези опити, които били научно издържани, „за да разкаже за прогреса в разкриването на грешките в тази област на науката (свързана с храненето)”. Но за периода 1816-1940 г. проф. МакКалъм „не открил” (или може би по-точно не отбелязал) нито една публикация за контролиран научен експеримент с рафинирана захар, включително и труда на споменатия вече по-горе д-р Прайс! Може би ще се запитате защо. Защото отпечатването на кни¬гата му било спонсорирано от Хранителната фондация, която от своя страна получавала дарения от Американската компа¬ния за преработка на захар, „Пепси-Кола”, „Кока-Кола” и още от около 40 компании, всички много или малко свързани със захарна¬та индустрия.

Според проф. Хуутън: „Трябва да про¬явим мъдрост и да се поучим от начина на хранене на дивака. Нека не продължаваме с твърденията си, че четката за зъби и пастата за зъби са по-важни, отколкото боята за обувки и четката за обувки. Здравите зъби са резултат от здрава храна.”

Д-р Прайс: „Тези, които изучават историята, винаги са отбелязвали превъзходните зъби на т.нар. диваци, включително на хуманоидните типове, които са предшествали модерния човек. Докато, макар и рядко, се е случвало да се наблюдава по някой кариес в определени животински видове през последните геоложки епохи, човешкият вид е бил сравнително свободен от зъбен кариес. Тази липса на кариес при примитивните раси е била толкова впечатляваща характеристика, че много коментатори смятат кариеса изключително за съвременен проблем.”

Тъй като е било невъзможно сред цивилизования човек да се открият някакви по-големи групи от хора, при които да не се среща кариес, Прайс решава да посети сравнително изолирани общности в различни краища на Земята, запазили своя характерен начин на хранене, както и да проучи какво става, когато част от тези общности премине към съвременния начин на хранене.

Например, при изследване на децата между 7 и 16 години в една изолирана долина в Швейцария, където храната основно се състи от пълнозърнест ръжен хляб и млечни продукти, честотата на кариеса се оказва едва... 0,3%! Т.е. средно един кариозен зъб на всеки три деца. В съседно селище обаче, където вече продавали бял хляб, всевъзможни захарни изделия и изобщо съвременна храна, честотата на кариесите при децата била 20,2%!

Според Прайс на всички черепи на жители от долината на река Рона и изобщо на територията на Швейцария, които са по-стари от 100 години, стоят като цяло перфектно запазени зъби, докато на погребаните в последно време се виждат многобройни кариеси и други зъбни и челюстни проблеми. „Категорично може да се каже, че тези, при които не се развива кариес, се хранят по съвсем различен начин от другите, при които се забелязват кариеси.”

В някои многолюдни цивилизовани области на Швейцария д-р Прайс установява, че до 90-95% от населението там страда от кариес!
„Сред живеещите в модернизираните райони се наблюдава широко разпространение на зъбен кариес. Мнозина имат лицеви и челюстни деформации и като цяло са предразположени към различни заболявания. Всичко това се свързва с употребата на рафинирани брашна от житните култури, значителен прием на всякакви захарни изделия, консервирани храни, захаросани плодове и значително по-ниска консумация на млечни продукти.”
Ето какво пише Прайс за някои общности, живеещи на Хибридските острови: „Изследвах зъбите на няколко 70 и 80-годишни хора, и с изключение на някои венечни инфекции с леко разклатени зъби и много рядко липсващи, не се наблюдаваха никакви кариеси.”

При една от изследваните от него групи децата се хранели по стария, традиционен начин и честотата на кариесите била 0,7%, а при другата, отглеждана с модерния начин на хранене – 16,3%, т.е. 23 пъти по-голяма честота. Според стоматологичната инспекция, отговаряща за района, допреди няколко години при нито едно от 36-те деца в местното училище, не е бил наблюдаван кариес!

При ескимосите от Аляска, хранещи се по техния установен от векове начин, д-р Прайс установил честота на кариеса само 0,3%. При групи от ескимоси, които са преминали към консумация на рафинираните храни на цивилизацията, наблюдаваната честота на кариеса е била 27%! При една общност, която запазила частично стария си начин на хранене, но прибавила и рафинирани храни, честотата на кариеса била 12,2%.

Д-р Прайс съобщава и за наблюденията си за жителите на най-голямото поселище в една от областите в Аляска. При тези хора, хранещи се изцяло според традициите си, честотата на кариесите била 0,1%! При преминалите на храна, доставяна им от континента, кариесите били 21,1%!

И, забележете, при всички тези общности с толкова ниска честота на кариес, не са се прилагали някакви специални мерки по отношение на хигиена на устата.

При племето Масаи в Африка д-р Прайс установява 0,4% честота на кариеса, и т.н. Примерите са многобройни, но и тези са напълно достатъчни, за да си направи всеки интелигентен човек изводите.
Мисля, че в обучението на стоматолозите и лекарите би трябвало да се включат епохалния труд на д-р Уестън Прайс и книгата на Кристофър Брайсън за измамата с флуорирането.

Ето линкове към някои снимки от книгата на д-р Прайс:
http://www.yourreturn.org/Articles/Images/Aborigines_Full.jpg

http://journeytoforever.org/farm_library/price/Fig.28.jpg

http://www.healingourchildren.net/Healing_Children_Images/food_swiss_children.jpg

http://journeytoforever.org/farm_library/price/Fig.60.jpg


II. Преди да се спра на някои факти и цитати от книгата на Кристофър Брайсън „Флуоридната измама”, ще ви запозная съвсем накратко с флуора, неговите съединения и тяхната тоскичност (за допълнителна информация вж. Глава 19.).
Флуорът е елемент с неметален характер, силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Има изключително висока химическа активност, която се дължи на голямото му електронно сродство и на слабата единична химична връзка в молекулите му. „Гладът за електрони” в нестабилната молекула на флуора определя способноста му да взаимодейства с почти всички елементи, дори с инертните благородни газове и с всевъзможни органични и неорганични съединения и материи. Именно поради тази своя реактивоспособност флуорът не се среща като свободен елемент в природата, а образува съединения – флуориди. Химическата активност на флуоридите като цяло е също много силно изразена, като флуорният йон може да образува здрави връзки с водородния йон в големи органични молекули (като например ДНК) и по този начин да предизвика хаос в биологичната система. Флуорът измества кислорода от съединенията му и разлага водата до флуороводород и кислород, като реакцията протича с взрив.

Освен в огромни количества в атомната и алуминиевата индустрия флуорът се употребява за флуориране на органични съединения, като заменя водорода в тях, за направата на тефлон и различни материали, топими при много висока температура, в хладилната техника и др.

Токсичност на флуора: Според мнение на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA), публикувано на 16.03.2005 г, се казва, че флуоридите не са под физиологичния контрол на организма, т.е. те не се контролират от биологичните системи! Според клиничната токсикология консумирането на води с повишена концентрация на флуориди може да доведе до необясними за потребителя симптоми: виене на свят, гадене, главоболие, декалцифициране на костите, т.е. повишаване на вероятността от счупвания и др. Всички тези признаци показват хронично отравяне с флуор. (Това е отбелязано в сравнителния тест на българските минерални води.) А повишеното количество флуор в емайла прави освен това и зъбите по-чупливи!

Смърт може да настъпи, ако се погълне от половин до две трети от паста за зъби от една туба при възрастен човек, а при деца от още по-малко.

Ето ви резултатите от едно изследване публикувано в „Репродуктив токсиколъджи” през ноември 2006 г., показващо, че флуоридите оказват негативно влияние върху оплодителната способност при мъжки плъхове. „Замърсяването с флуориди на питейната вода може да наруши мъжката гаметогенеза и стероидогенеза и да предизвика оксидативен тестикуларен стрес...” Понижават се активността на различни ензими в тестисите, простатата и епидидимиса.
Унищожителните токсични ефекти на флуоридите са много добре документирани в научната литература и факти за тях се появяват дори и в някои медицински специализирани списания. Например в JAMA (1990-1992) е отбелязана повишена честота на счупвания на тазовата кост в областите на САЩ и Великбритания, където флуорирането на водата е практика.
The New England Journal of Medicine (1990) съобщава, че лечението с флуорни съединения на пациенти с остеопороза увеличава честотата на счупванията на тазовата кост.
Също през 1990 г. правителственият National Institute of Environmental Health Sciences съобщава, че флуоридите причиняват рак.
През 1971 г. д-р Дийн Бърк започва изследване върху ефектите на флуорираната питейна вода в САЩ. Бърк има над 50 години изследователски опит, от които повече от 30 е бил завеждащ на секцията по цитохимия и един от основателите на Американския институт по рака, като е получавал многобройни награди за изследванията си във връзка със злокачествените заболявания и биохимията.
Резултатите от неговите проучвания показват увеличаване на честотата на рака в САЩ в областите и градовете, където питейната вода се флуорира, като поне една десета от случаите се дължат на флуоридите!
„Ние взехме десетте най-големи градове, в които питейната вода се флуорира, и ги сравнихме с десетте най-големи, които не флуорират водата си. Флуорирането е започнало в периода 1952-1956 г. и продължава до настоящия момент. Между 1942 г. и 1952 г. честотата на рака в тези две групи е идентична. Но, след 1952 г., кривата на злокачествените заболявания (в районите, в които водата се флуорира), показва нарастване годишно с около 35 000 смъртни случая в повече. Няма никакво съмнение относно данните, които са от правителствени източници и всеки би богъл да си направи справка... Увеличаването на честотата на рака и смъртността от него стават очевидни няколко години след започването на процеса на флуориране на питейната вода и нарастването продължава оттогава.”
През октомври 1944 г. специализираното издание на Американската медицинска асоциация (JAMA) публикува в уводната статия на броя следното: „Ние знаем, че използването на вода, в която има от 1,2 до 3 ppm флуориди, предизвиква такива проблеми в развитието на костите като остеосклероза, спондилит и остеопетроза, а също така и гуша, затова не можем да си позволим риска за предизвикваме подобни сериозни системни заболявания, прилагайки една съмнителна процедура, която уж има за цел да предоврати появата на физически недостатъци по зъбите (кариес).”
Въпреки наличието на подобно официално изразено медицинско мнение през 1945 г. започва „експериметът” в Гранд Рапидс, Мичиган и Нюбърг, в които 40 000 души са подложени на въздействието на едно от най-токсичните съединения – натриев флуорид.
(А това е линк към едно показателно факсимиле на писмо от Американската лекарска асоциация.)
http://www.viewzone.com/ama.fluoride.gif

Стоматолози, сред които известни имена, бивши застъпници за флуорирането, го отхвърлят, като потвърждават, че то не намалява честотата на кариеса!
През 1988 г. Американското химическо общество излиза с доклад, в който поставя въпроса за токсичността на флуоридите и ефективността от профилактиката с тях.
В някои области на Турция и Индия например, където питейната вода съдържа по-високи количества флуориди – между 0,7 и 5,4 ppm, местното население и добитък страдат от куп болести: зъбна и скелетна флуороза, тежки артрози и артрити, изразено преждевременно остаряване, преждевременно втвърдяване на артериите, висока честота на мъртвородени деца и загуба на либидо.
Флуоридите увреждат ДНК, подтискат имунитета и функцията на щитовидната жлеза. Те са протоплазмена отрова, затова са използвани като отрова за плъхове.
Флуоридите водят до поведенчески промени и потискат волята на човек да се съпротивлява срещу тиранията. Флуориди са били добавяни във водата в концентрационните лагери в Сибир и в нацистка Германия, за да се направят хрисими затворниците. (За това въздействие съм писал в Глава 19.)
През 1998 г. д-р Дейвид Кенеди, стоматолог с 20-годишен стаж, бивш президент на Международната академия по орална медицина и токсикология, международен лектор по токсикология и възстановителна стпматология, обяснява защо флуоридите са вредни: „Въпреки, че съм член на Стоматологичното общество в Сан Диего, на Калифорнийската стоматологична асоциация (CDA) и на Американската стоматологична асоциация (ADA), ще започна моето изявление с изразяване на противоположна позиция по отношение на заеманата от тях що се отнася до безопасността на флуоридите.
1) Самите CDA и ADA не извършват научно-изследователска дейност.
2) Тези професионални организации досега успешно са убеждавали съдебните власти, че не носят законова отговорност за уврежданията, до които могат да доведат техните препоръки.
3) Стоматологичните организации не носят отговорност по отношение на изучаването на негативните реакции от флуорирането на питейните води.
4) CDA и ADA никога не са представяли на своите членове някакви сериозни мащабни двойно слепи проучвания (нито при хора, нито при животни), че флуорирането наистина намалява честотата на зъбния кариес.
5) CDA и ADA никога не са се допитвали до мнението на всоите членове по отношение на мнението им за флуорирането.
Следните два примера ясно илюстрират липсата на дълбочина и ненадеждността на разбирането от стоматолозите на този спорен въпрос.
А) Въпреки че местното стоматологично общество препоръчва флуориране на водата, моят разговор с президента на CDA – д-р Джоел Берик, разкри, че той изобщо не е наясно, че съществуват множество изследвания, които свързват флуорирането с повишаване на честотата на фрактурата на бедрената кост.
Б) Един възрастен стоматолог от Чула Виста се засегна от моята позиция, противопоставяща се на флуорирането. Той твърдеше, че през последните 50 години наблюдава огромният благотворен ефект от флуорирането на питейната вода в града. Когато му обърнах внимание на факта, че в Чула Виста водата не се флуорира, той изглеждаше объркан и промърмори: „А аз мислех, че е от флуорирането. Днес кариесите тук не са толкова много, колкото бяха преди години, когато започнах да практикувам.”
Допълнителното даване на флуориди на даден пациент, без да се имат предвид различните рискови фактори като: възраст, бъбречна функция, общо физическо състояние, консумация на течност, приемане на флуориди от други източници, както и количеството на приемания калций, са медицнска небрежност.
Всички организации, подкрепящи флуорирането, са съгласни, че случаите на зъбна флуороза, която е първият белег на системно интоксикиране с флуориди, са се увеличили с увеличаването на нивата на приеманите флуориди. (В същото време разходите по коригирането на увеличаващите се случаи на зъбна флуороза, които може да са много високи, не се покриват от медицинските застраховки – бел. прев., и освен това никой не обезщетява жертвите на тази безумна политика, нито взема предвид психологическия ефект на грозните зъби, с които трябва да живее човека.)
В някои по-бедни общества до 80% от децата имат зъбна флуороза. (Недохранването и непълноценното хранене влошават това състояние и правят организма още по-чувствителен към токсичното действие на флуоридите – бел. прев.)
Честотата на зъбната флуороза стабилно нараства откакто е въведено флуорирането през 1945 г....
Много изследвания показват, че флуоридите са мутаген (предизвикват увреждане на генетичния материал) и карциноген – допринасят за развитието на ракови заболявания...
През юли 1997 г. съюзът, представящ всички учени, токсиколози и статистици към EPA, също заяви: „Прегледът на данните от последните 11 години, включително животински и човешки епидемиологични проучвания, показват причинно-следствена връзка между флуоридите и съответно рака, генетични и неврологични увреждания, патология на костите. Особена загриженост предизвиква неотдавнашните епидемиологични проучвания, които имат отношение към води с концентрация на флуориди 1,0 ppm, приемана от деца.
Политическият чадър над флуорирането не е нещо ново. Манипулаторите, които го поддържат, непрекъснато минимизират обективните научни данни, като осигуряват чрез пристрастни комитети публикации, в които налагат своето мнение за безопасност на флуорирането, като се пренебрегват оригиналните проучвания.
След като Департаментът по здравето към Ню Джърси установява драматично нарастване на случаите на рак на костта у млади хора, които живеят в области, където водата се флуорира, членът на законодателния съвет Джон Кели пита Управлението по храните и лекарствата (FDA) къде са научните доказателства, на които FDA се опира, за да одобрява предписването на флуорни таблетки и капки. От FDA отговарят, че никога не им е предлагано искане за одобрение или пък изследвания за безопасност или пък ефективност на тази профилактика или пък каквото и да е! Когато ги притискат с въпроса защо не премахнат тогава флуорните капки и таблетки от пазара, Франк Фазари, шеф на съответния отговорен отдел в FDA, изразява загриженост за поста си и препоръчва на Джон Кели да го съди, за да може федералният съдия да му заповяда да се подчини на законите на Конгреса... (!)
Животни, хранени с вода със захар и с флуориди нямат по-малко кариеси от животни, хранени само с вода със захар без флуориди.”
Д-р Дейвид Кенеди отбелязва, че в най-голямото проучване върху зъбния кариес в САЩ през 90-те години на ХХ в. няма разлика между честотата на кариеса в районите, където водата се флуорира и в тези, където това не е практика. Освен това разходите за стоматологична помощ са по-малко именно в районите, свободни от флуориди!
Според много автори в организмите на някои деца могат да постъпват значително повече флуориди от предполагаемата необходима дневна доза (която, напомням, е силно завишена и е произволно избрана!) само при миене на зъбите с паста, съдържаща флуориди.
Трябва да се има предвид, че някои бебета, хранени с бебешки формули, получават от 100 до 200 пъти по-високи дози флуориди, отколкото са например съдържащите се нормално в майчината кърма минимални количества. Този факт е отбелязан в различни броеве на специализираното американско стоматологично списание „Джърнъл ъф пъблк хелт дентистри” (от 1997 и 1999 г). Даже родителите, живеещи в райони, в които водата се флуорира, за да предпазят децата си от зъбна флуороза, са съветвани бебетата да бъдат кърмени колкото се може по-дълго, да се приготвят формулите с дейонизирана, дистилирана или бутилирана вода с ниско съдържание на флуориди!
Храните, обработвани с флуорирана вода, също съдържат вече повече от тези съединения, особено житните култури и съответно кашите, приготвяни от тях.
По същия начин е повишено и съдържанието на флуориди в соковете и всички течни и твърди хранителни продукти, които са обработвани с флуорирана вода.
Освен това трябва да се има предвид, че флуоридите проникват лесно и през кожата, така че къпането с флуорирана вода допълнително натоварва организма с тези химикали!
Кажете ми, може ли един нормален и интелигентен човек, с титла „д-р” пред името, да поддържа, популярзизра и арогантно да се опитва да налага подобна антихуманна „здравословна” мярка?!
Многобройни примери за единични и масови остри натравяния с флуорирана питейна вода са дадени както на сайта, където е сложена петицията, така и в главата за флуорирането в „Световната конспирация срещу здравето”.
Изследване, проведено във Факултета по биологични науки към университета в Съри, Англия резултатите от което са публикувани през 2001 г., показва, че флуоридите се натрупват в пинеалната жлеза (епифизата) в много големи количества – почти в същите, както в зъбите! Епифизата жлеза функционира като канал, през който светлината и тъмнината влияят на ендокринните и поведенчески ритми. Тя изработва невромедиатора серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Това е жлезата, която в източната философия и медицина се свързва с развитието на интуицията и на екстрасензорните способности.
А сега нещо много интересно и показателно: през 1945 г. един главен инспектор от ЕPА (Агенцията по опазване на околната среда в САЩ) открива, че в бирата на „Комънуелт брюър Къмпъни” от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и даден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флуориране на водата е поне 1 ppm – същата, която се предлага да бъде въведена и у нас!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдебните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче PHS (Службата за обществено здраве) официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отравяне) на водата в САЩ.
Сега бих искал съвсем накратко да предоставя на вашето внимание някои факти от книгата на американския журналист Кристофър Брайсън: „Флуоридната измама”(The Fluoride Deception), написана след години разследване, проучване на разсекретени материали и интервюта с учени и участници в тази грозна манипулация и с пострадали.
Корицата на книгата The Fluoride Deception:
http://www.booksteps.ie/bks/photos/2424.jpg

През 2001 г. Елис Басин, дипломираща се в Харвардския медицински университет, под ръководството на Честър Дъглас – завеждащ Катедрата по епидемиология към Стоматологичния фалултет в Харвард, защитава своя докторат, който представлява сравнително изследване на честотата на остеосаркома (рак на костта) при момчета от райони, където водата се флуорира, и от такива, където това не е практика. След анализа на получените резултати Басин установява, че във флуорираните райони се наблюдава до 7-кратно увеличение на случаите на остеосаркома.
Работната група по околната среда (EWG) отбелязва, че това е най-щателния доклад, правен в САЩ, за връзката между флуоридите в питейната вода и случаите на остеосаркома. Такава връзка е била забелязана или най-малкото силно подозирана, но скрита от обществеността още през 50-те години на ХХ в., непосредствено след въвеждането на флуорирането в някои области на САЩ. Имайки предвид, че костите са първото място, към което се отправят и натрупват реактивните и токсични флуорни съединения, още повече в едни подрастващ организъм, такъв канцерогенен ефект е напълно реален.
С помощта на умела пропаганда, щедро спонсорираните от индустрията цивилни и военни учени, и с подкрепата на различни правителствени организации, свързани със секретния проект по разработването на атомната бомба „Манхатън” (вж. Глава 19.), изключително токсичните и опасни за околната среда и човека флуориди са превърнати не само в безвредни съедниения, но и в необходимост за наличието на здрави зъби у децата. По този начин индустриалните акули си осигурили легална защита срещу многобройните искове и дела, които били предявени от пострадали, както в самите предприятия, така и в околностите им. Как би могло да е вредно нещо, което имат такъв „благотворен” ефект върху зъбното здраве?! Разбира се, за един нормален ум никак не е лесно мигновено да схване чудовищността на подобна антихуманна манипулация.
„Историята за това как флуоридите са били включени в пастите за зъби и питейната вода изглежда невероятна, почти като фантастична.” Но, както отбелязва К. Брайсън, става дума за умела ПР кампания.
Ето какво пише на пастите за зъби в САЩ: „Пазете от деца под 6 години. Ако случайно глътнете повече от препоръчаното количество паста за миене на зъбите, потърсете медицинска помощ или се свържете веднага с Центъра за контрол на отровите.”
„Флуоридите лежат в основата на едни от най-огромните финансови състояния, които светът познава – на компаниите „Мелънс” от Питсбърг и „Дюпон” от Делъуеър. И нищо чудно, че на пастите за зъби има толкова драматично предупреждение. Същият силен химикал, който се използва за да се обогатява уран за атомните бомби, да се прави бойния газ зарин, да се топят метални руди, се дава на нашите деца като първото нещо сутрин и последното вечер, преди да си легнат.” Флуоридите се използват и при производството на високооктанов бензин, топенето на алуминий, стомана и берилий, да се обогатява уран, за получаване на пестициди, газове за хладилници, тефлонови покрития, водонепромокаеми дрехи, за гравиране на стъкло и керамика и т.н.
Флуоридите са толкова мощни химикали, че представляват много сериозна заплаха за околната среда и потенциална отрова на работното място. И така спонсорираните от индустрията учени, които първи предложиха, насърчиха и рекламираха употребата на флуориди в стоматологията, и свързването на тези химикали с по-добри зъби, както и твърдото поддържане на тезата, че в ниски дози те нямат друг ефект върху здравето, допринесоха да бъде превърната една отрова в панацея, отклонявайки вниманието от пораженията, нанесени от индустрията, бълваща флуориди върху работници, граждани и природата.
Трудно ли ви е да го преглътнете? Козметична операция, извършена върху имиджа на флуоридите преди повече от 50 години, е заблудила много хора досега. Вместо споменаването на тази дума да предизвиква в съзнанието образа на осакатен от тези съеднинения работник или отровена гора, пред нас се явява образа на усмихнато дете. Грозната и опасна страна на флуоридите почти напълно е убягнала от погледа на обществеността. Историците са пропуснали да отбележат, че замърсяванията с флуориди са представлявали най-голямата и единствена законова заплаха за програмата по атомната бомба непосредствено след Втората световна война. Именно флуоридите са били в основата на най-голямото замърсяване и натравяне на града Донора в Пенсилвания, след което започва да назрява американското движение за чиста околна среда.”
„Флуоридите са изключително лоша компания за други замърсители, защото ги карат да изявят най-лошите си страни. Например флуороводородът, който е много по-токсичен от други добре познати замърсители на въздуха като серен диоксид и озон, когато е в присъствието на споменатите газове, ги прави също много по-токсични. В такъв случай флуоридите, добавяни към питейната вода, не водят ли до засилване на токсичността на оловото, арсеника и други замърсители, които се срещат в нашите водоизточници?...
До средата на 30-те години на ХХ в. европейските учени вече свързват флуоридите с цяла гама от заболявания, включително на дихателната система, на централната нервна система (ЦНС) и особено на мускуло-скелетната – остеоартрози. Но по време на Студената война, в едно от най-колосалните укривания на информация през ХХ в., връзката на флуоридите с влошаване на здравословното състояние систематично са били изключвани от публичното внимание от учените, финансирани то американските индустриални компании и военните... Това е една измама и, както ще видим: огромна научна измама в глобален мащаб, юридическа уловка, за да бъде избягната съдебната отговорност за многобройните увреждания на работници, една нечестна игра в съдебната зала, станала възможна и многократно повтаряща се поради потискането на научни доказателства и в някои случаи чрез лъжесвидетелство.
Не обвинявайте стоматолозите. На тях им е било вменявано, че флуоридите са нещо добро за зъбите. Много малко са тези, които имат представа, че д-р (Харолд) Ходж, водещият учен в областта на флуоридите, обучавал цяло поколение ръководни стоматологични кадри през 50-те и 60-те на ХХ в. е бил главният военновременен токсиколог на проекта „Манхатън” (свързан с производството на атомната бомба)”.
Обръщам ви внимание на факта, че Харолд Ходж (запоменете това име!) е този, който е супервизирал приблизително по същото време и опити с хора, които без тяхно знание са били инжектирани с радиоактивните плутоний и уран, за да бъде проучено действието на последните. И не само това. Според разсекретени документи по време на президентството на Клинтън същият Харолд Ходж е участвал в секретни програми на ЦРУ по разработване на вещество за котрол на ума на основата на флуориди! А това е едва част от документацията, направена обществено достояние – какво има в тази, която все още е класифицирана, можем само да гадаем.
Докато Ходж е пропагандирал флуориране на водата, убеждавайки, че това е добре за детските зъби, от урината и кръвта на жителите на първия експериментален град, където било въведено флуорирането на питейната вода – Нюбърг, в щата Ню Йорк, редовно са били взимани проби от кръв, тъкани и урина на жителите и тайно изпращани за изследване в ръководената от него лаборатория.
Д-р Харди Лаймбек, завеждащ катедрата по Превантивна стоматология в Универистета в Торонто, Канада и бивш застъпник на флуорирането, споделя пред Брайсън: „Нямах никаква идея откъде идват тези флуориди, докато активисти, борещи се срещу флуорирането не ми отвориха очите.”
„Същите тези производители на фосфатни торове са членове на влиятелна индустриална група, която спонсорира изследванията върху флуоридите на д-р Робърт Кехоу през 40-те и 50-те на ХХ в. в Университета на Синсинати. Същият Кехоу, който е известен с поддръжката си по отношение на добавянето на олово в бензина (днес вече компрометирано и отхвърлено). Същият този човек е бил една от водещите фигури, уверяваща гражданите и другите учени в безопасността на индустриалните флуориди и изсипването им във водоизточниците, прикривайки в същото време информация за токсичните ефекти на тези химикали, докато в частни разговори с представители на финансиращата го индустрия споделя съмненията си относно безопасността дори на много малки дози от тях.
Индустрията не желае да види очернен издигнатия от нея флуориден монумент или да бъде изследвана и разкрита ролята й в създаването на този мит. Някои от архивите, които посетих, бяха с много липсващи документи, а други бяха направо затворени.”
Трябва да се има предвид, че митовете (заблудите), изграждани и насаждани с години, са много мощно нещо и обикновено не е лесно да бъдат развенчани.
Според Брайсън толкова токсични са превозваните със специални камиони флуоридни отпадъци от индустрията, които се изливат в питейната вода в някои области на САЩ, че след 11 септември 2001 г. властите вземат решение за по-специално наблюдение на доставките на тези съединения, възхвалявани като „редуктор на кариесите у децата”.
Ето съвсем накратко историята на д-р Филис Муленикс и изследванията й върху токсичността на флуоридите. През 80-те години д-р Муленикс е водещ американски невротоксиколог, занимаваща се с проучването на ефектите на различни химикали върху мозъка и съответно поведението. Тя, заедно с екипа й, дълги години разработват нова технология и специална компютризирана система (CPRS) за изследване в тази област, като постигат изключителна прецизност при анализиране на резултатите. Д-р Муленикс спечелва вниманието на много известни фирми, които, впечатлени от програмата, финансират с различни проекти разработването й, изнася научни семинари в Харвард и е член на Катедрата по психиатрия в същия. През 1982 г. я поканват да работи в престижния „Форсайт дентал сентър”, афилииран към Харвардския университет и смятан за един от най-известните стоматологични изследователски центрове в света. Нейният директор там – д-р Джак Хейн, е участвал преди години в разработването на натриев монофлуорофосфат, който по-късно фирми като „Колгейт” започват да слагат в пастите за зъби. През 1983 г. я запознават с възрастния вече споменат по-горе Харолд Ходж, за когото тя и не подозира каква зловеща роля е играл в цялата кампания с флуорирането и прикриването на токсикологичните изследванията на флуоридите (разбира за това едва след няколко години). Д-р Муленикс е консултант на компании като „Ексон”, „Проктър енд Гембъл”, „Шеврон”, „Нутрасуит”, „Колгейт-Палмолив” и др.
Когато компютърната програма, над която е работено в продължение на близо 30 години, е вече напълно готова, случайно й предлагат да извърши тестове с флуориди. Директорът д-р Хейн смята, че така ще бъде доказана безвредността на тези съединения и ще бъдат оборени опонентите на флуорирането. Самата Муленикс не била особено заинтригувана от идеята и дори смятала, че това ще бъде загуба на време и едва ли ще си заслужава да бъде публикувано в научните списания. За нея били по-важни изследванията, които извършвала върху много силно невротоксични субстанции и въздействия – различни антиконвулсивни медикаменти, радиационно облъчване и др., които могат сериозно да нарушат нормалната дейност на мозъка. За флуоридите, според нейните думи, д-р Муленикс не била чувала почти нищо друго „освен рекламите по телевизията и че са нещо добро за зъбите”. Заедно с младия учен в областта на стоматологията д-р Памела ДенБестен те започват експеримент с плъхове. Всъщност ДенБестен била много по-ентусиазирана по отношение на това изследване, защото забелязвала, че при предишни опити с флуориди, в които е участвала за определяне на въздействието им като профилактично средство срещу кариес, плъховете започвали да се държат „ненормално” и направо да изскачат от клетките, когато били хранени. През 1989 г. двамата учени вече привършват двугодишния експеримент. Но Муленикс е объркана от резултатите, защото не е очаквала, че флуоридите, които се изсипват в питейната вода, могат да имат такъв осезаем токсичен ефект върху мозъка и да променят по толкова драстичен начин поведението на плъховете. Провеждат пак опитите с повече от 5000 плъха. Но, както самата тя казва „поразително един и същ резултат се проявяваше отново и отново”.
Оказва се, че флуоридите предизвикват различни негативни ефекти върху плъховете. Бременните женски раждат хиперактивни малки, като мъжките се оказват по-чувствителни към флуоридите в това отношение докато са в утробата, а женските след раждането, още от кърменето до по-късен период в развитието си. У малките, на които са били давани флуориди с храната, се установяват повишено количество от тези съединения в мозъка, „познавателен дефицит” и забавено развитие.
               



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684499
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031