Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2013 20:00 - РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА ШУМЕРСКИТЕ БОГОВЕ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 5010 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 20.12.2013 23:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image    В хиндуизма: Риба /матся/ е първата аватара на Вишну.
Има един мит за потопа в Пураните, където първият човек и земен цар Ману /от манас-ум/ по време на един от потопите /защото според хиндуизма е имало не един потоп по време на сатя-юга - златния век/ трябвало да достигне сакралния център на света - планината Меру. Вишну се преобразил в риба и се гмурнал в заливащите земята води от потопа, за да насочи лодката на Ману към Меру. Рибата е първото превъплъщение на Вишну /Всевишния/. Според съвета на Рибата - Матся, Ману строи кораб, за да се предпази от потопа, който се задава и го вързва на едно вековно дърво, за да се закотви добре сред водите на потопа.

Матся - Рибата - спасител на човечеството:                                            image                                                                                                                           1. Боговете са били живи същества. Те са „богове”
само в кавички и доколкото са носители на знания,
които ние все още не можем да си представим. Не е
случайно, че древните шумери не ги наричат богове, а
анунаки, което означава небесни хора, (хора а не
богове). Както е писано в древните анали те „са били
тук на земята, пътували са по нея и са общували с
хората”.
2. „Боговете” са сътворили човека от собствените
си гени чрез методите на генното инженерство.
Инженерите–генетици са шумерските богове Енки и
неговата сестра Нинти.                                                                                                                                                                                                          3. Древните хора пишат, че всичко са научили от
боговете. Затова не е чудно, че колкото по-назад
отиваме, толкова повече се удивяваме на техните
познания, които в много случаи превъзхождат знанията
на съвременната цивилизация. Този факт изисква да
тълкуваме техните послания на съвременен разбираем
език.
4. Ние приемаме, че българи, траки и шумери са
едно, или почти едно и също. Това не е невъзможно и
не е в противоречие с данните, които се натрупаха
напоследък. Пък и не бива да забравяме, че всички
хора имат един родоначалник. Това изискване прави
обяснима културната приемственост между народите.
5. За да разберем как и защо българите са запазили
културното си наследство при покръстването, ние
допускаме, че онези 3500 ученика на Св. Климент
Охридски, не са били никакви ученици. Това са били
духовници на българската религия преди
покръстването. Те са били в Охрид не за да се учат, а
на „преквалификация”. Именно на тези достойни
българи ние дължим благодарност за съхраняването на
българското духовно наследство в обичаите,
традициите, обредите, песните, хората и празниците на
българите. Именно тези хора са пригодили
християнството към културата на българите, а не
обратното. И за това само там, където са били
българите има Коледа, а не Рождество Христово; има
Великден, а не Пасха или Възкресение Христово; има
народни празници, които не са християнски, като                                   например Еньовден, Лазарица, Връбница, Сурва
Година и т.н. На тези хора се дължи изобилието на
информация за най-древните времена, богове и хора в
песните и обредите на българите и особено в
Македония.
Книгата е посветена преди всичко на бог Енки, но
по необходимост се появяват и други персонажи, които
са важни за изясняването на отделни проблеми. За
българите Енки е важен като родоначалник и баща,
чието име е имплантирано в първичното ни
наименование – бургури. Това е причината за
нестандартното заглавие на тази книга.
Книгата няма доказателствен характер. Авторите не
се стремят да привеждат факти, източници и други
подобни, за да докажат някоя теза. Това е направено в
други книги от много автори. Целта, която са си
поставили е да покажат в синтезиран вид много от най-
важните събития, които се отнасят до миналото на
българите и не само до българите. Но читателят, който
се интересува от доказателствен материал може да
ползва литературната справка, която предоставяме
като приложение към тази книга.
Възможно е някъде да се натъкнете на някои
противоречиви факти и интерпретации. Това е
нормално и естествено. Целта на авторите не е да
убедят читателя, а да предизвикат неговия интерес към
собственото му минало, където ще се срещне с
неговите далечни предци. Защото не може да си добър                       българин, ако не знаеш и не осъзнаваш откъде си
дошъл, как си дошъл и защо си дошъл на този свят.                                                                                                                                                           Според шумерските летописи всички богове по
произход са анунаки. Буквалният превод на тази дума е
небесни хора, където ан=небе, нак=човек. Те са
пристигнали на земята преди повече от 250 хиляди
години. Разполагали са с високи технологии и техника,
в това число със самолети, ракети и междузвездни
кораби. Владеели са генетиката и генетичното
инженерство до съвършенство. Наименованието
небесни хора означава, че те са живи и реални
същества като нас, смъртни като нас. Ако се говори, че
са безсмъртни, трябва да разбираме това твърдение в
относителен смисъл. Продължителността на живота им
е била десетки хиляди години, което в сравнение с
човека е почти равно (но не равно) на безсмъртие.
Йерархията на боговете е както следва:
Главен бог – бог на небето АН
Ан означава небе, а в сакрален смисъл – Бог на
небето.
Българите припознават бог АН като Андрей, а след
покръстването го приравняват и със св. Илия.
Местоживеенето на бог Ан е десетата планета
Нибиру, така че в поглед от земята той наистина се
намира на небето и в този смисъл отново се явява като
бог на небето.Бог Ан е от змийски, или змейски род. Това
родословие е вплетено в имената, които са му дадени
от българите. Ан-дрей означава Небе-дракон (змей).
Църковното име Илия на гръцки означава змия (илос).
Въпросът за родословното име на боговете се
нуждае от по-подробно изясняване, защото змията, или
змеят не могат да бъдат случайни. Това название
задължително крие в себе си важна информация за
произхода на „боговете”. Тяхното название анунаки ги
определя като небесни хора. Хора, а не богове. Но хора
с не земен произход, дошли от небето. В най-общ
смисъл небето, космоса и пространството са синоними.
В древността змията и спиралата са били символ на
пространството. Така е и при маите. На техния език
КХАН означава вода, змия, четири, кан (хан). Но в
КХАН се съдържа и АН-небе. Така всичко си идва на
мястото. Змейската фамилия е символ на
пространството, където някъде в далечния космос е
родината на небесните хора-АНУНАКИ.
image
ПЪРВО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ
Синовете и дъщерите на АН
1. ЕНКИ – Бог на земята и водата. св.Никола;
Янкул; Стари Яно; Караман; Боян; Имен; Волос;
Чорбаджия; Панду
2. ДАМКИНА – Янкулица; св.Неделя; Дели
Димка
3. ЕНЛИЛ – Бог на въздуха. Св.Иван; Богдан
Войвода; Дан Войвода; Сакар                                                                   4. НИНЛИЛ – Богиня на раждането.

ВТОРО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ
А). Синовете и дъщерите на Енки
1. МАРДУК – II овчар, Юдищира
2. ДУМУЗИ I – овчар, Стоян войвода, Янкул
овчар, Кулиана, Калоян, Кузман, Герман, Лазар,
Адонис, Дионис.
3. НЕРГАЛ – III овчар, Лудо Младо, Малък
Храбрю, Иджик, Арджуна, Иуда, Хоноери
4. ГИБИЛ
5. ТОТ, НАБУ – Момчил Юнак
6. ГЕЩИНАНА – Герменруда-самовила,
пеперуда

Б). Синовете на Енлил
1. НАНААРХ – св.Михаил
2. ИШКУР – св.Димитър
3. НИНУРТА – св.Георги, Бела бога, Перун

ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ БОГОВЕ
Синове и дъщери на Нанаарх
1. ЕРЕШКИГАЛ - Малка Мома, Кака, Гюрга
самовила, сестра-етърва, Самар, Мальовица
2. УТУ – Слънце
3. ИНАНА – Янкулица, Мома, Бойна, Мома
Калина, Дойна хубава, сестра-етърва

9
ДЪРВОТО НА БОГОВЕ                                                                                 image                                                                                                                           II. СЪТВОРЕНИЕТО НА ПЛАНЕТИТЕ, ЛУНАТА
И АСТЕРОИДНИЯ ПРЪСТЕН

В шумерските източници за появата на тези обекти
е написана цяла лекция по астрономия, която звучи
съвсем като съвременна. Единствената разлика е, че
планетите са назовани с имена на богове, а
астрономическите събития се представят като действия
на тези богове и взаимоотношенията между тях.
Значението на тази „лекция” е видно от факта, че през
2006г. астрономите на НАСА предложиха една
хипотеза за появата на луната, без да посочват, че тя е
копие от шумерски източници. За разлика от
американците, шумерите съобщават в прав текст, че
тези фантастични знания са получили от „боговете”.
В разкопаната в Ниневия библиотека на
Ашурбанипал са намерени 7 глинени плочки, превод
от акадски, описващи сътворението на света. Подобно
на библейските 6 дни на сътворението и седмия ден за
почивка, в седмата плочка се прави “разбор” на добре
свършената работа. Това е епосът “енума елиш” –
“когато там горе”, именуван по началните думи. За
сега не е намерен шумерски вариант, откритият в
Ниневия е препис от вавилонската версия.
Събитията по образуването на планетната система
на слънцето се развиват в следната последователност:
1. Отначало съществувал АПСУ (Слънцето),
слугата му МУММУ (Меркурий) и ТИАМАТ, която                                    “всичко роди”.Тиамат е голяма планета, която се е
намирала между орбитите на Марс и Юпитер.
2. След това се смесили “водите” на Апсу и Тиамат
и се образували две божества – ЛАХМУ и ЛАХАМУ
(Марс и Венера). До тук са образувани 4 планети от
т.н. “земен” тип. Земята ще се появи по-късно.
3. По-нататък се образуват още две двойки
божества-планети: АНШАР и КИШАР (Сатурн и
Юпитер); АНУ и ЕА (Уран и Нептун).
4. Във втората плочка планетите “смущават”
Тиамат, извършват опасни сближавания. Апсу се
заканва да ги унищожи. Тогава се намесва Еа – най-
външната планета. Чрез магия (излъчване) той
приспива Апсу, прави му врати; дава постоянна орбита
на слугата му Мумму и утвърждава закона – стабилна
орбита на всяка планета.
5. След това отвън в слънчевата система идва нов
бог-планета, която шумерите нарекли Нибиру. По-
късно вавилонците я нарекли Мардук в чест на своя
бог. Тази планета идва в слънчевата система от
космоса. Тъй като орбитата й е била нестабилна, тя
смущава всички останали планети. Но Нибиру донася
отвън и семето на живота.
6. Заплашената Тиамат създава 11 защитници
(сателити), с което нарушава закона – създава си
собствен съвет без разрешение. Но никой не успява да
й противостои.
7. Мардук предлага той да води войната. В замяна
на това иска цялата власт.                                                                           8. В третата плочка боговете планети се съвещават.
Посланията разнася Гага (Плутон), слугата (спътникът)
на Аншар (Сатурн), като с усърдието си заслужава
накрая собствена “съдба” – орбита. Решението е - да се
приемат условията на героя. Ако спечели битката, той
да бъде господарят. Мардук създава четири спътника,
после още три и е готов за бой.
9. В четвъртата плочка се описва небесната битка.
Тиамат е победена, а защитниците й са обърнати в
бягство. Мардук получава върховната власт и
постоянна орбита. Така винаги ще се връща на
мястото на битката – кръстопътя. Поради това
шумерите са назовали планетата НИ.БИ.РУ –
“планета на кръстопътя”.
10. На следващата обиколка Мардук отново се
сблъсква с Тиамат. Тиамат е разцепена на две части.
Едната част е отклонена на орбитата на земята. На нея
е посято семето на живота, донесено от Нибиру. Това
ще бъде Земята. Заедно със земята е отклонен и един
от спътниците на Тиамат – Кингу.
11. Другата част от Нибиру е раздробена и
разпръсната. Така се образува астероидният пояс.
12. След образуването на Земята и
астероидния пояс (“кованата гривна”, или „ракия”
– небето), е станало разделянето на небето от Земята.
13. Победеният защитник на Тиамат – Кингу, е
привлечен от Земята и става неин спътник. Това е
Луната.                                                                                                             14. След това от пратеника на Аншар – Гага,
се образува най-външната от известните ни планети –
Плутон. Така слънчевата система придобива вида,
който наблюдаваме днес.
От данните в плочките можем да съставим следната
таблица за съответствието между сега съществуващите
планети и „боговете”:
1. Плутон -Гага;
2. Нептун -Еа;
3. Уран -Ану;
4. Сатурн -Аншар;
5. Юпитер -Кишар;
6. Марс -Лахму;
7. Земя -Тиамат;
8. Венера -Лахаму;
9. Меркурий -Муму;
10. Луна -Кингу;
11. Слънце -Апсу;
12. Нибиру -Мардук /Нинурта/.

Образуването на планетите е протекло в следната
последователност:
1. Съществуват Слънце, Меркурий и Тиамат (2
планети).
2. Появяват се Марс и Венера (Планетите стават 4).
3. Появяват се Сатурн и Юпитер; Уран и Нептун
(Планетите стават 8). Тъй като Тиамат има 11
спътника, появява се опасност от сблъсъци с другите
планети.                                                                                                            4. От космоса идва нова планета – Нибиру/Мардук
с нестабилна орбита (Планетите стават 9).
5. Планетите Мардук и Тиамат се сблъскват. В
резултат на тази космическа катастрофа спътниците на
Тиамат се разпиляват в пространството.
6. При следващата обиколка на Мардук (Нибиру)
става нов сблъсък. Тиамат е разделена на две части.
Едната част е изпратена на сегашната орбита на
Земята. Така се ражда планетата Земя. На нея вече е
посято семето на живота.
7. Един от спътниците на Тиамат – Кингу е
отклонен заедно със земята. Така се появява Луната.
8. Другата част на планетата е раздробена. От нея
се образува астероидния пръстен – Кована гривна
(Ракия)
9. В резултат на тези събития спътникът на Сатурн
– Гага се откъсва и преминава на планетна орбита.
Така се появява планетата Плутон.
10. След тези събития слънчевата система вече
е „комплектована” с 10 планети и в този си вид
съществува и до днес. Девет от планетите са открити
от астрономите. Спорна е само десетата – Нибиру.
Описаните по-горе събития се отнасят за време
преди около четири милиарда години.
                                   



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sav108 - Коя е книгата
21.07.2016 15:45
Здравей Буда2, би ли написал коя е книгата, за която се говори в статията? Благодаря
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687065
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031