Блогът на budha2 :: Измамата, наречена „флуорна профилактика”2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.12.2013 13:02 - Измамата, наречена „флуорна профилактика”2ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1100 Коментари: 0 Гласове:

Човешките същества трябва да приемат регулярно малки количества ФЛУОР.
Те се нуждаят от това, защото иначе естественно тяхната степен на интелигентност застрашително ще се увеличи.
Приемането на Флуор в малки количества всекидневно
ни осугурява необходимата доза глупост и умственна дебилност... И в нацистка Германия, и в Съветския съюз по времето на Сталин са добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.
А НИЕ ВЗИМАМЕ ФЛУОР ДОБРОВОЛНО. budha2.blog.bg/drugi/2013/12/11/izmamata-narechena-fluorna-profilaktika-1ch.1218005 Продължение- През 1990 г. получените резултати са напълно обработени и проверени и според д-р Муленикс „налице е проблем”. Въпреки, че количеството, което е давано на плъховете е било 5 пъти по-голямо от минималното, изсипвано в питейната вода, Ден Бестен знае, че много американци поемат същия еквивалент, а някои даже и повече – например: консумиращите много вода като спортисти, работници на тежкия физически труд; работници в производство, което е свързано с флуориди; малки деца, които получават допълнително флуор под формата на таблетки или флуорирано мляко, болни с някои заболявания като инсулинонезависим диабет или с бъбречни проблеми и др. Д-р Хейн е изненадан и впечатлен от получените резултати и казва, че тези факти трябва да станат достояние на Националnия институт по дентални изследвания (NIDR).
През октомври 1990 г. Муленикс и Хейн пристигат във федералните Национални институти по здравето (NIH) във Вашингтон, където тя трябва да изнесе лекция за неколкогодишните опити и открития пред правителствени учени и чиновници, определящи политиката в областта на здравеопазването в САЩ. Тя е добре известна там, защото един от най-големите институти – по рака, й е отпуснал 600 000 долара за изследвания върху невротоксичните ефекти на различни медикаменти и терапии, използвани при лечението на левкемия у деца. Много от тези медикаменти и лъчеви терапии са толкова силни, че често засягат централната нервна система и могат да забавят развитието на интелигентността при децата. Докато д-р Муленикс се разхожда из района на NIH, чакайки да дойде времето за нейната лекция, вижда един голям, наскоро поставен от служители на NIH плакат – „Чудото на флуорирането”. „Не е ли странно, мисли си Муленикс. Вече сме 1990 г. и те приказват за чудесата на флуоридите, а сега аз ще им кажа, че тези съединения имат по-силен невротоксичен ефект отколкото предизвиканият от амфетамини и радиация. Всъщност аз съм тук, за да им кажа, че флуоридите са невротоскични.”
По ирония на съдбата нейната лекция съвпада с 40-годишнината откакто Службата за обществено здраве в САЩ (PHS) подкрепя официално флуорирането на водата. Самата Муленикс не е знаела нищо за изпълнената с противоречия история около въвеждането на флуоридите като „профилактично” средство срещу кариес при децата.
И така Муленикс започва лекцията, разяснявайки, че ефектите върху мозъка и поведението на плъховете в резултат на поеманите флуориди напомнят на токсичните ефекти от много мощни медикаменти и лъчева терапия, използвани за третиране на болни от левкемия деца. В залата настъпва гробна тишина. Изследователката се опитва да я разсее с шега, но както самата тя си спомня: „Никой не се смееше. Всъщност поведението на всички присъстващи изглеждаше заплашително и враждебно.” Залата изведнъж се оживява и Муленикс е атакувана с въпроси, на всичките от които тя отговаря търпеливо и изчерпателно.
След лекцията д-р Хейн предполага, че правителството и съответните здравни институции ще преразгледат своята позиция върху флуорирането на водата и при наличието на такива силно обезпокоителни резултати ще назначат допълнителни изследвания, но това не става! Както пише Брайсън: „Много висши чиновници, работещи в областта на здравеопазването, са посветили своите професионални кариери на насърчаването на флуорирането.” И много чиновници, учени и институции се изхранват благодарение на този мит, финансирани от индустрията, за да го поддържат.
Няколко месеца след тази лекция д-р Муленикс се среща с представители на 3 от най-големите фармацевтични компании в света, които използват флуориди в пастите за зъби и други продукти – „Унилевър”, „Колгейт-Палмолив” и „СмитКлайнБийчъм”. Ученият излага пред тях резултатите от експериментите. Внезапно Джо Канапка от „Унилевър” раздразнено я пита: „Вие осъзнавате ли какво ни казвате – че нашите флуоридни продукти намаляват интелигентността на децата?” На което тя отговаря: „Да, така е и точно това ви казвам.”
На тръгване представителите на индустрията я потупват по гърба, като я уверяват, че ще поддържат контакт с нея и че ще проучат проблема. Това, разбира се, не става и самата Муленикс напразно се опитва отново да им обърне внимание върху резултатите от експериментите. След няколко години, интервюиран от Брайсън по повод на срещата с изследователката, Джо Канапка дори „не си спомня” за нея, както и за техния разговор!
През 1995 г. Муленикс и екипът й публикуват резултатите от експеримента в научното списание „Нюротоксиколъджи енд тератолъджи”.
През 2000 г. екип учени от Бостън, занимаващи се с ефектите на различни химикали върху ЦНС, прави преглед на доклада на Муленикс. Според тях токсичните химикали имат съществена роля в „епидемията от проблеми, свързани с развитието, поведението и интелигентността у децата”. Те визират особено ролята на флуоридите в това отношение. „12 милиона деца (17%) понастоящем в САЩ страдат от едно или повече от следните проблеми: поведенчески, свързани с развитието или интелигентността. Синдромът на дефицит на внимание и хиперактивността (ADHD) засягат от 3 до 6% от децата, макар че според последни проучвания този процент е доста по-висок.”
Д-р Шетлър, един от учените в бостънския екип, споменава за наблюденията, описани в 2 други доклада от китайски специалисти, според които в някои селища, където водата естествено е с по-високо съдържание на флуориди, интелигентността на населението там е понижена! Подобни наблюдения има публикувани и от индийски учени.
При всички тези данни трябва да имаме предвид, че чувствителността на човешкия организъм към различни токсични химикали е доста по-голяма отколкото при животните, изполвани в експериментите.
След тези разкрития на д-р Муленикс и публикуването от нея и екипа й на резултатите от опитите, фирмите, които досега са финансирали нейни изследвания, се отдръпват, договорът й с „Форсайт дентъл сентър” не е подновен и тя е принудена да напусне, като последните месеци работи при много тежки условия, дори разбиват апаратурата й и унищожават опитните животни.
Д-р Филис Муленикс не е първият учен, на когото се преустановяват изследванията по този брутален начин, когато последните стават опасни за индустриалните акули и за развенчаването на определени, нарочно поддържани заблуди (митове) от създадени и финансирани от тях институции и центрове, които работят в тяхна полза с цел да не пострадат огромните им печалби.
Карен Снап си спомня за враждебността на публиката при лекцията на Муленикс във Вашингтон: „Те гледаха на нейните изследвания като на заплаха. Стоматологичният бизнес в САЩ е фокусиран върху флуоридите. Присъстващите усещаха, че финансирането им ще спре. От нас се очакваше да казваме колко добро е флуорирането на водата, а тук някой им заявява, че това всъщност не е добро... Техните малки умове се разтревожиха от това.”
Още на следващия ден Дон Хей, един от директорите на „Форсайт дентал сентър”, я предупреждава: „Ти се изправяш срещу стоматолозите и останалите, които от 50 години правят публикации, че флуорирането е ефективно и безопасно... Ти застрашаваш финансовата подкрепа на цялата тази институция. Ако публикуваш тези изследвания, NIDR повече няма да спонсорира изследвания във Форсайт.”
Майката на Муленикс, интервюирана от Брайсън, казва: „Тя беше честна по отношение на своите изследвания, но те не харесаха това.”
Според Джак Хейн научният ландшафт е осеян с телата на много учени като Муленикс, които са дръзнали да кажат истината. (!)
През 1995 г. самата Муленикс научава, че споменатият по-горе д-р Харолд Ходж, който много учтиво и дори понякога бащински се отнасял с нея и дори се заигравал с децата й, всъщност още преди повече от 40 години е бил наясно с токсичните ефекти на флуоридите, тък като той самият е бил водеща фигура в тяхното изследване около проекта „Манхатън”, и е укривал тези факти. Изследователката е потресена от цинизма на Ходж. Същият Ходж, чиито „достоверни изследвания” цитират в своите монографии и ръководства някои стоматолози у нас, застъпници на „флуорната профилактика”.
През 1995 г. разследващата журналистка Айлийн Уелсъм получава наградата „Пулицър” за разкритията, които прави около програмата „Манхатън” и за инжектирането на радиоактивен плутоний на нищо неподозиращи пациенти в Ню Йорк и Тенеси, които, без тяхното съгласие, са служели като опитни плъхове на индустрията и определени правителствени кръгове.
На Муленикс й предоставят секретен меморандум отпреди 50 години, в който фигурира името на Харолд Ходж, и в който се обсъждат ефектите на флуоридите върху мозъка и ЦНС – т.е. по същия проблем, по който тя е работила във „Форсайт дентал сентър” и заради което тя е уволнена поради резултатите, които е получила и които са били известни на Ходж още преди толкова години!
Този меморандум с щемпела „Секретно” е бил адресиран до завеждащия медицинската част от проекта „Манхатън” – полковник Стафърд Уорън, с дата април, 1944 г. В меморандума пише: „Клиничните данни подсказват, че ураниевият хескафлуорид може би има силно изразен ефект върху ЦНС... С най-голяма вероятност причина за това е флуорният компонент на съединението, а не ураниевият...”
Муленикс се обажда на завеждащия NIDR – д-р Харолд Славкин. Тя се надява, че най-висшия чиновник в областта на стоматологията в САЩ ще прояви загриженост по проблема и относно секретния меморандум от 1944 г. „Той беще много враждебен и буквално се държеше с мен все едно бях някаква луда”, спомня си Муленикс.
Вече 14 години след лекцията на Муленикс във Вашингтон NIH все още не е финансирал никакви допълнителни изследвания по отношение на ефектите на флуоридите върху ЦНС, като според висш чиновник не се смята, че това е приоритет на научни изследвания и засега не възнамеряват да провеждат такива! Както пише Брайсън, тогава Муленикс „осъзнала ужасната истина: че бранителите на обществото към NIH, какъвто например беше и Харолд Ходж, имат двойна самоличност. Очевидно те бяха и пазители на държавните тайни от времето на Студената война – бюрократични часови на дверите на една държава с атомна индустрия.”
Продължавате ли да се съмнявате чии интереси защитават тези институции и учени, поставени на високи постове?!
Отвъд Атлантика, в Европа, през 30-те години на ХХ в. изследователите са наясно с токсичните ефекти на флуоридите върху човешкия организъм. Д-р Кай Ели Рохолм, датски учен и един от най-известните специалисти по флуора и флуоридите на стария континент, самият той провел много опити с плъхове, свине и кучета, пише монументалното изследване „Флуорна интоксикация”, в което има отправки към 893 научни публикации върху флуоридите до този момент!
Той установил при хора, изложени на действието на флуоридите, многобройни тежки поражения от тези съединения върху костите, ставите, зъбите, белите дробове, ЦНС, стомаха и кожата. Според него „флуорната интоксикация”, както той нарича въздействието на флуоридите върху организма, се дължи на факта, че флуорът и неговите съединения са „ензимна отрова и причиняват дълбоки промени в метаболизма на организма”.
„Рохолм изследвал и ефекта на флуоридите върху зъбите. През XIX в. някои учени издигнали хипотезата, че понеже флуорът се отлага в костите и в зъбите, то би било възможно той да има благоприятен ефект върху тях и да допринесе за добри зъби. Екип от учени от университета „Джон Хопкинс” в САЩ решават да проверят тази теория през 1925 г. чрез експерименти с плъхове и установяват, че приемането на флуориди с храната влошава състоянието на зъбите на животните и ги прави по-слаби. Рохолм установил същото при работниците от флуорната промишленост, като пораженията били толкова по-тежки, колкото повече флуор постъпвал в организма. Дори децата на кърмещите майки, които работели в копенхагенска фабрика имали „петнисти зъби” (зъбна флуороза), без никога да са влизали там, защото флуоридите, натрупвани у работничките, чрез млякото отивали в техните бебета. Заключенията на Рохолм, които той излага писмено, били категорични: „Предположенията, че флуорът е необходим за доброто качество на зъбния емайл, не почиват върху здрава научна основа. Настоящите ни познания решително показват щото не само че флуорът не е нужен за здравия емайл, но дори точно обратното – че последният е одобено чувствителен към вредното въздействие на флуоридите.”(!) Медицинските му заключения, дадени още преди около 60 години, били, че не трябва се дават флуорни съединения на децата с цел „заздравяване на зъбите”!
Кай Рохолм обаче не спира само до тук с изследванията си. Той се запознава с цялата налична литература по отношение на флуорната интоксикация в огромните библиотеки на Лондон и Берлин, посещава различни места по света, където естествено флуоридите се срещат в по-големи количества във водата и почвата и установява, че тези съединения увреждат особено много младите организми. В някои области на САЩ – Тексас, Южна Дакота, Аризона и Колорадо също са наблюдавани флуоридни поражения на емигриралите там, които, без да знаят, използвали вода за пиене с естествено по-високо съдържание на флуориди. Дори деформираните и грозни зъби на жители от тези райони станали известни като „тексаски зъби” или „колорадски кафяви петна”. (Това е състоянието, което днес е известно по името „зъбна флуороза” и наличието на което показва системна интоксикация с флуориди!)
Освен това там, където съдържанието на флуоридите е било повишено, се наблюдавала и осакатяващата скелетна флуороза, която се среща на доста места в слабо развитите страни и която се проявява още по-силно особено при недохранване. По принцип е известно, че непълноценното хранене още повече засилва отрицателните ефекти на флуоридите в организма.
В Дания и Германия е имало много дела и компенсации на увредени от флуоридните призводства работници и живеещи в околностите на заводите. Според Рохолм при много от замърсяванията токсичните ефекти в резултат на вредни емисии от заводите всъщност се дължат именно и основно на флуоридите, където те присъстват, и неговото мнение било, че тяхната вредна за здравето и околната среда роля не е дооценена.
В резултат на своите проучвания Рохолм дава следните заключения към индустрията и лекарите:

- Признаване на хроничната флуорна интоксикация за професионално заболяване и изплащане на компенсации на засегнатите от него.
- Да се забранява наемането на работа на жени и млади хора в предприятия, които са свързани с флуоридно производство.
- Да бъде изизисквано от индустрията да обезврежда отпадъците, съдържащи флуор.
- Да бъде взета предвид забрана за използването на флуориди в медицината.
В същото време в САЩ индустрията и правителството и техния апарат от институти, лаборатории, учени, юристи и чиновници започват своята антихуманна разработка и кампания по отношение на „превантивния ефект” на флуоридите за зъбното здраве при децата (за допълнителна информация вж. Глава 19. за флуорирането от „Световната конспирация срещу здравето”) Целта, както вече стана ясно, е била да се неутрализират съдебните процеси срещу индустрията и да се запази секретността около разработването на атомната бомба, като това изисквало подходящи аргументи – да се „докаже” благоприятният ефект на флуоридите за наличието на здрави зъби, да се убедят стоматолозите, лекарите и обществеността в това, да се отклони вниманието на храта и да се прикрие силно токсичния характер на тези съединения за човека, животните и околната среда.
Отново напомням, че учените и стоматолозите, осигурили „доказателствата”, са изпълнявали поръчка и са били финансирани чрез различни схеми от големите компании, а по-късно и пряко или косвено са били свързани с проекта „Манхатън”. Както вече отбелязах по-горе имената на някои от тези хора и референции фигурират и в българските монографии и ръководства за флуорна профилактика: Джерълд Кокс, Хенри Дийн, Едуард Ларджънт, Харолд Ходж и др.
Корпоративната стратегия е била ясна: да се контролира научната информация, като се осигуряват подходящи за целите изследвания и публикации, и същевременно да не се дава възможност на неудобни проучвания и мнения да застрашават налаганата от интересите на индустрията парадигма. За целта се купуват специалисти, създават се специализирани институти и организации, включително и правителствени, фондации, както и обществени сдружения, които обаче също са рожба на тази манипулация и създават фалшивото впечатление, че се борят за доброто на обществото.
Ето ви един пример (много други съм дал в „Световната конспирация срещу здравето” и в „Окована свобода: технология на глобалния контрол”). „Фондацията по хигиена на въздуха” (по-късно преименувана на „Фондация по индустриална хигиена”), създадена през 30-те години на ХХ в., е с дарители водещи индустриални компании в САЩ и през десетилетията на своето съществуване оформя в значителна степен общественото мнение относно замърсяването на природната среда и условията на работа в различни предприятия, спонсорира медицински изследвания и осигурява подходящ „доказателствен материал” за евентуални съдебни процеси срещу различни индустриални производства. Това, както видяхме, се отнася и с най-голяма сила за производството, свързано с флуориди и със заговора „здрави зъби”.
Натрупването на медицинска информация и изследвания за токсичните ефекти на флуоридите към средата на 30-те години на ХХ в. е много сериозно. Вече сведох до вниманието ви някои от учените и техните изследвания и заключения. Ето какво пише Кр. Брайсън: „През 1933 г. Департаментът по селско стопанство на САЩ прави задълбочен обзор на научните сведения относно сериозните негативни въздействия на флуора и неговите съединения, а главният токсиколог Флойд ДеЕдс предупреждава за нарастващия риск от индустриалните замърсявания с флуориди и хроничната интоксикациа при човека. ДеЕдс отбелязва също, че през 1931 г. няколко учени са направили вече връзката между „петнистите зъби” (зъбната флуороза) и естествено повишеното колечество флуориди в питейната вода в някои области на САЩ. Тази информация оказва ефекта на сигнал за тревога за индустрията и компанията ALCOA, която без много шум започва да прави свои проучвания. Те не само потвърждават тези факти, но и установяват, че зъбите на децата, живеещи в областта около алуминиевия завод на ALCOA в Масена, Ню Йорк, имат същия проблем със зъбите въпреки, че водата там не е с повишено съдържание на флуориди. Възможният източник на флуориди, който правел зъбите на малчуганите на петна в Масена, бил очевиден: липсата на почти какъвто и да е контрол върху много от алуминиевите заводи и навсякъде другаде из страната където флуоридните отпадъци от тези предприятия се изхвърляли направо в околните реки.
„Петнистите зъби” при децата бяха започнали да се превръщат в сигнал за опасност, предупреждавайки гражданите и работниците за индустриалното замърсяване с флуориди и посочвайки тази изкуствено създадена от човека опасност, която медиите все още не бяха надушили... Потенциалът за наближаващи съдебни процеси срещу индустрията можеше да бъде видян по петната по детските зъби – свидетелство за предизвикана флуороза от близките заводи.
Научният директор на ALCOA Франсис Фрари решава да вземе бързи мерки. През септември 1935 г. той се обръща към Джерълд Кокс, учен от „Мелън инститют” (вж. Глава 19. за флурирането.) с идея, която в края на краищата ще промени общественото мнение за флуоридите.”
Фрари подсказва на Кокс да включи в свои изследвания за зъбния кариес флуоридите, въпреки че само преди едно десетилетие университетът „Джон Хопкинс” е направил достояние резултатите от дентално проучване, според което флуоридите увреждат зъбите. На следващата година Кокс дава флуориди на плъхове и заявява, че може би е открит тайнственият химикал, който осигурява „протекция” на зъбите. През 1937 г. той заедно с още един негов колега публикуват в научно списание подробности за тяхното „откритие”.И след още една година Кокс заявява в „Джърнъл ъф Американ медикал асосиейшън” (JAMA), че „протективната роля на флуоридите” трябва вече да се смята за доказана”! Или, както пише Брайсън: „На практика за една нощ опитните плъхове на „Мелън инститют” осигуриха засмяното лице на химикалите, за които беше научно установено, че са токсични замърсители на околната среда и в предприятията на индустрията.”
И не само това. В същото време в специализираните стоматологични и медицински издания се премълчава всяка информация за сериозни токсични поражения, причинявани от флуоридите. Например „Кетъринг лъборътри”, която също е създадена от индустрията за да обслужва интересите й, открива, че дори нищожни количества флуороводородна киселина, изполвана при производството на фреон, причинява белодробни кръвоизливи, поражения на черния дроб и бъбреците. Опитните животни загивали при излагане дори при доза 15,2 мг на кубичен метър. Тези данни станали известни през 1935 г. Шест месеца по-късно „фреоновият” магнат Чарлз Кетъринг има среща с Американската стоматологична асоциация (ADA), като скоро след това става единият от тримата членове в Съвещателния научен комитет по изследване на зъбния кариес! Комитетът издава публикация „Зъбен кариес”, който е представен като компендиум от изследвания от целия свят и в него намират място опитите на вече споменатия Джералд Кокс, както и на други като него, работещи за индустрията. Разбира се, читателите на „Зъбен кариес” така и няма да разберат за ролята, която играят хора като Кетъринг и Кокс по отношение на целите на индустрията да пласира токсичните флуориди от своите заводи за „здравето на децата”, нито пък ще научат за истинските резултати от изследванията по отношение на драматичните поражения, които предизвикват тези съединения. Нито пък ще разберат, че вицепрезидентът на „Дженеръл мотърс” лично спонсорира част от дейността на ADA! Както пише Брайсън: „Милионерът с едни от най-големите дялови капитали във флуоридната индустрия, без да вдига шум, прави дарения на стоматологичната организация, която скоро ще стане един от най-агресивните поддръжници и пропагандатори на флуорирането.”
Предполагам, че вече сте се запознали с официалния отговор, който беше даден на сайта на МЗ през февруари 2007 г. на запитването на български гражданин дали водата в България се флуорира.
Re: Флуорирането на водата?
Posted by: Пресцентър (IP Logged)
Date: February 14, 2007 02:38AM

Уважаеми господине,
Никъде в България не се извършва флуориране на водата във водоснабдителните системи на населените места и не се предвижда такава дейност в бъдеще. Схващането за флуориране на питейната вода се счита за остаряла концепция, предвид факта, че технически е много трудно постижимо да се поддържа оптимално съдържание на флуора във водата (от 0,7 мг/л до 1-1,5 мг/л) в големите водоснабдителни системи. Съоръженията за флуориране на водата изискват високотехнологична поддръжка и практика в тази област. Същевременно, по данни на СЗО, са много близки границите на полезния ефект на флуориране на водата и вредния му ефект за здравето. Опитът на страни, прилагали флуориране, сочи, че опасността от предозиране и неправилна експлоатация, които водят до здравни рискове, е много голяма.
Съвсем скоро, след като започна акцията срещу безумната „профилактична” програма, интернет страницата с този отговор изчезна от сайта на МЗ. Поради каква причина и какво е накарало някои стоматолози изведнъж да се „загрижат” за зъбното здраве на децата в България?! И то по начин, който, както виждате, няма нищо общо с истинската профилактика на проблема! Защо този отговор на МЗ стана изведнъж неудобен?! За истинска загриженост за денталното здраве на децата ли иде реч или за обслужването на нечии чужди финансови (и политически) интереси?!
Сигурен съм, че на всички вече станала ясна същността на „топлата връзка”, чрез която индустрията манипулира и използва стоматологични и медицински организации, осъществявайки своите планове за сметка на здравето на хората. С помощта на недостатъчно информирани специалисти и подкупни съвести както сред учените, така и сред висшите медицински и правителствени чиновници изключително токсичните флуориди и най-силната отрова за плъхове се превръщат в „благодат за детските зъби”. СЗО също е въвлечено в тази подмолна, антихуманна дейност.
Отново обръщам внимание на добре известния, но премъляаван факт, че присъствието на флуоридите силно засилва токсичността и на други съединения с неблагоприятен ефект върху човешкото здраве. И напомням, че водата в Европа не се флуорира! Общо взето само няколко англоезични държави в света под влияние на агресивната и манипулативна кампания на индустриално-политическо-стоматологичен комплекс флуорират частично питейната вода. От 1990 г. досега в САЩ над 100 града са отхвърлили флуорирането и повече не го прилагат.
След като прегледах доста интернет страници, установих, че последните 1-2 години и у нас се води пропаганда в полза на флуорирането, като на различни сайтове – особено на предназначени за млади майки и информационни, са публикувани манипулативни материали, които изтъкват само предполагаеми и недоказани ползи от вътрешното приемане на флуориди, но никъде не се говори за тяхната силна токсичност или само се загатва за зъбната флуороза, и не се разглежда основната причина за появата на кариес – консумацията на храна, богата на рафинирани въглехидрати. Явно в момента у нас набира сила същата извратена пропагандна кампания, която е водена в САЩ преди 50 години.
III. За правото на избор.
Както видяхте, причините за развитието на зъбен кариес са изключително от хранително естество и не са свързани с флуорирането на питейна вода или смучене на флуорни таблетки! Самите флуориди представляват изключително токсични съединения, които нечий болен ум иска да ни пробута за „профилактика”. Напомням, че никой няма право да осъществява медицинска дейност по отношение на някого, без последният да е информиран, и то правдиво, по отношение на съответното въздействие. Разглеждано като прибавяне на медикамент към питейната вода, флуорирането лишава гражданите от право на избор, както и от достъп до чиста питейна вода – без вещества, използвани за лечението или профилактиката на определени групи от населението.
Задължителният характер на флуорирането предствалява нарушение на човешките права по смисъла на „Конвенцията за правата на човека и биомедицината”, установена от Съвета на Европа и ратифицирана от Република България на 23.04.2003 г., чийто чл. 5 гласи:
„Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.”
Населението има всекидневен достъп до множество продукти с повишено съдържание на флуориди — бутилирани минерални води, пасти за зъби, флуорни таблетки, флуорирано мляко и др. Който смята, че някои от тези могат да му бъдат от полза, е свободен да си ги купува по собствена преценка и да ги приема лично или да ги дава на децата си.
Тази отровителска пропаганда се разпространява из цял свят и кампанията стигна и до България
Нейна първа мишена са най-беззащитните - децата, бебетата и бременните жени.

--------------------------------------------------------------------------------
Отравят водата ни!
Парламентарната комисия по здравеопазването одобри проект, който е пагубен за човешкото здраве и околната среда - флуорирането на питейната вода в България.
--------------------------------------------------------------------------------
Каква е целта на това отровителство?
Въздействие върху мозъка

Проучванията на учени от различни страни показват, че прилагането на флуориди води до намаляване на интелигентността и подтискане волята на човека.
При бебета и деца нарушенията са в развитието на мозъка, увреждане на моторната функция, способността за обучение, спадане коефициентът на интелигентност.

Из: Световната конспирация срещу здравето
д-р Атанас Гълъбов
Флуориране на водата
Флуорираната вода води до нарушаване на нормалното развитие на мозъка и до промяна в начина, по който индивидът възприема и реагира на околната среда.
Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето намаляват индивидуалните съпротивителни сили, като бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и по този начин правят човек покорен на волята на тези, които искат да го управляват. Социалният ефект е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си.
Сред фермерите, които отглеждат расови бикове, е добре известен фактът, че даването на флуориди на животните ги прави по-послушни и управляеми.
Според опити, проведени в началото на 90-те години от екип под ръководството на д-р Филис Муленикс, бивша директорка на "Форсайт дентъл сентър" в Бостън, флуоридите са много силни токсини за централната нервна система (ЦНС) и могат да се отразят неблагоприятно на функционирането на мозъка дори в ниски дози.
Основна част от нервно-паралитичния газ зарин са флуоридите. Те влизат в състава и на други психотропни и сънотворни лекарства, анестетици, пестициди.
Китайски учени установяват, че нива на флуоридите във водата между 3 и 11 ppm увреждат директно нервната система, преди да увредят скелета.
Те установяват, че коефициентът на интелигентност на децата, живеещи в области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-нисък в сравнение с тези, които не живеят в подобни условия.
Според изследване, проведено от д-р Ли, "изглежда, че влиянието на флуоридите върху развитието на интелигентността може да настъпи още в най-ранните стадии на развитие на човека - в ембрионалния или в ранна детска възраст, когато диференциацията и оформянето на нервната система са най-бързи". Трябва да се знае, че флуоридите преминават спокойно плацентарната бариера.
Още преди да настъпи "ерата на флуорирането", флуоридите са били използвани с цел преднамерено подчиняване на населението и потискане на способността му да възразява на властта.
И в нацистка Германия, и в Съветския съюз по времето на Сталин са добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.От разсекретени доклади се вижда, че през 1947 г. американските военни вече са знаели за това въздействие върху съзнанието, след като са правили и опити с американски войници.

--------------------------------------------------------------------------------
Флуорът в пастите за зъби и в млякото в детските градини
Пасти за зъби без флуор има в аптеките. За да не дават на детето в в детската градина мляко с флуор, трябва да подпишете декларация
Използването на флуорида в добавка към вода и паста за зъби и мляко:
Учените и лекарите са установили, че флуоридите изключително лесно се предозират и довеждат до следните негативни ефекти:
• Скелетна флуороза. Това е болестно състояние, в резултат на натрупване на флуор в костите, правещи ги много слаби и чупливи.
• Бъбреците могат да елиминират само 50% от ежедневния прием на флуориди. Останалата част се натрупва в костите. САЩ (където водата се флуорира) е страната с най-висока честота на фрактури.
• Флуоридите причиняват артрит.
• Флуоридите са канцерогенни - чрез увреждане на генетичния материал на клетката, в която влизат. Повече от 10 000 души умират на година от рак, дължащ се на флуориди.
• През 1993 г. NRC (Националнят съвет за научни изследвания, САЩ) признава, че до 80% от децата в райони с флуорирана вода имат зъбна флуороза - бели, жълти или кафяви петна по зъбите.
Храната и водата са достатъчно богати на естествени флуориди необходими за растежа на зъбите и тяхното изграждане.
Ползата от външният прием на флуор, дори и в дози считани за безопасни е спорна. Голяма част от научните изследвания показват, че добавянето на флуорид не предпазва зъбите на децата и възрастните.
Флуороза

Из: Флуориране на водата
От април 1997 г. всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредителен етикет, на който пише какво трябва да направи родителят ако детето погълне дори и незначително количество паста за зъби. А контейнерите, в които се търгува на едро и съхранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключителната токсичност - череп с кръстосани кости. Вероятно не сте се зачитали в опаковките на някои пасти за зъби, продавани у нас. На тях с много ситен шрифт пише: "Деца под 6 г. трябва да се наблюдават от възрастни и да ползват само количество, голямо колкото грахово зърно."
Всички безалкохолни напитки, правени с флуорирана вода, са опасни.

--------------------------------------------------------------------------------
Забранено в Европа
Флуорирането на водата е забранено или никога не се прилагало в:

Дания - забранено, Норвегия, Австрия, Франция, Холандия, Германия - забранено, Белгия, Финландия, Люксембург, Швеция - забранено, Северна Ирландия, Чехия и др.
Повече за позицията на властите в европейските държави
- В Дания флуорирането на водата се забранява през 1964 г.
- През 1972 г. след 11 години изследвания "Нобел медикъл инститют" се изказал срещу флуорирането и то било забранено в Швеция, като било обявено, че "няма валидни доказателства, които да подкрепят широко цитираните твърдения от поддръжниците на флуорирането".
- На 23 юни 1973 г. в Холандия се забранява флуорирането след близо 20 години проучвания по въпроса. Германия също го отхвърля през 1971 г.

--------------------------------------------------------------------------------
Как се произвежда флуорът?
Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове.
До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съединения на флуора) са смятани за едни от най-опасните замърсители на околната среда. Още през 1850 г. флуоридни емисии от желязната и медната индустрия отравят хора и животни и унищожават реколтата.
Флуоридите, които се пускат в питейната вода, са замърсени с различни други токсични и/или канцерогенни метали и съединения с кумулативен ефект - алуминий, арсеник, радий!

--------------------------------------------------------------------------------
Криминална хроника
През 1958 г. СЗО (Световната Здравна Оорганизация към ООН) основава експертен комитет в Женева, който да проучва флуорирането. 5-има от 7-те му члена са негови яростни застъпници. Един - проф. Инвве Ериксон от Швеция е получил вече финансова субсидия от PHS (Службата за обществено здраве в Америка) и възнаграждения от шведската индустрия за зъбни пасти.
През февруари 1966 г. д-р Робърт Феликс, бивш директор на Националния институт по психично здраве в речта си "Как да се погрижим за и да се справим с екстремистите". предлага обяснението, че "всички противници на флуорирането са луди, по един или по друг начин". Той инструктирал поддръжниците на флуорирането "Как да разпознават и да се справят с различните категории опоненти". А д-р Артър Флеминг, бивш министър на здравеопазването, образованието и благосъстоянието заявява, че "ние имаме нужда от обучителна програма в училищата 365 дена в годината", а учениците "могат, когато си отидат вкъщи и седнат на масата да вечерят, също да говорят за това"!
На 23 юли 1969 г. СЗО подкрепя флуорирането на водата независимо от предупрежденията на г-н Пензо от италианската делегация за "възможни генетични увреди на бъдещите поколения". В последните часове на сесията, когато присъстват само 45 (!) от общо 1000 делегати от 131 страни, при липса на кворум всички законопроекти, които не са били приети, включително и този за флуорирането, били гласувани групово. Резолюцията подтиква страните членки "да проучат възможността за въвеждане на флуорирането там, където приемът на флуориди е под оптималните нива".
Войната се води и до днес...
Отровното заседание,
което даде „зелена светлина” на програмата за флуориране на питейната вода в България

Вижте със собствените си очи грамотността, на хората, които ни управляват. Както се вижда "специалистите" смятат, че флуора се нарича: "флора", "флур", а флуорирането: "флориране". Значи отмяната му трябва да се нарича "дефлориране". Оттук нататък, разбира се, за всичко можем да им се доверим...

--------------------------------------------------------------------------------
Известни специалисти за флуора
Срещу флуорирането остро се изказва един друг евреин - племенника на Алберт Айнщайн - д-р Вронър:
"Флуорирането на питейната вода може да стане тяхното най-фино оръжие за нашата сигурна физическа и умствена деградация... Като химик-изследовател аз съм построил 3 американски химически завода. Искам да ви предупредя: флуорирането на питейната вода е престъпно деяние, сигурно национално самоубийство. Не го правете! Дори в малки количества натриевият флуорид е смъртоносна отрова, за която няма открит ефикасен антидот... и най-ефикасният убиец на плъхове... Натриевият флуорид е напълно различен от органичните калциево-флуоро-фосфатни съединения, от които имат нужда нашите тела и които ни дарява природата. Невероятно изглежда, че някакви наричащи себе си "доктори" могат да убедят една цивилизована нация да прибавя доброволно смъртоносна отрова към питейната си вода. Това е връх на престъпно безумие."
През 1962 г. известният учен в областта на рака и по-специално левкемията Людвик Грос заявява:
"Очевидният факт, че флуоридите са товарна отрова - вредни, токсични и кумулативни по своя ефект дори когато са погълнати в минимални количества, ще си остане непроменен независимо колко пъти ще бъде напечатано някъде, че "флуорирането на водата е безопасно."
Д-р Харди Лаймбек, доктор на науките, директор на Факултета по превантивна стоматология при Университета в Торонто и президент на Канадската асоциация за стоматологични изследвания, бивш привърженик на флуорирането, а сега негов върл противник, в интервю пред "Трибюн" от месец декември 1999 г., казва:
"Децата под три години никога не трябва да използват флуорирана паста или да пият флуорирана вода... Флуоридите всъщност променят основната архитектура на костите... Скелетната флуороза е болестно състояние, което настъпва, когато флуоридите се натрупат в костите, като ги правят много слаби и чупливи... В Канада ние сега лекуваме повече зъбна флуороза, отколкото кариеси, това е и опитът от моята практика... Стоматолозите нямат никакво понятие от токсикология. Те просто следват една дезинформация, разпространявана от 50 години насам. Аз също го правех..."
През 1958 г. Асоциацията на американските лекари и хирурзи с повече от 15 000 членове приема резолюция срещу флуорирането, в която се казва:
"Асоциацията заклеймява добавянето на каквото и да е вещество към питейната вода, което има за цел да увреди телесните или умствените функции на консуматора."
В 24-ото издание на "Ю Ес диспенсъри" от 1950 г. може да се прочете, че флуоридите са:
"изключително силна отрова за всички тъкани...Те предизвикват понижение на кръвното налягане, дихателна недостатъчност и обща парализа. Непрекъснатото поглъщане на несмъртоносни дози причинява трайно потискане на растежа... Употребата на паста и прах за зъби с флуориди и вътрешното им приемане са неоправдани."
Уилям Маркус, токсиколог и главен научен консултант към ЕРА, твърди, че:
"Флуоридите са канцерогенни според какъвто и да е стандарт."
През 1979 г. Геблър и Лонг от университета в Орегон установяват, че дори само 0,2 ppm флуориди в тялото сериозно потискат способността на белите кръвни клетки да разрушават патогенните агенти.

--------------------------------------------------------------------------------
Жертвите

Според изчисления - от началото на XX в. досега - "благодарение" от изкуственото флуориране на водата и на замърсяването на природната среда от заводите - повече от 130 млн. американци са страдали от хронична флуорна интоксикация, ускорено стареене и дегенеративни заболявания.
През 1931 г. три независими една от друга групи учени откриват, че причината за петнистите зъби (това е всъщност зъбната флуороза) са флуоридите - в Тексас, където питейната вода съдържала естествено по-високи концентрации на флуориди.

1944 г. Дийп уотър, Ню Джърси - замърсяването от заводите на компанията "Дюпон" за проекта "Манхатън". Стопанствата в Глусестър и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на инцидента, са били известни с най-висококачествена селскостопанска продукция. Но през лятото на същата година домашните птици измрели, а тези от работниците, които яли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следващия ден. Милдред Джордано, който е бил юноша, когато е станал инцидентът, се връща назад във времето: "Спомням си, че конете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да работят." Някои крави били в толкова тежко състояние, че не можели да стоят на краката си и пасели като лежали по коремите си. Семейството на Джордано било поразено от ставни и костни проблеми.
През 1945 г. се открива, че в бирата на "Комънуелт брюър Къмпъни" от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и даден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флуориране на водата е поне 1 ppm!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдебните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче Службата за обществено здраве в Америка официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отравяне) на водата в САЩ.
1948 г. - трагедията с промишлено замърсяване на "Вси светии" в Калифорния, при която загиват 20 души.
В доклада, публикуван от Службата за обществено здраве през 1949 г., не се посочва никакъв конкретен причинител и с цинизъм вината се хвърля върху температурната инверсия.
Но Филип Седлър, висш индустриален химически консултант и водещ американски експерт по флуоридните замърсявания, обвинява компанията "Ю Ес стийл Корпорейшън", че скрива доказателствата за наличието на флуориди в излъчените вредни емисии.
Нивото на флуориди в кръвта на починалите и хоспитализираните пациенти било от 12 до 25 пъти по-високо от нормалното със "симптоми на остро флуоридно отравяне... установено в стотици от случаите". В интервю преди смъртта си през 1996 г. Седлър казва: "Това беше убийство".
След инцидентите се завеждат много съдебни дела. Те се уреждат извън съда, като компанията заплаща големи суми като обезщетение на засегнатите и по този начин избягва целия шум.
През първите три години на флуориране в Ню Бритън, Кънектикът, честотата на мъртвородените се е увеличила със 150%.
През 1959 г. френският ендокринолоз Рапапорт прави проучване върху флуорирането и вродените дефекти, при което установява връзка между честотата на синдрома на Даун и флуоридното съдържание на питейната вода.
През 1967 г, са докладвани случаи на деца, използвали пастата за зъби Tri-Vi-Flor, с дерматит и стомашно-чревни оплаквания с кръв в изпражненията, главоболие и температура.
1960-1975 г. - замърсяване с флуориди от алуминиеви заводи унищожава стадата от крави на племето мохави в резервата Сейнт Рийджис, и уврежда здравето на самите хора. Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, а птиците и насекомите избягали. Кравите получили толкова тежки костни увреждания, че не можели да ходят и пасели легнали, а телетата, които се раждали, били с малформации. Децата на племето също били с увредени зъби и кости. И днес, след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близкото езеро, е с язви и гръбначни деформации. За 5 години дела, които напълно съкрушават финансово племето, те получават смешното обезщетение от 650 000 USD.
Масово флуоридно отравяне в Мичиган през 1978 г.
Масово флуоридно натравяне в Анаполис, Мериленд, през 1979 г. с концентрация на флуориди във водата 50 ppm. Пострадали са 50 000 души и много са починали от сърдечна недостатъчност в течение на една седмица.

Според доклади на Министерството на селското стопанство на САЩ "флуоридните замърсявания във въздуха са причинили най-много вреди на добитъка по целия свят".

На 9 юли 1998 г. в. "Манчестър Гардиън" съобщава за жестоки артритни поражения на милиони индийци - една истинска национална трагедия. Причината впоследствие се оказва предварително неизследвана, отровена от флуориди, вода от кладенци, използвани за пиене.

Според епидемиологично изследване през средата на 70-те на д-р Дийн Бърк от Националния институт по рака, годишно 10 000 или повече от раковите заболявания, завършващи със смърт в САЩ, се дължат на флуоридите.
1980 г. - масово флуоридно отравяне в основно училище в Ню Мексико.
1986 г. - Центърът за контрол на отравянията в Роки Мартин докладва за 87 случая на флуоридна интоксикация. Според проучване натриевият флуорид е най-честата причина за натравяне при деца!
През ноември 1994 г. парламентът във Виктория, Австралия, одобрява добавка към Закона за флуорирането, за да не се дава възможност на Върховния съд да разглежда каквито и да са обществени случаи или доказателства във връзка с вредите от изкуственото флуориране.

През 1995 г. правителството на о. Тасмания (щат на Австралийския съюз) се опитва да въведе закон, който да забранява срещи и събрания, на които се обсъжда флуорирането.
През 1955 г. проф. Волф от "Ню Йорк скуул ъф дентистри" наблюдава четири случая на отравяне от пиене на флуорирана вода.

В Анаполис, Мериленд, има случаи на диабетици починали по време на диализа поради високата концентрация на флуориди в питейната вода.

Предвижда се през следващите 10 години в САЩ, Англия и Австралия около 15 млн. души да потърсят стоматологична помощ във връзка със зъбна флуороза, като сумата, свързана с лечение и възстановяване, се изчислява минимум на 150 млрд. USD.
В Мексико от няколко години добавят към всеки килограм сол по 250 мг флуориди.

Нагоре