Блогът на budha2 :: ИНДОАРИИ, ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.12.2013 19:06 - ИНДОАРИИ,ШУМЕР И БЪЛГАРИЯ

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1408 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.01.2017 22:41

Светлозар Рулински

Старият вълк

Ще разгледаме кратка приказка от Хасковско (БНТ т.9, с.167). Съставителите на антологията “Български фолклорни приказки” намират, че тя съдържа родова памет. Според нас това е точно така. Затова ще се помъчим да извлечем съществените елементи от нея, дори да се наложи да “нарушим” нечий запазен
периметър.

Старият вълк трудно намирал храна. Млад вълк чул
оплакванията му и предложил помощта си. Тръгнали заедно. Старецът бил предпазлив: “Постой, синко, нещо ша та питам. Ти от кои си, от карамановци ли си, или от дардахановци?”. Младият казал, че е от дардахановци. Това не успокоило старият вълк. От опит знаел, че “дардахановци са калпави и тяхната
работа е калпава”. За съжаление, това много скоро се
потвърдило. Без много да му мисли, дардахановеца грабнал яре от едно стадо, но овчарят усетил, викнал на кучетата и те подгонили крадеца. Младокът изтървал ярето, а на всичкото отгоре побягнал към мястото, където чакал стария. Кучетата усетили по-слабата жертва и си изкарали яда тъкмо на стария и гладен вълк. Все – пак той се спасил, но с нахапан кожух.

До тук стана ясно, че :
1. Има два вълчи рода. Не е ясно дали има други родове освен двата, но поне в разглежданата месност, регион и пр. няма. Това е значението на съюзът “или”.

2. Представителите на двата рода видимо си приличат.

3. И двата рода са “престижни” и не е срамота да се назове собствения род.

4. Не е ясно от кой род е старият вълк, въпреки
изразените симпатии.

Скоро на помощ се притекъл млад вълк от карамановския род. Той постъпил хитро. Проследил слизащ от планината “дахлия” – грънчар, който бил натоварил магаре с грънци. До тях припкало
магаренце. Вълкът започнал да заиграва магаренцето –
търкалял се в пепелта, подскачал – докато добичето изостанало. Тогава караманеца скочил и прегризал гърлото на магаренцето. Оставил го на място и продължил да следи грънчаря. По някое време дахлията спрял, оставил натовареното магаре и се
върнал да търси малкото. Намерил го мъртво, а докато
се върне, вълкът убил и голямото магаре. Нещастният човек зарязал грънците, метнал самара на гръб и си отишъл.

Старият вълк се нахранил и тук в края на приказката с изненада научаваме какви са последствията. А именно :”По това, старият вълк ходел та хвалел карамановския род и приказвал на хората, че кога се женят или зимат за дома си чираци, слуги и слугини, то да гледат да бъдат от карамановци, а не от дардахановци!”. Приказвал на хората. Неусетно двата вълчи рода се очовечиха.

Връзката вълк – човек, колкото и да говорим за тотеми е далечна. Все-пак във фолклора има случаи на замяна на вълк и змей, а от змей до човек е по-близо. Имаме предвид връзките змей и мома, змеица и момък, сватби между тях и пр.

Важна информация по въпроса намираме в летописа на Джагфар. На езика на волжките българи, вълк е „маг”. Но българите са наричани „маги”. Освен това „влъхви”, а това е съвсем близо до „бълг” и „вълк”. По-ясно става твърдението, че Боян Мага можел да се превръща във вълк. Това го можел и
певеца Боян от руските летописи. Тавтологията е очевидна. А заглавието на приказката става „Стария маг” или „Стария жрец”...
До тук имаме основание да гледаме по-широко на понятията Караман и Дардахан. Те очевидно са полярни. Това дава голямо удобство на изследователя, защото получените резултати за единия полюс може формално да се прехвърлят към другия полюс с обратен знак. От друга страна, поляритетът е частичен
и т.н.

Докато за Дардахан на този етап не може да се каже
нещо съществено, за Караман има доста информация.

Караман – бивол

Караман – кучка (от песента на войводата Кръстю
Асенов)

Караман – сорт круши
Караман – име на държава, име на нейния владетел,
българско име.

Близо до нашата цел е първото значение. Защото от книгата на Б.Илиев “Железният баща – Демир баба ” научаваме, че Железният баща имал желязна кола, в която впрягал своите биволи – левия Сакар и десния Караман. Впрягът като опозиция, дава понятие, полярно на Караман. Връзката между Сакар и
Дардахан не е видима, но за сега те са в равностойно положение спрямо Караман. Освен това приказката за стария вълк е от Хасковско, т.е. близо до Сакар планина.

Биволите на Железният Баща не са равностойни. По-силен и по - работлив е Караман, а Сакар обичал да се излежава в локвите и да мързелува. Лявата му позиция във впряга се съгласува с “ляв – левак” като синоним на несръчност и до някъде “калпавост”.
Известно ни е, че левичарите имат двигателни предимства пред “десничарите”, но мълвата не го признава. Към дардаханската страна се прикачат “по-слаб”,”мързелив” и “ляв”. Обратната страна получи “силен”, “работлив”, “смел” и “десен”.

Още информация получаваме от песента “Момче води керван”, записана в Шуменско. Момчето води керван от 500 коли, които возят “бейлик жилязо”. Колата му е желязна и при това биволите му се казват Сакар и Караман. Това е точно копие на впряга на
Железния Баща, но има още нещо. Момчето се обръща
към биволите със “Сакарчо, русчиченино и Караманчо, ямболченино”. Животните са от различни места - Русе
и Ямбол, които са разположени точно по оста “север-
юг”. Получихме още една важна опозиция за
разглеждания дипол.

Характерното “север-юг” се открива и на държавно ниво при държавите Грузия и Караман. Известно е, че
Караманската държава е възникнала в района на ез. Ван, а това е южно от Грузия. Но старото име на Грузия е Сакартвело! Ще затворим веригата от разсъждения, ако вземем предвид изписването на Грузия като Georgia (Гурджи). Сакар и Георги – но
това е също като русенския бивол Сакарчо. Защото северно от Русе е Гюргево, а до скоро те са били един град.

Направеното до сега е недостатъчно за определянето на Дардахан, въпреки че разкрихме доста негови черти. Налага се да претеглим нещата с божествена мярка.

Ще приемем, че Сакар и Караман са могъщите синове на върховния шумерски бог Ан – Енлил и Енки.

Ще приведем част от нашите основания за този преход.

Наследник на Енлил е Нинурта, който е главен змееборец в шумерския пантеон. Освен това той има прозвище “ураш” със значение…”орач”. Но това е и значението на думата “Ге-орг” – обработва земята. - Енлилската посока е “север”, а земите на Енки са на “юг”. Това е спазено при Сакар и Караман.

За да открием кой е Дардахан, трябва да направим още един преход. Но той е съвсем приятен, т.е индоевропейски. Няма как да бъде по-индоевропейски, защото се отнася до най-съкровения индийски епос – Махабхарата. Главните герои на епоса са петимата братя пандави – синове на Панду. Те са аналози на
петимата синове на Енки. На тях противостоят 100 – те
сина на цар Дхритаращра – кауравите. Не търсим връзка между думата “каурави” и “каури” т.е неверници. Епосът се води от страната на пандавите, а злодеите са каурави. Числото на кауравите еднозначно води до Енлил. Това е удвоеното му божествено число, той е назоваван “бог на 50-те”. Водач на кауравите бил Дурьодхана. От това име и Дардахан разлика не се забелязва. Дали може да се прехвърли всичко, което
намерихме за дардаханския род в двора на кауравите?
Очевидно може, защото индийския епос ги представя
като завистливи, пакостливи с една дума – калпави.

Друго име на Дурьодхана е Суьодхана, което също не звучи ласкаво. Дурьо и Сульо са обидни прозвища. Но те ни дават възможност да разберем каква е тази братоубийствена война в която няма победител. След фаталната битка при Курукшетра остават живи само петте братя пандави. Битката ни засяга, защото съюзници на кауравите са били и царете на Балхара, от където извеждаме нашите предци. Българите са наричани още брамани и това е важно. Защото свещеното е считано за „ляво“, за разлика от „дясното“, с което се свързва кастата на
военните (кшатри). В битката между браманите и кшатрите, между „лявото“ и „дясното“ неможе да има победител.

Още един наглед дават двамата братя Кришна и Баладева. Кришна е участник в битката на страната на пандавите. Въпреки божествения си произход, той е колесничар на Арджуна, третия син на Панду. Името му означава „черен“, „хубав“ и бил въплащение на бог Вишну (Енки). Значи, Кришна поддържа кастата на военните, кшатрите. Баладева (или Белобог), Баларама е продължител на шестото превъплащение на Вишну. /Става дума за Паршурама – Рама със секира. Той бил браман с
предназначение да погуби кшатрите. Казва се, че той изчистил земята от кшатри три по седем пъти./ Ще добавим, че главният храм в гр.Бяла Русенско е Св.Георги.

Оказа се, че кошмарната битка при Курукшетра е апотеоз на противопоставянето между брамани и кшатри. Между лявото и дясното, между бялото и черното и по дефиниция е патова.
Да се върнем към приказката. От достигнатото ниво на разсъжденията убитите животни не са случайни.

Животни – спътници на Енки са козата и магарето (конят). Вероятно не е случайно, че енлилският вълк не успява да “принесе в жертва” ярето, а вълкът от рода на Енки няма проблем с магарешката жертва. Това изследване няма за цел да проследява движението на народите, а само някои културни връзки. Вярно е, че не се съгласува с общоприетите времеви граници, но едва ли това е смъртен грях. Може да се направи опит да се свържат директно приказката и Махабхарата. При това трябва да се откажем от значението на жертвените животни и вероятно от още няколко закодирани символа. Но защо да се отказваме от общочовешкото шумерско наследство?

Двойката Кришна – Баладева е неразривна от Вишну. Налага се да се спрем по-обстойно на тях. В началото са два косъма. Когато появата на двамата герои става наложителна, Вишну откъсва от себе си един чер косъм, а от Шеша – бял косъм и ги
дава на своите помощници. Белият змей Шеша служи за ложе на Вишну и е част от неговата същност (Шеша – това съм аз). В индийските източници следите на космите се губят. Но тук става дума за Вишну – Енки и нуждата от божествен косъм намираме единствено заради божествените гени в него. Извличането на ДНК от косъм е рутинна биохимическа операция. Кришна се
счита за осма аватара (превъплащение) на Вишну. Сега имаме ориентир – как може да се осъществи това превъплащение. Очевидно помощниците на Енки са били наясно с нееднократно използваната генна процедура. Следващата „инженерна” намеса откриваме при по-големия от братята. Той бил преместен от
утробата на майка си в утробата на втората жена на баща му. Не е ясно на каква възраст е бил плодът. За сега успешно се инплантират оплодени яйцеклетки. Допускаме помощниците на божеството да са били по-напред в това изкуство.

Ще разгледаме многобройните разлики между двамата братя. В началото са черното и бялото – по цвета на началния косъм. До косъм ни води името на един от главните славянски богове Велес или Волос. Той е бог на добитъка, богатството, мъдростта, но и антагонист на Перун. В Киев стълпът на Волос е бил в
подножието на хълма, което неправилно се тълкува за
по-нисък ранг. Навсякъде царете са имали Енки за свой
главен (ако не единствен) бог. Символ и име (йероглиф) на Птах е плитката. От плитката на Шива изтича свещената река Ганг – водата е стихия на Енки. Народното име на звездния куп Плеяди (съзвездие Бик) е Власци. Тъй, че божествените косми намираме и на небосвода. Значи : за да се възпроизведе, Енки дава
генетичен материал, но и своето име.
Различията между Баладева и Кришна ще
подредим в таблица:
Произход бял косъм чер косъм
Поредност първи (голям) втори (малък)
Занятие земеделец пастир
Кожа бяла синьо-черна
Дрехи сини жълти
Оръжие плуг, мусала копие
Епитет защитник обичащ крави
Посока ляво,горе дясно, долу
Страна Север Юг
Протежета брамани кшатри (войни)
Прототип Нинурта Думузи и Нергал
Навици пие вино ------
Инструмент ------ свирка
Семейство моногамен полигамен
Смърт без насилие стрела в петата

Следват имена на по-големия брат по Ст.Наливайко:

Балвир - могъщ богатир
Баларама могъщия Рама
Баладева могъщия бог
Балабхадра могъщ с благо
Санкаршан орач
Халадгара плугодържец
Халаюдга въоръжен с плуг
Мусалаюдга въоръжен с мусала
Лангулин плужен
Таладхваджа с палма на стяга
Мусала е чукало за стриване на зърна – земеделско
оръдие.

Другите известни ни значения на името на Балканския първенец „място за молитва” и „близо до аллах” може да се изведат от основното, а обратното е невъзможно.

От Санкар-шан директно стигаме до Сакар планина.
Свещеното „сакар” е намясто до браманския поддръжник. Върхът на една от най-ниските планини в България – Вишеград (864м.) е съзвучен с Вишну. От върха извира Левковска река. «Левко» на гръцки е «бяло». Другото име на планината е Бранница. Браната е основно земеделско оръдие, но и средство за защита..

На север от Киев имало голяма крепост с име Вишеград (резиденция на българската княгиня Олга). Тя защитавала столицата от тази опасна посока. Считаме, че има връзка между свещените понятия „сакар” и „Вишну” със свещената за японците вишня сакура.

Търсим на Юг следи от по-малкия брат. Долу, близо до Марица е печално известното село Черномен с друго име Чермен. От Чер-мен лесно се стига до Кара-ман. А „кришна” значеше „черен”.

Рила планина свързваме с Енлил. На първо място, защото тя е най-свещената наша планина. Най-личният български светец Св.Иван Рилски е с Енлилско име. Видяхме, че планинският първенец носи името на оръжието на Баладева (Белобог). Самият герой намираме като Перун (Пирин) в непосредствена
близост. Той противостои на Велес и значи е или Енлил, но по вярно Нинурта – Баладева. Тук е и жената на малкия брат – Мальовица. Силно са ограничени обекти с имена водещи до Вишну – Кришна.

В рилските езера е греховно да се къпе добитък. В народните вярвания е забранено да се зарибяват езерата.

Името на героя носи и град Пловдив – Пулпудева –
Баладева. Най-северното пловдивско тепе – Небет тепе
на всички езици значи „защитник”.

Ще покажем няколко важни индоарийски понятия :Варна, Пловдив, Бяла, Мусала, маждрак (важдра), вир
(от vira – вода), чарк (чакра), станеник (главен на
своята каста (варна) в селището.

Неочаквано се намериха важни паралели между
Кришна и Ахил. И това не е само прословутата стрела
в петата.

Кришна и Ахил

1. Създаването на двамата герои (полу-богове) е с точно определена божествена цел. Кришна трябва да възстанови справедливостта (да убие зъл демон). Ахил трябва да бъде основен герой във война, която да намали броя на хората, които пречат на майката Земя. В двата случая основна е ролята на върховният бог. В гръцката версия Зевс е прадядо на Ахил (и баща на Елена). Двамата са участници в двете най-подробно
описани войни на древността – при Курукшетра и
Троянската.
2. За изпълнение на мисията, всеки разчита на създаден заедно с него антагонист. За Кришна, това е брат му Баларама, а за Ахил – Елена.

3. Епохата на двамата е кон и колесница като основно бойно средство. Металът е мед (бронз). Ахил е сам в колесницата. Кришна е колесничар на най-великия войн – Арджуна. Ако името значи «сребърен», то ще обясни защо Ахил е светъл и русокос.

4. Около и след раждането на двамата има
божествени намеси, свързани с оцеляването им.

5. Двамата са музиканти. Учител на Ахил е най-
мъдрият кентавър Хирон. Последният е син на Кронос
(Енки) и майка океанида, мъдър и безсмъртен. Със
свирката си Кришна омайвал пастирките, особено
любимата си Радка.

6. Кришна е с изявена полигамия – има 16100 жени.
Ахил се е старал според силите си, когато в женски
дрехи се крил при дъщерите на цар Ликомед. Една от
тях (Деодамия) ражда наследникът му Неоптолем. Това
е безспорно царско име, доколкото съдържа „Пта”.

7. Народът на Кришна е „ядави” и с друго име
„данави”. Мирмедонците на Ахил се губят от сцената,
но остават данайците, точно покриващи данавите.

8. Кришна умира от стрела в петата, изстреляна от
разсеян ловец (мислел, че стреля по елен. Елен, сърна
на турски е «караджа», което е близо до черното.
Основният епитет на Ахил е «бързоноги».). Не се
коментира, защо и колко е смъртоносна раната.
Коментарите идват при Ахил и на Парис са му
нужни още две стрели, за да го умъртви.

Очевидно вторият
разказ е по-нов.

9. Причина за смъртта им е майчина клетва. Ахил е
прокълнат от Клитемнестра, заради смъртта на
Ифигения. Майката на кауравите проклина Кришна и
народа му.

10. След смъртта си двамата са почитани като
богове. За Кришна е известно. В молитвите „Харе
Кришна” «Харе» е Вишну. На Ахил строили храмове
за разлика от другите участници в голямата война.

Цар Самуил завладял мощите на Св.Ахил и ги
положил в своя владетелски храм край Преспа. Тъй
като той търси международно признание, новостите са
задължителни за новата династия. Следователно, не
всички мощи са вършели работа на царя, а мощи на
светец, производен на Кришна – Енки. Така новата
династия и държавата стъпват на безспорна здрава
основа.

И така, връзката между пастирите Кришна и
Думузи е явна. Но Думузи преминава в християнския
Св.Никола, по-специално в лятнто му обличие.
Изследванията на Т.Моллов за гагаузкия персонаж
Саръ Салтък сведоха последния също до Св.Никола
летен.

Това прехвърля мост между гагаузкия герой и Кришна. Нещо повече. Дава идея за значението на името му. Саръ е жълт. У Кришна жълти са дрехите, а кожата е синьо-черна. Салтамарка е дреха.

Предлагаме Саръ Салтък да се превежда «жълта дреха», евентуално. «златни дрехи».

Нагоре