Блогът на budha2 :: МАНДЕЛА АНУ-НАГИ МОСАД

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.12.2013 21:23 - МАНДЕЛА АНУ-НАГИ МОСАД

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1117 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.12.2013 13:04

Ръка на гърдите-знак на масонерията /статуя пред "затвора"/
Много неправдоподбно звучи, че някой като Мандела, който е рицар на Малтийския орден и CFR, има 27 г в затвора. В действителност той служи през цялото това време на интересите на Мосад в своята страна, чиято цел беше като таен агент да осъществи контрол на масите. Това е нещо подобно на историята, която Мосад измисли за Ганди, представяйки го като мъченик и затворник. Този еврейски номер на секретната служба е много стар, а в днешно време е най-добре илюстриран със случая с Julian Assange . Всичко е измама от тип "достоверни" снимки и литографии, създавани в затвора.

Nelson Mandela и Walter Sisulu в затвора Robben Island през 1966. Anna Hunter, управляващ директор на Belgravia Gallery, свидетелства, че лично е видяла как Мандела подписва предварително фалшиви фотографии, за които се е знаело, че са нагласени с друга цел. Тя се е занимавала 19 месеца с това разследване, което не е променило с нищо фактите около "истината за бореца за свобода". Излязоха куп факти, които показаха как фамилията на Мандела е крала от множество фондове, някои от които предназначени за най-бедната част от чернокожото население в Южна Африка.

Жена му Winnie Mandala е осъдена за кражбата на 120 000$. За други финансови престъпления е осъден и Adi Moolman-неговия финансов съветник.

От общо шестте им деца, три загиват в мистериозни обстоятелства в ритуални дни. Неговата правнучка загина като жертва на ритуал, посветен на Световната купа в Южна Африка, където топката се нарича Jabulani /jabulon -сатана/. Както винаги всички слчуки са случайности и чичо Нелсън облича туниката на Малтийксия орден само за Хелоуин. Но, нека да не се бъркаме.... Малтийски кръст е логото Ануннаки. Неговата екссъпруга Winnie Mandela, също е измъчвана и убита , съгласно тъмните ритуали на Анунаки, изпълнени в Йоханесбург от прилежните им слуги, чиито водач беше Мандела.

Символ на АНК, Африканския Национален съвет, е съветът на Ануннаки - Шамаш. Този съвет е типичен орган на масоните в Америка или Европа. За него са полагали грижи 22-ма лекари, а той е освободен от затвора на 11-то число. Като таен агент Мосад създава за него "Umkhonto we Sizwe" (Копието на нацията = копие Ану и Оскар и Озирис), като за прототип е взет образът на еврейските партизански движения (Иргун). Изстрелването на копието е символ на масоните и Ануннаки. Тази команда е водена от самия Мандела, с помощта на еврейски активисти като Denis Goldberg, Lionel Bernstein и Harold Wolpe. Адвокатът му, евреин и агент на Мосад - Хари Шварц, го въведе в предполагаемия затвор. В този контекст, автобиографията му не изглежда твърде пресилена като профил на агент на Мосад.

СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ЕВРЕИ, Мандела използва Панафриканската конференция от 1961 г., на която всички страни решават да бъде създадена обща стратегия за драматичен призив за въорежени действия. Мандела обяви създаването на командата "Umkhonto we Sizwe", която е копие на еврейските партизански движения (Иргун). Тази команда е водена от самия Мандела, с помощта на еврейски активисти като Denis Goldberg, Lionel Bernstein и Harold Wolpe

Много са бунтовниците като Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Мугабе, Ким Ир Сен и..... ( попълнете празното място ), които, макар да позират като борци за свобода се борят за едно зло, за диктатура. Бързат да станат диктатори на свой ред, веднага след като вземат властта.

Мандела се превърна в герой на капиталистическите елити по света. Има консенсус, наложен от идеологията на медиите в техните ръце, защото той продължи да подкрепя всячески глобалния капитализъм за възможно най-насилствена стратегия спрямо бедните хора.

Само онези, които са дезинформирани, все още вярват, че Мандела е сътворил нещо "добро" за народа си, когато в действителност той беше послушна марионетка на Новия Световен Ред, играейки ролята на АНТИ-ТЕЗА на Илюминати, за да се създаде масонската ложа "PRINCE HALL (SINTESIS)" от силно корумпирани чернокожи правителства в Африка.

Mандела под ръка с Рокфелер на един от обикновените за тях приеми на... Bildelberg.

Той никога не даде подробности за преговорите , предшестващи излизането си затвора, защото се е съгласила да продаде по взаимно съгласие борбата срещу легитимност за себе си и хората си.Капиталистическите акули осигуриха финансова възвръщаемост на расовата дискриминация. Да се изтрият десетилетията на социалните неравенства, основани на расови разлики,заменяйки ги с модел на капиталистическото общество ... това е абсолютна глупост, тъй като се знае, че капитализмът създава повече неравенство.

Мандела никога не се превърна Лумумба Шанкара , който е бе убит за политическата си подкрепа на хората, които го избират, въпреки интересите на капиталистическите и империалистическите акули. Мандела стана чернокож, който стреля по други чернокожи и убива бели фермери. Чернокожите все още живеят в крайна бедност както по време на апартейда.

Десетилетия наред медиите на Запад изкарваха Нелсън Мандела терорист, убиец и даже марксист. Главните официализирани „антикомунисти“, президентът на Съединените щати Роналд Рейгън и министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър на думи го смятаха за „комунистически терорист“. И подкрепяха забраната на неговата партия Африкански национален конгрес.

По онова време – също според официалните източници – „империите на злото“ – СССР и Куба – поддържаха другаря Мандела. Подлайваха им останалите комунистически диктатури. Но никой не докосваше темата за това, кой създаде тях?

Когато през осемдесетте години на миналия век южноафриканският президент Питър Бота го премести в затвор с по-лек режим и му предложи да освободи всички политически затворници, но при известни условия, Мандела отказа. Знаете ли какви бяха те? Ето какви: Партията Африкански национален конгрес да се откаже от насилствените методи на борба за власт, да скъса връзките си с комунистическата партия и да не настоява на непременно управление на мнозинството

Знаете ли кой ходатайства за предложенията на Бота, за да не употребя по-силен глагол? „Желязната лейди“ Маргарет Тачър! Зарежете конспиративните теории, които правителствата и влиятелните средства за масово обезумяване ви втълпяват. Настъпваше ерата на промените. Братството беше взело решение за пренареждане на света. Подготвяше го отдавна, заедно с необходимите кадри за реализацията на проекта. Затова избра комунистите в бившите социалистически страни. Близо век преди това те бяха станали неговите момчета и момичета. Но за тези неща – след малко.

Тогава, когато „вятърът на промяната“ взе да духа и само най-дебелокожите и закоравели дейци вътре в комунистическите партии със железобетонни чутури вместо глави не го усещаха, за пореден път западният елит обърна палачинката, казано на жаргон. Под натиска на интернационалното лоби мултинационалните банки спряха да финансират Южна Африка. Като след знак на невидима диригентска палка насилието в страната се засили. Без някой да се запита: Откъде се взе оръжието на бунтовниците? А икономическият застой вещаеше промени в ЮАР.

Когато споменавам за безчувствието на чугунените комунистически глави тук, имам предвид, че народните маси нямаше как да почувстват някакво разхлабване на режима. У нас т. нар. Възродителен процес беше в разгара си. След организираните от Държавна сигурност атентати продаваха будилниците срещу личен паспорт. Страхът отново се беше стоварил с пълна сила върху населението.
Българските мюсюлмани първи извикаха: „Долу БКП!“ Пълнеха затворите с онези от тях, които бяха отказали да се подчинят на насилствената смяна на имената. Концлагерът Белене пак заработи с пълна пара. Другарите, които сега се правят на „дисиденти“, бяха подбрани и подготвени от самата комунистическа власт. Всички останали разкази могат да бъдат включени в сборник под заглавие „Приказки за старата ми шапка“…

И тогава няколко банки и самата „дясна“ Маргарет Тачър поискаха от Питър Бота да освободи Нелсън Мандела. Внезапно електронните и печатните медии взеха да го изкарват „герой“ – борец за правда, свобода и права. Което, да не си кривя душата, до голяма степен беше вярно.

Някой, някак организира „певци песни за него да пеят“. През юли 1988 г. грандиозният поп-рок концерт на лондонския стадион „Уембли“, посветен на 70-годишнината на Мандела, събра доста от „величията“ на това изкуство. Беше гледан от близо 600 милиона души в 67 държави,но не и у нас – където другарят Нелсън минаваше за “working class hero” – „герой на пролетариата“. Събитието все още беше проява на „упадъчно западно влияние“…

Месеци по-късно гледах запис на видео у приятел, чиито сестри отдавна бяха омъжени за западняци. Няма да забравя как на финала досущ като тукашните комунисти Стинг размаха свития си юмрук и взе да крещи: “Free Mandela! Freedom in South Africa!”

Всички участници в концерта, скупчили се на сцената, взеха да му пригласят. Само след секунди около 69 хиляди души – цялата публика, започна да крещи лозунгите, подавани от организаторите.

Възобновиха преговорите. Този път – безусловно. Много пъти министърът на правосъдието на ЮАР Коби Коутсий се е срещал тайно със „затворник номер едно“ на планетата. Тогава се е разиграла сценката, все едно извадена от „Животинската ферма“ на Джордж Оруел. Седнали край масата на преговорите, „животните“ и „хората“ са установили, че имат общи интереси.

Преди това „старият Майор – награденият на изложба бял шопар“ от романа антиутопия предупреждавал своите:
„И помнете, другари, че решимостта ви трябва да е непоколебима. Никакви увещания не бива да ви отклонят от пътя. Не вярвайте, ако ви казват, че Човекът и животните имат общи интереси, че благоденствието на единия означава благоденствие и за другите. Всичко е лъжа. Човекът не служи на ничии интереси освен на своите собствени. И нека сред нас, животните, цари пълно единодушие и сплотеност в борбата. Всички човеци са врагове. Всички животни са другари.“
В този миг настъпи страхотна бъркотия. Докато Майора говореше, четири големи плъха бяха изпълзели от дупките си; седяха на задните си части и го слушаха. Ала внезапно кучетата ги мярнаха и добре, че плъховете мигом се шмугнаха в дупките, та спасиха живота си. Майора вдигна крак да въдвори тишина.
– Другари – рече той, – ето един въпрос, който трябва да се уточни. Дивите животни, например плъховете и зайците, приятели ли са ни, или врагове? Нека да гласуваме. Предлагам събранието да гласува дали плъховете са наши другари.
Гласуването се проведе веднага и с явно мнозинство бе прието, че плъховете са приятели. Само четирима бяха „против“ — трите кучета и котката, която впоследствие се оказа, че е гласувала и „за“, и „против“.“

Сега някой може ли да отсъди, какъв точно беше Нелсън Мандела? Кому приятел и кому враг?
Не живеем ли в нещо като магия. Колко грешен и сбъркан е нашият свят?
Банализация на „доброто“
Както изобретиха „еврейския народ“, в подходящ момент сътвориха легендата за Нелсън Мандела. Сега, когато видимите световни лидери – представителите на официалната власт – authority – се събират, за да изпратят този, когото мнозина от тях смятаха за „марксист“, „комунистически терорист“ и прочие, неочаквано за мнозина и съвсем обяснимо за мен, се оказа „герой“ и на „десницата“!
Но нали в началото на този век англичаните определиха, че Карл Маркс е „мислителят на хилядолетието“! На предното, слава Богу… Но едновременно с това следването на Марксовите постулати стана нещо обидно?
Просто шизофрения.

Даже уж бранещият консервативните ценности лондонски “The Daily Telegraph” изтипоса на снимка двама „мили“ покойници, като над тях постави заглавието: „Мандела: Нелсън по име, защитник на британските ценности по природа“! И продължи с това, че: „Нелсън Мандела гледаше на Британския парламент като на „най-демократичната институция на света“!
В друга статия същото „дясно“ издание изяви претенцията: „Левицата не притежава наследството на Нелсън Мандела“!Вие да видите – битка за разбиване на „левия“ монопол над „заветите“ на „великия Херос“! Да ви звучи познато? Поне на по-зрелите на възраст.
Накрая „десните“ стигнаха до кресчендото на Манделовата апология. Под съчинението сложи подписа си самият „главен политически коментатор“ на вестника Питър Оуборн. Творбата, издържана в стил „Ода за Нелсън – бившия марксист, терорист и враг, и настоящ непрежалим приятел, когото с дълбока мъка изпращаме“, е онасловена по следния начин:
„Малцина човеци могат да бъдат сравнени с Исус Христос. Нелсън Мандела беше един от тях“!
Още в понеделник, 9 декември 2013 г., настоящи и бивши държавни глави, ръководители на правителства, политици от целия измамен идеологически спектър, поставиха началото на голямото „елитно“ стълпотворение в Южна Африка. За да отдадат почит на онзи, когото значителна част от тях бяха презирали и обиждали?!
Наистина колко малка е крачката от „Разпни го“ до „Осанна“!
Какво излезе накрая? Всички приказки за „марксиста“, „комунистическия терорист“, „насилника“, даже „убиеца“, бяха хвърлени в „кръглата папка“. Все едно не са били написани или изричани. Типично по Оруел:
„Би било абсолютно невъзможно да проследи историята през целия този период, да каже в кой момент кой срещу кого е воювал, тъй като не съществуваха документи и никога не се говореше за разположение на силите, различно от сегашното. Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин. diagnosa.net/category/diagnosite-mi